РЕШЕНИЕ
№ 151
гр. Велико Търново, 30.05.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Втори състав, в съдебно заседание
на петнадесети май две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
при участието на секретаря П.И. и прокурора …………..,
изслуша докладваното от СЪДИЯ ЧЕМШИРОВ Адм.
д. №254 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС.
Образувано е по
жалба на М.Н., в качеството й на представляващ „При Фернандо“ ЕООД от с. И.,
срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка №11427/07.03.2023г.
на началник отдел „Оперативни дейности“ Велико Търново в ГД „Фискален контрол“ при
ЦУ на НАП, с която е разпоредено налагане на принудителна административна мярка
по чл. 186, ал. 3 от ЗДДС – запечатване за срок от 14 дни на търговски обект „пекарна
– кафе-сладкарница“, находящ се в с. И.. В подадената жалба се твърди, че
заповедта е незаконосъобразна, тъй като е издадена в противоречие с основни
принципи на административния процес, не е мотивирана и липсват законовите предпоставки
за издаването й. Жалбоподателят моли заповедта да бъде отменена като
незаконосъобразна. Претендира направени по делото разноски.
Ответникът по
жалбата – Началник отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ
на НАП, чрез пълномощника си по делото взема становище за неоснователност на
жалбата. Претендира за присъждане на разноски, представляващи възнаграждение за
процесуално представителство.
Съдът като
прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата на страните и
представените по делото доказателства, приема за установено следното:
Със Заповед за налагане на принудителна
административна мярка №11427/07.03.2023г. на началник отдел „Оперативни
дейности“ Велико Търново при ЦУ на НАП е разпоредено налагане на принудителна
административна мярка по чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, а именно – запечатване за срок
от 14 дни на търговски обект „пекарна – кафе-сладкарница“, находящ се в с. И. и
стопанисван от „При Фернандо“ ЕООД. Заповедта е връчена на дружеството жалбоподател на
04.04.2023г., видно от разписката за връчване на заповедта, стр. 16 от делото.
Жалбата срещу нея е подадена на 19.04.2023г. директно до Административен съд –
В. Търново, където е заведена с вх. №1922/19.04.2023г. Спазен е срокът по чл.
149, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС. Подадена е подадена от лице,
пряко засегнато от действието на оспорения акт, при наличието на правен интерес
от оспорване и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
От фактическа страна по делото не е
спорно, че на 27.02.2023г. от органи на отдел „Оперативни дейности“ – В.
Търново в Дирекция „Оперативни дейности“ при Главна дирекция „Фискален контрол“
в ЦУ на НАП е извършена проверка в търговски обект „пекарна – кафе-сладкарница“, находящ се в с. И. и стопанисван от дружеството
жалбоподател. При
проверката е установено, че в търговския обект се предлагат за продажба храна и
напитки, като продажбите в обекта не се отчитат чрез фискално устройство. Било
е установено, че в търговския обект няма монтирано, въведено в експлоатация и
регистрирано в НАП такова устройство. Проверяващите са отчели наличните в
касата на търговския обект парични средства, които са на стойност от 115 лв.
За установените факти и обстоятелства е съставен
Протокол за извършена проверка сер. АА №00104882/27.02.2023г. на основание чл. 110, ал. 4, вр. чл. 50, ал. 1 от ДОПК, като са били снети и писмени обяснения от управителя на дружеството,
стопанисващо обекта, М. Н..
При тази фактическа обстановка е издадена процесната
ЗППАМ №11427/07.03.2023г. от началник на отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в Дирекция „Оперативни
дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която поради
установените нарушения чл. 27, ал. 1, във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на министъра на
финансите, във вр. с чл. 118, ал. 1 и ал. 4, т. 1 от ЗДДС, на основание чл.
186, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗДДС е разпоредено прилагането на ПАМ –
запечатване на търговския обект – „пекарна – кафе-сладкарница“,
находящ се в с. И. и стопанисван от „При Фернандо“ ЕООД и забрана за достъп до него за срок
от 14 дни, като е допуснато предварително изпълнение на наложената ПАМ. С
Определение №141/05.04.2023г. по АД №199/2023г. по описа на АСВТ е отменено
разпореждането за допуснатото предварително изпълнение на заповедта и то не е
предмет на спора по делото. От доказателствата по приложеното към настоящото
производство АД №199/2023г. е видно, че на датата на издаване на оспорваната
заповед – 07.03.2023г. в процесния търговски е било въведено в експлоатация и
регистрирано фискално устройство/вж. стр. 5-7 от АД №199/2023г./.
Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗДДС,
посочена като материалноправно основание за издаване на заповедта,
принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един
месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на
лице, което не въведе
в експлоатация или не регистрира в Националната агенция за приходите фискално
устройство или интегрирана автоматизирана система за управление на търговската
дейност. Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС принудителната
административна мярка се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или
оправомощено от него лице, което означава, че заповедта, в качеството й на
индивидуалния административен акт, следва да отговаря на всички законови
изисквания за издаване на индивидуални административни актове.
След извършена на основание чл. 168, ал. 1
от АПК проверка съдът установи, че Заповед №11427/07.03.2023г. на Началник на
отдел „Оперативни дейности“ – В. Търново в Дирекция „Оперативни дейности“ в
Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП е издадена от оправомощен орган
и в рамките на неговата компетентност, определена от чл. 186, ал. 3 от ЗДДС,
вр. с чл. 7, ал. 1, т. 3 от Закона за
Национална агенция по приходите и т. 1 от Заповед №ЗЦУ-1148/25.08.2020г. на
изп. директор на НАП/стр. 24 от делото/. Издателят на административен акт е
притежавал необходимата за това материална компетентност. Изводът за
териториалната такава съдът основава на нормата на чл. 12, ал. 6 от ДОПК.
Заповедта е издадена в изискуемата писмена
форма и противно на твърдяното в жалбата, съдържа задължителните нормативно
установени реквизити – наименование на органа, който я издава, наименование на
акта, адресат, обстоятелствена част, в която са изложени установените факти,
разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и
срока за изпълнение на ПАМ, срокът и реда за обжалването й. Съобразно нормата на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС,
принудителната административна мярка се налага с мотивирана заповед, т.е.
регламентирано е изискването издаденият административен акт да съответства като
съдържание на установеното с чл. 59 от АПК.
От доказателствата по делото се установява наличието
на хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „б“ от ЗДДС за налагане на ПАМ, но
продължителността на действието на тази мярка не се определя произволно от
органа, издател на заповедта, по негово свободно усмотрение, а с оглед
постигането на целта, заложена в закона, за която се налага – преустановяване
на нарушението и препятстване възможността да се извършват нарушения в бъдеще,
съгласно разбирането, прокарано с чл. 22 от ЗАНН. Доколкото
се касае за принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект, с максимална
продължителност 30 дни, то в случая излагайки мотивите си относно тежестта на
конкретното нарушение, административният орган е преценил като необходима
продължителност за прилагане на ПАМ – запечатване на търговския обект срок от
14 дни.
Съгласно чл. 22 от ЗАНН, за предотвратяване и преустановяване на административните
нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от
тях могат да се прилагат принудителни административни мерки. В правната теория
класификацията на видовете принудителни административни мерки основана на
критерия непосредствено предназначение на мярката, са обособени в три вида
групи: мерки, насочени към предотвратяване на административни и други
правонарушения – превантивни административни мерки; мерки, чието предназначение
е да преустановят продължаването на започнали правонарушения – преустановителни
административни мерки; мерки, насочени към отстраняване на вредните последици
от вече извършени правонарушения, към възстановяване на неправомерно измененото
с нарушението фактическо и правно състояние-възстановителни административни
мерки.
Наложената ПАМ по своя характер има
превантивен и преустановителен характер и има за цел да предотврати извършване
на нарушение от типа на посоченото в заповедта, както и да приведе фактическото
положение с юридически търпимото.
В конкретния случай реално преди
налагането на ПАМ с издаването и
връчването на заповедта, на същия ден на която е било разпоредено
налагането на мярката, в търговския обект е въведено в експлоатация фискално
устройство и нарушението е било преустановено. Съгласно разпоредбата на чл.
187, ал. 4 от ЗДДС обаче принудителната
административна мярка се прекратява от органа, който я е приложил, по молба на административнонаказаното
лице и след като бъде доказано от него, че глобата или имуществена санкция е
заплатена изцяло. Следователно приключването на административнонаказателното производство е
условието за прекратяване на ПАМ, а не последващо изпълнението на нормативните
разпоредби, които е прието, че са нарушени. В настоящия случай няма данни за
образуването и движението на евентуално административнонаказателно
производство.
В решение от 04.05.2023г. по дело
С-97/21г. на СЕС, постановено по преюдициално запитване относно сходен казус,
съдът е приел, че разпоредбите на чл. 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета и
чл. 50 от ХОПЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална
правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение
и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено
лице може да бъде наложена мярка „имуществена санкция“ и мярка „запечатване на
търговски обект“, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото
посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата,
позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от
кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта
на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение.
В контекста на посоченото от СЕС
настоящият състав приема, че при всички случаи на налагане на ПАМ от типа на
процесната съдът е длъжен да съобрази не само дали нарушението на данъчното
законодателство е извършено и при какво условия, но и как ще се отрази
налагането на ПАМ на цялостната дейност на нарушителя, като съобрази в
пропорционален аспект тежестта на съответната ПАМ с евентуалната санкция, която
би била наложена в административнонаказателното производство. Следва да се има
предвид, че СЕС изрично приравнява ПАМ от типа на процесната на наказателна
мярка, по отношение въздействието и неговият правен ефект спрямо нарушителя. В
контекста на нашата правна теория, която възприема ПАМ и имуществените санкции
като „мерки на въздействие“, настоящият състав намира за нужно да посочи, че
без да навлиза в теоритични спорове, съдът следва да прецени правните последици
от действието на мерките/ПАМ и съответните административни
наказания/имуществени санкции/, като винаги държи сметка за общите принципи на
административното право и по специално за тези по чл. 6 от АПК.
Съгласно чл. 6, ал. 2 от АПК административният акт
и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма
степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Ето защо, действието
на наложената административна мярка ще бъде обосновано и допустимо единствено
до момента, до който тя има за фактическа последица предотвратяване и
преустановяване на нарушението, съответно предотвратяване или отстраняване на
вредните последици от същото. От момента, в който не съществува опасност
материалното правило за поведение да бъде нарушено или от който противоправното
поведение е преустановено, прилагането на принуда ще е в пряко нарушение на
една от проявните форми на принципа за съразмерност, установена в чл. 6, ал. 2
от АПК. В разглеждания случай предвид хипотезата на чл. 186, ал.
1, б. "б" от ЗДДС, мярката запечатване на търговски обект
има превантивно и преустановително действие, а именно – да се преустанови
извършването на нарушението и да се отнеме възможността за друго, подобно противоправно
поведение от страна на нарушителя. По делото е установено, че още при
налагането на ПАМ тези цели са реализирани с поведението на жалбоподателя. В
този случай мярката не бил могла сама по себе си да постигне заложеният в
закона ефект, а нейното налагане след преустановяване на нарушението и то за
посочения срок на действие/14 дни/, ще се яви недвусмислено непропорционална
мярка на въздействие спрямо тежестта на нарушението.
Нарушаването на принципа на съразмерност на наложената
мярка с извършеното нарушение представлява именно такова несъответствие с целта
на закона – по арг. от чл. 6 от АПК и е основание
за отмяна на оспорваната заповед.
При този изход на делото основателно се явява искането на жалбоподателя за
присъждане на разноски по делото, представляващи внесена държавна такса в
размер на 50 лв.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административният
съд – В. Търново, ІІ-ри състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна мярка №11427/07.03.2023г.
на началник отдел „Оперативни дейности“ Велико Търново в ГД „Фискален контрол“ при
ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА ЦУ на НАП да заплати на „При Фернандо“ ЕООД от с. И. разноски по
делото в размер на 50/петдесет/лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: