№ 419
гр. Велико Търново, 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Г. Г.ЕВ
при участието на секретаря СИМОНА ИЛ. БУЗОВА
като разгледа докладваното от Г. Г.ЕВ Гражданско дело № 20234110100140
по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 310, ал. 1, т. 6 ГПК, вр. чл. 146, ал. 2, вр. чл.
143, ал. 2 и чл. 149 СК.
Образувано е по искова молба на И. С. Р., действаща като майка и законен
представител на малолетния С. Г.ев С., срещу Г. И. С., с която се иска ответникът да
бъде осъден да заплаща на детето си месечна издръжка в размер на 300 лева – занапред
и за една година преди подаване на исковата молба.
Ищцата твърди, че малолетният С. Г.ев С. е роден от съвместното й съжителство с
ответника, както и че след раздялата на родителите грижите за детето се полагат само
от нея. Заявява, че от раздялата на страните през 2018 г. единствено тя поема разходите
за сина им, а цялата финансов подкрепа на бащата за 2022 година се изразява в
предоставени от последния 200 лева. Сочи, че тази година детето ще е ученик в първи
клас, поради което разходите й около него ще се увеличат значително.
Ответникът не оспорва, че дължи заплащане на издръжка за сина си, но оспорва
твърдението, че не го е подпомагал финансово през последната година. Оспорва
размера на издръжката занапред и дължимостта на същата за минал период, като
заявява, че понастоящем е безработен и с призната 52 % трудова неработоспособност,
което му пречи да си намери работа и да реализира доходи.
В открито заседание процесуалният представител на ищцата поддържа исковата
молба, като оспорва постъпилия отговор. Обръща внимание, че задължението на
ответника да дава издръжка за детето си е безусловно и обстоятелството, че към
1
момента същият е безработен не го освобождава от това задължение.
Процесуалният представител на ответника поддържа оспорването относно размера
на претендираната издръжка за бъдеще време и относно дължимостта на издръжката за
минал период.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по
делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено
следното:
От представеното удостоверение (л. 4) се установява, че страните са родители на
малолетния С. Г.ев С., роден на 3.10.2016 г.
По делото не е спорно и се установява от представената служебна бележка (л. 5),
че понастоящем детето посещава ДГ „***“, гр. Велико Търново.
От представеното удостоверение, издадено от „***“ АД (л. 6), се установява, че
ищцата реализира месечен доход под средния за страна.
От своя страна, понастоящем ответникът е безработен, което се установява от
представената служебна бележка от Агенция по заетостта (л. 14).
Според изготвения социален доклад след раздялата на страните основните грижи
по отглеждането на детето се полагат от майката, която е подпомагана от своите
родители, при които живее заедно с малолетния си син. Посочено е, че в семейната
среда на майката потребностите на детето са задоволени по адекватен начин и че
същата проявява загриженост към бъдещото му благополучие.
С оглед на събраните по делото доказателства, съдът намира предявения иск
за доказан по основание.
Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо
дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, като размерът
на издръжката следва да се определи след при съобразяване възможностите на
дължащия родител и нуждите на детето, с оглед правилното му развитие, възпитание и
задоволяване на нормалните му потребности. За детето следва да се осигурят такива
битови условия и средства, които да му гарантират нормален живот и развитие,
каквито би имало, ако родителите му живееха заедно. Нуждите на децата се определят
съобразно условията на живот, като се вземе предвид възрастта, социално-
икономическата обстановка в страната, както и всички особености на конкретния
случай.
Претенцията за издръжка за минало време е основателна при установяване на
нейната дължимост и неплащането й от задълженото лице. В случая ответникът
ангажира доказателства, че е участвал финансово в издръжката на детето в период от
една година преди подаването на исковата молба, но само със сумата от 200 лева, като
по делото липсват доказателства, че за периода от 11.1.2022 г. до 11.1.2023 г.
ответникът е предоставял други средства за издръжката на сина си. Така въведеният по
делото отрицателен факт не е опроверган чрез насрещно доказване от страна
2
ответника, поради което съдът намира, че за този период е налице бездействие за
предоставяне на издръжка от страна на бащата. Ето защо, съдът приема за установена
по основание претенцията за заплащане на издръжка за периода от 11.1.2022 г. до
11.1.2023 г.
По отношение размера на алиментното задължение съдът, от една страна,
съобразява обстоятелствата, свързани с възможностите на бащата. Действително,
понастоящем ответникът е безработен, респ. не реализира трудови доходи, но пък
същият е лице в активна трудоспособна възраст, което може да полага труд и да
реализира доходи, част от които да отделя за издръжката за малолетния си син.
Представеното по делото експертно решение на ТЕЛК, според което на ответника са
признати 52 % трайно намалена работоспособност, поради налична травма в окото и
очната орбита, е за срок от 3 години, който е изтекъл на 1.12.2016 г., т.е. въпросното
решение не доказва, че понастоящем ответникът е с трайно намалена
работоспособност и не може да полага труд. Междувпрочем, и самият ответник не
твърди, че не може да полага труд, а само че наличното увреждане на окото му пречи
да си намери работа. Дали това твърдение обаче отговаря на действителното
фактическо положение, остана недоказано. Предвид на това, съдът намира, че дори
към настоящия момент последиците от увреждането да не са отшумели напълно, това
не е основателна причина ответникът да не полага труд, от който да реализира доходи.
По повод възможностите на бащата не може да не се има предвид и обстоятелството,
че последният няма финансови ангажименти към други свои низходящи или
възходящи, както и че същият живее в собствено жилище, респ. че няма разходи за
наем. В тази връзка следва да се посочи още, че ответникът е освободен от полагането
на лична грижа за детето, от поемането на ежедневните му разходи и от поддържането
на домакинството, в което детето живее, а този ангажимент е поет изцяло от майката.
По отношение размера на издръжката съдът, от друга страна, съобразява и
обстоятелствата, свързани с нуждите на детето. В случая се касае за дете на 6-годишна
възраст, което тази година ще бъде ученик, което обстоятелство неминуемо и напълно
естествено ще доведе до нарастване на нуждата от средства, предвид необходимостта
от закупуване на учебни пособия и помагала, на подходящо облекло, включително на
такова за извънкласни занимания, отделяне на средства за посещавания училищен стол,
за организирани извънкласни мероприятия, екскурзии и пр. Предвид възрастта на
детето, необходимостта то да получава специфичните за възрастта му храна и облекло,
нуждата от запазване на създадените добри битови условия за живот, съдът счита, че
необходимата издръжка възлиза на 400 лева месечно. Майката получава трудово
възнаграждение в размер на 1000 лева месечно, което е очевидно недостатъчно за
поемане разходите на детето и на нейните собствени. С получаваното от нея
обезщетение тя следва да поеме по 160 лева месечно от нужната му издръжка, а
остатъкът от 240 лева следва да се поеме от бащата. Съдът определя по-висок размер
на дължимата от бащата издръжка, доколкото последният не полага преки грижи за
детето и на практика е освободен от ангажимента за покриване на ежедневните му
разходи.
Посоченият размер на дължимата от ответника издръжка се отнася както за
3
периода преди подаването на молбата, така и за в бъдеще.
Претенцията за минало време обхваща период от една година, т.е. претендираната
сума за този период възлиза на 3600 лева. От тази сума следва да се приспадне
заплатената от ответника издръжка в размер на 200 лева, като с оглед приетия от съда
размер на издръжката претенцията за минало време е основателна за сумата от 2680
лева (240 лева х 12 месеца = 2880 лева – 200 лева, заплатени на 14.4.2022 г. = 2680
лева).
По разноските:
С оглед изхода на делото ответникът следва да заплати направените от ищцата
разноски в размер на 400 лева – част от заплатения адвокатски хонорар. Възражението
на ответника за прекомерност на възнаграждението за адвоката е неоснователно,
доколкото същото е в минималния размер по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ответникът следва да заплати и държавна такса от 345.60 лева върху размера на
издръжката занапред и държавна такса от 107.20 лева върху иска за издръжка на минал
период.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. И. С., ЕГН ********** да заплаща на С. Г.ев С., ЕГН **********,
чрез неговата майка и законен представител И. С. Р., ЕГН **********, издръжка в
размер от 240 (двеста и четиридесет) лева месечно, считано от подаване на исковата
молба - 11.1.2023 г. до настъпване на законни причини за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като
отхвърля иска за горницата до пълния предявен размер от 300 лева.
ОСЪЖДА Г. И. С., ЕГН ********** да заплати на С. Г.ев С., ЕГН **********,
чрез неговата майка и законен представител И. С. Р., ЕГН **********, сумата от 2680
(две хиляди шестстотин и осемдесет) лева, представляваща издръжка за минало време -
за периода от 11.1.2022 г. до 11.1.2023 г., като отхвърля иска за горницата до пълния
претендиран размер от 3600 лева.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта, с която исковете за
издръжка са уважени.
ОСЪЖДА Г. И. С., ЕГН ********** да заплати на И. С. Р., ЕГН **********
сумата от 400 (четиристотин) лева, представляваща направените в производството
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от
исковете.
4
ОСЪЖДА Г. И. С., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на съда държавна такса в размер на 452.80 (четиристотин петдесет и
два лева и осемдесет ст.) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново в
двуседмичен срок от постановяването му.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5