Р
Е Ш Е Н И Е
№ 85
Гр.Оряхово,22.08.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Оряховският районен съд, в открито съдебно заседание на седми август, две хиляди и осемнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:ИВЕТА
КЪНЕВА-САНКОВА
при секретаря Г.Цветкова, като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 150 по описа за 2018 г.,за да се произнесе, взе предвид
следното:
От
„ВиК“ ООД ГР.ВРАЦА, със седалище и адрес на управление, гр. ВРАЦА, ул.
„Александър СТАМБОЛИЙСКИ № 2, с ЕИК *********, представлявано от А.Ц.П. –
Управител, чрез пълномощника си А.И.А. – юристконсулт, против Н.И.Н., с ЕГН **********,***,
е предявен иск за приемане за установено по отношение на ответника, че същия
дължи на ищеца сумата от 1 299.07
лв. /хиляда двеста деветдесет и девет лева и седем ст./ представляваща
главница, за доставени но неплатени ВиК услуги за периода от 30.06.2010 г. до
11.10.2017 г., мораторна лихва в размер на 593.58
лв. /петстотин деветдесет и три лева и петдесет и осем ст./ за периода от 04.06.2015 г. до 13.12.2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 18.12.2017 г.-датата на подаване
на заявлението в съда, до изплащане на вземането, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 608/19.12.2017 г.
по ч.гр.д. № 846/2017 г. на ОРС.
Претендират се разноските в заповедното и исковото
производство.
В подкрепа на иска са представени и приети писмени
доказателства.
Правното основание на
предявеният иск е чл. 415 ал.1, вр.чл.422 ал.1 ГПК.
В срока за отговор по чл.131 ГПК, от ответника не е постъпил писмен такъв.
В съдебно
заседание ответника редовно призован не се е явил и не е изпратил представител.
От същия е постъпило Становище вх. № 1637/29.05.2018 г., в което се оспорва ИМ
по размер. Сочи се, че претендираната сума касае периодично плащане, поради
което и е погасена по давност частта и над периода от 3 години, като дължимите
суми, датиращи от 01.09.2010 г. следва да се отхвърли. Следва да се отхвърли и
иска за мораторна лихва върху главницата. Направено е искане за допускане на
исканата от ищеца експертиза, която да извърши проверка в книгите на
инкасаторите в гр. Мизия които носят неговия подпис, като доказателство за
количеството ползвана вода за съответния месец
Предявеният иск
е допустим.Същият е подаден в срока по чл. 415 ГПК.
Приложено е и ч. гр. дело № 846/2017 г. по описа на ОРС.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По заявление на
„Водоснабдяване и канализация” ООД гр.Враца е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение № 608/19.12.2017 г. по чл.410 от ГПК по ч. гр.д. № 846/2017
г. по описа на ОРС, с която е разпоредено длъжникът Н.И.Н.,
с ЕГН **********,***, да заплати на
заявителя сумата от 1 299.07 лв. /хиляда двеста деветдесет и девет
лева и седем ст./ - главница за неплатени ВиК услуги за периода от 30.06.2010
г. до 11.10.2017 г., мораторна лихва в
размер на 593.58 лв. /петстотин деветдесет
и три лева и петдесет и осем ст./ за периода
от 30.07.2010 г. до 13.12.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 18.12.2017 г. до изплащане на вземането, както и
направените разноски по издаване на заповедта за изпълнение в размер на 37.85
лв. /тридесет и седем лева и осемдесет и пет ст./ - разноски по делото.
По повод на постъпило от ответника в срока по
чл. 414, ал. 2 ГПК възражение против Заповедта за изпълнение, с разпореждане от
07.02.2018 г. по ч. гр. дело № 846/2018 г., съдът е указал на заявителя и
настоящ ищец, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от
уведомяването.
Като
доказателство по делото е приложено извлечение № 104 от сметка на Н.И.Н.,
с ЕГН **********, за дължимите от него
суми към 13.12.2017 г. за жилище с адрес гр. Мизия, бл.5, вх.Б, ап.49.
Между страните по делото е
безспорно, че се намират в облигационни правоотношения, основаващи се и
регулирани от Закона за водите, Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги, Наредба № 4/2004г. на МРРБ за условията и реда за
присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи и от Общите условия на „ВиК” ООД-Враца за предоставяне
на ВиК услуги.
Безспорно е и
това, че ответника дължи на ищеца сумите по издадените от последния 85 бр.
фактури и изтеклата лихва за забавеното плащане.
С Покана за доброволно
изпълнение, той е поканен да заплати посочените суми в срок от 30 дни от
получаване на поканата, което не е сторил.
В съдебно
заседание ответника редовно призован, не се е явил и не е изпратил представител. В становището си оспорва предявения иск по
размер като навежда доводи в тази насока. Прави възражение за изтекла
погасителна давност.
От показанията
на свидетелката А.Д.В. – служител на ВиК ООД гр. Враца, клон Мизия се установява,
че от 2011 г. работи в ищцовото дружество и отчита водомера на ответника
ежемесечно. Водомера се намира в банята на апартамента и когато е записвала
показанията му, са присъствали или ответника или съпругата му. Показанията на
водомера записва в карнета срещу подпис на абонат, като винаги са се подписвали
или ответника или съпругата му. Служебно не е записвала показания на водомера.
В показанията записани в края на 2016 и началото на 2017 г. няма подпис на
абонат, тъй като ответникът и съпругата му отсъствали от града, но те лично я
уведомили на площада в гр. Мизия за показанията на водомера.
От заключението
на допуснатата съдебно-икономическа експертиза се установява, че след проверка
в счетоводството на ищцовото дружество, вещото лице установило, че отчетеното
количество вода за периода 30.06.2010 г. до 11.10.2017 г. е в размер на 42
кум.м., на стойност 1 299.07 лв., лихвата върху всяка сума по издадените
фактури до предявяване на исковата молба е в размер на 592.92 лв.
При така
установеното от фактическа страна, съдът намира предявеният иск за изцяло
основателен и доказан.
Съгласно
разпоредбата на чл. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи (Наредба № 4), получаването на услугите В и К се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и
одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните
системи или от съответен регулаторен орган, създаден със закон или в изпълнение
на концесионен договор.
В чл. 6, т. 2
от Общи условия за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги на
потребителите от област Враца, одобрени от ДКЕВР на основание чл.6, ал.1, т.5
от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ),
с Решение № ОУ-019/09.06.2006 г. е предвидено, че потребителите са длъжни да
заплащат ползваните В и К услуги съгласно чл. 31, ал.2 - в 30 дневен срок след
датата на фактуриране.
Разпоредбата на
чл. 42 от същите условия предвижда, че при неизпълнение в срок на задължението
си за заплащане на ползваните услуги, потребителят дължи на В и К оператора
обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите, считано от първия ден след настъпване на падежа до
деня на постъпване на дължимата сума по сметка на В и К оператора.
С оглед на така
действащата нормативна уредба се налага извода, че за ответника е възникнало
задължение по силата на закона да заплаща на ищцовото дружество количеството
потребена вода и стойността на ползваните канализационни услуги, консумирани в
жилището му.
В чл. 32 от Общите условия е визирано, че възражения
срещу определената дължима сума за използвани В и К услуги могат да се правят
писмено пред ВиК оператора в срок от 7 работни дни, считано от датата на
получаване на фактурата.
С оглед на така
действащата нормативна уредба се налага извода, че за ответника е възникнало
задължение по силата на закона да заплаща на ищцовото дружество количеството
потребена вода и стойността на ползваните канализационни услуги, консумирани в
жилището му.Ищцовото дружество е изпълнило задължението си по
договорните отношения, за което са извършени съответните счетоводни записвания,
приложени по делото, а ответникът от своя страна не е изпълнил задължението си
за плащане на сумите за доставената вода.
Ответникът в
становището си за първото по делото съдебно заседание е направил възражение за
погасяване по давност на вземането на ищеца, предмет на предявения
установителен иск по чл.422 от ГПК. С оглед на това следва да се отбележи, че
правото на ответника да направи възражение за погасяване на вземането по
давност се преклудира с изтичане срока за отговор на исковата молба по чл.131,
ал.1 от ГПК /в този смисъл са: Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на ВКС по
тълк.д.№ 1/2013 г., ОСГТК, решение № 85/17.06.2011 г. на ВКС по т.д.№ 682/2010
г., ІІ т.о., ТК по чл.290 ГПК, решение № 111/08.10.2010 г. на ВКС по т.д.№
1068/2009 г., І т.о., ТК по чл.290 ГПК/. В случая правопогасяващото възражение
на ответника Н. е въведено в процеса едва в първото по делото заседание, т.е.
след изтичане на преклузивния срок по чл.131, ал.1 ГПК. Следователно така
направеното възражение е преклудирано и не може да бъде преценявано от съда по
същество.
Предвид изложеното съдът намира, че следва да постанови
решение, по силата на което да установи по отношение на ответника вземането на
ищеца, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
По делото безспорно
се установи, че ищеца дължи на ответника за процесния период 1 299.07
лв. доставени но неплатени ВиК услуги за периода от 30.06.2010 г. до 11.10.2017 г., мораторна лихва в размер на 592.92 лв.
за периода от 04.06.2015 г. до
13.12.2017 г.
При горните съображения,
предявения иск за заплащане на мораторна лихва се явява частично основателен -
до размер на сумата от 592.92 лв., като
в този размер следва да бъде уважен, а над него-до предявения от 593.58
лв.-отхвърлен.
При този изход на спора следва
да се приеме, че разноските, направени от ищеца в заповедното производство,
както и тези, сторени в производството по общия исков ред следва да се възложат
на ответника. Те възлизат общо в размер
на 295.70 лв., от които 37.85 лева в заповедното и 257.85 лв. в исковия процес.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Н.И.Н.,
с ЕГН **********,***,, ЧЕ ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация” ООД гр.
Враца, ЕИК ********* сумата от 1 299.07 лв. /хиляда двеста
деветдесет и девет лева и седем ст./ представляваща главница, за доставени но
неплатени ВиК услуги за периода от 30.06.2010 г. до 11.10.2017 г., мораторна
лихва в размер на 592.92 лв.
/петстотин деветдесет и два лева и деветдесет и две ст./ за периода от 04.06.2015 г. до 13.12.2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 18.12.2017 г.-датата на подаване
на заявлението в съда, до изплащане на вземането, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 608/19.12.2017 г.
по ч.гр.д. № 846/2017 г. на ОРС.
ОТХВЪРЛЯ иска за
мораторна лихва
над уважения размер от 592.92 лв., до предявения от 593.58 лв. като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Н.И.Н.,
с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и канализация” ООД гр.
Враца, ЕИК ********* направените разноски по делото за тази
инстанция в размер общо на 295.70 лв. /двеста деветдесет и пет
лева и седемдесет ст./ , от които 37.85 лева в заповедното и 257.85 лв. в
исковия процес.
Решението може да се обжалва пред Врачанския окръжен съд
в двуседмичен срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: