Определение по дело №315/2017 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ ......../…...05.2018 г.

гр. Варна

 

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание, проведено на четиринадесети май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

    

СЪДИЯ: МИЛА КОЛЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията Колева

търговско дело № 315/2017 г. по описа на ВОС, ТО,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

В съдебно заседание на 25.04.2018 г. процесуалният представител на ищеца е направил доказателствени искания. Поискано е да бъдат приети като доказателства по делото представените в съдебното заседание документи. Поискано е да бъдат поставени допълнителни задачи на съдебно-техническата и съдебно-счетоводната експертизи, които да отговорят на въпросите, формулирани в съдебното заседание и конкретизирани в последствие в депозираната по делото молба вх. № 12900/30.04.2018 г.

С оглед направеното от процесуалния представител на ответника искане, съдът е дал възможност на същия в едноседмичен срок от съдебното заседание да изрази становище по доказателствените искания на ответника, по които съдът е обявил, че ще се произнесе в закрито заседание.

С оглед дадената възможност за становище по отношение на направените в о.с.з. на 25.04.2018 г. доказателствени искания, по делото е постъпило становище вх. № 13441/08.05.2018 г. от процесуалния представител на ответника, с което моли същите да бъдат оставени без уважение, тъй като са направени след изтичане на преклузивния срок за това, като част от писмените доказателства са и неотносими към спора.

По отношение на  искането за приемане на писмените доказателства съдът намира, че същото следва да бъде оставено без уважение. На първо място, същите са представени в съдебното заседание на 25.04.2018 г., докато първото съдебно заседание е проведено на 26.10.2017 г. Преклузията за представяне на доказателства настъпва в първото по делото заседание с изключение на случаите, когато са налице предпоставките по чл. 147 от ГПК. В конкретния случай се касае за доказателства, които са съществували към датата на първото съдебно заседание и е следвало да бъдат представени в същото. Не са посочени обстоятелства, от които да бъде направен извода, че са налице предпоставките по чл. 147 от ГПК, даващи възможност тези доказателства да бъдат представени в последващо съдебно заседание. С оглед на това възможността същите да бъдат приети по делото е преклудирана. Наистина, част от писмените доказателства са съставени след първото по делото заседание. Същите обаче не са относими към конкретния предмет на спора. Видно от данните по делото, ищецът претендира извършени от него работи, които са налични към момента на предявяване на исковата молба – 15.03.2017 г. Представените документи, които са съставени след датата на първото съдебно заседание обаче касаят дейности, които са извършени от ищеца след датата на предявяване на иска. Тези дейности не са включени в предмета на първоначалния спор, а не могат да бъдат включени и към настоящия момент по реда на чл. 214 от ГПК, тъй като би се извършело едновременно изменение и на обстоятелствената част, и на петитума на исковата молба, което е недопустимо. Същите дейности биха могли да бъдат предмет на отделен иск, различен от вече предявения. Поради това така представените доказателства, касаещи тези дейности са неотносими към настоящия спор.

По отношение на искането за поставяне на допълнителна задача на съдебно-счетоводната експертиза, съдът намира, че същото следва да бъде оставено без уважение. Предмет на настоящия спор е това какви дейности са извършени от ищеца по довършване на сградата и дали ответниците му дължат съответната част от стойността на тези дейности. От значение за този спор е каква е действителната стойност на извършеното от ищеца. При липса на данни за конкретни уговорки между страните по спора за начина, по който да бъде определена тази стойност и да бъдат заплатени разходите, евентуалното задължение се определя по средни пазарни цени. Поради това е без значение какъв е размерът на разходите по т. 1, т. 2 и т. 3 от искането за допускане на допълнителна задача на съдебно-счетоводната експертиза така, както е формулирано от ищеца в молба вх. № 12900/30.04.2018 г. Освен това, така както е формулирана задачата по тези точки, същата се отнася и за разходи и дейности, извършени за периода от датата на подаване на исковата молба до 31.03.2018 г., който период, както бе посочено по-горе, е извън предмета на делото. Освен това, искането по т. 4 от посочената молба е неотносимо към спора, доколкото отношенията между ищеца и неговите доставчици са ирелевантни за настоящия спор.

По отношение на искането за поставяне на допълнителна задача на съдебно-техническата експертиза, съдът намира, че същото следва да бъде оставено без уважение. Така, както искането е формулирано в молба вх. № 12900/30.04.2018 г., както и искането за съдебно-счетоводната експертиза, обхваща дейности, извършени за периода от датата на подаване на исковата молба до 31.03.2018 г., който е извън предмета на делото. При това допълнителната задача е свързана с представените в съдебното заседание на 25.04.2018 г. писмени доказателства, искането за приемане на които се оставя без уважение с настоящото определение.

По изложените съображения, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направените от процесуалния представител на ищеца искания за приемане на представените в съдебно заседание на 25.04.2018 г. писмени доказателства, както и за поставяне на допълнителни задачи на съдебно-техническата и съдебно-счетоводната експертизи, които да отговорят на въпросите, формулирани в съдебното заседание и конкретизирани с молба вх. № 12900/30.04.2018 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

                                              

                                               СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: