ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 236
гр. Перник , 25.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и пети февруари, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:РЕНИ П. КОВАЧКА
Членове:ТАТЯНА И. ТОДОРОВА
МАРИЕТА С. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
като разгледа докладваното от РЕНИ П. КОВАЧКА Въззивно частно
гражданско дело № 20201700500669 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 423, ал.1 от ГПК.
Образувано е по възражение по чл. 423, ал.1, т.1, т.3 и т.4 от ГПК, подадено от О. С.
Д. от *** срещу заповед № ***год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК, издадена по ч. гр. д. № 255/2012год. по описа на Районен съд- Трън. Във
възражението се твърди , че заповедта по чл.410 от ГПК не е била надлежно връчена на
длъжника, поради което се иска същото да бъде прието и спряно изпълнението по
заповедта. Иска се също така разглеждането на делото да продължи от районния съд с
указания с чл.415, ал.1 от ГПК, както и ако се приеме , че не са били налице предпоставките
на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК , издадената заповед за изпълнение да се обезсили, ведно с
издадения въз основа на нея изпълнителен лист. Твърди се, че заповедта за изпълнение не е
връчена надлежно, тъй като длъжникът няма постоянен и настоящ адрес в ***, а такъв в ***,
че районния съд не е извършил надлежна „служебна проверка за местна подсъдност“ , че не
е имал договорни отношения със „ С.Г.Груп“, заявител в образуваното пред ТРС заповедно
производство, че претенциите на заявителя са основани на договор за цесия, който не е
проявил действие, че заповедта за изпълнение е издадена въз основа на договор за кредит,
съдържащ неравноправни клаузи и че заповедния съд, въпреки служебните си задължения,
не е извършил проверка за наличието на такива.
Ответното дружество „ С.Г.Груп“ ООД гр. С. е подало писмен отговор,в който е
изложило доводи за недопустимост и алтернативно-за неоснователност на депозираното от
О.Д. възражение по чл.423 от ГПК. Поддържа ,че до длъжника са изпращани многократно
съобщения по образуваното против него изпълнително дело, в частност съобщение от
1
17.01.2020год., оформено по чл.47 от ГПК , което опровергава твърденията му , че е узнал за
заповедта за изпълнение на едва през м.04.2020год. По същество поддържа редовност на
извършеното по реда на чл.47, ал.5 от ГПК връчване и оттук-неоснователност на
подаденото по чл.423 от ГПК възражение. Прави искане за отхвърлянето му и за
присъждане на разноски съгласно приложен списък по чл.80 от ГПК.
Пернишкият окръжен съд намира, че така предявеното възражение е подадено от
заинтересовано лице, имащо правен интерес от неговото предявяване, но не и в
законоустановения едномесечен срок по чл.423 от ГПК. Определеният в чл.423 от ГПК е
преклузивен и за спазването му съдът следи служебно, тъй като с пропускането му се
погасява и правото на възражение пред въззивния съд срещу издадената заповед за
изпълнение и производството по направено след този срок възражение е недопустимо.
Срокът по чл.423 от ГПК започва да тече от момента на узнаване на заповедта за
изпълнение като при преценката относно момента узнаването, респ. дали срокът е спазен,
съдът изхожда от твърденията на страната и събраните по делото доказателства.
В настоящия случай подалият възражението твърди, че е узнал за образуваното
ч.г.дело № 255/2012год. по описа на ТРС на 20.04.2020год. от запорно съобщение на ЧСИ
М. П., изпратено до ЕТ „ Д.-С. С.“ гр.В., което твърдение се опровергава от събраните по
делото доказателства.
От приложеното ч.гр.дело № 255/2012год. по описа на ПРС е видно ,че в полза на
„С.Г.Груп“ ООД гр. С. е издадена Заповед за изпълнение № ***год. срещу длъжника О. С.
Д. за сумата от 599.85лева, представляваща главница по договор за мобилни услуги с номер
№ ***, сумата от 158.73лева,представляваща мораторна лихва за периода от ***год. до
датата на подаване на заявлението-04.06.2012год.,ведно със законната лихва , считано от
датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането, както и
направените по делото разноски в размер на 205 лева , от които 25 лева държавна такса и
180лева възнаграждение за процесуално представителство. Заповедта за изпълнение е
изпратена за връчване на длъжника на посочения в заявлението адрес- ***, от където
съобщението е върнато в цялост,с отбелязване ,че на посочения адрес не живее такова лице.
Съобразно указанията на съда, дадени в разпореждане от 15.06.2012год., заявителят е
посочил актуален адрес на ответника, а именно-***, на който адрес е разпоредено връчване
на заповедта за изпълнение по реда на чл.42, ал.2 от ГПК – чрез ЧСИ Й. Ц.. Такова е
извършено по реда на чл.47,ал.5 от ГПК- чрез залепване на уведомление, като съдебният
изпълнител изрично е уведомил заповедния съд/ молба изх.№ 29232/29.10.2012год./, че
длъжникът не се е явил в кантората на съдебния изпълнител в законовия срок за получаване
на книжата.
С разпореждане от 31.01.2013год. заповедният съд е констатирал нередовност на
извършеното от ЧСИ връчване по чл.47, ал.5 от ГПК, поради което е разпоредил връчване
2
на заповедта за изпълнение на адреса на длъжника в ***. Видно от отразеното в разписката ,
заповедта е връчена на длъжника О.Д. на 17.02.2013год. на горепосочения адрес при отказ-
чл.44, ал.1 от ГПК.
С Разпореждане от 11.03.2013год. е издаден изпълнителен лист за присъдените със
Заповед № ***год. за изпълнение на парично задължение суми, а въз основа на него и
молба от 03.09.2014год. е образувано изп.дело № 20148510402030 по описа на ЧСИ М. Н.
П.. По изпълнителното дело са извършвани множество действия по проучване
имущественото състояние на длъжника, както и са наложени запори върху банкови сметки в
банки на територията на Р България.
Със запорно съобщение от ***год. е наложен запор върху вземане на длъжника към
ЕТ„ Д.-С. С.“ гр.В. по договор за аренда, като с писмено съобщение от ***год. по чл.508 от
ГПК едноличния търговец е признал за основателно посоченото вземане.
С писмо изх.№ ***год. Централна кооперативна банка е уведомила ЧСИ за
блокирани наличности по сметка на длъжника до размера посочен в запорното съобщение.
Със запорно съобщение от ***год. е наложен отново запор върху вземане на
длъжника към ЕТ „ Д.-С. С.“ гр.В. по договор за аренда, като с писмено съобщение от
***год. по чл.508 от ГПК едноличния търговец е признал за основателно посоченото
вземане.
По делото е разпитан като свидетел Б. Р. И. , от чиито показания се установява, че
през ***год., в негово присъствие, О.Д. е получил обаждане по телефона от фирма, от която
получава аренда, от което е разбрал за наложен му запор. Горното се потвърждава и от
показанията на св. Д. Д., съпруга на О.Д..Свидетелката уточнява , че съпругът й е получил
информация, че му се спира рентата , от което бил много притеснен. Разяснява също така ,
че от ***год. със съпруга си живеят в ***, че съпругът й е пенсионер, че не е получавал
никакви съобщения от съдебен изпълнител и че при обаждането през ***год. не са разбрали
за какво задължение е наложен запора, но са предполагали, че е свързан с карти за мобилни
телефони, взети от съпруга й през ***год. за двете им внучки.
При съвкупния анализ на тези доказателства съдът прави извод , че О.Д. е узнал за
издадената заповед за изпълнение преди твърдяната от него дата 20.04.2020год. В
приложеното изпълнителното дело липсват доказателства длъжникът да е узнал за неговото
образуване ,за наложените запори върху банковите му сметки и наложения през *** год.
запор върху вземането по договор за аренда с ЕТ „ Д.-С. С.“ гр.В. , доколкото налагането на
такива не презумира знание у длъжника за това, а и не се доказва по делото.
Налице са обаче категорични данни, че О.Д. е узнал за заповедта по чл.410 от ГПК
още преди образуването на изпълнителното дело, а именно на ***год. , когато заповедта му
е връчена при отказ- чл.44, ал.1 от ГПК. Върху разписката за връчване е отразено, че
3
отказва да получи съобщението и отказа е удостоверен чрез подписа и посочване имената
на длъжностното лице - връчител. Съобщението за заповедта за изпълнение е изпратена на
длъжника на неговия постоянен адрес в *** /съгласно съдържащите са по изпълнителното
дело данни за това/, на който се установи , че живее от ***год. и е живял и към ***год. и
който адрес е вписан като постоянен такъв в личната му карта/копие от същата е приложена
по делото/. Гореизложеното налага извод , че връчването на заповедта за изпълнение е
извършено в съответствие с правилото на чл.44, ал.1 от ГПК. Отказът е удостоверен в
официален свидетелстващ документ, чиято материална доказателствена сила не е оборена,
поради което датата на отказа- 17.02.2013год. следва да се счита за действителния момент на
узнаване на заповедта и от който момент длъжникът е имал обективната възможност да
упражни правото си на защита против заповедта с предвидените в закона способи и в
предвидените за това срокове.
Предвид на горното съдът приема , че възражението на О.Д. от 28.04.2020год.,
входирано в ПОС на 29.04.2020год. не е подадено в преклузивния срок по чл. 423 от ГПК,
поради което същото е недопустимо и следва да бъде оставено без разглеждане, а
образуваното въз основа на него производство-прекратено.
С оглед изхода от спора в полза на „ С.Г.Груп“ ООД гр.С. следва да се присъдят
разноски за настоящото производство,които възлизат на сумата от 300 лева с включен ДДС.
Водим от горното и в същия смисъл, Пернишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ възражение по чл.423, ал.1 от ГПК с вх.№
551/29.04.2020год./ п.к. 28.04.2020год./ , подадено от О. С. Д. с ЕГН ********** от ***
против Заповед за изпълнение №***год., издадена по ч.гр.дело № 255/2012год. по описа на
Районен съд-Трън .
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ОСЪЖДА О. С. Д. с ЕГН ********** от *** да заплати на „ С.Г.Груп“ ООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: *** сумата от 300 лева разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд-
София в едноседмичен срок от съобщаването му на молителя.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5