№ 26303
гр. София, 17.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело №
20241110170348 по описа за 2024 година
В исковата молба се твърди, че с разпореждане, постановено по ч.гр.д.
№ 60912/2023 г., по описа на СРС, 38 състав е издадена заповед за изпълнение
срещу ответника Ф. Ф. Й.. Сочи, че ответникът, в качеството му на
собственик, е клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, съгласно който
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела
в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Посочва, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови
нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично
известни ОУ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“
ЕАД на клиенти за битови нужди в гр. София, които се изготвят от ищеца и се
одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Изтъква, че
съгласно чл. 33 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят.
Твърди се, че ответникът е използвал доставяната от ищеца топлинна
енергия в рамките на процесния период, като не е погасил задълженията си.
Поддържа, че сградата – етажна собственост, в която се намира имота на
ответникът, е сключил договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с „НЕЛБО“ АД, в изпълнение на
1
разпоредбата на чл. 138 б от ЗЕ. Посочва, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2,
сумите за ТЕ за процесния имот са начислявани от „Топлофикация София“
ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са
били изготвяни изравнителни сметки от „НЕЛБО“ АД, извършваща дяловото
разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите
за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба
№ 2 от 28 май 2004 г. за топлоснабдяването.
С исковата молба е предявен следния петитум:
„да постановите решение, с което да признаете за установено по
отношение на Ф. Ф. Й., че дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата в
общ размер на 1230,95 лева, от които 1013,31 лева – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от
м.05.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 03.11.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата от 190,83 лева – мораторна лихва за забава
върху главницата за периода от 15.08.2021 г. до 25.10.2023 г., както и сума за
дялово разпределение за периода от м.09.2020 г. – м.04.2022 г. в размер на
21,60 лева – главница, ведно със законната лихва от 03.11.2023 г. до
окончателното изплащане на сумите, както и 5,21 лева – мораторна лихва за
периода от 15.11.2020 г. до 25.10.2023 г. като претендира и направените
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника – Ф. Ф. Й.,
които заявява, че не оспорва приложеното от ищеца извлечение от сметки по
абонатен номер 95708, както и размера на начислената топлинна енергия. Не
оспорва и счетоводното отразяване на начислената топлинна енергия за
периода. Изтъква, че също така не оспорва приложеното към исковата молба
„извлечение от сметки за разпределение на топлинна енергия за абонатен №
95708“ относно факта, че така посочените в извлечението суми са
осчетоводени в счетоводството, поради което счита, че е безпредметно да се
назначава ССчЕ и СТЕ за тези суми.
Счита, че претенцията на ищеца е изцяло неоснователна. Твърди, че
никога не е бил собственик на процесния апартамент № 10. Сочи, че от
материалите по делото е видно, че партидата за този имот е открита на името
на Ф. Кирилов Ф., който няма никаква връзка с ответника. Поддържа, че
ответника няма качеството на „Потребител“ по смисъла на § 13 от
2
Допълнителните разпоредби към ЗЗП. Счита, че за процесния адрес няма и
качеството потребител по смисъла на параграф 1, т. 42 от Допълнителните
разпоредби от ЗЕ. Заявява, че имота, собственост на ответника е необитаем и
неизползваем, като същият не е обект на доставка от страна на ищеца. Твърди,
че са налице прокурорски преписки и забрана за ползване на същият.
Моли съда за отхвърляне на предявените искове. Претендира и
разноски.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
СЪДЪТ приема представените от ищеца писмени доказателства.
Конституира трето лице на страната на ищеца – „НЕЛБО“ АД. Да се
уведоми.
ЩЕ СЕ ПРОИЗНЕСЕ по доказателствата след изслушване на страните.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се изпрати на ищеца.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се
връчи препис от настоящото определение за насрочване, като те могат да
вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в
първото по делото съдебно заседание. НАСРОЧВА делото за разглеждане в
открито съдебно заседание на 13.10.2025г., от 10:40 ч., за която дата и час да се
призоват страните с посочените по – горе преписи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3