мотиви
Обвинението срещу подсъдимия В.И.А. е по чл.183 ал.1 от НК,затова, че в периода от
18.06.2014г. до 18.10. 2015г. включително, в с.Габарево, общ.Павел баня,
обл.Стара Загора, след като е бил осъден с Решение №72 по гражданско дело №2697/
2013г. по описа на Районен съд-Казанлък, влязло в законна сила на 24.02.2014г.
да издържа свой низходящ- сина си И.В. А. с ЕГН **********, чрез неговата майка
и законна представителка- С.Н.М., съзнателно не е изпълнил задължението си в
размер на две или повече вноски, а именно 16 месечни вноски по 120.00 лева или
всичко на обща стойност 1920лв./хиляда деветстотин и двадесет лева/.
В с.з. подсъдимият не се яви и съдебното производство се
проведе в негово отсъствие, в присъствието на негов служебен процесуален
представител. Представителят на РП гр.Казанлък поддържа обвинението.
От събраните в хода на делото
доказателства, установени с доказателствени средства: заверени копия на изпълнителни
листове, писмо от Община Павел баня, удостоверение за раждане (л.26-30), решение по гр.дело №2697/ 2013г.(л.104-105) и спогодба по гр.дело
№1719/ 2012г. двете по описа на Районен съд-Казанлък и показанията на
свидетелката С.М., кореспондиращи изцяло
помежду си, всички преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за
установена следната фактическа обстановка: От началото на 2008г. свидетелката С.Н.М.
и подсъдимият В.И.А. заживели във фактическо съпружеско съжителство в град
Пловдив, по време на което имали родено едно дете- И.В. А., родено на ***г.
След като последното навършило 1 година и 4 месеца майка му- С.М. се прибрала
заедно с него при своите родителите в с.Габарево, общ.Павел баня.
С влязло в законна сила на 28.08.2012 год.
протоколно определение по гр.дело №1719/ 2012г. по описа на Районен съд-
Казанлък била постигната спогодба и В.И.А. бил осъден да заплаща месечна
издръжка на детето Илхан в размер на 100 лева, считано от 01.09.2012г. до
настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване. Подсъдимият
заплащал сумите за издръжка в продължение на 4 месеца, след което преустановил
плащанията, което било основание свидетелката М. да
подаде жалба до РП-Казанлък и да бъде образувано ДП №ЗМ 1769/ 2013г. по описа
на РУМВР-Казанлък за престъпление по чл.183 ал.1 от НК, в хода на което А.
заплатил/ на ръка и с пощенски записи/ всички дължими суми за издръжка, като по
този начин се е възползвал от разпоредбата на чл.183 ал.3 от НК.
Последвалата дезинтересираност от
страна на А. по отношение на задължението му за издръжка, както и по-голямата
възраст на детето и нарастващите нужди довели до завеждането от страна на св.М.
на гр.дело №2697/ 2013г. по описа на Районен съд-Казанлък, по което с влязло в
законна сила на 24.02. 2014г. решение била изменена първоначално определената
издръжка- увеличена от 100лв. на 120лв., считано от 18.11.2013г. до настъпване
на основания за нейното изменение или прекратяване. Междувременно било
образувано изпълнително дело в PC-Казанлък срещу подсъдимия А., въз основа на
издаден изпълнителен лист.
Въпреки, че бил осъден да заплаща
издръжка на свой низходящ- сина си И. В. А., В.А. не платил дължимите вноски за
периода от 18.06.2014г. до 18.10.2015г. включително, в с.Г., общ.П. б., а
именно- 16 месечни вноски по 120.00 лева или всичко на обща стойност 1920 лв.,
за което св.М. сигнализирала Районна прокуратура-Казанлък.
В.И.А. бил редовно призован на
30.08.2015г. чрез лично получена от него призовка/л.117 и л.119 и л.132/ за
явяването му в качеството на обвиняем на 04.09.2015г. от 14.00 часа. След
неявяването му е постановено принудителното му довеждане за дата 25.09.2015г.,
което не е изпълнено, тъй като същия не е бил намерен на двата известни по
разследването адреси и по данни на П.Т.А.- негова майка, живуща на един от
адресите- същия заминал за Германия/л.126/. Това обстоятелство се потвърждава и
от данните, събрани от разследващия полицай при проведен разговор по телефона с
лице на име „Павлина“, представящо се за негова сестра, която заявила, че А. е
заминал за Германия на 05.09.2015г., т.е. няколко дни след получаването на
призовката, което също представлява доказателство, че е бил уведомен за
воденото ДП и за процесуалното му качество.
Подсъдимият А. е обявен за ОДИ с
телеграма №44514/ 21.10.2015г. на ГДНП-София/л.146/.
Предвид изложеното дотук съдът намира, че В.А. е
осъществил, от обективна и субективна страна, престъпния състав на чл.183 ал.1
от НК.
От обективна страна същият, след като е бил осъден
да издържа свой низходящ-сина си И. В. А., съзнателно не е изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно- 16 месечни
вноски по 120.00 лева всяка, или всичко на обща стойност 1920.00 лева. Престъплението по чл.183 от НК е типично
продължено престъпление с отрицателен по своето съдържание престъпен резултат,
постигнат посредством изпадане в забава в размер на поне две месечни вноски. Ноторен
факт е, че по смисъла на Семейния кодекс родителите безусловно дължат издръжка
на децата си до навършването на пълнолетието им без оглед на това какво е
тяхното материално положение и условия на труд. Помесечната периодизация на
издръжката като алиментно задължение за плащане, определена в резолутивната
част на решението по гражданско дело е във взаимовръзка с конкретните
обстоятелства и с оглед на общите взаимни интереси както на обвързания с
решението длъжник, така и с оглед покриването на текущите/ежедневни/ нужди на
децата, които са неработоспособни и не могат да се издържат от личните си
имущества и задоволяване на потребностите им. В този смисъл е и Определение №9/
04.02.1977г. по н.д. 54/77г. I нак.отд. на ВС.
Задължението на родителя за издръжка на низходящ е
приоритетно и безусловно. Издръжката на ненавършило пълнолетие дете е основният
социален и правен аспект на родителското
задължение. Тя е най-важният случай в системата на задълженията за
издръжка въобще и е свързана с конституционните принципи за особени грижи към
децата. Нейната изключителна обществена значимост произтича от връзката й с
развитието на подрастващите и обуславя специфичния режим на задължението.
От субективна страна подсъдимият е действал
виновно, с пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2, хипотеза І-ва от НК. Същият е
съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.
Поради гореизложеното съдът намира, че В.И.А.
следва да бъде признат за виновен по горното обвинение и наказан.
При
определяне на вида и размера на наказанието на този подсъдим съдът отчита като отегчаващи вината му обстоятелства: лошите характеристични
данни, обремененото съдебно минало, високата стойност на неплатената дължима
сума и упоритостта при преследване на престъпните цели, а доказателства за смекчаващи
вината му такива не се събраха. При съвкупната преценка на тези обстоятелства
съдът намира, че наказателната отговорност
на В.И.А. следва да се реализира при изключителен превес на отегчаващите
над смекчаващите вината му обстоятелства, като му бъде наложено наказание- пробация,
със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за
срок от три години- два пъти седмично, задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от три години и безвъзмезден труд в полза на
обществото в размер на 200/двеста/ часа за срок от една година.
Причината за извършване на деянието е ниското
правно съзнание на подсъдимия.
Водим
от горните мотиви съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия: