РЕШЕНИЕ
№ 737
гр. Велико Търново , 16.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ в публично
заседание на двадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:АННА ДИМОВА
при участието на секретаря М. К. Т.
като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело №
20204110102854 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от Н. АЛ. АС. и А.А. А.,
чрез адв. П. С. - ВТАК, срещу К Т. М. и Р. А. М. отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК. В исковата молба процесуалният представител на
ищците развива съображения, че същите са наследници на А. А.А. - бивш жител на
село Малки чифлик, починал на 18.03.2002г., който заедно със съпругата си А.А. А. са
придобили по време на брака си недвижим имот, находящ се в село Малки чифлик, а
именно ПИ IV - 131, в кв. 25, с площ 445 кв.м., заедно с построените в него къща и
стопанска постройка /НА № 37, том 9, дело № 4396 от 1995г. на нотариус при ВТРС/.
Посочва, че през 2000г. съпрузите са водили разговори с ответниците за продажба на
имота, договорили са цена и са постигнали съгласие когато ответниците изплатят
цялата продажна цена да се подпише нотариален акт. Твърди, че няколко месеца след
проведените разговори А. А. А. се разболял сериозно и се преместил да живее в град
Велико Търново, за да се лекува, а ответниците започнали да живеят в имота, като на
18.03.2002г. той е починал. Посочва, че след смъртта му неговата съпруга - ищцата,
разговаряла с ответниците относно собствеността на имота, но те й отговорили, че са
изплатили част от продажната цена на съпруга й и тя няма права върху имота. През
2019 година отново разговаряла с ответниците, а те й предложили 200 лева, като й
обяснили, че това е частта от продажната цена, която не е изплатена. Твърди, че докато
1
трае процедурата по снабдяването им със скица за процесния имот ответниците са се
снабдили с НА за собственост на основание давностно владение № 2485, том 13, рег.
№ 10649, дело № 1270 от 15.10.2020г. на Нотариус Т. Братованова, рег. № 283 при НК
на РБ. Посочва, че въпреки, че не са ползвали процесния имот, ищците не са изгубили
правото си на собственост. Направено е искане да бъде постановено решение, с което
да бъде прието за установено по отношение на Н. А. А. и А.А. А., че К.Т. М. и Р. А. М.
не са собственици на недвижим имот, находящ се в село Малки чифлик, община
Велико Търново, а именно ПИ IV-131, в кв. 25, с площ 445 кв.м., заедно с построените
в него къща и стопанска постройка. Направено е и искане на основание чл. 537, ал. 2
ГПК да бъде отменен НА № 2485, том 13, рег. № 10649, дело № 1270 от 15.10.2020
година. Претендира да бъдат присъдени направените от ищците разноски по делото.
Препис от исковата молба е връчен редовно на ответниците по делото. В срока
по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на същата, в който процесуалният
представител на ответниците развива съображения, че предявеният иск е процесуално
допустим, но по същество неоснователен. Посочва, че на 17.05.2000 година между
ответниците, като купувачи и А. А.А. и А.А. А., като продавачи е сключен договор за
покупко-продажба на процесния имот в с. Малки чифлик, като при сключването на
договора в кметството на с. Малки чифлик, пред свидетелите И.Ч. и М.Х. - служител в
кметството, която е написала договора, ответниците са заплатили сумата 1 050.00
лева, като се договорили остатъкът - 1 450.00 лева да се изплати до 30.06.2000 година.
Твърди, че при сключване на договора продавачите са предоставили на ответниците
оригинала на нотариалния акт, легитимиращ ги като собственици и са предали
владението на имота. В изпълнение на уговореното, на 01.07.2000 година в
присъствието отново на М.Х. ответниците са заплатили сумата в размер на 1 000.00
лева на продавачите, което са отразили като разписка на гърба на договора, а на
14.09.2000 година - още 310.00 лева, което също са отразили като разписка на гърба на
договора, след което им било обяснено от служителката в кметството, че трябва тази
сделка да се "формализира" пред нотариус, като за целта трябват документи. Посочва,
че страните по договора се разбрали остатъкът от сумата в размер на 140.00 лева да не
се плаща на продавачите, а купувачите да предприемат действия за "прехвърляне на
имота". Твърди, че ответниците са считали себе си за собственици и са декларирали
имота в общината и са му заплащали дължимите данъци и такси. Навежда доводи, че
същите владеят имота непрекъснато в продължение на повече от 20 години - от
17.05.2000 годна, като това обстоятелство не е оспорвано от никого, включително от
А. А. А. и А.А. А. Посочва, че от 2000 година до подаване на исковата молба никой не
оспорвал владението и собствеността на ответниците по отношение на имота. Твърди,
че А.А. А. не е предявявала каквито и да било претенции по отношение на имота,
включително за заплащане на допълнителни суми, след 17.05.2000 година. Направено е
искане предявеният по делото иск да бъде отхвърлен. Претендира да бъдат присъдени
2
направените от ответниците разноски по делото.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното по делото заверено копие на НА за замяна на недвижими
имоти № 37, том 9, дело № 4306 от 1995 година на нотариус при ВТРС /л. 5-6 от
делото/, А.А.А. и А.А. А. са придобили собствеността върху недвижим имот, находящ
се в село Малки Чифлик, а именно: дворно място с площ 425.00 кв.м., с построените в
него къща и стопански постройки, представляващо ПИ IV – 1314, в квартал 25, въз
основа на договор за замяна на недвижими имоти.
От приложения по делото Договор за покупко-продажба на къща в село Малък
Чифлик, община Велико Търново от 17.05.2000 година /л. 79 от делото/ се установява,
че на посочената дата между А.А.А. и А.А. А. – от една страна, като продавачи и К. Т.
М. и Р. А. М. – от друга страна, като купувачи, е сключен договор за покупко-продажба
на къща в село Малки Чифлик за сумата в размер на 2 500.00 лева, като сумата в
размер на 1050.00 лева купувачите са броили на ръка пред двама свидетели от
Кметство село Малки Чифлик, а разликата от 1 450.00 лева ще се издължи до
30.06.2020 година. На гърба на договора са правени допълнителни отбелязвания, а
именно: На 01.07.2000 година в присъствието на двама свидетели от Кметство село
Малки Чифлик купувачите са броили на ръка на продавачите сумата в размер на 1
000.00 лева, а на 14.09.2020 година са изплатени 310.00 лева, като е отразено, че
остатъкът от 140.00 лева остават за прехвърлянето на имота.
Видно от приложеното заверено копие на Удостоверение за наследници, изх. №
94НН-10580-1 от 14.08.2020 година на Община Велико Търново /л. 12-13/ А.А.А. е
починал на 18.03.2002 година и е оставил за наследници по закон съпругата си А.А.А.
/с ЕГН **********/ и шестте си деца, включително Н. А. А..
От приложения Констативен нотариален акт № 2485, том 13, рег. № 10649, дело
№ 1270 от 2020 година /л. 7-8/ се установява, че К. Т. М. и Р. А. М. са признати за
собственици на основание давностно владение на следния недвижим имот, находящ се
в село Малки Чифлик, община Велико Търново: ПИ с площ 445.00 кв. м., за който имот
по ПУП на селото е отреден УПИ IV -131, в стр. кв. 25, заедно с построените в него
къща и стопанска постройка.
По делото са приложени и: Скица № 94НН-10850-2#3 от 16.10.2020 година на
Община Велико Търново; Удостоверение за данъчна оценка, изх. № ********** от
14.12.2020 година на Община Велико Търново; 4 броя Дубликат на приходна
квитанция от 15.02.2021 година на Община Велико Търново /л. 11, 30, 48-51/.
Приложени са и заверени копия от материалите съдържащи се в нотариално дело №
3
1270/2020 година на нотариус Т. Братванова, рег. № 283 при НК на РБ /л. 62-78/.
В съдебно заседание на 25.03.2021 година са събрани гласни доказателства.
Свидетелят И. Й. Ч. заявява, че е кмет на село Малки Чифлик от 35 години, родом е от
там и живее там. Познава страните по делото, без дъщерята на А.. Посочва, че цялата
фамилия А. и А. А. живели в Малки Чифлик. Заявява, че знае за договора, и той се е
подписал на номер 1 на свидетел. Семейството на продавачите напуснали село Малки
Чифлик през 1999 - 2000 година. Посочва, че двете страни са се явили в неговия
кабинет, в секретарската стая и са помолили секретарката М.Ц. да им направи
договора. Мисли, че били и четиримата от договора - продавачи и купувачи. Отишли
са готови и са помолили секретарката да им направи договора, като се разбрали на два
етапа да платят. Заявява, че след това не са ходили в кметството. Посочва, че от 2000
година до сега в къщата живеят К. и Р. и те я стопанисват, като не е виждал оттогава
други хора да идват и да имат претенции по отношение на къщата. А. и А. оттогава не
са стъпвали в селото и той не ги е виждал. Заявява, че едно момиче ходило при него в
селото да търси бащината си къща. Представило се като дъщеря на А. и А. Тя не
можела да говори добре български и не могли да се разберат. Посочва, че не е чувал от
20 години до миналата година някой да е имал претенции относно собствеността на
къщата. Те й направили основен ремонт, сменили дограмата и покрива. Заявява, че към
17.05.2000 година ответниците вече били там - в къщата.
Свидетелят А. Ж. П. посочва, че познава А. и А., както и Н.А., но К. и Р. не
познава. Заявява, че А. и А. живеели на Чифлика, но работели в село Михалци.
Посочва, че А. през 2000 година е казвал, че бил „продал, дал къщата, обаче не си е
взел всичките пари“.
Свидетелят Р. И. М. заявява, че познава А. и мъжа й, и цялото им семейство, тъй
като били фурнаджии в Михалци, а той карал такси през 2000 година. Заявява, че А. го
помолила да я закара от Михалци до Чифлика да вземе някакви пари. Това било след
като починал мъжът й, през 2000 година. Посочва, че той бил до тях, когато А.
разговаряла с една жена, която й казала „В момента нямам пари да ти дам, събери си
децата да прехвърляме къщата“. Заявява, че знае от мъжа на А., че в Чифлика са
оставили хората да живеят в къщата, докато съберат парите.
В проведеното на 15.04.2021 година съдебно заседание свидетелят М. Ц. Хр.
заявява, че познава страните по делото - А. и А. откакто живеели в Малък Чифлик до
2000 година, а ответниците - те живеят от край време в с. Малък Чифлик. Посочва, че
към 2000 година работела в с. Малък Чифлик като секретар и тогава отишли
четиримата - А. и А. като продавачи на имот, а Р. и К. като купувачи. Отишли за
сключване на договор за покупко-продажба на имот, разбрали се и сключили договора
за покупко-продажба - А. продават къща на К. и Р. М. срещу определена сума, в
4
плащане на 2 вноски. Заявява, че тя е писала договора, в присъствието на кмета,
продавачи и купувачи, и пред тях се е платила някаква сума на момента, а по-късно се
дали останалите пари само пред нея, като тя се е подписала на първата страница като
свидетел и е изписала допълнителния текст в договора за предаване на сумите на 01.07
и 14.09.2000 г., като се е подписала и на втората страница на договора. Посочва, че не
знае да са ходили да си търсят имота, а Р. и К. живеят в имота от 2000 година.
Направили са основен ремонт на покрива, допълнително стаички изградили, извити
стълби, направили баня с тоалетна и още една стая.
В съдебно заседание, проведеното на 20.05.2021 година свидетелят Г. З. Т.
заявява, че живее от 1962 година в село Малки Чифлик и познава А. и А., както и К. и
Р. Знае за къщата, която А. и А. са продали на К. и Р., като я платили на два пъти. Тя по
това време работела в кметство в село Малък Чифлик и в нейно присъствие кметът и
секретарят направили документите. Посочва, че от 2000 година К. и Р. започнали да
живеят в тази къща - когато подписали документите А. и А. им предали ключовете.
Къщата била съборена, без прозорци и врати, нямало баня и тоалетна. К. и Р.
направили ремонт - покрив, баня и тоалетна, външна мазилка на къщата, сменили
прозорците, вратите, вътре направили изолация. Заявява, че през тези години А. и А.
не ги е виждала в имота, нито техните деца. Не е имал никой претенции към тях за
къщата.
От заключението на изготвената по делото съдебно-графическа експертиза /л.
118–126/, безспорно се установява, че подписите, положени върху Договор за покупко-
продажба на къща в село Малки Чифлик от 17.05.2000 година за „Продавачи“ са
положени – за 1. от А.А.А и за 2. от А.А.А. Подписите, положени за „Продавачи“ в
разписката от 01.07.2000 година са положени – за 1. от А.А.А. и за 2. отА.А.А.
Подписите, положени за „Продавачи“ в разписката от 14.09.2000 година са положени –
за 1. от А.А.А. и за 2. от А.А.А.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Производството по делото е образувано по предявен от Н. А.. А. и А.А. А., чрез
адв. П. С. - ВТАК, срещу К. Т. М. и Р. А. М. отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК. В този смисъл, с оглед вида на търсената защита и
доказателствената тежест съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, ищците са тези, които трябва да
докажат твърденията си, изложени в исковата молба, от които черпят изгодни за себе
си правни последици, а именно качеството си на собственици на съответните ид.ч. от
посочения в исковата молба недвижим имот на твърдяното от тях правно основание, а
именно правна сделка. От друга страна в тежест на ответниците по делото е да докажат
възраженията си, изложени в отговора на исковата молба, от които черпят изгодни за
5
себе си правни последици, включително, че са собственици на недвижимия имот на
соченото от тях правно основание - давностно владение.
Придобивната давност е оригинерно основание за придобиване правото на
собственост след изтичане на определен срок от време и при наличието на определени
в закона условия. На първо място е необходимо да бъде установено владение върху
недвижимия имот, като при преценката дали такова установено, следва да бъдат взети
предвид характеристиките на владението като спокойно, непрекъснато, явно,
несъмнено и с намерение да се държи вещта като своя. Безпротиворечиво в теорията и
константната съдебна практика се приема, че едно владение е спокойно, когато не е
установено с насилие и не се поддържа с насилие. Владението престава да бъде
спокойно и когато се оспорва с насилие, в резултат на което се смущава намерението
да се държи вещта като своя. Въпрос на фактическа преценка във всеки отделен случай
е дали владението е смутено чрез извършване на определени действия, но във всички
случаи тези действия следва да сочат на противопоставяне от страна на невладеещия
собственик за продължителен период от време на поведението на владеещия
несобственик по отношение на владения имот.
От събраните по делото доказателства съдът намира за безспорно установено, че
на 17.05.2000 година между А.А.А. и А.А.А.– от една страна, като продавачи и К.Т. М.
и Р.А. М. – от друга страна, като купувачи, е сключен договор за покупко-продажба на
къща в село Малки Чифлик за сумата в размер на 2 500.00 лева, като сумата в размер
на 1050.00 лева купувачите са заплатили пред двама свидетели от Кметство село
Малки Чифлик и се уговорили, че разликата от 1 450.00 лева ще се издължи до
30.06.2020 година. На гърба на договора са правени допълнителни отбелязвания, а
именно: На 01.07.2000 година в присъствието отново на двама свидетели от Кметство
село Малки Чифлик купувачите са предали на продавачите сумата в размер на 1 000.00
лева, а на 14.09.2020 година са изплатени 310.00 лева, като е отразено, че остатъкът от
140.00 лева остават за прехвърлянето на имота.
Неоснователно в тази насока се явява направеното от процесуалния
представител на ищците оспорване на автентичността на представения документ, във
връзка с което с протоколно определение от 25.03.2021 година на съда по делото, е
открито производство по реда на чл. 193 ГПК. В тази връзка съдът кредитира изцяло
заключението по изготвената съдебно-графическа експертиза, съгласно което
подписите върху представения договор и допълнителните отбелязвания на гърба на
същия са положение от А.А.А. и А.А.А.. Вещото лице подробно е обосновало изводите
си в тази насока, като подробно и мотивирано е посочило и изброило установените
съвпадения на общите и частни признаци в подписите върху договора и събраните
сравнителни образци. Посочило е и че са установени и различия в част от признаците,
но същите са несъществени и значимостта им е значително по-малка в сравнение с
6
констатираните съвпадения. В проведеното на 20.05.2021 година съдебно заседание
вещото лице отговори на поставените от страните въпроси, като посочва, че подписите
са полагани на различен интервал от време и в процеса на този интервал има
усъвършенстване и изменение на някои елементи, но те не са в състояние да окажат
влияние на заключението. Настоящият съдебен състав кредитира изцяло
представеното и прието по делото заключение, като пълно, ясно и обосновано. Изцяло
в тази насока са и събраните по делото гласни доказателства. Предвид изложеното
съдът приема, че приложения договор, от който ответниците черпят правата си е
автентичен, т.е. че е подписан от А.А.А. и от А.А.А.
Не е спорно по делото, а и от приложените писмени доказателства /НА № 37,
том 9, дело № 4306 от 1995 година на нотариус при ВТРС/ е видно, че към датата на
сключването на договора А.А.А. и А.А.А. са били собственици на имота, предмет на
делото. Видно от договора от 17.05.200 година, страните са постигнали съгласие, че
цената за къщата е 2 500 лева, от която сумата в размер на 1 050.00 лева е платена в
брой пред двама свидетели на датата на сключване на договора, а разликата от 1 450
лева страните са уговорили да се изплати до 30.06.2000 година сума. Отделно от това, в
последствие – на 01.07.2000 година и на 14.09.2000 година от купувачите е изплатена
на продавачите сумата общо в размер на 1 310.00 лева, като страните са се договорили
останала сума в размер на 140.00 лева да остане за прехвърлянето на имота, като за
това са направени надлежни отбелязвания на гърба на договора.
На следващо място от събраните по делото гласни доказателства безспорно се
установява, че ключовете за процесния недвижим имот са предадени от продавачите на
купувачите при подписването на договора, както и че от този момент купувачите са
започнали да живеят в имота, да го стопанисват и са направили редица ремонти в него.
Всички разпитани по делото свидетели заявяват, че още през 2000 година, т.е. когато е
сключен въпросният договор, ответниците са започнали да живеят в имота. Свидетелят
М. заявява, че хората са останали да живеят в къщата докато съберат парите;
свидетелят Ж – че А. продал къщата, но не си е взел всичките пари; свидетелят Ч. – че
към 17.05.2000 година ответниците вече са били в къщата, а откакто живеят там, никой
не е имал претенции към собствеността; свидетелката Х. – че ответниците живеят в
къщата от 2000 година, направили са ремонт и че не знае някой да е претендирал за
имота; свидетелката Т. – че К. и Р. живеят в къщата от 2000 година, като при
подписване на документите в кметството А. и А. им предали ключовете, както и че
ответниците направили ремонт на имота и никой не е имал претенции за него. Предвид
събраните по делото доказателства и доколкото цената по договора е изплатена в
голямата си част и фактическата власт върху имота е предадена от „продавачите“ на
„купувачите“ съдът намира, че К. Т. М. и Р. А. М. са установили владение по
отношение на процесния недвижим имот през 2000 година. В тази връзка следва да се
7
има предвид, че макар договорът, сключен между страните да не поражда вещно-
правни последици, предвид недостатъците на същия по форма и съдържание, наред с
останалите събрани по делото доказателства води до несъмнен извод, че от този
момент ответниците са започнали да владеят имота, като свой.
Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС правото на собственост върху недвижим имот се
придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. В разпоредбата на
чл. 68 ЗС владението се определя като упражняване на фактическа власт върху вещ,
която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. От показания на
разпитаните по делото свидетели безспорно се установява, че К. и Р. М. са владяли
имота като свой непрекъснато, явно и необезпокоявано от момента, в който са
установили владение върху него. Всички разпитани по делото свидетели посочват, че
за периода от 2000 година и към настоящия момент само те и членовете на семейството
им са осъществявали фактическа власт върху имота, предмет на делото, както и че не
знаят някой да е заявявал претенции за тях. Показанията на свидетелите са ясни, пълно,
безпротиворечиви и като такива настоящият съдебен състав ги кредитира изцяло.
Давността не се прилага служебно, т.е. самото изтичане на давностния срок не
прави владелецът собственик на имота. Необходимо е още последният да се позове на
изтеклата в негова полза придобивна давност по смисъла на чл. 79 ЗС, например като
се снабди с нотариален акт по обстоятелствена проверка или като противопостави
възражение по предявен срещу него собственически иск - Решение № 404 от
16.09.1995 година по гр.д. № 1904/1994 на IV г.о. на ВКС. Освен това законът не
придава обратно действие на придобивната давност, поради което на това основание
собствеността се придобива за напред. В случая по делото К. Т. М. и Р. А. М. са се
позовали на изтеклата в тяхна ползва придобивна давност със снабдяването си с
Констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка № 2485, том 13, рег. №
10649, дело № 1270 от 15.10.2020 година, след като са владяли имота повече от 10
години, респективно - на тази дата К. Т. М. и Р. А. М. са придобили собствеността на
описания имот на това основание.
Следва да се има предвид и обстоятелството, че издаването на нотариален акт по
обстоятелствена проверка представлява нотариално удостоверяване на правото на
собственост /чл. 569, т. 2 ГПК/ и този НА представлява официален документ, издаден
от орган, изрично натоварен със закон да упражнява тези функции, като той
материализира изводите на нотариуса, а не негови удостоверителни изявления.
Оспорването му не се извършва по реда на чл. 193 ГПК, а е достатъчно оспорването му
като цяло - Решение № 397 от 27.05.2010 година по гр.д. № 711/2009 година на I г.о. на
ВКС. В случая по делото от събраните доказателства по никакъв начин не се
опровергават изводите на нотариуса относно придобиването по давност на имотите от
ответниците К.М. и Р.М., напротив - същите се потвърждават. Освен това по делото
8
липсват каквито и да е доказателства, че владението, осъществявано от ответниците е
смутено чрез извършване на някакви конкретни действия. Във всички случаи тези
действия следва да сочат на противопоставяне от страна на невладеещия собственик за
продължителен период от време на поведението на владеещия несобственик по
отношение на владения имот. Това, че е спокойно владението и че предявяването на
извънсъдебни претенции не смущава владението, нито прекъсва придобивната давност,
е прието и в съдебната практика, например в Решение № 262 от 13.07.2012 година по
гр. д. № 944/2011 г. на І г.о. на ВКС. Съгласно разпоредбата на чл. 116 ЗЗД, приложима
и към института на придобивната давност предвид чл. 84 ЗС, давността се прекъсва с
признаване на вземането от длъжника, с предявяване на иск или възражение или на
искане за почване на помирително производство и с предприемане на действия за
принудително изпълнение. Други действия, вън от ограничително посочените, не
могат да прекъснат течението на започналата придобивна давност. Така например
различните покани - устни, писмени, нотариални; фактическите смущения на
владението, извършвани от собственика, които не са се изразили в отнемане на
владението за повече от шест месеца, не водят до прекъсване на придобивната давност
- чл. 81 ЗС /Решение 376 от 12.03.2013 година по гр.д. № 260/2012 година на I г.о. на
ВКС/. Освен това обстоятелствата, свързани с изплащането на цялата продажна цена
по договора са свързани не с правото на собственост върху имота, а с наличието на
облигационни правоотношения между страните по него и са ирелевантни за
осъществяването на фактическа власт върху имота по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС.
Предвид всичко изложено по-горе настоящият съдебен състав приема, че К. Т.
М. и Р. А. М. са придобили собствеността на имота, предмет на делото на основание
давностно владение със снабдяването си с Констативен нотариален акт по
обстоятелствена проверка № 2485, том 13, рег. № 10649, дело № 1270 от 15.10.2020
година, респективно - предявеният по делото отрицателен иск срещу тях, с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане на установено, че не са собственици на
същия, се явява неоснователен и недоказан, поради което и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Н. АЛ. АС. и А.А. А.
следва да бъдат осъдени да заплатят на К. Т. М. и Р. А. М. направените от тях разноски
по делото в размер на по 20.00 лева – внесен депозит за призоваване на свидетел.
Водим от горното, Районен съд – Велико Търново
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО на основание чл. 194, ал. 3 ГПК, във връзка
с чл. 193, ал. 1 и следващите ГПК направеното от ищците Н. А. А. от *, с ЕГН
9
********** и А.А. А. от *, с ЕГН ********** оспорване истинността на Договор за
покупко-продажба на къща в село Малък Чифлик, община Велико Търново от
17.05.2000 година.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. А. А. от *, с ЕГН ********** и А.А. А. от *, с
ЕГН ********** срещу К. Т. М. от *, с ЕГН ********** и Р. А. М. от *, с ЕГН
********** отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за
приемане за установено по отношение на ответниците, че не са собственици на
недвижим имот, находящ се в село Малки Чифлик, община Велико Търново, а именно:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, с площ 445 кв.м., за който имот по ПУП на селото е отреден УПИ
IV-131 /четири римско, сто тридесет и едно арабско/, в стр. кв. 25 /двадесет и пет/,
заедно с построените в него къща и стопанска постройка, с граници по ПУП: улица,
УПИ X-131, УПИ V-132 и ПИ № 132, като неоснователен и недоказан.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Н. А. А. от *, с ЕГН ********** и
А.А. А. от *, с ЕГН ********** за отмяна, по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК, на НА №
2485, том 13, рег. № 10649, дело № 1270 от 15.10.2020 година на нотариус Татяна
Братванова, рег. № 283 при НК на РБ.
ОСЪЖДА Н. А. А. от *, с ЕГН ********** и А.А. А. от *, с ЕГН
********** да заплатят на К. Т. М. от *, с ЕГН ********** и Р. АЗ. М. от *, с ЕГН
********** сумата в размер на 20.00 лв. /двадесет лева/ , представляваща
направените от тях разноски по делото.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
10