Р Е Ш
Е Н И Е
№ 874 / 19.12.2019 година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд
Първи граждански състав
На двадесети ноември през
две хиляди и деветнадесета година
В публичното заседание
в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Велислава
Ангелова
Прокурор
Като разгледа
докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 1514 по описа за 2019 година, взе предвид следното:
Предявени са от Д.П.И. с ЕГН
********** ***9; против „Виком“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в с. Конуш, общ. Хасково, представлявано от управителя В.Ю.Е.;
обективно съединени искове с правни основания чл.128 т.2 и чл.224 ал.1 от КТ.
Ищецът твърди, че е бил в
трудово правоотношение с ответното дружество през периода м.03.2008 г. –
м.10.2018 г., като заемал длъжността „обслужващ работник промишлено
производство“, с място на работа – производствена база в с. Конуш, общ.
Хасково. Със заповед № 1028/02.11.2018 г. на управителя на ответното дружество,
на основание чл.327 ал.1 т.1 от КТ, считано от 02.11.2018 г., било прекратено
трудовото му правоотношение. Заповедта била получена от ищеца на същата дата,
като в нея не било посочено, че му се дължат неизплатените му заплати и
обезщетение за неизползвания отпуск. Като работник при ответника, ищецът не бил
получил трудовите си възнаграждения през 2018 г., както следва: за м. май – 41
лв., за м. юни – 528 лв., за м. юли – 759 лв., за м. август – 495 лв., за м.
септември – 462 лв. и за м. октомври – 627 лв.; или всичко общо 2 912 лв. При
прекратяване на трудовото му правоотношение работодателят не му изплатил и
обезщетението по чл.224 ал.1 от КТ в размер на 570 лева за неизползвания платен
годишен отпуск от 20 дни за 2018 г. Ищецът отправил искане към работодателя, на
основание чл.128 т.3 от КТ, да му бъде издадено извлечение от ведомостите за
заплати за неизплатените трудови възнаграждения, но това му било отказано.
Въпреки положения от ищеца труд, според трудовия договор, работодателят не му
изплатил гореописаните суми, предвид на което за него налице бил правен интерес
от предявяване на настоящите искове.
Предвид изложеното и след допуснатото по искане на ищеца
изменение на размера на предявените искове, той иска, съдът да постанови
решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата в размер на общо
941,05 лева, представляваща дължимо му трудово възнаграждение за периода август
– октомври 2018 г.; както и сумата от 765,78 лева - обезщетение по чл.224 ал.1
от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 2018 г., ведно със законната
лихва от датата на предявяване на исковете до окончателното им изплащане, както
и направените по делото разноски. В открито съдебно заседание ищецът се явява
лично и с пълномощник - адвокат, като поддържа исковете си изцяло и иска
уважаването им, като по делото се постанови неприсъствено решение.
Ответникът не депозира отговор на исковата молба в срока
по чл.131 ал.1 от ГПК, а в открито съдебно заседание не изпраща свой
процесуален представител.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:
Актуалното
състояние на ответното дружество се установява от извършена от съда служебна
справка в Търговския регистър. Между него, като работодател, и ищеца, като
работник, е сключен трудов договор № 55/26.11.2012 г., представен по делото от
ищеца в оригинал. Видно от него, на основание чл.67 ал.1 т.1 от КТ, страните се
са договорили ищецът да изпълнява при ответника длъжността „машинен оператор“,
при основно месечно трудово възнаграждение от 412 лв. и допълнително
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит над 1 г. по 0,6% за една
година стаж, като трудовото възнаграждение се заплаща ежемесечно. Уговорен е
още размер на отпуск по чл.155 ал.4 от КТ от 20 работни дни. Договорът е
подписан от страните по него, като е отразено, че ищецът е постъпил на работа
същия ден. Това трудово правоотношение е било изменено, което се установя от
назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза, и което съдът ще
коментира със заключението й. Същото е било прекратено със заповед №
1028/02.11.2018 г. на управителя на ответното дружество, на основание чл.327
ал.1 т.1 от КТ, считано от 02.11.2018 г.
По
искане на ищеца, по делото бе назначена и изслушана съдебно – счетоводна
експертиза, чиито първоначално и допълнително заключения съдът приема като
компетентно и безпристрастно дадени. Вещото лице, след проверка на материалите
по делото и в счетоводството на ответника, е установило, че заеманата от ищеца
при ответника длъжност е „обслужващ работник промишлено производство“, на
4-часов работен ден, с договорено възнаграждение от 300 лв. и клас за
прослужено време от 9 лв. Тази данни то е взело от допълнително споразумение №
73/02.01.2018 г., като промените са считано от 01.01.2018 г. Трудовото
правоотношение между страните възникнало на 18.02.2004 г. и било прекратено на
01.11.2018 г. За процесния период ответникът начислил на ищеца по ведомост
брутно трудово възнаграждение, както следва: за м.08.2018 г. – 309 лв., за м.09.2018
г. – 309 лв. и за м.10.2018 г. – 1 545,24 лв., които суми не му били
изплатени. Вещото лице сочи, че в заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение не се сочели обезщетенията, които следва да се заплатят на
ищеца, като в досието му не били открити молби за отпуск и заповеди за
разрешаване на ползването му. Относно начисленото за м.10.2018 г., експертизата
сочи, че сумата от 1 545,24 лв. се равнява на 5 пъти брутното трудово
възнаграждение на ищеца – 5х309 лв., като осигурителни вноски били начислени
само за една сума от 309 лв. и не ставало ясно, за какво е начислена останалата
сума от 1 236 лв. Такъв начин на изчисление бил характерен за
обезщетенията за неизползван платен годишен отпуск, при което можело да се
мисли, че на ищеца е бил начислен неизползван платен годишен отпуск за 2015,
2016, 2017 и 2018 г., последният от 17 дни за отработени 10 месеца; каквото
обяснение било дадено устно при проверката на вещото лице при ответника.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи по основателността на предявените обективно съединени искове:
Предявеният
иск за заплащане на трудово възнаграждение е с правно основание чл.128 т.2 от КТ, според който работодателят е длъжен да плаща в установените срокове на
работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената
работа. Не е спорно по делото, че страните са били в трудово
правоотношение през исковия период август – октомври 2018 г., прекратено, на
основание чл.327 ал.1 т.1 от КТ, считано от 02.11.2018 г. През този период, на
основание допълнително споразумение към трудовия договор от 02.01.2018 г.,
ищецът е заемал при ответника длъжността „обслужващ работник промишлено
производство“, на 4-часов работен ден, с договорено възнаграждение от 300 лв. и
клас за прослужено време от 9 лв., общо 309 лв. При липса на възражения от
ответника, съдът приема, че ищецът е изпълнявал добросъвестно трудовите си
задължения при него за процесния период от време, при което и на основание
чл.128 т.2, вр. чл.245 от КТ за този период му се дължи уговореното трудово
възнаграждение. Въпреки, че ответникът е начислил следващото се за тези три
месеца брутно трудово възнаграждение от по 309 лв., не е изплатил на ищеца
същото. Това не се спори по делото, а и се установява по категоричен начин от
назначената по делото експертиза. Ето защо, ответникът следва да бъде осъден,
да заплати на ищеца сумата от общо 927 лв. /3 х 309 лв./, представляваща брутно
трудово възнаграждение за периода август – октомври 2018 г., ведно със
законната лихва от датата на предявяването на иска 10.06.2019 г. до
окончателното изплащане, като искът за разликата до пълния предявен размер от общо
941,05 лв., като неоснователен и
недоказан следва да се отхвърли.
Разпоредбата на чл.224 ал.1 от КТ сочи, че при прекратяване на трудовото
правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за
неизползвания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се
признава за трудов стаж. Претенцията му
касае неизплатен годишен отпуск за 2018 г. При липса на ответно оспорване и въз
основа на заключението на вещото лице, съдът приема, че ищецът действително не
е ползвал полагащия му се за тази година, при 10 отработени месеца при
ответника, платен годишен отпуск от 17 работни дни /20 дни : 12 месеца х 10
месеца/. Размерът на дължимото обезщетение се изчислява по реда на чл.177 от КТ
към деня на прекратяване на трудовото правоотношение – чл.224 ал.2 от КТ.
Брутното трудово възнаграждение на работника за м.10.2018 г., предхождащ месеца
на прекратяването на трудовото правоотношение, възлиза на сумата от 309 лв.
/чл.228 ал.1 от КТ/ месечно или 13,43 лв. среднодневно /309 лв. : 23 работни
дни/. Така дължимото на ищеца обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ възлиза на
брутната сума от общо 228,39 лв. /17 дни х 13,43 лв./. До този размер предявеният
иск следва да се уважи, ведно със законната лихва от датата на предявяването му
10.06.2019 г. до окончателното изплащане; а за разликата до пълния предявен
размер от 765,78 лв., като неоснователен и недоказан следва да се отхвърли.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца деловодни разноски, съобразно уважената
част на предявените обективно съединени искове /чл.78 ал.1 от ГПК/, а именно в размер
на 304,61 лв. за адвокатско възнаграждение.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд – Хасково – държавна
такса по уважените предявените обективно съединени искове в общ размер от 100
лв. /2 х 50 лв./ - чл.78 ал.6, вр. чл.72 ал.1 от ГПК, както и сумата от 200
лв., изплатена от бюджетните средства на съда за възнаграждения на вещото лице;
както и в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за събирането им – и
държавна такса от още 5 лева.
Предвид изложените съображения за частичната основателност
и доказаност на исковете, не е налице изискването на чл.239 ал.1 т.2 пр.І от ГПК, за да се постанови исканото от ищеца неприсъствено решение, предвид на
което и на основание ал.3 от същия, съдът постановява настоящото си решение.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Виком“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в с. Конуш,
общ. Хасково, представлявано от управителя В.Ю.Е.; ДА ЗАПЛАТИ на Д.П.И. с ЕГН **********
***9; въз основа на сключения помежду им трудов договор, прекратен със заповед №
1028/02.11.2018 г. на управителя на ответното дружество - брутните суми, както следва: дължимо трудово възнаграждение от общо
927 лева за периода август –
октомври 2018 г. и 228,39 лева
обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 2018
г.; ведно със законната лихва върху
всяка от главниците поотделно от датата на предявяване на исковете 10.06.2019
г. до окончателното изплащане; както и 304,61
лева деловодни разноски за адвокатско възнаграждение; като исковете за
разликите до пълните им предявени размери, съответно от 941,05 лв. за първия и
765,78 лв. за втория, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „Виком“ ЕООД с ЕИК
********* ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – Хасково – държавна такса по
предявените обективно съединени искове в общ размер от 100 лева, както и сумата от 200
лева, изплатена от бюджетните средства на съда за възнаграждения на вещото
лице; както и държавна такса от още 5
лева, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за събирането на посочените
суми.
Допуска предварително изпълнение на решението, в частта на присъденото
възнаграждение за работа, на основание чл.242 ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/ не се
чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М.Б.