№ 423
гр. София, 27.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря Мариела П. Миланова
като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно търговско дело №
20241001000457 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 30.04.2024 г. на ищеца „Корпоративна търговска
банка” АД /в несъстоятелност/ срещу решението от 8.04.2024 г. по т. д. № 2472/2019 г. на
Софийския градски съд, VІ-6 състав, с което:
са отхвърлени предявените срещу „Пи Ес Инвест“ ЕООД искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на следните суми, дължими по договор за банков кредит от 24.06.2013 г. и
анекси към него: 1) сумата 506 703,86 лв., представляваща част от вземане в размер на
824 241,68 лв. – просрочени лихви върху просрочена главница за периода 27.10.2014 г.
– 25.09.2019 г.; 2) сумата 6 195,62 лв. – текущи лихви върху просрочена главница за
периода 25.10.2019 г. – 7.11.2019 г.; и 3) сумата 210 091,92 лв. – неустойка върху
просрочени лихви за периода 16.10.2014 г. – 7.11.2019 г.;
ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 500 лв. – съдебни разноски.
В жалбата се твърди, че неправилно и необосновано СГС е приел, че записаното в
договора за встъпване в дълг, че ответникът е встъпил в задълженията на
кредитополучателя „Промишлено строителство – Холдинг“ АД до размера на сумата
1 384 912,88 лв., важи за всички задължения по договора за кредит. Твърди се, че това
ограничение е приложимо само към размера на главницата, но не и до акцесорните
задължения за лихви и неустойки, които са дължими в резултат на обявяване на
недействителността на прихващанията по реда на чл. 59, ал. 5 ЗБН. Неправилни били
1
изводите и относно темпоралното действие на влязлото в сила съдебно решение по чл. 59,
ал. 5 ЗБН, което противно на приетото от съда имало обратно действие, тъй като искът бил
установителен, но дори и да бил конститутивен се отричал изцяло погасителния ефект на
прихващането. Доколкото дългът не бил погасен, то върху него се дължали лихви и
неустойки според уговореното в договора за кредит. Сочи се, че със сключването на
договора за встъпване в дълг от 15.02.2018 г. ответникът е признал наличието на задължения
по договора за кредит, което признание е прекъснало давността на осн. чл. 116, буква „а“
ЗЗД.
Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението и да
уважи предявените искове.
Въззиваемият „Пи Ес Инвест“ ЕООД – ответник по исковете – в писмен отговор оспорва
жалбата. Претендира разноски.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци
на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Корпоративна търговска банка” АД /в
несъстоятелност/ с искова молба от 20.11.2019 г., с която срещу „Пи Ес Инвест“ ЕООД са
били предявени обективно съединени осъдителни искове за заплащане на следните суми по
договор за банков кредит от 24.06.2013 г. и анекси към него и договор за встъпване в дълг от
15.02.2018 г.: 1) 49 243,89 лв., представляваща лихва върху просрочена главница за периода
27.10.2014 г. – 28.12.2015 г.; 2) 824 241,68 лв., представляваща просрочени лихви върху
просрочена главница за периода 27.10.2014 г. – 25.09.2019 г.; 3) 6 195,62 лв. – текущи лихви
върху просрочена главница за периода 25.10.2019 г. – 7.11.2019 г.; и 4) 210 091,92 лв. –
неустойка върху просрочени лихви за периода 16.10.2014 г. – 7.11.2019 г.
Впоследствие производство е било частично прекратено на осн. чл. 126 ГПК с
определение от 3.06.2020 г., което е било частично потвърдено с определение от 4.08.2020 г.
по ч.гр.д. № 2400/2020 г. на САС и определение № 41/26.01.2021 г. по ч.т.д. № 1843/2020 г.
на ВКС, І т.о., по отношение на следните претенции: за сумата 49 243,89 лв. и за сумата
317 537,82 лв., представляваща част от вземане в размер на 807 736,20 лв. – просрочени
лихви върху просрочена главница за периода 27.10.2014 г. – 25.09.2019 г.
В исковата молба се твърди, че по силата на договор от 24.06.2013 г., изменен с анекси,
ищецът е предоставил на „Промишлено строителство Холдинг“ ЕАД кредит в размер на
1 500 000 лв. Същият бил обезпечен с договорна ипотека от 30.02.2013 г. върху недвижими
имоти на кредитополучателя, които на 22.08.2016 г. били апортирани в новоучреденото
дружество – ответник по делото. Впоследствие през 2014 г. кредитополучателят отправил
три изявления за прихващания относно свои задължения по кредита, които били обявени за
относително недействителни с решение по т.д. № 2630/2016 г. на СГС, влязло в сила на
2.07.2019 г. Междувременно по искане на ответника бил сключен договор от 15.02.2018 г., с
който ответникът е встъпил в задълженията на кредитополучателя по посочения договор за
2
кредит, включително в дълга, който би възникнал в резултат на обявяване за
недействителни на прихващанията. На 26.07.2019 г. от „Българска банка за развитие“ АД
била заплатена на ищеца сумата 1 018 131,71 лв., с която били погасени задълженията за
сумите, които са предмет на прихващанията, сред които не били процесните суми.
Поддържа се, че обявените за недействителни прихващания не са породили целеното с тях
погасително действие, поради което кредитът е изпаднал в просрочие и върху просрочените
суми се дължали уговорените лихви и неустойки. Въпреки връчената покана ответникът
отказал да заплати тези суми с писмо от 8.08.2019 г. Твърди се, че спрямо
кредитополучателя „Промишлено строителство Холдинг“ ЕАД било открито производство
по несъстоятелност по т.д. № 429/2018 г. на СГС.
По делото е представен договор за банков кредит от 24.06.2013 г., с който „Корпоративна
търговска банка” АД е отпуснала на кредитополучателя „Промишлено строителство
Холдинг“ ЕАД, кредит в размер на 1 500 000 лв., предназначен за изграждане на 8-етажна
жилищна сграда в гр. София, район „Възраждане“, УПИ V-4,5,20, 21 от кв. 223, а
кредитополучателят се е задължил да го ползва и върне заедно с дължимите лихви и при
условията на договора. Според т. 6 крайният срок за усвояване на кредита е 30.09.2013 г., а
крайният срок за погасяването му е 20.09.2015 г., като главницата следва да се погасява на
24 месечни вноски от по 62 500 лв., считано от 20.10.2013 г. Страните са уговорили
следните размери на лихви по кредита към датата на сключването му: 1) 9 % годишна
възнаградителна лихва върху фактически усвоените суми, платима ежемесечно до 25-то
число на съответния месец; 2) наказателна лихва в размер на 10 пункта над
възнаградителната – върху просрочена главница; 3) неустойка за забава в размер на 10 %
годишно – върху просрочена възнаградителна лихва. Уговорено е и, че кредитополучателят
дължи еднократна комисиона за разходите по управление и обработка на кредита в размер
на 1 % върху разрешения кредит, платима до 30.06.2013 г. /т. 14/, както и други такси и
комисиони, предвидени в тарифата на банката /т. 15/. В т. 40 от договора са предвидени
редица хипотези на неизпълнение на договора, при които банката има право да обяви
предсрочната изискуемост на кредита. Според т. 31 следва да се учредят следните
обезпечения на кредита: 1) особен залог върху всички настоящи и бъдещи вземания на
кредитополучателя по разплащателни сметки, открити в банката; 2) в срок до 30.12.2013 г. –
договорна ипотека върху правото на строеж на жилищната сграда, за построяването на която
е отпуснат кредитът.
С анекс № 1/30.09.2013 г. са уговорени следните промени в договора за кредит: 1) срокът
за усвояване на кредита е продължен до 30.12.2013 г.; 2) крайният срок за погасяване на
кредита е продължен до 20.12.2015 г.; 3) падежът на първата месечна вноска по главницата е
променен на 20.01.2014 г.
С анекс № 2/17.01.2014 г. са уговорени следните промени в периода на издължаване на
главницата: 1) на 20.02.2014 г. – една вноска в размер на 65 226 лв., 2) от 20.03.2014 г. до
20.12.2015 г. – 22 вноски в размер на по 65 217 лв.
С нотариален акт № 165/30.09.2013 г., том І, рег. № 6587, нот. д. № 145/2013 г. на
3
нотариус Г. Т., с рег. № ***, кредитополучателят „Промишлено строителство Холдинг“ ЕАД
е учредил в полза на „КТБ“ АД договорна ипотека върху свои недвижими имоти /подробно
описани/, изградени в груб строеж, находящи се в жилищна сграда на 8 етажа, изградена в
гр. София, ул. „Алдомировска“ № 101 – 103 и на ул. „Инж. Иван Иванов“ № 37 – 39, в УПИ
V-4,5,20,21 от кв. 223. Ипотеката е учредена за обезпечаване на задълженията по договора за
кредит от 24.06.2013 г.
Същите имоти са били апортирани от „Промишлено строителство Холдинг“ ЕАД в
капитала на ответника „Пи Ес Инвест“ ЕООД при неговото учредяване, като дружеството е
регистрирано на 22.08.2016 г. с ЕИК – *********. Впоследствие на 1.09.2016 г. за нов
едноличен собственик на капитала е вписано „Строй Инвест“ ЕООД.
На 7.09.2016 г. е било сключено тристранно споразумение между „Промишлено
строителство Холдинг“ ЕАД, „Строй Инвест“ ЕООД и „Пи Ес Инвест“ ЕООД. Със същото е
уговорено, че „Пи Ес Инвест“ ЕООД встъпва като солидарен длъжник по отношение на
другите страни по допълнително споразумение от 26.08.2016 г. към договор за покупко-
продажба на дружествените дялове от „Пи Ес Инвест“ ЕООД, които задължения
представляват: 1) задължения към „КТБ“ АД по договор за банков кредит от 24.06.2013 г.,
или алтернативно 2) задължения по договори за цесия – в зависимост от изхода по т.д. №
2630/2016 г. на СГС, заведено от „КТБ“ АД. Ответникът е уведомил ищеца за тристранното
споразумение с писмо с вх. № 517/30.01.2018 г. /л. 68 от делото на СГС/.
С решение № 73/20.06.2014 г., изменено и допълнено с решение № 74/22.06.2014 г., на
Управителния съвет на БНБ „Корпоративна търговска банка“ АД е поставена за срок от три
месеца под специален надзор поради опасност от неплатежоспособност. С горецитираните
решения се спира изпълнението на всички задължения на банката, ограничена е дейността
на банката, като й е забранено да извършва всички дейности съгласно банковия й лиценз,
отстранени са от длъжност членовете на Управителния и Надзорния съвети, лишени са от
право на глас акционерите, притежаващи пряко или косвено повече от 10 % от акциите с
право на глас, и са назначени квестори. Двете решения са обявени в Търговския регистър по
партидата на банката на 23.06.2014 г.
С решение № 114/16.09.2014 г. на Управителния съвет на БНБ, обявено в ТР на
18.09.2014 г., е продължен до 20.11.2014 г. срокът, през който банката е поставена под
специален надзор, като е продължено действието на всички произтичащи от това мерки.
С решение № 138 по протокол № 27/6.11.2014 г. на Управителния съвет на БНБ на осн.
чл. 36, ал. 2, т. 2 ЗКИ е отнет лиценза за извършване на банкова дейност на „КТБ“ АД, като
на осн. чл. 9, ал. 1 ЗБН е подадено искане за откриване на производство по несъстоятелност.
Решението е обявено в Търговския регистър по партидата на банката на 7.11.2014 г.
С решение от 22.04.2015 г. по т.д. № 7549/2014 г. на СГС, обявено в ТР на 22.04.2015 г., е
обявена неплатежоспособността на „КТБ“ АД с начална дата 6.11.2014 г., открито е
производство по несъстоятелност, банката е обявена в несъстоятелност, прекратена е
дейността й, прекратени са правомощията на органите й, постановена е обща възбрана и
4
запор върху имуществото и е постановено започване на осребряване на имуществото,
включено в масата на несъстоятелността. Решението на СГС е било отменено в частта за
началната дата на неплатежоспособност и същата е определена на 20.06.2014 г. с влязло в
сила решение от 3.07.2015 г. по т.д. № 2216/2015 г. на САС, обявено в ТР на 8.07.2015 г.
С писмо с вх. № 8893/19.09.2014 г. кредитополучателят „Промишлено строителство
Холдинг“ ЕАД е уведомил „КТБ“ АД, че е придобил с договор за цесия от 16.09.2014 г.
вземането на „Инфрабилд“ ДЗЗД към банката по посочена разплащателна сметка в общ
размер на 133 570 лв. Заявено е, че се извършва прихващане с част от това вземане в размер
на 130 434 лв. срещу насрещните му задължения към банката, произтичащи от договора за
банков кредит от 24.06.2013 г.
С писма с вх. № 9401/16.10.2014 г. и вх. № 9402/16.10.2014 г. кредитополучателят
„Промишлено строителство Холдинг“ ЕАД е уведомил „КТБ“ АД, че е придобил с договор
за цесия от 15.10.2014 г. вземането на С. С. Д. към банката по посочена депозитна сметка в
размер на 7 000 евро. Заявено е, че се извършва прихващане с това вземане срещу
насрещните му задължения към банката, произтичащи от договора за банков кредит от
24.06.2013 г.
С писмо с вх. № 10195/30.10.2014 г. и уведомление с вх. № 10505/3.11.2014 г.
кредитополучателят „Промишлено строителство Холдинг“ ЕАД е уведомил „КТБ“ АД, че е
придобил с договор за цесия от 30.10.2014 г. вземания на И. И. Д. към банката по няколко
депозитни сметка в размер съответно 350 032,79 евро, 163 035,72 евро и 308 831,62 лв.
Заявено е, че се извършва прихващане с тези вземания срещу насрещните му задължения
към банката, произтичащи от договора за банков кредит от 24.06.2013 г.
Не е спорно, че от синдиците на „КТБ“ АД срещу „Промишлено строителство Холдинг“
ЕАД са били предявени искове за оспорване на редица прихващания, измежду които и
процесните, предмет на: 1) т.д. № 2630/2016 г. на СГС – за относителна недействителност по
чл. 59, ал. 5 ЗБН; и 2) по т.д. № 1490/2017 г. на СГС – за нищожност по чл. 26, ал. 2 ЗЗД във
вр. с чл. 59, ал. 2 ЗБН и за относителна недействителност по чл. 59, ал. 3 ЗБН.
С решение от 21.08.2017 г. по т.д. № 2630/2016 г. на СГС, потвърдено с решение от
8.03.2018 г. по т.д. № 5582/2017 г. на САС, са отхвърлени исковете по чл. 59, ал. 5 ЗБН.
Решението на САС е отменено с окончателно решение № 39/2.07.2019 г. по т.д. № 1283/2018
г. на ВКС, І т.о., като исковете са уважени и прихващанията са обявени за недействителни
спрямо кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД.
С влязло в сила решение от 23.03.2020 г. по т.д. № 1490/2017 г. на СГС, потвърдено с
решение от 28.10.2020 г. по т.д. № 2157/2020 г. на САС, са отхвърлени предявените искове
по чл. 26, ал. 2 във вр. с чл. 59, ал. 2 ЗБН, а производството по исковете по чл. 59, ал. 3 ЗБН е
прекратено.
С писмо с вх. № 3406/29.08.2017 г. ответникът е уведомил ищеца, че желае да изплати
дълга в размер на 1 018 131,17 лв. на „Промишлено строителство Холдинг“ ЕАД по
договора за кредит от 24.06.2013 г. Предложена е замяна на обезпечението по този кредит –
5
вместо договорната ипотека, да се внесе от ответника сума по депозитна сметка в същия
размер.
С писмо с вх. № 3798/4.10.2017 г. ответникът е предложил на ищеца да бъде обезпечена
освен сумата 1 018 131,17 лв., предмет на оспорените прихващания, но и лихвите по т. 10 от
договора за кредит за 3-годишен период в размер на 300 378,22 лв., както и таксите и
комисионите по т. 15.
С уведомление с изх. № 965/19.10.2017 г. синдиците на „КТБ“ АД са дали съгласие за
замяна на ипотеките с друго обезпечение – откриване на две специални сметки за сумите
1 018 131,17 лв. и 366 781,71 лв., както и учредяване на особен залог върху вземанията по
двете сметки в полза на банката /л. 69 от делото на СГС/.
В хода на висящността на двете искови производства по т.д. № 2630/2016 г. и т.д. №
1490/2017 г. на СГС е бил сключен договор за специални сметки под условие от 15.01.2018
г. между „Българска банка за развитие“ АД, ищеца „КТБ“ АД и ответника „Пи Ес Инвест“
ЕООД. Страните са уговорили, че ответникът ще открие в „ББР“ АД две сметки под условие
с посочени IBAN: 1) сметка под условие 1, в която да се внесе сумата 1 018 131,17 лв., и 2)
сметка под условие 2, в която да внесе сумата 366 781,71 лв. Според чл. 3 или чл. 5 сумата
по сметка под условие 1 ще се изплати в полза на „КТБ“ АД при представяне на заверен
препис от влязло в сила съдебно решение или съдебна спогодба по т.д. № 2630/2016 г. на
СГС или от влязло в сила съдебно решение или съдебна спогодба по т.д. № 1490/2017 г. на
СГС, с което изцяло са уважени предявените искове, а ако са частично уважени –
съразмерно на уважената част. Според чл. 4 при отхвърляне на исковете и по двете дела
сумата следва да се изплати в полза на ответника, а при частично отхвърляне – съразмерно
на отхвърлената част. Според чл. 6 сумата по сметка под условие 2 ще се изплати в полза на
„КТБ“ АД при представяне на заверен препис от влязло в сила съдебно решение, съдебна
спогодба или споразумение между ищеца и ответника, с което ответникът е осъден или
задължен да заплати в полза на банката лихви по договора за кредит, както и съдебни
разноски – до размера на тези суми, а в останалите случаи сумата по сметката се превежда
на ответника. Според чл. 7 крайният срок за представяне на документите, установяващи
настъпване на условията, е 15.01.2023 г., а при непредставяне в този срок сумите се
освобождават в полза на ответното дружество.
Видно от представените 2 бр. платежни нареждания от 23.01.2018 г. ответникът е превел
от своя сметка в „Юробанк България“ АД в двете сметки в ББР сумите 1 018 131,17 лв. и
366 781,71 лв.
С договор от 29.01.2018 г. ответникът е учредил в полза на ищеца особен залог върху
вземанията по същите банкови сметки, открити в „ББР“ АД, като обезпечение на вземанията
на ищеца по договора за кредит от 24.06.2013 г. към „Промишлено строителство Холдинг“
ЕАД и ответника. Договорът е бил вписан на 30.01.2018 г. в ЦРОЗ.
С договор от 15.02.2018 г., сключен между ищеца и ответника, е уговорено на осн. чл.
101 ЗЗД ответникът да встъпи като солидарен длъжник на „Промишлено строителство
6
Холдинг“ ЕАД в дълга към ищеца по договора за кредит от 24.06.2013 г. и последващи
анекси до размера на сумата 1 384 912,88 лв., включително и в дълга, който би възникнал в
резултат от обявяване на недействителността на процесните прихващания.
С покана с вх. № 2557/8.08.2019 г. ответникът е предложил на ищеца споразумение, като
бъде освободена в полза на ищеца сумата по сметка под условие 1, открита в „ББР“ АД,
предвид влязлото в сила решение № 39/2.07.2019 г. по т.д. № 1283/2018 г. на ВКС.
Предложено е сумата по сметка под условие 2 да се освободи в полза на ответника,
доколкото с решението на ВКС не са присъдени лихви в полза на ищеца, а то имало
конститутивен характер от влизането му в сила и лихви се дължали от тогава. Изразена е
готовност за плащане на законната лихва след решението на ВКС.
Видно от банково извлечение от 31.10.2019 г. от сметката под условие 1, открита в „ББР“
АД, на 26.07.2019 г. е бил извършен превод в полза на „КТБ“ АД в размер на 1 018 131,17
лв.
Видно от приложеното гр. д. № 57163/2019 г. на СРС, 33 състав, същото е било
образувано по подадено от ищеца срещу ответника заявление по чл. 417 ГПК от 8.10.2019
г., което е уважено изцяло, като е издадена заповед за изпълнение от 11.10.2019 г. за
следните суми, дължими по договор за кредит от 24.06.2013 г., тристранно споразумение от
7.09.2016 г. и договор за встъпване в дълг от 15.02.2018 г.: 1) сумата 317 537,82 лв.,
представляваща част от вземане в размер на 807 736,20 лв. за просрочени лихви върху
просрочена главница за периода 27.10.2014 г. – 25.09.2019 г.; 2) сумата 49 243,89 лв.,
представляваща лихва върху просрочена главница за периода 27.10.2014 г. – 28.12.2015 г.,
ведно със законната лихва от 8.10.2019 г. до изплащането.
Във връзка с подадено от ответника възражение по чл. 414 ГПК от 18.10.2019 г. е било
образувано исково производство по чл. 422 ГПК по подадена от ищеца „КТБ“ АД искова
молба от 19.12.2019 г., по която е образувано т.д. № 2758/2019 г. на СГС. С решение от
18.01.2021 г. на СГС, потвърдено с решение от 15.06.2021 г. по т.д. № 356/2021 г. на САС и
определение № 510/8.08.2022 г. по т.д. № 2022/2021 г. на ВКС, ІІ т.о. , исковете по чл. 422,
ал. 1 ГПК са отхвърлени изцяло, като е прието, че сумите са недължими.
От вписванията в ТР се установява, че с влязло в сила решение от 17.12.2018 г. по т.д. №
429/2018 г. на СГС на осн. чл. 630, ал. 1 ТЗ е открито производство по несъстоятелност
спрямо „Промишлено строителство Холдинг“ ЕАД, с начална дата на неплатежоспособност
– 31.01.2017 г., по искане на кредитора „Глоксиния“ ЕООД и присъединените кредитори
„Инфра Експерт“ АД, „КТБ“ АД и „ПИБ“ АД. С решение от 1.07.2019 г., обявено в ТР на
1.07.2019 г., на осн. чл. 710 ТЗ дружеството е обявено в несъстоятелност, като е постановено
прекратяване на дейността му, прекратяване на правомощията на органите и начало на
осребряване на имуществото му. В списъка на приетите вземания, предявени в срока по чл.
685 ТЗ, обявен в ТР на 15.02.2019 г., са включени вземания на „КТБ“ АД по процесния
договор за банков кредит от 25.06.2013 г. в общ размер на 987 248,05 лв. – редовна
главница, просрочена главница, просрочени лихви върху редовна главница и върху
7
просрочена главница, неустойки, като са приети под условие, че бъдат уважени исковете по
т.д. № 2630/2016 г. и т.д. № 1490/2017 г. на СГС. Срещу приемането на тези вземания не е
било подадено възражение, като списъкът е одобрен по реда на чл. 692 ТЗ с определение от
9.04.2019 г., обявено в ТР на 15.04.2019 г.
В първоинстанционното производство е прието заключение от 16.10.2023 г. на съдебно-
счетоводна експертиза, извършена от вещото лице С. М.. Вещото лице е установило, че по
процесния договор за кредит от 24.06.2013 г. кредитополучателят „Промишлено
строителство Холдинг“ ЕАД в периода 25.06.2013 г. – 12.02.2014 г. е усвоил суми в общ
размер на 1 561 500 лв. Установено е и, че с процесните прихващания са били погасени
задължения в общ размер на 987 248,05 лв., от които: 926 728,81 лв. – редовна главница,
51 526,19 лв. – просрочена главница, 7 698,21 лв. – просрочени лихви върху редовна
главница, 1 016,44 лв. – просрочени лихви върху просрочена главница, и 278,40 лв. –
неустойка. Според експертизата, ако се игнорират прихващанията, обявени за
недействителни, и като се вземе предвид и извършения на 26.07.2019 г. превод от „ББР“ АД
в полза на „КТБ“ АД на сумата 1 018 131,17 лв., са налице и следните непогасени
задължения: 1) 49 219,93 лв. – просрочена възнаградителна лихва по т. 10 от договора върху
редовна главница за периода 27.10.2014 г. – 28.12.2015 г., 2) 777 002,48 лв. – просрочена
лихва по т. 12 от договора върху просрочена главница за периода 27.10.2014 г. – 20.11.2019
г., и 3) 180 955,67 лв. – неустойки по т. 13 от договора върху просрочени възнаградителни
лихви за периода 16.10.2014 г. – 20.11.2019 г. Експертизата е изчислила и какви са
дължимите лихви и неустойки за други периоди, а именно: 1) за периода 19.11.2016 г. –
23.01.2018 г.: 206 004,23 лв. – просрочени лихви върху просрочена главница; 12 907,53 лв. –
текущи лихви върху просрочена главница; 11 990,52 лв. – неустойки върху просрочени
текущи лихви; и 2) за периода 19.11.2016 г. – 26.07.2019 г.: 498 747,08 лв. – просрочени
лихви върху просрочена главница; 516,34 лв. – текущи лихви върху просрочена главница;
64 981,97 лв. – неустойки върху просрочени текущи лихви.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима.
І. По допустимостта на обжалваното решение
При служебно извършената проверка въззивният съд установи частична недопустимост
на обжалваното решение, поради следното:
Предмет на делото са осъдителни искове за заплащане на различни суми, претендирани
на договорно основание – договора за банков кредит от 24.06.2013 г. и анекси, както и
договора за встъпване в дълг от 15.02.2018 г. По-конкретно, след частичното прекратяване
на производството с определение от 3.06.2020 г. предмет на делото са следните
претендирани вземания: 1) за сумата 506 703,86 лв., представляваща част от вземане в
размер на 824 241,68 лв. – просрочени лихви върху просрочена главница за периода
27.10.2014 г. – 25.09.2019 г.; 2) за сумата 6 195,62 лв. – текущи лихви върху просрочена
8
главница за периода 25.10.2019 г. – 7.11.2019 г.; и 3) за сумата 210 091,92 лв. – неустойка
върху просрочени лихви за периода 16.10.2014 г. – 7.11.2019 г.
Видно от данните по делото първият иск /за сумата 506 703,86 лв./ е предявен като
частичен, като преди него е предявен друг частичен иск за същото вземане – предмет на т.д.
№ 2758/2019 г. на СГС. Без значение е, че настоящият иск е осъдителен, а искът по т.д. №
2758/2019 г. е установителен по чл. 422, ал. 1 ГПК, а е важно, че предметът им е идентичен –
едно и също спорно право, произтичащо от едни и същи правопораждащи факти, за един и
същи период. Това спорно право е индивидуализирано и по двете дела по един и същи
начин – вземане по процесния договор за просрочени лихви върху просрочена главница за
периода 27.10.2014 г. – 25.09.2019 г. Ирелевантно е, че по делото по чл. 422 ГПК целият
размер на вземането е посочен в размер на 807 736,20 лв., а по настоящото дело – в размер
на 824 241,68 лв., тъй като при частичен иск съдът не изследва целия размер на вземането,
нито се формира СПН по този размер. В исковата молба ищецът не е длъжен и да посочва
целия размер, а е достатъчно да посочи, че претенцията му е за част от вземането, в
противен случай ще се счита, че е за цялото. Разликата между двете дела е в обхвата на
търсената защита – по т.д. № 2758/2019 г. защита се търси за част от вземането в размер на
317 537,82 лв., а в настоящото делото – за друга част от същото вземане в размер на 506
703,86 лв. Определящо за квалифицирането на двата иска като частични е обстоятелството,
че и по двете дела ищецът е посочил един и същи период на претендираните лихви
/27.10.2014 г. – 25.09.2019 г./, а не е предявил искът по едното дело за един период /част от
глобалния период/, а искът по другото – за друг период, в който случай исковете не биха
били частични. По този начин самият ищец е обвързал съдбата на втория частичен иск от
изхода на спора по първия частичен иск.
В случая първи частичен иск се явява този по т.д. № 2758/2019 г., който съобразно чл.
422, ал. 1 ГПК се счита предявен на 8.10.2019 г., докато настоящият иск е предявен на
20.11.2019 г. Това именно е и причината с определението от 3.06.2020 г. настоящото дело да
бъде спряно на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на посоченото дело – съобразно
постановките по т. 3 от ТР № 3/22.04.2019 г. на ВКС – ОСГТК. Производството по
обуславящото т.д. № 2758/2019 г. обаче е приключило с цялостно отхвърляне на
предявения частичен иск, поради приета недължимост на сумата – с решение от
18.01.2021 г. на СГС, потвърдено с решение от 15.06.2021 г. по т.д. № 356/2021 г. на САС и
определение № 510/8.08.2022 г. по т.д. № 2022/2021 г. на ВКС, ІІ т.о.
При този изход на спора по първия частичен иск СГС не е съобразил, че производството
по втория частичен иск подлежи на прекратяване, поради недопустимост. Това е така,
защото при отхвърляне на частичен иск /с изключение на отхвърляне поради неизискуемост/
се формира СПН за цялото претендирано вземане, вкл. и по непредявената му част –
съществуването на цялото вземане се отрича. Или както е прието и в мотивите по т. 2 от ТР
№ 3/22.04.2019 г. на ВКС – ОСГТК:
„При отхвърляне на частичния иск като неоснователен ищецът не би могъл успешно да
предяви иск за останалата непредявена част от вземането, тъй като с влязлото в сила
9
решение, с което се отхвърля частичния иск, се отрича цялото спорно право.
Следователно СПН обхваща цялото вземане, т.е. това решение се ползва със СПН и по
отношение на непредявената част от вземането, включително и относно
правопораждащите факти…Силата на пресъдено нещо на отхвърлителния диспозитив
по частичния иск разпростира действието си и за непредявената част, защото от
гледна точка на материалното право несъществуването на част от цялото вземане
поради неосъществяване на правнорелевантните за възникване на твърдяното субективно
материално право факти е равнозначна на несъществуване и на разликата до неговия
пълен обем според твърденията на ищеца.“.
Следователно, при отхвърляне на частичен иск спорът за целия размер на вземането се
счита за окончателно разрешен със СПН и друг иск /вкл. за друга част от същото вземане/ не
може да се води поради забраната за непререшаемост на спора по чл. 299 ГПК, налагаща
прекратяване на всяко последващо дело с идентичен предмет. Това разбиране е безспорно в
константната съдебна практика.
Ето защо предявеният по настоящото дело втори частичен иск се явява недопустим, което
е налагало СГС да прекрати производството по него на осн. чл. 299 ГПК, а не да
постановява решение по същество по него. Постановеното в тази част първоинстанционно
решение се явява недопустимо и следва да се обезсили, а производството по този иск да се
прекрати.
Останалите предявени искове са допустими, тъй като предметът им не съвпада с този по
т.д. № 2758/2019 г. на СГС. По-конкретно, претенцията за текущи лихви върху просрочена
главница по настоящото дело е за периода 25.10.2019 г. – 7.11.2019 г., докато претенцията
по делото по чл. 422, ал. 1 ГПК е за друг периода – от 27.10.2014 г. до 28.12.2015 г. Тези
искове следва да се разгледат по същество.
ІІ. По правилността на обжалваното решение в допустимата част
1. Не се спори, а и от събраните по делото доказателства се установява, че: 1) по силата на
процесния договор за банков кредит от 24.06.2013 г., изменен с анекси, ищецът „КТБ“ АД е
отпуснал на кредитополучателят „Промишлено строителство Холдинг“ ЕАД кредит в общ
размер на 1 500 000 лв. /според ССЕ усвоената сума е 1 561 500 лв./, който е следвало да се
погаси на вноски със съответните лихви до 20.12.2015 г.; 2) с няколко изявления от м. 10 и
м. 11.2014 г. кредитополучателят е извършил прихващане между свои придобити чрез цесии
вземания от вложители в „КТБ“ АД и насрещните си задължения по същия договор за
кредит, като прихващанията са обхванали всички дължими към този момент суми в общ
размер на 987 248,05 лв., от които 926 728,81 лв. – редовна главница, 51 526,19 лв. –
просрочена главница, 7 698,21 лв. – просрочени лихви върху редовна главница, 1 016,44 лв.
– просрочени лихви върху просрочена главница, и 278,40 лв. – неустойка върху просрочена
възнаградителна лихва; 3) с влязло в сила решение № 39/2.07.2019 г. по т.д. № 1283/2018 г.
на ВКС, І т.о., прихващанията са обявени за недействителни спрямо кредиторите на
10
несъстоятелността на „КТБ“ АД на осн. чл. 59, ал. 5 ЗБН; 4) в хода на висящността на
делото по чл. 59 ЗБН ответникът „Пи Ес Инвест“ ЕООД е встъпил като солидарен длъжник
на кредитополучателя в дълга към ищеца по договора за кредит от 24.06.2013 г. до размера
на сумата 1 384 912,88 лв., включително и в дълга, който би възникнал в резултат от
обявяване на недействителността на процесните прихващания; 5) във връзка с предходно
искане за замяна на обезпечението по кредита /ипотека/ ответникът е учредил в полза на
„КТБ“ АД алтернативно обезпечение – открил е две специални депозитни сметки в „ББР“
АД за сумите 1 018 131,17 лв. и 366 781,71 лв., които следва да се изплатят на кредитора
„КТБ“ АД при определени условия според договор от 15.01.2018 г., а върху същите
вземания по специалните сметки е учредил и особен залог с договор от 29.01.2018 г., вписан
на 30.01.2018 г.; 6) след постановяване на решение № 39/2.07.2019 г. по т.д. № 1283/2018 г.
на ВКС от първата специална сметка на 26.07.2019 г. е била преведена на ищеца „КТБ“ АД
сумата 1 018 131,17 лв., тъй като условието за нейното усвояване се е сбъднало – искът по
чл. 59, ал. 5 ЗБН е бил уважен.
При горните факти спорни по делото са въпросите – какво е действието на решението по
чл. 59, ал. 5 ЗБН и дължими ли са претендираните суми от ответника. По тези въпроси съдът
намира следното:
2. Противно на тезата на ищеца искът по чл. 59, ал. 5 ЗБН е конститутивен, а не
установителен. От вида на иска обаче не следва, че предвидената в разпоредбата правна
промяна /относителна недействителност на прихващанията/ настъпва за в бъдеще от
момента на влизане в сила на съдебното решение, с което искът се уважава, т.е. ex nunc.
Подобна последица е алогична спрямо относителна недействителност, тъй като нейното
естество е, че правните последици от съответния правен акт са непротивопоставими спрямо
съответните правоимащи лица /в случая – спрямо кредиторите на несъстоятелността/.
Непротивопоставимостта е спрямо всички породени правни последици от самото
проявление на правопораждащия им факт, без значение кога е влязло в сила съдебното
решение за обявяване на относителната недействителност, т.е. материалноправната промяна
винаги е ex tunc. Действие ex nunc е до голяма степен безсмислено спрямо целта на
относителната недействителност. По този въпрос становището на въззивния съд се
различава от това на първоинстанционния съд, който неправилно е приравнил влизането в
сила на съдебното решение по чл. 59, ал. 5 ЗБН с момента на настъпване на правната
промяна. След влизане в сила на това решение се счита, че погасителното действие на
прихващанията е отпаднало спрямо кредиторите на несъстоятелността, а вземанията по
договора за кредит стават дължими според уговореното в договора и предвидените в него
срокове.
3. Независимо от горното двете процесни претендирани суми са недължими.
Ищецът претендира сумата 6 195,62 лв. – текущи лихви върху просрочена главница за
периода 25.10.2019 г. – 7.11.2019 г. Текущите лихви са редовните възнаградителни лихви,
уговорени в т. 10 от процесния договор за кредит от 24.06.2013 г. – в размер на 9 %
годишно. Възнаградителната лихва обаче се дължи само до крайния срок за погасяване на
11
целия кредит, който според анекс № 2/17.01.2014 г. е 20.12.2015 г. Ако след този срок е
останала непогасена главница, то върху нея не се дължи възнаградителната лихва по т. 10, а
се дължи наказателната лихва за забава по т. 12 от договора, която е в размер на
възнаградителната плюс надбавка от 10 пункта, т.е. 19 % годишно. С процесната претенция
обаче не се претендира лихвата за забава по т. 12, а възнаградителната лихва по т. 10
/текущата лихва/, но извън крайния период за нейната дължимост /до 20.12.2015 г./, а
именно – за периода 25.10.2019 г. – 7.11.2019 г. За този период подобна лихва не се дължи
по договора, което е отчетено и в приетото заключение на ССЕ – в същото такава лихва за
този период не е начислена, като дължима. Ето защо този иск е неоснователен.
4. Ищецът претендира сумата 210 091,92 лв. – неустойка върху просрочени лихви за
периода 16.10.2014 г. – 7.11.2019 г.
Съгласно процесния договор за кредит от 24.06.2013 г. подобна неустойка е уговорена в
т. 13 и тя е дължима при забава в плащането на възнаградителната лихва по т. 10, която пък,
както бе посочено по-горе, е дължима само до 20.12.2015 г. Неустойката по т. 13 не е
дължима върху наказателната лихва по т. 12, тъй като би се получил недопустим
анатоцизъм, а и такъв не е уговорен. При всички положения обаче, за да е дължимо
акцесорното вземане за неустойка за забава, следва да е дължимо главното вземане, върху
което се начислява – да има просрочени възнаградителни лихви по т. 10 от договора.
В случая обаче съществуването на подобно главно вземане е отречено със СПН с
влязлото в сила решение по т.д. № 2758/2019 г. на СГС, с което е отхвърлен изцяло иска за
заплащане на сумата 49 243,89 лв., представляваща именно възнаградителна лихва върху
просрочена главница за периода 27.10.2014 г. – 28.12.2015 г., като е приета, че тя е
недължима. Прието е, че всички дължими суми по договора, вкл. лихви и неустойки са били
погасени чрез извършеното на 26.07.2019 г. плащане на сумата 1 018 113,17 лв. При липсата
на главно вземане, недължимо се явява и акцесорното неустоечно вземане за забава.
Наред с това следва да се отбележи, че дори и претендираната неустойка да е дължима, то
вземането се явява е погасено по давност, в каквато насока ответникът е направил
своевременно възражение в отговора на исковата молба. Тъй като тази неустойка може да се
начислява само върху възнаградителната лихва по т. 10, а нейният краен срок е до
20.12.2015 г., то приложимата 3-годишна давност по чл. 111, буква „в“ ЗЗД за тази
възнаградителна лихва е изтекла далеч преди подаване на настоящата искова молба от
20.11.2019 г. Поради това на осн. чл. 119 ЗЗД погасена по давност се явява и
претендираната неустойка за забава. Противно на доводите на ищеца не се установява
давността да е била прекъсната на осн. чл. 116, буква „а“ ЗЗД – не се установява признаване
от ответника нито на главното вземане, нито на неустойката, преди изтичане на давността.
Ето защо и този иск е неоснователен.
С оглед на изложеното обжалваното решение следва да се обезсили в частта относно иска
за сумата 506 703,86 лв., а в останалата част да се потвърди.
12
ІІІ. Относно разноските по производството
Въпреки този изход на спора на ответника не следва да се присъждат своевременно
поисканите разноски за въззивната инстанция, тъй като такива не са доказани.
На осн. чл. 57, ал. 6 ЗБН и чл. 78, ал. 6 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати
държавна такса за въззивната жалба в размер на 14 459,83 лв. Тъй като
първоинстанционният съд е пропуснал да осъди ищеца да заплати такса за
първоинстанционното производство, то тя следва да се присъди с настоящото решение, като
таксата възлиза на 28 919,66 лв.
Така мотивиран Софийският апелативен съд,
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решението от 8.04.2024 г. по т. д. № 2472/2019 г. на Софийския градски
съд, VІ-6 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Корпоративна търговска
банка” АД /в несъстоятелност/ с ЕИК – *********, със седалище и адрес на управление –
гр. София, ж.к. „Красно село“, ул. „Дебър“ № 17, срещу „Пи Ес Инвест“ ЕООД с ЕИК –
*********, със седалище и адрес на управление – гр. София, бул.“Тодор Александров“ №
73, ет. 4, иск за заплащане на сумата 506 703,86 лв., представляваща част от вземане в
размер на 824 241,68 лв. – просрочени лихви върху просрочена главница за периода
27.10.2014 г. – 25.09.2019 г., дължима по договор за банков кредит от 24.06.2013 г., анекси
към него и договор за встъпване в дълг от 15.02.2018 г., в която част ПРЕКРАТЯВА
исковото производство.
ПОТВЪРЖДАВА решението от 8.04.2024 г. по т. д. № 2472/2019 г. на Софийския
градски съд, VІ-6 състав, в останалата му част.
ОСЪЖДА „Корпоративна търговска банка” АД /в несъстоятелност/ с ЕИК –
*********, със седалище и адрес на управление – гр. София, ж.к. „Красно село“, ул. „Дебър“
№ 17, да заплати по сметка на Софийския градски съд държавна такса в размер на
28 919,66 лв. – за производството по т.д. № 2472/2019 г. на СГС.
ОСЪЖДА „Корпоративна търговска банка” АД /в несъстоятелност/ с ЕИК –
*********, със седалище и адрес на управление – гр. София, ж.к. „Красно село“, ул. „Дебър“
№ 17, да заплати по сметка на Софийския апелативен съд държавна такса в размер на
14 459,83 лв. – за производството по т.д. № 457/2024 г. на САС.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл.
280 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
Съобщението до ответника „Пи Ес Инвест“ ЕООД да се изпрати чрез профила в ЕПЕП
на адв. М. К. /по делото липсва пълномощно за адв. К. Д./, а до ищеца – по общия ред.
Председател: _______________________
13
Членове:
1._______________________
2._______________________
14