№ 313
гр. С., 30.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:Мартин Цв. Сандулов
Членове:Мария Ян. Блецова Калцова
Стефка Т. Михайлова Маринова
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно
гражданско дело № 20242200500415 по описа за 2024 година
Производството е въззивно и намира правното си основание в чл. 258 и
сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба подадена от адв.К., особен процесуален
представител на С. Л. Г., ЕГН **********, от гр.Т., ул. „Я. * против решение
№ 624/08.07.2024 г. по гр.д. № 4067/2023г. на Районен съд – С., с което по
предявения иск с правно основание чл.143 от ЗЗД въззивницата е била осъден
да заплати на И. К. И., ЕГН ********** от гр.К., общ.С., ул.„Х.С. * сумата от
8185.98лв. представляваща платеното от него в качеството му на поръчител
задължение по договор за банков кредит с „ Райфайзенбанк България“ ЕАД от
18.11.2010г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 19.10.2023г. С обжалваното решение въззивницата е осъдена да
заплати и сумата от 2154.94лв. – разноски по делото.
Решението е обжалвано изцяло. Твърди се, че то е необосновано,
неправилно и постановено в нарушение на процесуалния закон. При
постановяване на съдебния акт, съдът не се бил съобразил с дадената
възможност на страната да представи писмени бележки, което било
1
равносилно на произнасяне по делото без да е проведено изслушване на
устните състезания, което било недопустимо. Въззивната инстанция следвала
да изправи тази нередност като се произнесе по същество по спора.
На следващо място страната посочва, че предявеният иск е недопустим
тъй като по принцип след заплащане на задължението поръчителят встъпвал в
правата на кредитора, поради което нямало нужда от предявяване на отделен
иск.
Страната счита, че предявеният иск е следвало да бъде отхвърлен като
недоказан. По делото не били представени данни дали извършената цесия на
част от задължението на ответницата и е била съобщена. Освен това се
съдържали данни, че освен по основното задължения в хода на
изпълнителното производство били заплащани и други задължения на
ответницата (публични към НАП). Направения в полза на „Макроадванс“ АД
превод на 1905.98лв. бил с наредител съдебния изпълнител, а не ищеца. По
този начин не се бил установил действителният размер на сторените от
поръчителя разходи и ответницата била осъдена да му върне по – голяма сума.
Моли се обжалваното решение да бъде отменено и предявените искове
да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски. Направено е възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Страната няма направени доказателствени искания.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК не е депозиран отговор на въззивната
жалба.
В съдебно заседание въззивната страна, редовно призована се
представлява от особения си процесуален представител по адв.К., която
заявява, че поддържа въззивната жалба, моли тя да бъде уважена.
В съдебно заседание въззиваемата страна не се явява и не се
представлява. Пълномощника и адв.С. – М. в писмено становище заявява, че
оспорва въззивната жалба и моли да се потвърди първоинстанционното
2
решение. Няма направена претенция за разноски.
Обжалваното решение е било съобщено на въззивната страна на
15.07.2024 г. и в рамките на законоустановения двуседмичен срок – на
29.07.2024г. е била депозирана въззивната жалба.
Установената и възприета от РС – С. фактическа обстановка изцяло
кореспондира с представените по делото доказателства. Тя е изчерпателно и
подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на
основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с оглед
процесуална икономия препраща към него.
Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния
акт и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК. Разгледана по
същество същата е частично основателна.
Пред РС – С. е бил предявен иск по чл.143 от ЗЗД. Според закона
„Поръчителят, който е изпълнил задължението, може да иска от длъжника
главницата, лихвите и разноските, които е направил, след като го е уведомил
за предявения срещу него иск. Той има право и на законни лихви върху
заплатените суми от деня на плащането…. Ако поръчителят е изпълнил
задължението, без да уведоми за това длъжника, последният може да му
противопостави възраженията, които е могъл да направи на кредитора при
изпълнението. И в двата случая поръчителят може да иска връщането на
онова, което кредиторът недължимо е получил.“. Искът е отрицателно,
установителен. Предявява се от поръчителя, който е изплатил задължението
на длъжника. За да бъде предявен е необходимо да се установи задължение, по
което ищецът да е бил поръчител и същото да е изплатено от него. Искът е
основателен за сумата, която поръчителят е платил за погасяване на
задължението ( възможно е и длъжникът или трето лице да са извършвали
частични плащания). Овъзмездява се всичко, което поръчителят е платил –
главница, лихви, такси, разноски. Ищецът следва да докаже размера на
вземането си при условията на пряко и пълно доказване.
В случая е безспорно установено, че против ищеца е била издадена
заповед за изпълнение за задължение породено от ползван от ответницата
3
потребителски заем отпуснат и от „Райфайзенбанк България“ ЕАД на
18.11.2010г. По издадената заповед за изпълнение е било образувано
изпълнително дело първоначално пред ЧСИ Н.Г., а по – късно същото е било
прехвърлено на ЧСИ Г.И. с район на действие Окръжен съд – С.З..
В исковата молба ищецът твърди, че част от дължимата сума е
превеждал на вноски на ЧСИ, а сумата от 1905.98лв. е привел директно, с
платежно нареждане на „Макроадванс“ АД, тъй като в хода на
изпълнителното производство вземането е било цедирано.
Съдът намира, че представените по делото доказателства установяват
извършени плащания по изпълнителното производство в размер на 6880.83лв.
Това обстоятелство е установено от представеното Удостоверение от
26.09.2023г. от ЧСИ Илиева. То се подкрепя и от останалия доказателствен
материал приет по делото – платежни нареждания и отбелязвания по
изпълнителното дело. Твърдението обаче, че ищецът е заплатил лично сумата
от 1905.98лв. на цесионера „Макроадванс“ АД е останало недоказано. В
исковата си молба въззиваемата страна посочва, че плащането е станало с
нарочно платежно нареждане, каквото обаче не е представено по делото.
Напротив представено е Удостоверение за погасен дълг издадено от
„Макроадванс“ АД, от което се установява, че в периода 19.03.2021г. –
31.07.2023г. задължението към него е било погасено с вноски направени от
ЧСИ. Същите са в размер на 1905.98лв. От удостоверението представено от
ЧСИ е видно, че в този период – 03.2021г. – 07.2023г. ищецът е правел
регулярни вноски към ЧСИ. При положение, че не е изготвена съдебно –
счетоводна експертиза и не са представени платежни документи за директно
плащане не може да се приеме, че ищецът е извършил отделно, самостоятелно
плащане към взискателя „Макроадванс“ АД. Това твърдение не се подкрепя от
доказателствения материал по делото. При това положение исковата
претенция остава недоказана за сумата над 6880.83лв. Тъй като
първоинстанционният съд е уважил предявеният иск за сумата от 8185.98лв.,
първоинстанционното решение следва да бъде отменено за сумата над
6880.83лв. до пълния претендиран размер от 8185.98лв.
С обжалваното решение въззивницата е била осъдена да заплати на
въззиваемия сумата от 2154.94лв. – разноски по делото, от които държавна
такса в размер на 327.44лв., възнаграждение за особен процесуален
представител в размер на 600.00лв., 27.50лв. за такси и адвокатско
възнаграждение в размер на 1200.00лв.( което е почти минимално
дължимото). Съобразно изхода на делото присъдените разноски в полза на
ищеца следва да бъдат намалени до 1810.15лв. За над тази сума обжалваното
решение следва да бъде отменено.
За въззивна инстанция въззиваемата страна е доказала разноски в размер
на 600.00лв. – заплатено възнаграждение за особен процесуален представител.
4
Страната обаче не е претендирала присъждането им в нито един момент, не е
представила и списък по чл.80 от ГПК, поради което съдът не може да и
присъди никакви разноски.
Въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати държавна такса
в полза на ОС – С. в размер на 26.20лв., а въззивната страна в размер на
137.52лв.
Ръководен от гореизложеното съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение 624/08.07.2024 г. по гр.д. № 4067/2023г. на Районен
съд – С. , В ЧАСТТА с която
С. Л. Г., ЕГН **********, от гр.Т., ул.„Я. * е била осъдена да заплати на
И. К. И., ЕГН ********** от гр.К., общ.С., ул.„Х.С. * сумата от 8185.98лв.
представляваща платеното от него в качеството му на поръчител задължение
по договор за банков кредит с „Райфайзенбанк България“ ЕАД от 18.11.2010г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
19.10.2023г. ЗА СУМАТА НАД 6880.83лв. до пълния претендиран размер от
8185.98лв.
С. Л. Г., ЕГН **********, от гр.Т., ул.„Я. * е била осъдена да заплати на
И. К. И., ЕГН ********** от гр.К., общ.С., ул.„Х.С. * сумата от 2154.94лв. –
разноски по делото за сумата над 1810.15лв.
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. К. И., ЕГН ********** от гр.К., общ.С.,
ул.„Х.С. * против С. Л. Г., ЕГН **********, от гр.Т., ул.„Я. * иск с правно
основание чл.143 от ЗЗД за заплащане на сумата от 8185.98лв. представляваща
платеното от него в качеството му на поръчител задължение по договор за
банков кредит с „Райфайзенбанк България“ ЕАД от 18.11.2010г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 19.10.2023г. за
сумата над 6880.83лв. до пълния претендиран размер като НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА С. Л. Г., ЕГН **********, от гр.Т., ул.„Я. * да заплати по
сметка на С.ския окръжен съд държавна такса в размер на 137.52лв. за
5
въззивното производство.
ОСЪЖДА И. К. И., ЕГН ********** от гр.К., общ.С., ул.„Х.С. * да
заплати по сметка на С.ския окръжен съд държавна такса в размер на 26.20лв.
за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от получаване на
съобщение за постановяването му пред ВК на Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6