Мотиви към присъда по НОХД № 1975 по описа за 2012 г. на
ШРС
От Шуменска районна
прокуратура е внесен в РС - гр. Шумен обвинителен акт по досъдебно производство
№ 149/2010 г. по описа на ОД МВР гр. Шумен,
по който е образувано производство пред първа инстанция срещу подсъдимия И.Ц.Н.
за извършени от него престъпления от общ характер по: 1. чл.227б,ал.1 от НК във
връзка с чл.227б,ал.1 от НК и 2. чл.202,ал.2,т.1 от НК във връзка с чл.201 от НК във връзка с чл.26,ал.1 от НК и срещу подсъдимия С.Н.П. за извършено от него
престъпление от общ характер по чл.227б,ал.2 от НК във връзка с чл.227б,ал.1 от НК. В диспозитивната част на обвинителния акт по отношение подсъдимия И.Н. е
посочено, че до 03.12.2007г. в гр. Шумен в качеството си на управляващ и
представляващ “Строй –комерс – 2005” ООД гр. Шумен в 15-дневен срок от спиране
на плащА.ята на дружеството от дата 15.11.2007г. не поискал от Окръжен съд гр.
Шумен да открие производство по несъстоятелност, както и че през периода от
07.11.2007г. до 31.12.2009г. в гр. Шумен, на неустановени дати, в условията на
продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице – управляващ и
представляващ “Строй – комерс – 2005” ООД гр. Шумен присвоил сумата от
139 677 лева, връчени в това му качество и поверени му да ги управлява, от
които както следва: от връчени му за построяване на жилища – апартаменти,
находящи се на адрес гр. Шумен, ул. Т. Икономов № 28 от С.М. Ш. /С. И. Ш./ и Ш.Е.Ш.
– 65 000 лева, от И.С.С. и С.В.С. – 18 500 лева, от М.Ю.М. и Г.М.М. –
13 000 лева, от П. С. Б. и Я.С.Б. – 31 335 лева, от А.С.И. –
40 000 лева и от В.П.П. – 24 874 лева или общо 192 709 лева,
присвоил 95 229 лева и от връчени му за построяване на сграда в гр. Шумен,
ул. Любен Каравелов № 15 от Б.И.В. – 24 448 лева и от К.Т.М. – 20 000 лева, присвоил 44 448 лева, длъжностно
присвояване в големи размери. В диспозитивната
част на обвинителния акт по отношение подсъдимия С.П. е посочено, че до
03.12.2007г. в гр. Шумен в качеството си на управляващ и представляващ “Строй
–комерс – 2005” ООД гр. Шумен в 15-дневен срок от спиране на плащА.ята на
дружеството от дата 15.11.2007г. не поискал от Окръжен съд гр. Шумен да открие
производство по несъстоятелност.
В правно-релевантния
момент, преди началото на съдебното следствие пострадалите С.М. Ш. /С. И. Ш./ и Ш.Е.Ш., И.С.С. и С.В.С., М.Ю.М.,
П. С. Б. и Я.С.Б., А.С.И., В.П.П. и К.Т.М. са предявили граждански искове,
представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на
извършеното от подсъдимия Н. престъпление по чл.202,ал.2,т.1 от НК във връзка с
чл.201,ал.1 от НК във връзка с чл.26,ал.1 от НК. Исковете са приети за
съвместно разглеждане в настоящото наказателно производство, като пострадалите
лица са конституирА.като граждански ищци и като частни обвинители. В съдебно
заседА.е поверениците на гражданските ищци се явяват и поддържат изцяло, както предявените граждански
искове така и повдигнатите обвинения от ШРП, като молят съда да признае като
напълно основателни и доказА.предявените искове и да наложи максимално
предвиденото в закона, наказА.е по отношение на подсъдимия Н. и изрично молят
да не се прилага чл.66 от НК.
В съдебно заседА.е
представителят на ШРП поддържа така повдигнатите обвинения срещу двамата
подсъдими, като излага подробните си съображения в пледоарията. Предлага на съда да определи на подсъдимия Н.
наказА.е “лишаване от свобода” в размер на 3 години, което на основА.е
разпоредбата на чл.66,ал.1 от НК да бъде отложено за срок от 5 години, както и
наказА.е “лишаване от право да упражнява определена професия или дейност” за
срок от 5 години на основА.е чл.202,ал.3 от НК за деянието, наказуемо по
чл.202,ал.2,т.1 от НК. За деянието наказуемо по чл.227б,ал.2 от НК,
представителят на ШРП предлага на съда да наложи на подсъдимия Н. наказА.е към
абсолютния минимум от три месеца “лишаване от свобода”, изпълнението на което
на основА.е чл.66,ал.1 от НК да бъде отложено за срок от 3 години. Предлага на
съда на основА.е чл.23 от НК да определи на подс. И.Н. едно общо наказА.е, в
размер на най-тежкото. По отношение на предявените граждански искове счита, че
съда следва да прецени по справедлИ.ст какво имуществено овъзмездяване следва
да бъде предоставено на пострадалите лица. По отношение на подсъдимия П.,
представителят на ШРП предлага на съда предвид наличието на предпоставките на
чл.78а от НК да го освободи от наказателна отговорност като му наложи
административно наказА.е “глоба” в максималния предвиден към датата на
деянието, размер.
Подсъдимият И.Н.
признава изцяло фактическата обстановка описана в обвинителния акт. В съдебно
заседА.е дава подробни обяснения за случилото се. Защитникът на подсъдимия Н. смята,
че в случая са налице само и единствено смекчаващи вината, обстоятелства като
липсват каквито и да било отегчаващи и моли съда да наложи на подзащитния му
наказА.е “лишаване т свобода” в минималния размер от 3 години, чието изпълнение
да бъде отложено на основА.е чл.66 от НК за срок от 5 години. В последната си
дума подс. Н. моли за по-леко наказА.е, изказва съжаление и желА.е да
възстанови на хората сумите. Подсъдимият С.П. не се признава за виновен и дава
подробни обяснения в своя защита. Защитникът на подс. П. сочи, че от
материалите по делото не се доказва по безспорен начин, че дружеството, чийто
съуправител е бил подзащитния му не е било изпаднало в неплатежоспособност и същия
не е извършил деянието, в което е
обвинен, като в пледоарията си излага конкретни мотиви в тази насока и моли
съда да постанови оправдателна присъда. В последната си дума подс. П. моли съда
да бъде оневинен.
След преценка на
събрА.те по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
приема за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдимите И.Ц.Н. и
С.Н.П. в началото на месец март 2005г. решили да регистрират търговско
дружество, с което да осъществяват заедно дейност в областта на строителството.
Преди това подсъдимият Н. се зА.мавал със строителство, но заедно със свидетеля
Н.С.П. – бащата на подс. С.П.. За реализиране на своите намерения двамата
подсъдими подписали дружествен договор на 08.03.2005г., с който учредили “Строй
– комерс -2005” ООД. С Решение № 191 от 15.03.2005г. на Окръжен съд гр. Шумен,
“Строй – комерс -2005” ООД било вписано в търговския регистър, като дяловете в
капитала били разпределени по равно между двамата подсъдими, които били вписА.и
като управители и представители на дружеството, заедно и поотделно. Дружеството
“Строй – комерс – 2005”, представлявано и управлявано от двамата подсъдими,
развивало активна дейност, изразяваща се в строителство на жилища, както и
строително ремонтна дейност в гр. Шумен.
В края на 2006г., двамата подсъдими осъществили контакт със свидетеля Е.Ж.П.,
който знаел, че фирмата на двамата се зА.мавала със строителство. Свидетелят П.
предложил на управителите на “Строй-комрс-2005”ООД да застроят притежавА.я от него, самостоятелен
недвижими имот, находящ се в гр. Шумен, ул. Т. Икономов № 28. Договорката била
свид. П. да получи недвижими имоти в новопостроената сграда. На 20.12.2006г.
бил подписан нотариалния акт за прехвърляне на недвижими имот и учредяване
право на строеж срещу задължение за обезщетение между свид. Е.П. и “Строй –
комерс-2005”ООД. На 19.04.2007г., подс. И.Н. като представител на “Строй-комерс-2005”
ООД гр. Шумен сключил договор за кредит с ТБ “Ейч Ви Би Банк Биохим” АД в
размер на 58 000 лева. За обезпечаване на вземането на банката била
учредена договорна ипотека върху горепосочения недвижим имот, придобит от
дружеството, съгласно НА за учредяване на договорна ипотека № 170,т.ІІІ, рег. №
2648, дело № 438 от 2007г. на нотариус А.АА., с район на действие РС гр. Шумен.
Получените парични средства били използвА.от страна на съдружниците във връзка
с дейността на търговското дружество по приключване на други строителни обекти,
с които към момента били ангажирА.. Независимо от това, в края на 2007г. “Строй
– комерс-2005” ООД гр. Шумен изпаднало в неплатежоспособност. Търговското
дружество изпаднало в неплатежоспособност към 14.11.2007г. – датата, на която
задължението за ДДС по СД вх. № 2700 – 921519/14.11.2007г. следвало да внесе и
не било внесено. Към тази дата, наличното имущество на дружеството по
счетоводни данни било недостатъчно да покрие краткосрочните му задължения – видно
от заключението на съдебно – счетоводната експертиза /л.147 до л.151 от том І/
и допълнителната съдебно – икономическа експертиза /л.155-л.174 от том І/.
Въпреки това, никой от управителите на дружеството – подсъдимите И.Н. и С.П. не
поискал от Шуменски Окръжен съд да открие производство по несъстоятелност, с
оглед невъзможността да се извършат плащА.ята на дружеството към бюджета.
Вместо двамата управители на “Строй-комерс-2005” ООД да поискат откриване на
производство по несъстоятелност, те решили да довършат започнатото – след
издаване на разрешителното за строеж, да продадат “на зелено”, апартаментите от
жилищната сграда, която щели да построят на ул. Т. Икономов № 28. Идеята била
сградата да се построи с парите от продажбата на зелено, тъй като на практика
дружеството не разполагало с никакви средства. На 01.02.2008г. било издадено от Главния
архитект на Община Шумен, разрешение за строеж № 26 на “Строй – комерс- 2005”
ООД, което получило възможност да започва строителство на сграда пета
категория, а именно жилищна сграда с офис и подземен гараж на ул. Т. ***. Още
след придобиване на недвижимия имот от свид. П., получаването на разрешението
за строеж, подсъдимия Н. предприел действия с цел разгласяване на идеята за
строителство – поместени били реклами в печатни издА.я, излизащи в гр. Шумен и
региона. Идеята за започващото строителство на ул. Т. *** била съобщена и пред
търговци, извършващи покупко – продажби на недвижими имоти. По този начин,
подс. И.Н. разчитал да осигури клиенти, които да си закупят имоти, а от друга
страна се надявал да привлече необходимите парични средства от тях, с които “Строй-комерс-2005”
ООД да осъществи строителството. Подсъдимият Н. прибягнал до придобилата
известност “продажба/строителство на зелено”. “Строй – комерс-2005” ООД, чрез
подсъдимия Н. започнало набиране на лица – бъдещи собственици на имотите,
желаещи да им бъдат построени конкретни имоти в плА.раната сграда, като
предоставят на строителя предварително или на няколко определени, конкретни
дати уговорената парична сума, с цел строителство и изграждане на уговорения
недвижим имот.
През месец ноември
2007г. с подсъдимия Н. се свързал свидетеля В.П.П., който узнал за започващото
строителство и по това време живеел и работел преимуществено в чужбина. За
кратко през зимните месеци пребивавал в България и понеже разполагал с парични
средства, свид. П. решил да ги вложи в недвижими имот. На 05.11.2007г. с
Нотариален акт № 66,том.22 на Служба по вписвА.ята при РС гр. Шумен, подс. И.Н.
от името на “Стройъ-комерс-2005” ООД продал на свид. В.П. право на строеж върху
апартамент № 2 от бъдещата жилищна сграда, която следвало да се построи на ул. Т.
***. С отделен предварителен договор, изпълнителя се задължавал да построи и
предаде в завършен вид апартамент № 2 от сградата. По повод сключеният договор,
свид. В.П. заплатил за изграждането на конкретния апартамент на подсъдимия Н.,
на ръка и по банков път общо сумата от 24 874 лева.
Също в края на
2007г., свидетелите П. С. Б. и Я.С.Б., решили да
закупят недвижими имот на дъщеря си – свид. С.П.Б.. От обява във вестник “Шуменска
заря”, свидетелката С.Б. узнала, че дружеството, представлявано от подс. Н.
предлага за продажба имоти, които са в процес на строеж. Първо с подсъдимия Н.
се срещнали свидетелките С. и Я.Б.,***, където щяло да се строи, като видели и скиците
на бъдещата жилищна сграда, но не предприели нищо преди свид. П.Б. да се
прибере от командировка в гр. Шумен. След като съпрузите П. и Я.Б. провели
друга среща с подс. Н.. Предложените условията удовлетворявали искА.ята на
свидетелите, поради което те решили да сключат договор с дружеството на подс. Н.,
т. е. да предоставят исканата от него, парична сума за апартамента, който
разчитали, че ще бъде построен. На 21.12.2007г. с Нотариален акт №
21,том.17,дело 6632/2007г. на Служба по вписвА.ята при РС гр. Шумен, подс. И.Н.
като представител и управител на “Строй-комерс-2005” ООД продал на П. С. Б.
право на строеж върху апартамент № 3 от бъдещата жилищна сграда, която следвало
дружеството да построи на ул. Т. ***. С отделен договор, изпълнителят се
задължавал да построи и предаде в завършен вид апартамент № 3 от сградата. Във
връзка с подписА.ят договор, подсъдимия Н., като представител на търговското
дружество получил първоначално на ръка 6 300 лева. В последствие, след
като семейство Б. сключили договор за банков кредит, по банков път била
заплатена и сумата от 25 035 лева по сметката, номера на която им дал
подсъдимия Н..
В началото на 2008г.
свидетелят М.Ю.М. и съпругата му Г.М.М. също узнали от реклама във вестник
“Шуменска заря” за започващото строителство на жилищна сграда на ул. Т. ***.
Свидетелят М. първо разговарял по телефона с подс. Н., който му предложил “на
зелено” апартамент в сградата, която ще се строи. Впоследствие двамата се
срещнали като подс. Н. предложил имот, който удовлетворявал нуждите на
семейството Свидетелят М.М. заплатил на ръка сумата от 13 000 лева на
подсъдимия Н. за изграждането на гарсониера в бъдещата жилищна сграда на ул. Т.
Икономов № 28.
Свидетелката А.С.И.
живеела в Република Турция, гр. Истанбул, но майка й била останала в гр. Шумен.
През 2006г., след като родителката й починала, свидетелката И. продала
наследствен недвижими имот, който се намирал в гр. Шумен, като решила с парите
от продажбата да закупи малък апартамент в същия град – като спомен от
родителите й. От обява във вестник свид. С. узнала за предлаганата възможност
от “Строй-комерс-2005” ООД възможност за закупуване на жилище “на зелено”. В
началото на месец март 2008г. свидетелката, заедно със своята снаха посетила
офиса на дружеството в гр. Шумен, ул. Хан Омуртаг, където се срещнала с
подсъдимия Н.. Последният обяснил на свидетелката, че можела да се включи в
започващото строителство на жилищна сграда на ул. Т. ***. Мястото освен, че
било познато на свидетелката И. от детските й години, било близо до дома на
брат й, а и отправеното й финансово предложение й се сторило изгодно, поради
което решила да се включи в строежа. На 21.03.2008г. свид. А.И. сключила с
подс. Н., като представител на “Строй-комерс-2005” ООД, предварителен договор,
с който дружеството се задължавало да й построи и предаде в завършен вид
апартамент № 4 от сградата. За построяването на посочения имот, свидетелката И.
заплатила на три вноски – на ръка на подс. Н. и по банков път за периода месец
март 2008г – месец март 2009г. общо сумата от 40 000 лева.
Свидетелите С.М. Ш.
/С. И. Ш./ и Ш.Е.Ш. са съпрузи и повече от двадесет години живеели в Австралия,
но почти всяка година пристигали в гр.
Шумен за да се видят със свои близки и роднини. През 2008г. свидетелите решили
да си закупят недвижим имот в гр. Шумен. От бивша своя съученичка, свидетелката
Ш. узнала, че подсъдимия И.Н. бил строител и от него можела да купи жилище.
Условията за покупко-продажба на жилище, които узнала от самия подс. Н. при
среща с него, били приемливи за свидетелката Ш.. На 02.09.2008г. с Нотариален
акт № 190,том.VІ, дело № 1045/2009г. на нотариус С., с район на действие РС гр.
Шумен, подс. Н., в качеството му на управител на “Строй-комерс-2005” ООД гр.
Шумен продал на свид. С. Ш. право на строеж върху ателие № 1 от бъдещата
жилищна сграда, която следвало да се построи на ул. Т. Икономов № 28. С отделен
предварителен договор, изпълнителя се задължавал да построи и да предаде в
завършен вид ателие № 1 от сградата на свидетелката. По този договор, свид. С. Ш.
и Шевкет Ш. заплатили на няколко пъти , общо сумата от 61 000 лева.
В началото на
2009г., свидетелите И.С.С. и съпруга й свидетеля С.В.С. решили да закупят
собствено жилище. В изпълнение на решението си, двамата посетили агенция за недвижими
имоти “Н.”***. От служителите в агенцията, двамата свидетели узнали за
строителството на жилищна сграда на ул. Т. Икономов от “Строй-комерс-2005” ООД,
поради което се срещнали с управителя – подс. Н., от когото получили информация
за детайлите. Свидетелите И. и С. Стефанови решили да си закупят “на зелено”
един от апартаментите в новостроящата се сграда. По този повод на 10.03.2009г.
с Нотариален акт № 78,том.І, дело № 51/2009г. на нотариус Въков, с район на
действие РС гр. Шумен, подс. Н. като представител на “Строй-комерс-2005” ООД
продал на свидетелите И. и С. Стефанови право на строеж върху ателие № 2 от
бъдещата жилищна сграда, която следвало да се построи на ул. Т. ***.
Изпълнителят се задължил да построи и предаде в завършен вид, ателие № 2 от
сградата. По този повод и за строежа на ателие № 2, свидетелите Стефанови
заплатили общо сумата от 18 500 лева, като първоначално дали на ръка на
подс. Н. 1 000 лева, а след като им бил отпуснат кредит – още 17 500
лева, преведени по банков път.
По сметките на “Строй-комерс-2005”
ООД и лично на подс. Н. по повод строителството на жилищна сграда на ул. Т. ***
от изброените по-горе свидетели били предоставени общо 192 709 лева.
С предоставените от
купувачите “на зелено”, средства “Строй-комерс-2005” ООД безспорно започнало
строителството на проектираната жилищна сграда на ул. Т. ***. Изготвена била
изискващата се за това архитектурна и проекто-сметна документация. Направен бил
изкопа на сградата, където следвало да се положат основите й. Бил положен
подложен бетон, а върху него – положена и арматурата. Отделно от това била
изградена подпорна стена към съседен имот, тъй като при изкопаването започнало
свличане на земни маси откъм него. В хода на досъдебното производство била
назначена строително – техническа експертиза /л.177-л.182 от том І/, от
заключението на която е видно, че общо разходите, които “Строй-комерс-2005” ООД
било извършило за гореописА.те строителни работи възлизали на 97 480 лева.
С останалата сума, в
размер на 95 229 лева /почти 50% от получените от купувачите “на зелено”,
средства/, подсъдимия И.Н., който ясно съзнавал, че са му дадени именно за
строителството на жилищната сграда се разпоредил еднолично, но не по
предназначение. С придобитите от продажбата “на зелено”, парични средства,
подсъдимия Н. се разплащал за по-рано възникнали задължения на дружеството,
които обаче не били направени във връзка с новостроящата се жилищна сграда.
Осъществявал плащА.я по повод задължения на “Строй-комерс-2005” ООД и негови
лични към банки по повод, сключени преди това, договори за банкови кредити, заплащал заплати на
работници, използвА. от дружеството, както и на управителите, въпреки, че
някъде от месец ноември 2007г. до месец октомври 2009г. на горепосочения обект
изобщо не се работело.
През месец октомври
2009г., имота на ул. Т. Икономов № 28 бил закупен при публична продан от друго
търговско дружество “И.А.-***, заедно със започналото строителство в него. До
изнасянето на публична продан на процесния имот се стигнало след предприети от
свидетеля М.М. съдебни действия, съгласно ГПК, с цел връщане на предоставените
от него парични средства на “Строй-комерс-2005” ООД.
Още преди това, през
2008г. подсъдимия Н., в качеството му на управител на “Строй-комерс-2005” ООД
предприел действия за придобиване на други недвижими имоти, находящи се в гр.
Шумен, ул. Любен Каравелов, от които смятал да оформи парцел с лице към бул.
Симеон Велики. И за този парцел имал намерение да застрои със сграда, в която
да се оформят апартаменти и търговски помещения. От страна на
“Строй-комерс-2005” ООД гр. Шумен били придобити идеални части от недвижими
имоти в района през 2008г. През летните месеци на същата година, подс. Н.
лансирал идеята си за това строителство пред Б.И.В., която по това време
работела в Чехия и разполагала със средства и пред свид. К.Т.М.. Подсъдимия Н.
се познавал с Б.В. от по-рано, а със свид. М. също се познавал, тъй като бил
нотариус в гр. Шумен.
На 10.07.2008г. бил сключен предварителен
договор между свид. К.М. и подс. Н., като управител на “Строй-комерс-2005” ООД
гр. Шумен, в който последния се задължавал да построи и предаде на свидетеля в
завършен вид “един или два магазина” от бъдеща, незапочната сграда на ул. Любен
Каравелов № 15, за което на подсъдимия била заплатена сумата от 20 000
лева. Макар да бил сключен предварителен договор, средствата от свид. М. били
предоставени на подс. Н. с цел изготвяне на архитектурен и строителен проект за
замислената сграда.
На 26.07.2008г. бил
сключен предварителен договор за строителство на имот в новострояща се сграда
между Б.В. и подс. И.Н., като представител на “Строй-комерс-2005” ООД гр.
Шумен. Дружеството се задължавало да построи и да предаде в завършен вид, обект
Офис № 1 от бъдеща, незапочната сграда на адрес гр. Шумен, бул. Симеон Велики №
46 Е. По този договор, подс. Н., като управител на търговското дружество
получил от Б.В. сумата от 12 500 евро, с левова равностойност –
24 448 лева.
Независимо, че подс.
Н. имал намерение да стартира изграждането на тази сграда, бил изготвен
единствено идеен проект, а получените от свид. М. и Б.В., средства той
употребил за покриване на текущи задължения на търговското дружество към
кредитори, както и за изплащане на личните си задължения към банки и за
покриване на ежедневни нужди.
Изложената
фактическа обстановка, съдът счита за установена въз основа на: обясненията на
подсъдимите И.Ц.Н. и С.Н.П., дадени в хода на досъдебното и съдебното
производство, на показА.ята на
свидетелите, разпитА. в съдебно заседА.е – И.С., С.С., А. С., М.М., Г.М., В.п.,
Я.Б., К.М., П.Б., П.П., И.А., И.Д., И.Ж., И.Д., Р.Д., Н.П., Г.Д.Д.Т.С.Б.,
прочетените на основА.е чл.281,ал.1,т.5 от НПК показА.я на редовно призовА.те и
неявили се свидетели Е.Ж.П. и К.Р.Б., както и от присъединените на основА.е
чл.283 от НПК писмени доказателства по делото.
Изложената по-горе
фактическа обстановка се доказва и от изготвените съдебно-счетоводна, съдебно –
икономическа и допълнителна съдебно-счетоводна експертизи, които дават
заключение, че към 15.11.2007г. “Строй-комерс-2005” ООД гр. Шумен е изпаднало в
неплатежоспособност, тъй като на тази дата не е било заплатено реално публично
задължение на дружеството към бюджета. Доказва се установената фактическа обстановка
и от назначената в хода на съдебното производство, допълнителна съдебно –
икономическа експертиза, приета и неоспорена от стрА.те. Съгласно заключението
на същата по счетоводни документи на “Строй-комерс-2005” ООД на дата
31.12.2007г. са отразени постъпления по каса /в брой/ от два Нотариални акта в
общо размер 11 385,32 лева. По делото не са налице данни за счетоводни записвА.я
за незавършени строителства към 15.11.2007г.
на “Строй-комерс-2005” ООД.
Съдът намира, че
събрА.те и обсъдени по този начин доказателства по делото са непротИ.речиви и
взаимно допълващи се и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво
съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават решението му в следния
смисъл:
Съдът като прецени
всички доказателства, релевантни за делото, съгласно чл.14 от НПК, поотделно и
в тяхната съвкупност, приема че с горното деяние подсъдимите И.Н. и С.П. в
качеството си на управители и представители на “Строй-комерс-2005” ООД гр.
Шумен в 15 /петнадесет/ дневен срок от спиране на плащА.ята на дружеството от
15.11.2007г. не поскали от Окръжен съд гр. Шумен да открие производство по
несъстоятелност до 03.12.2007г., с което всеки един от двамата подсъдими е
осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава на
престъпление от общ характер, наказуемо по чл.227б,ал.2 от НК във връзка с
чл.227б,ал.1 от НК, поради следното:
-
обект на престъплението – обществените отношения,
осигуряващи и гарантиращи нормалното функциониране на кредитната система;
-
субект на престъплението – пълнолетни, вменяеми физически
лица, които заедно и поотделно управляват и представляват търговското дружество
“Строй-комерс-2005” ООД гр. Шумен;
-
от обективна страна – безспорно установено е по делото,
че “Строй-комерс-2005” ООД гр. Шумен не е заплатило задължението си за ДДС по
СД вх. № 2700-921519/14.11.2007г. възлизащо на 12 750,58 лева към
държавния бюджет. Задължението за
заявяване пред Окръжен съд Шумен и на двамата управители и представители на
“Строй-комерс-2005” ООД за спиране на плащА.ята от страна именно на
управляваното от тях, търговско дружество произтича непосредствено от закона.
Това именно задължение е свързано с качеството на управител на неизправното
дружество, притежавано от всеки един от двамата подсъдими. В 15-дневен срок от
спиране на плащА.ята по чл.227б,ал.2 от НК във връзка с чл.626,ал.1 от ТЗ, като
управители и представители на задълженото дружество, подсъдимите Н. и П. не са
поискали от съда да открие производство по несъстоятелност, с оглед невъзможността
на дружеството да извърши дължимото плащане към бюджета, т. е. и двамата
управители са бездействали. Съдът намира, че 15- дневния срок от спиране на
плащА.ята, с оглед действащата към момента редакция за реализиране на деянието,
се явява по-благоприятна за дейците, с оглед започналата да тече по-рано,
давност, препятстваща диренето на наказателна отговорност у двамата, а именно
03.12.2007г., предвид факта, че 01 и 02.12.2007г. са почивни дни;
-
от субективна
страна, деянието е извършено с вина под
формата на пряк умисъл, като подсъдимите са съзнавали, че управляваното от тях,
търговско дружество не разполага със средства и в предвидения от закона, срок
не са заявили това пред Окръжен съд гр. Шумен. Съдът намира за напълно
неоснователен довода изложен от подсъдимия П. и подробно застъпен от неговия
защитник, че липсва субективния елемент – подсъдимия С.П. не знаел, че
дружеството, което управлявал е изпаднало в неплатежоспособност. Съдът намира,
че от приложените по делото писмени доказателства и по-конкретно от дадените
именно от С.П. обяснения, находящи се в папка 1, том 6, л.35-36 от ДП №
149/2010г., се установява по безспорен начин, че същия е бил наясно с тежкото
финансово положение на дружеството. Освен това, съдът намира, че дори и да е
съществувала, посочената от защитника на подс. П., субективна представа у него,
че финансовите затруднения на дружеството са били временни и, че наличните
активи са били достатъчни за обезпечаване на вземането на държавата, то тя е ирелевантна
за възникването на наказателната отговорност по чл.227б,ал.2 от НК във връзка с
чл.227б,ал.1 от НК. От самото заявяване пред Окръжен съд не следва автоматично
обявяване на несъстоятелност, нито дори откриване на производство по
несъстоятелност, защото всички тези въпроси са включени в правомощията на съда.
Съдът е органът, който може да решава дали затрудненията на длъжника са
временни или дали длъжникът разполага с имущество, достатъчно за покриване на
задълженията, без опасност за интересите на кредиторите – чл.631 от ТЗ.
При определяне
размера на наказА.ето по отношение на подсъдимия Н. за деянието по чл.227б,ал.2
във връзка с ал.1 от НК, съдът констатира следното: Предвиденото наказА.е за
деянието, което е умишлено е до три години “лишаване от свобода” или глоба до
пет хиляди лева, деецът не е осъждан за престъпления от общ характер и не е
освобождаван от наказателна отговорност по чл.78а от НК, от деянието не са
настъпили имуществени вреди, но съгласно ал.7 на 78а от НК, същата не се
прилага при множество престъпления, поради което същия не следва да бъде
освободен от наказателна отговорност. При определяне на наказА.ето на подсъдимия И.Н., съдът взе в предвид
степента на обществена опасност на конкретното деяние, която преценява като
невисока. Степента на обществена опасност на подсъдимия съдът също преценява
като невисока с оглед данните за неговата
личност, които сочат, че същият е с абсолютно чисто съдебно минало, женен, с
висше образовА.е. Като смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът отчете
семейното и материално положение на същия, което се доказва от приложената по
делото декларация, както и от дадените от него обяснения, признава изцяло
фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт и изказва искрено съжаление
за извършеното. Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че
целите на наказА.ето, посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по
отношение на подсъдимия И.Н., като наказА.ето бъде определено при превес на
смекчаващите вината, обстоятелства, тъй като отегчаващи не се установиха. Настоящият състав намира за справедлИ.и съответно
на извършеното на Н. да бъде наложено наказА.е “лишаване от свобода” към
абсолютния минимум, а именно Шест месеца “лишаване от свобода”. Съдът като
съобрази тежестта на извършеното от подсъдимия престъпление, както и
смекчаващите вината обстоятелства, обсъдени по-горе, намери че за да бъдат
постигнати целите на наказА.ето, посочени в чл.36 от НК не се налага неговото
ефективно изтърпяване. Съдът счита, че за да укаже своето възпитателно,
възпиращо и предупредително влияние върху дееца не е необходимо наказА.ето да
бъде изтърпяно ефективно, поради което приложи разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК и отложи изпълнението на същото за минималния срок от Три години.
При определяне на наказА.ето по отношение на
подсъдимия С.П. за деянието по чл.227б,ал.2 във връзка с ал.1 от НК, съдът
констатира следното: Предвиденото наказА.е за деянието, което е умишлено е до
три години “лишаване от свобода” или глоба до пет хиляди лева, деецът не е
осъждан за престъпления от общ характер и не е освобождаван от наказателна
отговорност по чл.78а от НК и от деянието не са настъпили имуществени вреди. Съдът
намира, че са налице предпоставките по чл.78а от НК за освобождаване на подсъдимият
П. от наказателна отговорност и налагане на административно наказА.е.
При определяне размера на административното наказА.е
по отношение на подс. С.П., съдът отчете степента на обществена опасност на
деянието, която намира за невисока. Степента на обществена опасност на дееца –
неосъждан, живущ на семейни начала, със средно образовА.е, работещ, т.е. налице
са добри данни за личността му. За да определи наказА.ето, съдът взе предвид процесуалното
поведение на подс. П., липсата на самопризнА.е, мотивите и подбудите за
извършване на процесното деяние и младежката му възраст, поради което намира,
че наложената санкция следва да е към средния размер, предвиден към момента на
деянието. Съдът счита, че наказА.е в размер на 2 000 лева ще породи
възпитателната и превантивна функция на наказА.ето и ще бъде достатъчно да му
повлияе поправително, както на подсъдимия, така и на останалите членове на
обществото.
Съдът като прецени
всички доказателства, релевантни за делото, съгласно чл.14 от НПК, поотделно и
в тяхната съвкупност, приема че с горното деяние подсъдимият И.Н. през периода
от 07.11.2007г. до 31.12.2009г. в гр. Шумен
в качеството си на длъжностно лице – управляващ и представляващ “Строй-комерс-2005”
ООД гр. Шумен и в условията на продължавано престъпление присвоил чужди пари –
сумата от 139 677 лева, връчени в това му качество и поверени му да ги
управлява – за построяване на жилища – апартаменти, находящи се в гр. Шумен,
ул. Т. *** от различни граждА., тяхна собственост, като длъжностното
присвояване е в големи размери, с което е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпление от общ характер, наказуемо по чл.202,ал.2,т.1 от НК във връзка с чл.201 от НК във връзка с чл.26,ал.1 от НК, поради следното:
- Обектът на престъплението
длъжностно присвояване е комплексен и включва два вида обществени отношения –
на първо място това са обществените отношения, които осигуряват нормалното
упражняване правото на собственост върху движими вещи, а на второ са
специфичните отношения по служба, в които участва подсъдимия, като субект на
престъплението;
- Субект на престъплението е пълнолетно, вменяемо физическо лице,
което притежава качеството длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б.”б” от НК. Това качество е налице по отношение на подсъдимия И.Н., тъй като видно от
приложените по делото писмени доказателства, същият е била управител и
представител на “Строй-комерс-2005” ООД гр. Шумен, т. е изпълнявал е ръководна
работа и именно в това му качество “управител и представител” на дружеството,
са му били връчени и поверени да ги управлява, пари от свидетелите. В тази връзка имайки предвид, че сумите
фактически са били поверени на подс. Н. да ги съхранява, да прави разпореждА.я
с тях и да построи с тях жилища, води до единствено възможния извод, че
подсъдимият е притежавал качеството “длъжностно лице” по смисъла на чл.93, т.1,
б”б” от НК. В тази връзка съдът съобрази
и константната съдебна практика по този въпрос и по-конкретно: Решение
“254/19.02.1955 год. по н.д. №186/1955 год., І н.о., Решение №17/10.01.1956
год. по н.д. №4961/1955 год., І н.о., Решение №1029/27.09.1961 год. по н.д.
№879/1961 год., І н.о., Решение №590/21.11.1977 год. по н.д. №615/1977 год., І
н.о., Решение №244/31.05.1982 год. по н.д. №192/1982 год., І н.о. и др..
- От обективна страна предмет на престъплението са чужди
пари, които са били поверени на подсъдимия, в качеството му на длъжностно лице
за пазене. Изпълнителното деяние се изразява в протИ.законно разпореждане с
чуждите пари в интерес на самия подсъдим и на управляваното от него, търговско
дружество, но не по предназначение. Посоченото деяние е резултатно престъпление
и престъпния резултат от него е причинената имотна вреда на пострадалите. В
тази връзка съдът съобрази и признаването от страна на подсъдимия И.Ц.Н. на
фактите и обстоятелствата, посочени в обвинителния акт.
- От
субективна страна престъплението е извършено с вина под формата на пряк
умисъл, като подсъдимият е съзнавал, че предметът на престъплението са чужди
пари, че те са му поверени в качеството на длъжностно лице, за да построи
жилища на свидетелите, като е бил наясно и с действията, които е имал право да
върши с тях. Н. е предвиждал, че в резултат на разпореждането, парите ще
преминат в полза на него самия или за погасяване на предишни задължения на
управляваното от него, дружество, т.е. съзнавал е обществено-опасния характер
на деянието и е целял настъпването на обществено-опасните последици.
Като причина за
извършване на престъплението следва да се отбележи безотговорното му отношение
към изпълнение на служебните му задължения.
По отношение
обвинението, че присвоеното от подсъдимия Н. е в големи размери по смисъла на
чл.202,ал.2, т.1 от НК съдът намира, че същото е напълно законосъобразно.
Съгласно константната съдебна практика по този въпрос при определяне на
квалифициращия признак “големи
размери” за различните видове
престъпления, в това число и за присвояването, ако друго не е посочено в
закона, критерият е паричната равностойност на предмета на престъплението, която
надхвърля седемдесет пъти установената в страната минимална работна заплата. В този смисъл е
Тълкувателно решение № 1/30.10.1998г. по н.д. №1/1998 г. на ОСНК. Имайки в
предвид, че съдът приема подсъдимия за виновен за присвояване на парични суми в
размер на 139 677 лева, както и законоустановения размер на минималната работна
заплата към датата на довършване на престъпление – 31.12.2009г. – 240 лева, то
следва извода, че посочената сума надхвърля
квалификацията “големи размери”.
При определяне на
квалификацията на деянието по отношение на подсъдимия И.Н., съдът взе в предвид
обстоятелството, че подсъдимият е извършил няколко отделни деяния, които
осъществяват поотделно състава на длъжностното присвояване, извършени са през непродължителен
период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината –пряк
умисъл за всяко от деянията, съдът намира, че деянието следва да се квалифицира
като продължавано престъпление по смисъла на чл.26,ал.1 от НК.
При определяне на
наказА.ето на подсъдимия И.Н., съдът взе
в предвид степента на обществена опасност на конкретното деяние, която
преценява като висока с оглед стойността на присвоената парична сума, имайки в
предвид и обстоятелството, че последиците от него не са възстановени на
пострадалите. Степента на обществена опасност на подсъдимия съдът преценява
като невисока с оглед данните за
личността на дееца, които сочат, че същият е с абсолютно чисто съдебно минало,
женен, с висше образовА.е. Като смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът
отчете семейното и материално положение на същия, което се доказва от
приложената по делото декларация, както и от дадените от него обяснения, от
които става ясно, че се намира пред развод именно по повод настоящото наказателно
производство, не притежава движимо и недвижимо имущество, от което да реализира
доходи, признава изцяло фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт,
изказва искрено съжаление за извършеното, както и желА.е да върне парите на
ощетените лица. Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че
целите на наказА.ето, посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по
отношение на подсъдимия И.Н., като наказА.ето бъде определено при отчитане,
както на отегчаващите, а така също и на смекчаващите вината обстоятелства. При
тяхното отчитане съдът съобрази обстоятелството, че изложените по-горе
смекчаващи отговорността обстоятелства не са многобройни или изключителни и не могат да обосноват приложение
разпоредбата на чл.55 от НК, поради което съдът намери за справедлИ.наказА.ето
на Н. да бъде определено при приложение разпоредбата на чл.54 от НК в рамките
на предвиденото наказА.е в разпоредбата на чл.202,ал.2,т.1 от НК. Имайки
предвид, че посочената норма предвижда
наказА.е “лишаване от свобода” за срок от три до петнадесет години, отчитайки
гореизложените обстоятелства настоящият състав намира за справедлИ.и съответно
на извършеното на Н. да бъде наложено наказА.е “лишаване от свобода” в минималния
предвиден размер на Три години. При определяне на наказА.ето съдът взе в
предвид тежестта на престъплението, данните за личността на подсъдимия,
неговата възраст, размера на нанесената щета, както и останалите обсъдени
по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства. Освен това при преценка на
наказА.ето съдът съобрази изискването на чл.6 от ЕКПЧ за разглеждане на делото
в “разумен срок”. Имайки в предвид, че деянието е довършено през 2009 г., а
постановяването на настоящата присъда е в период от около четири години
по-късно, което обстоятелство се дължи на обективни причини, които са извън
волята на подсъдимия, то това обстоятелство само по себе си следва да се тълкува
като смекчаващо вината обстоятелство. В този смисъл е и Решение №545 от
05.10.2004 г. на ВКС по н.д. №72/2004 г., ІІІ н.о.
Съдът като съобрази
това обстоятелство, тежестта на извършеното от подсъдимия Н. престъпление,
както и останалите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, обсъдени
по-горе, намери че за да бъдат постигнати целите на наказА.ето, посочени в
чл.36 от НК не се налага неговото ефективно изтърпяване. Съдът счита, че с
оглед на изложеното по-горе и отдалечеността на наказА.ето във времето, спрямо
датата на извършване на самото деяние, и не на последно място – възможност у
осъдения да полага труд и реализира доходи, с които да възмезди ощетените лица,
за да укаже своето възпитателно, възпиращо и предупредително влияние върху дееца
не е необходимо наказА.ето да бъде изтърпяно ефективно, поради което приложи
разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК и отложи изпълнението на същото за максималния
срок от Пет години. При определяне размера на изпитателния срок съдът съобрази
гореизложените обстоятелства, степента на обществена опасност на деянието, за
което се налага наказА.ето, но и данните за личността на подсъдимия, които
сочат, че Н. е с чисто съдебно минало и по делото няма данни за други висящи
производства, образувА. спрямо него.
При определяне на
наказА.ето на подсъдимия съдът съобрази обстоятелството, че разпоредбата на
чл.202,ал.3 от НК предвижда възможност за налагане и на наказА.е “конфискация на
част или на цялото имущество на виновния”. При преценка на това наказА.е съдът
съобрази обстоятелството, че по делото липсват достатъчно данни относно
притежавано от подсъдимия движимо или
недвижимо имущество, което евентуално да може да бъде предмет на конфискация, а
доколкото съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 от НК конфискация не се
постановява, ако виновният не притежава налично имущество, което може да бъде
предмет на това наказА.е, то настоящия състав намира, че в настоящия случай
това наказА.е не може да бъде приложено спрямо подсъдимия И.Ц.Н..
Съдът съобрази и
обстоятелството, че разпоредбата на чл.202,ал.3 от НК предвижда задължително налагане
и на наказА.е по чл.37,ал.1,т.7 от НК. В този смисъл настоящият състав, счете
за справедлИ.на Н. да бъде наложено наказА.е по чл.37,ал.1,т.7 от НК, а именно
“забрана да упражнява търговска дейност” за срок от Пет години.
На основА.е
чл.23,ал.1 от НК, съдът определи едно общо наказА.е на подсъдимия Н., като
наложи най-тежкото, а именно: “лишаване от свобода” за срок от Три години,
чието изпълнение отложи на основА.е чл.66,ал.1 от НК за срок от Пет години. Към
така определеното общо наказА.е, на основА.е чл.23,ал.2 от НК съдът присъедини
и наказА.ето “лишаване от право да упражнява търговска дейност” за срок от Пет
години.
По отношение на
приетият за съвместно разглеждане граждански иск от М.Ю.М. срещу подс. И. Ц.Н.,
съдът намира, същия за напълно неоснователен, предвид обстоятелството, че
постр. М. преди началото на съдебното производство е водил гражданско дело и се
е снабдил с изпълнителен лист именно за процесната сума срещу подсъдимия Н.
като управител на “Строй-комерс-2005” ООД гр. Шумен. Предвид гореизложеното
съдът отхвърли изцяло предявения от М., граждански иск.
По отношение на останалите
приети за съвместно разглеждане граждански искове съдът намери същите за
основателни и доказА. частично. При
обсъждане на гражданските искове съдът прецени обстоятелството, че се
претендира гражданска отговорност за причинени в резултат на процесното деяние по
чл.202,ал.2,т.1 от НК, имуществени вреди, т.е. отнася се за вторична санкционна
последица, свързана с нарушаване на определени задължения. Изходно положение е
правилото, според което се дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от деянието /чл.51 от ЗЗД/. Налице е протИ.правно
поведение от страна на подсъдимия Н., в резултат на което са възникнали вредите
от деянието и тези вреди са в причинна връзка с определена обективирана,
съзнателна човешка проява. Размерът на обезщетението за имуществените вреди
следва да овъзмезди пострадалите за отрицателните последици, които са настъпили
в резултат на деянието на подсъдимия. В тази връзка съдът съобрази заключението
на изготвената по делото строително-техническа експертиза, съгласно
заключението на която във връзка със започнатото и недовършено строителство на
жилищна сграда на ул. Т. *** са били извършени разходи именно във връзка с това
строителство в размер на 97 480 лева. Разходите за строителството възлизат
на почти 50% от общата сума, заплатена от гражданските ищци: П.
и Я.Б., Ш. и С. Ш., В.П., А. И. и С. и И. Стефанови. При определяне размера на
гражданските искове, който следва да бъдат уважен по отношение на тези ищци, съдът
взе предвид вложените средства в започналото строителство при определяне на
точния размер на присвоената парична сума. Предвид гореизложеното, съдът
намира, че предявените граждански искове от пострадалите П. и Я.Б., Ш. и С. Ш.,
В.П., А. И. и С. и И. С. следва да бъдат
уважени на 50% от предявените, като в останалата си част до пълния размер
следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказА.. Лихва върху
предявените граждански искове от датата на деликта не е поискан, нито в
писмените молби, нито в съдебно заседА.е, поради което и съдът не присъди
такава.
По отношение на
предявеният от постр. К.М., граждански иск, тъй като сумата предадена от
пострадалия на подс. Н. е била в цялост присвоена, съдът уважи иска в пълния му
размер от 20 000 лева, ведно със законната лихва от датата на деянието –
10.07.2008г. до окончателното изплащане на сумата.
На основание чл.2 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския
процесуален кодекс съдът осъди подсъдимия И. Н. да заплати държавна такса върху
уважените граждански искове в размер на 4 434,80 лева.
На основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимият
И. Н. да заплати в полза на гражданските
ищци, направените от тях разноски, както следва: на
П. С. Б. и съпругата му Я.С.Б. в размер на 1 100 лева; на Ш.Е. Ш. и С.М. Ш.
в размер на 972 лева; на В.П.П. в размер
на 950 лева; на А. С.И. в размер на
1 250 лева и на С.В.С. и И.С.С. в размер на 820 лева.
На основание чл.189,ал.3
от НПК, съдът възложи на подс. И. Н.
да заплати по сметка на ОД МВР гр. Шумен, направените деловодни разноски в
размер на 666 лева, по сметка на ШРС –
деловодни разноски в размер на 105 лева и 5 лева за издаване на изпълнителен
лист.
На основание
чл.189,ал.3 от НПК, съдът възложи на подс.
С.П. да заплати по сметка на ОД МВР гр. Шумен, направените деловодни
разноски в размер на 666 лева, по сметка на ШРС – деловодни разноски в размер
на 105 лева и 5 лева за издаване на
изпълнителен лист.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия: