№ 34982
гр. София, 30.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20221110170397 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от
Доборомир П. К. срещу Софийски университет „Свети Климент Охридски“.
В исковата молба са изложени твърдения, че страните по делото са в трудово
правоотношение по силата на трудов договор № РД22-835/24.02.2015г., по което
ищецът работел като главен асистент първоначално в катедра „Изчислителни системи“
на Факултета по математика и информатика, същото изменяно с допълнително
споразумение от 13.11.2019г., по което преминал в катедра „Мехатроника, роботика и
механика“ в същия факултет, както и допълнително споразумение от 12.06.2020г., по
което преминал в катедра „Математическа логика и приложенията “ в същия
факултет. Твърди, че в трудовият договор неправилно е отразено, че е постъпил на
работа на 26.02.2015г., доколкото действително започнал да престира труд на
23.02.2015г. като водил упражнения по дизайн и анализ на алгоритми на студенти от
втори курс. Поддържа, че предвид допуснатата от работодателя фактическа грешка, не
е получил трудово възнаграждение за три дни през месец февруари 2015г., не му е
зачетен и трудов стаж за същите дни, което води до начисляване на ежегодно
увеличение за клас прослужено време с месец по-късно /през м. април, вместо през м.
май/. Предвид изложеното моли да бъде поправена датата, на която е започнал работа
при ответника, отразена в трудовия му договор, да бъдат добавени три дни трудов
стаж, съответно увеличението за клас прослужено време да настъпва ежегодно през
месец март, а не през април, да му бъде заплатено трудово възнаграждение за 23, 24, и
25 февруари 2015г. в размер на 102,05 лева, както и увеличенията за клас за м.март
2017г., м.март 2018г., м.март 2019г., м.март 2020г., м.март 2021г. и м.март 2022г. в общ
размер 71,88 лева
При извършване на служебна проверка относно допустимостта на
производството и редовността на исковата молба, съдът е констатирал нередовности,
1
като с Разпореждане № 71585 от 09.06.2023 г. съдът е дал указания за отстраняване на
констатираните нередовности – да обоснове правен интерес от заявената осъдителна
претенция ответникът да поправи началната дата на постъпване на работа на ищеца,
отразена в трудовия договор, за начисляване на допълнителни три дни трудов и
осигурителен стаж, както и отразяване на поправката в издаваните от работодателя
документи, трудов договор, ведомости, информация изпращана до държавни органи,
както и да формулира петитум на исковата молба.
С уточнителна молба от 29.06.2023г. ищецът не е отстранил констатираните
нередовности и неясноти, а е препратил към обстоятелната част на исковата молба.
Формулира петитум, според който иска съдът да признае за установено, че започнал да
полага труд по трудовото правоотношение с ответника Софийски университет „Свети
Климент Охридски“ на 23.02.2015г., а не на 26.02.2015г., съответно работодателят да
бъде осъден да му начисли трудов и осигурителен стаж за тези три дни, да отрази
поправката в издаваните документи, да внесе осигуровките за тези три дни, и да
започне да му изплаща ежегодното увеличение за клас прослужено време от м. март.
Съдът намира, че предвид изявленията и фактите, на които се позовава ищецът,
както и с оглед формулираните искания, исковата молба в частта по отношение на така
посочените искания е изначално недопустима. Това е така по следните съображения:
На първо място следва да се посочи, че установяването на трудов стаж касае
установяване факта на положен труд на конкретна длъжност с конкретна трудова
функция в определен период. Искът за установяване на трудов стаж представлява иск
по чл. 124, ал. 4, изр. второ ГПК – за установяване на факт по съдебен ред. Съгласно
чл. 124, ал. 4 може да се предяви иск за установяване истинността или неистинността
на един документ, като иск за установяване съществуването или несъществуването на
други факти с правно значение се допуска само в случаите, предвидени в закон.
Установяването на трудов и осигурителен стаж е допустимо на основание и по реда на
Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред. В случая ищецът
не твърди невъзможност за установяване на трудов и осигурителен стаж поради това,
че документите, от които същият се установява, са изгубени или унищожени.
Напротив, той извежда правния си интерес от твърдение, че работодателят е допуснал
фактическа грешка /така и в уточнителната молба от 1104/2024г./, въз основа на която
твърди, че не е получил трудово възнаграждение за труда, положен през дните –
23.02.2015г., 24.02.2015г. и 25.02.2015г. Ищецът се позовава на разпоредбата на чл.357
КТ, касаеща предметния обхват на трудовите спорове между работник и работодател,
но същата в частта относно установяване на трудов стаж препраща към ЗУТОССР.
Изложените от ищеца твърдения сочат на неприложимост на специалното исково
производство по установителен иск по реда на Закон за установяване на трудов и
осигурителен стаж, а поради това – и на недопустимост на производство по
2
установителен иск за този факт на основание чл. 124, ал.4, изр. второ ГПК. (за
недопустимостта на иск за установяване на трудов стаж не по специалния предвиден в
нормативен акт ред например Решение № 538 от 03.08.2010 г., постановено по гр. д. №
479/2009 г. III г. о. ВКС).
При съобразяване на гореизложеното, настоящият състав достига до извод за
недопустимост и на искането за поправка на датата на постъпване на работника на
работа, отразена в издадените от работодателя документи, при аргументи за липса на
предвиден от законодателя иск по чл. 124 ГПК, като същевременно установяването на
тези обстоятелства е предмет на изследване в рамките на заявените претенции за
незаплатено трудово възнаграждение.
На следващо място установяването на задължения за данъци и задължителни
осигурителни вноски, техните размери и принудителното им събиране от
осигурителите – в случая от работодателят, е възложено на компетентните държавни
органи по приходите. С оглед на изложеното, ищецът не е легитимиран да претендира
внасянето на осигурителни вноски /Така Определение № 402 от 10.08.2010г. на ВКС по
ч.гр. дело № 298/2010г., III г.о., ГК/ .
Воден от горното и на основание чл. 130, вр. чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА подадената искова молба вх. № 288317/23.12.2022г. по която е
образувано гр.д. № 70397/2022г. по описа на СРС, 81 състав, в частта по исканията да
се признае за установено, че ищецът Доборомир П. К. е започнал да полага труд по
трудовото правоотношение с ответника Софийски университет „Свети Климент
Охридски“ на 23.02.2015г., а не на 26.02.2015г., съответно работодателят да бъде
осъден да му начисли допълнителни три дена трудов и осигурителен стаж, да отрази
поправката в издаваните документи, да внесе осигуровките за тези три дни, и да
започне да му изплаща ежегодното увеличение за клас прослужено време от м. март.
Определението подлежи на обжалване от ищеца в едноседмичен срок от
съобщаването му с частна жалба пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3