№ 10396
гр. София, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20251110109639 по описа за 2025 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.49 ЗЗД и чл.55, ал.1,
пр.1 ЗЗД.
Производство е образувано по искова молба от И. Б. Б. против Столична община,
с която са предявени два обективно съединени осъдителни искове, както следва: 1/ за
сумата от 20,00 лева, представляваща платена от ищеца без основание сума, с която
ответникът неоснователно се е обогатил, ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане; 2/ за сумата от
100,00 лева, представляваща претърпени от ищеца неимуществени вреди през периода
от 22.01.2025 г. до 11.02.2025 г., изразяващи се в стрес и безпокойство в резултат от
неизпълнението на предоставена от ответника услуга по доброволно плащане на глоба
чрез система за електронно плащане.
В исковата молба ищцата твърди, че на 31.08.2024 г. бил санкциониран за
извършено нарушение на ЗДвП – неправилно паркиране в зона на действие на пътен
знак В 27, за което му била наложена глоба с фиш СО № 9355358, в размер на 20,00
лева. Твърди, че в 7-дневен срок от налагане на глобата извършил плащане по един от
посочените във фиша начини – онлайн чрез система за електронна плащане eРay, чрез
въвеждане на 10-цифрен код през pay.sofiatraffic.bg. Така заплатил сумата от 16,00
лева, представляваща 80 % от глобата и 1,40 лева – такса за извършената услуга.
Въпреки предходното, ищецът твърди, че получил електронно писмо от Национална
агенция по приходите, с което бил уведомен, че има публично задължение с изтекъл
срок за доброволно плащане, произтичащо от гореописания фиш, а забавата в
плащането му води до заплащане на допълнителни лихви и увеличение размера на
1
задължението му. На 22.01.2025 г. ищецът поддържа, че посетил Отдел „Общински
приходи – Средец и Триадица“, където представил доказателства за извършено
плащане, но служителите му отговорили, че сумата не е постъпила по сметка на
Столична община. Бил насочен към Общинска полиция, но и от там не получил
отговор защо плащането не било отразено. Поддържа още, че се обърнал към
представител на „Ипей“ АД, от където му дали справка, че сумата е постъпила, а
Столична община ще бъде уведомена за извършеното плащане. На 11.02.2025 г.
ищецът посетил данъчната служба към Столична община, район Средец-Триадица,
където бил информиран, че задължението по процесния фиш не било погасено, което
станало причина да заплати сумата от 20,00 лева. Според ищеца, след като бил
заплатил сумата по процесния фиш в указания в него срок за доброволно плащане,
платената след това сума от 20,00 лева е получена от ответника без основание, поради
което следва да му бъде върната. Освен предходното ищецът поддържа, че през
периода 22.01.2025 г. до 11.02.2025 г., в резултата от гореописаната ситуация,
претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в напрежение, безпокойство, стрес,
довели до главоболие и негативни емоции. По изложените в исковата молба доводи и
съображения, ищцата обуславя правния си интерес от предявените искове, като моли
за тяхното уважаване и присъждане на разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор, в който се изразява
становище за неоснователност на предявените искове. Твърди се, че ситуацията, в
която е изпаднал ищецът е напълно нормална, свързана с изпълнение на личните му
задължения. Изразява се становище, че твърденията за претърпени имуществени вреди
били силно преувеличени. Поддържа се още, че ищецът не твърди какво конкретно
увреждане е получил, след като е заплатил повторно фиша, при условие, че му било
обяснено, че първото плащане не е било отразено в системата. Сочи се, че в случая
било очевидно, че е настъпил технически проблем, за който Столична община не е
отговорна. Ставало въпрос за софтуерен проблем, изразяващ се в неотразяване на
извършени плащания. В случая било необходимо време за проучване, тъй като
служителите на Столична община няма как да са запознати с възникналата ситуация.
Сочи се още, че ищецът не е заявил писмено претенцията си и не е поискал да му бъде
възстановена сумата от 20,00 лева. В последствие било установено, че през този
период плащанията през системата на ипей не били отчетени, като освен ищеца
потърпевши били още 107 човека. С оглед предходното се изразява становище, че в
случая е налице инцидентна техническа грешка, за която Столична община не следва
да носи отговорност, а предявените искове отхвърлени.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
По делото е приложен документ Серия СО № 9355358 „Глоба с фиш“, от който се
2
установява, че на 31.08.2024 г. инспектор от Център за градска мобилност ЕАД е
наложил глоба на ищеца в размер на 20,00 лева, поради неправилно паркиране в зона
на действие на п.з. В27.
По делото е приложен документ с отбелязване, че е отпечатан от системата
ePay.bg, от който се установява, че на 01.09.2024 г. е извършено плащане с посочено
основание гореописания документ за глоба. Предходното се установява и от
приложеното по делото извлечение от банковата сметка на ищеца.
По делото е приложено електронно писмо до ищеца от Национална агенция за
приходите, с което го информират за наличие на публично задължения с изтекъл срок
за доброволно изпълнение – процесната глоба, наложена с фиш № 9355358/31.08.2024
г.
По делото е приложена и квитанция за плащане на сумата от 20,00 лева,
представляваща глоба по процесния фиш, извършено на 11.02.2025 г.
По делото са приложени писма от водена кореспонденция между ищеца и
представител на ePay.bg, през периода от 22.01.2025 г. до 03.02.2025 г.
По делото е приложена таблица, без данни за съставител, за която ответникът
твърди, че съдържа неотразени в системата на СО плащания поради технически
проблем.
По делото е приложена разпечатка от системата на СО, от която по отношение на
процесната глоба е регистрирано плащане на 11.02.2025 г., както и документ, от който
се установява, че ищецът е надвнесъл сумата от 20,00 лева.
По делото е приложено писмо от Информационно обслужване АД до Столична
община във връзка с необработеното плащане от 01.09.2024 г., в което се обяснява
възникналия проблем и начина на нотифициране на извършени плащания на
задължение. В писмото се сочи още, че на 10.04.2025 г. сумата от 20,00 лева, платена
на 11.02.2025 г. на ПОС терминал в отдел Общински приходи – Средец Триадица, е
възстановена на ищеца като недължимо платена.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Мартин
Димитров Димитров. В показанията си свидетелят разказва, че от ищеца знае за
наложена санкция за неправилно паркиране, която той заплатил веднага или на
следващия ден. Въпреки предходното, няколко месеца по-късно получил известие за
плащане на същата глоба. Свидетелят разказва, че посъветвал ищеца да се обади в
Общината, за да обясни случая и да изпрати сканирано платежното. В последствие
ищецът му казал, че от Общината са му казали да се оправя, че те нищо не могат да
направят. Според свидетеля, ищецът изпитвал дълбоко чувство на несправедливост
поради случилото се, бил ядосан, възмущавал се от ситуацията. Всичко продължило
около 2-3 месеца.
Други относими и допустими доказателства по делото не са приложени.
При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна
3
страна:
По иска с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД:
По предявения иск в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно: че е платил сумата в размер на 20,00 лева, а ответникът е
получил същата, без да е имало основание за извършване на престацията.
При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е налице
основание за получаване и задържане на процесната сума.
В конкретния случай между страните не се спори, че на 11.02.2025 г. ищецът е
престирал в полза на ответника сумата от 20,00 лева, представляваща глоба по издаден
фиш № 9355358/31.08.2024 г. Настоящия съд намира, че към датата на плащане на
процесната сума не може да се обоснове извод за липса на основание, доколкото в
системата на ответната Столична община предходното плащане от 01.09.2024 г. не е
било отразено. Вместо да подаде искане до ответника за връщане на повторно внесена
сума, 7 дни по-късно ищецът депозира настоящата искова молба. Видно от събраните
по делото писмени доказателства и от изявлението на ищеца в хода на устните
състезания е, че след извършване на необходимите проверки и установяване на
повторно плащане от страна на ищеца, сумата от 20,00 лева е върната по сметката му
на 10.04.2025 г.
Предвид гореизложеното, настоящият съд намира предявения иск за
неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основания чл.49 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл.49 ЗЗД, този, който е възложил на друго лице
някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа. Това е отговорност на юридическите лица за
противоправни и виновни действия или бездействия на техни длъжностни лица при
или по повод изпълнение на възложена работа. Отговорността е гаранционно –
обезпечителна, възложителят не отговаря заради своя вина, а заради вината на свои
работници или служители, на които е възложил работа.
За да възникне обезпечително-гаранционната отговорност на възложителя за
имуществени и неимуществени вреди, причинени при или по повод на уговорената
работа, трябва в обективната действителност да са настъпили следните юридически
факти: 1) деяние (действие или бездействие); 2) противоправност (несъответствие
между правно дължимото и фактически осъщественото поведение); 3) вреди
(неблагоприятно засягане на неимуществената сфера на увредения); 4) причинно-
следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите неимуществени
вреди; 5) вина на делинквента, която съобразно уредената в чл.45, ал.2 ЗЗД оборима
презумпция се предполага и 6) виновното лице да е причинило вредите при или при
повод на изпълнение на възложената работа.
4
В случая съдът е сезиран с иск за обезщетение за вреди, основани на твърдението
за отговорност на ответника Столична община по чл. 49 ЗЗД като последица от
противоправно бездействие на нейни служители във връзка със събиране на глоби.
Настоящият съд намира, че в случая не са налице кумулативно предпоставките на
горепосочената правна норма. Видно от приложеното по делото писмо от
Информационно обслужване АД е, че в случая се касае за проблем, който е
инцидентен. При липса на отчетено плащане в системата, не може да се обоснове
извод за противоправно действие и/или бездействие на служители на Столична
община. Напротив, при липса на доказателства за плащане в срок, служителите са
предприели необходимите действия по събиране на дължимата сума, като на
28.01.2025 г. са изпратили към НАП заявление за принудително събиране
/доказателство на л.46 от делото/. В тази насока са и изложените в исковата молба
обстоятелства, че при извършената проверка ищецът е установил, че платформата,
чрез която е заплатена първоначално сумата от 17,40 лева, е интернет базирана
информационна система, организирана от трето за спора лице – «Финхъб солюшънс»
ЕООД. Сам в исковата молба ищецът поддържа, че причината за непостъпването на
сумата по сметка на Столична община се дължи на трети лица, на които е възложено
предоставяне на услугата по събиране на наложените глоби.
На последно място съдът намира за необходимо да отбележи, че в хода на
производството не бяха доказани и твърдяните от ищеца неимуществени вреди. В тази
насока съдът не кредита показанията на разпитания по почин на ищеца свидетел
Мартин Димитров. Това е така, тъй като свидетелят сочи, че след м.януари 2025 г. е
имал лични ангажименти и не са се виждали често с ищеца, т.е. няма преки
впечатления относно състоянието на последния именно през процесния период.
Отделно от предходното показанията на свидетеля, че всичко продължило около 2-3
месеца, не кореспондират със събраните по делото писмени доказателства, от които се
установява, че ищецът е получил писмо от НАП в края на месец януари 2025 г., а
исковата молба е заведена в съда на 18.02.2025 г., т.е. по-малко от 1 месец. По делото
няма данни ищецът да е отправил писмено запитване, към което да приложи сканиран
документ за плащането от 01.09.2024 г. /така, както сочи, че го е посъветвал свидетеля
Димитров в показанията си/, въз основа на което да бъде извършена проверка от
служителите на ответника. Нещо повече, видно от заявеното лично от ищеца в хода на
устните състезания е, че след като вече представил доказателства за извършеното
плащане, служителите заявили, че има проблем, знаят за това, има и други хора в тази
ситуация, но трябва да изчака. Съдът не споделя и доводите на ищеца, че се е
притеснявал относно невъзможността да ползва данъчно облекчение. Това е така, тъй
като крайният срок за заплащане с отстъпка на годишните данъци за недвижими
имоти и моторни превозни средства е 30 април, а платената повторно от ищеца сума е
от 11.02.2025 г. Ето защо, настоящият съд намира и твърденията на ищеца за
5
претърпени неимуществени вреди за неоснователни.
Предвид гореизложеното, предявеният иск с правно основание чл.49 ЗЗД също
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По разноските:
При този изход на спора и съгласно разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК право на
разноски има ответникът. По делото няма доказателства за направени от ответника
разноски, като на основание чл.78, ал.8 ГПК съдът определя единствено
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100,00 лева, тъй като делото
не е от фактическа и правна сложност и е приключило само в едно открито съдебно
заседание.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от И. Б. Б., ЕГН ********** против Столична община,
с адрес: гр.София, ул.“Московска“ № 33, представлявана от кмета Васил Терзиев
обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД и
чл.49 ЗЗД - за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 20,00 лева,
представляваща платена без основание сума, с която ответникът неоснователно се е
обогатил, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба
в съда – 18.02.2025 г. до окончателното изплащане, както и за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от 100,00 лева, представляваща претърпени
неимуществени вреди през периода от 22.01.2025 г. до 11.02.2025 г., изразяващи се в
стрес и безпокойство в резултат от неизпълнението на предоставена от ответника
услуга по доброволно плащане на глоба чрез система за електронно плащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК И. Б. Б., ЕГН ********** да заплати на
Столична община, с адрес: гр.София, ул.“Московска“ № 33, представлявана от кмета
Васил Терзиев сумата от 100,00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение
за производството пред първоинстанционния съд.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6