Решение по дело №337/2020 на Районен съд - Самоков

Номер на акта: 260026
Дата: 4 февруари 2022 г. (в сила от 7 март 2022 г.)
Съдия: Марина Трифонова Цветкова
Дело: 20201870100337
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 41

 

Гр.Самоков, 04.02.2022 г.

 

В  И М Е Т О  Н А   Н А  Р О Д А

 

         САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав ,в открито съдебно заседание ,проведено на осми юни две хиляди двадесет и първа година ,в състав:

                                             

РАЙОНЕН СЪДИЯ:МАРИНА ТРИФОНОВА

 

при секретаря Екатерина Баракова ,като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 337/2020 год. по описа на същия съд, за да се произнесе взе предвид следното:

 

         „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД,със седалище и адрес на управление–гр.София ,бул.“Никола Вапцаров“ № 55, ЕИК: *********,чрез пълномощника юрисконсулт Елеонора Добрева ,е предявило искове с правно основание чл.422,ал.1от ГПК. за признаване за установено по отношение на него, че дължи на ищцовото дружество следните суми:6 647,92 лева ,от която –падежирала главница в размер на 2 390,94 лева и предсрочно изискуема главница в размер на 4 256,98 лева ;1 907,34 лева –изискуема редовна лихва , за периода от 05.07.2015 год. до 15.10.2017 год. включително ;670,09 лева изискуема наказателна лихва ,за периода от 05.08.2015 год. до 24.10.2017 год. включително, ведно със законната лихва за забава от 25.10.2017 год. до окончателното изплащане на вземането.

         Ищецът е предявил срещу ответника при условията на евентуалност осъдителен иск с правно основание чл.79, във връзка с чл.86 от ЗЗД за сумата от 6 647,92 лева ,от която –падежирала главница в размер на 2 390,94 лева и предсрочно изискуема главница в размер на 4 256,98 лева ; 1 907,34 лева –изискуема редовна лихва , за периода от 05.07.2015 год. до 15.10.2017 год. включително ;670,09 лева изискуема наказателна лихва ,за периода от 05.08.2015 год. до 24.10.2017 год. включително, ведно със законната лихва за забава, считано от завеждане на исковата молба в съда 13.03.2020 год. до окончателното изплащане на вземането.

         В исковата молба се сочи ,че между ищеца „Райфайзенбанк /България/ ЕАД и ответника /кредитополучател/ Л.К.А. е сключен договор за потребителски кредит № 1506290840025187 от 30.06.2015 год. ,с който е отпуснат кредит в размер на 6 647,91 лева.Кредитът е първо усвоен на 30.06.2015 год.Съгласно чл.1 от Договора ,крайният срок за погасяване на кредита е 05.07.2020 год.

Съгласно чл.430,ал.2 от Търговския закон ,договорът за банков кредит е лихвоносен. В чл. 4 от Договора страните са уговорили размера на възнаградителната (редовна) лихва. Съгласно цитираната договорна разпоредба се дължи лихва в размер на 15.50% за първите 12 месеца, считано от първата падежна дата на кредита, след което дължимата редовна лихва е в размер на 6-месечен Sofibor и надбавка от 14.379 пункта, като редовната лихва се начислява върху усвоената и непогасена главница на годишна база.

Страните отнапред са определили размера на обезщетението за забава в плащането от кредитополучателя на задължението за погасяване на главницата по кредита. При забава в заплащането на дължими вноски по кредита е дължима неустойка -наказателна лихва, чийто размер се определя като към размера на дължимата възнаградителна (редовна) лихва се надбавят 10 пункта годишно (чл. 4. 5 от Договора). Наказателната лихва се начислява на годишна база върху забавените вноски за главница, считано от деня на забавата до окончателното им погасяване.

В чл. 5. 2. от Договора страните са уговорили, че кредитът следва да бъде погасен на 60 анюитетни месечни погасителни вноски, дължими на 05-то число от съответния месец, считано от 05.08.2015 г. до 05.07.2020 г. включително, като размерът на погасителната вноска, дължима за първите 12 (дванадесет) месеца от действието на Договора е 159,90 лева.

Банката е изпълнила всички свои задължения, съгласно подписания Договор за банков кредит и закона.На кредитополучателя е отпусната парична сума за възмездно ползване.От страна на кредитора не са нарушени императивни законови изисквания и подзаконови нормативни задължения при сключването, изпълнението и промяната на договорните отношения между страните.

Като обстоятелства ,довели до настъпване на предсрочната изискуемост на вземанията на Банката по кредита ищецът се позовава на нормата на чл.430 от ТЗ,съгласно която основно задължение на заемателя е да върне заетата сума в уговорения срок.

Съгласно чл.8.1 от Договора, неплащането на погасителни вноски по кредита представлява случай на неизпълнение.Съгласно чл. 9. 2 от същия, при настъпване на случай на неизпълнение, Банката има право да обяви всички суми по кредита за предсрочно изискуеми и незабавно платими.

Кредитополучателят не е заплатил дължимите месечни погасителни вноски с падежни дати – -05.08.2015 г. до 05.10.2017 год.,с оглед на което и на основание горепосочената договорна разпоредба, във връзка с чл.432 от ТЗ, Банката е обявила всички суми по кредита за предсрочно изискуеми.

Твърди се ,че предсрочната изискуемост е обявена на кредитополучателя /ответник/Л. Кремонов А. на 16.10.2017 г. с писмо с изх.№ ИЗХ-001-95269 от 21.09.2017 год.

Видно от приложените обратни разписки, писмата са достигнали до адресите на кредитополучателя (постоянен и настоящ адрес), посочени в титулната част на Договора за кредит, с което съгласно чл. 11. 8. от Логовора, се считат за надлежно получени.

Банката е предприела действия за принудителното събиране на вземанията си. Подадено е заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 1315/2017 г. по описа на РС-гр.Ихтиман.

Ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, като е било образувано ч.гр.д.№ 1315/2017 год. по описа на РС-Ихтиман.Съдът уважил заявлението с издаване на заповед за изпълнение,а с оглед прилагането на заповедта като връчена при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, съдът указал на ищеца на основание чл. 415, ал. 1, т.2 от ГПК да предяви иск за установяване съществуването на вземането си.Ищецът спазил срока по чл. 415,ал.4 от ГПК.Това обуславя твърденията на ищеца за правния му интерес от предявяване на иска като установителен. Претендира направените по делото разноски в заповедното и исковото производство.

В срока за отговор на исковата молба адв.С.-особен представител на ответника Л.К.А. е представил отговор ,в който е изразил становище за недопустимост и за неоснователност на предявените искове.Релевирал е възражения за нищожност на договора за потребителски кредит на различни основания.Изтъква ,че ответникът А. не е бил надлежно уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на вземането.Сочи,че изпратеното писмо до адреса на длъжника, съвпадащ с този по постоянния му адрес се е върнало ,заедно с обратната разписка в цялост ,без отбелязване причината за това и уведомяването не е редовно.Счита ,че доколкото в договора за кредит между страните не е предвидено изрично ,че при връщане на пощенска пратка ,изпратена на адреса ,но оформена като непотърсена,уведомлението ще се счита за получено ,тогава изявлението на кредитора за обявяване на предсрочната изискуемост не може да се приеме за редовно връчено.Твърди ,че предсрочната изискуемост не е доказана ,поради което и вземането по кредита не е предсрочно изискуемо.Твърди ,че предявеният осъдителен иск в условията на евентуалност е недопустим,тъй като с него се въвежда различно основание ,което не произтича от заповедта за изпълнение.Прави възражение за нищожност на договора за кредит, поради противоречие с добрите нрави и е изложил съображения.

В с.з. ищецът „Райфайзенбанк“ /България/ ЕАД редовно призован не се представлява.В молба ,депозирана по делото пълномощникът юрисконсулт Добрева е изразила становище ,че поддържа предявените искове .Оспорва отговора на исковата молба и е изложила съображения.

Адв.Д.С. –особен представител на ответника оспорва предявените искове по съображения, изложени в отговора на исковата молба.

Съдът ,след като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, приема за установено следното:

Не е спорно по делото ,че на 30.06.2015 год. в гр.София „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД и Л.К.А. е сключен договор за потребителски кредит № 1506290940025187, Според чл. 3 на договора банката отпуска еднократно цялата сума по настоящия договор по сметка на кредитополучателя с IBAN ***.Със заверяване на посочената сметка със сумата на кредита, същият се счита за усвоен от кредитополучателя. Видно от чл. 4. 1 и чл. 4. 2 на договора е, че страните са уговорили размера на лихвите, такси и комисионни, като за първите 12 месеца, считано от първата падежна дата на кредита, кредотополучателят заплаща на банката фиксирана годишна лихва в размер на 15,50%, а след изтичане на този срок, заплаща на банката годишна лихва, формирана от сбора на две компоненти: променлив референтен лихвен процент, представляващ 6-месечен Sofibor и надбавка в размер на 14.379 пункта.Първоначалната стойност на 6-месечния Sofibor, след изтичане на срока по чл. 4. 1 ще бъде определена за 26.02.2016 г. 2 работни дни преди 01.03.2016 г. Предвидено е в чл. 4.2.1. лихвата в частта 6-месечния Sofibor да се преизчислява и променя от банката 2 пъти в годината, на 01 март и на 01 септември, като преизчисляването се прави съгласно стойността на 6-месечния Sofibor, обявена на страницата на БНБ два работни дни преди 01 март и 01 септември.Лихвата, преизчислена съгласно предходното изречение, се прилага от следващата падежна дата по кредита, а ако следващата падежна дата е неработен ден, преизчислената лихва се прилага от първия работен ден след падежната дата. Установява се от чл. 4.2.2., че лихвата се начислява от датата на усвояване на сумата по кредита на база 360 дни годишно за ползване на всяка сума по кредита при 30 дни в месеца и 360 дни в годината. В чл. 4. 5 на договора е предвидено, че при забава в плащането на дължими суми по кредита, кредотополучателят дължи на банката обезщетение за забава – наказателна надбавка към лихвата в размер на 10 пункта годишно върху забавената главница за времето на забавата до окончателното изплащане на забавените задължения, като към датата на сключване на договора, лихвеният процент при просрочени плащания, съгласно предходното изречение, изчислен съгласно чл. 4. 1, е в размер на 25.50%.Страните в чл.5. 2 са се договорили, че кредитът ще бъде погасен на 60 анюитетни месечни вноски, дължими на 5-то число на съответния месец, считано от 05.08.2015 г. до 05.07.2020 г., с включващи приложимата годишна лихва съгласно чл. 4. 1, съответно чл. 4. 2. Размерът на анюитетната погасителна вноска, дължима за първите 12 месеца от действието на договора, с включена годишна лихва по чл. 4. 1 е 159.90 лева, съгласно Погасителен план, който е неразделна част от настоящия договор. В случай на промяна на лихвата по реда на чл. 4.2.1 се променя и размерът на дължимата месечна анюитетна вноска по кредита, като актуалният размер на месечната вноска ще бъде определен в нов Погасителен план, изготвен по реда на чл. 4. 3 от настоящия договор. Според чл. 5. 4 на договора дължимите суми по кредита се издължават по сметка IBAN *** , по която кредитополучателят е длъжен да осигурява ежемесечно необходими средства на посочената по-горе дата.

По смисъла на настоящия договор, видно от чл.8 е, че за случаи на неизпълнение ще се счита всеки един ден от посочените случаи, а именно:чл. 8.1 когато кредитополучателят просрочи плащане на която и да е вноска по настоящия договор за повече от 31 дни, от съответната дата на дължимо плащане, както и друго условие, свързано с представяне на неверни или неточни данни от страна на кредитополучателя -чл.8.2-При настъпване на случай на неизпълнение по чл.8, банката, според чл. 9.1, има право да начислява наказателна надбавка в случай, че кредитополучателят просрочи плащане на която и да е вноска или част от вноска по настоящия договор, върху забавената сума /вноска или част от вноска/, без да обявява предсрочна изискуемост по реда посочен по-долу.Банката има право да начислява наказателната надбавка от първия ден на забавата, без да е нужно да е изтекъл 31-дневния срок по чл. 8. 1. От чл. 9. 2 се разбира, че банката има право едностранно, с писмено уведомление до кредитополучателя, да обяви всички усвоени и непогасени по договора суми, начислената лихва /евентуална наказателна надбавка/ и комисионните за предсрочно и незабавно изискуеми, както и съобразно чл.9.3 да предприеме всички предвидени в закона способи за събиране на вземанията, без да е длъжна да спазва поредност на способите и/или имуществото и/или задължени лица, срещу което насочва изпълнението.Договорените между страните последици при просрочение на задължение, произтичащо от Договора са фиксирани в чл. 10, като видно от чл. 10. 1 е, че непогасяване в срок на задължение, произтичащо от настоящия договор води до неблагоприятни последици, като например: задължение за плащане на обезщетение за забава - наказателна надбавка към лихвата върху просрочената главница; принудително изпълнение за събиране на дължими суми по законоустановения ред; докладване от Банката в изпълнение на нормативни изисквания на просрочието в ЦКР, което ще повлияе върху кредитоспособността на длъжника и получаването на кредити в бъдеще.

В чл.11 от договора е предвидена автоматична предсрочна изискуемост .Според чл.11.1–при неплащане от страна на кредитополучателя изцяло или частично на което и да е парично задължение по договора за кредит в продължение на 150 дни от падежа на това задължение ,считано от 151 ден ,кредитът /непогасената главница ,ведно с дължимите разноски ,лихви и наказателна надбавка /става предсрочно изискуем.

Не е спорно ,че договорът е подписан от страните.

Неразделна част от Договора е и Погасителен план с дата 30.06.2015 г., в който са фиксирани месечните анюитетни вноски, дължими от кредитополучателя в полза на банката, като първата дата на плащане е на 05.08.2015 г., а последната на 05.07.2020 г.

От представената за целите на настоящото исково производство справка по чл.366 от ГПК се разбира, че от датата на усвояване на кредита до 24.10.2017 г. включително, е отпусната сумата 6 647,91 лева. Просрочената редовна главница е в размер на 2 390,92 лева за периода от 05.08.2015 г. до 05.10.2017 г. включително; просрочена изискуема главница от 16.10.2017 г. в размер на 4 256,99 лева; просрочени редовни лихви в размер на 1888,30 лева за периода от 05.07.2015 г. до 07.10.2017 г. включително; начислена редовна лихва за периода от 05.10.2017 г. до 15.10.2017 г. включително е в размер на 19.04 лева върху предсрочно изискуема главница от 16.10.2017 г.,а начислените наказателни лихви в размер на 670.09 лева за периода от 05.08.2015 г. до 24.10.2017 г. включително.

С писмо изх. №ИЗХ-001-95269 от 21.09.2017 г., адресирано до ответника на посочения в сключения между страните Договор настоящ адрес и адрес за кореспонденция в гр.Ихтиман, ул."Три уши“ № 2, банката го е уведомила относно предсрочната изискуемост на сключения между страните Договор за банков кредит, като за периода от 04.08.2015 г. до 21.09.2017 г. той не е платил дължимите към банката месечни вноски в необходимия размер.Ответникът е уведомен, че към 21.09.2017 г. продължава да е в просрочие на дължимите вноски по главницата и лихвата, което съгласно Договора за банков кредит представлява случай на неизпълнение.Предвид изложеното и на основание Договора за банков кредит банката е обявила за предсрочно изискуеми и незабавно платими всички дължими по договора суми, които към 21.09.2017 г. са в размер на 9069,19 лева, в това число 6 647,92 лева главница и 2 421,27 лева лихва.С настоящото писмо ответникът е поканен незабавно доброволно да плати всички дължими суми по Договора за банков кредит № 1506290940025187/30.06.2015 г.,сключен между "Райфайзенбанк (България)" ЕАД и Л.К.А., като при неплащане от негова страна, банката ще предприеме всякакви действия, позволени от закона, с цел удовлетворяване на всички техни вземания.Това писмо е изпратено на ответника по пощата с известие за доставяне, чрез Български пощи, но пратката е върната в цялост като непотърсена от получателя с дата на връщане 16.10.2017 г.

         По делото е извършена съдебно –счетоводна експертиза ,от заключението на която се установява следното:

Сумата по сключения договор за потребителски кредит от 30.06.2015 год. е преведена на 30.06.2015 год. по сметка IBAN ***.Към 25.10.2017 год. –датата на подаване на заявлението за издаване на заповед изпълнение по чл.410 от ГПК, размерът на непогасените задължения е както следва: усвоена и непогасена главница ,в това число –редовно изискуема главница /редовно падежирали вноски преди обявяване на предсрочната изискуемост -2 390.92 лева;предсрочно изискуема главница– 4 256,99 лева ; начислена редовна /възнаградителна лихва/-редовна изискуема лихва -1888,30 лева , предсрочно изискуема възнаградителна лихва -19.04 лева ; начислена редовно изискуема наказателна лихва -643,87 лева , предсрочно изискуема наказателна лихва -26.22 лева.

         Видно от заключението на вещото лице по извършената експертиза ,просрочената главница за периода от 05.08.2015 год. до 05.03.2020 год. включително е в размер на 6036,76 лева ,а предсрочно изискуемата главница от 13.05.2020 год. е в размер на 611,15 лева или общ размер на главницата 6 647,91 лева .

         Претендираната наказателна лихва върху главницата е в размер на 670,09 лева ,начислена за периода от 05.08.2015 год. до 24.10.2017 год. върху 6 647,91 лева ,която е редовно изискуема

От заключението по съдебно-счетоводната експертиза се установява ,че задължението на ответника Любча К.А. по сключения на 30.06.2015 год. договор за потребителски кредит и както следва:изискуема главница в общ размер 6 647,91 лева , от която 6036,76 лева редовно изискуема главница и 611,15 лева предсрочно изискуема главница; изискуема лихва  в общ размер на 2577,43 лева ,от която 1888,30 лева редовно изискуема лихва , 19.04 лева предсрочно изискуема лихва ,643,87 лева редовно изискуема наказателна лихва и 26,22 лева предсрочно изискуема наказателна лихва.

От служебно изисканото и приложено като доказателство по делото ч. гр. дело № 1315/2017 г. по описа на РС-Ихтиман се установява, че въз основа на подадено заявление от "Райфайзенбанк (България)ЕАД, заповедният съд е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 921/30.10.2017 г., с която е разпоредил длъжникът Л.К.А. да заплати на кредитора "Райфайзенбанк (България)" ЕАД следните суми:изискуема главница в размер на 6 647,92 лева, 1 907,34 лева изискуема редовна лихва ,за периода от 05.07.2015 год. до 15.10.2017 год., изискуема наказателна лихва в размер на 670,09 лева ,за периода от 05.08.2015 год. до 24.10.2017 год.,ведно със законната лихва върху главницата ,считано от 25.10.2017 год. /датата на подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането.

При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.

Искът е допустим с оглед установените от приложеното ч. гр. д. № 1315/2017 г. на РС–Ихтиман обстоятелства, че издадената в заповедното производство заповед за изпълнение е приложена като връчена на длъжника - настоящ ответник при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК на заявителя-настоящ ищец е указана възможността да предяви установителен иск за вземането по заповедта за изпълнение в едномесечен срок от съобщението и този срок е спазен.

По основателността на иска съдът намира следното:

В тежест на ищеца по предявения иск е да установи, при условията на чл. 154, ал. 1 ГПК, съществуване на вземането, за което е издадена процесната заповед за изпълнение, а именно: наличие на валидно сключен договор за банков кредит, изпълнение на задълженията на банката по него, както и размера на претендираната главница.

За да се уважи предявения иск, ищецът следва да докаже фактите, които сочи да обуславят исковата му претенция в т.ч. наличието на сключен договор за банков кредит, изпълнение на договорните си задължения за предоставяне на заемната сума, при което за ответника е възникнало задължение за нейното връщане.

Не е спорно по делото ,че между ищеца и ответника е възникнало валидно облигационно правоотношение ,произтичащо от сключения договор за потребителски кредит на 30.06.2015 година.Спорен е въпросът относно изискуемостта на целия кредит, предвид твърдяната от кредитора предсрочна изискуемост на същия.

Особеният представител на ответника твърди ,че предсрочната изискуемост не е доказана ,поради което и вземането по кредита не е предсрочно изискуемо.Изявлението на банката за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита не му е връчено , поради което не може да се приеме , че вземането е изискуемо преди подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК .

Съгласно чл.12.8 от Договора за кредит ,страните се съгласяват, че всички уведомления и изявления във връзка с договора следва да се извършват в писмена форма и се считат получени от кредитополучателя ,ако по факс ,лично доставяне или чрез изпращане по пощата или с куриерска фирма с обратна разписка ,достигнат до адресите на страните ,посочени в договора.Цитираното по-горе изявление на банката ,обективирано в Писмо изх.№-001-95269 ,за обявяване на предсрочна изискуемост е изпратено по пощата на адреса на ответника ,вписан в договора за кредит ,като между страните не са заявявани последващи промени на адресите за кореспонденция .Известието за доставяне е върнато на банката , като в него е отбелязано ,че писмото не е потърсено.В описаната ситуация, претендирайки ,че е настъпила предрочна изискуемост, ищецът по същество твърди,че е извършено фингирано връчване на изявлението за настъпване на предсрочна изискуемост .

Съгласно постоянната практика на ВКС, установена с Решение № 148/02.12.2016г. по т. д. № 2072/2015г. на ВКС, ТК, I т. о. и Решение № 208/09.02.2018г. по т. д. № 394/2017г. на ВКС, ТК, І т. о.,  „начинът на удостоверяване на връчването на длъжника на документа, съдържащ волеизявлението на банката, че счита вземането по договор за кредит за предсрочно изискуемо, е поставен в зависимост от избрания от кредитора способ за уведомяване.В производството по установителния иск, предявен по реда на чл. 422 ГПК, при оспорване на удостовереното връчване на документа, преценката за редовността на връчването се извършва от съда след обсъждане на въведените конкретни възражения и при тълкуване на договорните клаузи .В посочените решения ВКС е приел, че предсрочната изискуемост на вземането настъпва от датата на връчване на длъжника на документа, съдържащ волеизявлението на кредитора, ако към този момент са били налице обективните предпоставки, обуславящи изискуемостта.Законодателят не предписва конкретен способ за връчване на писмени съобщения между страните по договорните правоотношения, поради което кредиторът не е ограничен относно избора на способ за връчване на съобщения. В Решение № 148/02.12.2016г. по т. д. № 2072/2015г. на ВКС,ТК, I т. о. е посочено, че начинът на удостоверяване на връчването на документа зависи от избрания от кредитора способ за уведомяване, какъвто би могъл да бъде уговорен и в сключения между страните договор.Разграничени са различни случаи на удостоверяване: при липса на уговорка в договора относно връчването на кореспонденцията; в случай, че кредиторът е избрал да връчи уведомление на длъжника чрез пощенска пратка; в случай, че в договора са предвидени конкретни способи за връчване на кореспонденция.В хипотезата на направен избор за връчване на уведомлението на длъжника чрез пощенска пратка ,какъвто е настоящия случай ,приложение намират условията за доставяне на пощенски пратки, определени в Общи правила, приети с Решение № 581/27.05.2010г. от Комисията за регулиране на съобщенията на основание чл. 36, ал. 2 от Закона за пощенските услуги (ЗПУ) .В този случай връчването трябва да е удостоверено по реда на чл. 5, ал. 1 и ал.2 на Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети.Удостоверителното изявление на пощенския оператор за отсъствието от адреса и за неявяването в пощенската служба по чл. 5, ал. 3 от Общите правила не предполага недобросъвестното поведение на получателя /например укриване или отказ за получаване или узнаване на съдържанието на съобщението/, тъй като последният не е страна по договора между подателя и пощенския оператор. В Решение № 180/23.11.2016г. по т. д. № 2400/2015г. на ВКС, ТК, I т. о. е прието, че Общите правила и чл. 36, ал. 2 ЗПУ не въвеждат фикция, че при липса на фактическо връчване, дори и при изпълнение на задълженията на пощенския оператор по чл. 5, ал. 3 от Общите правила, пратката ще се счита за доставена на получателя.Ако в договора са предвидени конкретни способи за връчване на кореспонденция между страните, редовността на връчването на уведомлението на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост на вземането се преценява съобразно договорните клаузи.При необходимост от тълкуване на договора следва да се приложат правилата на чл. 20 ЗЗД като се съобрази, че конкретната уговорка относно връчване на кореспонденция цели ефективно упражняване на правата на страната, която изпраща съобщение, и препятства евентуално недобросъвестно поведение на получаващата страна.Изпращането на съобщение не трябва да ограничава правата на получаващата страна, поставяйки я в позиция, включително и при полагане на дължимата грижа, тя да не е в състояние да получи изявлението на своя съдоговорител.В цитираните решения на ВКС съдебните състави са посочили, че е допустимо в договора да бъде предвидено, че изявлението на едната страна ще се счита за достигнало до другата страна, без фактически същото да е получено. Клауза, която фингира недоставено или само изпратено съобщение като получено, би била в съответствие с принципите на добросъвестно упражняване на правата на кредитора, ако ясно разписва определени предпоставки и/или фактически констатации, при наличието на които ще се счита, че е положена дължимата грижа, както и ако според договора опитът за предаване на съобщението (на адрес или на адресат) се приравнява на фактическото му получаване.В случай, че в договора няма уговорки относно връчването на съобщения и пощенската пратка е върната като недоставена, независимо от причините за това, волеизявлението на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост на вземането по договора за кредит не може да се счита получено от длъжника.

По горните съображения, с оглед установеното по делото,съдът приема ,че длъжникът не е бил уведомен за обявяването на предсрочната изискуемост на кредита .

Ако в договора не са разписани ясно съответните предпоставки или фактически констатации, при наличието на които ще се счита, че е положена дължимата грижа от кредитора, и ако неуспешният опит за връчване не е приравнен на фактическо получаване и не е обвързан с конкретни последици за получаващата страна, то не може да се приеме, че договорната клауза предвижда фингирано връчване на съобщения.

Поради горното съдът счита ,че не може да се приеме , че преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК е извършено уведомяване на длъжника за обявяването на предсрочната изискуемост ,което съобразно постановките на т.18 на Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС ,изключва възможността в производството по чл.422,ал.1 от ГПК да бъде признато за съществуващо вземано на ищеца поради настъпила предсрочна изискуемост .

В настоящия случай не се установява при условията на пълно и главно доказване приложеното към исковата молба уведомление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем да е достигнало до ответника-кредитополучател.

В Тълкувателно решение № 8/2017 от 02 април 2019 г. по т.д. № 8/2017 г. по описа на ОСГТК се приема, че предсрочната изискуемост на вземането по договора за кредит променя изискуемостта на вноските, които не са подлежали на изпълнение преди датата на настъпването й, но няма за последица изменение на основанието, от което произтича вземането. Вноските с падеж преди датата на настъпване на предсрочната изискуемост и вноските, станали предсрочно изискуеми, са вземания, възникнали на едно и също основание-договора за кредит.По тези съображения позоваването на предсрочната изискуемост не е определящо за основанието на претенцията, предявена по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. Правното основание, на което се претендира изпълнение и на вноските с настъпил падеж, и на предсрочно изискуемата главница, е сключеният договор за кредит.В така цитираното Тълкувателно решение № 8/2017 от 02.04.2019г. по тълк. дело № 8/2017г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 не е изследван въпроса „Може ли обявяването на кредита за предсрочно изискуем да бъде извършено чрез връчване на препис от исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК и приложеното към нея изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и представлява ли това факт, който трябва да бъде съобразен от съда по чл. 235, ал. 3 ГПК“, предвид вече приетото в т. 18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, че в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл.60,ал. 2 от Закона за кредитните институции, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Доколкото този въпрос не е обсъждан в по – късно постановеното тълкувателно решение, то следва към настоящия момент да се приложат разпоредбите на действащото предходно тълкувателно решение.

В постановената след 02.04.2019 г. съдебна практика на ВКС се приема, че в случай, че не се установи по делото по предявен иск по чл. 422 ГПК, че на длъжника е връчено уведомление за предсрочна изискуемост, то предявените искове следва да се уважат до размера на падежиралите вноски, въпреки че съгласно Тълкувателно решение № 8/2017 от 02.04.2019г. по тълк. дело № 8/2017г. на ОСГТК на ВКС разбиране, че решението на съда трябва да отразява правното положение между страните по делото, каквото е то в момента на приключване на съдебното дирене. (В този смисъл Решение № 3 от 17.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 1831/2017 г., II т. о., ТК/

Предвид гореизложеното съдът счита, че предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за кредит поради предсрочна изискуемост, може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.От представения по делото погасителен план към договора ,се установява падежа на всички вноски по погасителния план, като падежът на последната предвидена вноска е 05.07.2020г.В случая е настъпил окончателния падеж на всички вноски по договора, от което следва извод за дължимост на всички неизплатени суми.

Неоснователно е възражението ,релевирано в отговора на исковата молба за нищожност на договора за банков кредит ,поради противоречие с добрите нрави.

По изложените съображения ,предявеният иск по чл.422,ал.1 от ГПК е основателен и следва да бъде уважен ,като бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество следните суми:6 647,91 лева главница ;1907.34 лева –изискуема редовна лихва , за периода от 05.07.2015 год. до 15.10.2017 год. включително 670,09 лева изискуема наказателна лихва ,за периода от 05.08.2015 год. до 24.10.2017 год. включително, ведно със законната лихва за забава от 25.10.2017 год. до окончателното изплащане на вземането,

Предвид уважаването изцяло на установителния иск по чл.422,ал.1 от ГПК ,съдът не следва да се поизнася по предявения при условията на евентуалност осъдителен иск .

По разноските .

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1, ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят разноски, съразмерно на уважената част от исковата претенция.Ищецът е направил разноски в заповедното производство -184.51 лева държавна такса и 150 лева юрисконсултско възнаграждение ,които следва да му бъдат заплатени от ответника.В исковото производство ищецът е направил разноски в общ размер на 1672.00 лева, включващи сумата от 580 лв.- заплатен депозит за особен представител, сумата от 392 лв.-държавна такса и сумата от 450 лв.-юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл.78, ал.8 във вр. с чл.25 от НАРЕДБА за заплащането на правната помощ.

Воден от горното,съдът

Р  Е  Ш  И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422,ал.1 от ГПК съществуването на вземане на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД,със седалище и адрес на управление–гр.София ,бул.“Никола Вапцаров“ № 55, ЕИК: ********* срещу ответника Л.К.А. *** на следните суми:6 647,92 лева ,от която –падежирала главница в размер на 2 390,94 лева и предсрочно изискуема главница в размер на 4 256,98 лева ;1 907,34 лева –изискуема редовна лихва , за периода от 05.07.2015 год. до 15.10.2017 год. включително ;670,09 лева изискуема наказателна лихва ,за периода от 05.08.2015 год. до 24.10.2017 год. включително, ведно със законната лихва за забава от 25.10.2017 год. до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1, ГПК Любча К.А. *** да заплати в полза на Райфайзенбанк /България/“ ЕАД,със седалище и адрес на управление–гр.София, бул.“Никола Вапцаров“ № 55, ЕИК: ********* направените в заповедното производство разноски за държавна такса в размер на 184,51 лева и 150 лева юрисконсултско възнаграждение и разноските направени в исковото производство –сумата в общ размер на 1672.00 лева, включващи сумата от 580 лв.- заплатен депозит за особен представител, сумата от 392 лв.-държавна такса и сумата от 450 лв.-юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл.78, ал.8 във вр. с чл.25 от НАРЕДБА за заплащането на правната помощ.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

                                                               

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: