Р Е Ш Е Н И Е
№……
гр.В., 23.05.2012 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
публично заседание на двадесет и
четвърти април две хиляди и дванадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
при участието на секретаря
М.П., като разгледа докладваното от
съдията т.дело № 1473 по описа на
ВОС за 2011 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството се разглежда като ТЪРГОВСКИ СПОР /чл.
365 т.1 ГПК вр. чл. 1 ал.1 т.6 ТЗ/.
Образувано е по предявени от ТЪРГОВСКА БАНКА «ИНВЕСТБАНК» АД, гр. С. срещу «СИ-ДЖИ-ЕФ-АКЦИОНЕРНА
ОБЩНОСТ» АД, гр.В., «ОЛ СИЙЗ БЪЛГАРИЯ» ООД, гр. В. и «СИЛВЪР ТРЪСТ» ЕАД, гр. В.
искове за приемане за установено в отношенията между страните, че ответниците
дължат на «ТЪРГОВСКА БАНКА ИНВЕСТБАНК» АД, гр. С. солидарно сумите в размер на 4
700 000 евро главница, ведно със
законната лихва върху нея, считано от 14.02.2011 год. /датата на подаване
на заявлението/ до окончателното й изплащане; в размер на 771 879.08 евро, представляваща договорна лихва за периода от 26.06.2010 год. до 14.02.2011г. по
договор за банков кредит № 159/29.10.2009 год. и анекс към него № 1/28.05.2010 год.
и в размер на 214 041.31 лв. съдебно деловодни разноски, за които вземания
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №1675/15.02.2011г. по
ч.г.д.№2200/2011г. на ВРС, ХХVІ състав, на основание чл.422 от ГПК.
Ищецът твърди в исковата си молба, че между страните
е налице валидна облигационна връзка, възникнала по договор за банков кредит № 159/29.10.2009 год. и анекс към него № 1/28.05.2010
год. и по който ищецът е изпълнил поетите задължения. Твърди, че ответникът «СИ-ДЖИ-ЕФ-АКЦИОНЕРНА
ОБЩНОСТ» АД, гр.В. не е изпълнил задълженията си за своевременно връщане на
уговорените по договора вноски, поради което предоставеният му кредит е обявен
за предсрочно изискуем за дължимите по същия суми. Въз основа на заявление по
чл.417 от ГПК по ч.г.д.№2200/2011г. на ВРС, ХХVІ състав е издадена заповед за
незабавно изпълнение срещу ответниците по исковете – кредитополучател и
солидарни длъжници за дължимите по договора суми, срещу която е постъпило
възражение. Горното обуславя интереса му от установяване на
вземането, като претендира и направените по делото разноски.
В срока по чл.367 от ГПК, ответникът
„СИ
ДЖИ ЕФ АКЦИОНЕРНА ОБЩНОСТ” АД,
гр. В., депозира писмен отговор, с който оспорва предявените искове като
недопустими и в условие на евентуалност - като неоснователни. Твърди, че на 01.07.2010 год. ТБ „Инвестбанк” АД е сключила договор
за цесия, с който е прехвърлила вземането си по договора за банков кредит № 159/29.10.2009г.
на трето лице – „Еър Пропърти Девелопмънт” АД. Сочи, че прехвърлянето на
вземането е настъпило, на основание чл.25 от ЗЗД, тъй като банката – ищец е
препятствала съзнателно настъпването на отлагателното условие по цесионния
договор – плащането на цената посредством нарушение на чл.5.3 от Общите правила
и условия на СУИФТ и недоставяне на необходимия за това плащане сиуфт МТ 799 до
банка Ейч Ес Би Си, Ню Йорк; считано от 28.10.2010 год. е в забава за изпълнение на
договореното дължимо съдействие за изплащане на вземането произтичащо от
договора за кредит № 159/29.10.2009 год. и предмет на цесията от 01.07.2010 год.,
а именно да достави издадения суифт МТ 799 до банка «Ейч Ес Би Си» Ню Йорк. За
настъпване на отлагателното условие длъжникът е бил уведомен от третото лице –
цесионер на 03.02.2011 год. и за изпълнение на задължението по договора за
кредит ответникът е прехвърлил вместо плащане притежаваното от дружеството
участие за 71 бр. акции, представляващи 99% от капитала на „Ню Ко- Пропърти
Инвестмънт” АД, считано от 03.02.2011 год. /дата на прехвърлителното джиро по
временно удостоверение № 003/13.01.2009 год., съответно вписано в книгата на
акционерите на „Ню Ко- Пропърти Инвестмънт” АД/. Твърди, че няма задължения
към ищеца, тъй като същото е погасено, а по силата на чл.25 от ЗЗД банката е
кредитор на третото лице – цесионер. Моли за отхвърляне на исковете като
неоснователни.
В срока по чл.367 от ГПК, ответникът „ОЙЛ СИЙЗ БЪЛГАРИЯ” ООД, гр. В., депозира писмен отговор, с който оспорва
предявения иск като недопустим, а в условие на евентуалност като неоснователен.
Твърди, че вземането, предмет на заповедта за изпълнение издадена по
ч.г.д.№2200/2011 год. на ВРС, ХХVІ състав е придобито от трето лице - „Еър Пропърти Девелопмънт” АД по силата на сключения
договор за цесия от 01.07.2010 год. с ищеца по делото и по който
кредитополучателят „СИ ДЖИ ЕФ АКЦИОНЕРНА
ОБЩНОСТ” АД, гр. В. е погасил задължението си с извършеното прехвърляне на
акционерен капитал в съгласие с „Еър Пропърти Девелопмънт” АД.
Същото е съобразено в откритото производство по несъстоятелност на „Еър
Пропърти Девелопмънт” АД и банката следва да реализира вземането си именно от
това дружество – цесионер. Моли за отхвърляне на предявените искове като
неоснователни.
В срока по чл.367 от ГПК, ответникът „СИЛВЪР ТРЪСТ” ЕАД, гр. В., депозира писмен отговор, с който оспорва предявения иск
като недопустим, а в условие на евентуалност като неоснователен. Твърди, че за
ответника не съществува задължение за плащане по процесното вземане, тъй като:
вземането спрямо „СИ ДЖИ ЕФ АКЦИОНЕРНА
ОБЩНОСТ” АД, гр. В., произтичащо от договор за кредит №159/29.10.2009г. е
придобито от „Еър Пропърти
Девелопмънт” АД. Длъжникът по договора за кредит е погасил задълженията си чрез
плащане на „Еър Пропърти Девелопмънт” АД с притежаваните от дружеството 71 бр.
акции или 99% от капитала на „Ню Ко - Пропърти Инвестмънт” АД. Банката – ищец
има вземане за цесионната цена спрямо „Еър Пропърти Девелопмънт” АД, за което е
налице вписване в списъка на кредиторите по извлечение от търговските книги по
реда на чл.668 от ТЗ. По същество твърди, че претенцията спрямо него, в
качеството му на солидарен длъжник, е неоснователна, тъй като същата е надлежно
погасена по реда на чл.123 от ЗЗД.
С допълнителна искова молба вх.№ 29682/21.09.2011
год. ищецът ТБ “Инвестбанк” АД твърди
неоснователност на възраженията на ответниците за недължимост на сумата с оглед наличието на договор за цесия
от 01.07.2010 год., тъй като плащане на цената по цесионния договор не е
извършено и съответно договорът не е произвел действие. Сочи, че поради горното
и правно ирелевантно е джиросването на 71 броя акции от капитала на “Ню
ко-пропърти инвестмънт” АД на “Еър пропърти девелопмънт” АД . Изложени са
доводи и за несъстоятелност на твърденията за принадлежност на процесното
вземане към масата на несъстоятелността на последното дружество, спрямо което
дружество ТБ “Инвестбанк” АД не твърди да е кредитор.
В срока по чл.373 ГПК, всеки един от ответниците «СИ-ДЖИ-ЕФ-АКЦИОНЕРНА ОБЩНОСТ» АД, гр.В., «ОЛ СИЙЗ
БЪЛГАРИЯ» ООД, гр. В. и «СИЛВЪР ТРЪСТ» ЕАД депозира писмен отговор, в който по
същество се доразвиват първоначално наведените доводи.
С протоколно определение
от 13.03.2012 год., съдът е конституирал на основание чл.218 ГПК, в качеството
на трети лица – помагачи на страната на ответника «СИ-ДЖИ-ЕФ-АКЦИОНЕРНА
ОБЩНОСТ» АД лицата Д.М.А., «Офис Мениджмънт» ООД и «Ню Ко – Пропърти
Инвестмънт» ЕАД.
ТРЕТИТЕ ЛИЦА – ПОМАГАЧИ Д.М.А., «Офис Мениджмънт» ООД и «Ню Ко – Пропърти
Инвестмънт» ЕАД, съобразно дадената им възможност, не изразяват становище
относно основателността на предявените искове. Изложените от тях доводи за
досежно наличието на преюдициалност на настоящето дело с друго такова по описа
на ТОС.
В о.с.з., ищецът, чрез
процесуалния си представител адв.Д., поддържа предявените искове и моли същите
да бъдат уважени.
В о.с.з., ответникът «СИ-ДЖИ-ЕФ-АКЦИОНЕРНА
ОБЩНОСТ» АД, чрез пълномощника си адв.Я., моли за отхвърляне на исковата
претеция поради недължимост на вземането.
В о.с.з., ответниците «ОЛ СИЙЗ БЪЛГАРИЯ» ООД,
гр. В. и «СИЛВЪР ТРЪСТ» ЕАД, чрез адв.С. молят за отхвърляне на исковете поради недължимост на
исковата сума.
Третите лица – помагачи, редовно
призовани, не се явяват и не се представляват, респективно не изразяват
становище по същество на спора.
Предварителните въпроси и
допустимостта на производството са разрешени в определение № 4890/31.10.2011
год. по чл. 374 ГПК.
Варненският окръжен съд, въз основа на твърденията и възраженията на
страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение,
формира следните фактически
изводи:
Не е спорно, а и се установява
от представените доказателства, че страните по делото са и страни по сключен на
29.10.2009 год. договор за банков кредит № 159, по който ответникът “СИ ДЖИ
ЕФ-АКЦИОНЕРНА ОБЩНОСТ” АД е кредитополучател, а ответниците “ОЛ СИЙЗ БЪЛГАРИЯ”
ООД /ЕООД към датата на договора/ и “СИЛВЪР ТРЪСТ” ЕАД – солидарни длъжници.
Видно, предоставеният в размер на 4 700 000 евро кредит е целеви – за
закупуване на 99 % от акциите на “Ню Ко Пропърти Инвестмънт” АД и техническо
обезпечаване на инвестиционен проект “Еко Дрийм”. Същият е обезпечен чрез
учредяване на договорни ипотеки върху имоти – собственост на третите лица
помагачи и лицето Ч.А. /представени по настоящото дело са и обективиращите ги
нотариални актове № № 12/2009 год., 126/2009 год. и 34/2009 год./ и залог върху
бъдещи вземания на солидарния длъжник “Ол Сийз България” ЕООД.
Чл. 15, ал.1 от договора
инкорпорира и уговорения между страните погасителен план за погасяване на
кредита, с краен срок 26.05.2011 год., променен съобразно подписан между
страните анекс № 1 от 28.05.2010 год.
Не се спори и относно
обстоятелството, че сумата по кредите е усвоена от кредитополучателя, като при
твърдение за преустановяване на плащането и на основание чл. 19, ал.1 “б.” от
договора ищецът е обявил неговата предсрочна изискуемост.
Със заповед № 1675 за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 15.02.2011 год.,
ВРС – ХХVІ състав по ч.гр.д. № 2200/2011 год., е разпоредил длъжникът „СИ ДЖИ ЕФ – АКЦИОНЕРНА ОБЩНОСТ” АД,
ЕИК ********* и солидарните длъжници „ОЛ СИЙЗ БЪЛГАРИЯ” ООД, ЕИК ********* и „СИЛВЪР
ТРЪСТ” ЕАД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на кредитора "ТЪРГОВСКА
БАНКА ИНВЕСТБАНК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., район "Триадица", бул. “България”, № 83А, представлявано от Цанко Илиев
Коловски и Николай Паскалев Паскалев, сумата 4 700 000.00 евро, главница, сумата 771 879.08 евро, договорна лихва за периода 26.06.2010 г. –
14.02.2011 г., дължими по Договор за банков
кредит № 159/29.10.2009 г. и Анекс
№ 1/28.05.2010 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 14.02.2011 г. – датата на депозиране
на заявлението в съда до окончателното
изплащане и сумата
214041.31 лв. съдебни разноски, като е постановил на основание чл.418, ал.1 ГПК незабавно изпълнение и е
издал изпълнителен лист.
Видно от представеното по делото
заверено копие на ч.гр.д. № 2200/2011 год., възражения срещу издадената заповед
за изпълнение са постъпили и от трите задължени лица. С разпореждане № 17114 от
26.04.2011 год., получено от заявителя на 16.05.2011 год., съдът е указал на
кредитора, че в едномесечен срок от получаване на възражението следва да
предяви иск относно вземането си като довнесе държавната такса.
Твърдейки недължимост на
вземането, ответниците представят договор за цесия от 01.07.2010 год., по силата
на който ищецът ТБ “ИНВЕСТБАНК” АД се задължава да прехвърли на “ЕЪР ПРОПЪРТИ
ДЕВЕЛОПМЪНТ” АД паричното си вземане към
кредитополучателя “СИ ДЖИ ЕФ-АКЦИОНЕРНА ОБЩНОСТ” АД и към солидарните длъжници
“ОЛ СИЙЗ България” ЕООД и “СИЛВЪР ТРЪСТ” ЕОД, произтичащо от предоставен банков
кредит № 159/29.10.2009 год. и анекси към него.
Посочено в чл.1, ал.4 от договора между
страните е, че вземането, предмет на договора, преминава от цедента към
цесионера само след окончателно заплащане на цялата цена по договора,
определена съгласно чл.2, ал.1 от него по размер и срокове за плащане в
погасителен план, представляващ неразделна част от договора /приложен на л.572
от делото/, респективно платима по нарочно открита сметка в ТБ “Инвестбанк” АД
/чл.6, ал.1 от договора/. Уговорено между страните е и че всяко от плащанията
на цената на цесията се счита за извършено на датата, на която посочената в
чл.2 банкова сметка *** договорения за нея срок за плащане в погасителния план
и че при неплащане на просрочена сума в срок до тридесето число на месеца, в
който е падежът на дължимата сума – договорът ще се счита за автоматично
развален, считано от следващия ден без за това да е необходимо да се уведомяват
допълнително, да се споразумяват за това и/или да разменят каквато и да е
кореспонденция.
Разписано в договора е и
задължението на страните по договора за писмено потвърждаване на цесията в
петнадесет дневен срок от окончателното плащане на дължимите суми, което
потвърждение следва де е чрез подписване на допълнително споразумение, оформено
с нотариална заверката на подписите им /член 3/ и след което цесионерът има
право да се легитимира като негов кредитор /чл.7/. След потвърждаване на
цесията, цедентът се е задължил да уведоми кредитополучателя и на солидарните
длъжници за прехвърляне на вземането чрез изпращане на адресите им на
управление на писмено уведомление за станалата цесия, както и да му предаде с
приемо-предавателен протокол удостоверяващите вземането документи. Видно от
клаузата на чл.1 т.1 от договора с подписването на договора е упълномощил
цесионера да извърши и сам такова уведомяване, но след подписване на
споразумението за потвърждаване на цесията съгласно условията на договора.
Сключването на посочения договор
за цесия е предхождан от протоколно решение на акционерите на “Еър Пропърти
Девелопмънт” АД от 05.05.2010 год. /л.225 от делото/, с което са взети решения
за откриване на депозитна сметка на дружеството с ТБ “Инвестбанк” АД с посочена
наличност и срок с оглед изпълнение на финансови ангажименти на дружеството по
проект “Силвър Бийч”, договорени с “Еър Лоджистик Лимитед” Инк., за овластяване
на дружеството да изиска от банката потвърждаване на депозита според
инструкциите на един от акционерите в дружеството “Еър Лоджистикс Лимитед” Инк.
и сумата по него чрез суифт съобщение във формат МТ 799, учредяване на залог на
всички вземания на дружеството по депозитната сметка при условията каквито
банката определи с цел обезпечаване на всичките й вземания, произтичащи от
предоставен от нея кредит на акционера “Ол Сийз България” ЕООД и за
предоставяне на банката на предварително съгласие за служебно извършване на
плащания в полза на банката въз основа на което баннката да може едностранно да
инкасира суми по депозитната сметка, изискуеми по кредита, в деня на падежа им или
в деня на падежа по депозита или на всеки следващ ден. Коментираното решение е
въз основа на решение на СД на дружеството от същата дата, като с протоколно
решение на акционерите дружеството е овластило председателя на дружеството Ч.А.А.
да представлява дружеството пред ТБ “Инвестбанк” АД с правото да извършва
всякакви правни и фактически действия, неизрично забранени и неизрично
упоменати, действайки от името и за сметка на “Еър Пропърти Девелопмънт” АД. За
последното му е издадено и пълномощно от същата дата – 05.05.2010 год.
Приобщено към доказателствения
материал по делото е и тристранно споразумение от 30.06.2010 год., сключено
между “Еър Пропърти Девелопмънт” АД, “Си Джи Еф - акционерна общност” АД и “Ню
Ко - Пропърти Инвестмънт” АД досежно изплащане на кредитния ресурс, ползван
от “СИ ДЖИ ЕФ-АКЦИОНЕРНА ОБЩНОСТ” АД за инвестиционни капитали, предназначени
за финансиране на проекта “Силвър Бийч”.
На 27.09.2010 год. “Еър Пропърти
Девелопмънт” ЕАД, като депозант е сключила с ТБ “Инвестбанк” АД, при участието
на третото лице “Силвър Бийч” ЕАД, договор за депозит със специално
предназначение /л. 287-295/, с който банката е приела на съхранение при
посочените в договора условия парични средства, предоставени от третото лице на
депозанта, в размер на 20 000 000 евро. Съгласно клаузата на т.4 от
договора, банката е поела задължението след постъпване на цялата сума от
20 000 000 евро по депозитната сметка да извърши потвърждение на “Еър
Лоджистикс Лимитед Инк”, Тексас, САЩ чрез посочена от него банка, която е
кореспондент на ТБ “Инвестбанк” АД чрез суифт съобщение стандарт 799 относно
наличието на сумата с изрично посочено в договора съдържание. Видно от
съдържанието на представения договор /в частност чл.7 от него/ откритата
депозитна сметка по него обезпечава задълженията на “Силвър Бийч” ЕАД,
произтичащи от предоставен на банката на посоченото дружество банков кредит в
размер на 20 000 000 евро по договор за кредит КЦ 823/2010-В от
27.09.2010 год., задължението по който не е предмет на настоящото дело. Самият
договор също е приложен по делото на л.737-749 и от клаузата на чл.5 на същия
се установява горепосочената привръзка с договора за депозит. Видно е и че
коментираният договор за депозит със специално предназначение не е в изпълнение
на взетите на 05.05.2010 год. протоколни решение на акционерите на “Еър
Пропърти Девелопмънт” АД, което се установява и от посочените в текстовата му
част решения, а именно решение на СД на “Силвър Бийч” ЕАД от 21.09.2010 год. и
решение-одобрение на едноличния собственик на капитала на “Силвър Бийч” ЕАД –
“Порт Инвестмънт Девелопмънт България” ЕАД.
Именно във връзка с посочения
договор за кредит е представено и искане от “Еър Пропърти Девелопмънт” АД, чрез
упълномощеното лице Ч.А., адресирано до ТБ “Инвестбанк” АД с предмет излъчване
на СИУФТ съобщение формат МТ 799. Този фактически извод се налага и от
идентичността на посочената в искането и договора депозитна сметка с № BG1610RT80482420479100 .
Представено по делото от “СИ ДЖИ
ЕФ-АКЦИОНЕРНА ОБЩНОСТ” АД е и изходящо от “ЕЪР ПРОПЪРТИ ДЕВЕЛОПМЪНТ” АД писмо с
дата 03.02.2010 год./л.180/, с което го уведомява, че поради умишлено създаване
на пречки от страна на цедента за настъпване на отлагателното условие за
прехвърляне на цедираното вземане, изразяващо се в недоставяне на сиуфт МТ 799
до банка Ейч Ес Би Си, Ню Йорк по уговорен в чл.32 от договор за кредит №
КЦ-823/20-10-В от 27.09.2010 год. начин, се легитимират като кредитор на
прехвърленото вземане, изисквайки изпълнение на договореностите по сключено
между “СИ ДЖИ ЕФ-АКЦИОНЕРНА ОБЩНОСТ” АД и “ЕЪР ПРОПЪРТИ ДЕВЕЛОПМЪНТ” АД
споразумение от 30.06.2010 год. за прехвърляне на акционерни права от капитала
на първото и прехвърляне на акционерни права от капитала на “Ню Ко – Пропърти Инвестмънт”
АД. За удостоверяване изпълнение на задължението на “СИ ДЖИ ЕФ-АКЦИОНЕРНА
ОБЩНОСТ” АД е представено и джиро № 2 от 03.02.2011 год. към временно
удостоверение № 003/13.01.2009 год. за прехвърляне на правата по цитираното
временно удостоверение, включително правото да се придобият 71 броя обикновени
поименни акции с право на глас, всяка от които с номинална стойност 50 000
лв., както и заверено копие от акционерната книга на “Ню Ко-Пропърти
Инвестмънт” АД, отразяваща горното.
За доказване размера на
претендираното вземане по договора за кредит и анекса към него, освен
извлечение от сметки и справки по чл.366 ГПК, са ползвани и познанията на вещо
лице – счетоводител, чиито заключения основно и допълнително, като основани на
представените по делото писмени доказателства и неоспорени от страните,
съдът изцяло кредитира.
От заключението по проведената
ССЕ се установява, че отпуснатата по договор за кредит № 159 сума е в размер на
4 700 000 евро, който кредит е воден и в счетоводна сметка 152 ,
партида 197801 по партидата на кредитополучателя, а постъпленията - по
счетоводна сметка 504. Сочи се от вещото лице също така, че относно усвояването
на кредита по договора е налице съответствие в счетоводните записвания в
счетоводствата на двете дружества. По отношение на размера на дължимата от
ответниците по договора и анекса към него лихва се излага, че същата към
14.02.2011 год. възлиза в общ размер на 771 878.81 евро, от които сумата
от 718 861.88 евро е заведена като просрочена лихва балансова и сумата от
53 016.93 евро – като просрочена лихва задбалансова. Заключава се от
вещото лице, че досежно водените вземания и задължения в счетоводствата на
банката и кредитополучателя не е налице съвпадения, което се дължи на отписване
на 03.02.2011 год. в счетоводството на ответника на главницата по договора за
кредит като задължение към ТБ “Инвестбанк” и записването й като задължение към
“Еър Пропърти Дивелопмънт”, което е сторено и по отношение на заведеното като
задължение за лихви по кредита в размер на 651 634.82 евро, начислено към
31.12.2010 год.
След проверка на документите и
представените данни от банката и счетоводството на кредитополучателя за
неизменение на вземането за главница по кредита, се излага също така от вещото
лице по ССЕ, че цесионерът не е заплатил договорената по договор за цесия от
01.07.2010 год. цена. В заключението по проведената допълнителна ССЕ вещото
лице сочи, че договорът за цесия не е намерил счетоводно отражение по сметките
на банката, както и че задълженията на “СИ ДЖИ АКЦИОНЕРНА ОБЩНОСТ” АД по
договора за цесия се водят по партидата на кредитополучателя, т.е. не са
прехвърлени като вземане на банката от цесионера по процесния договор “Еър
пропърти девелопмънт”. Не са налице и счетоводни записвания, свързани с
извършено прихващане между банката и ЕПД. Същевременно, от счетоводните
отразявания в регистрите на “Еър Пропърти Девелопмънт” /счетоводна справка №
2/03.02.2011 год./ се прави извод, че в регистрите на ЕПД процесният договор
първоначално е осчетоводен задбалансово /на датата на сключването му 01.07.2010
год. като условно задължение към “Инвестбанк” АД и условно вземане от “Си Джи
Еф Акционерна общност” АД – с размера на главницата и лихвите по договор за
кредит № 159 към 27.10.2010 год. и впоследствие, на 03.02.2011 год. чрез сторно
операция в баланса на ЕПД е отразено вземане от “Си Джи Еф Акционерна общност”
АД и съответно задължение към “Инвестбанк” АД с размера на главницата и лихвите
по договор за кредит № 159 към 03.02.2011 год.
Въз основа на горната фактическа
установеност, настоящият състав на Варненски
окръжен съд формира следните правни изводи:
Предявеният
иск черпи правно си основание в чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК. Същият
е допустим с оглед предявяването му в предвидения в закона преклузивен
едномесечен срок и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от
приложеното ч.гр.д. № 2200/2011 год. на ВРС – ХХVІ състав.
Предмет
на предявения иск е установяване със сила на присъдено нещо на вземането, за
което е издадена заповед за незабавно изпълнение, респективно удостоверено в
документа по чл.417, т.2 от ГПК. Следователно, в тежест на ищеца е по пътя на главното
и пълно доказване да установи вземането си срещу длъжника /ответник/.
В
конкретния случай, обосновавайки претенцията си за дължимост на сумите
/главница и лихви/, за които е издадена заповедта по чл.417 ГПК, ищецът
представя договор
за банков кредит № 159/29.10.2009 год. и анекс към него № 1/28.05.2010 год.
Последните обосновават положителния извод на съда за наличието на валидна
облигационна връзка между ищеца и ответникът “СИ ДЖИ ЕФ-АКЦИОНЕРНА ОБЩНОСТ” АД, като кредитополучател и ответниците
“ОЛ СИЙЗ БЪЛГАРИЯ” ООД /ЕООД към датата на договора/ и “СИЛВЪР ТРЪСТ” ЕАД, като
солидарни длъжници, по силата на която за ищцовото дружество е възникнало задължението да
предостави на кредитополучателя банков целеви кредит в размер на 4 700 000 евро. Относно изпълнение
на задължението на ищеца и усвояване на сумата от първия ответник по делото не
е налице спор между страните по делото, а и горното е установено чрез ССЕ. При
това положение, в тежест на ответниците е да установят плащане на погасителните
вноски или наличието на други правоунищожаващи, правоотлагащи или правопогасяващи
възражения. Ответниците не твърдят плащане в полза на ищеца по договора за
банков кредит, респективно не установяват такова, но представят договор за
цесия от 01.07.2010 год., по силата на който ищецът ТБ “ИНВЕСТБАНК” АД се е
задължил да прехвърли на “ЕЪР ПРОПЪРТИ ДЕВЕЛОПМЪНТ” АД паричното си вземане към
кредитополучателя “СИ ДЖИ ЕФ-АКЦИОНЕРНА ОБЩНОСТ” АД и към солидарните длъжници
“ОЛ СИЙЗ България” ЕООД и “СИЛВЪР ТРЪСТ” ЕОД, произтичащо от предоставен банков
кредит № 159/29.10.2009 год. и анекси към него.
Прехвърлянето
на вземане е договор, с който кредиторът на едно вземане го прехвърля на трето
лице. Тъй като е договор, за сключването му се изисква съгласие на страните по
него – цедент /стар кредитор/ и цесионер /новия кредитор/. Това съгласие /при липса
на забрана в закона и доколкото не се налага друго от естеството на
прехвърленото вземане/ може да бъде и с модалитети. Именно при наличието на
модалитет е сключен и договорът за цесия от 01.07.2010 год., тъй като видно от
уговореното в чл.1, ал.4 от него вземането, предмет на договора, преминава от
цедента към цесионера само след окончателно заплащане на цялата цена по
договора /определена съгласно чл.2, ал.1 от него по размер и срокове за плащане
в погасителен план/. Не се твърди и не се доказва плащане на цената по
цесионния договор да е извършено от новия кредитор, което обусловя и извода на
съда, че уговореното между ТБ “ИНВЕСТБАНК” АД и “ЕЪР ПРОПЪРТИ ДЕВЕЛОПМЪНТ” АД
отлагателно условие за прехвърляне на вземането не е настъпило. Ето защо, като
кредитор на вземането по договор за банков кредит № 159/29.10.2009 год. и анекс
към него № 1/28.05.2010 год, за което е издадена заповедта по чл.417 ГПК, се
легитимира именно ищецът.
Ответниците обосновават направеното от тях възражение за
недължимост на вземането и настъпване на прехвърлителния ефект на коментирания
цесионен договор с недобросъвестно поведение на цедента, твърдейки съзнателно препятстване от нейна страна на
настъпването на отлагателното условие по цесионния договор /плащането на
цената/ чрез недоставяне на необходимия за това плащане сиуфт МТ 799 до банка
Ейч Ес Би Си, Ню Йорк в нарушение на чл.5.3 от Общите правила и условия на
СУИФТ и изпадането му в забава, считано от 28.10.2010 год., за изпълнение на договореното
дължимо съдействие за доставяне на издадения суифт МТ 799 до банка «Ейч Ес Би
Си» Ню Йорк. Въз основа на горните
твърдят да е приложима разпоредбата на чл.25 ЗЗД и отлагателното условие да е
настъпило в полза на цесионера.
Безспорно,
макар и да не е изрично предвидено в закона, доколкото цесията замества стария
кредитор на длъжника с нов, на цедираното право могат да бъдат противопоставени
известни възражения. Последното е с оглед защитата интересите на длъжника, тъй
като макар и да е налице смяна в активния субект на правоотношението, неговото
съдържание се запазва. Или, настоящият състав на ВОС намира, че при цесията длъжникът
не губи възраженията си, но приема за допустими такива, които се основават на
отношенията му с цедента. Така, ако възражението произтича от същия юридически
факт, както прехвърленото вземане, то следва да може да се противопостави на
цесионера независимо дали е възникнало преди или след прехвърлянето. За
недопустими обаче съдът приема възражения на длъжника, произтичащи не от
правоотношенията му с цедента, а от договора между стария и новия кредитор. Длъжникът
по вземането не е страна по цесията, поради което и същият не може да се брани
с отлагателни възражения като възражение за неизпълнен договор, за отлагателно
условие и др., произтичащи от цесионния договор. А именно такъв характер имат
релевираните от ответниците възражения. Това не означава, че законът му дава
по-малка защита, тъй като установеното в чл.99, ал.4 ЗЗД задължение на цедента
да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има целта да
защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение. Поради
това, че прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и
стария кредитор, само уведомяване от последния създава сигурност за длъжника за
извършената замяна с нов и обезпечава точното изпълнение на задълженията му,
т.е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл.75, ал.1 ЗЗД. В този смисъл, правно релевантно за действието на цесията е единствено
съобщението до длъжника, извършено от цедента, но не и съобщението, извършено
от цесионера. Поради горното, без значение е извършеното от “ЕЪР ПРОПЪРТИ
ДЕВЕЛОПМЪНТ” АД уведомяване на длъжника “СИ ДЖИ ЕФ-АКЦИОНЕРНА ОБЩНОСТ” АД за
настъпило по договора му с ТБ “ИНВЕСТБАНК” АД отлагателно условие, както и изплащането
на задължението чрез прехвърляне на „Еър Пропърти Девелопмънт” АД на
притежаваните от дружеството-кредитополучател 71 бр. акции или 99% от капитала
на „Ню Ко - Пропърти Инвестмънт” АД. Последното, поради изложените
обстоятелства, не може да се приеме като плащане на не-кредитор с погасителен
ефект по смисъла на чл.75 ЗЗД.
Дори
горния извод за допустимите на длъжника спрямо цедента възражения да не бъде
споделен, съдът намира, че не е налице и твърдяната негова забава. Същата се
основава на сочено от ответниците неизпълнение на договореното дължимо съдействие
за доставяне на издаден суифт МТ 799 до банка «Ейч Ес Би Си» Ню Йорк. Подобно
задължение за съдействие обаче разписано в договора за цесия, като условие за
плащане на цесионната цена и респективно настъпване на прехвърлителния му
ефект, няма. Не е налице обективирано такова задължение за банката – кредитор и
в последващо споразумение между страните. Видно от представените доказателства,
задължение да извърши потвърждение на
“Еър Лоджистикс Лимитед Инк”, Тексас, САЩ чрез посочена от него банка, която е
кореспондент на ТБ “Инвестбанк” АД чрез суифт съобщение стандарт 799, ищецът е
поел по сключен на 27.09.2010 год. между нея и “Еър Пропърти Девелопмънт” ЕАД
договор за депозит със специално предназначение, която депозитна сметка има за
цел да обезпечи не задължението на настоящия ответник-кредитополучател “СИ ДЖИ
ЕФ-АКЦИОНЕРНА ОБЩНОСТ” АД, а това на трето лице
“Силвър Бийч” ЕАД договор за банков кредит в размер на 20 000 000
евро № КЦ 823/2010-В от 27.09.2010 год. Във връзка именно с този договор, със
задължено лице “Силвър Бийч” ЕАД, е и водената между “Еър Пропърти Девелопмънт”
АД, чрез упълномощеното лице Ч.А. и ТБ “Инвестбанк” АД с предмет излъчване на
СИУФТ съобщение формат МТ 799 кореспонденция. Отделно от изложеното, видно от
съдържанието на коментирания договор изискването за потвърждение в посочената
суифт форма МТ 799 е не основание за превеждане на сумата по депозитната
сметка, а потвърждение за вече наличната сума по сметката. Последното налага и извода, че суифт
съобщението не е инструмент, по силата на използването на който да се превеждат
фактически парични средства, а форма на потвърждение /тестово съобщение/ за
средствата по депозита. При това положение, възраженията на ответниците, дори и
да се приемат за допустими, се явяват лишени от фактическа и правна
основа.
Изложеното
обуславя правния извод на съда за основателност на предявения иск, за чийто
размер съдът съобразява приетото към доказателствения материал заключение по
ССЕ. От последното се установява, че размерът на неиздължената главница по
договора за банкова кредит е в размер на 4 700 000 евро,
а тази на договорната лихва за периода от 26.06.2010 год. до 14.02.2011
год. в размер на - 771 878.81 евро. За разликата до
пълния претендиран размер от 771 879.08 евро, представляваща договорна лихва,
искът следва да се отхвърли.
Изводът на съда относно дължимостта на сумите, за които е
издадена заповедта за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 2200/2011 год. на
ВРС – ХХVІ състав не налага редуциране на разноските по заповедното
производство /определение № 417 от 03.06.2011 год. на ВКС по ч.т.д. № 315/2011
год., І т.о., ТК, докладчик Тотка Калчева/
На основание чл.78, ал.1 ГПК и
направеното от ищеца искане, ответниците следва да бъдат осъдени да му заплатят
сторените пред настоящата инстанция разноски, възлизащи в общ размер на
214 541.31 лв. /държавна такса и депозити вещи лица/.
Воден от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по иска на ТЪРГОВСКА БАНКА
«ИНВЕСТБАНК» АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., бул.»България» №
85, представлявано от Д. Ж.М. – председател на УС и изпълнителен директор и С.Б.М.
– член на УП и изпълнителен директор срещу
«СИ-ДЖИ-ЕФ-АКЦИОНЕРНА ОБЩНОСТ» АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.В., ул.»Никола Вапцаров» № 3 вх.Г ет.8 ап.21, представлявано от
изпълнителния директор Ч.А.А., «ОЛ СИЙЗ
БЪЛГАРИЯ» ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.В., № 3
вх.Г ет.8 ап.21, представлявано от изпълнителния директор Ч.А.А. и «СИЛВЪР ТРЪСТ» ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.В., ул.»Параскева Николау» № 4 ет.,
представлявано от изпълнителния си директор М.И.Д., ПРИ УЧАСТИЕТО НА Д.М.А., ЕГН: ********** ***, «Офис Мениджмънт» ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.В., ул.Никола Вапцаров № 3-Г ет.8 офис
21, представлявано от управителя си Чадар Ангелов Ангелов и «Ню Ко – Пропърти Инвестмънт» ЕАД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.В., ул.Васил Друмев № 4, представлявано от изпълнителния
си директор Б.Г.Й. като ТРЕТИ ЛИЦА-ПОМАГАЧИ на страната на ответника «СИ-ДЖИ-ЕФ-АКЦИОНЕРНА ОБЩНОСТ» АД, че ответниците «СИ-ДЖИ-ЕФ-АКЦИОНЕРНА ОБЩНОСТ» АД, «ОЛ СИЙЗ
БЪЛГАРИЯ» ООД и «СИЛВЪР ТРЪСТ» ЕАД ДЪЛЖАТ на «ТЪРГОВСКА БАНКА ИНВЕСТБАНК»
АД, гр. С. солидарно сумите в размер
на 4 700 000 евро главница, ведно със законната лихва върху нея,
считано от 14.02.2011 год. /датата на подаване на заявлението/ до окончателното
й изплащане и в размер на 771 878.81 евро, представляваща договорна лихва за периода от
26.06.2010 год. до 14.02.2011г. по договор за банков кредит № 159/29.10.2009
год. и анекс към него № 1/28.05.2010 год., както и съдебно деловодни разноски в
размер на 214 041.31 лв., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение №1675/15.02.2011г. по ч.г.д.№2200/2011г. на
ВРС, ХХVІ състав, на основание чл.422 от ГПК, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния
претендиран размер на договорна лихва за периода от
26.06.2010 год. до 14.02.2011 г. от 771 879.08 евро.
ОСЪЖДА «СИ-ДЖИ-ЕФ-АКЦИОНЕРНА
ОБЩНОСТ» АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.В., ул.»Никола
Вапцаров» № 3 вх.Г ет.8 ап.21, представлявано от изпълнителния директор Ч.А.А.,
«ОЛ СИЙЗ БЪЛГАРИЯ» ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.В., № 3 вх.Г ет.8 ап.21,
представлявано от изпълнителния директор Ч.А.А. и «СИЛВЪР ТРЪСТ» ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.В., ул.»Параскева Николау» № 4 ет., представлявано от
изпълнителния си директор М.И.Д.
ДА ЗАПЛАТЯТ на ТБ
«ИНВЕСТБАНК» АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., бул.»България» №
85, представлявано от Д. Ж.М. – председател на УС и изпълнителен директор и С.Б.М.
– член на УП и изпълнителен директор сумата
от 214 541.31 лв., представляваща сторени
съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
ПРЕПИС от
решението да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: