Определение по дело №67889/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 34427
Дата: 29 септември 2023 г. (в сила от 29 септември 2023 г.)
Съдия: Диана Кирилова Ангелова
Дело: 20221110167889
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 декември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 34427
гр. София, 29.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ДИАНА К. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело №
20221110167889 по описа за 2022 година
и за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по искова молба с вх. №277102/13.12.2022
година от О. С. С., ЕГН ********** от град София, п.к. 1164, ****.
След проверка съдът е оставил исковата молба без движение поради нередовности,
които ищецът с молба от с вх. №51403/23.02.2023 г. е отстранил, поради което съдът е
приел, че исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и чл. 128 от ГПК и е
разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.
Съдебните книжа са редовно връчени на ответника, като в предвидения от закона срок
последният е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковата претенция по
основателност.
С настоящето и по аргумент от разпоредбата на чл. 140 от ГПК съдът следва да се
произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на доказателствата, като
може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към
медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.
В тази връзка съдът като приема, че исковата претенция е допустима, доколкото
същата е заявена от лице, което описва и твърди факти, на които основава правния си
интерес, прави следния проект за доклад:
1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищецът твърди, че в резултат на недобросъвестно изпълнение на договорните
задължения на неговия адвокат А. Г. да защитава неговите интереси по гр. дело
№32584/2016 г. за деликтната отговорност на Столична община и на органите на
прокуратурата е претърпял вреди от заплатената сума като хонорар, както и от болките и
страданията.
Твърди още, че са тежки последствията от порочното Решение № 291376, постановено
на 12.12.2017 г. от 140-ти състав по горепосоченото гражданско дело и, че то още не
приключило, тъй като въззивната му жалба от 08.01.2018 г. е била задържана от
първоинстанционния съд, тъй като не била подадено в срок. Ищецът излага следните
доводи, че срокът за обжалване не е пропуснат, а именно: при отброяване на 14-дневния
срок от неговото завръщане на 18-ти декември 2017 г. (съгласно протокол от о.с.з. на
11.04.2018 г.), при зачитане на спрелия съдебен срок през официалните празници се стига до
съботния ден 06.01.
1
Ищецът твърди, че твърди, че неговият бивш адвокат – ответникът, е получил
решението на 14.12.2017 г. веднага след постановяването му на 12.12.2017 г. Така се
наложило на ищеца да иска удължаване на срока за подаване на въззивната си жалба след
завръщането му на 18.12.2017 г. Твърди се, че адвокатът не е бил съгласен да се обжалва и е
проявила съгласие с решаващия 140-ти състав. Ищецът подкрепя това свое твърдение с
цитат на нейна реплика, изведен от протокол от о.с.з., състояло се на 29.11.2017 г. –
„Изказвам благодарност на състава за добре воденото дело. Моят клиент е в Челябинск.
Тази молба лично ми я изпрати по имейла, това са негови виждани, аз само съм я приложила
към делото. По тази причина са се получили някои неточности“.
Ищецът твърди, че в разрез с желанието му адв. А. Г. е допуснала провеждането на две
заседания, като в протокола от провеждането на о.с.з. от 29.11.2017 г. е отбелязано
лъжливото твърдение, че вторият свидетел бил тежко болен, докато на участвалия като
свидетел по делото в АССГ професор Лазар Цветков, същата е внушила, че го заплашва
отговорност за лъжесвидетелство, поради което той се е отказал да свидетелства пред 140.
състав.
Ищецът твърди, че изказване на комплименти от нейна страна към съдията за начина
на водене на процеса не само доказва нарушаване на договорните задължения, но му нанася
огромни болки и страдания заради любезниченето пред човека, проявил груба
тенденциозност, оставяйки без значение нарушената логика в молбата на набедилото ме
лице, пренебрегнало свидетелските показания.
Твърди още, че е останал шокиран от това, че съдията на 140-ти състав твърди, че
представеният от г-н С. документ – „Препис на молба до СРП по дело 6252/15, заведено в
Районна прокуратура на 20.02.2015 от Ивана Димитрова Минкина чрез адвокат Румен Б.
Николов от САК“ – е неистинско доказателство.
Твърди, че ако искането му да присъства на о.с.з. е било спазено, той не би оставил без
внимание факта, че тъкмо от името на доверителката си по делото на 140-ти, състав адвокат
Румен Николов е изготвил и молбата до прокуратурата от 20.02.2015 г. с абсурдните
твърдения за отправени от страна на г-н С. смъртни заплахи и за нанесен побой в коридора
на АССГ. Така по категоричен и неопровержим начин е щял да се изключи мотивът за
отхвърляне на исковите му претенции и за осъждането му да заплати разноските по делото.
С молба с вх. №51403/23.02.2023 г. ищецът уточнява, че исканата отговорност е
договорна поради неосъществяване на правната му защита по гр. дело №32584/2016 г.
При горното се иска от съда да осъди ответника заплати обезщетение за понесените
имуществени и неимуществени вреди от болки и страдания за неосъществената защита на
законовите интереси на ищеца в размер на 1250,00 лева, ведно със законна лихва, считано от
14.12.2017 година до окончателното изплащане на сумата.
С отговора на исковата молба ответникът твърди, че искът е допустим, но не е
основателен. Оспорва го по размер и основание.
Твърди, че делото в СРС на бившия й клиент е имало многократни отлагания, като на
всички дати тя добросъвестно е представяла всички негови искания и желания, включително
и в о.с.з. на 29.11.2017 г. Уведомила е тогава състава, че клиентът й е бил в Челябинск и е
представила доказателства за това, които той й е изпратил по имейла. Твърди, че съдът
служебно следи предпоставките за даване или недаване ход на делото и в тази връзка е
установил, че няма пречка да се даде ход на делото в о.с.з., поради факта, че О. С. С. е имал
договорен адвокат, който го представлява.
Твърди, че многократно се е явявала по делото му, изпълнила е в максимален обем
всички изисквания на съда и следователно всичко, което е свързано със задължения й по
договора като адвокат.
Ответникът твърди още, че ищецът не бил посочил как се образува сумата от 1 250 лв.
2
по пера, какъв е начинът и причината, и връзката между тях, за да получи тази стойност като
обезщетение за претърпените вреди. Също не бил посочил каква част от тази сума е
понесена като имуществени и нематериални вреди и какви точно са болките и страданията,
които са понесени от него, не бил посочил и какво точно е съдържанието на
неосъществената защита на законовите интереси на клиента.
Твърди се, че всичките служебни задължения от страна на ответника били
добросъвестно извършени, включително е помолила състава да отложи и насрочи делото за
друга дата след пристигането на клиента й С., но съставът е преценил, че няма предпоставки
за това.
При горното ответникът иска от съда да отхвърли предявените искове като
неоснователни и недоказани.
2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните
права и възраженията на ответника:
В настоящето производство е заявена осъдителна искова претенция за обезщетение на
имуществени вреди с правна квалификация по смисъла на чл. 280 вр. чл. 281 ЗЗД вр. чл. 79,
ал. 1, предл. 2 ЗЗД.
3.Кои права и кои обстоятелства се признават – сключеният и породил действие
договор за правна помощ и съдействие между ищеца и ответника
4.Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – признатите такива.
5.Как се разпределя доказателствената тежест на подлежащите на доказване
факти:
За ищеца е тежестта да докаже претенцията си по размер и основание, а за ответника е
тежестта да докаже точно изпълнение.
Ищецът следва да установи дължимостта на претенцията си – въз основа на кои факти
и обстоятелства от мандатното провоотношение твърди да се дължи сумата, като поясни как
формира размера на иска си съответно за имуществените и за неимуществените вреди.
Следва докаже и по какъв начин са накърнени интересите му вследствие на твърдяното от
него в исковата молба. Ищецът следва да конкретизира и поясни и претенцията си за
законна лихва – обезщетение за забава за какъв период се търси и за какъв размер.
За ответника е тежестта да докаже възраженията си, в това число, че е изпълнил точно
задълженията си, произтичащи от договора за правна помощ и съдействие.
По доказателствените искания
Страните не сочат доказателствени искания.
Във връзка с гореизложеното, следва да бъде насрочено открито съдебно заседание по
делото.
Мотивиран от горното и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА И ПРИЕМА като доказателства по делото приложените към исковата
молба писмени доказателства.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ проекта за доклад по делото, така както е сторен в
обстоятелствената част на настоящето, като УКАЗВА на страните, че във връзка с указаната
им доказателствена тежест следва да предприемат необходимите процесуални действия не
по-късно от първото по делото съдебно заседание, като след този срок същите като
просрочени ще бъдат отхвърлени от съда – по аргумент от чл. 159, ал. 1 от ГПК.
3
Приканва страните към спогодба и други способи за доброволно уреждане на спора,
като им указва, че могат да се обърнат към медиатор, а при постигането на съдебна спогодба
относно заявените претенции размерът на дължимата се държавна такса се намалява на
половина, като при извънсъдебно решаване на спора страните печелят време, средства и
пестят усилия. За решаване на спора страните могат да използват процедура по медиация.
Тази процедура е предвидена в Закона за медиацията, като спестява на страните: време,
усилия и средства – отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на
спогодба ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената
държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК. Ако страните желаят да ползват медиация, те могат да се
обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който
може да бъде видян на електронен адрес http:www.justice.goverhment.bg, като следва да се
има предвид, че медиацията е платена услуга.
Указва на страните, че: Ако страните желаят да бъдат уведомявани по-бързо за
действията, извършвани от съда по делото, те могат с молба да предоставят електронен
адрес, на който да им бъдат връчвани съобщения и книжа. Съответно, следва да имат
предвид, че срокът указан в съдебните книжа, започва да тече от датата на постъпване на
електронното съобщение при тях.
УКАЗВА на страните, че, в случай че желаят да подават по електронна поща съдебни
книжа по делото и по останалите граждански дела в СРС, могат да ги подават на
определения с Заповед № АС – 175 от 15 май 2020 година на Председателя на СРС
електронен адрес: documents.go@srs.justice.bg, след като ги подпишат с квалифициран
електронен подпис. Заповедта е публикувана на интернет сайта на съда.
УКАЗВА на страните в случай, че желаят да получават по електронна поща сканирани
преписи от новопостъпили по делото документи и да получават преписи от новите
произнасянията на съда по настоящето дело, следва да подадат молба до съда с която да
посочат електронен адрес на който желаят да получават призовки, съобщения и книжа по
делото. Молба, подписана с квалифициран електронен подпис се подава на електронен
адрес: documents.go@srs.justice.bg, а в случай че не е подписана с квалифициран електронен
подпис - чрез регистратурата на съда или с писмо на хартия по пощата.
Съгласно чл. 38, ал. 2 от ГПК, връчването на съдебни книжа може да се извърши на
избран от страната електронен адрес за връчване чрез:
1. единния портал за електронно правосъдие – на адрес - https://ecase.justice.bg/;
2. квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща съгласно чл. 3, параграф 37
от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г.
относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни
трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (ОВ, L 257/73 от 28
август 2014 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) № 910/2014".
Когато не е избрана възможност за връчване по чл.38, ал. 2 от ГПК, но страната е
посочила адрес на електронна поща, връчването се извършва на посочения адрес.
Съгласието за връчване по чл.38, ал. 2 и 3 от ГПК може да се оттегли по всяко време,
като оттеглянето не засяга редовността на вече извършените действия.
Съгласно чл.38, ал.6 от ГПК - страната може да посочи електронен адрес за връчване на
вещо лице, свидетел и трето лице, задължено да представи намиращ се у него документ.
Съгласно чл.38а от ГПК:
Лицето, извършило процесуално действие в електронна форма, е длъжно да посочи
електронен адрес за уведомяване за удостоверяване на получаването на електронното
изявление и за резултата от техническата проверка на извършеното действие.
При извършване на процесуално действие в електронна форма лицето може да се
4
съгласи да приема електронни изявления и електронни документи от съда по делото в
производството пред съответната инстанция или пред всички инстанции.
Лицето, извършило процесуално действие в единния портал за електронно правосъдие,
се съгласява да приема електронни изявления и електронни документи, съобщения,
призовки и книжа в производството пред съответната съдебна инстанция и пред всички
инстанции.
Съгласието по чл.38а, ал. 2 и 3 от ГПК може да се оттегли по всяко време, като
оттеглянето не засяга редовността на вече извършените действия.
Указва на страните, че съгласно чл.41а от ГПК: Когато връчването се извършва по
чл. 38, ал. 2 от ГПК - на избран от страната електронен адрес за връчване, съобщението,
съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за
връчено в деня на изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в
7-дневен срок от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането
на срока за изтегляне. Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6 от ГПК,
съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или
книжата, се смята за връчено в деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В
случай че получаването не е потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане,
съобщението се връчва по общия ред.
Съгласно чл.44, ал.3 от ГПК, считано от 30.6.2021 година - Електронното връчване
се удостоверява със:
1. електронен запис от информационната система на портала, подпечатан с
квалифициран електронен печат на съда с удостоверено време или с квалифициран
електронен времеви печат – при връчване по чл. 38, ал. 2, т. 1 от ГПК;
2. електронен запис на връчването от квалифицирания доставчик на електронни
удостоверителни услуги – при връчване по чл. 38, ал. 2, т. 2от ГПК;
3. потвърждение, че съобщението е получено – при връчване по чл. 38, ал. 3 и 6 от
ГПК.
Насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 15.11.2023 година от
14:30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
Да се връчи препис от настоящето на страните, като на ищеца с отговора на исковата
молба.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5