№ 418
гр. В., 16.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., I СЪСТАВ НО, в публично заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:П.Т.П.
при участието на секретаря М.И.В.
като разгледа докладваното от П.Т.П. Гражданско дело № 20221320101782
по описа за 2022 година
Производството е по реда на Закона за защита срещу домашното насилие.
Образувано е по повод подадена от ВЛ. ОГН. М., ЕГН **********, в качеството му
на баща и законен представител на малолетното дете К.В. М. срещу АЛ. ЦВ. ИЛ. с ЕГН
********** молба за постановяване на мерки за защита по реда на ЗЗДН.
Молителят твърди, че с Решение № 228 от 23.05.2022 г., постановено по гр. дело №
64/22г. по описа на Районен съд - В., Съдът утвърдил постигнатото между него и
ответницата АЛ. ЦВ. ИЛ. споразумение, съгласно което родителските права върху
малолетното дете К.В. М., ЕГН: ********** били предоставени за упражняване на бащата
ВЛ. ОГН. М., а на майката бил определен режим на лични контакти, както следва: всяка
първа и трета седмица от месеца, от петък от 18:00 часа, като майката да взима малолетното
дете от дома на бащата, и го връща в 18:00 ч. в неделния ден по местоживеенето на детето,
както и 30 дни през лятната ваканция, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на
бащата; всяка нечетна година Коледните празници и всяка четна година - Новогодишните
празници да прекарва с майката; всяка четна година пролетната ваканция, а в нечетната
година зимната ваканция да прекарва с майката. Майката се задължила да заплаща на
малолетното си дете, чрез неговия баща и законен представител издръжка в размер на по
180.00 лева месечно, считано от влизане на решението в сила, ведно със законната лихва при
просрочие до изменение, прекратяване или отпадане на основанието за плащането й.
Сочи се, че решението е влязло в законна сила на 23.05.2022 г. Молителят твърди, че
стриктно спазва разпоредбите на Съда, като в повечето случаи макар и против волята на
детето, същото било убеждавано от баща си да осъществява личните контакти с майка си, за
1
да не се загуби емоционалната връзка между тях.
Молителят излага в молбата си, че въпреки така установения от Съда режим на лични
контакти и въпреки стриктното спазване на същият от негова страна и от страна на детето,
ответницата непрекъснато упражнявала психически тормоз върху детето. Сочи, че тя всеки
ден звъни на телефона на детето многократно, въпреки, че детето не желае да разговаря по
всяко време с нея. Наред с това молителят твърди, че същата преследва детето по улиците
на града непрекъснато. Сочи, че всеки ден до завършване на училище, тя причаквала детето
на обяд и ходела след него и го гонела по улиците. Притеснявала го, когато седнат да
обядват с баща си в ресторант „К.” в гр. В. и детето не можело да се нахрани от нея.
Молителят твърди, че ответницата притеснява детето и по време на тренировки по футбол,
като непрекъснато идвала и го гонела да разговаря с нея. Излага, че тя крещяла след него по
улиците и детето се срамувало от това. Сочи, че детето изпитва страх да се движи свободно
по улиците, да кара тротинетка с приятели, дори да отиде до библиотеката, тъй като според
твърденията на молителя, ответницата непрекъснато го преследвала, гонела и детето освен,
че се срамувало от това, се страхува, тя в състояние на афект, да не му навреди. Молителят
твърди също, че ответницата била посягала на детето през месец януари 2022 г., за което
сочи, че има издадено медицинско свидетелство. Молителят твърди, че се налага
непрекъснато да придружава детето, тъй като то се страхува да ходи само и само в
присъствието на молителя се чувства сигурно. Излага, че това сериозно влияе върху
психиката на детето, като имало коренна промяна в детето, което в града се чувства
несигурно и уплашено в отсъствие на молителя.
Молителя сочи в молбата, че се притеснява за психическото и физическо здраве на
детето, в резултат на поведението на ответницата.
Излага, че има сериозни притеснения относно детето, още повече, че след започване
на новата учебна година, според него, ответницата ще чака всеки ден детето на входа на
училището и ще го притеснява.
Иска се от съда на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН във връзка с чл. 5, ал. 1, т. 3 от
ЗЗДН издаде заповед за защита по отношение на детето К.В. М., ЕГН: **********, родено
на 05.02.2013 г., с която да наложи ограничителна мярка по отношение на неговата майка
АЛ. ЦВ. ИЛ. с ЕГН: **********, с постоянен адрес в гр. В., ж.к. „Б.”, вх. Д, ет. 4, както
следва: забрана да приближава детето К.В. М., с ЕГН: **********, родено на 05.02.2013 г.
жилището, училището и местата за социални контакти и отдих на детето, при условия и
срок, определени от съда.
Подадена е и допълнителна молба от молителя с вх. № 6818/30.08.2022 г., с която
същият уточнява, че подадената молба от бащата ВЛ. ОГН. М. с ЕГН : **********, с
постоянен адрес в гр. В., ул. „К. Кисимов”, № 24 за упражняване на домашно насилие е
подадена в качеството му на баща и законен представител на малолетното дете К.В. М..
Това произтича и от влязлото в законна сила на 23.05.2022г. Решение № 228 от 23.05.2022г.,
постановено по гр. дело № 64/22г. по описа на Районен съд - В., с което родителските права
върху малолетното дете К.В. М., ЕГН: **********, родено на 05.02.2013 г. са предоставени
2
за упражняване на бащата ВЛ. ОГН. М., а местоживеенето на детето е определено на адреса
на бащата в гр. В..
По отношение на последния конкретен акт на домашно насилие - къде и как се е
случил молителят излага следното становище:
Сочи, че за времето от 01.08.2022 г., до 16.08.2022 г., са установени и извършени
няколко акта на домашно насилие, на следните дати: 01.08.2022г. на кафе „Релакс”, срещу
съдебната палата, на 03.08.2022г., на тренировъчното игрище в поделението зад крепостта
„Баба Вида”, на 05.08.2022г. на детската площадка зад Съдебната палата, на 11.08.2022г. в
14,10 часа пред офиса на ПИБ, пред Съдебната палата, на 12.08.2022г.
Излага, че актовете на домашно насилие се изразяват в следното: ежедневни
позвънявания по телефона, между десет и двадесет пъти. От това, според молителя детето
получило стрес и се страхувало да носи телефона у себе си. Освен изложеното по-горе,
молителят твърди, че на 01.08.2022 г.; 03.08.2022 г.; 05.08.2022 г.; 11.08.2022 г. и на
12.08.2022 г. ответницата преследвала детето по улиците на града, причаквала го, ходела
след него и го гонела по улиците. Детето бягало от нея, а тя го преследвала и крещяла името
му. Сочи, че по време на тренировки по футбол на 08.08.2022г. ответницата също
притеснявала детето, като идвала на тренировките и го гонела да разговаря с нея. Детето се
срамувало от това нейно поведение и изпитвало страх да се движи свободно по улиците. В
тази връзка се сочи, че последният акт на домашно насилие и агресивно поведение на
ответницата към детето е от 12.08.2022 г.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, моли съда да постанови
решение и заповед за защита, с които да забрани ответницата АЛ. ЦВ. ИЛ. с ЕГН:
**********, с постоянен адрес в гр. В., ж.к. „Б.”, вх. Д, ет. 4, да приближава детето К.В. М.,
с ЕГН: **********, родено на 05.02.2013 г. жилището, училището и местата за социални
контакти и отдих на детето, при условия и срок, определени от съда.
Ответницата е депозирала становище от 14.09.2022 г., в което подробно е описала
взаимоотношенията си с молителя, както преди, така и след фактическата им раздяла.
Същата излага, че постановения от Съда режим на лични контакти на детето с нея не се
осъществяват изобщо. Нито физически, нито по телефона. Сочи, че за последен път детето
К. е било при нея на 06.02.2022 г., на рожденият й ден и от тази дата същото не е идвало,
нито е прекарвало време с нея насаме. Ответницата твърди, че молителят манипулира
детето, като всячески се стреми да ограничи личните й контакти с него и да постигне пълно
отчуждение. Същата сочи, че всеки път, в който тя отива да вземе детето, то излиза пред
къщата и й казва, че не желае да дойде при нея. Излага, че от февруари месец 2022 г. тя не е
контактувала с детето си, то не е идвало при нея, нито пък отговаря на обажданията й.
Отрича да е извършила психическо насилие над детето. Срамът, който молителя В.М.
твърди, че детето изпитва, тя смята, че е предизвикан от начина, по който баща му е
представил ситуацията, на аморална майка, която е изоставила детето и от която детето
трябва да се срамува. Тя сочи, че не е имала възможност да поговори с детето и не знае
3
какви са чувствата и емоциите му, тъй като бащата всячески ограничава нейните контакти с
детето. Излага, че като майка не може да спре да търси детето си и да не се опитва да
поговори с него.
Относно твърдяните от молителя дати за извършено домашно насилие над детето
ответницата сочи следното: На дата 03.08.2022 г. била на футболният терен упоменат от
молителя в молбата. Отишла, за да погледам детето макар и от далеч, защото вече не
издържала, да не го вижда и да няма никаква информация за него. Спряла на другия край на
игрището, там където са скамейките, а не където стоели другите родители и баща му, за да
не го дразни и да не предизвика скандал. Стояла и наблюдавала мача. Излага, че молителят
като я видял, започнал да звъни по телефона и не след дълго пристигнала негова позната,
като в края на мача детето К. тръгнало с нея към нейната кола, а баща му се насочи към
неговата. Ответницата повикала детето по име един път и тъй като то не се обърнало тя не
била сигурна дали я е чуло и се отказала, след което си тръгнала. Излага, че и до момента се
радва на всяка случайна среща, когато види детето някъде из града в обедната почивка,
защото това са единствените възможности да го погледа и твърди, че се е опитвала да
поговори с него и на цитираното от молителя кафене „К.“. Ответницата сочи, че на
въпросната дата отишла до масата и казала на детето: „Здравей Коко, как си мамо, и нали
знаеш че те обичам и няма да се откажа от теб, както и ти имаш право да ме виждаш и да
бъдеш с мен каквото и да казва баща ти“. Реакцията на молителя към нея била „марш от тук,
махни се от масата, защото ни излагаш“. Ответницата излага, че когато молителят забележи,
че детето иска да й каже нещо, веднага го дръпва и и му казва да мине зад него, за да нямам
възможност да говори то с майка си. На 08.08.2022г. сутринта докато била на работа,
получила обаждане от Отдел „Закрила на детето“, че срещу нея е подаден сигнал и трябва да
отиде да даде обяснения. Срещнала се със социалния работник, който й обяснил, че след нея
при него ще дойде и молителя Владислав, за да говорят. След срещата със социалния
работник ответницата твърди, че била доста разстроена и се прибрала у дома, като повече не
е излизала и не се е виждала с никой. На следващият ден социалният работник Борисова се
обадила на ответницата, за да й каже, че на срещата с нея са присъствали Владислав и детето
и двамата са обещали, че на следващата дата, която била 19.08.2022г. детето ще си приготви
някакви дрехи и ще дойде при майка си. Ответницата този път била искрено обнадеждена за
срещата. На 19.08.2022г. отишла с майка си, за да вземат детето. Сочи, че се разиграла много
грозна сцена. Молителят извел детето, но бил видимо в нетрезво състояние. Детето отново
отказало да дойде, при което ответницата звъннала на социалната работничка Борисова с
надеждата, да й помогне, като припомни обещанието, което молителят и детето са дали, а
именно детето да отиде при нея на 19.08.2022 г. Социалната работничка се опитала да
разговаря с молителя, но била нагрубена от него по телефона. Ответницата твърди, че
молителят позвънил на тел. 112, за да подаде сигнал, че ответницата тормози него и детето.
След като молителя разговарял с полицая и разбрал, че никой няма да дойде на адреса, той
започнал да заплашва ответницата, че сега е неин ред... , попитал майка й дали върви добре
колата.... нарекъл ответницата „курва“ пред детето, отново казал, че тя ще го види, когато то
навърши 18 години и, че ще извади ограничителна заповед срещу нея, след което ще й
4
отнеме напълно родителските права. Казал й, че не е толкова умна и не е наясно със
съдебната система и не може да „се справи с него в тази игра“. Детето виждало и чувало
всичко през цялото време.
На останалите упоменати дати ответницата не отрича, че е имало случайни срещи с
детето в нейната обедна почивка, не отрича, че се е опитала да поговори с детето и да
установи контакт с него. Тези действия били продиктувани от невъзможността да го види и
да говори с него в определените от Съда срокове. Ответницата сочи, че не може да си
представи да има друга реакция от нейна страна, да види сина си на улицата и да го подмина
все едно не го е видяла и не го познава. Отрича тези срещи с детето по улиците на града да
са протичали по упоменатия от молителя начин. Отрича да е гонила детето по улиците и да е
крещяла по него, тъй като това би било унижение и за нея самата. Твърди, че не би
навредила и никога няма да навреди по какъвто и да било начин на детето си. Твърди също,
че молителят използва Съдебната система за лична вендета. Смята, че той не действа по
никакъв начин да предпази психиката на детето им и с желание за негово добро. Излага, че
всички действия на молителя са продиктувани от амбициите му да постигне пълно
родителско отчуждение спрямо нея.
Ответницата моли съда да отхвърли молбата на молителя за издаване на заповед за
защита спрямо нея, защото по този начин ще помогне на същия да постигне личните си цели
и тя няма да има възможност дори в определените от Съда дни да взема детето.
В съдебно заседание, ответницата моли да бъде постановено решение, с което да бъде
отхвърлена молбата за издаване на заповед за защита, като се застъпва тезата, че молбата е
неоснователна.
От събраните по делото доказателства Съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Към молбата са приложени: декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, препис от
удостоверение за раждане, препис от Решение № 228/23.05.2022 г. по гр.д. № 64/2022 г. по
описа на РС – В. и препис от писмо от РП - В..
Отделно по делото е приобщено копие от материалите, съдържащи се в преписка с
вх. № 177/08.08.2022 г. по описа на Д „СП“ – В., от които е видно, че е изготвен социален
доклад досежно полаганите за детето К. грижи, установяване на изпълнението на
родителския капацитет, наличието на укоримо виновно поведение за неизпълнение на
родителския дълг. От приложените към преписката материали се установява, че е
разговаряно с детето и родителите му. Установява се също, че детето е обещало на
19.08.2022 г. да отиде при майка си. Социалните работници установяват в доклада, че над
детето не е упражнено каквото и да било насилие. К. бил леко притеснен от това, което
прави майката. По правилния начин на малолетното било обяснено защо това се случва. По
време на разговора, детето се забавлявало, като се смеело и търсело подходящи играчки
около него.
По делото е приобщено копие от материалите по прокурорска преписка № 2093/2022
5
г. по описа на РП – В., от която е видно, че РП – В. с Постановление от 14.09.2022 г. е
отказала да образува досъдебно производство и е прекратила прокурорската преписка. В
мотивите на постановлението се сочи, че от събраните по преписката материали не са
налице данни за извършено престъпление по НК – няма данни за осъществено домашно
насилие спрямо детото, нито по смисъла на НК, нито по смисъла на ЗЗДН.
В декларацията си по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН молителят посочва, същите обстоятелства,
които са отразени и в подадените молби.
По делото са разпитани четирима свидетели: Н. М.а – майка на молителя, В.А.Х.–Р. -
майка на ответницата, С.К. и М.П..
Свидетелките В.А.Х.-Р. и М.П. излагат данни, че определеният от съда режим на
лични контакти на майката с детето не се осъществява, тъй като детето не иска да отиде при
майка си. Свидетелката В.А.Х.-Р. сочи, че молителят заплашва ответницата и не й дава да
взима детето, което се страхува от него и поради тази причина не идва при майка си.
Свидетелката Н. М.а излага, че на 11.08.2022 г., също и в други дни, като не може да
посочи конкретни дати, ответницата гонила детето и го викала по име из града.
Свидетелката С.К. сочи, че била на футболното игрище преди месец с молителя и
детето К. и тогава дошла ответницата и викала детето по име и го гонела и то се скрило при
свидетелката к..
Останалите представени доказателства от ответницата в съдебно заседание не следва
да се обсъждат, тъй като са несъотносими към правния спор.
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът формулира следните
правни изводи:
Молбата по ЗЗДН е подадена от легитимирано лице и в законоустановения срок,
налице е правен интерес за предявяване на същата, поради което е процесуално допустима.
Основателността на молбата за защита по реда на ЗЗДН предполага установяване по
делото на следните обстоятелства, които в своята съвкупност да обуславят извод за
осъществен спрямо детето акт на домашно насилие: наличието на морално укоримо
поведение от страна на ответницата срещу детето К.В. М., което да се квалифицира като акт
на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН; същото да е извършено от ответницата и
то на твърдените дати, време и място.
Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН домашно насилие е „... всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът, за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство".
В закона липсва легална дефиниция на понятието „психическо и емоционално
насилие“. За прецизност и яснота следва да се направи разграничение между тези две
понятия.
6
Психическо насилие представлява въздействие върху психиката на дадено лице, с
което му се причинява тормоз – като непристойно поведение, осъществявано през определен
период от време, многократно или систематично и изразено чрез физически действия,
писмено или устно, с жестове или други действия, извършени умишлено, които могат да
накърнят физическата или психологическа цялост на друго лице. При психическо насилие
отношението на едно лице спрямо друго, предизвиква попадането на последното в
състояние на психологическа травма, която би могла да се изразява в тревожност, депресия
и други форми на нервно разстройство. Формите на психическо насилие могат да включва
вербална агресия, унижение, пренебрежение или всякакво друго нездравословно поведение,
което може да намали самочувствието на жертвата на насилието, нейното достойнство и
адекватно мислене и поведение.
При емоционалното насилие въздействието отново е върху психиката на определено
лице, но при него целенасочено се увреждат емоциите му, свързани с преживявания от
негативния спектър – изразява се в заплашване, контрол, което води до чувство на страх, на
малоценност, на вина чрез интензивно обидно и унизително отношение.
Установява се по делото, че от февруари месец майката не е имала контакти с детето,
поради което същата се е опитвала да осъществи контакт с него, а именно звъняла му е по
телефона и е опитвала да осъществи разговор с него при срещите им в града. От
извършените от същата действия за установяване на контакт с детето не се установи тя да е
осъществявала психически или емоционален тормоз върху него, а именно непристойно
поведение от нейна страна спрямо детето, вербална агресия, унижение, пренебрежение или
всякакво друго нездравословно поведение, което да налага постановяване на мерки за
защита на детето спрямо майка му.
В настоящия случай липсват категорични доказателства за осъществени от
ответницата спрямо детето К. М. актове на домашно насилие на твърдените в молбата дати и
часове, които са възпроизведени и в представената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.
Данни за извършено домашно насилие върху детето в сочените от молителя дни не се
съдържат, както и в показанията на разпитаните по делото свидетели.
Съобразявайки горното, включително декларацията по чл. 9 ЗЗДН и приложената
кореспонденция от телефона на детето, от които не се установяват данни за негативни
изживявания в детето, съдът приема, че не се разкрива фактическа обстановка, налагаща
извод за съществуваща пряка, непосредствена или последваща опасност за живота, здравето
или психиката на детето.
При това положение Съдът намира, че в производството не са събрани нужните
доказателства, от които да може да бъде направен категоричния извод за осъществено от
ответницата деяние на посочените от молителя дати, което да изпълва фактическия състав
на чл. 2 от ЗЗДН и да може да се квалифицира като акт на домашно насилие.
С оглед изложеното, молбата за постановяване на мерки по ЗЗДН следва да бъде
отхвърлена като неоснователна и недоказана.
7
С оглед изхода на делото искането на молителя за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение се явява неоснователно.
Съгласно чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН когато молбата е за защита на лица, които не са
навършили 18-годишна възраст, какъвто е настоящия случай, не се дължи държавна такса,
поради което такава не следва да се присъжда.
Ответницата не е претендирала разноски и такива не следва да се присъждат.
Водим от горното,Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на ВЛ. ОГН. М., ЕГН **********, в качеството му на баща и
законен представител на малолетното дете К.В. М. срещу АЛ. ЦВ. ИЛ. с ЕГН ********** за
постановяване на мерки за защита по ЗЗДН, като неоснователна и недоказана, като
ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА СЪДЕБНА ЗАЩИТА, с която по отношение на
ответницата да бъдат взети мерки по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд - В. в седемдневен срок от
обявяването му на страните - 16.09.2022 г.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
8