Р Е Ш
Е Н И Е №27
гр. Сливен, 14.02.2020г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на дванадесети февруари
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА
Мл.с.
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Кина Иванова,
като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр.д. №41 по описа за
2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба против Решение
№70/29.10.2019г. по гр.д.№97/2019г. на Котелски районен съд, с което е отхвърлен като
неоснователен и недоказан предявения от С.Х.Ч. *** против М.З.Г. *** иск с
правно основание чл.124 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 от ЗС за признаване право на
собственост върху поземлен имот ПИ 87031.503.696 с площ 4614кв.м.,
предназначение на територията:земеделска; начин на трайно ползване: друг вид
земеделска земя, категория на земята при неполивни условия: 5-та; номер по
предходен план: 000696, при съседи: ПИ 87031.503.692; ПИ 87031.503.748; ПИ
87031.503.707; ПИ 87031.503.699 и ПИ 87031.503.694. С решенето са присъдени
разноски на ответника Г. в размер на 600лв.
Въззивната
жалба е подадена от ищеца в първоинстанционното производство С.Х.Ч. чрез
пълномощник адв. Х. и с нея се обжалва първоинстанционното решение изцяло.
С Решение №91/12.12.2019г.,
неразделна част от Решение
№70/29.10.2019г., по
гр.д.№97/2019г. по описа на Котелски районен съд е допусната поправка на
очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение
№70/29.10.2019г. по гр.д.№97/2019г. на КРС, като в абзац първи от диспозитива
на решението, в края на ред трети, между думите „…върху“ и „поземлен имот“ да се чете „част от“. Това решение не е
обжалвано от страните.
Във въззивната жалба
въззивникът чрез пълномощника адв. Х. посочва, че обжалваното първоинстанционно
решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Посочва, че в
диспозитива на решението съдът е отхвърлил иска за целия поземлен имот с площ
от 4614 кв.м., при петитум на исковата молба за част от имота с площ от
2000кв.м. В частта за разликата над предявената част до пълния размер намира
произнасянето на съда за недопустимо и моли същото да бъде обезсилено. Излага
последващи подробни съображения относно незаконосъобразността и неправилността
на обжалваното решение по съществото на спора. Счита, че съдът неправилно е
ценил събраните свидетелски показания. Посочва, че от тях се установило
безспорно, че той е ползвал част от имота на ответника още от 2007г., а към
2008г. тази част вече била оградена. Въпроса кой бил реалния владелец – ищеца
или неговото търговско дружество, бил поставен за пръв път от ответника и по
този въпрос той своевременно заявил, че владението е започнало от ищеца, а
по-късно той е предоставил имота да се ползва от дружеството за осъществяване
на търговската му дейност. Тези твърдения били признати от ответника и
неправилно районният съд приел, че се касае за нови факти, които следвало да се
доказват от ищеца. Посочва, че било установено установяване на владение от
ищеца през 2007г. върху процесната част от имота с безспорното намерение да го
свои. Ответникът знаел за фактическата власт. Посочва, че ищецът владял имота и
чрез дружеството. Посочва, че съдът не приложил законовата презумпция по чл.69
от ЗС. Неправилно съдът приел доказателствената тежест. Презумпцията не била оборена,
което било в тежест на ответника. Не била съобразена и презумпцията по чл.83 от
ЗС. Поради изложеното районният съд стигнал до неправилни правни изводи. Моли
въззивният съд да отмени обжалваното решение в неговата допустима част, като
неправилно и да постанови ново, с което да уважи предявения иск. Претендира
присъждане на направените по делото пред двете съдебни инстанции разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от насрещната страна – ответника в
първоинстанционното производство М.З.Г. чрез пълномощник адв. М.Р., отговарящ
на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК.
С отговора на въззивната
жалба въззиваемият М.Г. чрез пълномощника адв. Р. оспорва същата като
неоснователна. Намира обжалваното първоинстанционно решение за правилно и
законосъобразно и моли въззивния съд да го потвърди. Посочва, че допусната в
диспозитива на решението ЯФГ с отхвърлянето на иска за целия имот е отстранена
с нарочно съдебно решение. Намира възраженията на въззивника за неправилна
преценка на доказателствата от страна на първоинстанционния съд за
неоснователни. Счита, че по делото не се установило ищецът да държи процесния
имот като свой. Презумпцията по чл.69 от ЗС била оборима и оборването било в тежест
на заинтересованите лица и размествала доказателствената тежест. Владението на
имота от страна на юридическото лице се въвело след разпределение на
доказателствената тежест и след разпита на свидетелите. Ответника нямало какво
да доказва, тъй като от експертизата се установило, че имота се ползва от друго
лице, различно от ответника. Нямало наемни или други отношения между ищеца и
юридическото лице. Твърдението, че ищецът владял за себе си имота чрез
юридическото лице била настъпила преклузия. Не се установило упражняване на
фактическа власт от страна на ищеца за
непрекъснат период от 10 години преди завеждането на иска, не доказал, че е
владял имота за себе си чрез другиго.
С въззивната жалба и с отговора не са направени
нови доказателствени или други процесуални искания за въззивната фаза на
производството.
В с.з.,
въззивникът С.Ч., редовно призован, не се
явява, представлява се от пълномощник – адв. Е.Х., която поддържа подадената
жалба и моли за уважаването й. Моли съда да отмени обжалваното решение и да
постанови ново, с което да уважи предявения иск. Претендира присъждане на
направените по делото разноски пред двете инстанции.
В с.з.
въззиваемият М.Г., редовно призован не се
явява и не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от процесуален
представител по пълномощие – адв. М.Р., която заявява, че оспорва въззивната
жалба като неоснователна. Развива съображения, аналогични с изложените в отговора
такива за неоснователността на жалбата. Моли съда да потвърди
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
Въззивният
съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260
и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално
легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания
акт съд.
При извършване на служебна
проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че
обжалваното съдебно решение е валидно
и допустимо.
С въззивната жалба е
направено възражение за недопустимост на първоинстанционното решение, поради
отхвърляне на иска за целия поземлен имот при положение, че исковата претенция
е за част от имота с площ от 2000кв.м. Въззивният съд, въз основа на
постановеното след подаване на въззивната жалба Решение за поправка на ЯФГ №91
от 12.12.2019г. по гр.д.№97/2019г. на КРС, намира, че с допусната поправка в
диспозитива, този порок на решението – произнасяне свръх петитум, е отстранена
от районния съд. Решението за поправката само по себе си не е обжалвано и то е
станало неразделна част от обжалваното Решение
№70/29.10.2019г. по гр.д.№97/2019г. на КРС. Поради това съдът намира, че
решението на първоинстанционния съд не е недопустимо. Друг е въпросът, че районният
съд не е посочил каква е тази „част“, но това е въпрос по правилността на
обжалваното решение и въззивният състав ще го разгледа в изложението си по
съществото на спора.
При извършване на въззивния
контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в
рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на
събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно.
Въз основа на събраните по делото в първоинстанционното
производство доказателства /пред въззивния съд не са направени нови
доказателствени искания/, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
По силата на договор за замяна на
недвижими имоти №ОД-116 от 28.02.2007г., вписан в Служба по вписванията – Котел
под №19, том І, дв. вх.рег. №105/08.02.2007г., с Министъра на земеделието,
ответникът М.З.Г.
е придобил правото на собственост върху имот №000696 с площ 4,615 дка в
землището на с.Я….., общ.Котел.
През 2007г. –
2008г. ищецът С.Ч. започнал да ползва западната част от имот №000696 с площ
около 2 дка /показанията на свид. К…., свид. М….. и свид. Д……./ като докарал
инертни материали – пясък, баластра, чакъл и др. под., държал ги в това място и
започнал да ги продава. Още тогава оградил мястото с бетонни колчета и мрежа,
висока два метра. В ограденото място направил навес, докарал фургон, направил
работилница. В ограденото място не можело да се влиза, поставена била врата,
която се заключвала, поставени били камери за наблюдение. Ищецът използвал
мястото за складиране и продажба на инертни материали. В ограденото място
ищецът държал и камионите си. В ограденото място се правел и бетон, имало
разположени и бъркачки. Останалата неоградена част от имота не се ползвала от
никого. Работниците на ищеца слагали пясък и чакъл, но не върху цялата част /арг. показанията на
свид.Краев/, като не е установено от кога. Ответникът не е ползвал неоградената
част от имота. Ответникът Г. имал кравеферма и мандра, но в съседен на
процесния имот, а през 2016г. построил и козеферма също в съседен на процесния
имот, който е собственост на сина на ответника – на свид. З. Г.. След като
ответника построил козефермата, според свид. Д……, а според свид. Г. – след като
построил кравефермата и мандрата, ответникът започнал да настоява ищецът да
напусне имота му и от тогава настанали „проблемите“.
На
07.03.2013г. ищецът С.Ч. закупил по силата на договор за продажба на общински
поземлен имот по реда на чл.35, ал.1 и ал.6 от ЗОС незастроен поземлен имот с
идентификатор 87031.503.2364 по кадастралната карта на с.Ябланово с площ 1549
кв.м., за който е отреден УПИ VІІ – за производствена и складова дейност“.
Между
страните не се спори, че след като ищецът е учредил и регистрирал еднолично
дружество с ограничена отговорност, чийто едноличен собственик е, осъществявал
търговската си дейност в процесната част от недвижимия имот. Твърдението на
ищеца е че е започнал да стопанисва имота като физическо лице, а след това
/неустановено кога/ го е използвал да развива търговската си дейност чрез
дружеството.
Дружеството,
учредено от ищеца има наименование „С.“ ЕООД и е регистрирано в ТР на
26.01.2012г.
От
заключението на назначената в първоинстанционното производство съдебно-техническа
експертиза се установява следното:
Западната
част от процесния имот представлява оградено място с ажурна ограда от
стоманобетонови колове и стоманена оградна мрежа. На ъглите на оградата са
монтирани стоманобетонови колони. В югозападния ъгъл на имота е главния вход за
автомобили, където е монтирана двойна ажурна врата от стоманени профили и
армировъчни пръти. В югоизточния край на оградената част е обособен втори вход
за посетители с монтирана единична ажурна
врата от стоманени тръби. Оградената част представлява склад за строителни
материали – инертни материали /пясък и каменни фракции/. В северната част има
навес от стоманена конструкция и едноскатен покрив и три оградни стени от
стоманена гофрирана ламарина. В имота е разположен строителен фургон и
паркирана строителна техника – автобетоновоз, товарен автомобил, челен товарач
и др.
Претендираната
част от поземлен имот с идентификатор №87031.503.696 по кадастралната карта на
с.Я……о, общ. К….., оградена и ползвана от ищеца С.Ч., представлява западната
част от поземления имот и е с площ от 1730кв.м. Непосредствено до източната
ограда на западната част са налични остатъци от изоставени инертни материали –
пясък и каменна фракция, разположени в източната неоградена част от имота върху
площ от около 250 кв.м. Останалата източна част от поземлен имот с
идентификатор №87031.503.696 по кадастралната карта на с.Я…… с площ от 2884
кв.м. е с нематериализирани имотни граници и представлява празно неоградено,
буренясало, необработваемо и неизползваемо място, върху което са разположени
изоставените инертни материали – пясък и каменна фракция, както и бетонови
блокове, елементи и други строителни отпадъци от разрушена сграда или
съоръжение, съществували в имота.
Горната фактическа обстановка, съдът прие за
установена след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Съдът цени събраните по делото свидетелски показания, като ги съпостави едни с
други и с останалия, събран по делото, доказателствен материал, като ги кредитира
в частите им, в които взаимно се допълват и не си противоречат. Съдът не
кредитира показанията на свид. Дурасъ в частта, в която заявява, че страните са
се разбрали ищеца да ползва мястото докато си купи друго място, тъй като
свидетелят не изяснил от къде знае този факт, присъствал ли е на договорките
между страните. В тази насока не кредитира и показанията на свид. Г. – син на
ответника, който към момента, за който посочва, че са били уговорките между
страните за ползване, е бил малък, живеел по него време в Котел и не е
присъствал на разговорите между страните.
Съдът кредитира заключението на назначената по делото
съдебно-техническа експертиза, като обосновано, неоспорено от страните и
изготвено от вещо лице, в чиято компетентност и безпристрастност съдът няма
основания да се съмнява.
От приетото
за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Искът, с който
първоинстанционния съд е сезиран е положителен установителен иск за собственост
върху част от недвижим имот, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Предявеният иск е
допустим. Разгледан по същество, същият е основателен.
Въззивният състав не споделя
правните изводи на районния съд, които са необосновани и не намират опора в материалноправните норми,
приложими към настоящия спор.
Съдът намира за основателни изложените във въззивната
жалба оплаквания.
Ищецът в
първоинстанционното производство основава правото си на собственост на изтекла
в негова полза придобивна давност.
Следва да се
отбележи, че процесната част от поземлен имот с идентификатор №87031.503.696 по
кадастралната карта на с.Я…… отговаря на изискванията за минимални размери по
чл.19 от ЗУТ, поради което съгласно разпоредбата на чл.200, ал.1 от ЗУТ може да
се придобие по давност.
За да настъпи придобивния
ефект на този оригинерен способ /придобивната давност/ следва да са налице
предпоставките на давностното владение. Съгласно разпоредбата на чл.79 от
Закона за собствеността правото на собственост върху недвижим имот се придобива
с непрекъснато владение в продължение на 10 години, респ. 5 години при
добросъвестно владение. Фактическия състав на придобиването по давност включва
два елемента: владение и определен период от време. Необходимо е владението да
съдържа признаците, установени в чл.68 от ЗС и да е непрекъснато. Владението
има няколко основни признака: На първо място е обективния признак – упражняване
на фактическа власт върху вещ - владелецът държи вещта, служи си с нея,
употребява я, т.е. упражнява пълна власт върху нея, като изключва възможността
други лица да въздействат върху същата вещ. Фактическата власт може да се
упражнява не само лично от владелеца, но и „чрез другиго“, т.е. от друго лице,
но владелецът трябва да има намерението да държи вещта чрез това лице, както и
другото лице да има намерение да държи вещта не за себе си, а за владелеца. Щом
като това друго лице няма намерение да държи вещта като своя, то е просто
държател. Вторият субективен признак на владението е намерението на владелеца,
да държи вещта като своя. Освен това владението трябва да отговоря и на
следните признаци: да е постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно.
В
конкретния случай от събраните по делото пред районния съд доказателства е
установено, че ищецът е установил фактическа власт върху реална част от процесния
поземлен имот с
идентификатор №87031.503.696 по кадастралната карта на с.Ябланово, находяща се
в неговия западен край. Тази реална част, безспорно е установено, че ищецът е
оградил с ограда със стоманобетонови колове и стоманена оградна мрежа. Следователно
достъпът до тази част от имота е ограничен и както е посочил свидетелят М…… –
„в този имот не можело да се влиза току така“. Направени били два портала с
врати за автомобили и за посетители. В това оградено място, което от
заключението на назначената СТЕ е в размер на 1730 кв.м. ищецът складирал
инертни материали, с които търгувал. В мястото поставил фургон, направил го на
работилница, изградил навес за цимента. В това място прибирал и държал
камионите си. Безспорно се установява от показанията на всички свидетели, че
така посоченото установяване на фактическа власт върху въпросната част от имота
е от 2007г. – 2008г., като през 2008г. категорично тази част вече е била
оградена и достъпа до нея изолиран. Свидетелите са категорични, че това оградено
място се ползвало само от ищеца. Във връзка с възраженията на ответника, че
всъщност в това място търговска дейност развива не ищеца, а еднолично търговско
дружество, собственост на ищеца, следва да се посочи, че всички свидетели в
показанията си говорят за установяване на фактическа власт върху въпросната
част от имота лично от ищеца и за ползването му през всички години от 2007г.
насам, в т.ч. и до настоящия момент от него, безспорно като място за търговия с
инертни материали. Съгласно разпоредбата на чл.68 от ЗС фактическата власт
върху имота може да се упражнява както лично от владелеца, така и чрез друго
лице. В случая, безспорно /между страните не се спори по този въпрос/ ищецът е
установил фактическа власт върху имота, като видно от използването му,
ограждането му, ограничаване на достъпа до него, охраняването му /поставени
камери/ има безспорно намерение да го владее, като в част от периода /вероятно след учредяване на ЕООД през 2012г./
това го прави чрез учреденото си еднолично дружество с ограничена отговорност
/едноличен собственик на капитала е ищеца, чрез развиване на търговска дейност
чрез въпросното дружество.
Въззивният съд не споделя извода на районния съд, че
това е нововъведено от ищеца твърдение, спрямо което е настъпила процесуалната
преклузия. Този факт е част от доказването на твърдяното от ищеца с исковата
молба давностно владение, като се установява упражняване на фактическата власт
върху процесната част от поземления имот, която ищецът държи първоначално
лично, а впоследствие чрез търговското си дружество /т.е. чрез другиго/ като
своя. Няма твърдение, а и проведено доказване, че това дружество упражнява
фактическа власт за себе си. Установява се, че то безспорно е държател, като
именно ищецът, видно от всички свидетелски показания, владее имота безспорно за
себе си, упражнява фактическата власт върху него и продължава и към настоящия
момент, в т.ч. и чрез дружеството, с намерение да го свои, т.е. при хипотезата на чл.68, ал.1, предл.второ от ЗС. Последиците
и на личното владение, и на владението чрез другиго, са едни и същи.
От
2007г. – 2008г. до настоящия момент, фактическа власт върху въпросната част от имота
се осъществява единствено от ищеца, в т.ч. и чрез учреденото от него ЕООД.
Според
настоящата инстанция е установено и субективното намерение на ищеца да свои
имота, да го държи като свой – той се смята за единствен собственик на тази,
оградена част от имота. Разпоредбата на чл.69 от ЗС въвежда и презумпцията:
„предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я
държи за другиго“. В случая се установи, че владелецът е ищеца С.Ч. и извън
установеното от свидетелските показания, по силата на законовата презумпция,
необорена от ответника с пълно доказване, се установява наличието и на
субективния признак на владението.
По
делото са установени и другите елементи на владението: Ищецът владее постоянно процесната
част от имота от 2007г. – 2008г. до настоящия момент, като ищецът е изразявал и
изразява трайна воля да държи имота за себе си, като го е оградил, охранявал,
ограничил достъпа до него, противопоставя се на ответника, като не му позволява да установи
фактическа власт върху въпросната част от имота.
Следва
да се отбележи, че остана изцяло недоказано твърдението на ответника, наведено
с отговора на исковата молба, за наличие на наемно правоотношение между него и
ищеца по отношение на процесния имот /част от поземлен имот с идентификатор №87031.503.696
в с.Я……./. Това твърдение не е подкрепено
с абсолютно никакво доказателство, не се установява дори и от показанията на
свид. З. Г. – син на ответника. Следователно остана недоказано твърдението на
ответника, че ищецът е установил фактическа власт като държател по силата на
облигационно отношение между тях. От събраните доказателства се установи, както
бе посочено установяването на фактическа власт с намерение за своене от страна
на ищеца, като законовата презумпция по чл.69 от ЗС остана необорена от носещия
доказателствената тежест ответник.
Владението
на ищеца е и непрекъснато, т.е. не е загубвал фактическата власт върху имота в
продължение на 6 месеца. Никой не е отнемал на ищеца фактическата власт върху имота
– нито ответника, нито някое друго лице. От 2007г. – 2008г. единствено и само
ищеца, в т.ч. и чрез своето ЕООД, упражнява фактическата власт върху имота,
като я противопоставя на тази на ответника.
Владението
на ищеца е несъмнено – той демонстрирал, че владее имота за себе си. Същото е и
явно – установил е фактическата власт
явно, не по скрит начин, така, че за всеки е ясно, че той я упражнява, в т.ч.
чрез дружеството си, с намерение да свои имота. Тъй като владението не е
установено по насилствен начин, то е и спокойно.
С
оглед изложеното, по безспорен начин се установи първия елемент от придобивния
способ – владение на имота, по отношение на което са налице всички изискуеми
признаци – обективни и субективен. Втория елемент на придобивната давност е
изтичането на определен период от време, през който се упражнява владението. В
случая, владението е недобросъвестно и необходимия период от време, в който ищецът
е владял имота е 10 години. Безспорно по делото се установи, че владението
върху процесния недвижим имот е установено от ищеца 2007г., най-късно 2008г., като
продължава и до момента на приключване на съдебното дирене, т.е. минал е период
от време много по-дълъг от изискуемия 10-годишен срок. През целия този период,
както бе отбелязано по-горе, владението на ищеца не е било прекъсвано.
Въз основа на изложеното съдът е
мотивиран и приема, че е осъществен напълно сложния фактически състав на
оригинерния придобивен способ – давностно владение по отношение на западната
част от поземлен
имот с идентификатор №87031.503.696 по кадастралната карта на с.Я…... Както
по-горе бе посочено тази завладяна от ищеца част е с площ от 1730кв.м., видно
от кредитираното от съда заключение на вещото лице по назначената от районния
съд съдебно-техническата експертиза.
Следва да се
посочи, че за частта, извън ограденото място – посочено от вещото лице като 250
кв.м., няма ангажирани доказателства относно установяване на фактическа власт
от ищеца върху това място, кога е станало това, упражняването й с намерение за
своене в продължение на 10 години. От заключението само се установява, че там
има изоставени остатъци от инертни материали, но това не доказва посочените
елементи от фактическия състав на давностното владение по отношение на тази
част. Поради това настоящия състав намира за установено твърдяното от ищеца
придобивно основание по отношение на оградената западна част от поземлен имот с
идентификатор №87031.503.696 по кадастралната карта на с.Ябланово с площ от
1730кв.м., означена в червен цвят на скицата, изготвена от вещото лице И.Х.И..
До този размер исковата претенция следва да се уважи, като с признае правото на
собственост по силата на давностно владение върху посочената част от имота, а
за разликата до претендираните 2000кв.м. – иска се отхвърли като неоснователен
и недоказан.
Като е достигнал до други
правни изводи, районният съд е постановил неправилно и незаконосъобразно съдебно
решение, което следва да се отмени и вместо него да се постанови ново, с което
исковата претенция бъде уважена по изложените по-горе съображения. Следва да се
посочи, че въззивният съд ще отмени първоинстанционното решение изцяло, тъй
като и след поправката на ЯФГ същият не е посочил за каква част от целия имот
отхвърля исковата претенция. Следва да се отмени и решението, с което е
допусната поправка на ЯФГ, явяващо се неразделна част от обжалваното
първоинстанционно решение.
С оглед изхода на спора
и съгласно чл. 78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да се присъдят направените пред
двете инстанции разноски, съразмерно с уважената част от иска, в общ размер на 1211лв.,
от които 757лв. разноски пред първата инстанция и 454лв. разноски пред
въззивната инстанция.
На ответника в
първоинстанционното производство - въззиваем в настоящото, се дължат разноски,
съразмерно с отхвърлената част от исковата претенция в общ размер от 121,50лв.,
от които 81лв. за първата инстанция и 40,50лв. за въззивната инстанция.
Ръководен от
гореизложеното съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло първоинстанционно Решение №70/29.10.2019г.,
постановено по гр.д. №97/2019г. по описа на Котелски районен съд и Решение №91
от 12.12.2019г. по гр.д.№97/2019г. на Котелски районен съд, като НЕПРАВИЛНИ и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНИ и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.З.Г. с ЕГН
********** ***, че С.Х.Ч. с ЕГН ********** *** е собственик по давностно владение на следния недвижим имот: западната част с площ от
1730кв.м. /хиляда седемстотин и тридесет кв.м./ от поземлен имот с идентификатор №87031.503.696 по кадастралната
карта на с.Ябланово, целият с площ от 4614кв.м.,
с адрес: с.Я…., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на
трайно ползване: друг вид земеделска земя, категория на земята при неполивни
условия: 5, номер
по предходен план: 000696, при съседи на целия имот: ПИ 87031.503.692; ПИ 87031.503.748;
ПИ 87031.503.707; ПИ 87031.503.699 и ПИ 87031.503.694, която част е означена в червен цвят на скицата, изготвена от вещото
лице И.Х.И. от 02.09.2019г., неразделна
част от настоящото решение.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Х.Ч.
с ЕГН ********** *** против М.З.Г. с ЕГН ********** *** иск за установяване право на собственост
върху част от поземлен имот с
идентификатор №87031.503.696 по кадастралната карта на с.Я……, целият с площ от 4614кв.м., с адрес: с.Я……, трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: друг вид
земеделска земя, категория на земята при неполивни условия: 5, номер по предходен план:
000696, при съседи на целия имот: ПИ 87031.503.692; ПИ 87031.503.748; ПИ
87031.503.707; ПИ 87031.503.699 и ПИ 87031.503.694, над площта от 1730кв.м. до претендираната площ от 2000кв.м., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА
М.З.Г. с
ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на С.Х.Ч. с ЕГН ********** *** сумата от 1211 лева, представляваща направени
по делото пред двете инстанции разноски, съразмерно с уважената част от
исковата претенция.
ОСЪЖДА
С.Х.Ч. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на М.З.Г. с ЕГН ********** *** сумата от 121,50 лева, представляваща направени по делото пред двете
инстанции разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковата претенция.
Решението може да бъде обжалвано от страните с
касационна жалба пред ВКС на РБ, при условията на чл.280, ал.1 от ГПК, в
едномесечен срок от връчване на препис от същото
.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.