Р Е Ш
Е Н И Е
№ 88 от 26.04.2021 г., гр.
Кюстендил
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на тридесет и първи март две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛЕТА
КАРАМФИЛОВА
АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретар Лидия Стоилова и с участието на прокурор Марияна Сиракова, като
разгледа докладваното от съдия Ася Стоименова касационно административнонаказателно дело № 60 по описа за
2021 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с
чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Делото
е образувано по касационна жалба от Областен отдел „Автомобилна администрация”
– Кюстендил в Регионална дирекция „Автомобилна администрация – София” при
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” към Министерството на
транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС) срещу Решение № 260018/03.02.2021
г., постановено по административнонаказателно дело (АНД) № 163/2020 г. по описа на Районен съд –
Кюстендил, с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 30-0000655/20.12.2019 г., издадено от
началника на областен отдел „Автомобилна администрация” – Кюстендил. С посоченото наказателно постановление
на „Т.”
ООД, с ЕИК *********, на основание чл. 96г, ал. 1, пр. 2 от Закона за
автомобилните превози (ЗАвтПр) е наложена имуществена санкция в размер на
3000,00 лева за нарушение по чл. 57, ал. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за
международен автомобилен превоз на пътници и товари (Наредба № 11/31.10.2002 г.) във вр. с чл. 5 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност
и условията
и реда за провеждане
на психологическите
изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели
на изпитни
комисии и за
издаване на удостоверения за
регистрация за извършване на
психологически изследвания (Наредба № 36/15.05.2006 г.). В жалбата е наведено касационното
основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс.
Претендира се отмяна на решението и потвърждаване на наказателното
постановление.
Касаторът
не изпраща процесуален представител в съдебното заседание по делото.
Дружеството ответник по касационната жалбата – „Т.” ООД, с ЕИК *********, чрез процесуалния си представител по пълномощие адвокат К.С.,***, оспорва
жалбата.
Страните не претендират разноски.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на
жалбата.
Касационната
жалба е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по
смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен
контрол и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на
изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:
Предмет
на въззивно обжалване е НП № 30-0000655/20.12.2019 г., издадено от началника на
областен отдел „Автомобилна администрация” – Кюстендил, с което на „Т.” ООД, с ЕИК *********, на основание
чл. 96г, ал. 1, пр. 2 от ЗАвтПр е наложена имуществена санкция в размер на
3000,00 лева за нарушение по чл. 57, ал. 1 от Наредба №
11/31.10.2002 г.
във вр. с чл. 5 от Наредба № 36/15.05.2006 г. – за
това, че като превозвач, притежаващ лиценз за
международен автомобилен превоз на товари за чужда сметка или срещу
възнаграждение (лиценз на Общността) № 6070/08.08.2012 г., на 18.09.2019 г. е възложил управлението на моторно
превозно средство (МПС) – влекач марка „В.”, с рег. № КН****ВС,
за извършване на международен превоз на
товари, на водач, който не притежава валидно удостоверение за психологическа
годност за превоз на товари, а именно – Д.А., роден на *** г. Нарушението
е установено при извършена на 09.12.2019
г. комплексна проверка на дружеството. Резултатите от проверката са обективирани в Констативен протокол рег. № 12-00-00-1312/13/10.12.2019
г. За установеното нарушение срещу дружеството е съставен Акт
за установяване на административно нарушение (АУАН) №271127/09.12.2019
г., като същото е квалифицирано по чл. 57, ал. 1 от Наредба №11/31.10.2002 г.
Въз основа на съставения акт е издадено процесното НП, в което са възпроизведени фактическите констатации по
акта. В производството пред районния съд са
разпитани актосъставителят и свидетелят по акта, които с показанията си
потвърждават констатациите в същия. Районният съд е приел от правна страна, че в хода на административнонаказателното производство не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, но деянието
не е доказано от обективна страна, и е отменил
наказателното постановление.
В
пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с
наведеното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на районния съд
е валидно и допустимо, а преценено за съответствие с материалния закон – неправилно, поради което следва да бъде отменено, като при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК съдът
ще се произнесе по съществото на спора и ще потвърди наказателното
постановление.
Правилен
е изводът на районния съд, че в случая не са налице формални предпоставки за
отмяна на наказателното постановление. При реализирането на
административнонаказателната отговорност на „Т.” ООД не са допуснати съществени
процесуални нарушения, водещи до опорочаване на производството. Процесните АУАН
и НП са съставени в предвидените за това срокове, от надлежни органи и съдържат
реквизитите съответно по чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Дружеството е
привлечено към административнонаказателна отговорност по чл. 96г, ал. 1, пр. 2 от ЗАвтП –
санкционна норма, предвиждаща административно наказание за превозвача за
нарушение, изразяващо се в допускане на водач, който не отговаря на някое от
изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по
прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз
за собствена сметка на пътници или товари. Изискването е отнесено към чл. 57, ал. 1 от Наредба №
11/31.10.2002 г. във вр. с чл. 5 от Наредба № 36/15.05.2006 г. Нормата
на чл. 57, ал. 1 от Наредба № 11/31.10.2002 г. предвижда задължение на превозвач (едноличен търговец или търговско
дружество), притежаващ лиценз на Общността и заверени копия на
лиценза, издаден от министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията или упълномощено от него длъжностно лице, да допуска
до управление на превозните средства за международни превози на пътници и товари само
водачи, които са психологически годни. Съгласно чл. 5 от Наредба № 36/15.05.2006 г. психологическата
годност се установява с психологическо изследване, а
според чл. 7, ал. 2 от същата наредба при
положително заключение от психологическото изследване на изследваното лице се
издава „удостоверение за психологическа годност” (приложение № 1). Даденото фактическо описание на
нарушението в процесните АУАН и НП
е достатъчно пълно, ясно и конкретно, и позволява
индивидуализацията му като административно нарушение именно по чл. 57, ал. 1 от Наредба №11/31.10.2002 г. във вр. с чл. 5 от Наредба №36/15.05.2006 г. Датата на
извършване на нарушението е датата на управление на моторното превозно средство
– 18.09.2019
г., а мястото на неговото извършване е гр. Кюстендил,
доколкото там е седалището на дружеството превозвач и изпълнителното деяние – допускане, се осъществява по седалището му.
Нарушителят – дружеството превозвач, е индивидуализиран с посочване
на неговото наименование, ЕИК и данни за осъществяваната дейност по
международен автомобилен превоз на товари с издадения за това лиценз на
Общността. Обвинението е ясно и безпротиворечиво.
Неправилен е обаче изводът на районния съд за недоказаност на деянието от
обективна страна. „Т.” ООД е превозвач, притежаващ лиценз на Общността
№6070/08.08.2012
г. На 18.09.2019 г. дружеството е извършило
международен превоз на товари с МПС с рег. № КН****ВС и
водач Д.А., без последният
да притежава валидно удостоверение за психологическа годност. Представените
констативен протокол, който е официален свидетелстващ документ, с необорена
материална доказателствена сила, и доклад от проверка,
извършена на 18.09.2019 г. в Кралство Норвегия, както и
показанията на разпитаните длъжностни лица при Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация” установяват
категорично извършването на нарушението от „Т.”
ООД. По изложените съображения посоченото в наказателното постановление деяние
е съставомерно от обективна страна.
Отговорността на юридическите лица е
обективна (безвиновна), поради което не
следва да се обсъжда субективната
съставомерност на деянието. Наложената
имуществена санкция в размер на 3000,00 лева е в съответствие със санкционната
разпоредба на чл. 96г, ал. 1, пр. 2 от ЗАвтПр, която определя наказанието в абсолютен
размер и изключва
възможността на административнонаказващия орган за преценка по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН.
По изложените
съображения настоящият касационен състав намира, че процесното наказателно
постановление е законосъобразно и като го е отменил, районният съд
е постановил неправилно решение.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 2 във
вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК във
вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 260018/03.02.2021
г., постановено по АНД № 163/2020 г.
по описа на Районен съд – Кюстендил, и вместо него постановява:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 30-0000655/20.12.2019 г., издадено от началника на Областен
отдел „Автомобилна администрация” – Кюстендил в Регионална дирекция
„Автомобилна администрация – София” при Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация” към МТИТС, с което на „Т.”
ООД, с ЕИК *********, на основание чл. 96г, ал. 1, пр. 2 от ЗАвтПр е наложена
имуществена санкция в размер на 3000,00 (три хиляди) лева.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.