РЕШЕНИЕ
№ 141
гр. Кърджали, 03.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в публично заседание на
трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Веселина Ат. Кашикова Иванова
Членове:Мария К. Дановска
Васка Д. Халачева
при участието на секретаря Пенка Цв. Вълкова
като разгледа докладваното от Веселина Ат. Кашикова Иванова Въззивно
гражданско дело № 20255100500167 по описа за 2025 година
С Решение рег. № 138/03.04.2025 г., постановено по гр.д. № 1620/2024 г.
по описа на Районен съд – Кърджали е признато за установено по отношение
на О., че дължи на „С.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. К.,
бул. „Х.“ № **, вх. *, ет. *, ап. *, представлявано от управителя Л. Б. Ч.,
посочените в Заповед за изпълнение № 573 от 12.09.2024 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1256/2024 г. на
Районен съд – Кърджали суми: 1 251 лв. главница, представляваща стойност с
ДДС на неизплатена сума по фактура № **********/27.10.2023 г.; 151.40 лв.
лихва за забава върху главницата за периода от 27.10.2023 г. до 10.09.2024 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 11.09.2024 г. до окончателното й изплащане. С решението
ответникът О. е осъден да заплати на „С.“ ЕООД направените разноски в
заповедното производство по ч. гр. д. №1256/2024 г. по описа на Pайонен съд –
Кърджали в размер на 28.05 лв. за държавна такса и 500 лв. за адвокатско
възнаграждение, както и направените в исковото производство разноски в
размер на 50 лв. за държавна такса и 500 лв. за адвокатско възнаграждение,
150 лева депозит за ССчЕ и 20 лв. депозит за свидетел.
Въззивното производство е образувано по жалба вх. № 5221/07.05.2025
г. (п.кл.05.05.2025 г.), подадена от ответника О., чрез пълномощника адв. Г. Б.,
с която първоинстанционното решение се обжалва изцяло като неправилно и
необосновано, несъобразено с доказателствата по делото и материалния закон.
Излагат се съображения.
1
Жалбоподателят оспорва като неправилен изводът на първостепенния
съд, че между О. и ищецът „С.“ ЕООД е сключен неформален договор за
търговска продажба на описаните във фактура № **********/27.10.2023 г.
стоки и извършена транспортна услуга, кредитирайки свидетелските
показания на Х. А. И. и на Н. В..
На следващо място жалбоподателят счита, че липсват доказателства за
възлагане на стоката и извършване на услугата, описани в процесната
фактура, както и че не са налице доказателства за място, дата и на кого са
доставени материалите. Изтъква се, че по делото са представени и приобщени
доказателства за наличието на формални правила за поемане на задължения и
плащането на такива, във връзка с които не са представени доказателства, че т
са спазени при сключване на процесния договор за търговска продажба на
описаните във фактура № ********** от 27.10.2023 г. стоки и извършената
транспортна услуга. Липсата на заявка за извършването на разход, която е
задължителна за извършването на предварителен контрол преди поемане на
задължение, пораждала основателни съмнения, че такъв договор
действително е сключен и О. е задължена по него. Въпреки, че договорът за
търговска продажба представлява консенсуален, двустранен, комутативен и
неформален договор, и при неговото сключване се пораждат правните
последици, към които са насочени насрещните волеизявления на страните, то
при изпълнение на договорните задължения (доставката на стока), следвало да
има приемо-предавателен протокол или друг документ, удостоверяващ
предаването и приемането на стоката. Посочва се, че съгласно чл. 24, ал. 2 от
ЗЗД при договорите за прехвърляне на собственост на родово определени
престации, правото на собственост се прехвърля само, когато вещите бъдат
индивидуализирани по съгласие на страните (описани подробно с всичките им
белези, които ги правят уникални вещи) или бъдат предадени на купувача,
като това изискване е заложено и в СФУК, за да бъде признато поемането на
задължение.
Жалбоподателят не оспорва факта на осчетоводяване на процесната
фактура, установено от назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза.
Оспорва признанието, че процесният неформален договор е сключен между
страните. В тази връзка сочи съдебна практика, според която счетоводните
книги не се ползват с материална доказателствена сила на официални
свидетелстващи документи относно съдържанието им и последното следва да
се преценява според чл. 182 от ГПК, с оглед всички други обстоятелства по
делото. Моли решението да бъде отменено и постановено друго, с което се
отхвърлят предявените исковете. Претендира разноски за двете съдебни
инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от ищеца в първоинстанционното производство „С.“ ЕООД, чрез
процесуален представител адв. С. М., в който са изложени съображения за
нейната неоснователност. Иска се първоинстанционното решение да бъде
потвърдено. Претендират се разноски за въззивната инстанция.
В съдебно заседание въззивникът О. не се представлява. Представя се
2
писмено становище.
В съдебно заседание въззиваемата страна „С.“ ЕООД се представлява
от процесуалния си представител адв. С. М., който поддържа подадения
отговор.
Въззивният съд, след като прецени събраните по делото доказателства
и обсъди доводите на страните по повод жалбата, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирано лице и срещу
акт, подлежащ на обжалване, поради което е допустима и следва да се
разгледа по същество.
При извършената служебна проверка съгласно чл. 269 ГПК на
обжалваното изцяло решение, въззивният съд констатира, че същото е
валидно и допустимо, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото
в жалбата.
Първоинстанционното производство е образувано по предявени по
реда на чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415 от ГПК, от „С.“ ЕООД против О.
обективно кумулативно съединени установителни искове по чл. 327, ал. 1, вр.
с чл. 286, ал. 1 от ТЗ, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца присъдените със
Заповед за изпълнение № 573 от 12.09.2024 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1256/2024 г. на Pайонен
съд –Кърджали, вземания за: сумата в размер на 1 251 лв. главница,
представляваща стойност с ДДС на неизплатена сума по фактура №
**********/27.10.2023 г.; сумата от 151.40 лв. лихва за забава върху
главницата за периода от 27.10.2023 г. до 10.09.2024 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда
11.09.2024 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото
разноски от 28.05 лева – внесена държавна такса и 500 лева с ДДС –
адвокатско възнаграждение.
По делото е приложено ч.гр.д. № 1256/2024 г. на Pайонен съд –
Кърджали, от което се установява, че в полза на „С.“ ЕООД против О. е
издадена Заповед № 573/ 12.09.2024 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК за сумата в размер на 1 251 лева главница, представляваща
стойност с ДДС на неизплатена сума по фактура № **********/27.10.2023 г.;
сумата от 151.40 лева лихва за забава върху главницата за периода от
27.10.2023 г. до 10.09.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда 11.09.2024 г. до
окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски от 28.05
лева – внесена държавна такса и 500 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение.
Срещу така издадената заповед за изпълнение, в срока по чл. 414, ал.2
от ГПК е постъпило възражение от длъжника/ответник О., и в дадения
месечен срок заявителят/ищец „С.“ ЕООД е предявил настоящите искове по
чл. 422, във вр. с чл. 415, ал.4 от ГПК, т.е. установява се допустимостта на
производството по реда на чл. 422, вр. чл. 415, ал. 4 от ГПК.
3
От фактическа страна по делото се установява, че на 27.10.2023 г.
ищецът „С.“ ЕООД е извършил доставка, продажба на бетон С16/20 – 7,5
куб.м. и начислен превоз за 15 км., за които е подписан протокол от 27.10.2023
г. от Н. В. - ****** „***“ при О. и управителя на ищеца „С.“ ЕООД – Л. Ч.. За
извършената доставка е издадена фактура № **********/27.10.2023 г. за
сумата от 1 251 лв. с ДДС и е подписан протокол от 27.10.2023 г. от
представител на О. – Н. В. – ****** „***“ и Л. Ч. – управител на „С.“ ЕООД.
От заключението на назначената по делото ССчЕ се установява, че
издадената от „С.“ ЕООД фактура № **********/27.10.2023 г. за извършена
продажба на материали и транспортна услуга на стойност 1251 лв. с ДДС с
получател О. е осчетоводена в счетоводството на О. на 27.10.2023 г., както и в
счетоводството на „С.“ ЕООД на 27.10.2023 г. и включена в дневник продажби
и справка-декларация по ЗДДС за данъчен период октомври 2023 г. По
фактурата О. не е ползвала данъчен кредит и в писмо изх. № 19-7/25.01.2023 г.
от О. до ищеца „С.“ ЕООД не е включено задължението по фактура
№**********/27.10.2023 г.
Като писмени доказателства в първоинстанционното производство са
приети: фактура с № **********/27.10.2023г., констативен протокол от
27.10.2023 г., Заповед № 566/02.06.2021г. за утвърждаване на Правила за
функциониране на Системата за финансово управление и контрол в О., с
приложени правила за СФУК, писмо изх. № 19-7/25.01.2023 г. на О. до ищеца
„С.“ ЕООД относно потвърждаване на вземания за 418 859.48 лв. с ДДС и 0
лв. задължения. От представените доказателства по делото се установява, че
със Заповед № 566/02.06.2021 г. на Кмета на О. са утвърдени като част от
Системата за финансово управление на О. и Правила за функциониране на
Системата за финансово управление и контрол в О..
От показанията на свидетелите Х. А. И. и Н. Н. В. се установява, че
материалите са доставени и използвани по предназначение.
Св. Х. А. И. сочи, че подписът на процесната фактура е негов, положен
докато е изпълнявал длъжността ***** на О.. В показанията си сочи, че
материалите са поискани от хората и от кмета на с. Б., където се откривал
религиозен храм и се изисквало да се направят възстановителни работи, които
впоследствие благодарели за тази помощ. Плащанията, които се извършвали,
се подписвали от главния счетоводител и от ***** на О..
Св. Н. Н. В. потвърждава, че подписът, положен в констативния
протокол е негов. Същият бил съставен и подписан в присъствието на кмета
на с. Б. от свидетеля в качеството му на ****** „********“ в О.. Протоколът
бил съставен след доставката на 7 кубика и половина бетон за направата на
ограда, подпорна стена за укрепването на молитвен дом в с. Б.. Свидетелства,
че не е установил липса или неточно изпълнение, затова били съставени
протокола и фактурата. В счетоводството на О. били представени фактура,
протокол и искане за извършване на разход.
Първоинстанционният съд, въз основа на така приетата като безспорна
и от настоящата съдебна инстанция фактическа обстановка, е формулирал
4
правни изводи, които се споделят и от въззивния съд, който по силата на чл.
272 от ГПК препраща към тях, а по конкретно наведените във въззивната
жалба доводи, настоящият състав намира за необходимо да посочи следното:
По силата на чл. 327 от ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при
предаване на стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да
възникне изискуемостта на правното задължение за заплащане на продажната
цена, продавачът трябва да изпълни своето задължение за предаване на
вещите, предмет на договорното правоотношение.
В случая, ищецът основава вземането си по отношение на ответника на
двустранно подписана от страните по делото фактура №
**********/27.10.2023 г. С решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, а
именно Решение № 96/26.11.2009 г. по т. дело № 380/2008 г. на ВКС, І т. о.,
Решение № 42/19.04.2010 г. по т. дело № 593/09 г. на ВКС, ІІ т. о., Решение №
62/25.06.2009 г. по т. дело № 546/2008 г., Решение № 103/11.07.2014 г. по т.
дело № 2334/13 г. на ІІ т. о. и Решение № 211 от 30.01.2012 г. по т. д. №
1120/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о. е прието, че фактурата може да бъде приета
като доказателство за възникнало договорно правоотношение по договор за
продажба между страните доколкото в самата фактура фигурира описание на
стоката по вид стойност, начин на плащане, страни, време и място на
издаване, като вписването й в дневниците за продажби и покупки на продавача
и купувача, както и отразяването на стойността й в справките декларации по
ЗДДС и ползването на данъчен кредит, представляват признание за
възникването и изпълнението на продажбеното правоотношение, по повод на
което фактурата е била съставена. В тази връзка оспорването на сключен
между страните договор за търговска продажба, съдът намира за
неоснователно, доколкото представената по делото фактура съдържа
необходимите индивидуализиращи белези на правоотношението, по повод на
което е издадена - страни, предмет и цена за придобиване правото на
собственост върху вещите, обект на продажбата. Съществуването на
обективираното във фактура № **********/27.10.2023 г. продажбено
правоотношение и фактът на доставка на стоките се подкрепят и от
показанията на свидетелите Х. А. И. и Н. Н. В., както и от заключението на
ССеЕ. Процесната фактура, на която ищецът основава вземането си съдържа
всички посочени реквизити. С предаването на процесната вещ съгласно чл.
24, ал. 2 от ЗЗД и с полагането на подпис от представител на купувача,
ответникът е признал, че стоката, предмет на процесния договор за търговска
продажба, му е предадена, т.е. продавачът е изпълнил своите основни правни
задължения, породени от договора за търговска продажба. При изпълнението
на насрещната престация за предаване на стоката, предмет на договора,
правното задължение на купувача за заплащане на цената е станала изискуемо.
Не се спори, че ответникът не е заплатил цената на стоката, поради което
главният иск за дължимата сума по фактурата и съединеният акцесорен иск по
чл. 86 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната
лихва поради неплащане на главното задължение, считано от датата на падежа
27.10.2023 г. следва да се уважат, като основателни и доказани.
5
Относно направеното във въззивната жалба оплакване, че при липсата
на заявка за извършване на разход и на приемо-предавателен протокол,
задължителни за извършването на предварителен контрол преди поемане на
задължение, съгласно приетите в О. процедури, настоящата инстанция
приема, че тази липса не може да породи съмнения, че такъв договор
действително е сключен и О. е задължена по него. И това е така, защото
съществуващите въз основа на издадени от кмета на О. заповеди за приемане
на процедури, в частност на Процедура за предварителен контрол при поемане
на финансово задължение и извършване на разход в О. – К.; Процедура за
предварителен контрол при поемане на финансови задължения и извършване
на разходи от второстепенните разпоредители с бюджет в О. и Правила за
функциониране на Системата за финансово управление и контрол в О.,
представляват вътрешноведомствени актове, които касаят
вътрешноорганизационни процеси и отсъствието на изискуемите се от тях
документи и/или процедури могат да доведат до ангажирането на друг вид
отговорност /напр. трудовоправна, административноправна или
наказателноправна отговорност/ за служители на О., но не могат да породят в
производството съмнение за възникването на процесните договорни
правоотношения. Дори и да се приеме доводът на жалбодателя, че ищецът
като доставчик на различни стоки и услуги за О. е бил запознат с действащите
там правила за финансов контрол, то и в този случай необходимото спазване
на тези правила е вменено на служителите на О., но не на нейните външни
контрагенти.
По изложените съображения въззивната жалба се явява неоснователна,
а решението на Районен съд – Кърджали следва да бъде потвърдено като
правилно.
При този изход на делото право на разноски за въззивната инстанция
има ответника по жалбата, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, но при липса на
доказателства за извършени такива, не следва да бъдат присъждани.
Водим от изложеното, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение рег. № 138/03.04.2025 г., постановено по
гр.д. № 1620/2024 г. по описа на Районен съд – Кърджали.
Решението не подлежи на обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 предл.
второ ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7