№ 64
гр. Варна, 28.03.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Даниела П. Костова
Светослава Н. Колева
като разгледа докладваното от Светослава Н. Колева Въззивно частно
наказателно дело № 20223000600074 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.243, ал.7 от НПК и е образувано по
протест на прокурор при ОП Търговище срещу определение № 35/08.03.2022
г. на ТОС, постановено по ЧНД № 19/2022 г., с което е отменено
постановление на ОП Търговище от 26.01.2021г за прекратяване на
наказателното производство по Д.П № 31/2021г по описа на ОСлО при
Окръжна прокуратура – Търговище.
Протестът е подаден в срок, от процесуално легитимиран субект, и е
допустим за разглеждане.
В протеста се настоява за отмяната на обжалваното определение,
поради необоснованост и незаконосъобразност. Иска се потвърждаване на
постановлението за прекратяване на наказателното производство. Сочат се
доводи, че настъпилата смърт на лицето А.М.Х. ЕГН-********** не се
дължи на чуждо виновно поведение, а е резултат на взетото от него решение
да се надвеси от коша на автовишката. Твърди се, че фактическата обстановка
е изяснена в пълнота, а всички поставени от съда въпроси били ирелевантни,
тъй като не били свързани с причината за смъртта на А.Х, която според
прокуратурата е установена от съдебно – медицинската експертиза и тя е
падане от височина.
Въззивният съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Досъдебно производство № 31/2021г по описа на ОСлО при Окръжна
прокуратура – Търговище е започнало за осъществено престъпление по
1
чл.123, ал.1 от НК. Водено е срещу Неизвестен извършител, за това, че на
19.07.2021год. около 11.00ч. в с.Горна Хубавка, общ.Омуртаг, ул.Волга № 4 е
причинена смъртта на А.М.Х. ЕГН-********** поради незнание или
немърливо изпълнение на занятие или друга правно регламентирана дейност
представляваща източник на повишена опасност.
Въззивната инстанция намира за установена по делото следната
фактическа обстановка:
Пострадалият А.М.Х. и св. Е.М.М. през 2015 г. били назначени с
трудови договори на длъжност “Главен специалист- електротехник” в звено
“Инфраструктура и благоустрояване” при Община Омуртаг. Двамата имали
дългогодишен стаж и опит като електротехници, притежавали пета
квалификационна група по електробезопасност при работа по
електрообзавеждане с напрежение до и над 1000 V, както и правоспособност
за упражняване на професия “Машинист на подвижните работни площадки”.
На Х. е бил проведен начален инструктаж по безопасност, хигиена на труда и
противопожарна охрана при постъпването му на работа, както и периодични
инструктажи за осъществяваните от него дейности във времето.
На 19.07.2021 г., около 09:00 - 09:30ч., по време на работа двамата
получили устно разпореждане от г-н Ю.О. зам. кмет на Община Омуртаг с
ресор „Инфраструктура и благоустрояване”, да извършат поддръжка на
осветително тяло на улично осветление, находящо в с. Горна Хубавка, общ.
Омуртаг, обл. Търговище, ул. “Вола” №4. Двамата взели пътен лист и
потеглили към обекта с предоставеното им техния рабатодател МПС. На
шасито на превозното средство имало монтирана подвижна работна площадка
“автовишка” с индекс: KS 90250/ 9,5 м, с марка и модел “Мерцедес- Бенц”
310, ДК № Т 4077 ТН.
Около 10:30 ч. двамата стигнали на адреса, който се намирал на
неасфалтирана и кална улица. Уличното осветление в селото, регулирано с
фотореле, не светело. Паркирали и стабилизирали автовишката в най-голяма
близост до електрическия стълб, доколкото позволявали условията на терена.
А. Х. влязъл в подвижната работна площадка (кош) и чрез монтираното в нея
управление сам се издигнал на височина от 6, 5 м от земята, като се
позиционирал в близост до върха на електрическия стълб и започнал работа
по осветителното тяло. Х. казал на колегата си, че проводникът му остава
далеч, но че ще се справи. Св. Е.М. останал на земята, непосредствено до
автомобила. Малко след това се появил св. О.Ф. - обитател на имота, до който
се намирал електрическият стълб, и двамата мъже завързали разговор. В един
2
момент М. и Ф. чули хлопане, идващо от коша, отправили погледи натам и
видели издаденото напред тяло на А.Х, опряно на най-долните жици. Св.М.
извикал по име колегата си, но той не му отговорил. Непосредствено след
това Х. полетял към земята и паднал по лице в подножието на електрическия
стълб. От падането Х. получил несъвместими с живота увреждания и смъртта
му настъпила много бързо.
Заключението на назначената съдебномедицинската експертиза
установява, че при извършения външен и вътрешен оглед върху трупа на А.
Х. не са констатирани следи от въздействието на електрически ток под
формата на електрически знаци или изгаряния по кожата на пострадалия.
Като непосредствена причина за смъртта на А.М.Х., вещото лице е посочило
настъпване на травматични увреждания - остра дихателна недостатъчност,
причинена от тежка гръдна травма, изразяваща се в двустранно счупване на
ребра вляво и дясно, контузия на белия дроб и оформяне на т.нар. “гръден
капак”. Вещото лице е дало заключение, че най-вероятно Х. е паднал, защото
е загубил равновесие от получен сърдечен пристъп, при който настъпват
нарушения, които могат да доведат до помрачение на съзнанието с нарушено
равновесие, ориентировка и рефлекси.
Заключението на съдебно-химическата експертиза, изготвена от
МБАЛ "Света Анна - Варна" АД, установява,че в кръвта на А. Х. не е била
открита концентрация на алкохол.
Въззивната инстанция се солидаризира с изводите на първостепенния
съд, че в рамките на проведеното разследване не са били установени по
безспорен начин причините, довели до фаталното падане и смъртта на А. Х..
Всичко, изложено от ТОС, се споделя и от този състав на ВАпС, поради което
и няма да бъде преповтаряно.
В допълнение следва да бъда посочено, че прокуратурата изобщо не
се занимавала с въпроса какви лични предпазни средства е трябвало да бъдат
предоставени от работодателя на починалия работник и това сторено ли е в
съзвучие с относимата законодателна уредба. В случая това е Наредба № 3 от
19 април 2001 г. за минималните изисквания за безопасност и опазване на
здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на
работното място, издадена от министъра на труда и социалната политика и
министъра на здравеопазването. А конкретните рискове, на които е бил
изложен работника (и съответно е следвало да бъде предпазван), са два –
поразяване от електрически ток и падане от височина. Първият е частично
изследван и в тази част изводите на ТОС са изчерпателни, а по отношение на
3
втория - прокурорът се е позовал на чл.61 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи, за да приеме декларативно
липса на допуснато нарушение. Както показва заглавието на цитираната
наредба, нейното приложно поле е тясно свързано с осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд (ЗБУТ) на временните и
подвижните строителни площадки – виж чл.1. Очевидно в конкретния
случай дейността, извършвана от А. Х. не е нито строителна, нито се е
осъществявала на строителна площадка. Касае се за дейност по поддръжка на
инфраструктура, която категорично попада в приложното поле на цитираната
Наредба № 3/2001г. и нейните приложения. Без какъвто и да е коментар
прокурорът е оставил и въпроса кои са приложимите вътрешни правила за
осигуряване на ЗБУТ, създадени от работодателя – в случая Община Омуртаг,
и били ли са те спазени. По делото е приложена Инструкция за безопасна
работа с автовишка (т.4, л.32) и Инструкция за безопасна работа на
електромонтьора (т.4, л.33) и двете утвърдени със Заповед № 544/06.11.2015 г.
на Зам.кмета на Община Омуртаг. В т.10 на Инструкция за безопасна работа
на електромонтьора изрично е фиксирано, че при работа на височина е
задължително ползването на лични предпазни средства: предпазни колани,
въжета, нехлъзгащи се обувки. В конкретния случай починалият работник
не е бил оборудван с нито едно от посочените по-горе ЛПС. Въпросът, който
трябва прокуратурата да изследва, е на какво се дължи тази липса – на
неизпълнено задължение на работодателя да ги осигури на работника, или на
неизпълнено задължение на работника да ги ползва. Именно този въпрос е
ключов за изясняване предмета на доказване, защото ако пострадалият е бил
обезопасен надлежно с предпазни колани или въжета, дори да е предприел
съзнателно надвесване (за което също не са налице убедителни
доказателства), то не би се стигнало до падане от над 6 м. височина.
Посочените по-горе обстоятелства ( както и тези констатирани от
ТОС ) са останали неизяснени и неизследвани, а това следва да бъде сторено
чрез съответните доказателствени способи и едва след изчерпване на
доказателствените източници и изясняване на фактическата обстановка по
делото, следва да бъде извършена преценка дали са налице основания за
прекратяване на производството.
По изложените съображения настоящият състав на ВАпС се
солидаризира с крайните правни изводи на ТОС и намира, че проверяваното
определение следва да бъде потвърдено като правилно, поради което и на
4
основание чл. 243, ал.8 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 35/08.03.2022 г. на Окръжен съд
Търговище, постановено по ЧНД № 19/2022 г.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5