РЕШЕНИЕ
№_______
гр. Варна,___________________________2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД -
ВАРНА, VІІ
състав, в публично заседание на двадесет и трети ноември, две хиляди двадесет и
втора година в състав:
СЪДИЯ: СТАНИСЛАВА
СТОЕВА
при секретаря Деница
Кръстева, като разгледа докладваното от съдия Ст. Стоева адм. дело № 1406 по описа за 2022 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 46, ал. 5 от Закона за общинската собственост
/ЗОС/ във връзка с
чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс
/АПК/.
Образувано е по жалба на Е.Г.Г., ЕГН
**********,***, чрез адв. Д.И. от *** срещу Заповед № 237/01.06.2022г. на Кмета на район
„Приморски“ при Община Варна за прекратяване на наемните правоотношения по
Заповед № 316/27.06.2019г. за общинско жилище на адрес: гр. Варна, ж.к. „*****,
състоящо се от една стая и сервизно помещение с обща площ от 19.46 кв.м.
В жалбата са изложени твърдения
за неправилност и незаконосъобразност на заповедта, противоречие с
административно производствените правила, материалните норми и несъответствие с
целта на закона. Твърди се, че липсва правно основание на заповедта, като
посочването само на чл. 21 от Наредба на ОбС Варна за условията и реда за
установяване на жилищни нужди на гражданите, настаняване и продажба на общински
жилища /НУРУЖНГНПОЖ/ не може да изпълни това изискване, след като не е посочена
норма от по-висок ранг – закон и приложимо европейско право. Твърди се нарушение
на чл. 35 от АПК. Нарушението на материалния закон обосновава с липса на годно
за обитаване жилище, вила или идеална част от такива, което е предпоставката за
прекратяване на наемното правоотношение. Позовава се и на чл. 8 от Европейската
Конвенция за правата на човека /ЕКПЧ/. С жалбата е направено искане за отмяна
на заповедта и присъждане на разноските по делото.
В съдебно заседание
жалбоподателката се представлява от адв. И., която поддържа жалбата на
посочените в нея основания.
Ответникът – кмет на район
„Приморски“, чрез процесуален представител в писмено становище изразява становище
за неоснователност на подадената жалба и моли за нейното отхвърляне.
В съдебно заседание се поддържа,
че заповедта е издадена съобразно материалноправните разпоредби на ЗМСМА и ЗОС,
както и Наредбата на ОбС Варна, спазени са процедурите, дадена е възможност на
жалбоподателката да участва в административното производство, извършени са
необходимите справки и е постановен правилен и законосъобразен акт. Претендира
присъждане на разноските, съгласно представен списък. Прави възражение за
прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение.
Съдът, като разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на доказателствата по приложената административна преписка, намери за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед № 237/01.06.2022г. на
Кмета на район „Приморски“ при Община Варна, издадена на основание чл. 21 ал. 1
т. 7 от Наредба на ОбС Варна за условията и реда за установяване на жилищни
нужди на гражданите, настаняване и продажба на общински жилища /НУРУЖНГНПОЖ/ е
прекратено наемното правоотношение с Е.Г.Г. за общинско жилище на адрес: ***,
състоящо се от една стая и сервизно помещение с обща площ от 19.46 кв.м. Заповедта
е получена на 01.06.2022г. лично от Г.. Жалбата срещу заповедта е депозирана в
район „Приморски“ на 14.06.2022г. – в рамките на законоустановения срок, поради
което е допустима за разглеждане.
Със Заповед № №316/27.06.2019г.
на Кмета на Район „Приморски" за срок от три години, Е.Г. е настанена като
1-членно семейство в общинско жилище, находящо се в гр. -------------, съгласно
чл. 13, ал. 1 от НУРУЖНГНПОЖ.
Със заявление с рer. №
ОСИСД22002232ПР/09.05.2022г. жалбоподателката е поискала подновяване на
наемните правоотношения. Към заявлението е приложена декларация, съгласно чл. 4
ал. 1 от Наредбата. В декларацията е посочено, че не притежава недвижими имоти
– жилище, вила или идеални части от такива, годни за постоянно обитаване, не притежава
незастроен имот и не е извършвала сделки с такива имоти.
В хода на административното
производство е извършена проверка, като е установено, че данните в декларацията
не отговарят на действителното положение. От справката на Агенцията по
вписвания се установява, че на 25.02.2022г. родителите на Г. са й дарили
жилище, находящо се в -------------с площ 40.34 кв.м. с прилежащо таванско
помещение, като са си запазили пожизнено правото на ползване върху него.
На заседание на комисията по чл.
6 ал. 1 от НУРУЖНГНПОЖ, с Решение № 12 по Протокол № 5/30.05.2022г. е
предложено на кмета на района да издаде заповед за прекратяване на наемните
правоотношения с Е.Г., поради това, че лицето не отговаря на условията по чл. 4
ал. 1 т. 2 от НУРУЖНГНПОЖ и не е изпълнило изискванията на чл. 14 ал. 2 и ал. 8
от същата наредба – придобила е описания по-горе имот – жилище и не е
декларирала това обстоятелство в едномесечен срок от настъпването му.
На основание чл. 46 ал. 1 т. 3 от ЗМСМА, чл. 21 ал. 3 от НУРУЖНГНПОЖ и предвид Решение по т. 12 от Протокол №
5/30.05.2022г. на комисията по чл. 6 ал. 1 от наредбата, кметът на район
„Приморски“ издава оспорената заповед за прекратяване на наемното
правоотношение с Е.Г. за общинското жилище на адрес: ***, състоящо се от една
стая и сервизно помещение с обща площ от 19.46 кв.м.
При
така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Оспорената
заповед представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв подлежи на съдебен контрол за
законосъобразност по критериите, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК. При извършване на проверката по чл. 168 от АПК, съдът следва да прецени дали актът е издаден от
компетентен орган и в предписаната от закона форма, дали са спазени
процесуалните и материално-правните разпоредби и съобразен ли е същият с целта на закона. В конкрeтния случай при извършване
на тази проверка, съдът констатира, че процесната заповед е издадена от
компетентен по материя, място и степен орган, съгласно разпоредбата на чл. 46 ал. 2 от ЗОС, поради което не страда от пороци, водещи до нейната
нищожност. Спазени са изискванията на чл. 59 от АПК за форма. Заповедта съдържа и предвидените в чл. 59 ал. 2 от АПК задължителни реквизити, с означение на фактическите и
правните основания за издаването й.
Във връзка с наведеното
от жалбоподателката възражение за допуснато нарушение на административно производствените правила,
изразяващо се в непосочване на правна норма от по-висок ранг, а само от
НУРУЖНГНПОЖ, съдът намира, че това нарушение не представлява съществено такова
на административно производствените правила. Едно нарушение за да бъде
квалифицирано като съществено, е необходимо да е повлияло или да може да повлияе
върху съдържанието на акта - когато създава вероятност за неистинност на
установените факти, от значение за съществуването на разпореденото или отказано
с акта субективно право т. е такова нарушение, недопускането на което е могло
да доведе до друго разрешение на поставения пред административния орган въпрос.
В конкретния случай, предвид установената по делото с писмени доказателства
фактическа обстановка, която не се оспорва от жалбоподателката, следва да се
направи извод, че констатираното нарушение не се е отразило върху съдържанието
на волеизявлението на органа, обективирано в оспорената заповед.
По
наведените оплаквания за нарушение на материалния закон, съдът счита същите за
основателни, тъй като по делото са представени доказателства за това, че жалбоподателката
е безработна, което прави значително трудно, почти невъзможно плащането на
„свободен наем“. В жилището, което е придобила по дарение живеят родителите й,
като са представени доказателства за адресната им регистрация на този адрес. Представине са
доказателства и за това, че
баща й – Г.Г. е в тежко здравословно състояние – след прекаран мозъчен инфаркт,
със 100% инвалидност, трудно подвижен, като за него се грижи майка й и с оглед
големината на жилището – стая и кухня, с площ 40 кв.м., в същото не биха могли
да живеят трима възрастни, единият от които е почти неподвижен и не може да се
приеме за годно да задоволи жилищната нужда на жалбоподателката.
От
приетите по делото доказателства се установява, че жалбоподателката Е.Г. не
работи постоянно. Към датата на издаване на оспорената заповед е била
безработна, каквато е и в момента на приключване на съдебното дирене. За един
месец и половина – от 07.09.2022г. до 18.10.2022г. е била назначена на работа
по трудов договор куриер с колело, което не води до промяна на условията, при
които е постановен акта, както и на тези към момента на приключване на устните
състезания, по смисъла на чл. 142 ал. 2 от АПК.
По
делото са приобщени гласни доказателства относно обстоятелството, че придобитото от Г. жилище не
е годно за обитаване от нея.
От свидетелски показания на Я. И. – колежка на майката на жалбоподателката,
както и от тези на св. Е. Т. – братовчедка на майката на жалбоподателката, се
установява, че в жилището в бл. 38 /дареното на Г./
живеят родителите на Е.Г.. В хола е бащата, който е неподвижен, поради
претърпени няколко инсулта.
Майката спи в кухнята, която е много малка, но поради състоянието на бащата не
може да спи в хола. Според двете свидетелки бащата е в тежко състояние, но
много агресивен спрямо присъствието на хора около себе си и въпреки грижите,
които се полагат от майката на Г. и по отношение на хигиената, е невъзможно в
жилището да живее трети човек.
Заповедта
в противоречие с разпоредбата на чл. 35 от АПК. От справката от АВ, която е получил административния орган, както и от представения по делото нотариален акт за дарение, се установява, че дарителите са си запазили право
на ползване. След като не са
изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая, а именно условията на
прехвърляне на собствеността и връзката на тези факти с приложимите правни
норми, се е стигнало до издаване на акт при неизяснена фактическа обстановка,
за което е налице забрана съгласно нормата на чл. 35 от АПК. Възможно е наистина в Декларацията да са декларирани
неверни данни относно прехвърлителните сделки с отбелязването, че не са
извършвани такива, но е възможно и сделката да е счетена от наемателката като неотносима към изискванията за продължаване на наемните отношения. Административният орган е следвало да
уведоми наемателката за своите констатации, да събере обяснения
от нея, да й даде
възможност за възражения, да извърши посещение на място в
дареното жилище и едва тогава
да подходи към издаване на конкретния акт, ако се установи, че сделката не е
сред предвидените изключения. Като не е сторил това, административният орган се
е поставил в условията издаденият от него акт поради съществени процесуални нарушения да бъде отменен.
На
последно място, за пълнота, следва да се отбележи, че ако бяха изпълнени
изискванията по отношение разпоредбите на чл. 35 от АПК, съответно бе установено, че прехвърлителната сделка
не е сред предвидените изключения по Наредбата, то възражението за противоречие
на акта с целта на закона би било неоснователно, доколкото целта на закона,
която може да бъде извлечена и от чл. 42 ал. 1 т. 1 от ЗОС, е в общинските жилища да бъдат настанени
именно граждани с установени жилищни нужди, които отговарят на установените
условия за настаняване и декларират пред административния орган верни данни във
връзка с изискванията за това. С проведеното административно производство
действително се засяга правото на дом, но това засягане преследва легитимна цел
и се явява пропорционално, ако са установени надлежни данни за наличието на
конкретните основания за прекратяване на наемното правоотношение, съответно
предвид обществено значимия интерес да се даде приоритет на семейство, което е
с установени жилищни нужди и отговаря на условията за настаняване в общинско
жилище.
Както
приема Европейският съд по правата на човека,
гаранциите по Конвенцията изискват намесата в правото на неприкосновеност на
жилището на жалбоподателя да се основава не само на националния закон, но и да
бъде пропорционална съгласно § 2 на член 8 от ЕКПЧ и в съответствие с преследваната легитимна
цел, като се имат предвид конкретните обстоятелства на делото. За да бъде в
съгласие с чл. 8 от ЕКПЧ, която конвенция, съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България, е част от вътрешното право и има примат
пред нормите на вътрешното законодателство, които й противоречат, е необходимо
оспореният административен акт да е съобразен с конкретните фактически
обстоятелства, отнасящи се до обитателите на жилището, чиито легитимни интереси
трябва да бъдат защитени.
По делото безспорно бе установено, че прехвърленото на
жалбоподателката жилище не е достатъчно, за да задоволи жилищната й нужда. Придобитото
жилище не отговаря на посоченото като основание за прекратяване на наемните
правоотношения чл. 4 ал. 1 т. 2 от Наредбата на ОбС Варна. Текстът на
посочената норма изисква притежаваните жилище, вила или идеални части от такива
имоти да са годни за постоянно обитаване. Именно липсата на втората
предпоставка – годни за постоянно обитаване не бе установена по делото, което
прави издаденият акт материално незаконосъобразен.
Съдът
счита, че непосочването на обстоятелството за придобитото по дарение жилище в подадената декларация, макар и формално
да представлява нарушение на изискванията на Наредбата, вкл. и това, че не е декларирала
в срок придобиването по дарение на жилището на родителите си, не може да бъде противопоставено на целта
на закона за предоставянето на общински жилища на лица с
установени нужди, каквото се явява жалбоподателката.
По
изложените съображения съдът намира, че обжалваната заповед страда от пороци по
смисъла на чл. 146 т. 3, 4 и 5 от АПК, които налагат отмяната й като
неправилна и незаконосъобразна.
При този изход на спора на жалбоподателката, на основание
чл. 143 ал. 1 от АПК, следа да се
присъдят разноските по делото, представляващи платената държавна такса в размер
на 10 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева, общо сума в
размер на 1010 лева. Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение съдът намира за неоснователно. С изменението на Наредба №
1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в сила от
04.11.2022г./ минималното възнаграждение за процесуално представителство по
административни дела без определен материален интерес, съгласно чл. 8 ал. 3 от
наредбата, е 1000 лева. Представеният договор за правна защита и съдействие,
установяващ и плащането на договореното възнаграждение, е с дата 22.11.2022г.,
поради което съдът намира, че същото е в определения с наредбата минимален
размер.
На основание чл. 172 ал. 2 от АПК и чл. 46 ал. 5 изр. последно от Закона за общинската собственост, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед № 237/01.06.2022г. на
Кмета на район „Приморски“ при Община Варна за прекратяване на наемните
правоотношения с Е.Г.Г. по Заповед № 316/27.06.2019г. за общинско жилище на
адрес: гр. Варна, ж.к. „*****, състоящо се от една стая и сервизно помещение с
обща площ от 19.46 кв.м.
ОСЪЖДА Община Варна да заплати на Е.Г.Г.,
ЕГН ********** сумата 1010 лева, представляваща разноски по делото.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: