РЕШЕНИЕ
№ …..
гр.
София, 27.12.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-13-ти състав в публично открито
заседание, проведено на двадесет и седми ноември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЛАДИМИР ВЪЛКОВ
при секретаря Весела
Станчева, като разгледа докладваното от съдията т.д. № 618/2018 г. по описа на
СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на разглеждане е предявен при
условията на чл. 647 ал. 1 т. 2 от Търговския закон ТЗ), чл. 649 ал. 2 ТЗ и
чл. 86 от Закон за задълженията и договорите ЗЗД).
Ищецът – синдикът на „Е.“ АД – в несъстоятелност,
твърди на 08.12.2014 г. между ответника – А.К.“ ЕАД (АЕЦ) и „Е.“ АД – в
несъстоятелност (Е.) да е сключено
тристранно споразумение, с което Е. встъпва в задълженията на „Е.Ю.“ АД – в
несъстоятелност (Ю.) към ответника, произтичащи от Договор №
*********/26.06.2013 г. Сочи, че по споразумение от 16.12.2014 г., позовавайки
се на тристранното споразумение, ответникът АЕЦ заявил прихващане на свои
изискуеми вземания от Е. със свои задължения към Е. до сумата от
350 115,16 лв. На 11.02.2015 г., 12.03.2015 г., 23.04.2015 г. и 20.05.2015
г. при същите обстоятелства са сключени тристранни споразумения за прихващане
съответно за 187 927,69 лв., 206 547,52 лв., 249 334,49 лв. и
212 191,17 лв. Застъпен е довод, че споразуменията не съдържат указание за
насрещна престация, от което се извлича теза за сключване на безвъзмездна сделка.
Иска се прихващанията да бъдат обявени за недействителни по отношение
кредиторите на несъстоятелността.
В отговор по исковата молба от името на ответника „А.К.“
ЕАД се твърди, че вземанията, предмет на сключваните тристранни споразумения,
касаят вземания на ответника, произтичащи от доставена електрическа енергия
включително към „Е.“ АД, а неговите задължения – от сключени договори за строително-монтажни
работи. Поддържа довод, че тристранното споразумение съдържа два самостоятелни
договора – за встъпване в дълг между Е. и Ю.и за встъпване в дълг между Е. и
АЕЦ. Застъпва теза, че с оглед двустранния характер на договора за встъпване в
дъл,г постигнато меродавно е съгласието между Е.“ АД и „Е.ю.“ АД, а участието
на „А.К.“ ЕАД следва да се третира като одобрение по смисъла на чл. 101 изр.
второ ЗЗД. Оспорва действителността на сделката да е оспорена в предвидения
срок. Поддържа и довод, че възмездността произтича от възникналото вземане на Е.
спрямо Ю.в резултат на извършените прихващания.
Позовавайки се твърдяния порок на оспорваните сделки
ищецът претендира ответникът да бъде осъден да заплати стойността на визираните
от споразуменията за прихващане фактури общо в размер на 1206116,03 лв. Твърди
вземанията да произтичат от непогасена част от възнаграждение за изпълнени
ремонтни и електромонтажни дейности съгласно договор № ********* от 16.04.2014
г. общо в размер от 473338,06 лв.; по договор № ********* от 16.04.2014 г. общо
в размер от 408976,58 лв. – непогасена част от възнаграждение за ремонтни и
електромонтажни дейности на основно и спомагателно оборудване и системи на 5 и
6 блокове на „А.К.“ ЕАД; по договор № ********* от 09.09.2014 г. общо в размер
на 104598,25 лв. – непогасена част от възнаграждение за изградено сухотръбие за
директно подитаване на отсеците на басейн за съхранение на гориво в ХОГ; по
договор № ********* от 15.11.2013 г. общо в размер на 1220439,34 лв. –
възнаграждение за извършено преустройство и реконструкция на сграда „Нова електролизерна
станция“, по договор № ********* от 07.03.2013 г. общо в размер на 2277,00 лв.
– възнаграждение за сеизмично укрепване на кабелни кораби на територията на
ЕП-2 на АЕЦ Козлодуй и по договор № 380001 от 14.11.2008 г. общо в размер от
94486,80 лв. – неизплатено възнаграждение по чл. 2.6 от договора и реализирана
икономия. Претендират се тези суми.
Ищецът претендира и обезщетение за неизпълнено в срок
парично задължение при твърдян период на забава и размер на законната лихва до
27.03.2018 г. както следва: върху сумата 350115,16 лв. от 16.12.2014 г. в
размер на 116586,30 лв., върху сумата 187927,69 лв. от 11.02.2015 г. – 59605,96
лв., върху сумата 206547,52 лв. от 12.03.2015 г. – 63844,53 лв., върху сумата
от 249334,49 лв. от 23.04.2015 г. –
74155,39 лв. и върху сумата 212191,17 лв. от 20.05.2015 г. – 61513,87 лв..
Ответникът „Е.Ю.“ АД – в несъстоятелност, не депозира
отговор по предявените искове.
В съдебно заседание процесуалният представител на
ищеца – адв. В. от САК, поддържа исковете. Застъпва довод, че възмездността на споразумението
за встъпване в дълг следва да произтича от неговото съдържание и понеже липсва
договорена насрещна престация счита за установена безвъзмездността му.
Обосновава доводите си в писмени бележки.
Процесуалният представител на АЕЦ оспорва исковете.
Поддържа довод, че срокът за предявяване на иска е изтекъл, както и че основание
за извършеното прихващане е неоспореното споразумение за встъпване в дълг между
Е. и Ю.. Евентуално поддържа теза, че възмездният характер на споразумението
следва от обстоятелството, че в резултат на споразумението патримониумът на Е.
не намалява, за да обоснове приложението на предявения иск. Обосновава доводите
си в писмени бележки.
Ю.не изпраща представител и не изразява становище по
съществото на спора.
Синдикът на Ю.не изразява становище по съществото на
спора.
Производството по несъстоятелност срещу „Е.“ АД – в
несъстоятелност е открито по т.д. № 5830/2015 г. Видно от печата върху
представената с исковата молба искова молба и данните, отразени в деловодната
система на съда по несъстоятелност, поради което и служебно известни на
настоящия състав, делото е образувано по молба, постъпила в съда на 16.09.2015
г. Най-старата от оспорваните сделки е сключена на 08.12.2014 г. Следователно,
исковете са предявени в законоустановения срок. Съдът, като съобрази по
същество фактическите твърдения и доводите на страните, и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 377
от ГПК, във вр. чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа
страна:
По делото не се спори, а и от доказателствата се
установява писмено изразено съгласие между „А.К.“ ЕАД ***, „Е.“ АД *** и „Е.Ю.“
АД тристранно споразумение за встъпване в дълг от 08.12.2014 г., съгласно което
Ю.има непогасени парични задължения към АЕЦ за доставена ел.енергия съгласно
Договор № *********/26.06.2013 г. , отсрочено със споразумение от 16.06.2014 г.
и допълнения към него на обща стойност 3359526,59 лв. като е изразено съгласие
до сумата на индивидуализираните вземания АЕЦ да извършва прихващане с парични
вземания на Е. от АЕЦ съответно за главница и дължими лихви. Сключени са и
нарочни споразумения както следва:
1.
Тристранно
споразумение за прихващане на вземания и задължения от 16.12.2014 г., съгласно
което Е. встъпва в дълга на Ю.спрямо АЕЦ, произтичащо от Договор № *********, в
размер на 350115,16 лв.
2.
Тристранно
споразумение за прихващане на вземания и задължения от 11.02.2015 г., съгласно
което задължение на АЕЦ към Е. в размер на 187 927,69
лв. се погасява с прихващане на вземане на АЕЦ към Е., произтичащо от
изявление за встъпване в дълга на Ю.към АЕЦ.
3.
Тристранно
споразумение за прихващане на вземания и задължения от 12.03.2015 г., съгласно
което задължение на АЕЦ към Е. в размер на 206547,52
лв. се погасява с прихващане на вземане на АЕЦ към Е., произтичащо от
изявление за встъпване в дълга на Ю.към АЕЦ.
4.
Тристранно
споразумение за прихващане на вземания и задължения от 23.04.2015 г., съгласно
което задължение на АЕЦ към Е. в размер на 2493347,49
лв. се погасява с прихващане на вземане на АЕЦ към Е., произтичащо от
изявление за встъпване в дълга на Ю.към АЕЦ.
5.
Тристранно споразумение за прихващане на
вземания и задължения от 20.05.2015 г., съгласно което задължение на АЕЦ към Е.
в размер на 212191,17 лв. се
погасява с прихващане на вземане на АЕЦ към Е., произтичащо от изявление за
встъпване в дълга на Ю.към АЕЦ.
От заключението на вещото лице Й. се установява, че въз
основа на тристранните споразумения в счетоводството на Е. са отразени
намаление на задълженията на Е. към Ю., произтичащи от договори за кредит както
следва:
|
Споразумение (дата) |
Сума по споразумението |
Намаление на задължения на Е. към Ю. |
|
|
Размер |
Източник |
||
|
16.12.2014
г. |
350115,16 лв. |
350115,16 лв. |
Д-р
за кредит 20/09.05.2014 г. |
|
11.02.2015
г. |
187927,69 лв. |
187927,69 лв. |
Д-р
за кредит 21/23.05.2014 г. |
|
12.03.2015
г. |
206547,52 лв. |
206547,52 лв. |
Д-р
за кредит 22/09.06.2014 г. |
|
23.04.2015
г. |
249334,49 лв. |
249334,49 лв. |
Д-р
за кредит 22/09.06.2014 г. |
|
20.05.2015
г. |
212191,17 лв. |
212191,17 лв. |
Д-р
за кредит 22/09.05.2014 г. |
|
Общо |
1206116,03
лв. |
1206116,03
лв. |
|
Вещото лице констатира, че осчетоводените
операции не отразяват паричен поток, а онагледяват възприет от Е. ефект на
сключените споразумения като срещу неполучената сума от АЕЦ е редуциран
размерът на задължението на Е. към Ю..
При установената фактическа обстановка от правна
страна съдът намира следното:
Правният ред почива на сигурността,
произтичаща от своя страна от гарантирана със закон реализация на оправданите
правни очаквания. Нормата на чл. 647 ал. 1 т. 2 ТЗ овластява синдика да се
противопостави на безвъзмездна сделка, когато съдът установи неспособност на
търговеца да участва пълноценно в търговския оборот. Тъй като основа за
реализация на законоустановената цел – справедливо удовлетворяване на
кредиторите, е наличие на имуществени права в патримониума на несъстоятелния
търговец, намаление в имуществото в резултат на извършена безвъзмездна сделка в
рамките на законоустановения срок е необходимо, но и достатъчно основание, за
да бъде отменена тя.
Тристранното споразумение за встъпване в
дълг води до обременяване патримониума на встъпващия. По силата на
съгласуваната воля на 08.12.2014 г. възниква облигационна връзка, която обаче
сама по себе си не води до разпореждане с имущество, препятстващо използването
му за удовлетворяване на предявените в производството по несъстоятелността
вземания. Разпоредителния ефект настъпва едва с намаляване актива на
имуществото, произтекло от погасяване на чуждото задължение, доколкото
излезлият от патримониума актив не може да послужи за погасяване задълженията
на несъстоятелния търговец. Настоящият състав счита обаче, че и погасеното
чуждо задължение само по себе си не води до намаление в имуществото. Това е
така, защото използваният акт за погасяване на чуждото задължение води до
реципрочно вземане към носителя на задължението. Следователно налице е
трансформация на един вид актив в зависимост от погасителния способ с друг
равностоен актив – ново вземане. От тази гледна точка липсва намаление в
имуществото, провокирано както от встъпването в дълг, така и от неговото
погасяване. В случая по силата на извършените прихващания по повод на
встъпването в дълг вземането на Е. към АЕЦ е трансформирано във вземане на Е.
към Ю..
Именно защото преценката за възмездност
на сделката почива на икономически, а не на правни съображения, меродавен при
преценката за този елемент е стопанският резултат. Изразената в споразуменията
воля еднозначно сочи на съгласие от страна на Ю., че задълженията му към АЕЦ ще
бъдат погасени с вземания на Е. спрямо АЕЦ, както и че основание за това е
встъпването на Е. в дълга на Ю.. Вярно е, че сключеният договор по правило
отразява насрещните интереси на страните по сделката, чиято регулация те целят.
Настоящият състав счита обаче, че липсващата дефиниция на интереса у Е. да
участва по договора не лишава сделката от присъщия й потенциал да породи
вземане за Е. срещу Ю.. И понеже оценката за еквиваленстност при размяна на
блага почива на икономически, а не на правен критерий, меродавност придобива
стопанският резултат, а не отразеното в договора съдържание на насрещните
интереси. Цитираното решение № 259 от 01.08.2016 г. по т.д. 223/2016 г. не
възпроизвежда предложения от ищеца прочит на закона. Върховният касационен съд
в цитираното определение изрично посочва, че не разглежда критериите за оценка
безвъзмездния характер на сделката предвид достигнатия извод, че не са налице
процесуалните предпоставки за допускане на решението до касационно обжалване.
Процесният случай е отчасти съотносим с разгледания по н.д. 43/2014 г. по описа
на Окръжен съд – Кърджали, но възприетите от този съд критерии, необвързващи
настоящия, не могат да бъдат споделени по следните съображения:
Както е имал повод да посочи
Европейският съд по правата на човека въздействието върху чужда правна сфера за
реализация на обществени интерес предполага съразмерност между мярката на
намеса и зачетени от Европейската конвенция за защита правата на човека и
основните свободи (ЕКЗПЧОС) частни интереси. Съгласно чл. 1 от Допълнителен
протокол № 1 (Протокол 1) към ЕКЗПЧОС всеки има право на мирно ползване на
собствеността, разбирано като всяко „притежание“, включително и материални
права с икономически характер (в този смисъл Broniowski v. Poland, § 129).
Утвърждаването на така утвърдените ценности е непостижимо без ангажимент за съда
да ги съобразява при тълкуване на нормативните постановки, регламентиращи
намеса в притежанието. Придобитото вземане било то и спрямо лице, встъпило в
чужд дълг, съставлява благо в посочения смисъл. Типична характеристика на
притежанието е възможността титулярът на правото да определи начина, по който
да се възползва от него. От тази гледна точка и отказът да бъде зачетен ефектът
на договореното прихващане предполага еднозначно установен обществен интерес,
превишаващ по значимост индивидуалния. Както е имал повод да посочи също така
ЕСПЧ наличието на законово основание според националното законодателство само
по себе си не е достатъчно, за да бъде задоволено изискването за законност на
дадена мярка, а е необходимо законовото основание да съответства на принципа на
върховенство на закона и да предоставя гаранции срещу произвол (N.K.M. v.
Hungary, § 47 и 48). По аргумент от по-силното основание недопустимо е
засягането на зачетени от правния ред ценности, обосновавайки основание за това
непълнота на отразеното в договора съдържание на интересите на страните да
участват в правоотношението. Освен, че огласяването на действителния им интерес
е възможност, а не е предвидено в закона тяхно задължение, липсва и нормативно
предписание, че липсата на огласения интерес определя сделката като
безвъзмездна. Настоящият състав не намира основание по тълкувателен път да
разширява съдържанието на предписана мярка за утвърждаване на обществен
интерес. Конкуренцията между индивидуалния интерес на страните по сделката и
зачетения от правния ред интерес на кредиторите на несъстоятелността може да
бъде адекватно разрешена само при отчитане на икономическия ефект от
оспорваната сделка, произтичащ от признатите й от закона преки или непреки
имуществени последици. Ето защо настоящият състав приема, че безвъзмездност на
сделката по смисъла на чл. 647 ал. 1 т. 2 ТЗ не произтича от съдържанието на
обявената воля, а от отражението на обективираната сделка върху патримониум на
страните по сделката.
От икономическа гледна точка промяната
на длъжника придобива значение едва при невъзможност вземането да бъде реално
събрано. Това обаче само по себе си не лишава от възмездност сделката по
встъпване в дълг и основаното на нея последващо погасяване на задължението. Тристранното
споразумение определя като страни по сделката всички участващи в споразумението
лица. От тази гледна точка няма разумна причина възмездността да бъде
ограничена в разменното отношение между Е. и АЕЦ. При все, че вътрешните
отношения между Е. и Ю. не засягат АЕЦ, те са в състояние да обосноват интереса
от участие на Е. в договора за встъпване в дълг. Макар и договорът да не
отразява непосредствена престация на АЕЦ в полза на Е., договореното прихващане
с последващите договора за встъпване съглашения реално ползва Е..
Дори хипотетично да се приеме, че в
контекста на производството по несъстоятелност евентуална невъзможност за
събиране на вземането дава основание за приравняване на встъпването в дълг на
безвъзмездна сделка (макар, че това обстоятелство не следва от сделката за
встъпване в дълг, а едва от последвалото прихващане), в случая и такава
опасност не съществува. Както сочи вещото лице след извършените прихващания
икономическият ефект от договора за встъпване в дълг е довел до редукция на
задълженията на Е. към Ю. по сключени договори за заем. Съгласно чл. 55 ТЗ
вписванията в търговските книги са доказателство и за сделките, извършени от
самия търговец. По делото не се оспорва основанието на така извършеното
плащане, поради което настоящият състав не намира причина да пренебрегне
обуславящото го обстоятелство – извършено прихващане. Без значение в случая остава
отсъствието на паричен поток при разменните отношения. Институтът на
прихващането е призван да го предотврати, овластявайки длъжника в
правоотношението да противопостави на своя кредитор друго свое изискуемо
вземане. Затова и съгласно чл. 104 ал. 2 ЗЗД погасителният ефект настъпва без
да е необходимо плащане. Икономическият ефект от осъщественото прихващане,
пряко произтичаща от погасените задължения на Ю., е довел до реално намаление в
пасива на Е.. Както отчита и вещото лице икономическият резултат е реално
погасяване на задължение на Е. в размер на придобитите след прихващанията
вземания. Ето защо освен хипотетичен еквивалент на даденото (поето задължение от
Е. пред АЕЦ) и полученото (вземания на Е. срещу Ю.), налице е реално оползотворяване
на произтеклия от споразуменията актив. Следователно освен, че от икономическа
гледна точка еквивалентността не е нарушена – срещу встъпването в дълг и
основаното на това прихващане е придобито вземане, несъстоятелният търговец Е.
е реализирал икономическия резултат от притежанието си. Законът не предвижда
като основание за отменителния иск реализирана от сделката печалба, а
разпореждане с имущество, срещу което несъстоятелният търговец не е получил
облага. Изборът Е. да погаси задължението си към Ю. с придобито вземане срещу него
вземане (обусловено именно от встъпване в неговия дълг) вместо чрез реално
събиране на вземането от АЕЦ, не сочи на възприето от закона основание за
игнориране на договореното и безспорно между страните в процеса желано
погасяване на насрещни задължения между АЕЦ и Е. според отразеното отразеното в
тристранните споразумения и последващо прихващане на вземанята на Е., основани
на договора за встъпване в дълг и задължението му към Ю.. В обобщение настоящият
състав приема, че меродавно за безвъзмедността на сделката е дали
несъстоятелният търговец е получил облага, а не дали облагата е договорена
изрично, съответно дали е резултат на изрично поето задължение за насрещна
престация от насрещната страна в правоотношението.
Самият закон разграничава хипотезата на
безвъзмездна сделка – чл. 647 ал. 1 т. 2 ТЗ т.е. разместване на блага без
насрещна престация от погасяване на произтеклото от тази сделка изискуемо
парично задължение на несъстоятелния търговец – чл. 646 ал. 2 т. 3 ТЗ. С други
думи, правният ред разграничава основанието за възникване на правоотношението
от условията, при които произтеклите от него правни възможности са били
реализирани на практика. Лишено от правна логика е диференцирането на договора
за встъпване в дълг от основаните на него споразумения за прихващане. Макар и
осъществени в различен момент при относително различно основание съвкупността
от сделките еднозначно определя преследвания от Е. конкретен икономически
интерес при встъпване в дълга на Ю.. Справедливото удовлетворяване на
кредиторите придобива бива накърнено, съответно обосновава пренебрегването на
принципно зачетен от правния ред погасителен способ само ако и доколкото е
довел до удовлетворяване на вземане в отклонение от следващото се при
евентуалното разпределение. Исковата молба обаче не сочи на изрично
предвидената от закона предпоставка за упражняване на това потестативно право –
погасяването да е направено след началната дата на неплатежоспособността,
съответно свръхзадължеността. Това е пречка тази самостоятелна от правна гледна
точка хипотеза да бъде изследвана понастоящем. Разграничението й обаче изключва
възможността както пренебрегването на доказания по делото позитивен
икономически ефект от реализираното встъпване в дълга на Ю., така и
споразуменията за прихващане да бъдат разграничени от договора за встъпване в
дълг, придавайки му безвъзмездност по смисъла на чл. 647 ал. 1 т. 2 ТЗ.
По изложените съображения неоснователно
ищецът счита атакуваните сделки за безвъзмездни по смисъла на закона и
следователно така предявеният главен иск следва да бъде отхвърлен.
По исковете с правно основание чл. 649
ал. 2 вр. чл. 647 ал. 1 т. 2 ТЗ
Тъй като не се установява твърдяното
основание за относителна недействителност на оспорваните сделки, неоснователна
е и претенцията за събиране на третираните със споразуменията като погасени
вземания на Е..
По исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД
Понеже не се установява парично
задължение в тежест на ответника, неоснователни са и така предявените искове.
По разноските
Предвид изхода от спора направените от
ищеца разноски следва да бъдат възложени в негова тежест. С оглед правилото на
чл. 81 вр. чл. 236 ал. 1 т. 6 ГПК така формираната воля следва да бъде изрично
огласена с решението.
В тежест на масата на несъстоятелността
следва да бъдат възложени направените от ответника АЕЦ разноски по делото –
заплатено възнаграждение за адвокат и депозит за вещо лице.
При установения изход от спора в тежест
на масата на несъстоятелността следва да бъдат възложени и следващите се
държавни такси.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от
синдика на „Е.“ АД – в несъстоятелност срещу „А.К.“ ЕАД и „Е.Ю.“ АД – в несъстоятелност,
искове с правно основание чл. 647 ал. 1 т. 2 ТЗ да бъдат обявени за
недействителни по отношение кредиторите на несъстоятелността Тристранно
споразумение за прихващане на вземания и задължения от 16.12.2014 г. за сума в
размер на 350115,16
лв., Тристранно
споразумение за прихващане на вземания и задължения от 11.02.2015 г. за сумата 187 927,69 лв., Тристранно
споразумение за прихващане на вземания и задължения от 12.03.2015 г. за сумата 206547,52 лв., Тристранно споразумение
за прихващане на вземания и задължения от 23.04.2015 г. за сумата 2493347,49 лв. и Тристранно
споразумение за прихващане на вземания и задължения от 20.05.2015 г. за сумата 212191,17 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявените
искове при условията на чл. 649 ал. 2 вр. чл. чл. 647 ал. 1 т. 2 ТЗ „А.К.“ ЕАД
да заплати в полза на масата на несъстоятелността на „Е.“ АД – в
несъстоятелност сумата 350115,16 лв. по
Тристранно споразумение за прихващане на вземания и задължения от 16.12.2014 г.;
сумата 187 927,69 лв. по Тристранно
споразумение за прихващане на вземания и задължения от 11.02.2015 г.; сумата 206547,52 лв. по Тристранно
споразумение за прихващане на вземания и задължения от 12.03.2015 г.; сумата 2493347,49 лв. по Тристранно
споразумение за прихващане на вземания и задължения от 23.04.2015 г. и сумата 212191,17
лв. по Тристранно споразумение за прихващане на вземания и задължения от
20.05.2015 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените
искове по чл. 86 ЗЗД „А.К.“ ЕАД да заплати в полза на масата на
несъстоятелността на „Е.“ АД – в несъстоятелност обезщетение за забавено
изпълнение на парично задължение за периода от сключване на датата на
съответното споразумение до 27.03.2018 г., а именно сумата 116586,30 лв. върху сумата 350115,16 лв. по Тристранно споразумение
за прихващане на вземания и задължения от 16.12.2014 г.; сумата 59605,96 лв. върху 187 927,69 лв. по Тристранно споразумение за
прихващане на вземания и задължения от 11.02.2015 г.; сумата 63844,53 лв. върху сумата 206547,52 лв. по Тристранно споразумение за
прихващане на вземания и задължения от 12.03.2015 г.; сумата 74155,39 лв. върху 2493347,49 лв. по Тристранно споразумение за
прихващане на вземания и задължения от 23.04.2015 г. и сумата 61513,87
лв. върху 212191,17 лв. по Тристранно споразумение за прихващане на вземания
и задължения от 20.05.2015 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК вр. чл. 649 ал. 6 ТЗ „Е.“ АД
– в несъстоятелност, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление:***
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски
съд сумата от 63282,88 лева – държавна
такса за производството пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 3 ГПК „Е.“ АД
– в несъстоятелност, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: със
седалище и адрес на управление:*** да заплати на „А.К.“ ЕАД, ЕИК *******
със седалище и адрес на управление:*** 3320 сумата от 36750,00 лв.
Решението може да бъде обжалвано с
въззивна жалба пред Апелативен съд –София в двуседмичен срок от връчване на
препис, а в частта за разноските по реда и при условията на чл. 248 ГПК.
СЪДИЯ: