Р Е Ш Е Н И Е
№261427/27.11.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети състав, в открито съдебно
заседание, проведено на двадесет и седми октомври, две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието на секретаря Олга Желязкова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 17086 по описа на Варненски районен съд за 2018 год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано, въз основа на искова молба с вх. № 74011/ 12.11.2019 г.
от „Т.Б.” ЕАД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление *** * срещу И.Т.П., ЕГН: **********, с адрес:
***, с искане до съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че
ответникът дължи на ищеца сума в общ размер на 504.32 лв., формирана
както следва: 14.78 лв., представляваща
неплатени месечна абонаментна такса за периода от 05.03.2016 г. до 04.06.2016
г. по Договор за фиксирани услуги с предпочетен номер *; 39.83 лв., представляваща
неплатени месечни абонаментни такси по Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер *, за периода 05.03.2016 год. – 04.06.2016 год.; 21.33 лв., представляваща неплатени месечна абонаментна такса, за
периода от 05.03.2016 г. до 04.06.2016 г. по Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер *; 244.61 лв., представляваща
неплатени месечна абонаментна такса, за периода от 05.03.2016 г. до 04.06.2016
г. по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *, 183.77 лева, представляваща задължение по договор за лизинг от 18.03.2016 г., ведно със законната лихва,
считано от подаване на заявлението – 16.08.2018 год. до окончателното изплащане
на задължението, за което вземане по ч. гр. д. №
12414 по описа на ВРС за 2018 год. е издадена Заповед № 6200/ 17.08.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Претендират се и извършените в
настоящото и заповедното производство разноски.
В
исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за мобилни
услуги, от 30.03.2015 год. относно предпочетен номер *, за срок от 24 месеца,
по силата на който от страна на потребителя е поето задължение за заплащане на
месечна абонаментна такса в размер на 39.99 лв. На 04.06.2015 год. между
страните е сключен и договор за фиксирани услуги с
предпочетен номер *, за срок от 24 месеца, по силата на който от страна на
потребителя е поето задължение за заплащане на месечна абонаментна такса в
размер на 5.90 лв. На 17.03.2016 год. между страните е сключен и договор за
мобилни услуги с предпочетен номер *, за срок от 24 месеца, по силата на който
от страна на потребителя е поето задължение за заплащане на месечна абонаментна
такса в размер на 13.99 лв. На същата дата, във връзка с последния договор, е
сключен и договор за лизинг, по силата на който на ответника е предоставено
устройство *, срещу цена от 183.77 лв., платима на 23 месечни вноски, по 7.99
лв. По силата на допълнителни споразумения, срокът на действие на
горепосочените съглашения е продължен съответно до 04.06.2017 год., 14.03.2018
год. и 17.03.2018 год. Ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на
дължимите абонаментни такси и лизингови вноски за периода
от 05.03.2016 г. до 04.06.2016 г.
Ответникът
– И.Т.П., чрез назначения особен представител, депозира писмен отговор, в срока
по чл. 131 ГПК, с който оспорва дължимостта на претендираното вземане.
Възразява срещу доказателствената
стойност на представените от ищеца документи, в подкрепа на развитата теза за
съществуване на вземанията по посочените договори. Отправя искане за отхвърляне
на претенциите.
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по
отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 415, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Исковете
с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, са
предявени врамките на предвидения в закона преклузивен едномесечен срок от
получаване на указанията по чл. 414 ГПК от заповедния съд и при наличието на
останалите изисквания на ГПК, включително и идентитет между вземането по
заповедта за изпълнение и процесното, видно от приложеното ч. гр. д. № 12414/
2018 г. на ВРС.
Предмет на претенцията по установителния иск за вземания по фактури,
вземанията по които касаят предоставени далекосъобщителни услуги и лизингови
вноски.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи наличието на валидно облигационно
отношение между страните, възникнало по силата на договор за далекосъобщителни
услуги и договор за лицинг, по който е изправна страна, доставката на
далекосъобщителни услуги за релевирания период, респ. предаване на лицинговата
вещ, въз основа на които за ответника е възникнало задължение за заплащане на
лизингови вноски; настъпване изискуемостта на задълженията.
В тежест на ответника е да установи погасяване на задълженията спрямо доставчика
На първо място, от представените с исковата молба договори
и допълнителни споразумения се установява наличие на валидни облигационни
отношения между страните, с предмет – доставка на съобщителни услуги от ищеца
към ответника, за предпочетени номера *, *, *, *. С подписа си, положен в
договора и приложенията към него, потребителя е изразил съгласие за заплащане
за месечни абонаментни такси и цени на други услуги, при описаните условия. Следователно,
за ответника е възникнало задължението за заплащане стойността на абонаментните
такса и ползваните услуги, съгласно представените ценови листи. Същевременно,
от експертното заключение, кредитирано от съда като обективно, всестранно и
компетентно изготвено, се установява стойността на задълженията на абоната, а
именно: 1. 209.00 лв. с ДДС - по договор за мобилни услуги № *********/
30.03.2015 г., относно предпочетен номер *; 2. 8.51 лв. с ДДС - по договор за
фиксирани услуги № *********/ 04.06.2015 г., относно предпочетен номер *; 3.
12.14 лв. - по договор за мобилни услуги № *********/ 14.03.2016 г., относно
предпочетен номер *; 4. 23.94 лв. - по договор за мобилни услуги № *********/
17.03.2016 г., относно предпочетен номер *.
На следващо място – от приобщения по договор за
лизинг от 18.03.2016 г. се установява облигационна обвързаност между страните
по силата на договор за лизинг, относно мобилно устройство. С подписа си,
положен в договора и инкорпорирания в него погасителен план, лизингополучателя
е изразил съгласие за заплащане за месечни лизингова вноска, при описаните
условия. Към датата на приключване на устните състезания е настъпил падежа и на
последната вноска. Следователно, за ответника е възниквало задължението за
заплащане на 23 лизингови вноски от 7.99 лв. месечно. Съгласно заключението на
експерта, задължението на потребителя по този договор е 23.88 лв.
Ответникът не ангажира доказателства, установяващи
погасяване на задълженията си по процесните договори за мобилни услуги, а също
и за заплащане на дължимите вноски договора за лизинг.
Ето защо, следва да се приеме, че предявените установителни
искове относно вземанията, съставляващи абонаментни такси, потребени
далекосъобщителни услуги и лизингови вноски, са основателни за сумата от 277.47
лв., формирана както следва: 1. 209.00 лв. с ДДС - по договор за мобилни услуги
№ *********/ 30.03.2015 г., относно предпочетен номер *; 2. 8.51 лв. с ДДС - по
договор за мобилни услуги № *********/ 04.06.2015 г., относно предпочетен номер
*; 3. 12.14 лв. - по договор за мобилни услуги № *********/ 14.03.2016 г.,
относно предпочетен номер *; 4. 23.94 лв. - по договор за мобилни услуги №
*********/ 17.03.2016 г., относно предпочетен номер *; 23.88 лв. – по договор
за лизинг от 18.03.2016 г., поради което и следва да бъдат уважени, на
основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Претенцията за горницата над тази сума е недоказана
по размер, поради което и подлежи на отхвърляне, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на спора и по
арг. от ТР № 4/ 18.06.2014
г. на ВКС по тълк. д. № 4/ 2013
г., ОСГТК, т. 12, в полза на ищеца следва да се присъдят и извършените в
заповедното производство разноски, които съобразно уважената част на иска
възлизат на 211.22 лв. лв.
В полза на ищеца следва да се присъди и сумата от 562.34 лв. – разноски в
настоящото производство, определени съобразно уважената част на исковете.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че И.Т.П.,
ЕГН: **********, с адрес: *** дължи на „Т.Б.”
ЕАД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление ***
* сума в общ размер на 277.47 лв. (двеста седемдесет и седем лева и
четиридесет и седем стотинки), формирана както следва: 209.00
(двеста и девет) лева с ДДС - по договор за мобилни услуги № *********/
30.03.2015 г., относно предпочетен номер *; 8.51 лв. (осем лева и петдесет и едва стотинки) с ДДС - по договор
за фиксирани услуги № *********/ 04.06.2015 г., относно предпочетен номер *; 12.14 лв. (дванадесет лева и четиринадесет
стотинки) - по договор за мобилни услуги № *********/ 14.03.2016 г.,
относно предпочетен номер *; 23.94 лв.
(двадесет и три лева и деветдесет и четири стотинки) - по договор за
мобилни услуги № *********/ 17.03.2016 г., относно предпочетен номер *; 23.88 лв. (двадесет и три лева и осемдесет
и осем стотинки) – по договор за лизинг от 18.03.2016 г., поради което и
следва да бъдат уважени, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, ведно
със законната лихва, считано от подаване на заявлението – 16.08.2018 год. до окончателното
изплащане на задължението, за което вземане по
ч. гр. д. № 12414 по описа на ВРС за 2018 год. е издадена Заповед № 6200/
17.08.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.Б.”
ЕАД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление *** * срещу И.Т.П., ЕГН: **********, с адрес: ***, с иск за приемане за установено в отношенията
между страните,
че ответникът дължи на ищеца сума горницата над 277.47
лв. (двеста седемдесет и седем лева и четиридесет и седем стотинки) до пълния заявен размер от 504.28 лв. (петстотин и четири лева и
тридесет и една стотинки), която разлика е формирана
както следва: горницата над 8.51 лв. (осем лева и петдесет и
едва стотинки) с ДДС до пълния предявен размер от 14.79 лв. (четиринадесет лева и седемседет и девет стотинки), представляваща
неплатени месечна абонаментна такса за периода от 05.03.2016 г. до 04.06.2016
г. по Договор за фиксирани услуги с предпочетен номер *; горницата 23.94 лв. (двадесет и три лева и деветдесет и
четири стотинки) до пълния предявен размер от 39.83 лв. (тридесет и девет лева и осемдесет
и три стотинки), представляваща задължение
по договор за мобилни услуги №
*********/ 17.03.2016 г., относно предпочетен номер *; горницата над 12.14 лв. (дванадесет лева и четиринадесет
стотинки) до пълния заявен размер от 21.33
лв. (двадесет и
един лева и тридесет и три стотинки), представляваща
задължение по договор
мобилни услуги № *********/
14.03.2016 г
с предпочетен номер *, за периода от 05.03.2016 г. до
04.06.2016 г.;
горницата над от 201.07
лв. (двеста и
един лева и седем стотинки) до пълния предявен
размер от 244.60 лв. (двеста четиридесет и четири
лева и шестдесет стотинки), представляваща задължение по договор за мобилни услуги №
*********/ 30.03.2015 г., относно предпочетен номер *, за периода от
05.03.2016 г. до 04.06.2016 г., ведно
със законната лихва, считано от подаване на заявлението – 16.08.2018 год.
до окончателното изплащане на задължението, за
което вземане по ч. гр. д. № 12414 по описа на ВРС за 2018 год. е издадена
Заповед № 6200/ 17.08.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
ОСЪЖДА И.Т.П., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК: *,
със седалище и адрес на управление *** * сумата от 211.22
лв. (двеста и единадесет лева и двадесет и две стотинки), представляваща
извършени в заповедното производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА И.Т.П., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК: *,
със седалище и адрес на управление *** * сумата от 562.34 лв. (петстотин шестдесет и
два лева и тридесет и четири стотинки), представляваща извършени в
настоящото производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Присъдените суми могат да
се заплатят от ответника на ищеца, по следната банкова сметка ***: ***, „* *“ АД.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: