№ 11342
гр. С., 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА
при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско
дело № 20241110101069 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от
/фирма/, ЕИК ********, против наследниците на Т. Й. Г. и М. П. Г. – Т. П. В., А. С. П.,
С. А. П., Т. А. П. и С. А. П., с която са предявени искове с правно основание чл.79, ал.
1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди в исковата молба и молба –уточнение от 19.01.2024 г., че между
него и наследодателите на ответниците е възникнало договорно правоотношение с
предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди, по отношение на следния
имот, находящ се в /адрес/ с аб. № 85109. В исковата молба се сочи също, че за
периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ищцовото дружество е доставило топлинна
енергия, но ответниците не заплатили дължимата за това цена в размер на 1023,70 лв.
главница, за горепосочения период, сумата от 14,92 лв., представляваща мораторна
лихва върху главницата за потребена топлинна енергия за периода 15.09.2021 г. –
13.12.2023 г., сумата от 0,00 лв., преставляваща цена на извършена услуга дялово
разпределение на топлинна енергия за периода от м.11.2020 г. до м.02.2022 г., и сумата
от 4,45 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода 01.09.2021 г. – 13.12.2023 г., ведно със законната лихва за
забава, считано от 05.01.2024 г. до окончателното плащане на сумите. С молба на
ищеца от 22.03.2024 г. претенцията е заявена спрямо наследниците на починалите
ответници, Т. Й. Г. и М. П. Г. – Т. П. В., А. С. П., С. А. П., Т. А. П. и С. А. П. в
условията на разделна отговорност при квоти, както следва:
Т. П. В. – 4/8 част от горепосочените суми, а именно: 511,85 лв. – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2020 г.
до м.02.2022 г., сума в размер на 7,46 лв. - мораторна лихва за забава върху
главницата, считано от 15.09.2021 г. до 13.12.2023 г., сума в размер на 0,00 лв.,
представляваща цена за извършено дялово разпределение в имота за периода от
м.11.2020 г. до м.02.2022 г., както и сума в размер на 2,22 лв., представляваща
1
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.09.2021 г.
до 13.12.2023 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 05.01.2024 г.
до окончателното изплащане на вземането.
А. С. П. – 1/8 част от горепосочените суми, а именно: 127,96 лв. – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2020 г.
до м.02.2022 г., сума в размер на 1,86 лв. - мораторна лихва за забава върху
главницата, считано от 15.09.2021 г. до 13.12.2023 г., сума в размер на 0,00 лв.,
представляваща цена за извършено дялово разпределение в имота за периода от
м.11.2020 г. до м.02.2022 г., както и сума в размер на 0,56 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.09.2021 г.
до 13.12.2023 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 05.01.2024 г.
до окончателното изплащане на вземането.
С. А. П. – 1/8 част от горепосочените суми, а именно: 127,96 лв. – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2020 г.
до м.02.2022 г., сума в размер на 1,86 лв. - мораторна лихва за забава върху
главницата, считано от 15.09.2021 г. до 13.12.2023 г., сума в размер на 0,00 лв.,
представляваща цена за извършено дялово разпределение в имота за периода от
м.11.2020 г. до м.02.2022 г., както и сума в размер на 0,56 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.09.2021 г.
до 13.12.2023 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 05.01.2024 г.
до окончателното изплащане на вземането.
Т. А. П. – 1/8 част от горепосочените суми, а именно: 127,96 лв. – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2020 г.
до м.02.2022 г., сума в размер на 1,86 лв. - мораторна лихва за забава върху
главницата, считано от 15.09.2021 г. до 13.12.2023 г., сума в размер на 0,00 лв.,
представляваща цена за извършено дялово разпределение в имота за периода от
м.11.2020 г. до м.02.2022 г., както и сума в размер на 0,56 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.09.2021 г.
до 13.12.2023 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 05.01.2024 г.
до окончателното изплащане на вземането.
С. А. П. – 1/8 част от горепосочените суми, а именно: 127,96 лв. – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2020 г.
до м.02.2022 г., сума в размер на 1,86 лв. - мораторна лихва за забава върху
главницата, считано от 15.09.2021 г. до 13.12.2023 г., сума в размер на 0,00 лв.,
представляваща цена за извършено дялово разпределение в имота за периода от
м.11.2020 г. до м.02.2022 г., както и сума в размер на 0,56 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.09.2021 г.
до 13.12.2023 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 05.01.2024 г.
до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът сочи също, че за процесния период действали Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от /фирма/ на потребители в гр. С.,
приети с Решение от 2016 г. на ДКЕВР. В раздел ІХ от Общите условия бил определен
реда и срока, в който купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия, а именно: в 45-дневен срок от датата на публикуването им на
интернет страницата на продавача. С оглед така установения срок за плащане, ищецът
счита, че насрещната страна по договорното задължение е изпаднала в забава по
отношение на задължението си за заплащане на паричната сума. Искането е съдът да
осъди ответниците да заплатят на ответното дружество сумата в размер на 1023,70 лв.
2
главница, за горепосочения период, сумата от 14,92 лв., представляваща мораторна
лихва върху главницата за потребена топлинна енергия за периода 15.09.2021 г. –
13.12.2023 г., сумата от 0,00 лв., преставляваща цена на извършена услуга дялово
разпределение на топлинна енергия за периода от м.11.2020 г. до м.02.2022 г., и сумата
от 4,45 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода 01.09.2021 г. – 13.12.2023 г., ведно със законната лихва за
забава, считано от 05.01.2024 г. до окончателното плащане на сумите. Претендира
разноски.
След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба не са
постъпили отговори от ответниците.
В хода на производството, с писмена молба ищецът е потвърдил, че е получил
плащане в размер на 1314,63 лв. на 15.07.2024 г. на каса на дружеството, поради което
не може да заяви от кого е извършено, но претендира по делото единствено съдебни
разноски за особен представител и юрисконсултко възнаграждение в минимален
размер.
В проведеното по делото открито съдебно заседание се явява ответника Т. П.,
която заявява, че е заплатила на каса сумата от 1314,63 лв., за което представя копие на
касова бележка.
Съдът намира, че между страните не се спори, че за процесния период страните
са били в облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия,
по което ищецът е престирал и за ответника е възникнало задължение за заплащане
стойността на потребената топлинна енергия, цена на извършената услуга дялово
разпределение на топлинна енергия и мораторна лихва върху тези вземания, в
начислените от ищеца размери, както и че ответникът е заплатил сумата от 1314,63 лв.
в погашение на дълга.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, намира от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА следното:
По исковете с правно основание чл.79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 149 и чл.
150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата
на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираното вземане.
По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата –
етажна собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към
топлопреносната мрежа. Собственик на процесното жилище и титуляр на клиентска
партида с абонатен номер 85109 през процесния период са били Т. Г. и М. Г., като това
обстоятелство не се оспорва от ответника, а и същото се установява от представения
нотариален акт № 677, том ІV, дело 77/1974 г.
От изготвената по делото справка за наследници се установява, че Т. Г. и М. Г.
са оставила за свои законни наследници А. П., С. П., Т. П., С. П. и Т. В..
Представен е протокол от проведено общо събрание на етажните собственици,
видно от който е взето решение да се сключи договор за извършване на топлинно
3
счетоводство. С Договор от 23.06.2002 г. етажните собственици в сградата в режим на
етажна собственост, находяща се на адрес: гр.С., /адрес/ са възложили на /фирма/ да
извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите
в сгради етажна собственост.
Представени са съобщения към фактури за ежемесечното начисление на
доставена топлинна енергия за процесния период.
Приети са Общи условия за продажба на топлинна енергия на битови абонати от
/фирма/ на клиенти в град С. (ОУ-2014г.), одобрени от КЕВР, в сила от 12.03.2014г.,
както и Общи условия за продажна на топлинна енергия на битови абонати от /фирма/
на клиенти в град С. (ОУ-2016г.), одобрени от КЕВР, в сила от 12.08.2016г.
От приетите по делото от третото лице-помагач писмени доказателства се
установява, че през процесния период за топлоснабдения недвижим имот са издадени
сметки за дялово разпределение.
За основателността на исковете в тежест на ищеца е да докаже, че спорните
права на вземания са възникнали в твърдения обем въз основа на правоотношения,
които обвързват страните и създават задължение за доставчика да престира стока
и/или услуга в размер на процесните суми, както и че е фактурирал същата съобразно
действащите през процесния период нормативни изисквания, което да обвързва
ответника и съобразно което по отношение на него да е възникнало задължение да
заплати на процесната сума.
Ответниците при разпределената доказателствена тежест следва да докажат
погасяването на претендираното от ищеца вземане.
През процесния период е приложим Законът за енергетиката, обнародван в
Държавен вестник, от 9.12.2003 г., в сила от 05.03.2004 г. Според разпоредбата на чл.
149, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени
договори при общи условия в изрично уредените хипотези на разпоредбата, между
производител и топлопреносното предприятие, производител и пряко присъединени
клиенти на топлинна енергия за небитови нужди, топлопреносно предприятие и клиенти
на топлинна енергия за небитови нужди, топлопреносно предприятие и асоциации на
клиентите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост, топлопреносно предприятие и
доставчик на топлинна енергия, доставчик на топлинна енергия и клиентите в сграда -
етажна собственост. Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, приети по предложение на топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕВР. В чл. 150, ал. 2 ЗЕ е въведено задължение топлопреносните предприятия да
публикуват одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един
местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в
сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане
от потребителите. Ответниците не излагат възражения относно спазването на реда за
публикуване на Общите условия на ищцовото дружество, поради което следва да се приеме,
че Общите условия на /фирма/ са влезли в сила към исковия период. Чл. 150, ал. 3 ЗЕ
предвижда, че в срок до 30 дни след влизането в сила на Общите условия потребителите,
които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие
заявление, в което да предложат специални условия, като предложените от потребителите и
приети от топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени
допълнителни споразумения.
Съобразно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Разпоредбата на чл.
153, ал. 1 ЗЕ в актуалната редакция, приложима за процесния период, определя субектите,
имащи качеството на страна по облигационното правоотношение с топлопреносното
предприятие. Според § 1 на чл. 42 от допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката
"битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
4
газ за собствени битови нужди.
Съобразно тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 2/2016 г.,
ОСГК, с приемането на Закона за енергетиката законодателят регламентира доставката на
топлинна енергия в сгради под режим на етажна собственост като услуга, която се ползва от
самата етажна собственост. Макар последната да не е персонифицирана, за отношенията в
енергетиката законодателят я разглежда като колективен субект, явяващ се самостоятелен
потребител на услугата „доставка на централно отопление“. Поради особения правен субект
- сграда в режим на етажна собственост, е въведено изискване решенията да се вземат с
мнозинство, което за присъединяване и от присъединяване следва да е квалифицирано. В
решението е прието, че при доставката на централно отопление в сградите под режим на
етажна собственост искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик
(той не би могъл да получи енергията, без да ползва сградната инсталация като обща част), а
от мнозинството етажни собственици, които по общо правило могат да вземат решения дали
и как да бъдат използвани общите части. В отношенията в областта на енергетиката,
законодателят приема, че потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова
титулярът на права върху отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против
волята му централно отопление в тези обекти, но не може да откаже заплащането на
отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия
при доставката на централно отопление в сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на
облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено
единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване
върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т.е.
облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право
възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се
прекратява със загубването на същите.
В производството се установи, че А. П., С. П., Т. П., С. П. и Т. В. са придобили
собствеността върху процесния недвижим имот, поради което съдът приема, че всеки
от тях е придобил идеални части от имота, както следва: Т. П. В. – 4/8 , А. С. П. – 1/8
част , С. А. П. – 1/8 , Т. А. П. – 1/8 , С. А. П. – 1/8 част.
По изложените съображения и доколкото ответниците се явяват съсобственици на
процесния имот, имат и качеството потребители на топлинна енергия по смисъла на чл.
153 от Закона за енергетиката и следователно се намират в облигационни отношения с
доставчика на тази услуга в сграда в режим на етажна собственост. Ето защо, съдът приема,
че между ищеца и ответниците са били налице договорни отношения по продажба на
топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните,
съгласно ЗЕ и Общите условия, за периода 15.09.2021 г. – 13.12.2023 г, с оглед на което
същите са пасивно материално легитимирани да отговарят по иска за заплащането на
стойността на потребената топлинна енергия през процесния период както следва:
Т. П. В. – 4/8 част от горепосочените суми, а именно: 511,85 лв. – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2020 г.
до м.02.2022 г., сума в размер на 7,46 лв. - мораторна лихва за забава върху
главницата, считано от 15.09.2021 г. до 13.12.2023 г., сума в размер на 0,00 лв.,
представляваща цена за извършено дялово разпределение в имота за периода от
м.11.2020 г. до м.02.2022 г., както и сума в размер на 2,22 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.09.2021 г.
до 13.12.2023 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 05.01.2024 г.
до окончателното изплащане на вземането.
А. С. П. – 1/8 част от горепосочените суми, а именно: 127,96 лв. – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2020 г.
до м.02.2022 г., сума в размер на 1,86 лв. - мораторна лихва за забава върху
главницата, считано от 15.09.2021 г. до 13.12.2023 г., сума в размер на 0,00 лв.,
представляваща цена за извършено дялово разпределение в имота за периода от
5
м.11.2020 г. до м.02.2022 г., както и сума в размер на 0,56 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.09.2021 г.
до 13.12.2023 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 05.01.2024 г.
до окончателното изплащане на вземането.
С. А. П. – 1/8 част от горепосочените суми, а именно: 127,96 лв. – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2020 г.
до м.02.2022 г., сума в размер на 1,86 лв. - мораторна лихва за забава върху
главницата, считано от 15.09.2021 г. до 13.12.2023 г., сума в размер на 0,00 лв.,
представляваща цена за извършено дялово разпределение в имота за периода от
м.11.2020 г. до м.02.2022 г., както и сума в размер на 0,56 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.09.2021 г.
до 13.12.2023 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 05.01.2024 г.
до окончателното изплащане на вземането.
Т. А. П. – 1/8 част от горепосочените суми, а именно: 127,96 лв. – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2020 г.
до м.02.2022 г., сума в размер на 1,86 лв. - мораторна лихва за забава върху
главницата, считано от 15.09.2021 г. до 13.12.2023 г., сума в размер на 0,00 лв.,
представляваща цена за извършено дялово разпределение в имота за периода от
м.11.2020 г. до м.02.2022 г., както и сума в размер на 0,56 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.09.2021 г.
до 13.12.2023 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 05.01.2024 г.
до окончателното изплащане на вземането.
С. А. П. – 1/8 част от горепосочените суми, а именно: 127,96 лв. – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2020 г.
до м.02.2022 г., сума в размер на 1,86 лв. - мораторна лихва за забава върху
главницата, считано от 15.09.2021 г. до 13.12.2023 г., сума в размер на 0,00 лв.,
представляваща цена за извършено дялово разпределение в имота за периода от
м.11.2020 г. до м.02.2022 г., както и сума в размер на 0,56 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.09.2021 г.
до 13.12.2023 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 05.01.2024 г.
до окончателното изплащане на вземането.
В съответствие с чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ и уговореното в чл. 32 от Общите условия
сумите за топлинна енергия за процесния период са начислявани от ищеца по
прогнозни месечни вноски, за които са издавани фактури, като след края на
отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от дружеството, извършващо
дялово разпределение /в случая /фирма//, като с оглед коректното отразяване на
стойностите за конкретния период, което се установява и от приетите експертни
заключения, в издаваните изравнителни сметки взаимоотношенията между страните са
уреждани при спазване на приложимата нормативна уредба, поради което подлежи на
заплащане от потребителите реално изразходваната от тях енергия за целия отчетен
период съобразно реалното им потребление, което в процесния случай съответства на
начислената сградна инсталация.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия“ са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. По силата на § 1, т.
42 (отм.); ЗЕ „потребител на енергия или природен газ за битови нужди“ е физическо
лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
6
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ
2а. (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б ДР ЗЕ „Потребител на енергийни услуги“ е:
краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна
и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия
се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с
битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В
случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила,
доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок
от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са
съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие
заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани
подобни твърдения, нито има данни, че ответницата е упражнила правото си на
възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, съдът приема, че между
страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на топлинна
енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните,
съгласно ЗЕ и Общите условия, за периода 01.05.2015 г. – 30.04.2018 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия
в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление
на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ).
Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда -
етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти,
като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването
на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно
разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице-помагач
/фирма/.
При установената основателност на предявената главна претенция в посочената
7
част в тежест на ответника е да установи, че е погасил задълженията си. По делото е
представен фискален бон за извършено на 15.07.2024 г. плащане към ищцовото
дружество за сумата от 1314,63 лв., като в основанието на документа е посочено
„мораторна лихва“, „съдебни разноски“, „законова лихва“. Видно от твърденията на
ответника в отговора на исковата молба и тези на ищеца в откритото съдебно
заседание по делото, страните не спорят, че с посочената сума са погасени текущи
задължения на лицето към датата на плащане.
В производството се установи, че е платена изцяло претендирана от ищеца сума
за главница до приключване на устните състезания по делото, което следва да бъде
съобразено от съда при постановяване на съдебното решение с оглед разпоредбата на
чл.153 ГПК. Извършените от ответника плащания на исковата претенция към ищеца
представлява извънсъдебно признание на вземането до размера на платеното, като
изплатената сума покрива изцяло процесната сума.
С оглед представените по делото доказателства, извършеното плащане на
процесната сума и изявленията в първо съдебно заседание на ответника, следва да се
направи извод за наличие на извънсъдебно признание на иска от ответника,
обективирано чрез плащане на процесната сума до приключване на устните състезания
по делото.
Поради погасяването в цялост на претендираното от ищеца вземане предявените
искове следва да се отхвърлят като погасени чрез плащане от ответника в хода на
процеса.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.3 от ГПК ответникът има право на разноски
съобразно отхвърлената част от иска, но това касае случаите, в които иска се отхвърля
като неоснователен. В случая исковете се отхвърлят като погасени чрез плащане след
депозиране на исковата молба. С Тълкувателно решение № 119 от 01.12.1956 г. на ВС,
ОСГК по гр. дело № 112/1956 г. е прието, че по общо правило разноските се дължат от
страната, която с поведението си е причинила възникването на съдебния спор, като
задължението за заплащане на направените по делото разноски е задължение за
заплащане на понесените от съответната страна вреди. Присъждат се разноски в полза
на ищеца и в случаите при отхвърляне на иска, когато след предявяването му,
ответникът доброволно е възстановил правото на ищеца.
При настоящата хипотеза сумата, предмет на иска е изплатена в хода на
процеса. Това налага извод, че с поведението си ответниците са дали повод за
завеждане на делото – тъй като и не са погасили дълга си преди процеса. В този
смисъл следва да се тълкува и разпоредбата на чл. 78, ал.2 ГПК, съгласно която, ако
ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска,
разноските се възлагат върху ищеца, какъвто безспорно не е настоящия случай. В
случая не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като извършеното
плащане е след получаване на препис от исковата молба, поради което и не
освобождава ответника от задължението за заплащане на разноски по делото. Ето защо
следва да се присъдят разноските в полза на ищеца.
При този изход на спора и изричната претенция на ищеца, и тъй като с
извънпроцесуалното си поведение ответниците са дали повод за завеждане на делото,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК същите следва да бъде осъдени да заплатят на ищеца
направените разноски по делото разноски в размер на 600 лева, от които 500 лв. за
особен представител и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
8
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от /фирма/, ЕИК ********, против наследниците на
Т. Й. Г. и М. П. Г. – Т. П. В., А. С. П., С. А. П., Т. А. П. и С. А. П., искове с правно
основание чл.79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да
бъдат осъдени да заплатят за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., доставена
топлинна енергия до имот , находящ се в /адрес/ с аб. № 85109, в размер на 1023,70 лв.
главница, за горепосочения период, сумата от 14,92 лв., представляваща мораторна
лихва върху главницата за потребена топлинна енергия за периода 15.09.2021 г. –
13.12.2023 г., сумата от 0,00 лв., преставляваща цена на извършена услуга дялово
разпределение на топлинна енергия за периода от м.11.2020 г. до м.02.2022 г., и сумата
от 4,45 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода 01.09.2021 г. – 13.12.2023 г., ведно със законната лихва за
забава, считано от 05.01.2024 г. до окончателното плащане на сумите, като погасени
чрез плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА Т. П. В., ЕГН ********** с адрес /адрес/ А. С. П. ЕГН ********** с
адрес , /адрес/, С. А. П. ЕГН********** с адрес /адрес/, Т. А. П. ЕГН ********** с
адрес /адрес/ и С. А. П., ЕГН ********** с адрес /адрес/ на основание чл. 78, ал. 1
ГПК да заплатят разделно на /фирма/, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: /адрес/, сумата от 600 лева, представляващи разноски в
производството, както следва . Т. П. В. – 4/8 части, А. С. П. – 1/8 част , С. А. П. – 1/8
, Т. А. П. – 1/8 , С. А. П. – 1/8 част.
Решението е постановено при участието на привлеченото от ищеца трето лице-
помагач /фирма/.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните и третото лице помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9