Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 20.01.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното
заседание на деветнадесети
октомври през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева разгледа гр.д. № 5313 по описа за 2020 г. на съда и за
да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството са предявени от Н.М.К.
против П.на Р.Б.обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.2,
ал.1, т.3 ЗОДОВ за сумата 100 000лв. - обезщетение за неимуществени вреди и за
сумата 100лв. - обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от
25.06.2015г. до изплащането.
Твърденията на ищеца са за образувано против него
наказателно производство през 2010г. с повдигнато обвинение в престъпление по
чл.321, ал.3, т.2, вр. ал.2, вр. ал.1, вр. чл.93, т.20 НК за участие в
организирана престъпна група заедно с още четири лица, създадена с цел
извършване на престъпления по чл.308 НК - подправка на официални документи.
След привличане в качеството на обвиняем спрямо него била взета мярка за
неотклонение „задържане под стража“, която търпял за времето от 30.01.2010г. до
19.08.2010г. СГП внесла обвинителен акт с образувано НОХД № С-522/2011г. по
описа на СГС, 18 състав, прекратено с разпореждане поради допуснати съществени
процесуални нарушения. Впоследствие с постановление от 22.10.2012г. прокурор
при СГП прекратил досъдебното производство спрямо ищеца, което било отменено с
образуване на друго досъдебно производство за същите престъпления и против
същите лица с новото му привличане като обвиняем на 09.09.2014г. С
постановление от 31.03.2015г. това досъдебно производство било частично
прекратено отново по отношение ищеца, потвърдено с определение по НЧД №
С-52/2015г. по описа на СГС, 27 състав, влязло в сила на 25.06.2015г. Твърди
като последица от незаконното обвинение да е претърпял неимуществени вреди
изразяващи се в тревога, притеснение и напрегнатост от повдигнатото обвинение,
за което се предвижда наказание лишаване от свобода и възможността да влезе в
затвора; накърняване честта и доброто му име сред близки и приятели; негативни
изживявания поради задържането му под стража, в който период бил ограничен в
правото да се придвижва свободно и в невъзможност да полага грижи за
семейството си; пострадал бизнеса му поради изгубване на клиенти; негативни
чувства при участието в процесуалните действия по наказателното производство и
усещане за несправедливост. Твърди тези вреди да са в причинна връзка с
воденото против него наказателно дело и претендира репарирането им от държавата
чрез ответника, като процесуален субституент. Твърди също да е направил разходи за заплащане на
адвокатско възнаграждение в досъдебното производство, които съставляват
имуществени вреди, също подлежащи на репариране от ответника.
Ответникът
оспорва исковете със становище, че не е налице основание за ангажиране
отговорността на държавата, тъй като прекратяването на досъдебното производство
не попада в хипотезите на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. Оспорва ищецът да е претърпял
неимуществени вреди и имуществени вреди поради незаконно обвинение, както и излага
доводи за прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди.
Релевира възражение за погасяване по давност на вземането за законна лихва.
Искът за имуществени вреди счита за недоказан.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени
доказателствата, намира следното:
Отговорността на държавата за вреди причинени на
граждани от незаконосъобразни действия и/или бездействия на нейни органи е
деликтна и се реализира по реда на ЗОДОВ при наличието на изчерпателно
посочените в него хипотези. Съгласно чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ държавата отговаря
за вредите, причинени на граждани от разследващите органи и прокуратурата, при
обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието
не е извършено от лицето или деянието не съставлява престъпление.
От фактическа страна не е спорно, а и от
доказателствата се установява образуване на 30.01.2010г. на досъдебно
производство ЗМ № 104/2009г. по описа на Сектор „БОП“ при ОД на МВР-Пловдив,
пр. пр. № 6009/2009г. на ОП-Пловдив, срещу Н.М.К.. С постановление от същата
дата, а след това с постановление от 11.05.2010г. е привлечен в качеството на обвиняем за
престъпление по чл.321, ал.3, т.2, вр. ал.2, вр. ал.1, вр. чл.93, т.20 НК за
това, че в периода м.10.2009г.-29.01.2010г. участвал в гр.София в организирана
престъпна група, състояща се още от Б.Е.Р.и Перпарим Не Куле, ръководена от Зихни
Хасан Юсеин, създадена с користна цел и с цел извършване на престъпления по
чл.308, ал.2 и ал.3 НК. Поради промяна подсъдността делото е изпратено по
компетентност на СГП, като въз основа постановление от 18.06.2010г. е
продължило под № 261/2010г. на ГД“БОП“, пр. пр. № 7233/2010г. на СГП.
След повдигане на обвинението спрямо ищеца е взета
мярка за неотклонение „задържане под стража“ с определение № 95/02.02.2010г. по
ЧНД № 451/2010г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, потвърдено с определение на
ПАС. Многократно с молби по чл.65 НПК и частни жалби е искал изменение на
мярката за неотклонение, които не са били уважени от съда видно от материалите
по приложените ЧНД № 166/2010г. на ПОС, ЧНД № 1452/2010г. на ПОС, ЧНД №
3716/2010г. на СГС, ЧНД № 259/2010г. на СГС, ЧНД № 3188/2010г. на СГС.
С определение от 19.08.2010г. постановено по ВНЧД №
328/2010г. на САС е отменено определение
от 12.08.2010г. по ЧНД № 3716/2010г. на СГС и мярката „задържане под стража“ е изменена в
„парична гаранция“ от 2000лв., а впоследствие с постановление от 05.03.2012г.
на прокурор при СГП и тази мярка за неотклонение е отменена.
На 19.07.2011г. СГП внесла обвинителен акт срещу ищеца
и останалите обвиняеми лица за посоченото престъпление с образувано НОХД №
С-522/2011г. по описа на СГС, НО, 18 състав. С разпореждане от 22.08.2011г.
делото е прекратено поради допуснати съществени процесуални нарушения и върнато
на СГП за отстраняването им. С постановление на прокурор при СГП от
22.10.2012г. досъдебно производство № 261/2010г. е прекратено и изпратено на СРП за произнасяне
по компетентност.
Разследването продължило под нов номер ДП № 208/2014г.
по описа на ГДКП-МВР, пр. пр. № 4-3173/2010 г. на СГП за същото деяние и със
същите обвиняеми лица, като с постановление от 09.09.2014г. ищецът отново бил привлечен като обвиняем. С постановление от 31.03.2015г. прокурор при СГП
частично прекратил наказателното производство по отношение ищеца поради липсата
на доказателства срещу него по така повдигнатото му обвинение. С определение от
17.06.2015г. постановено по НЧД № С-52/2015г. на СГС, НО, 27 състав,
постановлението за прекратяване от 31.03.2015 г. е потвърдено. Същото е влязло
в сила на 25.06.2015г.
При горното е налице основанието на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, предпоставящо възникване отговорността на държавата в лицето на П.на Р.Б.за
обезвреда причинените на ищеца вреди. Както
е посочено в т.7 от ТР № 3/2004г., ОСГК на ВКС, в приложното поле на чл.2,
ал.1, т.3 ЗОДОВ попадат и случаите на прекратяване на наказателното
производство поради недоказаност на обвинението, които се приравняват на
прекратяване поради това, че деянието не е извършено от лицето.
Съгласно чл.4 ЗОДОВ отговорността на държавата е
обективна и обхваща всички претърпени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, независимо дали се дължат на виновното поведение на
длъжностно лице.
Обезщетението за неимуществени вреди
се определя в съответствие с принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. Общите
насоки при прилагане критерия справедливост са дадени в ППВС № 4/1968г., но при
определяне размера съдът следва да съобрази и редица други обстоятелства,
предвид естеството на източника на увреждането и възможните вредни последици от
него, като тежестта на повдигнатото обвинение; продължителността на воденото
наказателно производство; упражнена ли е, каква и с каква продължителност мярка
за процесуална принуда; личността на увредения, положението му в обществото,
как и дали са настъпили промени в отношенията със семейството, близкото
обкръжение и/или професионалната среда и др., които имат значение за
съразмерността на обезщетението с претърпените вреди.
Ищецът е бил обвинен в извършването
на престъпление от общ характер- участие в организирана престъпна група с цел
извършване на документни престъпления, което е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7
ТК. Спрямо него е била взета мярка за процесуална принуда „задържане под
стража“, която е търпял за периода 02.02.2010г- 19.08.2010г., т.е. около седем
месеца, в който период е бил лишен от правото на свободно придвижване.
Досъдебното производство е
продължило около пет години и шест месеца, считано от образуването му 30.01.2010г.
до прекратяването на 25.06.2015г. с влязло в сила определение на съда.
Продължителността е повлияна от обстоятелството, че за престъплението са били
привлечени към отговорност няколко лица.
По делото е разпитана св.А.А., която
от 1997г. живее с ищеца на съпружески начала и имат едно родено през 2005г. дете.
В показанията си сочи, че преди наказателното производство ищецът бил общителен
и спокоен човек. Занимавал се с частен бизнес, с който осигурявал издръжката на
семейството. Сочи, че бил задържан докато бил на среща с познат, за което
узнала от неговия адвокат. При посещенията след налагането на мярката
„задържане под стража“ не изглеждал добре, бил стресиран и притеснен. Споделял,
че не е извършил това, в което го обвиняват. Задържането променило не само
неговия, но и на близките му живот. За времето на задържането не могъл да вижда
дъщеря си и да ѝ
обясни причината за отсъствието си. Наложило се заедно с детето да се преместят
при своите родители, където дошъл да живее и ищецът след излизането от затвора.
С пари на заем платила гаранцията по определената му мярка за неотклонение, а
със заплатата си осигурявала издръжката на домакинството за дълъг период след
освобождаването на ищеца. Сочи, че наказателното преследване му причинило много
проблеми, загубил приятелства и бизнес партньори, нямал желание да започне нещо
ново. Бил под напрежение, а при възобновяване на разследването срещу него
очаквал да бъде арестуван отново във всеки един момент и се чудел как да обясни
това на детето си.
Свидетелят Г.В.познава ищеца и
осъществил защитата му като адвокат по наказателното дело и конкретно в
производствата по повод задържането под стража. Сочи, че преди задържането бил
ведър, спокоен, занимавал се с успешен бизнес. След повдигането на обвинението
силно се притеснил, тревожел се за бъдещето си и за съдбата на семейството си.
Негови близки се отдръпнали от него, наемодателите отказали да продължат
договора за наем за жилището, което обитавал. Събитията се отразили негативно,
както на психиката, така и на бизнеса му. За дълго време бил изолиран от
обществото, както и от семейството и от близките си. В личен разговор споделял,
че няма никакво отношение към обвинението срещу него, а след постановяване на
постоянната мярка за неотклонение преживял емоционален срив. Оплаквал се от
лошите хигиенни, битови и хранителни условия в ареста. През 2010 г. обмислял да
участва в търг за отдаването на каменна кариера на концесия, които планове били
осуетени поради повдигнатото срещу него обвинение.
При горното съдът намира ищецът да е
претърпял неимуществени вреди. Естеството на престъплението, за което е било
водено наказателното производство с повдигане на обвинение и предвидената
наказуемост от житейска гледна точка са достатъчни за пораждане на негативни
психически изживявания като безпокойство, тревожност, стрес, несигурност,
ограничения и смущения в социалното общуване, нарушения в общото здравословно
състояние. Вън от съмнение е, че подобни душевни болки и страдания са в рамките
на обичайните за лице, подведено под наказателна отговорност и особено, когато
преди това не е било обект на наказателно преследване, както е в случая. Заявените
с исковата молба морални вреди са от посоченото естество и са доказани-ищецът
изпитвал притеснение и тревожност за бъдещето си, бил напрегнат и уплашен от
възможността да бъде осъден и да влезе в затвора, настъпила промяна в
социалните и бизнес контактите му, пострадал бизнеса, с който се занимавал по
тора време, за периода на задържането под стража не е могъл да се среща с
детето си, безпокоял се за семейството си. Безспорно са накърнени доброто име и
достойнството му, но следва да се отчете, че по делото не се установи незаконното
обвинение да е било достояние на голям кръг от лица, освен близкото обкръжение,
поради което не може да се приеме, че степента на засягане на тези лични права
е в степен, обуславяща по-голямо обезщетение.
При съобразяване продължителността
на наказателното производство, тежестта на повдигнатото обвинение, търпяната
мярка за процесуална принуда и неблагоприятните последици за личността,
общественото положение, доброто име на ищеца и отражението върху професионалната
му дейност съдът приема за съответен на претърпените вреди и справедлив по
смисъла на чл.52 ЗЗД размер на обезщетението от 10 000лв., до който предявеният
иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ следва да се уважи.
Върху
така определеното обезщетение ответникът дължи законна лихва от деня на влизане
в сила на акта, с който наказателното производство е прекратено-25.06.2015г.
Възражението
за погасяване по давност на вземането за законна лихва е частично основателно.
Съгласно чл.111, б.“в“ ЗЗД вземанията за наем, за лихви и други периодични
плащания се погасяват с изтичането на три годишна давност, считано от
настъпване на изискуемостта. Исковата молба е подадена на 16.06.2020г. и в
приложение на тази норма законната лихва върху обезщетението за неимуществени
вреди е погасена по давност за периода 25.06.2015г.- 16.06.2017г. Предвид това
върху обезщетението следва да се присъди такава от 17.06.2017г. до изплащането.
По отношение иска за имуществени
вреди:
Отговорността на държавата по чл.4 ЗОДОВ обхваща и причинените имуществени вреди, които също са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Тези вреди могат да се изразяват в
претърпяна загуба или пропусната полза.
Съгласно ТР № 1/11.12.2018г. по
тълк.д.№ 1/2017г. ОСГК на ВКС платените възнаграждения за адвокатска защита в
хипотезите на чл.2 ЗОДОВ са пряка и непосредствена последица от увреждането по
смисъла на чл.4 ЗОДОВ, макар и да не е задължителна, тъй като разходите по
ангажирането на адвокатска защита представляват непосредствена вреда от
неправомерното обвинение, чието пряко следствие е дължимост на хонорар, който
следва да е съответен на правната защита, необходима на лицето, с оглед
повдигнатото обвинение.
На досъдебното производство и
конкретно в производствата свързани с мярката му за неотклонение ищецът е бил представляван
от адвокат, видно от представените по делото преписи от частни жалби, актове на
съда и прокуратурата. Липсват обаче доказателства за уговорено и платено
адвокатско възнаграждение, поради което претенцията за имуществени вреди се
явява неоснователна и подлежи на отхвърляне.
При този изход на делото и на
основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца разноски по делото за платена държавна такса, пропорционално на уважената
част от исковете в размер от 1лв. Ищецът е представляван от адвокат безплатно
при условията на чл.38, ал.1 ЗА, поради което и на основание чл.38, ал.2 ЗА на
процесуалния представител адв. Т.М.-САК следва да се присъди възнаграждение от 352.85лв.
съобразно уважената част от исковете.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П.на Р.Б., гр. София, бул. *****, да
заплати на Н.М.К., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, над партер, сумата от
10 000лв. на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди причинени от незаконно обвинение в извършване на
престъпление по чл.321, ал.3, т.2, вр. ал.2, вр. ал.1, вр. чл.93, т.20 НК по
наказателно производство, прекратено с определение от 25.06.2015г., постановено
по НЧД № С-52/2015 г. по
описа на СГС, НО, 27 състав, ведно със законната лихва от 17.06.2017г. до
изплащането, като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за
неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер 100 000лв.; иска за имуществени вреди от 100лв.,
изразяващи се в разходи за платено за защита в наказателното производство
адвокатско възнаграждение, и искането за законна лихва за периода 25.06.2015г.
- 16.06.2017г.
ОСЪЖДА П.на Р.Б., гр.София, да заплати на Н.М.К., ЕГН **********, разноски по
делото на основание чл. 10, ал.3 ЗОДОВ от 1лв.
ОСЪЖДА П.на Р.Б., гр. София, да заплати на
адв. Т.М.-САК с адрес ***, над партер, адвокатско
възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА от 352.85лв.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок пред
Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: