Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Сливен, 21.08.2019г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Сливенският окръжен съд,
гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи август през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА
Мл.с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА
като разгледа докладваното от съдия
Ст. Михайлова гражданско дело №395 по описа за 2019 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството се движи по реда на чл.435 и сл. от ГПК.
Образувано
по жалба на взискателя Община Сливен чрез пълномощник мл. експерт Очкова срещу постановление
от 11.06.2019г. по изп.д.№2152/2018г. по описа на СИС при СлРС, с което е
прекратено изпълнителното производство по делото.
В
жалбата се твърди, че обжалваното постановление е незаконосъобразно. Посочено е
че изпълнителното производство е образувано въз основа на представен в оригинал
изпълнителен титул – АУЗ от 19.11.2013г., който е влязъл в законна сила на
04.03.2014г. след връчване по реда на ДОПК и съгласно разпоредбата на чл.165 от ДОПК представлява изпълнително основание. Длъжникът не е обжалвал издадения
АУЗ. Счита, че не съдебният изпълнител, а съдът е органът, който може да
прецени дали изпълнителният титул на взискателя е годно изпълнително основание.
Не са налице основанията за прекратяване на производството по чл.433 от ГПК.
АУЗ не е отменен от съд, нито е представен съдебен акт за признаване за
установено, че длъжникът не дължи сумите по акта. Счита, че съдебният
изпълнител не е компетентен да прецени процесуалната легитимация на
основанията, посочени от него – договор за продажба на МПС и свидетелство за
регистрация на МПС. Извън кръга на правомощията му са констатациите относно
принадлежността на правото на собственост на МПС, за което е проведена
административна процедура по съставяне на АУЗ. Посочва, че ако ДСИ не е
запознат с факта кога е влязъл в сила АУЗ, той е можело да изиска тази информация,
което той обаче не е сторил. Освен това посочва, че съгл. чл.209, ал.2, т.3 от ДОПК принудително изпълнение се предприема въз основа на актовете по чл.106 и
107, независимо дали са обжалвани, като в случая акта не е обжалван и е влязъл
с сила. С оглед изложеното, жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното
постановление за прекратяване на изпълнителното производство като
незаконосъобразно и да върне делото за продължаване на изпълнителните действия
по него. Претендира присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
В
законоустановения срок не е постъпило писмено
възражение по жалбата от насрещната страна – длъжника Р.Я..
ДСИ при СИС при СлРС е представил обяснения, в които посочва,
че счита жалбата за недопустима, поради недопустимост на изпълнителното дело,
поради липса на пасивна процесуална легитимация по отношение на длъжника.
Посочва, че от справките и представените от длъжника документ се установило, че
той не е собственик на въпросното МПС от 2006г., но въпреки това е издаден АУЗ
от 19.11.2013г. Посочва, че ДСИ не може да осъществява принуда спрямо лице,
което не е страна по дело, поради което е прекратил същото.
От събраните по делото доказателствата, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
Изпълнителното
производство по изп. дело №2152/2018г. по описа на СИС при СлРС е образувано по
молба на взискателя Община Сливен за събиране на нейни
вземания за данък върху превозно средство по АУЗ №№РА003138/19.11.2013г. по
отношение на длъжника Р.Х.Я.. Към молбата е представен оригинал на АУЗ, на
който е отбелязано, че същият е връчен по реда на чл.32 от ДОПК на
17.02.2014г., както и актуална справка за задължението по акта.
Въз основа на искане на взискателя,
направено с молбата за образуване на изпълнителното производство е извършено
проучване на имущественото състояние на длъжника.
На длъжника е изпратена покана за
доброволно изпълнение, връчена лично на длъжника Я. на 05.01.2019г.
На 18.01.2019г. по изп. дело е
постъпила молба от длъжника Р.Я., която посочва, че МПС по АУЗ е собственост на
друго лице от 2006г. и сумите за данък върху същото били платени от новия
собственик по бюджета на Община Търговище и моли прекратяване на делото на осн.
чл.433, ал.1, т.1 от ГПК.Направено е и възражение за изтекла погасителна
давност по АУЗ.
Към молбата е представено копие от
договор за покупко-продажба на МПС от 2006г. и свидетелство за регистрация от
14.02.2006г. Няма документ за платени данъци.
ДСИ е изпратил молбата на взискателя
за становище, който му е изпратил надлежен отговор до длъжника по повод същата.
С постановление от 11.06.2019г. ДСИ въз основа на
молбата на длъжника и представените с нея документи е констатирал, че длъжникът
не е собственик на МПС, за което е водена административната процедура по
съставянето на АУЗ от 19.11.2013г., поради което липсвала пасивна процесуална
легитимация и на осн. чл.26, ал.1 от ГПК, вр. с чл.426, ал.1 от ГПК прекратил
изпълнителното производство.
Постановлението е връчено на взискателя Община Сливен на 14.06.2019г.
Жалбата
против него е подадена на 20.06.2019г.
От приетото за установено от фактическа
страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалба е процесуално допустима като подадена в законоустановения
едноседмичен срок, от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащо на
обжалване действие на съдебния изпълнител, съгласно разпоредбата на чл.435,
ал.1, т.3 от ГПК.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Мотивът и основанието на ДСИ за прекратяване на
производството по изпълнителното дело е липса на пасивна процесуална
легитимация в изпълнителното производство. Този извод на ДСИ е неправилен и
незаконосъобразен.
Активната и пасивната легитимация в изпълнителния
процес се определят от изпълнителния титул.
В случая, изпълнителното производство е образувано въз
основа на несъдебно, пряко изпълнително основание – акт за установяване на
публично задължение на Община Сливен, който е изпълнително основание по чл.165
от ДОПК и подлежи на пряко изпълнение /предприема се директно въз основа на
него/ от съдебните изпълнители по реда на ГПК, съгласно разпоредбата на чл.4,
ал.2 от ЗМДТ. Процесният АУЗ от 19.11.2013г., въз основа на който е образувано
изпълнителното дело е влязъл в сила. Именно той сочи взискателя и длъжника. Тъй
като акта е издаден против длъжника Р.Х.Я., то тя е длъжник по изпълнителното
дело. Не са налице случаите, при които са законово уредени изключения от
правилото, че длъжникът е лицето посочен в изп. титул – тези по чл.429, ал.2 и
ал.3 от ГПК, т.е не е налице приемство в изпълнителния титул. Не са налице и
основания за приемство в изпълнителното производство.
В случая съдебният изпълнител неправилно и изцяло
незаконосъобразно е приел наличие на тъждество между пасивната легитимация в
изпълнителния процес и легитимацията на
страните в съответното материално правоотношение. Такова смесване на правните
фигури е недопустимо. Правото на собственост в случая на въпросното МПС има
значение за материалното правоотношение и отговорност на собственика, но е
предмет на напълно различно от изпълнителното производство – било
административното по издаване на АУЗ, било на съдебно – по оспорване на същия
или исково за установяване на недължимост на сумите по акта на съответните
основания. Съдебният изпълнител обаче няма абсолютно никакви правомощия в тази
насока. Той не е компетентен да преценява законосъобразно ли е издаден срещу
този длъжник въпросния АУЗ и да отказва изпълнение въз основа на такава
преценка. Налице е безспорно действие извън компетенциите и извършване на
преценка, на която съдебният изпълнител няма право. Действието му е абсолютно
незаконосъобразно. За съдебния изпълнител процесуалната легитимация произтича
от изпълнителния титул – в случая АУЗ и той следва да изпълнява задълженията си
по него – да предприеме съответните изпълнителни действия спрямо лицето, сочено
в него като длъжник в полза на сочения в титула взискател. Както бе посочено не
са налице изключенията по чл.429 от ГПК, водещи до приемство в титула.
Не е налице и някое от основанията за прекратяване на
изпълнителното производство по чл.433, ал.1 от ГПК и най-вече евентуално това
по т.4 и т.7. АУЗ не е отменен с надлежен акт на компетентен орган, нито е
налице постановен влязъл в сила съдебен акт, с който се установява със СПН
недължимост на сумите по изпълнявания АУЗ.
С
оглед изложеното, съдът намира атакуваното постановление за прекратяване на
изпълнителното производство за незаконосъобразно и като такова следва да го
отмени. ДСИ следва да продължи изпълнителните действия по делото.
Жалбоподателят
е претендирал присъждане на разноски в настоящото производство за
юрисконсултско възнаграждение и с оглед основателността на жалбата и на
основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК следва да се присъди такова в размер на
50лв., определен по реда на ЗПП.
По тези
съображения, съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ Постановление от 11.06.2019г. по изп.д.№2152/2018г.
по описа на СИС при СлРС, с което е прекратено изпълнителното производство по
делото, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
УКАЗВА на съдебния изпълнител продължаване на изпълнителните
действия по изп.д.№2152/2018г. по описа на СИС при СлРС.
ОСЪЖДА Р.Х.Я. с
ЕГН ********** *** да заплати на ОБЩИНА СЛИВЕН сумата от 50лв., представляваща
направени в производството разноски.
Решението e окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.