Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 41

 

гр. Сливница, 23.08.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

РАЙОНЕН СЪД- гр. СЛИВНИЦА, III^-ти състав, в публично заседание на четвърти април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕВЕНА ВЕЛИКОВА

                                                           

 

при секретаря Паулина Велкова, като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 640 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и следващите ЗАНН.

Образувано е по жалба на А.И.П., ЕГН **********, подадена чрез процесуалния му представител- адв. С.К. от САК, срещу наказателно постановление № 18-0344-000829 от 03.10.2018 г., издадено от Е.С.С.- началник Началник РУП към ОДМВР София, РУ Сливница, упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на МВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за това, че на 14.09.2018 г., около 22.55 часа, в гр. Божурище, на бул. „Европа“, с посока на движение от ул. „Хан Пресиян“ към ПП I-8, управлява личния си лек автомобил марка „М.“, модел „****“, с рег. № ******, с наличие на алкохол в кръвта, установено в 22.59 часа с техническо средство „Алкотест дрегер 7510“ , с фабричен № ARBA 0149, който е отчел положителен резултат- 0,57 промила в издишания въздух, като на водача е издаден талон за медицинско изследване № *******, в който водачът приема показанието на техническото средство, с което извършил: Управлява МПС, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда- нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП.

В жалбата се твърди, че проверката не е извършена на посоченото в АУАН и НП място, тъй като жалбоподателят бил спрян на бул. „Европейски път“ с посока на движение към гр. Драгоман. Твърди се, че техническото средство, с което е бил тестван жалбоподателят, е било неизправно, тъй като жалбоподателят от няколко дни не е бил употребявал алкохол, което е можело да бъде установено, ако е бил отишъл да даде кръв за изследване в болничното заведение, но което жалбоподателят не посмял да направи, тъй като изпитва панически страх от спринцовки и игли. С оглед на изложеното жалбоподателят, чрез процесуалният си представител, моли наказателното постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се явява лично и процесуалния си представител адв. К., който поддържа подадената жалба и счита, че по делото не се е установила техническата годност на измервателния уред. Наред с това сочи, че измереният с негодното техническо средство резултат е съвсем малко над допустимите 0,5 промила, а именно 0,57 промила, а наред с това от показанията на разпитания свидетел се установява, че жалбоподателят не е бил употребил алкохол, предвид сложността на работа, която изпълнява.

Въззиваемата страна- РУ на МВР Сливница, редовно призована, не изпраща представител в проведеното публично съдебно заседание.

Съдът, като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (наказателното постановление е било връчено 10.10.2018 г., видно от разписката в основата на НП, а жалбата е била подадена на 17.10.2018 г.), до съответния родово и местно компетентен съд, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност, с оглед което жалбата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

На 14.09.2018 г., около 22.55 часа, жалбоподателят А.И.П. се намирал в гр. Божурище, като се движел с управлявания от него лек автомобил марка марка „М.“, модел „****“, с рег. № ******, негова собственост, по бул. „Европа“, с посока на движение от ул. „Хан Пресиян“ към ПП I-8, като управлявал лекия автомобил, след като бил употребил алкохол и с концентрация на алкохол в кръвта му била 0,57 на хиляда.

По същото време на бул. „Европа“, непосредствено преди разклона за включване към ПП I-8 (бул. „Европейски път“), свидетелите Х.В.И.- мл. автоконтрольор при РУ- гр. Сливница, и М.В.С., изпълнявали служебните си задължения по контрол на движението по пътищата. Свидетелите забелязали наближаващия лек автомобил и тъй като им се сторил подозрителен, му подали сигнал с полицейската палка, но водачът ускорил и излязъл на главния път ПП I-8, което наложило да подадат светлинен и звуков сигнал, вследствие на което жалбоподателят спрял на около 100 метра след разклона на главния път с посока на движение гр. Драгоман.

На мястото, където бил спрян, водачът бил изпробван за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест дрегер 7510“, фабричен № ARBA 0149, определен като средство за проверка със Заповед № 821з-1186/13.09.2017 г. на министъра на вътрешните работи и за който тип средство за измерване на концентрация на алкохол в кръвта е издадено Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 09.04.4812, със срок на валидност от 16.04.2009 г. до 16.04.2019 г. Конкретното техническото средство с фабричен № ARBA 0149 било преминало и периодична проверка, за което бил издаден протокол рег. № 3286р-22650 от 21.05.2018 г. със срок на валидност 6 месеца, считано от 15.05.2018 г. В резултат на извършения в 22.59 часа тест, била установена и употребата на алкохол от жалбоподателя, като резултатът от теста бил положителен, а именно 0,57 на хиляда. На място свидетелят Х.И. съставил на жалбоподателя талон за медицинско изследване № *******, в който жалбоподателят собственоръчно вписал, че приема показанията и се подписал.

Свидетелят Х.И., в присъствието на свидетеля при установяване на нарушението- М.С., съставил на жалбоподателя АУАН № 863 от 14.02.2018 г., за това, че на 14.09.2018 г., около 22.55 часа, в гр. Божурище, по бул. „Европа“, с посока на движение от ул. „Хан Пресиян“ към ПП I-8, управлява лек автомобил марка „М.“, модел „****“, с рег. № ******, собственост на А.И.П., с наличие на алкохол в кръвта, установено в 22.59 часа с „Алкотест дрегер 7510“ , който отчел 0,57 на хиляда в издишания въздух, с което виновно нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП. Актът бил предявен на жалбоподателя, като същия го подписал и в вписал собственоръчно, че не е съгласен.

Въз основа на така съставения АУАН на 03.10.2018 г. Е.С.С.- началник Началник РУП към ОДМВР София, РУ Сливница, упълномощен със Заповед № 517з-189/15.01.2016 г. на директора на ОДМВР- София, издал атакуваното НП № 18-0344-000829, в което АНО е приел, че с деянието, описано идентично както в АУАН, така и в НП, жалбоподателят е извършил: Управлява МПС, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда- нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП, поради което и на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП на П. било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500,00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Изложената фактическа обстановка се установява от съвкупния анализ на събраните в хода на делото доказателства и доказателствени средства, а именно: писмените доказателства- АУАН № 863 от 14.02.2018 г., Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, Заповед № 821з-1186/13.09.2017 г. на министъра на вътрешните работи, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 09.04.4812, протокол рег. № 3286р-22650 от 21.05.2018 г., Заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи, акт за встъпване в длъжност от 20.09.2016 г. на Х.И., Заповед № 517з-1561/2005.2016 г. на директора на ОДМВР- София, талон за медицинско изследване № *******, Заповед № 8121к-14/04.01.2018 г. на министъра на вътрешните работи, акт за встъпване в длъжност на Е.С.С. от 09.01.2018 г., както и гласните доказателствени средства- показанията на свидетелите Х.В.И., М.В.С. и И.С.И..

Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства, приобщени от съда на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като същите са пряко относими към предмета на доказване по делото. От приложените по делото заповеди на министъра на вътрешните работи и актове за встъпване в длъжност се установява компетентността на актосъставителя и административнонаказващия орган, а от представените по делото заповед, удостоверение и протокол и годността на техническото средство. Действително представените по делото копия на удостоверението за одобрен тип средство за измерване не се ясно четливи, но категорично се установява, че същото касае именно типът средство „Алкотест дрегер 7510“, както и че този тип средство за измерване било одобрено за периода от 16.04.2009 г. до 16.04.2019 г., в рамките на който е било извършено и установено нарушеното.

Съдът даде вяра на показанията на свидетелите полицейски служители И. и С., доколкото същите не са за заинтересовани от изхода на делото, а свидетелят С. имаше и ясни спомени за случая, вкл. относно мястото където е спрял жалбоподателят. Свидетелят И. нямаше ясен спомен за конкретния случай, което е обяснимо предвид характера на работата, като самият свидетел заяви, че в случай че концентрацията на алкохол в кръвта е била над 1,2 на хиляда, със сигурност би имал по-ясни спомени, тъй като това деяние е свързано и с повече работа от страна на полицейските служители. Съдът даде вяра и на показанията на допуснатия до разпит свидетел на жалбоподателя- И.С.И., но показанията на същия не биха могли да оборят показанията на техническото средство, което е годно за установяване на концентрация на алкохол, тъй като самият свидетел не е бил непрестанно с жалбоподателя и както той самия свидетелства, жалбоподателят го е оставил в дома му в с. Пожарево около 22.00-22.30 часа, като е напълно възможно алкохолът е да е бил употребен именно във времевия период до 22.55 часа, когато жалбоподателят е бил забелязан да се движи по бул. „Европа“. В този смисъл съдът намира за установена употребата на алкохол от страна на жалбоподателя именно въз основа на показанията на техническото средство, с които той самият се е съгласил.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.

 В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, което се установява от представените по делото писмени доказателства.

В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя (АУАН е съставен в деня на установяване на нарушението- 14.09.2018 г.), респективно - 1 година от извършване на нарушението. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6-месечния срок (на 03.10.2018 г.). Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

Съставянето на актове за извършеното административно нарушение е основополагащ елемент от всяко административно производство. Това е дейност от процесуално естество, от чието добросъвестно и законосъобразно осъществяване зависи в голяма степен ефективността на последващата юрисдикционно-наказателна дейност на административнонаказващия орган. Чрез съставения акт се сезира оторизираният административнонаказващ орган със съответния административнонаказателен спор и се иска от него да се произнесе по същия, като се внася твърдение, че е налице виновно извършено административно нарушение от определен вид. Абсолютно задължително е в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление административното нарушение, което е вменено във вина на нарушителя и за което той е санкциониран, да бъде описано точно, прецизно и разбираемо, както и да съдържа всички обективни и субективни признаци на посочената като нарушена норма от съответния нормативен акт. Също така следва да съществува правно единство между описаното, като нарушение текстово и цифрово в акта и в наказателното постановление.

В настоящия случай в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са императивните изисквания на нормите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН и сроковете за издаване на двата акта по чл. 34 ЗАНН. В АУАН и НП са посочени времето и мястото, където е извършено нарушението, като същите са точно и ясно описани и са отразени обстоятелствата, при които е бил извършено нарушението. Нарушителят е бил запознат с всички съществени факти, от значение за реализиране правото му на защита срещу административнонаказателното обвинение. Отразени са правилно нарушените законови разпоредби както и основанието, на което се налага санкцията. Поради това не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до порочност на административнонаказателното производство, до нищожност на съставения АУАН или до нищожност на издаденото НП.

Съгласно чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Редът за установяване употребата на алкохол, наркотични вещества или техни аналози при управление на ППС е разписан в Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. Към 14.09.2018 г. действащата Наредба (доколкото същата е допълнена и изменена с ДВ бр. 81 от 02.10.2018 г.) предвижда в чл. 3, ал. 1, че при извършване на проверка на място от контролните органи концентрацията на алкохол в кръвта се установява с техническо средство. Същевременно съгласно чл. 3, ал. 2 от Наредбата, установяването на употребата на алкохол се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с химическо лабораторно изследване, когато е налице една от следните предпоставки: 1. лицето отказва извършване на проверка с техническо средство или тест; 2. лицето не приема показанията на техническото средство или теста; 3. извършената проба с техническо средство или тест е некачествена или невалидна; 4. физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест.

В чл. 6 от Наредбата е разписан и редът за съставяне на акта и на талона за изследване, като е предвидено, че при съставянето на акт за установяване на административно нарушение за установена с техническо средство концентрация на алкохол над 0,5 на хиляда, контролният орган попълва и талон за изследване по чл. 4, ал. 3 в три екземпляра, като първият се предоставя на водача, вторият се прилага към акта, съответно протокола, а третият остава за отчет, като в акта за установяване на административно нарушение се вписват часът и начинът на извършване на проверката, вида, модела, фабричния номер и показанията на техническото средство. Показанията на техническото средство се вписват в акта за установяване на административното нарушение и в талона за изследване до втория знак след десетичната запетая включително. Водачът има право да впише собственоръчно в талона дали приема резултатите от теста, като, в случай че приеме показанията, не се извършват допълнителни изследвания било то с доказателствен анализатор или с химическо лабораторно изследване, като на лицето не се връчва екземпляр от талона за изследване (арг. чл. 3, ал. 2 и чл. 6, ал. 3 от Наредбата).

В настоящия случай жалбоподателят е бил изпробван с одобрен тип средство за измерване „Алкотест Дрегер“ 7510, с фабричен номер ARBA 0149, който е преминал последваща проверка и е технически изправен, като при извършване на теста техническото средство е дало положителна проба, а именно 0,57 на хиляда. На жалбоподателя е бил издаден талон за медицинско изследване, копие от които не бил връчван, доколкото нарушителят се е съгласил с резултатите от теста и не е бил насочен към медицински център за извършване на химическо изследване, респ. не е бил насочен към място, където да му бъде извършено изследване с доказателствен анализатор. Несъстоятелни са доводите на защита, че не се установява жалбоподателят да е употребил алкохол, доколкото, както вече беше изложено, показанията на свидетеля не биха могли да оборят показанията на техническото средство, което е годно за установяване на концентрация на алкохол, тъй като самият свидетел не е бил непрестанно с жалбоподателя и както той самия свидетелства, жалбоподателят го е оставил в дома му в с. Пожарево около 22.00-22.30 часа, като е напълно възможно алкохолът е да бил употребен именно във времевия период до 22.55 часа, когато жалбоподателят е бил забелязан да се движи по бул. „Европа“. Жалбоподателя, в случай че не е бил съгласен с резултата от теста, е разполагал с правото да не приеме показанията, вследствие не което да му бъде взета кръвна проба или да бъде насочен да бъде изпробван с доказателствен анализатор, но той не е упражнил това си право, вероятно съзнавайки виновността си, като доводите, че жалбоподателят изпитвал панически страх от игли и спринцовки и припадал, съдът намира на първо място за недоказани и на второ за несериозни, доколкото в живота на човек неминуемо се случва да попадне в лечебно заведение, където да бъде изследван, а, в случай че му прилошее, медицинските специалисти биха взели и съответните мерки. В този смисъл съдът намира, че жалбоподателят сам се е съгласил с установената концентрация на алкохол в кръвта му, която е била установена по надлежния ред- действащата към момента на установяване на нарушението редакция на Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози.

Неоснователни са и възраженията в жалбата, свързани с обстоятелството, че проверката не била извършена мястото, където жалбоподателят е бил спрян, тъй като той бил спрян на бул. „Европейски път“. Законодателят не предписва като задължителен реквизит от съдържанието на АУАН и НП описанието на мястото на установяване на нарушението, а описание на мястото на неговото извършване. Категорично се установи, че жалбоподателят е управлявал лекия си автомобил по бул. „Европа“, с посока на движение от ул. „Хан Пресиян“ към ПП I-8, като именно това е мястото на извършване на нарушението- управление на МПС след употреба на алкохол. Ирелевантно е за конкретно установеното нарушение обстоятелството, че жалбоподателят не е спрял на подадения му сигнал, а е продължил, навлизайки по главен път ПП I-8 (бул. „Европейски път“), в посока към гр. Драгоман, спирайки едва 100 м. след това, където именно е била извършена и проверката. Това е било мястото, където е извършен теста, но самото нарушение е извършено преди той да спре, доколкото наказуемо е именно управлението на МПС след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда.

В този смисъл съдът намира, че се доказа категорично от обективна страна, че на процесната дата жалбоподателят П. е управлявал собсвения си лек автомобил с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 0,57 на хиляда, установена по надлежния ред съгласно Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, а именно посредством техническо средство- „Алкотест Дрегер 7510“, с фабричен № ARBA 0149. Нарушението е осъществено от обективна и субективна страна, като определената от актосъставителя и наказващия орган квалификация е правилна и законосъобразна. От субективна страна съдът намира, че жалбоподателят е извършил нарушението при форма на вината евентуален умисъл, доколкото е съзнавал, че е употребил неустановено по делото количество алкохол и че на водачите на ППС е забранено да управляват след употреба на алкохол, макар и със завишена долна граница от 0,5 на хиляда, но въпреки  това се качил в колата си и се насочил в посока гр. Драгоман от гр. Божурище, съзнавал е и общественоопасния характер на извършваното от него, но целейки да постигне по-далечен, незабранен от закона резултат- да се прибере в дома си, се е съгласявал със възможността да настъпят вредните последици от неговото поведение, а именно- да застраши сериозно останалите участници в движението по пътищата.

Съгласно чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително, се наказва с лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца и глоба в размер на 500,00 лв. Наказанието е фиксирано, поради което съдът не разполага с правомощие да го намали.

Съдът счита, че в конкретния случай административното нарушение не покрива хипотезата на маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Не се констатираха многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства, обосноваващи по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид, като съдът отчете характера и вида обществени отношения, засягането на които е факт чрез извършеното нарушение и че то се явява типично (обичайно), тоест разкрива типичната степен на обществена опасност, взета предвид от законодателя. Нарушението е формално, поради което за съставомерността му не е необходимо настъпването на някакви вредни последици и липсата на такива не може да се счита за смекчаващо отговорността обстоятелство. Деянието на водача е било със завишена степен на обществена опасност, тъй като употребата на алкохол, дори и когато концентрацията на алкохол в кръвта е под 0,5 на хиляда, е достатъчна причина водачът да не бъде достатъчно съсредоточен при управление на МПС и с това да създаде опасност от настъпване на ПТП, като дори и минимално отклонение от предвидената от законодателя минимална граница е достатъчно сериозно нарушение на правилата на ЗДвП и в този смисъл подлежи на санкциониране. Нещо повече, деянието е несъставомерно когато концентрацията на алкохол в кръвта е под 0,5 на хиляда, но когато е над тази граница, законодателят е диференцирал санкциите в две групи- когато е в диапазона от 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително, за което нарушение е предвидено наложеното на жалбоподателя наказание, и когато е над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда, за което е предвидено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца и глоба в размер на 1000 лв. В случай че концентрацията е над 1,2 на хиляда, извършеното не съставлява административно нарушение, а престъпление, наказуемо по чл. 343б, ал. 1 НК. Изложеното идва да покаже изключително сериозното отношение на законодателя към нарушителите, които управляват МПС след употреба на алкохол, доколкото това състояние (понякога дори под долната граница от 0,5 на хиляда), в съчетание с пътната обстановка и склонността на водачите да не се съобразяват с правилата за движение по пътищата, вкл. с правилата относно скоростта, са изключително рискови фактори улесняващи настъпването на ПТП с непредвидими резултати. Следователно нарушението засяга обществени отношения със значим интерес, като може да рефлектира пряко и непосредствено върху живота и здравето на гражданите. Всичко това говори за сериозна и доста завишена степен на обществена опасност на деянието, което дава основание същото да не бъде прието за маловажно от настоящия състав. Следва да се обърне сериозно внимание на лицата, които си позволяват подобно неправомерно поведение и според съда единствено ефективни наказания биха могли да осъществят както индивидуалната, така и генералната превенция, разписана като цел на наказанието по смисъла на чл. 12 ЗАНН, тоест не само да предупредят и превъзпитат нарушителя към спазване на установения правен ред, но и да имат възпиращо, възпитателно и предупредително действие по отношение на останалите членове на обществото.

При извършената на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК цялостна служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съдът не констатира основания за неговата отмяна или изменение, поради което същото следва да бъде потвърдено изцяло, а подадената жалба да се остави без уважение, като неоснователна. 

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. 1-во, вр. чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 334, т. 6 и чл. 338 НПК, Районен съд- гр. Сливница

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 18-0344-000829 от 03.10.2018 г., издадено от Е.С.С.- началник Началник РУП към ОДМВР София, РУ Сливница, упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на МВР, с което на А.И.П., ЕГН **********, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – София област на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните!

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: