№ 16
гр. Свиленград, 21.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на осми януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20245620200939 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 107/2024 от
30.10.2024 година на Директора на Областна дирекция по безопасност на
храните (ОБДХ) - Хасково, с което на „АЛЛЕГРО 2005“ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление : гр. Любимец,6550,
ул.Струмица №17,представлявано от управителя Стоян Иванов Ванков за
нарушение на чл.9,ал.1 от Наредба №14 от 09.12.2021г. за хигиената на
храните във вр. с параграф 5 на Глава IX, параграф 1 и параграф 4 на Глава I
от Приложение № II от Регламент /ЕО/ №852/2004 на Европейския парламент
и на Съвета от 29.04.2004година на основание чл.131,ал.2 вр с ал.1,т.7 от
Закона за храните/ЗХ/ във вр. с чл.7,ал.5,т.3 и т.4 от ЗХ във вр.с параграф 3 от
ЗР на Наредба №14 от 09.12.2021г. за хигиената на храните е наложено
административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на
4000 лв.
Недоволен от така издаденото НП е останало дружеството-
жалбоподател „АЛЛЕГРО 2005“ЕООД ,което в предвидения за това срок
обжалва същото с доводи за допуснати процесуални нарушения,както на
материалния закон,така и за допуснати процесуални нарушения при
съставянето на Акта за установяване на административно нарушение (АУАН)
и при издаване на НП . В жалбата се твърди ,че нарушението било неясно и
непълно и в тази връзка създавало неяснота относно нарушението в което
било обвинено дружеството-жалбоподател. Оспорва се ,че цитирания в НП
Регламент е съотносим за дистрибуцията от бизнес операторите в търговските
1
обекти,а се отнасял за кланиците за добиване и преработка на месо. Твърди се
,че в ЗХ нямало определение за понятието бизнес оператор.
По изложените доводи моли съда да отмени обжалваното НП,като
неправилно и незаконосъобразно.
В съдебната фаза, дружеството- жалбоподател редовно призовано, не
изпраща представител. За него се явява адвокат Ч., който пледира за отмяна
на обжалвания акт, като излага подробни съображения в тази насока.
Претендира присъждане на направените разноски.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) –
Директорът на ОБДХ - Хасково, редовно призовани, изпращат
представител-Старши юрисконсулт Ц. Ч. ,която оспорва жалбата,счита
обжалваното НП за правилно и законосъобразно , поради което моли същото
да бъде потвърдено изцяло с мотиви изложени в подробни писмени
бележки,които представя. В съдебната фаза ангажира писмени и гласни
доказателства.
Претендира присъждане на направените по делото разноски,за което
представя списък.Отправя възражение за прекомерност на претендираното от
наказаното дружество адв.възнаграждение.
Страна Районна прокуратура – Хасково, ТО Свиленград, редовно
призована, не изпраща представител и не взема становище.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от
фактическа страна:
Във връзка с подаден сигнал с вх.№С-936/23.05.2024г. до ЦУ на БАБХ ,
относно консумирана храна за вкъщи приготвена от бистро „Алегро“ в
гр.Любимец ,след която консумация жалбоподателя имал силни болки в
корема и повръщане,сигналът бил препратен по компетентност до
АНО,входиран с вх.№4575/23.05.2024г.за извършване на проверка в срок до
30.05.2024г. и за предприемане на действия по компетентност,била издадена
Заповед №1595/27.05.2024г. изменена със Заповед №1626/28.05.2024г. на АНО
за извършване на проверка по постъпилия сигнал от комисия в състав д-р С.
А. и д-р М. Х. в срок до 30.05.2024г.
На основание горепосочената заповед,двамата свидетели д-р С. А. и д-р
М. Х. на 29.05.2024 година извършили проверка в бистро „Алегро“ , рег.
№*********/видно от Удостоверение за регистрация на заведение за
обществено хранене №101/31820/21.12.2018г./, находящо се в гр.*********
,стопанисвано от дружеството-жалбоподател ,при която проверка
констатирали,че заведението работи, персоналът бил с работно облекло и
редовно заверени здравни книжки,но за някои хладилните съоръжения
свидетелите установили,че не били снабдени с термометри и на
проверяващите свидетели не били представени записи на температурата на
хладилниците.
2
Констатирали още,че има смесване при съхранение на готов продукт/суфле
и сладолед/ със сурово замразено месо,поради което проверяващите
приели,че не се спазва разделното съхранение на храните. Абсорбаторите в
обекта били с натрупани непочистени мазнини. Имало наличие на яйца с
произход Турция /около 30бр/ ,които нямали етикет с превод на български
език, а в санитарния възел за персонала нямало миещи и подсушаващи
средства и не им били представени записи за входящ контрол по СУБХ и не
представили придружаващи документи за храните от животински произход.
Не представили записи на контрола на критичните контролни точки /ККТ /по
система за управление безопасността на храните/СУБХ/ в обекта.
За така констатираното бил съставен Констативен протокол от 29.05.2024г.
от двамата проверяващи,като едновременно с него връчена покана за явяване
на 07.06.2024г. от 10ч. в сградата на АНО в Свиленград, за съставяне и
връчване на АУАН на присъствалото на проверката лице-Иван Стоянов
Ванков-барман.
Изготвен е и доклад от св.С. А. до АНО за констатираното от
проверяващите свидетели ,входиран на 30.05.2024г. в регистратурата на АНО.
В следствие на извършената проверка и констатираното с Констативен
протокол от 29.05.2024г и връчената покана , на 07.06.2024година, свидетелят
С. М. А., в присъствието на управителя на дружеството-жалбоподател ,
съставил АУАН № 164-224 от същата дата/07.06.2024г. /.
В Акта са отразени констатациите от проверката,резултатите от нея и
правната квалификация на допуснатото нарушение по чл.9,ал.1 от Наредба
№14 от 09.12.2021г. за хигиената на храните във вр. с параграф 5 на Глава IX,
параграф 1 и параграф 4 на Глава I от Приложение № II от Регламент /ЕО/
№852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004година
относно хигиената на храните, като същият е подписан от актосъставителя,
присъствалият на проверката свидетел – М. Д. Х. , както и от управителя на
дружеството.
Екземпляр от акта е връчен на управителя на дружеството на същата
дата,видно от приложената към акта разписка,като същият вписал,че има
възражения по акта ,тъй като бил нарушен чл.40 от ЗАНН.
В законоустановения седмоневен срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е
постъпило Възражение по Акта.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на
образуваната с него преписка и преценявайки събраните доказателства,
Директорът на ОДБХ – Хасково е издал процесното НП.
В издадения санкционен акт, АНО е възприел изцяло фактическите
констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на
нарушението, дадена от контролния орган - чл.9,ал.1 от Наредба №14 от
09.12.2021г. за хигиената на храните във вр. с параграф 5 на Глава IX,
параграф 1 и параграф 4 на Глава I от Приложение № II от Регламент /ЕО/
№852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004година, видно
3
от диспозитива на обжалвания акт.
Обжалваното НП е редовно връчено на жалбоподателя на 01.11.2024
година по пощата с Обратна разписка. Известието за доставяне, надлежно
оформено - датирано и подписано, се намира приложено в АНП с отбелязване
и имената на получателя й, а именно че е получено от Иван Ванков/барманът
присъствал на проверката/.
Както вече бе посочено в Акта, така и в НП е прието за установено, че
жалбоподателя е извършил нарушение по чл.9,ал.1 от Наредба №14 от
09.12.2021г. за хигиената на храните във вр. с параграф 5 на Глава IX,
параграф 1 и параграф 4 на Глава I от Приложение № II от Регламент /ЕО/
№852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004година.
За това нарушение на основание чл.131,ал.2 вр с ал.1,т.7 от Закона за
храните/ЗХ/ във вр. с чл.7,ал.5,т.3 и т.4 от ЗХ във вр.с параграф 3 от ЗР на
Наредба №14 от 09.12.2021г. за хигиената на храните на дружеството е
наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в
размер на 4000 лв.
По делото бе допуснат и разпитан в качеството на свидетел-Иван Стоянов
Ванков,служител на дружеството който твърди,че присъствал по време на
проверката,но отразеното в Констативния протокол и АУАН не отговаряло на
обективната действителност.Същият твърди,че действително храните били
съхранявани в един хладилник,но същитя бил с три различни чекмеджета,като
в първото се съхранявало замразено пилешко месо,което било пакетирано,във
второто-се съхранявал сладоледа в кутии с капак,а в третото суфлето,което
също било в кутии с капак,но оспорва че същият бил готов продукт за
консумация,като твърди,че същото се печало на 200градуса около 25минути
след изваждането му от фризера. Оспорва също,че нямало тоалетни
принадлежности в служебната тоалетна,като твърди,че имало постоянно
тоалетна хартия,кърпи,сапун и топла вода. Що се отнася до аспираторите в
търговският обект, твърди,че се почиствали всяка втора неделя от месеца.
Така изложената фактическа обстановка, приета за установена от Съда,
кореспондира изцяло с изложената в Акта и възприетата от АНО в НП.
Същата, Съдът изведе въз основа на съвкупен анализ на доказателствения
материал, събран в хода на настоящото производство.
Както писмените, така и гласните доказателства в лицето на свидетелите
д-р С. А. и д-р М. Х. са относими към релевантните по делото факти и се
кредитираха за достоверни. Съдът изгради вътрешното си убеждения въз
основа на показания на свидетелите д-р С. А. и д-р М. Х., разпитани по
делото. Дава им вяра, тъй като са непредубедени, вътрешно непротиворечиви,
логични, последователни и кореспондиращи на другите, събрани по делото
доказателства. Не се установява свидетелите д-р С. А. и д-р М. Х. да имат
личностно отношение към представителя на дружеството-жалбоподател,
което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за тяхната критика не се
намериха, а единствено поради служебното им качество – инспектори по
4
официалния контрол , т.е. служители на ОДБХ, в този смисъл и тяхната
служебна зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е
достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и
превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната
проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И
това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им, от
друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите
доказателствени източници – писмените и гласните такива, нито пък се
опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на
жалбоподателя. Точно обратното, посочените свидетелски показания са в
цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите
обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от АНП. Ето защо,
според Съда показанията и на двамата посочени свидетели не са и не се считат
за насочени към прикриване на обективната истина по делото.
Що се отнася до показанията на разпитания служител на дружеството-
свидетеля Иван Стоянов Ванков, следва да се посочи,че съдът кредитира
същите в частта в която потвърждава,че на процесната дата и място,двамата
свидетели –служители при АНО са извършили проверка на търговския
обект,стопанисван от дружеството-жалбоподател, доколкото не противоречат
на останалия събран по делото доказателствен материал. В частта в която
същият оспорва,че храните в хладилниците се съхранявали смесено,като
подробно обяснява как и къде същите се държат от служителите на
дружеството и по какъв начин се съхраняват,доколкото не противоречи на
останалия събран по делото доказателствен материал,тъй като свидетелите на
АНО единствено пред съда заявиха че визираните в акта и НП се съхраняват
заедно,без подробно да опишат констатираното от тях,какво представлява
хладилното устройство в което са съхранявани ,къде точно са се намирали
процесните храни ,в какво са били поставени,то следва в тази му част
показанията да се кредитират като достоверни. Що се отнася до
твърдението,че суфлето не е готов продукт,съдът намира,че това е въпрос по
същество,за което ще изложи доводи по долу. А що се отнася до изложеното
,че в служебната тоалетна е имало тоалетни принадлежности,като твърди,че
имало постоянно тоалетна хартия,кърпи,сапун и топла вода,то в тази му част
същите противоречат на събрания по делото доказателствен материал в
частносх останалите гласни доказателства и писмени такива,още повече,че
при съставянето на АУАН и констативния протокол такива възражения не са
били отправени,както и не са били отправени възражения,че аспираторите в
търговският обект са добре почистени и не отговаря на констатираното от
проверяващите,поради което в тази им част,съдът не ги кредитира и не
изгражда правни изводи въз основа на тях.
С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените
доказателства, приложени в АНП и представени в съдебно заседание,
приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се
оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по
5
съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по
признак – авторство.
При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия си
състав достига до следните правни изводи:
Преди всичко, съдът намира жалбата за допустима, като подадена от
надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от
ЗАНН,като липсва плащане на процент от наложената ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ,съгласно посоченото в придружителното писмо до съда.
Преценена по същество, съдът намира жалбата за основателна като
Съдът привежда следните аргументи:
Видно е, от описаната в АУАН и НП фактическа обстановка, както и от
приобщените по делото писмени доказателства, че дружеството жалбоподател
има качеството на "бизнес оператор" по смисъла на чл. 9 от Закон за храните –
ЮЛ с дейност преработване на храни, което вписано в регистъра на ОДБХ -
Хасково като заведение за обществено хранене "бистро" с рег. № *********.
Според чл. 9, ал. 1 от Наредба № 14 от 09.12.2021 г. за хигиената на
храните: "бизнес операторите, собственици или ползватели на обект за
производство, преработка и дистрибуция на храни, извършват дейността си в
съответствие с изискванията, определени в Регламент (ЕО) № 852/2004, и
изискванията, предвидени в разпоредбите на пряко приложимото право на
Европейския съюз за определени храни".
Съгласно параграф 5 от ГЛАВА IX/разпоредби, приложими за храни/от
приложение II на Регламент /ЕО / №852/2004г. на Европейския парламент и на
Съвета от 29.04.2004г. относно хигиената на храните- Суровините,
съставките, междинните продукти и готовите продукти, които има вероятност
да поддържат репродукцията на патогенни микроорганизми или образуването
на токсини, не се държат при температури, които могат да доведат до риск за
здравето. Хладилната верига не се прекъсва. Позволено е, обаче, да има
периоди без контролиране на температурата, за да се уредят някои
практически ситуации с боравенето по време на приготвяне, транспорт,
съхранение, показ и сервиране на храни, при условие че това не води до риск
за здравето. Предприятията за храни, произвеждащи, боравещи с и опаковащи
преработени хранителни продукти трябва да разполагат с подходящи
помещения, достатъчно големи за разделно съхранение на непреработени от
преработени суровини и достатъчно добро разделно хладилно съхранение.
Съгласно пък параграф 1 от ГЛАВА I/общи изисквания към помещенията
за храни/ от приложение II на Регламент /ЕО / №852/2004г. на Европейския
парламент и на Съвета от 29.04.2004г. относно хигиената на храните-
Помещенията за храни се поддържат чисти и в добро техническо и общо
състояние,а съгласно параграф 4 от същата глава- Да има достатъчен брой
мивки, разположени на подходящо място и предназначени за почистване на
ръцете. Мивките за почистване на ръцете да имат течаща топла и студена
вода, материали за почистване на ръцете и за хигиенно подсушаване. Когато е
6
необходимо, съоръженията за измиване на храните следва да са отделно от
мивките за измиване на ръце.
В конкретния случай, констатираното от служители на въззиваемата
страна нарушение, е свързано с неизпълнение на изисквания насочени към
самия жалбоподател "бизнес оператор" като правен субект, по съхраняване
разделно на преработените от непреработените храни ,както и поддържане на
помещенията чисти и в добро техническо и общо състояние за осигуряване на
безопасността на храните.
В обжалваното НП се излагат доводи, че е налице нарушение на
цитираните разпоредби, тъй като при проверката на обект бистро „Алегро“ на
адрес: гр. Любимец, ул. "Трети март" № 1 било установено от една страна,
смесване при съхранение на готов за консумация продукт/суфле, сладолед/ с
храни от животински произход,представляващи сурово замразено месо,като
по този начин не се съхранява раздело преработените от непреработените
храни,както и че абсорбаторите в кухненското помещение в обекта са с
натрупани непочистени мазнини ,а санитарния възел,ползван от персонала
няма налични миещи и подсушаващи средства.
В подкрепа на този извод е, констатираното и изрично посоченото, в
констативен протокол, така и в АУАН и НП, че в процесният обект от една
страна, е налице смесване при съхранение на готов за консумация
продукт/суфле, сладолед/ с храни от животински произход,представляващи
сурово замразено месо,като по този начин не се съхранява раздело
преработените от непреработените храни,както и че абсорбаторите в
кухненското помещение в обекта са с натрупани непочистени мазнини ,а
санитарния възел,ползван от персонала няма налични миещи и подсушаващи
средства,респективно неподдържане на помещенията чисти и в добро
техническо и общо състояние за осигуряване на безопасността на храните.
При това положение следва да се приеме,че за така визираните
нарушения,които според настоящият съдебен състав са две такива/първото-
по чл.9,ал.1 от Наредба №14 от 09.12.2021г. за хигиената на храните във вр.с
параграф 5 на глава 9 от приложение II на Регламент /ЕО / №852/2004г. на
Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004г. относно хигиената на
храните,касателно смесване при съхранение на готов за консумация
продукт/суфле, сладолед/ с храни от животински произход,представляващи
сурово замразено месо,като по този начин не се съхранява раздело
преработените от непреработените и второ ,такова по нарушаващо
изискванията на пар.1 и 4 на глава 1 ва от Приложение 2 от
Регламента,касаещо неподдържане на помещенията чисти и в добро
техническо и общо състояние за осигуряване на безопасността на храните,
АНО е наложил едно адм.наказание-ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер
на 4000лева на основание чл.131,ал.2 вр с ал.1,т.7 от Закона за храните/ЗХ/
във вр. с чл.7,ал.5,т.3 и т.4 от ЗХ във вр.с параграф 3 от ЗР на Наредба №14 от
7
09.12.2021г. за хигиената на храните.
В конкретния случай съдът констатира, че с констативния протокол и в
акта за установяване на административно нарушение са изброени няколко
нарушения, подробно описани, включително и в НП, като в последното
административно наказващият орган е наложил за всички подробно описани
нарушения само едно наказание.
Следователно при издаване на НП наказващият орган е допуснал
нарушение на основен принцип на административно наказателното ни право,
съдържащ се имплицитно в разпоредбата на чл.18 от ЗАНН, според която за
всяко нарушение се налага отделно наказание, като наложените наказания се
изтърпяват поотделно, т.е. ЗАНН (за разлика от Наказателния кодекс – чл.23-
25) не допуска възможност за отделни нарушения, извършени в условията на
идеална или реална съвкупност, нарушителят да търпи едно общо наказание.
При това, като е наложил на дружеството -жалбоподател едно наказание за
няколко отделни нарушения/в случая две нарушения,както се посочи по горе/,
наказващият орган не само е допуснал нарушение на закона, но и на практика
е лишил жалбоподателя от възможността да разбере за кое именно от
посочените в НП няколко нарушения е бил санкциониран, за да организира
адекватно защитата си, а съдът – от възможността да осъществи
предоставения в правомощията му контрол в тази насока, още повече, че
обхватът на съдебния контрол включва и преценката дали наложеното
наказание съответства на тежестта на конкретното нарушение.
Отделно от това следва да се посочи,че дружеството жалбоподател е
санкционирано на основания чл.131,ал.2 вр с ал.1,т.7 от ЗХ, съгласно които
:Налага се глоба или имуществена санкция в размер от 2000 до 4000 лв., ако не
подлежи на по-тежко наказание, на лице, което при осъществяване на
дейността си не спазва изискванията, определени с наредбите по чл. 6 и 7,като
съгласно ал.2- На бизнес оператор, който извърши нарушение по ал. 1, се
налага глоба или имуществена санкция в размер от 4000 до 6000 лв.
В същото време както в АУАН,така и в НП нарушението за което е
санкционирано дружеството е за такова по чл.9,ал.1 от Наредба №14 от
09.12.2021г. за хигиената на храните във вр. с параграф 5 на Глава IX,
параграф 1 и параграф 4 на Глава I от Приложение № II от Регламент /ЕО/
№852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004година
относно хигиената на храните.
От друга страна в т.4 на чл.131,ал.1 е предвидено пряко приложение на
твърдяните за нарушени правила,а именно -не прилага и не поддържа
постоянна процедура или процедури в съответствие с чл. 5 от Регламент (ЕО)
№ 852/2004 и приложения II и III от Регламент (ЕО) № 853/2004.
При това положение следва да се приеме,че АНО неправилно е подвел
нарушението/в случая две такива,както се посочи по горе/ по санкционната
норма на чл.131,ал.2, вр с ал.1,т.7 от ЗХ ,в която са залегнали общите правила
по процесния Регламент,вместо специално предвидените правила в
8
Регламента,а именно по чл.131,ал.2 вр с ал.1,т.4 от ЗХ.
Допуснатите нарушениа на процесуалните правила при издаване
на конкретното наказателното постановление съставлява самостоятелно
основание за отмяна на същото, без да се разглежда спора по същество.
В условията на евентуалност,ако не се приемат горниите съображения
за допуснатио от АНО процесуални нарушения, съдът би приел, следното:
Съдът би прие,че при съставянето на АУАН и НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на
защита на жалбоподателя.
Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази
посочена в НП.
Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени обективните признаци
на допуснатото нарушение и нарушените правни норми.
Спазени са изискванията посочени в чл. 43, ал. 1 и сл. от ЗАНН, като при
съставянето на АУАН, същият е подписан от съставителя и поне един от
свидетелите посочени в него (в случая един), предявен е на нарушителя да се
запознае със съдържанието му и да го подпише.
Препис от акта е връчен на нарушителя. Предоставена е възможност на
нарушителя за излагане на възражения, която възможност реално е
реализирана от него, видно от текста на АУАН, в който е посочено "Имам
възражения .Нарушен е чл.40 от ЗАНН", поради което и в максимална степен е
охранено правото на защита на наказания субект.
Възражения по реда на чл. 44 от ЗАНН не са постъпили. АУАН е съставен
от компетентен орган и в сроковете по ЗАНН.
За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че
обстоятелството, че техническото набиране на текста на АУАН е извършено
преди явяването на нарушителя, по никакъв начин не нарушава правата на
наказаното дружество,да разбере в какво точно е обвинено,за да организира
адекватно защитата си. Процесният АУАН е надлежно подписан от
съставителя, т.е. последният е обективирал авторството си по отношение на
документа. В този смисъл е и Решение № 494 от 21.11.2013 година по КАНД
№ 497/2013 година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията
Теодора Точкова и Решение № 333/07.07.2020г., гр. Хасково,постановено по
КАНД №14/2020г. по описа на АС Хасково.
Издаденото наказателно постановление съдържа всички посочени в чл. 57
от ЗАНН задължителни реквизити.
Посочена е датата и мястото на нарушението и са описани фактите и
обстоятелствата при които същото е извършено.
Посочена е и правната квалификация на нарушението, както и
санкционната разпоредба.
НП е издадено от компетентен орган в кръга на компетенциите му и в
9
сроковете по ЗАНН.
Препис от наказателното постановление е връчен на нарушителя.
Правилно и законосъобразно е проведена цялата
административнонаказателна процедура по ангражиране на административна
отговорност, повдигане на административно обвинение и налагане на
административно наказание.
В този смисъл ,съдът би приел,че не са допуснати съществени нарушение
на процесуалните правила, които да водят до ограничаване или нарушаване на
гарантираното от закона право на защита на нарушителя или да водят до
невъзможност нарушителя да разбере в точно какво административно
нарушение е обвинен.
Съгласно разпоредбата на чл.131,ал.1,т.7 от ЗХ - Налага се глоба или
имуществена санкция в размер от 2000 до 4000 лв., ако не подлежи на по-
тежко наказание, на лице, което при осъществяване на дейността си не спазва
изискванията, определени с наредбите по чл. 6 и 7,като съгласно ал.2- На
бизнес оператор, който извърши нарушение по ал. 1, се налага глоба или
имуществена санкция в размер от 4000 до 6000 лв.
Както се посочи по горе, от описаната в АУАН и НП фактическа обстановка,
както и от приобщените по делото писмени доказателства се установява ,че
дружеството жалбоподател има качеството на "бизнес оператор" по смисъла
на чл. 9 от Закон за храните – ЮЛ с дейност преработване на храни, което
вписано в регистъра на ОДБХ - Хасково като заведение за обществено
хранене "бистро" с рег. № *********.
В условията на алтернативност съдът би приел,че от доказателствата по
делото в частност от свидетелските показания на разпитаните по делото
свидетели,служители при АНО по безспорен и категоричен начин се
установява,че на процесната дата , в обекта стопанисван от дружеството
жалбоподател има смесване при съхранение на готов продукт/суфле и
сладолед/ със сурово замразено месо,респективно не се спазва разделното
съхранение на храните. Абсорбаторите в обекта били с натрупани
непочистени мазнини, а в санитарния възел за персонала нямало миещи и
подсушаващи средства,поради което е налице извършено нарушение по
чл.9,ал.1 от Наредба №14 от 09.12.2021г. за хигиената на храните във вр. с
параграф 5 на Глава IX, параграф 1 и параграф 4 на Глава I от Приложение
№ II от Регламент /ЕО/ №852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от
29.04.2004година относно хигиената на храните.
Отделен би бил въпросът дали действително посочения като готов
продукт за консумация-суфле,действително е готов за консумация,така както
се твърди в обжалваното НП и неправилно се съхранява с храни от
животниски произход,представляващи сурово замразено месо,тъй като видно
от уикипедия- Суфле (на френски: soufflé) е печиво от френската кухня, което
се прави с яйчни жълтъци и разбити на сняг белтъци. Може да се комбинира с
разнообразни други продукти и да се поднася като солено основно ястие или
10
като десерт. Суфлетата като цяло се пекат в отделни формички от хартия за
печене, силикон, тефлон и т.н., като стените на формичката може да се
намаслят с тънък слой масло, за да се предотврати залепването на суфлето по
стените на съда. В добавка към маслото, в зависимост от рецептата, може да
се добави захар, хлебни трохи или настърган пармезан във формичката –
според някои рецепти, така суфлето бухва по-лесно.След като се изпече,
докато е горещо, суфлето трябва да е бухнало и пухкаво, но по правило след
5 – 10 минути височината му спада. Може да се поднесе полято със сос,
например сладък десертен сос, или с топка сладолед или сорбе.При това
положение,не може да се приеме,че суфлето е продукт готов за
консумация,доколкото подлежи на топлинна обработка,но дори и да се
приеме,че е готов продукт,то от свидетлските показания на разпитания по
делото служител на дружеството жалбоподател,се установява,че същото се
съхранява в отделно чекемедже в хладилното помещение,като същото е
поставенот в кутия с капак и няма досег с останалите хранителни продукти .
Съдът би приел,че правилно АНО е определил по вид и размер наложеното
адм.наказание в минимално предвидения от закона размер,а що се отнася до
приложимостта на чл.28 от ЗАНН ,съдът би приел,че същата е неприложима
предвид защитата на обществените отношения в сферата на отношенията,
ползващи се със засилена защита,но доколкото се констатираха допуснати
съществени процесуални нарушения,съдът намира жалбата за основателна,
поради което НП като незаконосъобразно следва да бъде отменено.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63Д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред
районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 144 от
АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК.
С оглед изхода на делото съдът намира, че в полза на жалбоподателя
действително следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1000лева , но от страна на АНО се отправя
възражение за прекомерност на адв.възнаграждение.
Основанието по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляне размера на заплатеното
адвокатско възнаграждение се свежда до преценка за съотношението на
цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. В
този ред на мисли е основателно искането на АНО, направено на основание
чл. 78, ал. 5 от ГПК, за намаляне размера на адвокатския хонорар, заплатен от
жалбоподател. Посочената разпоредба от ГПК препраща към чл. 36 от Закона
за адвокатурата (ЗА). Според чл. 36 от ЗА, размерът на възнаграждението се
определя в Договор между адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде
справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в
Наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.
Според така направената препратка към Наредба № 1 от 09.07.2004 година за
11
минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният
(нормативният) размер, определен в чл. 18, ал. 2, вр.чл. 7, ал. 2, т. 2 при
интерес от 1000 до 10 000 лв. - 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв.;
или в случая 700,00лева. Не е налице правна и фактическа сложност на
делото, работата на адвоката по това дело се състои, написване на Жалба и
пледиране, т.е. е налице несъответствие между размера на възнаграждението
и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права и Съдът
счита, че в съответствие с т. 3 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013
година, постановено по тълкувателно дело № 6 по описа за 2012 година на ОС
на Гражданска и Търговска колегия на ВКС, че следва да намали подлежащо
на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на
чл. 78, ал. 5 от ГПК ,доколкото се претендира много над минималния такъв,
поради което е непропорционален на целта на закона, поради което подлежи
на намаляне. Т.е. намира, че този размер на хонорара цели преследване на
нелегитимни цели, както е посочено в Решение от 25.01.1024 година по дело
С-438/2022 година,поради което следва да присъди в минимално предвидения
за това размер, а именно 700лева.
Същевременно с Решение от 25.01.2024 година на Съда на Европейския
съюз (СЕС) по дело С-438/2022 година по описа на Съда е прието че
националните съдилища не са длъжни да прилагат Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо и настоящия Съд не е
обвързан с прилагането на тази Наредба и може да присъди възнаграждение и
под определените там размери. По мнение на настоящия състав въпреки това
този минимум следва да се приеме като един от ориентирите
(незадължителен), спрямо който да се преценя справедливият размер. В
настоящия случай като съобрази действителната фактическа и правна
сложност на делото, която е типична за подобен род дела, както и вида на
осъществената адвокатска защита и съдействие, а именно: не само изготвяне
на Жалбата, но и вземане на становище по делото, съдът намира, че
редуцирания от съда размер на адвокатския хонорар се явява справедлив и
обоснован .Т.е. не намира, че така определения от съда размер на хонорара
цели преследване на нелегитимни цели, както е посочено в Решение от
25.01.1024 година по дело С-438/2022 година.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.3, т.2 вр с ал.2,т.1 от
ЗАНН, Съдът в настоящия си състав.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно постановление (НП) №
107/2024 от 30.10.2024 година на Директора на Областна дирекция по
безопасност на храните (ОБДХ) - Хасково, с което на „АЛЛЕГРО
2005“ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр.
Любимец,6550, ул.Струмица №17,представлявано от управителя Стоян
Иванов Ванков за нарушение на чл.9,ал.1 от Наредба №14 от 09.12.2021г. за
12
хигиената на храните във вр. с параграф 5 на Глава IX, параграф 1 и
параграф 4 на Глава I от Приложение № II от Регламент /ЕО/ №852/2004 на
Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004година на основание
чл.131,ал.2 вр с ал.1,т.7 от Закона за храните/ЗХ/ във вр. с чл.7,ал.5,т.3 и т.4
от ЗХ във вр.с параграф 3 от ЗР на Наредба №14 от 09.12.2021г. за хигиената
на храните е наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ” в размер на 4000 лв.
ОСЪЖДА „Областна дирекция по безопасност на храните“ (ОБДХ) -
Хасково с адрес гр. Хасково, бул. "Освобождение" № 57 ДА ЗАПЛАТИ
на „АЛЛЕГРО 2005“ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление : гр. Любимец,6550, ул.Струмица №17,представлявано от
управителя Стоян Иванов Ванков, сумата в размер на 700,00лв. ,
представляващи извършени разноски по осъществена адвокатска защита по
АНД №939/2024г. по описа на РС Свиленград.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
Хасково в 14-дневен срок от съобщението на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
13