№ 219
гр. Шумен, 21.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на осми
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Теодора Енч. Димитрова
Теодора Р. Йорданова-Момова
при участието на секретаря Станислава Ст. Стойчева
като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно гражданско
дело № 20243600500265 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №87/22.03.2024г. по гр.д.№1148/2023г. по описа на НПРС , съдът е
отхвърлил иска по чл.109 ЗС предявен от А. Р. Ш. с ЕГН ********** от с. Пристое, общ.
Каолиново, обл. Шумен, ул. „.... № 1 срещу С. Н. А. с ЕГН ********** от с. Пристое, общ.
Каолиново, обл. Шумен, ул. „....“ № 11, за премахване на второстепенна постройка с площ от
18 кв.м., означена на Приложение № 2 от заключение по съдебно – техническа експертиза от
15.02.2024 г., л. 72- 76 от инж. Р.Х., по делото в червен цвят, с площ от 13 кв.м., и попадаща в
кадастралните граници на имот УПИ ІІ-244 от кв. 30 по плана на с. Пристое и в дворищно
регулационните граници на имот УПИ І-243от кв. 30 по плана на с. Пристое, съгласно
същото Приложение № 2 от СТЕ, осъдил е А. Р. Ш. с ЕГН ********** от с. Пристое, общ.
Каолиново, обл. Шумен, ул. „.... № 1 да заплати на СН.А. с ЕГН ********** от с. Пристое,
общ. Каолиново, обл. Шумен, ул. „....“ № 11, направените по делото разноски в размер на
1000 лв.
Решението е обжалвано от ищеца А. Р. Ш., действащ ,чрез пълномощника си адв.В.
П. от ШАК като незаконосъобразно и неправилно по изложените в жалбата съображения.
Жалбоподателят моли съдът да отмени обжалваното решение и да уважи предявения от
него иск с правно основание чл.109 ЗС.
Въззиваемата страна С. Н. А., действаща ,чрез пълномощника си адв.Г. С. от ШАК в
срока по чл.259 ал.1 ГПК е депозирала отговор на въззивната жалба с който я оспорва
като неоснователна и недоказана и моли съдът да потвърди обжалваното решение.
1
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна
страна, при наличие на правен интерес и е допустима. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното
решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Като обсъди основанията и доводите изложени от страните ,както и събраните по
делото доказателства ,съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Ищецът твърди, че е собственик на недвижим имот, представляващ УПИ І-243, в кв. 30 по
плана на с. Пристое, при граници на имота: от две страни улици, УПИ ІІ-244 и УПИ ХІ-242.
Имота е придобит съгласно НА № ..../2015 г. на Нотариус с рег. № 346 на Нот.камара,
Ищецът твърди, че ответницата е собственик на съседния имот, представляващ УПИ ІІ-244,
съгласно НА № ...../2022 г. на Нотариус с рег. № 682 на Нот Камара. Ищецът твърди, че
ответникът ползва част от неговия имот, в североизточната част от дворното му място, в
която част е изградил постройка, без неговото съгласие за това, която е по линията на
улицата. За да ползва постройката си, ответника преминавал през имота на ищеца, с което
създавал неудобства за самия ищец и невъзможност да ползва собствения си имот,
включително и земята, която има. Ищецът не можел да постави ограда или врата, която да
заключва. Предвид на горното, ищецът твърди, че е лишен от възможността да ползва част
от имота си. Ищецът твърди, че е възложил изготвянето на геодезическо заснемане на имота
си, при което било установено, че същия е с площ от 997 кв.м., въпреки че по Регулационния
план е 1088 кв.м., а по КП – 1049 кв.м. На издадената от община Каолиново скица не била
отразена постройката на ответника, което показвало на ищеца, че същата е
незаконноизградена. Част от постройката била изградена в границите на мястото на ищеца.
Ищецът сочи, че е изпратил до ответника нотариална покана за доброволно уреждане на
отношенията, но същия е отказал да я получи, което било удостоверено.
Предвид на горното, ищецът моли съда да осъди ответника да прекрати
неоснователните действия, с които пречи на ищеца да ползва имота си пълноценно,
конкретно в североизточната част от УПИ І-243, като премахне изградената в неговия имот
постройка, която му пречи да упражнява пълноценно правото си на собственост върху
собствения имот.
Ответникът не е подал писмен отговор на иска. В съдебно заседание се явява лично и
с упълномощен от него адвокат, като сочи, че оспорва изцяло иска. Основава се на
неприложената дворищна регулация спрямо имота. Твърди, че отчуждителното действие на
плана не е настъпило поради неизпълнение на процедурата по плащане на придаваемото
място. Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.
Видно от НА № ..../2015 г. на Нотариус с рег. № 346 на Нот.камара, ищецът е
собственик по давностно владение и наследство на недвижим имот, представляващ дворно
място от 1060 кв.м., с построените в него къща и второстепенна постройка, находящо се в с.
Пристое, общ. Каолиново, и съставляващо по плана на селото УПИ І-243, в кв. 30 по плана
2
на селото, при граници на имота: от две страни улици, УПИ ІІ-244 и УПИ ХІ-242. Съгласно
НА № ...../2022 г. на Нотариус с рег. № 682 на Нот Камара, ответницата е призната за
собственик на съседния имот, представляващ дворно място с площ от 840 кв.м.,
съставляващо УПИ ІІ-244 от кв. 30 по плана на с. Пристое, ведно с построените в него
жилищна сграда със застроена площ от 58 кв.м., и второстепенна постройка с площ от 18
кв.м.
От заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза пред
НПРС се установява ,че действащият план на с.Пристое бил одобрен със заповед
№2551/1987г.
В момента на огледа имотите на двете страни се владеели ,като имотът собственост
на А.Р.Ш. , индивидуализиран по документ за собственост като дворно место ,съставляващо
УПИ І-243 от кв.30 по плана на с.Пристое се владеел по уличнорегулационните линии от
запад и север , кадастралната граница на имот с пл.№243 по означените на приложение 2
точки по чупките на границите: 1,2,3, по дворищнорегулационната линия между УПИ І-243
и УПИ ІІ-244 ,означена с номера на чупките 3 и 7 и по дворищнорегулационната линия от
юг към УПИ ХІ-242 . Имотът собственост на С. Н. А. , индивидуализиран по документ за
собственост като дворно место , за което е отреден УПИ ІІ-244 от кв.30 се владеел по
уличнорегулационната линия от север ,дворищнорегулационната линия от изток към УПИ
ІІІ-245 , дворищнорегулационната линия от юг към УПИ ХІ-242 ,дворищнорегулационната
линия между УПИ ІІ-244 и УПИ І-243 ,означена с номера на чупките 3 и 7 и по
кадастралната граница на имот с пл.№244 по означените на приложение 2 точки от чупките
на границите 1,2,3.
В североизточната част на УПИ І-243, в кв. 30, имало изградена полумасивна
постройка със застроена площ от 13 кв.м. и размери 2,06 (ширина към улицата) х 6,47м.
(дълбочина към двора), разположена на уличнорегулационната линия от север и дворищно
регулационната линия между УПИ І-243 и УПИ ІІ-244. За тази полумасивна постройка не са
открити строителни книжа, както сочи вещото лице. Самия достъп до постройката се
осъществявал през врата, намираща се на западната й стена, а самия пешеходен достъп до
нея се осъществявал през североизточната част на имот УПИ І-243, през изграден вход от
улицата, с метална врата, по бетонна алея с ширина 1 м. Площта, заета от алеята била 6,50
кв.м.
В съдебно заседание вещото лице уточнява, че постройката е изградена в територията
на УПИ І-243 и е долепена до регулационната линия, която преминава през УПИ І-243 и
УПИ ІІ-244. На приложение № 2 към експертизата, частта от постройката в имота е означена
в червено. На същото приложение в синя линия е посочена дворищната регулация на имота
и тя е между т. 4 и т.7. Между т. 3 и т. 7 има изградена ограда между двата имота, която е по
регулационната линия , а между т.1 и т. 2 има дървена ограда, която е в северния край на
имота и между т.1 и т.2 е запазена кадастралната граница по плана. Оградата между т. 3 и т.
7 е по регулационната линия синята. Вещото лице уточнява в експертизата, че планът на с.
Пристое е одобрен със Заповед № 2551/1987 г., като в съдебно заседание сочи, че имотните
3
граници са посочени в черна линия на Приложение №1 и това са заснетите кадастрални
граници към този момент.
От показанията на разпитаните по делото двама свидетели пред НПРС се установява
,че имало изградена постройка в имота собственост на ищеца ,която се ползвала от
ответницата , като входа за постройката бил в дворното место на ищеца и тази постройка
му пречела да си изгради ограда. Постройката била изградена от ответницата преди около 4-
5 години.
При така установената фактическа обстановка ,съдът достигна до следните правни
изводи : Ищецът е предявил срещу ответника иск с правно основание чл.109 ЗС съда да
осъди ответника да прекрати неоснователните действия, с които пречи на ищеца да ползва
имота си пълноценно, конкретно в североизточната част от УПИ І-243, като премахне
изградената в неговия имот постройка, която му пречи да упражнява пълноценно правото си
на собственост върху собствения му имот.
Негаторният иск предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко
пряко или косвено неоснователно въздействие ,посегателство или вредно отражение над
обекта на правото на собственост ,което може и да не накърнява владението, но ограничава
,смущава и пречи на допустимото пълноценно използване на имота ,според неговото
предназначение от собственика му. Предвид на това е в тежест на ищеца да докаже правото
си на собственост върху процесният недвижим имот и че ответника му пречи да го ползва с
твърдяните действия по делото.
В настоящия случай е от значение да се установи коя е действителната имотна
граница между имота на ищеца и ответницата , доколкото съгласно заключението на вещото
лице по СТЕ страните владеят имотите в северната част по кадастралната граница, а в
южната част по дворищнорегулационната такава.
Спорният момент между страните е да се установи ,чия е собствеността на местото
заключено между т.1,2,3,4 от скица –Приложение 2 от заключението по СТЕ в което место е
изградена и спорната второстепенна постройка. По действащия дворищнорегулационен план
одобрен със заповед №2551/1987г. постройката и местото заключено между т.1,2,3 и 4 от
скица-Приложение 2 е част от местото на ищецаУПИ І-243 от кв.30 по плана на с.Пристое.
Но въпреки това частта от имота на ищеца заключена между т.1,2,3 и 4 продължава да се
владее от ответницата и между т.1 и т.2 от скицата има поставена ограда по старата
кадастрална граница между двата имота. При това положение следва да се изследва въпроса
дали влезлият в сила план през 1987г. ,който е променил кадастралните имотни граници
между двата имота е бил приложен и то конкретно по отношение на спорната част от имота
заключена между т.1,2,3 и 4, която част по кадастралния план е част от имота на ответницата
, а по новия дворищнорегулационен план е придадена към имота на ищеца и става част от
него и вече дворищнорегулационната граница между двата имота е от т.4 до т.7 , а не от т.1
до т.2 , като границата по този начин се премества на изток навътре в имота на
ответницата.
4
Това е станало при действието на ЗТСУ/отм./ и в случая това е приложимият
закон относно установяване на обстоятелството дали регулацията по отношение на това
придаваемо место е била приложена. Съгласно чл. 110, ал. 1 ЗТСУ (отм.)
дворищнорегулационният план (планът, с който се създават дворищнорегулационни парцели
за жилищно и вилно застрояване) има непосредствено отчуждително действие, тоест
правото на собственост върху придадените по регулация части от един имот към парцел,
отреден за друг имот и съсобствеността върху образувания от два маломерни имота общ
парцел се придобиват по силата на самата регулация от момента на влизане в сила на
дворищнорегулационния план. Както бе разяснено в Тълкувателно решение № 3 от
15.07.1993 г. по гр. д. № 2 от 1993 г. на ОСГК на ВС, това придобиване е под прекратително
условие, тъй като съгласно чл. 33, ал. 1 ЗТСУ (отм.) и чл. 86, ал. 2 ППЗТСУ (отм.), ако до
влизане в сила на следващия дворищнорегулационен план, планът, предвиждащ придаване
по регулация на част от един имот към съседен парцел, отреден за друг имот, или образуване
на общ парцел от два маломерни имота, не бъде приложен, новият план се създава въз
основа на първоначалното (преди неприложения план) положение на недвижимите имоти.
Съгласно тълкуванието дадено в Тълкувателно решение № 3 от 15.07.1993 г. по гр. д. № 2 от
1993 г. на ОСГК на ВС в хипотезите на 33, ал. 1 и чл. 33, ал. 2 ЗТСУ , независимо от
различието, касаещо предпоставките за стабилизиране последиците от отчуждителното
действие на отменената дворищна регулация - по ал. 2, е необходимо само изпълнение на
условията за заемане на придаваемия имот, а по ал. 1 освен заемане на придаваемата част и
нейното владение, продължило минимум десет години, превръщането на парцелните
граници по отменения план в имотни по новия план дефинира дворищно регулационния
план като приложен. Следователно за да се установи ,че регулацията е била приложена по
отношение на спорното место следва по делото, предвид и факта ,че не се доказа да е било
изплатено следващото се за придаваемото место обезщетение , да се установи, че ищецът е
завладял придаваемото место между т.1,2,3, и 4 от скица - Приложение 2 и го е владял в
рамките на 10г., което не е доказано по делото.
Съгласно разпоредбата на § 6, ал. 2 от ПР на ЗУТ, действащите към деня на влизане в
сила на ЗУТ дворищно-регулационни планове могат да бъдат приложени по реда на ЗТСУ в
6-месечен срок от деня на влизане в сила на ЗУТ (тоест, до 30.09.2001 г.), а според алинея 4
на текста одобрените по стария ред до 31.12.2001 г. нови дворищно-регулационни планове
могат да бъдат приложени по предвидения в ЗТСУ ред в 6-месечен срок от влизането им
сила (тоест най-късно до 31.06.2002 г.). След изтичане на горепосочените срокове, по силата
на § 8 от ПР на ЗУТ (от 2001 г.), отчуждителното действие на влезлите в сила, но
неприложени дворищно-регулационни планове се прекратява. Съгласно тази разпоредба на
ЗУТ, отпада отчуждителното действие само на дворищната регулация. Тоест, установява се,
че в настоящия случай отчуждителното действие на дворищната регулация по отношение
на придаваемата част с реглационниат план от 1987г. е отпаднало.
Предвид гореизложеното приетият със заповед №2551/1987г. дворищнорегулационен
план не е бил приложен и не е било извършено трансформиране на регулационните граници
5
в имотни и собственик на местото заключено между т.1,2,3 и 4 от скица-Приложение 2 от
СТЕ е ответницата и построената второстепенна постройка оцветена в червено на скица-
Приложение 2 с площ от 13 кв.м. в това место също е нейна собственост тъй като се намира
в нейния поземлен имот, като не се доказа по делото , че тази постройка по някакъв начин
пречи на ищеца да упражнява своето право на собственост върху УПИ І-243 в пълен обем.
Във въззивната жалба ищецът твърди ,че по делото било безспорно установено ,че
ищецът бил собственик на недвижим имот представляващ УПИ І-243 от кв.30 по плана на
с.Пристое и същият се легитимирал като собственик на този имот придобит по давност и
наследство с издаден в негова полза НА № ..../2015 г. на Нотариус с рег. № 346 на
Нот.камара и следователно съдът неправилно бил отхвърлил негаторния му иск и не е зачел
този нотариален акт. Съгласно Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. на ВКС по тълк.
д. № 11/2012 г., ОСГК нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху
недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по
чл. 179, ал. 1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на
собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за
факти. Тъй като нотариалното производство е едностранно и не разрешава правен спор, то
нотариалният акт по чл. 587 ГПК, удостоверяващ принадлежността на правото на
собственост, може да бъде оспорван от всяко лице, което има правен интерес да твърди, че
титулярът на акта не е собственик. Оспорването може да се изразява както в доказване на
свои права, противопоставими на тези на титуляра на акта, така и в опровергаване на
фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание или доказване, че признатото
право се е погасило или е било прехвърлено другиму след издаване на акта. Следователно, за
да отпадне легитимиращото действие на акта е необходимо да се докаже, че титулярът не е
бил или е престанал да бъде собственик. Това оспорване не се развива по правилата на чл.
193 ГПК, тъй като не касае истинността на документа нотариален акт, а съществуването на
удостовереното с него право. Когато и двете страни в правния спор легитимират с
нотариални актове правото си на собственост върху имота /било констативни или такива за
правна сделка/, то разпределението на доказателствената тежест при оспорването ще се
извърши по общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК като всяка страна следва да докаже своето
право, т. е. фактическия състав на съответното удостоверено от нотариуса придобивно
основание. Именно това е следвало да докаже по делото и ищецът ,че е собственик на
спорната част от УПИ І-243 от кв.30 по плана на с.Пристое за който имот има издаден
констативен нотариален акт признаващ го са негов собственик, което в случая обаче бе
оборено от събраните по делото доказателства относно частта от УПИ І-243 от кв.30 по
плана на с.Пристое заключено между т.1,2,3 и 4 от скица –Приложение 2 от СТЕ. Във
въззивната жалба жалбоподателят твърди ,че съдът не бил изследвал дали към 1987г. ,когато
бил одобрен регулационния план имотите били заети от собствениците им по
регулационните линии. Липсват наведени твърдения от ищеца пред първата инстанция
относно наличието на такова владение по регулационните линии още преди приемането на
дворищнорегулационния план на с.Пристое през 1987г. , като такова владение не се доказа от
него по делото. Напротив установи се по делото от показанията на свидетелите разпитани
6
пред НПРС и от заключението на вещото лице по СТЕ ,че владението върху спорното место
в северната му част се осъществява по кадастралната граница от т.1 до т.2, а не по
дворищнорегулационната граница от т.4 до т.3 . Твърдението на ищеца във въззивната му
жалба ,че не било доказано неприлагането на дворищнорегулационния план също не се
доказа по делото.
От горното следва, че ищецът не е доказал твърдението си, че е собственик на частта
от имота намираща се между т. 1, 2, 3 и 4 от скица - Приложение № 2 от заключението на
вещото лице по СТЕ , съдържаща оцветената в червено постройка с площ от 13 кв.м. и че е
собственик на тази постройка.
Съдът намира, че не се доказва и твърдението, че ответницата за да ползва
постройката си преминава през имота на ищеца. Съгласно чл. 31, ал. 1 от ЗУТ при ниско
жилищно застрояване нормативите за разстоянията на сградите на основното застрояване
са: 1. до страничната граница на урегулирания поземлен имот - най-малко 3 м и пр. Самото
разстояние между постройката, чието премахване се иска до границата на имота на ищеца
може лесно да се определи и от съда, без това да налага притежаването на специални знания
и умения , доколкото се касае за действия на измерване с обикновена линия и умножение.
Видно от Приложение № 2, сградата е долепена до малоетажното жилище на ответницата и
между нея и границата с имота на ищеца разстоянието е 0,4 см., които умножени по мащаба
на скицата, показва приблизително разстояние от 4 м. (0,4 см х 1000). От гореизложеното,
съдът приема, че тази сграда, оцветена в червено на скица - Приложение № 2 от СТЕ не
създава пречки за използването на съседния имот, този с УПИ І[1]243, собственост на ищеца
и преминаването на ответницата до тази постройка не се осъществява през част от имот –
УПИ І-243 , който е собственост на ищеца. В този смисъл ответницата не е извършила
действия, които да нарушават правото на собственост на ищеца с изграждането на
процесната постройка, която както се посочи по-горе е изградена в нейния поземлен имот с
пл.№244 по кадастралната карта и не е налице законово основание тази постройка да бъде
премахната.
Предвид гореизложеното искът на ищеца с правно основание чл.109 от ЗС е
неоснователен и следва да се отхвърли.
С оглед на обстоятелството, че правните изводи, до които въззивната инстанция е
достигнала, съответства на правните съждения на първоинстанционния съд, то обжалваното
решение следва да бъде потвърдено .
Съобразно изхода от спора следва ищецът да се осъди да заплати на ответницата
разноските й по делото за въззивната инстанция в размер на 1000лв. за адвокатски хонорар.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.271 ал.1 от ГПК , съдът
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА решение №87/22.03.2024г. по гр.д.№1148/2023г. по описа на
НПРС.
ОСЪЖДА А. Р. Ш. с ЕГН ********** от с. Пристое, общ. Каолиново, обл. Шумен,
ул. „.... № 1 да заплати на СН.А. с ЕГН ********** от с. Пристое, общ. Каолиново, обл.
Шумен, ул. „....“ № 11, направените по делото разноски за въззивната инстанция в размер на
1000 лв.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на
страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8