Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. София, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на осми март две хиляди двадесет и втора година, в
следния състав
СЪДИЯ :
МАРИЯ БОЙЧЕВА
при участието на секретаря Цветелина Пецева,
като разгледа
докладваното от съдията търговско дело № 2283 по описа за 2020 година на
Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по предявени искове с правно искове с правно основание чл. 79,
ал. 1, предл. първо вр. с чл. 200, ал.
1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В исковата молба ищецът “И.2.” ООД (в
несъстоятелност), ЕИК ******, твърди, че съгласно Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот в груб строеж № 96, том II, рег. № 4727, дело 287 от 23.12.2009 г. по описа на
нотариус В.А., с рег. № 32 на НК, ответникът “С.2.” ЕООД, ЕИК *******, има задължение да
заплати на продавача “И.2.” ООД (в несъстоятелност) остатъка от продажната цена
в размер на 90 000 лева за закупения от ответното дружество апартамент №
А605
от Жилищна сграда с магазини, ателиета, паркоместа, складови и технически
помещения и подземни гаражи, находящи се в гр. София, Столична община, район “Студентски”, в УПИ I-1696, кв. 42 по плана на гр. София, местност “Студентски град”.
Твърди, че остатъкът е платим в едноседмичен срок от издаване на Акт образец 15
за сградата, който е издаден на 17.05.2019 г., поради което задължението за
остатъка от продажната цена е следвало да бъде изпълнено до 24.05.2019 г.
включително. Твърди, че на 27.01.2020 г. е поканил ответното дружество да
изпълни задължението си с писмена покана, изпратена по пощата, която се е
върнала в цялост с отбелязване “Преместен”.
Ищецът
претендира да бъде осъден ответникът да му заплати сумата от 90 000 лева,
представляваща дължима неплатена част от продажната цена на апартамент № А605
от Жилищна сграда с магазини, ателиета, паркоместа, складови и технически
помещения и подземни гаражи, находящи се в гр. София, Столична община, район “Студентски”, в УПИ I-1696, кв. 42 по плана на гр. София, местност “Студентски град”,
прехвърлен с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот в груб строеж
№ 96, том II, рег. № 4727, дело 287 от 23.12.2009 г. по описа на
нотариус В.А., с рег. № 32 на НК, сумата от 12 600 лева, представляваща
законната лихва върху главницата от 90 000 лева за периода от 25.05.2019
г. до датата на подаване на исковата молба (09.10.2020 г.), както и законната
лихва върху главницата от 90 000 лева за периода от датата на подаване на
исковата молба (09.10.2020 г.) до окончателното й плащане.
Ищецът
претендира направените по делото разноски.
Ответникът
“С.2.” ЕООД подава отговор
на исковата молба, в който оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва,
че между страните е сключен процесният договор за покупко-продажба на недвижим
имот, обективиран в горепосочения нотариален акт. Сочи, че съгласно нотариалния
акт, както и съгласно предварителния договор за продажба на апартамент и
задължение за изграждане от 05.10.2009 г., продавачът “И.2.” ООД следва да извърши
съответните довършителни работи по сградата и да я приведе от състоянието на
груб строеж до завършена сграда, снабдена с Акт образец 15, поради което е
уговорена и цената по нотариалния акт. Сочи, че ищецът не е изпълнил това си
задължение за снабдяване на сградата с Акт образец 15 и Акт образец 16, поради
което не може да търси от ответника пълния размер на уговорената продажна цена
за апартамент А605.
Сочи, че на
28.10.2010 г. ищцовото дружество продавач, чрез своя
законен представител управителя Д.П., е подписал приходен касов ордер № 276 за
получаването на сумата от 14 000 евро (или 27 381,62 лева) от “С.2.”
ЕООД, с основание “вноска за ап. А605 – за заличаване на ипотека”. Сочи, че плащането е
извършено преди влизане в сила на Закона за ограничаване на плащанията в брой.
Сочи,
че имотът е препродаден от “С.2.” ЕООД с нотариален
акт № 110, том III, рег. № 7782,
дело № 346/2018 г. по описа на нотариус В.В., като
към датата на продажбата сградата не е била снабдена с Акт образец 15. Сочи, че
купувачът Д.П.Д.е поел задължение спрямо “С.2.” ЕООД да заплати на “МДМА – 16” ООД
стойността на довършителните работи по сградата, припадащи се на процесния
апартамент. Сочи, че тези довършителни работи нямало как да се заплатят на ищцовото дружество “И.2.” ООД (в несъстоятелност), след
като същото не ги е извършило. Сочи, че съгласно нотариалния акт от 2018 г. и в
интерес на купувача Д.П.Д.,
част от дължимата от ответника цена в размер на 14 000 евро (27 381,62
лева) е платена на 27.06.2019 г. от третото лице Д.П.Д.като собственик на
ипотекирания имот по разчетна сметка в “БАНКА
ДСК” ЕАД, с основание “за
частично заличаване на ипотека по кредита на И.2. ООД”.
Сочи, че е заличена ипотеката върху апартамент № А605. Сочи, че третото лице Д.П.Д.е
заплатило и 22 972 лева на “МДМА – 16” ООД с
основание “довършителни
работи за ап. А605”, с което е изпълнило задължение по нотариален акт от 2018 г.
Сочи, че “МДМА – 16” ООД има
качеството на възложител по издадения Акт образец 15, тъй като същото е
закупило сградата от предишния й собственик “И.2.” ООД (в несъстоятелност),
който след откриване на производство по несъстоятелност с решение от 01.10.2012
г. и след обявяването на дружеството в несъстоятелност с решение от 21.03.2016
г. не е могъл обективно да завърши сградата и да осигури издаването на Акт
образец 15 за нея.
Прави
възражение за неизпълнен договор по чл. 90, ал. 1 от ЗЗД, тъй като ищцовото дружество не е изпълнило задълженията си по
договора за снабдяване на сградата с Акт образец 15 в определен срок – до
31.08.2010 г., което е от значение за плащането на претендираната част от продажната
цена. Излага доводи, че има вземане към ищеца за обезщетение за имуществени
вреди (пропуснати ползи).
Сочи,
че съгласно чл. 1 от предварителния договор общата продажна цена на имота е
159 600 лева. Прави възражение за прихващане с дължимата неустойка от
31 920 лева (20% от общата продажна цена) по чл. 14, ал. 2 от
предварителния договор, която е възникнала в полза на ответника купувач поради
забавата на ищеца продавач “И.2.” ООД (в несъстоятелност) да изпълни задължението си за снабдяване
на сградата с Акт образец 15 до 31.08.2010 г. Твърди, че това задължение за
плащането на неустойка е в резултат на продължаващата забава на ищеца и не е
погасено по давност, като купувачът ответник имал право да удържи неустойката
от продажната цена.
При
условията на евентуалност прави възражение за прихващане с правно основание чл.
82 от ЗЗД със своите насрещни и изискуеми вземания спрямо ищеца за сумата от
61 809 лева – обезщетение за имуществени вреди (пропуснати ползи),
представляващи разликата между цената на процесния апартамент с или без Акт
образец 15 и Акт образец 16. Сочи, че цената с довършването на
сградата/апартамента възлиза на 159 600 лева, а без тях на 50 000
евро или 97 791 лева (съгласно нотариалния акт от 2018 г.).
Наред
с това възражение за прихващане ответникът прави възражение за прихващане с
правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 31 920 лева,
представляваща дължима от ищеца в полза на ответника неустойката от 20% върху
продажната цена по предварителния договор съгласно чл. 14, ал. 2 от същия.
При
условията на евентуалност, ако възражението за прихващане със сумата от
61 809 лева не бъде прието за основателно, ответникът прави възражение за
прихващане с правно основание чл. 266, ал. 1 вр.
с чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД за сумата от 22 972
лева, доколкото ищецът не е извършил необходимите довършителни работи на сградата
за снабдяването й с Акт образец 15 и Акт образец 16, платена на 14.08.2019 г.
от третото лице Д.П.Д.на “МДМА – 16” ООД
съгласно нотариалния акт от 2018 г. Наред с това възражение за прихващане се
претендира да бъде разгледано и заявеното по-горе възражение за прихващане с
неустойката от 31 920 лева.
В допълнителната искова молба ищецът
поддържа предявените искове и изложените в исковата молба твърдения. Оспорва
направените от ответника възражения, включително възражението за неизпълнен
договор и възраженията за прихващане. Твърди, че процесният нотариален акт от
23.12.2009 г. касае продажба на недвижим имот в груб строеж и по него няма
поети задължения от ищеца за извършване на довършителни работи по сградата.
Сочи, че представения от ответника предварителен договор е договор със смесен
характер и съчетава от една страна предварителен договор с поето задължение за
сключване на окончателен договор за прехвърляне на собственост върху недвижими
имот, а от друга – договор за изработка. Оспорва доводите на ответника, че
задължението за плащане на остатъка от цената на продадения имот в груб строеж
е обвързано с изпълнение на довършителните работи по сградата, поради което при
неизпълнение на довършителните работи не можело да се търси плащане на цената
по нотариален акт.
Оспорва възражението, че задължението на
ответника за плащане на продажната цена е погасено частично с плащането на
27.06.2019 г. от третото лице по сметка на “БАНКА
ДСК” ЕАД, тъй като съгласно чл. 636 от ТЗ изпълнението
на задължение към длъжника след датата на решението за откриване на
производството по несъстоятелност с решение от 01.10.2012 г. се приема от
синдика, а ако не е извършено по този начин същото е недействително.
Оспорва и възражението на ответника по
чл. 90, ал. 1 от ЗЗД, тъй като същото е погасено по давност и също така не е
изпълнено условието вземането на длъжника да произтича от същото правно
отношение с кредитора, т.е. от нотариалния акт.
Сочи, че такива вземания не са предявени
от ответника и приети в производството по несъстоятелност на ищцовото дружество.
Оспорва като неоснователни възраженията
на ответника за прихващане с насрещни вземания, тъй като за същите не са налице
законовите изисквания по чл. 645 от ТЗ за извършването им по отношение на
длъжник в производство по несъстоятелност.
Прави възражение за изтекла погасителна
давност за вземанията на ответника по предварителния договор за извършване на
довършителните работи, включително неустойки и обезщетения.
В допълнителния отговор ответникът
поддържа направените оспорвания и възражения срещу предявените искове. Сочи, че
продажбеното правоотношение между ищеца и ответника се регулира не само от
нотариалния акт, но и от сключения между тях предварителен договор, който не
прекратява действието си. Сочи, че поради това насрещните вземания на страните
произтичат от едно и също правоотношение по смисъла на чл. 90 от ЗЗД. Сочи, че
сградата, в която е построен процесният апартамент, е възложена в
производството по несъстоятелност на “МДМА – 16” ООД с
постановление от 06.07.2017 г., като по този начин фактически било прехвърлено
задължението за завършване на сградата с Акт образец 15. Сочи, че с оглед на
това на 18.10.2018 г. между ответника “С.2.” ЕООД и “МДМА – 16” ООД е
сключено споразумение, с което се констатира, че “МДМА – 16” ООД е
извършило СМР в процесния апартамент на стойност от 22 972 лева, която
сума “С.2.” ЕООД се задължава да заплати на “МДМА – 16” ООД в
двумесечен срок от получаване на разрешение за ползване на сградата. Сочи, че поради
това с евентуалното уважаване на иска би се стигнало до неоснователно
обогатяване на ищеца, който би получил имуществената стойност на СМР, които
нито е извършил, нито е възложил или заплатил.
Оспорва доводите на ищеца за
недействителност на плащането от 27.06.2019 г. на основание чл. 636 от ТЗ, тъй
като третото лице Д.П.Д.няма отношение към несъстоятелността на ищцовото дружество и третото лице има правен интерес да
заплати дълга като собственик на ипотекирания имот.
Оспорва доводите на ищеца, че ответното
дружество не е предявило насрещните си вземания на производството по
несъстоятелност на ищеца, като сочи, че същите имали непаричен характер и не
подлежали на предявяване по реда на чл. 685 и сл. от ТЗ.
Оспорва възраженията на ищеца за
погасяване по давност на претендираните с възраженията за прихващане вземания.
Сочи, че погасителната давност за насрещните вземания на ответника за
извършване на СМР и снабдяване на сградата с Акт образец 15 следва да тече от
момента на издаване на този акт и не е изтекла към момента. При условията на
евентуалност сочи също, че възражението на ищеца за погасяване по давност
следва да бъде отхвърлено на основание злоупотреба с права и забрана за
неоснователно обогатяване.
Оспорва доводите на ищеца за приложение
на нормата на чл. 645 от ТЗ, като сочи, че заявените за прихващане насрещни
вземания са съществували и са били еднородни към датата на откриване на
производството по несъстоятелност на “И.2.” ООД, както и че същите са били изискуеми
преди откриването на производството по несъстоятелност.
Сочи, че поради забавата на ищеца неустойките за
забава се начислява поне до датата на издадения Акт образец 15, както и че ищцовото дружество продължава да е в забава и към момента,
тъй като довършителните СМР са извършени от третото лице “МДМА – 16” ООД, а не
от него. Поради това сочи, че неустойките за забава се начисляват и след
откриването на производството по несъстоятелност спрямо ищеца.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Съдът приема от фактическа страна следното:
Не се спори между страните и се установява от представените и приети по делото писмени
доказателства, че е
сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот в груб строеж, обективиран
в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот в груб строеж № 96, том II, рег. № 4727, дело 287 от 23.12.2009 г. по описа на
нотариус В.А., с рег. № 032 на НК, с район на действие – РС – София, вписан под
акт № 139, том CLXXXIII, вх.рег. №
62070/23.12.2009 г. на Служба по вписванията – София, по силата на който
продавачът “И.2.” ООД продава
на купувача “С.2.” ЕООД следния недвижим имот, изграден до степен “груб строеж”, а именно: апартамент №
А605 от Жилищна сграда с магазини, ателиета, паркоместа, складови и технически
помещения и подземни гаражи, находящи се в гр. София, Столична община, район “Студентски”, в УПИ I-1696, кв. 42 по плана на гр. София, местност “Студентски град”,
за сумата от 99 600 лева, от която продавачът “И.2.” ООД е получил в брой
9 600 лева преди подписването на нотариалния акт, а остатъкът от
90 000 лева е платим от купувача “С.2.” ЕООД в едноседмичен срок от издаване на Акт
образец 15 за сградата.
Видно от служебно извършена справка по партидата
на “И.2.” ООД в Търговския регистър, по отношение на дружеството е открито производство
по несъстоятелност с решение от 01.10.2012 г. по т.д. № 409/2012 г. на Окръжен
съд – Благоевград.
Представен е от ищеца Констативен акт от
17.05.2019 г. за установяване годността за приемане на строежа, от който е
видно, че строежът е изпълнен съгласно одобрените инвестиционни проекти,
изискванията към строежите по чл. 169, ал. 1 – 3 от ЗУТ, условията на договора
(договорите) за строителство, и че наличната строителна документация в
достатъчна степен характеризира изпълненото строителство.
Представена е от ищеца и покана,
изпратена от ищцовото дружество до “С.2.” ЕООД, с която на
ответното дружество е даден допълнителен срок да заплати остатъка от продажната
цена за апартамента в размер на 90 000 лева. Същата е получена от
последното на 27.01.2020 г.
Представен е от ответника по делото
предварителен договор от 05.10.2009 г. за продажба на апартамент и задължение
за изграждане, сключен между “И.2.” ООД като продавач/изпълнител и “С.2.” ЕООД като купувач за
апартамент № А605, описан по-горе.
Съгласно чл. 2 от предварителния
договор, купувачът се задължава да заплати продажната цена на имота от
159 600 лева, както следва: внесено капаро на 25.09.2009 г. – 9 600
лева, в деня на подписване на предварителния договор – 60 000 лева и остатъка
в размер на 90 000 лева – в едноседмичен срок от издаването на Акт образец
15 за сградата.
Съгласно чл. 6 от предварителния
договор, продавачът се задължава да извърши за своя сметка обекта в посочена
степен на завършеност.
Съгласно чл. 11, ал. 1, б. а) от
предварителния договор, изпълнителят е длъжен да завърши и предаде обекта с Акт
образец 15 за сградата – до 31.08.2010 г.
Съгласно чл. 14, ал. 2 от предварителния
договор, в случай, че забавата за предаване на сградата с Акт образец 15 е
повече от една година, то изпълнителят/ продавач дължи неустойка в размер на
20% от общата продажна цена.
Представена е от ответника квитанция към
приходен касов ордер № 276/28.10.2010 г., издадена от “И.2.” ООД за внесена от “С.2.”
ЕООД сума в размер на 14 000 евро – вноска за ап. А605, за заличаване на
ипотека.
Представен е от ответника нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот в груб строеж № 110, том III, рег. № 7782, дело 436 от 06.11.2018 г. по описа на
нотариус В.В., с рег. № 268 на НК, с район на
действие – РС – София, съгласно който “С.2.” ЕООД продава на Д.П.Д.описания по-горе недвижим
имот, изграден до степен “груб строеж” -
апартамент А605, за продажна цена в размер на 50 000 евро, която сума е
платима изцяло по банков път след подписването на нотариалния акт и преди
вписването му в Службата по вписванията. В нотариалния акт е договорено, че в
тежест на продавача “С.2.” ЕООД остава изплащането на задължението по
нотариалния акт от 23.12.2009 г., описан подробно по-горе, което вземане не е
изискуемо към момента на сключването на нотариалния акт, тъй като сградата, в
която се намира продаваният апартамент не е прието с Акт образец 15; поради
обстоятелството, че от закупуването на апартамента от дружеството-продавач през
2009 г. все още няма издадени актове образец 15 и образец 16, купувачът Д.П.Д.се задължава след приемане
на сградата и издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация да заплати
на дружеството, извършващото довършителните работи по сградата, стойността на
тези довършителни работи, относими към апаратамента.
Представен е от ответника платежен документ от
27.06.2019 г. с наредител Д.П.Д.към “Банка ДСК” ЕАД за
сумата от 14 000 евро, с посочено основание – плащане за частично
заличаване на ипотека на “И.2.” ООД. Представено е и писмо на банката до Данов
с рег. № 01-20-04322/24.06.2019 г. и молба-съгласие за частично заличаване на
договорна ипотека касателно апартамент № А605.
Представен е от ответника и платежен документ от
14.08.2019 г. с наредител Д.П.Д.към “МДМА – 16” ООД за
сумата от 22 972 лева, с посочено основание – довършителни работи за ап. А
605.
Представени са от ответника споразумение от
18.10.2018 г., сключено между “С.2.” ЕООД и “МДМА – 16” ООД
относно въвеждане в експлоатация на сградата, в която се намира апартамент №
А605, както и постановление за възлагане по т.д. № 409/2012 г. на Окръжен съд –
Благоевград, с което на “МДМА – 16” ООД са
възложени имоти, завършени до етап “груб строеж”, находящи се в гореописаната сграда в гр. София.
Представен е от ответника и Акт образец 15 за гореописаната
сграда от дата 03.12.2018 г.
По делото са изслушани, неоспорени от
страните и приети заключение и допълнение към заключението на съдебно-оценителска експертиза на вещото лице Й.П.. Вещото
лице дава заключение, че пазарната стойност на довършителните работи към
31.08.2010 г. възлизат на 23 571,98 лева, а към 06.11.2018 г. –
26 181,26 лева.
Вещото лице дава заключение, че
пазарната стойност на имота към 31.08.2010 г. на етап Акт 14 възлиза на
75 835,57 лева, а към 06.11.2018 г. на етап Акт 14 – 91 256,45 лева.
Вещото лице дава заключение, че
пазарната стойност на имота към 31.08.2010 г. на етап Акт 15 възлиза на 145 510,87
лева, а към 06.11.2018 г. на етап Акт 15 – 175 099,95 лева.
Останалите
доказателства съдът намира за неотносими към предмета на спора.
При така установената
фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
По иска с правно основание 79, ал. 1, предл. първо вр. с чл. 200, ал. 1 от ЗЗД:
Не се спори по делото, че между ищеца като продавач и
ответника като купувач е
сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот в груб строеж № 96, том II, рег. № 4727, дело 287 от 23.12.2009 г. по описа на
нотариус В.А., с рег. № 32 на НК, за апартамент № А605 от Жилищна сграда с
магазини, ателиета, паркоместа, складови и технически помещения и подземни
гаражи, находящи се в гр. София, Столична община, район “Студентски”, в УПИ I-1696, кв. 42 по плана на гр. София, местност “Студентски град”.
Въз основа
на сключения между страните договор е възникнало
валидно правоотношение по договор за продажба по смисъла на чл. 200 и сл. от ЗЗД. В случая прехвърлянето на правото на собственост
върху недвижимия имот, завършен в груб строеж, е извършено в изискуемата от
закона нотариална форма с подписването на нотариалния акт от 23.12.2009 г.
С оглед постигнатата от страните договорка за разсрочване
на плащането на остатъка от продажната цена, същият е дължим в едноседмичен
срок от издаване на Акт образец 15 за сградата, в която се намира продадения
апартамент № А605. С оглед представения от ищеца Акт образец 15 за установяване
годността за приемане на строежа от 17.05.2019
г., остатъкът от продажната цена на апартамента е следвало да бъде заплатена до
24.05.2019 г., съгласно договореното от страните в нотариалния акт.
От
представения от ответника приходен касов ордер № 276 се установява, че на 28.10.2010 г. ответникът
е заплатил на продавача ищец сумата от 14 000 евро, с левова равностойност
по курса на БНБ за еврото в размер на 27 381,62 лева. Плащането е
извършено преди влизане в сила на Закона за органичаване
на плащанията в брой (обн., ДВ, бр. 16 от 22.02.2011
г.) и преди откриване на производство по несъстоятелност на ищцовото
дружество “И.2.” ООД с
решение от 01.10.2012 г. по т.д. № 409/2012 г. на Окръжен съд – Благоевград,
поради което следва да се приеме като надлежно извършено. Отчитайки платената
сума от 14 000 евро (27 381,62 лева), остатъкът от претендираните 90 000 лева възлиза на 62 618,38
лева.
Ответникът,
който носи доказателствената тежест за това, не установява дружеството “С.2.” ЕООД да е заплатило и
останалата част от дължимия остатък по нотариалния акт, извън платената сума от
14 000 евро.
Неоснователни
са възраженията на ответника, че ищецът не може да търси от ответника пълния
размер на уговорената продажна цена за апартамента, тъй като не е изпълни
задължението си за снабдяване на сградата с Акт образец 15 и Акт образец 16. С
нотариалния акт от 23.12.2009 г. страните са предоговорили условията за плащане
на продажната цена за апартамента и за изграждане на обекта, като за
прехвърляне на правото на собственост върху апартамента, завършен в груб
строеж, се дължи продажна цена в размер на 99 600 лева, платима по
уговорения в нотариалния акт начин. В останалата част цената по предварителния
договор касае изграждането на обекта. В случая ищцовата
претенция касае уговорената в нотариалния акт продажна цена за прехвърляне на
правото на собственост на апартамента. Съгласно нотариалния акт за продажба остатъкът
от продажната цена на апартамента в размер на 90 000 лева се заплаща от
купувача ответник в едноседмичен срок от издаване на Акт образец 15 за
сградата, като не е уговорено, че това е
задължение на продавача. Следователно след като в случая за сградата е издаден
Акт образец 15, то от тази дата тече за ответника едноседмичният срок за
плащане на остатъка от продажната цена за имота.
Ирелевантни
са доводите на ответника относно правоотношенията, възникнали след
прехвърлянето на апартамента от ответника “С.2.” ЕООД на третото за делото лице Д.П.Д., както и
платените от това трето лице суми касателно апартамента. От една страна,
настоящият ответник не може да противопостави възражения, които има третото за
делото лице. От друга страна, ирелевантни за предмета на спора се явяват възникналите правоотношения между Д.П.Д.и друго
трето за делото лице “МДМА – 16” ООД, което
е придобило обекти в сградата в производството по несъстоятелност на ищцовото дружество.
Неоснователно е възражението на ответника за неизпълнен договор по чл.
90, ал. 1 от ЗЗД, доколкото ищцовото дружество не е
изпълнило задълженията си по договора за снабдяване на сградата с Акт образец
15 в определен срок – до 31.08.2010 г., което е от значение за плащането на
претендираната част от продажната цена. По силата
на чл. 90, ал. 1 от ЗЗД длъжник, който има срещу
кредитора си изискуемо вземане от същото правоотношение,
от което произтича и неговото задължение, може да откаже да
изпълни задължението си, докато кредиторът
не изпълни своето задължение. Възражението за неизпълнен договор
може да бъде
упражнено съдебно, като предметът му е дължимата престация. Това възражение представлява
общо средство за защита и способ за едновременно изпълнение, с който се цели
осигуряване на реално изпълнение на насрещно задължение по същия
договор. В случая не са налице предпоставките за уважаване на направеното
възражение за неизпълнен договор, тъй като по делото са представени от ищцовото дружество
доказателства за завършване на сградата с Акт образец 15, като без значение е
кой е бил възложител на СМР. Това следва и от уговорката в нотариалния акт –
условието за плащане на остатъка е издаване на Акт образец 15, като не е
посочено, че това е задължение на ищеца по делото.
Направените от ответника възражения за прихващане са
недопустими извън предявяването им в производството по несъстоятелност на ищцовото дружество, открито с решение от 01.10.2012 г. по т.д. №
409/2012 г. на Окръжен съд – Благоевград. В случая с възраженията за прихващане
ответникът претендира вземания за неустойка и обезщетение за вреди по сключения
между страните предварителен договор, които са възникнали поради неизпълнението
на ищцовото дружество за построяване на сградата в
срок до 31.08.2010
г. Съгласно чл. 14, ал. 2 от предварителния договор неустойката за неизпълнение
се дължи при забава при предаване на сградата с Акт образец 15 с повече от една
година, т.е. до 31.08.2011 г., а не от 16.05.2019 г., както неправилно сочи
ответникът. Следователно вземането за неустойка е възникнало на 31.08.2011 г., преди
откриване на производството по несъстоятелност на ищеца “И.2.” ООД с
решението от 01.10.2012 г.
След
откриване на производството по несъстоятелност всеки кредитор следва да предяви
писмено своите вземания към длъжника пред съда по несъстоятелност.
Предявяването на вземанията в производството по несъстоятелност е подчинено на
императивните правила, предвидени в глава 43, част IV “Несъстоятелност” на Търговския закон. За
предявяването на вземания, възникнали до датата на решението за откриване на
производството по несъстоятелност законът предвижда кратки срокове– основен едномесечен
по чл. 685, ал. 1 от ТЗ и допълнителен двумесечен по чл. 688, ал. 1 от ТЗ.
В случая решението за откриване на производството по
несъстоятелност на “И.2.” ООД е
вписано в Търговския регистър на 05.10.2012 г. Едномесечният срок по чл. 685, ал.
1 от ТЗ е изтекъл на 05.11.2012 г. (понеделник – работен ден), съответно срокът
по чл. 688, ал. 1 от ТЗ е изтекъл на 07.01.2013 г. (понеделник – първия работен
ден след 05.01.2013 г., събота – неработен ден). По делото не са представени
доказателства от ответника, че вземанията му към “И.2.” ООД,
произтичащи от предварителния договор, са предявени надлежно в преклузивните срокове в производството по несъстоятелност
на ищцовото дружество. Това не се установява и при
служебно извършена справка по партидата на несъстоятелното дружество в
Търговския регистър касателно обявените списъци на приетите вземания и
определенията на съда по чл. 692 от ТЗ. С оглед на това заявените от ответника
възражения за прихващане с вземания към ищцовото
дружество, възникнали преди решението за откриване на производството по
несъстоятелност, не могат да бъдат разглеждани в настоящото производство, след
като не могат да бъдат предявени в производството по несъстоятелност на
длъжника и не могат да се противопоставят на кредиторите на несъстоятелността.
В противен случай би се стигнало до недопустимо заобикаляне на императивните
разпоредби на част IV “Несъстоятелност” на Търговския
закон, в частност на преклузивните срокове за
определяне кръга на кредиторите на несъстоятелното дружество.
Доводите на ответника, че вземанията за неустойка са
възникнали след откриване на производството по несъстоятелност поради
продължаващата забава на ищеца, не могат да бъдат възприети, тъй като
основанието е възникнало преди откриването на производството по
несъстоятелност. Несъстоятелни
са и доводите на ответника, че вземанията били непарични. В случая заявените за
прихващане вземания за неустойка и обезщетение са с паричен характер.
За изчерпателност на изложението следва да се посочи, че
дори да се приеме, че възраженията за прихващане са допустими, то същите са
неоснователни, тъй като по отношение на същите не са налице условията по чл.
645, ал. 1, изр. първо от ТЗ – насрещните вземания не са били изискуеми към
датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност.
По възражението за прихващане касателно обезщетението
за имуществени вреди (пропуснати ползи), ответникът не установи при пълно и
главно доказване, че в резултат на неизпълнението на ищеца са възникнали за
ответника твърдените вреди в този размер и че същите са пряка и непосредствена
последица от неизпълнение на конкретното задължение на ищеца. Не се доказа, че
е налице сигурност за получаване на твърдените пропуснати ползи, за да се
приеме, че същите са били предвидими към датата на сключване на предварителния
договор от 05.10.2009 г. за продажба на апартамент и задължение за изграждане.
На самостоятелно основание неоснователно поради липса на материалноправна легитимация е възражението за прихващане,
направено от ответника, с вземане за сумата от 22 972
лева, платена от третото за делото лице Д.П.Д.на “МДМА – 16” ООД.
Ответникът не се явява материално правно легитимиран да извърши прихващане с
вземане на третото за делото лице, доколкото не са представени доказателства да
е титуляр на това вземане. Съответно със същото не може да се извършено
прихващане със задължението на ответника за заплащане на остатъка от продажната
цена на апартамента.
С оглед на горните изводи съдът намира за неотносими изслушаните и приети по делото заключение и
допълнение към заключението на съдебно-оценителската
експертиза.
Дори и хипотетично да се приеме, че вземанията по възраженията
за прихващане са основателни, което съдът не споделя по изложените по-горе
съображения, то същите са погасени с изтичането на тригодишната погасителна
давност по чл. 111, б. “б” от ЗЗД, считано от сочената от ответника дата на
неизпълнение на задължението за завършване на апартамента - 31.08.2010 г., а за неустойката по чл. 14, ал. 2 от предварителния договор – от
31.08.2011 г., когато същата е изискуема.
По изложените
съображения съдът намира, че предявеният осъдителен иск е основателен и следва да бъде уважен за сумата от 62 618,38
лева, а за горницата над 62 618,38 лева до пълния предявен размер от 90 000
лева искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По исковете с правно основание чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД:
Поради уважаването на главния иск в посочения размер, основателна е и
акцесорната претенция с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за законната
лихва върху присъдената главница от 62 618,38 лева за периода от датата на подаване на исковата
молба (09.10.2020 г.) до
окончателното й плащане.
Основателна е и
акцесорната претенция за законната лихва върху присъдената главница от 62 618,38 лева за периода от 25.05.2019 г. (деня, следващ изтичането на едноседмичния
срок, считано от издаването на Акт образец 15) до 09.10.2020 г. Съдът изчислява
същата на основание чл. 162 от ГПК с калкулатор в интернет в размер на 8 767,27 лева, за която сума искът като
основателен следва да бъде уважен, а за горницата над 8 767,27 лева до
12 600 лева искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 620, ал. 5
от ТЗ вр. с чл. 77 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Софийски градски съд дължимата държавна такса в размер 2 855,56 лева, съразмерно с уважената част от исковете, както и в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист държавна такса в размер на 5 лева, съгласно чл. 11 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 620, ал. 5
от ТЗ вр. с чл. 77 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Софийски градски съд дължимата държавна такса в размер 1 248,44 лева, съразмерно с отхвърлената част от исковете, както и в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист държавна такса в размер на 5 лева, съгласно чл. 11 от Тарифата
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
В исковата молба ищецът претендира разноски по делото, но не представя
доказателства за извършването на такива, поради което на същия не се присъждат
разноски в настоящото производство.
Съгласно
представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК, ответникът претендира
разноски по делото в общ размер на 5 880 лева, от които 1 080 лева –
депозит за вещи лица и 4 800 лева - адвокатско възнаграждение, което е
посочено в представения договор за правна защита и съдействие като платено в
брой, което следва да се приеме за достатъчно доказателства съгласно
задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г.
по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед на
горното и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в полза на ответника следва да
бъдат присъдени разноски по делото в общ размер от 1 788,70 лева, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Съгласно чл. 127, ал. 4 от ГПК ищецът е посочил начин на плащане по банкова
сметка ***: ***, BIC: *** “ОББ” АД, по която да се преведат присъдените суми и която
е посочена в настоящото решение на основание чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА “С.2.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на “И.2.” ООД (в несъстоятелност), ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 79, ал. 1, предл. първо вр. с чл. 200, ал.
1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 62 618,38
лева (шестдесет и две хиляди шестстотин и осемнадесет лева и тридесет и осем
стотинки), представляваща дължима неплатена част от продажната цена на
апартамент № А605 от Жилищна сграда с магазини, ателиета, паркоместа, складови
и технически помещения и подземни гаражи, находящи се в гр. София, Столична
община, район “Студентски”, в УПИ I-1696, кв. 42 по плана на гр. София, местност “Студентски град”,
прехвърлен с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот в груб строеж
№ 96, том II, рег. № 4727, дело 287 от 23.12.2009 г. по описа на
нотариус В.А., с рег. № 032 на НК, с район на действие – РС – София, вписан под
акт № 139, том CLXXXIII, вх.рег. №
62070/23.12.2009 г. на Служба по вписванията – София, ведно със законната лихва върху присъдената главница от 62 618,38
лева за периода от 09.10.2020 г. до окончателното й плащане, и сумата от 8 767,27 лева (осем хиляди седемстотин
шестдесет и седем лева и двадесет и седем стотинки), представляваща
законната лихва върху главницата от 62 618,38 лева за периода от
25.05.2019 г. до 09.10.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ
като неоснователни предявените
искове за главница за горницата над 62 618,38 лева до 90 000 лева и
за лихва за горницата над 8 767,27
лева до 12 600 лева.
ОСЪЖДА “С.2.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски
съд държавна такса в размер на 2 855,56 лева
(две хиляди осемстотин петдесет и пет лева и петдесет и шест стотинки), съразмерно
с уважената част от исковете, и в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист държавна такса в размер на 5 лева (пет лева).
ОСЪЖДА “И.2.” ООД (в несъстоятелност), ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски
съд държавна такса в размер на 1 248,44 лева
(хиляда двеста четиридесет и осем лева и четиридесет и четири стотинки), съразмерно с отхвърлената част от исковете,
и в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист държавна такса в размер на 5 лева (пет лева).
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК “И.2.” ООД (в несъстоятелност), ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на
“С.2.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** 788,70 лева
(хиляда седемстотин
осемдесет и осем лева и седемдесет стотинки)
-
разноски по делото пред СГС, съразмерно
с отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Апелативен съд – София в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :