Определение по дело №293/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С Решение N 37/21.03.2011г., постановено по гр.д.N 1632/2010г., Кърджалийският районен съд е осъдил „М. Ф." Е., представлявано от И.А.Д., да заплати на М. М. М. от Г., сумата в размер на 1 544.08лв., от които 1 393.32лв. представляващи неизплатено брутно трудово възнаграждение за периода месец април 2009г. до м.февруари 2010г., както и мораторна лихва в размер на 150.76лв.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят „М. Ф." Е., който го атакува в осъдителната му част като неправилно и необосновано. Излага съображения. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното решение в осъдителната му част. В съдебно заседание въззивникът не се представлява.

Ответникът по жалбата - М. М. М., се представлява от процесуален представител.

Окръжният съд, като прецени доказателствата по делото по повод и във връзка с подадената жалба и наведените с нея оплаквания, констатира следното:

Въззивната жалба е допустима – подадена е в срока по чл.259 от ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалване, а по същество жалбата е неоснователна.

От данните по делото се установява следното:

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от М. М. М. от гр. К., в която ищцата сочи, че до 10.02.2010г. била в трудови правоотношения с ответника „М. Ф." Е. - К. Със заповед №9/10.02.2010г. трудовото й правоотношение било прекратено. Твърди, че за периода месец април 2009г. – месец февруари 2010г. ответното дружество й дължи общо сумата в размер на 1 590.79лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение, както и претендира мораторна лихва в размер на 160,99лв. /с подробно посочени в ИМ периоди и суми/.

Не се спори по делото наличието на трудово правоотношение между страните през процесния период, както и че с посочената в исковата молба Заповед №9/10.02.2010г. трудовото правоотношение между тях било прекратено.

От доказателствата по делото безспорно се установява, че във ведомостите за заплати при ответника няма положени подписи за получаване на начислените на ищцата възнаграждения. Приети са като доказателства листове с ръкописен текст с положен печат на ответното дружество, и с отбелязвания на лични имена, съответни им числа и подписи, като в долната част на всеки лист е записано, че се касае за плащания, наречени „частично авансово плащане от полагаемото трудово възнаграждение”. Въззивният съд споделя напълно изложеното от първоинстанционния съд, че от тези доказателства не може да се направи безспорен извод за наличието на авансово плащане на суми по трудово възнаграждение, дължимо на ищцата за престирания от нея в полза на ответника труд, тъй като не установяват по категоричен начин плащане за кого и за какво е било извършено; отбелязванията са за хора, на които е посочено само първо име; липсва посочване на дати или периоди от време, спрямо които биха били относими - очевидно се касае за черна каса на фирмата. С оглед на това, съдът не дава вяра на вещото лице К., което в заключението си посочва, че приема посочените в тези листове суми за действително платени.

В подкрепа на становището на съда, че липсват доказателства за извършени плащания за трудово възнаграждение в полза на ищцата следва да се отбележи също, че вещото лице е установило, че ответникът не е подавал образец 6 за изплатени суми за възнаграждения за периода 01.04.2009г. – 28.02.2010г. в НАП-Кърджали; отделно от това вещото лице е посочило, че ръкописните листове, обсъдени по-горе, нямат реквизити на счетоводен документ.

При така изяснената фактическа обстановка, и с оглед заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, съдът намира предявените искове за основателни и доказани до размера, за който са били уважени от първоинстанционния съд, доколкото по делото не се съдържат доказателства за пълен отработен месец февруари 2010г., за който ищцата претендира трудово възнаграждение в пълен размер. Впрочем, жалба в отхвърлителната част на атакуваното решение липсва, поради което и тази инстанция не дължи произнасяне за нея, като влязла в сила.

Водим от изложеното, окръжният съд намира въззивната жалба, с която е сезиран, за неоснователна, а атакуваното решение на РС-Кърджали в обжалваната му част като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.

Ето защо, и на основание 271, ал.1 във вр. с чл.235 от ГПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение N 37/21.03.2011г., постановено по гр.д.N 1632/2010г. по описа на Кърджалийския районен съд, в обжалваната му част.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.