РЕШЕНИЕ
№ 581
гр. Перник, 02.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Нина М. Коритарова
при участието на секретаря Ц. Ч. М.
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело №
20221720106027 по описа за 2022 година
Производството е образувано въз основа на предявен регресен иск на платилия
обезщетение за имуществени вреди Гаранционен фонд, чрез представител по закон –
изпълнителен директор и представител на УС против причинителя на вредата Г. Й. И., ЕГН:
********** от гр. П., ул. „С.“ № **, вх. *, ет. *, ап. * с правно основание чл.557, ал. 1, т. 2, б.
„а“ КЗ, вр.чл.45 ЗЗД за сума в размер на 1182,97 лв., представляваща изплатено на
увреденото лице Б. В. С. обезщетение за нанесени имуществени вреди, следствие на ПТП,
настъпило на 10.08.2019 г. около 14:25 часа в гр. П., при което е бил увреден собствения на
лицето л.а. „Ф. П.“, ДКН : ** **** ** и е била образувана щета №********/05.09.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата
молба 07.12.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба ищецът Гаранционен фонд твърди, че изплатил обезщетение за
причинени имуществени вреди на увреденото лице Б. В. С., като собственик на МПС л.а.
„Ф. П.“, ДКН : ** **** **, увредено при ПТП настъпило на 10.08.2019 г. около 14:25 часа в
гр. П.. Сочи, че вина за настъпилото ПТП имал ответника Г. Й. И., който управлявайки лек
автомобил „О. Ф.”, с ДК № ** **** ** при движение по ул. „Св. С* К. и М.“, гр. П* при
опит за маневра излизане от паркинг бил ударил правомерно движещия се . л.а. „Ф* П*“,
ДКН : ** **** **, като така бил причинил процесното ПТП. Твърди се, че ответникът
управлявал автомобила без за него да има сключена задължителна застраховка „ГО”.
Ищецът сочи, че поканил ответника да заплати изплатеното обезщетение, но към момента
той не бил изпълнил това задължение.
1
Иска се от съда осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 1182,97
лв., представляваща изплатено на увреденото лице Б* В* С* обезщетение за нанесени
имуществени вреди, следствие на ПТП, настъпило на 10.08.2019 г. около 14:25 часа в гр. П*,
при което е бил увреден собствения на лицето л.а. „Ф* П*“, ДКН : ** **** ** и е била
образувана щета №********/05.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на исковата молба 07.12.2022 г. до окончателното
изплащане на сумата. Претендират се деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответната страна не е депозирала отговор.
С оглед характера на предявените претенции съдът с определение по чл. 140 ГПК е
разпределил доказателствената тежест, между страните, както следва: Указал е на ищеца, че
следва да установи настъпването на процесното ПТП по описания в исковата молба
механизъм, вида и размера на причинените имуществени вреди, както и
реалното изплащане на обезщетение на увреденото лице. Със същото определение е
указано на ответника, че следва да докаже, че е заплатил претендираните суми.
В о.с.з. процесуалният представител на ищеца адв. Х., заявява, че поддържа
предявеният иск и моли същият да бъде уважен. Претендира сторените по делото разноски.
В о.с.з. ответникът се явява лични и заявява, че не оспорва, че е участвал в ПТП на
10.08.2019 г., като счита, че размерът на претендираните щети е завишен.
Пернишкият районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги
обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното:
Видно от представения двустранен констативен протокол за ПТП № от 10.08.2019 г.
на същата дата около 14: 25 часа ответникът Г. Й. И., който управлявайки лек автомобил
„О* Ф*”, с ДК № ** **** ** при движение по ул. „Св. С* К* и М*“, гр. П* при опит за
маневра излизане от паркинг бил ударил правомерно движещия се . л.а. „Ф* П*“, ДКН : **
**** **, собственост на Б* В* С* като така бил причинил процесното ПТП. Двамата водачи
са подписали без забележки двустранния констативен протокол, като ответникът е посочил,
че той е виновен за процесното ПТП.
Видно от справката от базата данни на Информационния център към Гаранционния
фонд ответникът е собственик на л.а. „О* Ф*”, с ДК № ** **** **, като към дата на ПТП -
10.08.2019 г. по отношение на същото няма валидна застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите”, тъй като същата е прекратена на 15.11.2018 г. Видно от уведомление
за имуществени вреди от 21.08.2019 г. адресирано до Гаранционния фонд собственикът на
увреденото в резултат на настъпилото ПТП МПС л.а. „Ф* П*“, ДКН : ** **** ** е поискал
да получи обезщетение на претърпяните от него имуществени вреди в резултат на ПТП
причинено от ответника. Съгласно изготвения от Гаранционния фонд доклад по щетата №
********/05.09.2019 г. на собственика на увредения автомобил Б* В* С* следвало да му
бъде заплатено обезщетение в размер на 1182,97 лв. и ликвидационни разноски в размер на
37 лв. Тази стойност на претърпените имуществени вреди била изчислена на базата на
заключителната техническа експертиза по щетата и описа заключение на щетите изготвени
2
от служители на ищеца. С платежно нареждане от 13.09.2019 г. общото одобрено
обезщетение от 1182,97 лева по щета № ********/05.09.2019 г. е било преведено по банков
път от Гаранционния фонд на Б* В* С*. С регресна покана изх. №***/07.04.2022 г. на
Гаранционния фонд изпратена на постоянния и настоящ адрес на ответника, същият е бил
поканен да заплати на фонда претендираната сума.Писмото, с което е била изпратена
регресната покана е било връчено на ответника.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму Фактическият състав на непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД изисква
установяване на виновно и противоправно поведение на водача на процесното моторно
превозно средство / МПС /, в причинна връзка от което са произлезли вредите, както и че
отговорността е възникнала във връзка с използването на процесното МПС от деликвента.
Разпоредбата на чл. 558, ал. 7 КЗ урежда правната възможност Гаранционният фонд
да предяви регресен иск за платеното от него обезщетение за вреди, причинени при ПТП,
срещу причинителя на вредите, чиято деликтна отговорност не е била обезпечена чрез
сключване на договор за застраховка „Гражданска отговорност” – арг. чл. 288, ал. 1, т. 2, б.
„а” КЗ (отм.), приложимо право към релевантния период. Следователно, възникването на
спорното материално право се обуславя от осъществяването на четири групи материални
предпоставки (юридически факти): 1. Гаранционният фонд да е платил обезщетение на
увредено лице за причинените му вреди от противоправното поведение на делинквента; 2. За
увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание (непозволено
увреждане) срещу причинителя на вредата - чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от
делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3. деликтната отговорност
да е възникнала във връзка с използването на МПС от делинквента и 4. делинквентът да не е
обезпечил своята деликтна отговорност по застраховка „Гражданска отговорност”.
Съобразно разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест в
гражданския процес, по иска с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2 КЗ, във вр. чл.45 ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже, че вследствие на виновно и противоправно поведение на
ответника като водач на МПС е реализирано ПТП, при което ответникът е увредил лекия
автомобил на лицето, получило обезщетение от Гаранционния фонд, че виновният водач
няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, и
че ищецът е платил на собственика на уведения автомобил претендираното обезщетение.
Съдът приема, че по делото безспорно е установено, че на 10.08.2019 г. в гр. П* е
настъпило ПТП с участието на ответника. Протокола за ПТП, като официален
свидетелстващ документ има обвързваща съда доказателствена сила за фактите,
осъществени от или в присъствието на съответното длъжностно лице – в случая за
възпроизведено в документа положение на участвалите в произшествието моторни
превозни средства след настъпването му и констатираните вреди при посещението на
служителите на Сектор „Пътна полиция“ на местопроизшествието. Протоколът е подписан
от ответника, като не се събраха по делото данни за оспорване на отразените от
длъжностното лице в него обстоятелства.
Ето защо, описаната в протокола за ПТП фактическа обстановка съдът приема за
безспорно установена съгласно неговата материална доказателствена сила, която не е
оспорена и оборена в настоящото производство.
Пряка и непосредствена последица от деянието са и причинените вреди, както са
описани в протокола за ПТП и в останалия доказателствен материал по делото. Същите са в
причинна връзка от събитието и стойността им се установява от извършените и назначени
експертизи от Гаранционния фонд.
Вината, в случая се предполага, с оглед установената законова презумпция по чл.45,
ал.2 ЗЗД, която не е опровергана от ответника. Последният оспорва единствено размера на
претендираните от него имуществени вреди, но не представя доказателства, от които да се
установява различен размер на същите и не е направил и доказателствени искания в този
смисъл.
3
Ищецът претендира възстановяване на платеното от него обезщетение, ведно със
законната лихва не от датата на връчване на поканата, а от датата на завеждане на исковата
молба, така че самата искова молба се счита като покана за плащане към
ответника. Пропускът да бъде връчена регресна покана на деликвента би имал значение,
ако се търси лихва от датата на поканата до датата на завеждане на исковата молба.
Съгласно разпоредбата на чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ КЗ фондът изплаща обезщетения по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за имуществени
вреди, ако пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република
България, и виновният водач няма сключена задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите.
По делото е установено, че такова обезщетение за причинени имуществени вреди в
размер на 1182,97 лева е заплатено по банков път на собственика на увредения автомобил.
В хода на производството по делото ищецът Гаранционният фонд е направил
разноски в общ размер на 150 лева /сумата от 100 лв., съставлява юрисконсултско
възнаграждение, а сумата от 50 лв., съставлява държавна такса/. С оглед на горното и на осн.
чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да се осъди да заплати на ищеца сумата от 150 лв.,
съставляваща направените по делото разноски.Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл. 558, ал. 7 КЗ във вр. с чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ КЗ и чл. 45 ЗЗД Г. Й. И.,
ЕГН: ********** от гр. П*, ул. „С*“ № **, вх. *, ет. *, ап. * да заплати на Гаранционен
фонд, със седалище и адрес на управление: гр. С*, ул. „Г* И*” № *, ет. * сумата от 1182,97
лв., съставляваща изплатено от Гаранционния фонд по щета № №*********/05.09.2019 г.,
на собственика на увредения автомобил „Ф* П*“, ДКН : ** **** ** Б* В* С* обезщетение за
причинените имуществени вреди в резултат на причинено от ответника ПТП на 10.08.2019
г. , ведно със законната лихва върху сумата, считано от 07.12.2022 г. до окончателното й
заплащане.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК Г. Й. И., ЕГН: ********** от гр. Перник, ул. „С*“ №
**, вх. *, ет. *, ап. * да заплати на Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление:
гр. С*, ул. „Г* И*” № *, ет. * сумата от 150 лв., съставляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4