Решение по дело №184/2024 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по постъпили два броя касационни жалби, съответно с вх. № 1100/29.01.2024 г. от И. Ц. Р., адрес [населено място], [жк], [адрес] и вх. № 1107/29.01.2024 г. от И. Ц. Р., чрез адв. Г. Г., против решение № 17 от 16.01.2024 г. по АНД 1256/2023 г. по описа на Районен съд – Видин, с което е потвърдно Наказателно постановление № 22-0953-001072/09.09.2022 г. на началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Видин, с което на касационния жалбоподател за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Касационният жалбоподател твърди, че въззивното решение е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на материалния закон и на приложимите процесуални правила. Счита, че съставът на Районен съд – Видин не е извършил дължимата проверка за допуснати съществени нарушения на императивни процесуални норми, както и дадените указания от касационната инстанция при предходното разглеждане на делото пред Административен съд – Видин. Сочи, че актът за установяване на административно нарушение, инициирал административнонаказателното производство, приключило с издаване на НП № 22-0953-001072 от 09.09.2022 г. на началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Видин, не му е връчван, което счита за нарушение правото му на защита. Касаторът излага, че актосъставителят е съставил акта в негово отсъствие и не е предприел необходимите действия за връчването му по реда на ЗАНН. От своя страна административнонаказващият орган не е извършил дължимата по чл. 52, ал. 2 от ЗАНН проверка, като не е констатирал липсата на предявяване на АУАН, а е пристъпил направо към издаване на НП. Твърди още, че районният съд е игнорирал показанията на ангажираните от него свидетели, не е обсъдил изнесените от тях факти, противоречащи си с приетото от наказващия орган, а се е задоволил просто да възпроизведе описаното в акта и постановлението, като по този начин е ограничил процесуалните му права и не е изпълнил задължението си да формира своите мотиви. Твърди, че при издаването на НП, наказващият орган е нарушил и императивната разпоредба на чл. 57, т. 5 от ЗАНН, според която следва да има пълно описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата. Моли за отмяна на оспореното решение на РС – Видин, ведно с потвърденото с него НП. Претендира разноски във въззивното и касационното производство, съобразно приложените писмени доказателства. В съдебно заседания, редовно призован, касаторът не се явява и не се представлява. Постъпило е писмено становище от адв. Г. Г., в което излага съображения, че доверителят му е пострадал от ПТП и е следвало да му бъде връчен талон и да му бъде взета кръв за изследване от служителите на ЦСМП, каквито са и разпоредбите на наредбата при наличие на ПТП. Такъв талон по неизвестни причини е връчен на трето лице и видно от представеното копие от същия подписът не е на Роленски. Това обстоятелство счита за нарушение от страна на служителите на Пътна полиция, което е съществено и води до невъзможност да бъде прието измерването с А. Д., тъй като не са налице обстоятелствата, предвидени в наредбата, а именно, отказ за получаване на талон или за даване на кръвна проба. Това според него означава, че липсва коректно измерване и доказване на количеството алкохол, употребено от административнонаказаното лице. Сочи, че дори да се приеме, че е извършено правилно измерването с А. Д., то видно от представената по делото техническа експертиза не може да се приеме, че има нарушение на чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, тъй като съгласно експертизата, посочената стойност от 0.51 промила на хиляда не е точна, а осреднена. В този диапазон отклонението на А. Д. 7510 е в рамките от 0.47 до 0.55 промила на хиляда. Това не е точно и категорично, каквото е изискването на законодателя. Именно по тази причина законодателят е въвел числа, които се закръглят до първата цифра след десетичния знак, поради липсата на възможност на абсолютно точно измерване в този диапазон и получаване на отклонение, които са недопустими, както по ЗДвП, така и по НК. За да е налице нарушение по посочения текст следва да се касае за стойности от 0.6, 0.7 и т.н.

Ответникът по касационната жалба ОД на МВР – Видин, редовно призован, не изпраща процесуален представител. От гл. юрисконсулт Т. Т., с пълномощно по делото, е постъпила молба вх. № 1118/30.04.2024 г. в АдмС – Монтана, с която оспорва касационната жалба, като моли касационната инстанция да потвърди решението на въззивния съд като правилно и законосъобразно. Сочи, че в решението са изложени подробни мотиви за липсата на процесуални нарушения и за безспорна доказаност на нарушението от показанията на разпитаните свидетели и от приобщените писмени доказателства. Правилни са изводите на съда за справедливост на наложеното наказание. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност или в случай, че не се представят доказателства за изплатено адвокатско възнаграждение от страна на касатора, то изобщо да не бъде присъждано такова.

Прокурор от ОП – Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение на РС – Видин правилно и законосъобразно. Счита, че издаденото НП отговаря изцяло на изискванията на закона. Не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Установена е фактическата обстановка и правилно е описана в диспозитива на НП. Извършеното нарушение е доказано по несъмнен и категоричен начин. Правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на наказаното лице. Въззивното решение е обосновано и мотивирано, поради което предлага да бъде потвърдено.

Административен съд – Монтана, в качеството си на касационна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното:

Наказателно постановление № 22-0953-001072/09.09.2022 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Видин е оспорен от административнонаказаното лице пред Районен съд – Видин, който с решение № 214/22.05.2022 г. по АНД № 7/2022 г. по описа на съда го е потвърдил. Решение № 214/22.05.2022 г. е обжалвано пред Административен съд – Видин, който с решение № 173/04.01.2023 г. по КАНД № 188/2023 г. по описа на съда, го отменя и връща делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав, съобразно дадени указания. П. Р. съд – Видин е образувано АНД № 1256/2023 г. по описа на съда, по което дело е постановено решение № 17/16.01.2024 г., с което процесното НП е потвърдено. Същото е обжалвано от административнонаказващия орган пред АдмС – Видин. С определение № 469/20.03.2024 г. по образуваното КАНД № 173/2024 г. по описа на АдмС – Видин, производството е прекратено и делото е изпратено на ВАС за определяне на компетентен съседен административен съд поради невъзможност да бъде формиран нов касационен състав по смисъла на чл. 225 от АПК. С определение № 4228/08.04.2024 г. по адм. дело № 3395/2024 г. по описа на ВАС, касационната жалба на И. Ц. Р. против решение № 17 от 16.01.2024 г. по АНД 1256/2023 г. по описа на Районен съд – Видин е изпратена на Административен съд – Монтана.

Касационната жалба е подадена в установения с чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок, от надлежна страна имаща правен интерес от обжалване, срещу подлежащ на касационна проверка валиден и допустим съдебен акт, при което същата е процесуално допустима.

С обжалваното решение Районен съд – Видин е потвърдил Наказателно постановление № 22-0953-001072/09.09.2022 г. на началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Видин, с което на касационния жалбоподател за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. Въззивният съд приема за безспорно установено от представените по делото писмени и гласни доказателства, че на 07.05.2022 г. около 13:15 ч. в [населено място], жалбоподателят Роленски, като водач на МПС е управлявал мотоциклет „Сузуки ГСХ Р 750“ с рег. № ВН0177К лична собственост, по [улица]. След бл. № 4 на [жк] друг лек автомобил с рег. № [рег. номер] е отнел предимството на мотоциклетиста и е настъпило ПТП с материални щети по двете превозни средства и телесна повреда на водача на мотоциклета. Роленски е тестван с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. № ARNA-0124 с проба № 00419, като при изпробването е отчетена концентрация 0,51/1000 промила наличие на алкохол в издишания въздух. Връчен е талон за медицинско изследване № 0068912, не е взета кръвна проба за изследване. Издадени са ЗППАМ № 22-0953-000123 и ЗППАМ № 22-0953- 000124. От така установеното от обективна страна районният съд прави извода, че административнонаказаното лице е осъществило състава на твърдяното административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДП, както от обективна, така и от субективна страна. Лицето като водач на МПС е управлявал мотоциклет с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5/1000 до 1,2/1000. Въззивният съд приема, че деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, за което Роленски следва да понесе предвиденото административното наказание по чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДП, което административнонаказващият орган правилно е определил и наложил по вид и размер, предвидена от закона императивно. Районният съд е възприел, че не са събрани доказателства по смисъла на чл. 27 от ЗАНН.

Предмет на касационнен контрол е постановеното съдебно решение и съответствието му с материалния закон, евентуално допуснати съществени процесуални нарушения на съда, каквито възражения се твърдят в касационната жалба.

Възражението на касатора, че актът за установяване на административно нарушение, инициирал административнонаказателното производство, приключило с издаване на НП № 22-0953-001072 от 09.09.2022 г. на началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Видин, не му е връчван, настоящата инстанция намира за недопустимо на този етап от развилото се производство. Административнонаказаното лице навежда това възражение за пръв път пред настоящата касационна инстанция и то след като веднъж вече делото е връщано за ново разглеждане от състав при Административен съд Видин, но поради установени допуснати процесусални нарушения на въззивния състав на Районен съд Видни, свързани с неразпитването на искани от административнонаказаното лице свидетели. С оглед на това, спор при разглеждане на първоинстанционното производство, свързан с връчването на АУАН, не е съществувал, поради което и връчването на АУАН е прието за безспорно установено, без да са събирани допълнителни доказателства в тази посока. Касационната инстанция е контролна инстанция по правото, а не по фактите, които се установяват от въззивния съд, поради което възможността за навеждане на нови възражения едва в касационното производство е недопустимо и преклудирано.

Касационната инстанция намира за неоснователни твърденията на касатора, че районният съд е игнорирал показанията на ангажираните от него свидетели, като не е обсъдил изнесените от тях факти. Ангажираните от Роленски свидетели са изслушани от въззивния съд, с оглед дадените указания с решението на АС – Видин, като дадените от тях показания не изясняват обстоятелства по връчване на АУАН. Същевременно свидетелят Ц. изрично заявява, че административнонаказаното лице е подписвало книжа предоставени му от органите на полицията.

АУАН и атакуваното наказателно постановление съдържат всички необходими реквизити съгласно чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Настоящият състав намира, че спорното НП съдържа ясно описание на нарушението, датата на извършване, мястото, където е извършено. АНО е описал обстоятелствата при които е извършено, а именно в качеството си водач на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на 1000 до 0,8 на 1000 вкл. В НП АНО подробно е описал въз основа на кои доказателствата е постановил акта, а именно АУАН, талон за изследване № 0068912 и два броя ЗППАМ. Поради изложеното следва, че не е ограничено правото на наказаното лице да разбере за какво административно нарушение е санкционирано. Като това си право И. Ц. Р. реализира в пълен обем чрез проведената процедура по обжалване на оспореното НП.

Възражението наведено в касационната жалба, че е следвало да му бъде връчен талон и да му бъде взета кръв за изследване от служителите на ЦСМП, като такъв талон бил връчен на трето лице и подписът не е на Роленски, не се подкрепят от доказателствата по делото. Видно от представените през въззивната инстанция писмени доказателства се установява, че талон за изследване № 0068912 е съставен и връчен на касатора. В издадения талон от служителя на МВР е вписано, че е извършена проверка за употреба на алкохол на И. Р. в 13:37 ч. на 07.05.2022 г. с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ № ARNA 0124, проба № 00419, от която е показан положителен резултат 0,51 %. Саморъчно провереното лице е записано, че приема показанията на техническото средство, за което е поставен и подпис, чиято истинност не е оспорен по надлежния законов ред от касатора пред решаващата съдебна инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, при извършване на проверка на място от контролните органи концентрацията на алкохол в кръвта се установява с техническо средство. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба при съставянето на акт за установяване на административно нарушение за установена с техническо средство концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и при попълване на протокол за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози контролният орган попълва и талон за изследване по образец съгласно приложение № 1. В представения по делото образец на талон е посочено, че в случай, че лицето приеме показанията на техническото средство или теста, останалата част от талона за изследване не се попълва. В процесния случай касаторът Роленски изрично и собственоръчно е записал, че приема показанията на техническото средство, поради което тези показания се явяват меродавни. Това че е попълнена втората част от талона, съдебният състав не намира за сериозно процесуално нарушение. Съгласно текста на чл. 4, ал, 4 от Наредбата в талона по чл. 3, ал. 2 се отразява изборът на лицето дали установяването на концентрацията на алкохол в кръвта да се извърши с доказателствен анализатор, или с медицинско и химическо лабораторно изследване. При отказ на лицето да избере един от двата начина на установяване се приемат отчетените показания от техническото средство.

Сочената в жалбата възможност за допускане на грешка в показанията на анализатора за алкохол също не се подкрепя от събраните доказателства. Съгласно чл. 773, ал.1 от тази Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол анализаторът за алкохол в дъха трябва да показва резултата от измерването в mg/l, а според ал. 2 на същия текст – анализаторът за алкохол в дъха може да показва резултата от измерване в промили %., съгласно приложение № 39. В разпоредбата на чл. 781 от Наредбата са предвидени максимално допустими грешки на анализатори за алкохол в дъха, но за тези анализатори, които измерват в mg/l. Резултатът на касатора е отчетен в промили (%.), следователно максимално допустимите грешки на анализатори за алкохол в дъха, предвидени в чл. 781 от Наредбата не са приложими за настоящия случай. Съгласно разпоредбата на чл. 766 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метричен контрол анализаторът на алкохол в дъха трябва да е конструиран така, че да гарантира максималната допустима грешка без настройване в продължение на шест месеца. В случая, от доказателствата по делото, а именно протокол от последваща проверка на анализатори на алкохол в дъха е видно, че техническото средство е преминало проверка на 29.03.2022 г. Следователно извършената на 07.05.2012 г. проверка с него е в рамките на нормативно установения срок за годност на средството. Поради това не е налице основание за приемане довода на касатора за намаляване на точността на техническото средство (в този смисъл решение № 4257 по адм. дело № 12637/2016 г. на ВАС, VII отд.).

С оглед на изложеното касационната инстанция намира решението на въззивния съд за съответно на материалния закон, т.е. за правилно.

От гледна точка валидността и допустимостта на съдебния акт, последният има качествата на такъв.

С оглед горното основателна се явява и претенцията за разноски на ответника съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 4 от АПК, вр. чл. 78 ГПК, вр. чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА като правилно решение № 17 от 16.01.2024 г. по АНД 1256/2023 г. по описа на Районен съд – Видин.

ОСЪЖДА И. Ц. Р., адрес [населено място], [жк], [адрес] да заплати на ОД на МВР – Видин сумата от 100 лв., представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.