Р Е Ш Е Н И Е

 

№                                     06.07. 2020 г.                     гр.Търговище,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Търговищкият окръжен съд,                       гражданско отделение

На двадесет и девети юни                                  2020 година

в открито съдебно заседание, в следния състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ИВАНОВА

           ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ДАСКАЛОВА

                                БИСЕРА МАКСИМОВА

 

Секретар Жоржета Христова,

Като разгледа докладваното от съдията Т.Даскалова,

В.гр.дело № 130,   по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Предмет на проверка е решение№ 29 от 28.01. 2020 г., по гр.д. № 1451/ 2019 г. на РС-Търговище, с което  е осъдена НЗОК   гр. София, ДА ЗАПЛАТИ   на  „МБАЛ-ПОПОВО" ЕООД гр. Попово, сумата от  5880 лв. – незаплатени медицински дейности по клинични пътеки за м.07. и м.12. 2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, от датата на предявяване на исковата молба–  23.08. 2019  г.  до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и ЗЗО,  както и сумата от 1535,23 лв. – обезщетение за забава върху главниците за периода до завеждане на иска,  както и сумата от  1396,61 лв. , представляваща направени по делото разноски, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.

Срещу решението, е постъпила жалба от ю.к. Й.,***. В жалбата се излагат съображения за необоснованост на решението, което е довело и до неговата неправилност. Основно се набляга на това, че няма неизпълнение на договорните отношения между страните, които са определени на базата на нормативно установени правила, които са били спазени. В частта относно лихвите се излагат допълнителни съображения, като се посочва, че няма срок за изплащане на извършените надлимитни дейности,    а това става при възможност и наличие на средства в бюджета. НЗОК не би могла да изпадне в забава по такъв вид плащания. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което искът да бъде отхвърлен, като се присъдят разноските по делото и 300 лв. ю.к. възнаграждение. В съд. зас. не се яви представител, но жалбата беше поддържана в обстойно писмено становище от ю.к. Й..

В законния срок ищецът не е подал отговор на жалбата. Такъв постъпи след срока, от адвокат В., редовно упълномощен. Той оспорва доводите в жалбата и моли решението да бъде потвърдено, като  бъдат заплатени и направените по делото разноски.

Съдът намира, че решението е валидно и процесуално допустимо. По същество е правилно. На основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на РС–Търговище по отношение на установените факти и правните изводи.

В допълнение въззивният съд посочва следното: основният спор между страните се свежда до това, действителни ли са клаузите в договора, както и по допълнителните споразумения между страните, за изпълнение на уговорените пакети медицински услуги, които определят т.нар. лимити по отношение на обема, който се предоставя на гражданите, а оттам и по отношение на ограничения в бюджета за отделните месеци. Сключените допълнителни споразумения се обосновават с решение  № РД-НС-04-24-1 от 29.03. 2016 г. на надзорния съвет на НЗОК.

Относно фактите страните не спорят, а това касае действителността на извършените медицински дейности, спазването на медико-диагностичния алгоритъм, изпълнението и реалното извършване на услугите, както и тяхната стойност, според приетата методика и остойностяване. В тази част има изготвена медицинска експертиза, същата е изключително подробна и компетентна. По нея няма възражения.

С Решение № 333 от 10.01. 2020 г., по адм.д. № 6284/ 2019 г. на 5-членен състав на ВАС, е потвърдено решение № 1341 от 31.01. 2019 г., по адм.д. № 8647/ 2018 г. на ВАС, шесто отделение. С последното е обявена нищожността  на Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03. 2016 г. по чл. 54, ал. 9 и чл. 59а, ал. 6 от Закона за здравното осигуряване, издадено от Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса, обн. ДВ, бр. 25 от 31.03.2016 г.

Т.е., към настоящия момент, правното основание, което е послужило за сключване на допълнителните споразумения с ищеца, с влязло в сила решение е било обявено за нищожно. Следва да се посочи, че още преди това, през март 2018 г. е  била отменена от ВАС и Наредба № 2 от 25.03. 2016 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на Националната здравноосигурителна каса, която е послужила като основание за издаването на посоченото решение.

В жалбата, обявеното за нищожно решение на НС на НЗОК от 29.03. 2019 г. се цитира многократно именно като основанието, поради което се отказва заплащане на медицинските услуги на ищеца. Затова в тази част, изложените доводи са изцяло неоснователни.

След като измененията в договорните отношения се основават на нищожен административен акт, то и клаузите в договора по чл. 20, т. 6 и чл. 40, ал. 2 и чл. 41, които са продиктувани от това решение, също са нищожни и на това основание. Това е още един довод в подкрепа на основния извод, че ответникът дължи заплащане на всички реално извършени медицински дейности. Както е посочено и в първоинстанционното решение, ищецът е извършил всички медицински дейности, като са отчетени законните и конституционно гарантирани права на здравноосигурените лица, които са потърсили лечение и то в изпълнение именно на основните си задължения по осигуряване на здравната помощ.

РС е обсъдил всички доводи, като в самото решение се съдържа и отговор на поставените от въззивника въпроси.

Решението е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

По разноските. Предвид изхода от делото право на разноски има въззиваемата страна. Представен е списък с разноски, но посочените в него суми за държавна такса и за експертиза не касаят настоящото производство. Това са разноски, които вече са  присъдени от РС. Следва да бъде присъдена сумата от 700 лв. за адвокатски хонорар.

По изложените съображения, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА  решение № 29 от 28.01. 2020 г по гр.д. № 1451/ 2019 г. на РС Търговище, КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Осъжда НЗОК гр. София, да за плати на „Многопрофилна болница за активно лечение–Попово“ ЕООД, сумата от 700 лв. направени разноски пред втората инстанция.

Решението може да се обжалва, в едномесечен срок от съобщаването му, пред ВКС, при условията на чл. 280 от ГПК.

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                 ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                      2.