Р Е Ш Е Н И Е
№ 260153, 28.01.2021 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД-БУРГАС, Гражданско отделение, 55-ти състав в открито съдебно заседание на дванадесети
януари две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Красен Вълев
при секретаря М. Милева, като разгледа докладваното от съдията Вълев гр.д.№ 268 по описа за 2020 г. и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на М.Д.Д., ЕГН **********
против С.С.Б., ЕГН ********** и М.С.К., ЕГН **********.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, предл 1
вр. чл. 240, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите- за сумата от 5000
лева-неизпълнено задължение за връщане на паричната сума по договор за заем от
месец януари 2017 г., сключен с наследодателката на ответниците- тяхната майка В.Д.К.,
починала на 28.01.2019 г.
Ищцата твърди, че в началото на 2017 г. с устен договор за заем е
предоставила на покойната майка на ответниците сумата от 5000 лева със
задължение за връщане на сумата до 25.12.2018 г. Сочи, че от години е имала
приятелски отношения с внука на заемателката. Твърди се, че процесната сума е
била необходима на В.К., за да закупи от ответницата С.С.Б. 1/6 ид.ч. от апартамент с адрес: гр.
Бургас, ж.к. С, бл. 22, вх.3, ет.7 в който имот понастоящем живее ответницата М.С.К..
Твърди се, че на предаване на заемната сума са присъствали К.К.К., който също е
дал назаем сумата от 5000 лева на В.К., както и внукът на заемателката П.К..
Задължението не било изпълнено на падежа и до смъртта на заемателката,
поради което на основание чл. 60, ал. 1 от ЗН за изпълнението му отговарят
нейните наследници- ответниците по делото. С допълнителна молба от 10.07.2020
г. уточнява обстоятелствата относно сключването на договора.
Ответницата М.С.К. не представя писмен отговор. В съдебно заседание
процесуалния ѝ представител признава основателността на исковата
претенция и изложените факти.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК писмен отговор представя само ответницата С.С.Б..
Оспорва иска и всички обстоятелства, на които той се основава с изключение на
наследственото правоприемство с посочения заемополучател и родствената връзка с
втората ответница. Счита, че такъв договор за заем не е бил сключен, а делото
цели облагодетелстване на другата ответница и е заведено във връзка с висящия
спор между ответниците по гр.д. №7574/2019 г. по описа на Районен съд-Бургас.
Сочи се, че М.С.К. цели да намали дълга си към другата ответница, използвайки
ищцата, която е в приятелки отношения с нейния син. Сочи се, че и ККръстев, за
който се твърди, че е дал пари на В.К., също е в близки отношения с ищцата и
сина на другата ответница. Твърди се, че документите приложени към исковата
молба са предоставени на ищцата от другата ответница- М.К.. Излагат се съображения, че по гр.д. №7574/2019 г. М.К.
твърди, че майка ѝ е взела назаем сумата от 5000 лева и от С.А., като
част от цената която е следвало да плати
на С.Б. за покупката на 1/6 ид.ч. от апартамента. Твърди се, че всъщност
В.К. е заплатила цената по сделката след като е продала притежаваните от нея
ниви в Миролюбово. Счита за недопустимо доказването на претенцията с
показанията на исканите свидетели, които
са заинтересовани.
Бургаският районен съд,
като взе предвид направените искания и доводи, обсъди поотделно и в тяхната
съвкупност събраните по делото доказателства и след като съобрази закона, приема
следните фактически и правни изводи:
Служебно известно на съда е цитираното от ответницата гр.д. №7574/2019 г.
по описа на Районен съд-Бургас, с предмет възстановяване на запазената част на С.Б.
на наследството на майка ѝ, включващо 5/6 идеални части от описан
апартамент, който В.Д.К. преживе е дарила на ответницата М.К.. Делото е спряно
до приключване на настоящото производство с влязъл в сила съдебен акт.
От представения по делото Нотариален акт №111, том I, рег. №2209, дело №69 от 2017 г./л.5 от делото. се
установява, че на 21.03.2017 г. С.С.Б. е продала на майка си В.Д.К. собствената
си 1/6 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *, с адрес: гр.
Бургас, ж.к. „С“, бл.22, вх.3, ет.7, ап. среден за сумата от 6442 евро, която
продавачката е заявила, че е получила по банков път в деня на сделката.
От Удостоверение за наследници №94-01-3871/01.02.2019 г./л. 6 от делото/ е
видно, че В.Д.К. е починала на 28.01.2019 г. в гр. Бургас, като е оставила за
наследници двете си дъщери М.С.К. и С.С.Б..
В съдебно заседание на 13.10.2020г. са разпитани свидетелите К.К.К. и ПИ.И..
Свидетелят Кразказва, че с Псе познава от 12 години и са доста близки
приятели, баба му познава от около 10 години, а М.Д. от около 7 години. Твърди,
че в началото на януари месец 2017 г. бил на гости в Пи тогава баба му споделила
на М., че ѝ трябва сума пари, като се касаело за 10 000 лв. Парите били
нужни във връзка със семейното жилище. М. обещала, че ще даде пари в заем, но
нямала цялата сума, а горе-долу около 5 000 лв. Десетина дни по-късно свидетелят
сочи, че взел М. и я закарал до бабата на Петър, за да ѝ бъдат предадени
парите. Мисли, че присъствали той, М., Пи баба му, като М. предала парите, Пги
изброил и сумата била 5000 лева. Първия
път като се видели, бабата обяснила, че малко по малко от пенсията ще връща
парите „на порции“, но не уговорили конкретен срок. Свидетелят сочи, че М.Д.
работела като търговски представител във фирма за строителни материали, после
пак работела на друга длъжност, продавала строителни материали, нещо като
управител, но не знае какви са доходите на М.. Твърди, че М. и Пса приятели от
много години, но няма наблюдения да имат по-близки отношения. Твърди, че
с Псе виждат до два пъти в седмицата, а с М. се вижда малко по-рядко.
Сочи, че през януари 2017 г. като отишъл на гости на Пбили в апартамента на
баба му в „С“, а Пживеел там тогава. Баба му дошла при тях и била трудно
подвижна. Свидетелят Ктвърди, че е помагал
на Пи на М. със средства, но към бабата на Пняма никакъв ангажимент, просто е
станал свидетел. Не знае откъде М.Д. е взела парите, които е дала в заем на
бабата на Петър. Разбрал е от М., че не си ги е получила обратно. Не знае дали тя
си ги е търсила обратно. Не знае защо М. търси парите след смъртта на бабата на
Петър.
Свидетелят ПИе син на ответницата М.К., племенник на С.Б., внук на В.К., а М.Д.
има общо дете с негов братовчед. Свидетелят
разказва как М.Д. и Кму дошли на гости, като той живеел заедно с майка си, баба
си и сестра си. Твърди, че М., и Кдали
пари, за да се наплати един дял на леля му. Като се били събрали баба му попитала
за сумата, която по семейна преценка била 10 000 лв. М. и Кдали по 5 000 лв. На
даването присъствал Ксвидетелят, майка му и баба му, която броила парите.
Говорело се за 1-2 години да се върнат тези пари, но не са връщани. Твърди, че
баба му не е била на легло, била здрав човек. Свидетелят сочи, че при
посещението баба му се заговорила с М. и ѝ казала, че трябва да се
изплати сума на леля му за 1/6 от имуществото за наследство и не ѝ стигат
пари. Баба му имала някакви пари, но не ѝ достигала част от сумата, а сумата,
която трябвало да се наплати на леля му, била към 14 000 лв. Свидетелят сочи,
че баба му си е продала земите, защото ѝ трябвали пари. Свидетелят мисли,
че М.Д. не си е искала парите от баба му и не знае защо чак сега си търси
парите. Свидетелят разказва, че не помни
кой – дали Кили М. първи се съгласил да даде пари, но и двамата помогнали с по 5 000 лв. Сочи, че се били разбрали общо,
че до 1-2 години ще се върнат парите, като баба му поела ангажимент.
В съдебно заседание на 12.01.2021 ищцата е дала обяснения по реда на чл.
176 от ГПК, като при даването на обяснения ползва писмени бележки с
предварително посочени отговори на въпросите, формулирани от ответницата С.Б..
Сочи, че в началото на 2017 г. имала сумата от 5 хиляди лева от спестявания. Не
знае колко време ѝ е отнело събирането на сумата, а спестяванията са с
произход заплата и издръжка. Твърди, че не е потърсила сумата, която била
дадена назаем, защото уговорката била до година и половина – две да ѝ се
върнат парите. Когато баба В.починала, ищцата изчакала известно време,
консултирала се с адвокат, адвоката ѝ казал, че има давност и тя оставила
документи за завеждане на дело. Ищцата не знае защо не си е търсила частично
плащане на сумата, или плащане на вноски, както е уговорено. Твърди, че е
присъствала на погребението на В.К., като научила за смъртта ѝ от внука
ѝ Петър.
Във връзка с приложеното от ищцата по делото удостоверение за наследници и въз
основа на съдебно удостоверение в полза на ответницата С.Б.,*** е издала
документ с рег. индкес и дата 94-01-34358/19.10.2020 г./л. 76 от делото/. Видно
от същия, искането за издаване на удостоверение на наследници с рег.
№94-01-3871/01.02.2019г. е заявено на 01.02.2019 г. в 08:35 ч. Заплатено е с
квитанция №********** от 01.02.2019 г. и е получено на 01.02.2019 г. в 09:02 ч.
от М.С.К.. Приложена е и справка от деловодната програма и попълнено искане от М.К.
за издаване на удостоверението/л. 77-78 от делото/. В съдебно заседание
процесуалният представител на М.К. заяви, че доверителката му е предоставила на
ищцата удостоверението за наследници.
При съвкупния анализ на доказателствата и самостоятелната им преценка съдът
не дава вяра на събраните свидетелски показания. Те са неясни, нелогични и
противоречиви. Съдът отчита и заинтересоваността на свидетелите на основание
чл. 172 от ГПК- и двамата свидетели са приятели на ищцата, а св. Ие внук на
ответницата М.К. и сочи, че ищцата има общо дете с негов братовчед. На първо място е налице съществено разминаване
при описването на случилото се, като ПИтвърди, че и другият свидетел ККе дал на
баба му В.сумата от 5000 лева в заем. Свидетелят Кобаче отрича да е дал такава
сума и сочи, че е бил само свидетел на предаване на сумата от страна на ищцата М.Д..
Това е драстично разминаване, доколкото и двамата са очевидци, а сочат различни
обстоятелства. Свидетелят Ктвърди ,че баба В.била болна, на легло и трудно
подвижна, а свидетелят Итвърди, че е била здрава. Свидетелите си противоречат и
кога е предадена сумата и колко посещения е имало в дома на заемополучателката В.К..
Свидетелят Ксочи, че не бил уговорен срок за връщане на сумата, а свидетелят Итвърди,
че парите следвало да бъдат върнати за година-две. В исковата молба пък се
твърди, че сумата е следвало да бъде върната до конкретен ден- 25.12.2018 г.
Съдът не дава вяра и на обясненията на ищцата. Същата бе подготвила
предварително написан лист с отговори на формулираните от ответницата Б.
въпроси, които тя прочете в съдебната зала. На зададените допълнителни въпроси
от съда ищцата не отговори. Нелогичен е отговора, че не знае защо не си е
поискала обратно парите от заемполучателката, и не знае защо не е искала
плащане на вноски, така като било уговорено. Не бе даден и конкретен отговор на
въпроса какъв е произхода на средствата, дадени в заем. Твърдението, че са от
спестявания и издръжка е лаконично, като ищцата посочи и че не знае колко време
и е отнело да събере сумата от 5000 лева.
При определяне на доказателствената тежест съдът е обявил за безспорно, че
двете ответници са сестри и наследници на В.Д.К., починала на 28.01.2019 г. Ищцата
има тежест да установи сключването на твърдения договор за заем, неговото съдържание
и изискуемостта на претендираното парично задължение.
Съдът счита, че не е доказано възникването на заемното правоотношение.
Твърденията в исковата молба остават недоказани, но за сметка на това подкрепа
намират изложените в отговора твърдения за квазисимулативност на настоящия
процес с цел облагодетелстване на ответницата М.К. по висящия спор между
ответниците по гр.д. №7574/2019 г. по описа на Районен съд-Бургас. Същото се
подкрепя и от неактивното процесуалното
поведение на същата и направеното признание на иска. Индиция за предварителна
уговорка между ищцата и ответницата М.К. е и фактът, че К. е снабдила ищцата с
документ, приложен към исковата молба. Това обстоятелство не се оспорва и от
процесуалния ѝ представител.
Ето защо, Бургаският районен съд счита, че предявеният иск следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът има право да иска заплащане на
направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
Ответницата С.Б. е претендирала разноски за заплатено адвокатско възнаграждение
и същото в общ размер на 1400 лева следва да ѝ бъде присъдено съобразно
представените договори за правна помощ и съдействие/л.16, 64 и 72 от делото/.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Д.Д., ЕГН **********
против С.С.Б., ЕГН ********** и М.С.К., ЕГН ********** иск с правно основание чл.
79, ал. 1 от ЗЗД, предл. 1 вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 5000 лева-неизпълнено задължение за връщане на
паричната сума по договор за заем от месец януари 2017 г., сключен с
наследодателката на ответниците- тяхната майка В.Д.К., починала на 28.01.2019
г., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА М.Д.Д., ЕГН ********** да
заплати на С.С.Б., ЕГН **********
сумата от 1400 лева-съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Кр.
Вълев
Вярно с оригинала!
С. Добрева