№ 8210
гр. София, 07.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. С.А
при участието на секретаря М. АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. С.А Гражданско дело №
20221110170492 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК, вр. чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба на „В.К.-В.” ООД срещу М. К. Ж. (като наследник на
починалия в хода на заповедното производство длъжник К.П.Ж., ЕГН **********), с която
са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК кумулативно съединени установителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. 198о, ал. 1 от Закона за водите за признаване за
установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 1379,47 лв. - стойност на доставени
ВиК услуги през периода 15.12.2009 г. - 18.02.2019 г. (с период на фактуриране 21.01.2010 г.
- 18.02.2019 г. - съгласно молби уточнения от 23.02.2023 г. и 26.05.2023 г.) в имот, находящ
се в гр. Д., кв. П., ул. „У.“, бл. 1, вх. А, ап. 15, с абонатен № 2248309, ведно със законната
лихва върху сумата за главница от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК (22.03.2019 г.) до окончателното й изплащане, както и с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на
ищеца сумата от 534,13 лв. - мораторна лихва за периода 21.02.2010 г. - 14.03.2019 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 25.03.2019 г. по ч. гр. д. №
442/2019 г. по описа на Районен съд - Д., IV състав, срещу наследодателя на ответницата
К.П.Ж., ЕГН **********.
В исковата молба се твърди, че ищецът в качеството си на ВиК оператор предоставя
ВиК услуги за имот на адрес: гр. Д., кв. П., ул. „У.“, бл. 1, вх. А, ап. 15, с абонатен №
2248309, по силата на валидно облигационно отношение по договор за предоставяне на ВиК
услуги, сключен при публично известни общи условия със собственика на имота. Поддържа,
че ответницата М. К. Ж. (съответно нейният наследодател К.П.Ж.) в качеството на
потребител на ВиК услуги по това правоотношение не е заплатила дължимата цена, както и
е изпаднала в забава в плащането й, доколкото задълженията не са заплатени в 30-дневен
1
срок след датата на фактурирането им. Поради това ищецът се е снабдил със заповед за
изпълнение срещу К.П.Ж., срещу която от ответницата М. К. Ж. - като негов законен
наследник, е подадено възражение по чл. 414 ГПК и заявителят в законоустановения срок е
предявил настоящите искове относно вземанията си. Моли за уважаване на исковете и за
присъждане на разноски.
Ответницата с отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, оспорва предявените искове
като недопустими и неоснователни с твърдения, че не е потребител на ВиК услуги през
процесния период, тъй като не е била собственик или вещен ползвател на имота, поради
което не е и пасивно легитимирана да отговаря по предявените искове. Оспорва
твърденията, че по отношение на процесния имот ищецът реално е доставил ВиК услуги,
възразява и за погасяване на вземанията по давност. Моли за прекратяване на
производството като недопустимо - тъй като няма качеството на клиент на ищцовото
дружество, евентуално за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
От приложеното ч. гр. д. № 442/2019 г. по описа на Районен съд - Д., IV състав се
установява, че по заявление от 22.03.2019 г. на „В.К.-В.“ ООД е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК за исковите суми от 25.03.2019 г. срещу длъжника К.П.Ж., както
и че същият е починал на 13.04.2019 г., преди изтичане на срока за възражение по чл. 414
ГПК. С разпореждане от 30.04.2019 г. по ч. гр. д. № 442/2019 г. по описа на Районен съд - Д.,
IV състав е разпоредено да се издаде изпълнителен лист съгласно чл. 416 ГПК по заповедта
за изпълнение, като с определение от 13.01.2022 г. по ч. гр. д. № 2989/2021 г. по описа на
Окръжен съд - В. е отменено разпореждане от 30.04.2019 г. по ч. гр. д. № 442/2019 г. по
описа на Районен съд - Д., IV състав, с което е разпоредено издаване на изпълнителен лист
срещу К.П.Ж. за сумите по заповедта от 25.03.2019 г. и е обезсилен издаденият
изпълнителен лист от 30.04.2019 г., като делото е върнато на Районен съд - Д. за връчване на
заповедта за изпълнение на наследника на К.П.Ж. - М. К. Ж., както и за предоставяне на
възможност за възражение по чл. 414 ГПК. С оглед предоставената възможност, в срока по
чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило възражение по чл. 414 ГПК от ответницата М. К. Ж., поради
което на заявителя са дадени указания за предявяване на установителни искове по реда на
чл. 422, вр. чл. 415 ГПК за сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение.
Установителните искове са допустими, тъй като са предявени в срока по чл. 415, ал. 4
ГПК и в резултат от своевременно депозирано възражение от длъжника (съответно от
неговия наследник) в производството по ч. гр. д. № 442/2019 г. по описа на Районен съд - Д.,
имащо за предмет същите вземания. Исковата молба е редовна - заявените претенции са
надлежно формулирани по основание, размер и период, за който се отнасят (след
уточнението им с молби от 23.02.2023 г. и от 26.05.2023 г.), макар и да не е изрично
посочено, исковете са предявени срещу М. К. Ж., в качеството й на наследник на починалия
в заповедното производство длъжник К.П.Ж., а не в лично качество, поради което съдът
2
дължи произнасяне по съществото на правния спор.
По предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите (ЗВ):
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса по
реда на чл. 154, ал. 1 ГПК по иска за главница в тежест на ищеца е да проведе пълно и
главно доказване, че през процесния период е съществувало валидно облигационно
правоотношение по повод доставка на питейна вода, отвеждане на отпадъчни води и
пречистване на отпадъчни води за процесния имот между К.П.Ж. - като наследодател на
ответницата и ищеца, както и че ищецът реално е изпълнил задълженията си по договора -
доставил е ВиК услуги до процесния имот в твърдяното количество, равняващо се поне на
претендираната сума, като доставената и потребена вода е отчетена и измерена по
предвидения в Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК
оператор ред, а във връзка с възражението за настъпила погасителна давност - че са налице
обстоятелства, обуславящи основание за спиране и/или прекъсване на погасителната
давност по смисъла на чл. 115 ЗЗД и чл. 116 ЗЗД.
В тежест на ответницата е да докаже всички свои възражения.
Съгласно чл. 193 от Закона за водите, обществените отношения, свързани с услугите
за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), при спазване изискванията на този
закон.
Съгласно чл. 198о ЗВ стопанисването, поддържането и експлоатацията на ВиК
услуги на потребителите срещу заплащане, се извършват от ВиК оператори по реда на
Закона за водите и на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги.
Съгласно чл. 2 ЗРВКУ ВиК оператори са всички предприятия с предмет на дейност
извършване на ВиК услуги.
Съгласно чл. 1, ал. 2 ЗРВКУ водоснабдителните и канализационните услуги по ал. 1
са услугите по пречистване и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други
нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на
потребителите в урбанизираните територии (населените места и селищните образувания),
както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните
и канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите
съоръжения, а съгласно чл. 12 ЗРВКУ цените за доставка, отвеждане, пречистване на водите
и присъединяването на потребители към водоснабдителни и канализационни системи се
регулират от КЕВР.
Съгласно чл. 203 ЗВ потребителите дължат плащане на потребените от тях ВиК
услуги.
По делото не се спори, че ищецът е търговско дружество с предмет на дейност
водоснабдяване, канализация и пречистване на вода, т. е. „оператор на ВиК услуги“ по
3
смисъла на чл. 2 ЗРВКУ и на чл. 2 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи (Наредба № 4/14.09.2004 г.).
Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗРВКУ „потребители“ по смисъла на закона са
юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за
които се предоставят ВиК услуги и юридически или физически лица - собственици или
ползватели на имоти в етажна собственост.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г., потребители на ВиК услуги са
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване
на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни
води, на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост и на водоснабдяваните
обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно
водопроводно отклонение.
Следователно потребители на ВиК услуги по смисъла на посочената нормативна
уредба са собствениците или лицата с учредено вещно право на ползване на съответните
имоти, като в Общите условия на дружеството (чл. 2, ал. 3) е предвидена възможността
такива да са и наемателите, но при подадена от наемателя нарочна писмена декларация за
това и съгласие от собственика на имота.
По делото не се спори, че през исковия период наследодателят на ответницата е бил
собственик на процесния имот, находящ се в гр. Д., кв. П., ул. „У.“, бл. 1, вх. А, ап. 15 с
абонатен № 2248309, съответно че след смъртта на Красимир Жеков правото на собственост
е преминало върху ответницата по силата на наследствено правоприемство, в качеството й
на единствен наследник по закон на К.П.Ж. (Удостоверение за наследници изх. №
923/08.10.2020 г., издадено от община Д.). Посоченото обстоятелство изрично се признава от
ответницата в молба от 17.07.2023 г., в която посочва също, че е извършила сделка на
разпореждане с посочения недвижим имот на 09.03.2020 г., което се потвърждава и от
приетия Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 6, том II, рег. № 1260,
дело № 194 от 09.03.2020 г., както и от Удостоверение от 18.10.2019 г., издадено от Районен
съд - Д., I състав в уверение на това, че в особената книга при Районен съд - Д. е вписано
приемане по опис на наследството на К.П.Ж. от М. К. Ж., на основание чл. 61, ал. 1, вр. чл.
49, ал. 1 ЗН, в което наследство са включени процесният апартамент № 15 и два броя леки
автомобила. Предвид, че през исковия период К.П.Ж. е бил собственик на процесния имот,
до който се твърди да са доставяни ВиК услугите, то именно той се явява и потребител на
същите, съответно страна по облигационното правоотношение с ищеца и дължи заплащане
стойността на услугите, при установяване на реалната им доставка. Както се посочи,
отговорността на ответницата се търси като наследник на починалия в хода на заповедното
производство длъжник, поради което оплакванията й, че няма качеството на потребител на
ВиК услуги и не дължи заплащането им са ирелевантни, при данните, че нейният
наследодател е имал това качество.
Съдът намира за нужно да посочи, че за да се ангажира отговорността на
4
наследниците на починало лице за негови задължения е необходимо те да са приели
наследството. Нормата на чл. 48 ЗН изрично постановява, че наследството се придобива с
приемането му - с откриването на наследството наследниците придобиват правото да
получат наследственото имущество. От момента на приемането на наследството
наследникът отговаря за задълженията на наследодателя - изцяло или ограничено - до
размера на полученото наследство, ако го е приел по опис (чл. 60, ал. 2 ЗН).
Въпреки че ответницата не оспорва качеството си на наследник на К.П.Ж., по делото
са налице данни, че наследството му е прието по опис. В случая исковите суми са
преминали като задължение в наследствената маса, след откриване на наследството на
Красимир Жеков. Разпоредбата на чл. 60, ал. 2 ЗН ограничава отговорността на наследник,
приел наследството по опис, до размера на полученото наследство (съответно до стойността,
която се покрива от наследственото имущество, както се сочи в мотивите на ТР № 3/2013 г.
по описа на ОСГК на ВКС, т. 4 и т. 5). С решение № 226/04.04.2018 г. по т. д. № 1906/2016 г.
по описа на ВКС, II т. о. е прието, че преценката относно обема на отговорността на
наследника, приел наследството по опис, задължително следва да се извърши в
производството по предявен срещу него иск за задължения на наследодателя и има
отношение към пасивната му материалноправна легитимация (макар и да е налице
противоречива практика по въпроса дали приемането на наследството по опис трябва да се
преценява в исковото производство или само в изпълнителното производство).
Отговорността на ответника, приел наследството по опис, е ограничена до размера на
стойността на активите от наследството, прието по опис.
Без необходимостта от специални знания настоящият съдебен състав преценява, че
стойността на активите от наследството, прието по опис (процесният апартамент и два леки
автомобила) е по - голяма от исковите претенции. Следователно, доколкото задължението,
натрупано от наследодателя на ответницата преди откриване на наследството, е в рамките
на стойността на активите, приети по опис, то и ответницата дължи процесните суми до
размера, до който се установи доставката на ВиК услуги.
Съгласно разпоредбите на чл. 11, ал. 7 и 8 ЗРВКУ всички ВиК оператори публикуват
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране общи условия на договорите за
предоставяне на ВиК услуги най - малко в един централен и един местен ежедневник и
общите условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им. В последващ
период от 30 дни потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното експлоатационно дружество заявление, в което да предложат различни условия,
които се отразяват в допълнителни писмени споразумения. Ответницата не твърди, а и не
доказва нейният наследодател да се е възползвал от тази възможност, поради което следва
да намери приложение предвидената в чл. 298, ал. 1, т. 2 ТЗ последица, като се приеме, че с
изтичането на посочените в чл. 11, ал. 7 и ал. 8 ЗРВКУ срокове общите условия на ищеца са
станали задължителни и същите обвързват страните. Поради изложеното съдът приема за
установено по делото, че К.П.Ж. като собственик на процесния недвижим имот, за който се
отнася исковата претенция, в рамките на исковия период е имал качеството „потребител“ на
5
ВиК услуги по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗРВКУ и е бил обвързан от облигационна
връзка по силата на публично известните общи условия, предложени от оператора и
одобрени от собствениците на водоснабдителните и канализационни системи и от
съответния регулаторен орган, съответно именно ответницата като негов наследник се явява
задължено лице за заплащане на доставените и потребени ВиК услуги за процесния период.
Съгласно чл. 30 от Наредба № 4/14.09.2004 г. изразходваната вода се отчита по
водомера на водопроводното отклонение, а за сгради - етажна собственост по общия
водомер на водопроводното отклонение. Изразходваното количество вода се разпределя
между потребителите в сграда - етажна собственост, въз основа на отчетите по
индивидуалните им водомери по реда на тази наредба, като в разпределението се включват
всички разходи в общите части на сградата и загубите на вода в сградната водопроводна
инсталация.
Съгласно чл. 32 от Наредба № 4/14.09.2004 г. ВиК услугите се заплащат въз основа на
измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора,
отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. За сгради - етажна
собственост, или за водопроводно отклонение с повече от един потребител изразходваното
количество вода се заплаща въз основа на измереното количество, отчетено по общия
водомер на водопроводното отклонение за определен период от време. Отчитането на
водомерите се извършва, като се прави отчет на общия водомер, а след това се отчитат
индивидуалните водомери. Установяването на извършения отчет и резултатите от него се
извършва по определен в Наредбата начин.
Съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредбата отчетените данни по ал. 2 и 3 се установяват чрез
отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните
водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане
по електронен път. Относно случаите, в които потребителят на ВиК услуги не е изпълнил
задължението си да осигури достъп до имота за извършване на отчет, редът за констатиране
на това обстоятелство е определен в чл. 35, ал. 4 и ал. 5 от Наредбата. Според чл. 35, ал. 1 от
Наредбата показанията на водомерите се отчитат с точност до 1 куб. м. за период, който се
определя в общите условия или договора, но не по - дълъг от шест месеца. Следователно
в Наредба № 4/14.09.2004 г. е предвидено ползваните ВиК услуги да се заплащат само въз
основа на реално измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система
на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всеки потребител. От това правило са
предвидени и изключения, които са изброени изчерпателно.
Съобразно разпоредбата на чл. 23, ал. 4 от ОУ, отчитането на водомерите се
извършва в присъствието на потребителя, или на негов представител, който с подписа си
удостоверява съответствието на показанията с данните в отчета. При неосигурен достъп,
отчетът се подписва от свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на ВиК оператора.
За установяване на факта на предоставяне на твърдените ВиК услуги и тяхната
стойност по делото е прието заключение на съдебно - техническа експертиза (СТЕ),
неоспорена от страните, която съдът кредитира като компетентно изготвена. От същата се
6
установява, че през процесния период имотът е бил водоснабден, като в него се ползват и
трите вида услуги - доставка на вода с питейни качества, отвеждане на използваната вода и
нейното пречистване. В имота на 08.02.2013 г. поради изтекла метрологична годност на
стария водомер е монтиран нов индивидуален такъв с фабричен № 3702420, пломба №
302072 с метрологична проверка от 01.01.2013 г. и валидност до 2023 г. Видно от
приложените по делото хартиени карнети (извадка от шест броя тетрадки с оригинални
карнети) отчитането на ползваните ВиК услуги е правено ежемесечно от проверител на
оператора, като данните на водомера са нанасяни в карнета на абоната срещу подпис,
съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4/14.09.2004 г. Няма случай на отказ за отчет, отбелязан
в карнетите, поради което не е съставян протокол по чл. 35, ал. 5 от Наредба № 4/14.09.2004
г. и чл. 24, ал. 4 от ОУ на оператора. Според вещото лице обемът на доставените до
процесния имот ВиК услуги за процесния период 15.12.2009 г. -18.02.2019 г. (с период на
фактуриране 21.01.2010 г. - 18.02.2019 г.) е 525,830 куб. м. на стойност 1379,47 лв., за което
е съставена и обобщена справка за формирани задължения - Приложение № 1 към
експертизата.
От заключението на съдебно - счетоводната експертиза (ССчЕ), неоспорена от
страните, която съдът кредитира по реда на чл. 202 ГПК, се установява, че стойността на
предоставените за исковия период услуги е 1379,47 лв. с ДДС и е определена в съответствие
с предоставените количества ВиК услуги и с утвърдените от КЕВР цени. Начислените ВиК
услуги са отразени в 97 фактури, издадени в периода 21.01.2010 г. - 18.02.2019 г., за период
на потребление 15.12.2009 г. - 18.02.2019 г. Лихвите за забава върху главниците, изчислени
в 30-дневен срок след датата на фактуриране до датата, посочена в исковата молба са в общ
размер на 534,13 лв., посочени в Приложение № 1, Таблица № 2 от заключението. В същото
е посочено, че няма данни за извършени плащания по процесните фактури.
Въз основа на събраните доказателства, включително представените карнети, носещи
подписи за потребител, съдът приема за доказана доставката на ВиК услуги през процесния
период на стойност 1379,47 лв., определена съобразно действащите през процесния период
цени. В разглеждания случай количеството ВиК услуги е определяно ежемесечно въз основа
на реален отчет на индивидуалния водомер в имота, за което са представени карнетни
листи.
Карнетът е частен удостоверителен документ, който ако е подписан от потребителя
удостоверява отразените в него неизгодни за потребителя обстоятелства, а именно датата на
отчитането и отчетените данни на индивидуалните водомери. В представените карнетни
листи е отразено потребеното количество вода, същите са двустранно подписани и
отразеното в тях количество ВиК услуги не е опровергано. Във връзка с оплакванията на
ответницата, че не е ясно кое е лицето, подписало карнетите, следва да се посочи, че
съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4/14.09.2004 г. (аналогично чл. 22, ал. 4 от ОУ на ищеца)
отчетените данни относно количеството изразходвана вода от общия и индивидуалните
водомери се установява чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия
водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител,
7
освен в случаите на отчитане по електронен път - в случая по делото са приети подписани
карнети, като това дали лично потребителят К.П.Ж. или негов представител е положил
подпис, съгласно нормативната уредба, е без значение за доказване на доставката на ВиК
услуги до имота, при условие че са спазени чл. 35, ал. 1 - 4 от Наредба № 4/14.09.2004 г.
относно начина на отчитане на водомерите и сроковете за това. Следва да се отбележи, че
ищецът не твърди положените подписи да са непременно на наследодателя на ответницата,
а че същите са положени от лица, които са осигурили в съответния момент достъп до имота.
Съдът намира, че лицето, което осигури достъп до имота за извършване на отчет, не е
необходимо да е непременно потребителят на услугата. Всяко лице, което се намира в имота
и даде на инкасатора достъп до измервателния уред, следва да се счита конклудентно
упълномощено от потребителя да го представлява при отчитането на показанията и
съответно оправомощено да положи подпис върху карнет, протокол и др., съставени на
място частни удостоверителни документи. Ответницата не е оспорила, че инкасатор
действително е посещавал имота и че е извършвал реален отчет на потребените количества
вода, че в имота са монтирани водомери с посочените номера, не е оспорила смяната на
водомера, съответно не твърди, че измерените от водомерите количества доставена вода са
други, различни от отчетените. Следва да се посочи, че в ОУ на ищеца (чл. 34, ал. 1) е
предвидена възможност потребителят да възрази срещу начисленото количество ВиК
услуги, за което в случая не са ангажирани доказателства. По делото не са съставяни и
протоколи по чл. 35, ал. 4 от Наредбата, според който „при отказ на потребителя да осигури
достъп на длъжностното лице на оператора до водомера длъжностното лице съставя
протокол, който се подписва от него и от поне един свидетел. Длъжностното лице отбелязва
в протокола трите имена, единните граждански номера и адресите на свидетелите, които
могат да бъдат и длъжностни лица на оператора“, аналогично чл. 24, ал. 4 от ОУ, тъй като в
случая не се касае за начисляване на ВиК услуги при неосигурен достъп, а до реален отчет
всеки месец.
Във връзка с изложеното в писмената защита на ответницата, че не е установено по
делото ищецът да е съставял протоколи по чл. 23, ал. 7 от ОУ, подписани от управителя на
етажната собственост или друго упълномощено от етажната собственост лице от една
страна и от представител на дружеството от друга страна, за отчитане най - малко веднъж
годишно на показанията на общия и индивидуалните водомери, с оглед установяване на
разлика в общото потребление, отчетено по общия водомер и сумата по отчетените
количества съгласно показанията на индивидуалните водомери, съответно не е ясно
разпределяна и отчитана ли е такава разлика, следва да се посочи, че в случая не се
претендира сума за „общо потребление“ съгласно чл. 25, ал. 2 ОУ, а от СТЕ е видно, че
консумацията за „общо потребление“ е положителна стойност (13,979 куб. м.) и е начислена
за месеците февруари, март и април 2019 г., т. е. не влияе върху констатираните задължения
за процесния период. С оглед изложеното, съдът приема, че ищецът е установил и
доставката на ВиК услуги до имота и тяхната стойност през исковия период - 1379,47 лв.
Следва да бъде разгледано своевременно релевираното от ответницата възражение за
8
изтекла погасителна давност. Съгласно разясненията, дадени с ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк.
д. № 3/2011 г. по описа на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания“ по смисъла
на чл. 111, б. „в“ ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на
плащанията са изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са
равни и плащанията да са еднакви. Вземанията за цената на доставени ВиК услуги отговарят
на даденото тълкуване на понятието „периодични плащания“, тъй като всички те имат един
общ правопораждащ факт - неформален договор при общи условия, падежът им настъпва
през предварително определени интервали от време - потребителите са длъжни да заплащат
дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на
фактуриране, съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ от 2014 г., като размерът на плащанията е
определяем по установения в Наредба № 4/14.09.2004 г. ред. Поради тази причина те се
погасяват с изтичането на тригодишна погасителна давност съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давностният срок започва да тече от момента, в
който вземането е станало изискуемо.
Настоящият иск се счита предявен на датата на заявлението по чл. 410 ГПК -
22.03.2019 г. по арг. от чл. 422, ал. 1 ГПК, от която дата давността е била прекъсната. Ето
защо, вземанията на ищеца, чиято изискуемост е настъпила преди 22.03.2016 г. са погасени
по давност. Това са вземанията за период на консумация 15.12.2009 г. - 16.02.2016 г.
(фактури № 1 - 65 вкл. по експертното заключение на СТЕ, издадени за периода 21.01.2010 г.
- 16.02.2016 г.) на стойност общо 825,24 лв., или непогасени по давност са вземанията за
периода 16.02.2016 г. - 18.02.2019 г. (фактури № 66 - 97, издадени за периода 15.03.2016 г. -
18.02.2019 г.). Тяхната стойност е в размер на 554,23 лв., поради което искът за главница
следва да бъде уважен до този размер и отхвърлен за разликата до пълния претендиран
размер от 1379,47 лв., при липса на данни за извършени плащания. Посочената сума следва
да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК - 22.03.2019 г. до окончателното плащане.
По предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за лихва за забава предполага наличие на главен дълг, който
в случая е в размер на сумата от 554,23 лв. и забава в погасяването му. Моментът на
забавата се определя съобразно уговореното от страните. Съгласно ОУ на ищеца
потребителите на ВиК услуги са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните ВиК
услуги в 30-дневен срок след датата на фактурирането им. В този смисъл и съгласно
разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД потребителят изпадна в забава по силата на цитираните
разпоредби на ОУ, без да е необходимо да бъде канен от ищеца, доколкото задълженията са
били срочни.
Възражението за погасяване на дълга за лихва е частично основателно. Върху
погасените по давност вземания лихва не се дължи по арг. от чл. 119 ЗЗД. Мораторната
лихва върху главницата от 554,23 лв. е дължима за периода от 15.04.2016 г. (деня, следващ
9
падежа на първата фактура от непогасения по давност период) до 14.03.2019 г. и е в размер
на 55,55 лв., определен от съда с оглед заключението на съдебно - счетоводната експертиза
(Таблица № 2) и по реда на чл. 162 ГПК, поради което искът за лихва е основателен до
сумата от 55,55 лв., като следва да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от
534,13 лв. и за периода от 21.02.2010 г. до 14.04.2016 г. включително.
По отговорността за разноски:
Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. по описа на ОСГТК на
ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както
в исковото, така и в заповедното производство. В случая предвид изхода на спора право на
разноски има всяка от страните, съразмерно с уважената, респективно отхвърлената част от
исковете.
На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят
сторените разноски в производството по ч. гр. д. № 442/2019 г. по описа на Районен съд - Д.
в общ размер на 28,12 лв. (от претендираните 38,27 лв. - държавна такса и 50 лв. -
юрисконсултско възнаграждение), както и в исковото производство в общ размер на 223 лв.
(от претендираните 50 лв. - държавна такса, 550 лв. - депозит за експертизи и 100 лв. -
юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр.
чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване на материалния
интерес, фактическата и правната сложност на делото и извършените в хода на същото
процесуални действия от пълномощника на страната), съобразно уважената част от
исковете.
От ответницата се претендират разноски за адвокатско възнаграждение за исковото
производство в размер на 700 лв. съгласно договор за правна защита и съдействие от
01.06.2023 г., удостоверяващ заплащане на възнаграждението в брой на адвоката. От ищеца
своевременно е направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК (с молба от 21.06.2023 г.), което
съдът приема за основателно. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения минималното такова в случая е
491,36 лв. При съобразяване фактическата и правната сложност на делото и извършените от
процесуалния представител на ответницата действия в хода на производството, съдът
приема, че на ответната страна се дължи възнаграждение в размер на 550 лв., от който
съразмерно с отхвърлената част от исковете и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответницата
следва да се присъди сумата от 374,74 лв. За заповедното производство от ответницата не се
претендират разноски, поради което съдът не присъжда такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от
10
„В.К.-В.“ ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „П.“ № 33,
срещу М. К. Ж., ЕГН **********, с адрес: гр. С......... (като законен наследник на починалия
на 13.04.2019 г. в хода на заповедното производство по ч. гр. д. № 442/2019 г. по описа на
Районен съд - Д., IV състав длъжник К.П.Ж., ЕГН **********) кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. 198о, ал. 1 от Закона за
водите и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че М. К. Ж. (като законен наследник на К.П.Ж.) дължи на „В.К.-
В.“ ООД сумата от 554,23 лв. - цена на предоставени ВиК услуги по отношение на обект,
находящ се в гр. Д., кв. П., ул. „У.“, бл. 1, вх. А, ап. 15, с абонатен № 2248309, за периода
16.02.2016 г. - 18.02.2019 г. (за който са издадени фактури за периода 15.03.2016 г. -
18.02.2019 г.), ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК - 22.03.2019 г. до окончателното плащане, както и сумата от 55,55 лв. - мораторна
лихва за периода 15.04.2016 г. - 14.03.2019 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 25.03.2019 г. по ч. гр. д. № 442/2019 г. по описа на Районен
съд - Д., IV състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за цена на предоставени ВиК услуги за разликата над уважения
размер от 554,23 лв. до пълния предявен размер от 1379,47 лв., или за размера от 825,24 лв.
и за периода 15.12.2009 г. - 15.02.2016 г. вкл. (за който са издадени фактури за периода
21.01.2010 г. - 16.02.2016 г.), както и иска за мораторна лихва за разликата над уважения
размер от 55,55 лв. до пълния предявен размер от 534,13 лв. и за периода 21.02.2010 г. -
14.04.2016 г. включително, като погасени по давност.
ОСЪЖДА М. К. Ж., ЕГН **********, с адрес: гр. С........., да заплати на „В.К.-В.“
ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „П.“ № 33, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, сумата от 28,12 лв. - разноски в производството по ч. гр.
д. № 442/2019 г. по описа на Районен съд - Д., IV състав, както и сумата от 223 лв. -
разноски в исковото производство, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „В.К.-В.“ ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. В.,
ул. „П.“ № 33, да заплати на М. К. Ж., ЕГН **********, с адрес: гр. С........., на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, сумата от 374,74 лв. - разноски за адвокатско възнаграждение в исковото
производство, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11