РЕШЕНИЕ
№ 10835
гр. ***, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20241110141357 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „***“ ЕАД срещу В. Г. В., И. К.
В. и Т. К. В., с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатя на „***“ ЕАД в
условията на разделна отговорност, следните суми: 3787,12 лв. – главница, представляваща
стойност на доставена топлинна енергия през периода 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. за
топлоснабден имот: апартамент № 70, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет.
***, аб. № ***, ведно със законната лихва от 09.07.2024 г. до окончателното изплащане на
вземането, 602,48 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2022 г. до 19.06.2024 г., 34,16 лв. – главница, представляваща цена на
услугата за дялово разпределение за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със
законната лихва от 09.07.2024 г. до окончателно изплащане на вземането, както и 8,04 лв. –
мораторна лихва, начислена върху главницата за извършена услуга за дялово разпределение
за периода от 16.07.2021 г. до 19.06.2024 г., при следните квоти:
В. Г. В. – 2/4 част, а именно: сумата от 1893,56 лв. – главница, представляваща
стойността на доставената топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023
г., ведно със законна лихва от 09.07.2024 г. до окончателно изплащане на
задължението, сумата от 301,24 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 19.06.2024 г., сумата от 17,08 лв. –
главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от
м.05.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва от 09.07.2024 г. до окончателно
изплащане на вземането, както и сумата от 4,02 лв. – мораторна лихва, начислена
върху главницата за извършена услуга за дялово разпределение за периода от
16.07.2021 г. до 19.06.2024 г.;
И. К. *** – ¼ част, а именно: сумата от 946,78 лв. – главница, представляваща
1
стойността на доставената топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023
г., ведно със законна лихва от 09.07.2024 г. до окончателно изплащане на
задължението, сумата от 150,62 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 19.06.2024 г., сумата от 8,54 лв. –
главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от
м.05.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва от 09.07.2024 г. до окончателно
изплащане на вземането, както и сумата от 2,01 лв. – мораторна лихва, начислена
върху главницата за извършена услуга за дялово разпределение за периода от
16.07.2021 г. до 19.06.2024 г.;
Т. К. В. – ¼ част, а именно: сумата от 946,78 лв. – главница, представляваща
стойността на доставената топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023
г., ведно със законна лихва от 09.07.2024 г. до окончателно изплащане на
задължението, сумата от 150,62 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 19.06.2024 г., сумата от 8,54 лв. –
главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от
м.05.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва от 09.07.2024 г. до окончателно
изплащане на вземането, както и сумата от 2,01 лв. – мораторна лихва, начислена
върху главницата за извършена услуга за дялово разпределение за периода от
16.07.2021 г. до 19.06.2024 г.;
Ищецът твърди, че между него и ответниците, е възникнало договорно
правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за
топлоснабден имот: апартамент № ***, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет.
***, като ответниците имат качеството на битови клиенти на ТЕ въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна
енергия, за имота е извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия. От своя
страна ответниците се явявали неизправна страна, тъй като не са заплатили стойността на
доставената и потребена топлинна енергия за релевирания период на падежа съгласно
приложимите към договора общи условия, поради което ответниците са изпаднали в забава,
с оглед което дължат и обезщетение за забавено изпълнение. Счита, че съгласно общите
условия е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на
топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане.
Моли съда да осъди ответниците да му заплатят исковите суми. Претендира разноски, вкл.
юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците И. К. В. и Т. К. В. са депозирали молби, в които
сочат, че са направили отказ от наследството на наследодателя Ц. В. В..
Ответникът В. Г. В., чрез назначения особен представител адв. Д. оспорва
предявените искове по основание и по размер. Оспорва наличието на облигационна връзка
между ответника и топлопреносното дружество. Оспорва обема на доставената топлинна
енергия, респ. дължимата за нея цена. Оспорва, че за процесния имот е извършена услугата
дялово разпределение. Поддържа, че ищецът не е ангажирал доказателства за изпадане на
ответника в забава. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли се съда да
отхвърли предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:
2
За основателността на предявените искове в тежест на ищеца по същите е да
установи по делото наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за
доставка на топлинна енергия за битови нужди, по силата на което е предоставил на
ответниците топлинна енергия в твърдяния обем през процесния период и на
претендираната стойност, а за ответниците е възникнало задължението за заплащане на
продажната цена, както и че през исковия период в сградата, в която се намира процесният
топлоснабден имот, е извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с което е
сключен договор, при което е възникнало насрещно задължение за заплащане на нейната
цена.
В тежест на ответниците (при установяване на посочените обстоятелства) е да
установят по делото погасяване на задълженията си към ищеца.
По наведеното в отговора, възражение за погасяване на вземанията по давност, в
тежест на ищеца е да установи настъпването на факти и обстоятелства, водещи до спиране
и/или прекъсване течението на давностния срок по отношение на претендираните в
настоящото производство вземания.
Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба
на топлинна енергия за заявения в исковата молба период се регулират със Закона за
енергетиката (ЗЕ).
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинната енергия.
Съгласно мотивите на ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС,
правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от
законодателя в специалния Закон за енергетиката като договорно правоотношение,
произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и
водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмена форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството
изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които
регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл.
149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към
топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се
извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334
от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право
на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи
цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи
условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти
на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и
дължат цената на доставената топлинна енергия. Това се отнася и за редакцията на чл. 153,
3
ал. 1 от ЗЕ, действаща към процесния период.
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти,
различни от посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива
качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът
между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по
общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на
топлоснабдения имот.
От изложеното следва, че за да обоснове качеството клиент на топлинна енергия на
лице, различно от собственика, респ. вещния ползвател на топлоснабден имот, ищецът следа
да докаже не само че това лице ползва топлоснабдения имот със съгласието на собственика,
респ. вещния ползвател, но и че между това лице и ищеца е възникнало облигационно
правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди.
В случая от представените по делото писмени доказателства - настанителна
заповед № *** г., и заявление-декларация за откриване на партида, вх. № *** г., се
установява, че на основание чл. 19, ал. 1 от Наредбата за реда и условията за управление и
разпореждане с общински жилища на територията на ***, в процесния имот за периода от
14.12.2022 г. до 05.01.2023 г. е била настанена Ц. В. В. и членовете на семейството й: В. Г. В.
- син. Налице е облигационно правоотношение между собственика на имота (***) и Ц. В. В.,
по силата на което собственикът се е съгласил Ц. В. В. да ползва имота заедно с членовете
на нейното семейство. Видно от представеното по делото удостоверение, изх. № *** г.,
издадено от ***, район „***“, Ц. В. В. е починала на 05.01.2023 г., като е оставила за
наследници по закон В. Г. В. – син, И. К. В. – внук, и Т. К. В. – внук. По делото като
писмени доказателства са приети издадени съдебни удостоверения по описа на СРС, видно
от съдържанието на които, по молба на ответника Т. К. В., с вх. № *** г. и по молба на
ответника И. К. В., с вх. № *** г., били заявени и вписани откази от наследството на Ц. В.
В., вписани в особената книга на съда, както следва: под №*** г. и под № *** г.
Следователно до оборване на вписаните откази съдът е длъжен да приеме, че ответниците И.
К. В. и Т. К. В. не са встъпили по реда на наследственото правоприемство в правата,
задълженията и фактическите отношения по откритото наследство на Ц. В. В. – арг. чл. 60
ЗН. Ето защо предявените срещу тях искове се явяват неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени от съда. Предвид нормата на чл. 5 ЗН ответникът В. Г. В. като син на починалата
Ц. В. В., във връзка с чл. 5 от ЗН е наследил правата и задълженията й по отношение на
топлоснабдения имот за периода от 14.12.2022 г. до 30.04.2023 г.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, е изслушано заключение на съдебно-техническа експертиза, което
съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. Съгласно същото количеството
топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ
топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат ежемесечно. Дяловото
разпределение до края на исковия период е осъществявано от „***“ ЕООД (сегашно
наименование „***“ ЕООД. Вещото лице е установило по данни на фирмата за дялово
разпределение, че в имота липсват отоплителни тела-радиатори, на които да са монтирани
топлинни разпределители и термостатни винтили, както и с 2 бр. водомера за отчитане на
БГВ. Установява се, че СЕС по местонахождение на процесния имот не потребява ТЕ за
отопление /за отопление на имоти и отдадена сградна инсталация/, поради което за
4
процесния период не е извършвано дялово разпределение на ТЕ за отопление на имот, както
и не е определяна ТЕ отдадена от сградна инсталация. За периода от м.05.2021 г. до
м.04.2023 г. потреблението на топла вода е на база „служебен отчет“, поради „неосигурен
достъп“ – брой потребители – 1 лице при нормативно определен разход за денонощие в
размер на 140 л. Технологичните разходи в абонатната станция са изчислявани по
Наредбата и са отчислявани ежемесечно от отчетената по общия топломер топлинна
енергия, преди нейното разпределение между абонатите. През процесния период общият
топломер в абонатната станция, както и средствата за търговско измерване, съобразно
изискванията на Закона за измерванията, редовно, на всеки две календарни години, са
преминавали на метрологични проверки за определяне на техническата им изправност и
експлоатационна мощност, провеждани от лицензирани юридически лица. В чл. 155, ал. 1
ЗЕ от действащата през процесния период нормативна уредба се предвижда, че
потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената
топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една
дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след
изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г.; 2) на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация.
Следователно, при определяне стойността на действително потребената през процесния
период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните
сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период
суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество
енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване. При
съобразяване на резултата от изравнителните сметки, изготвяни в края на всеки отчетен
период, експертизата е приела, че стойността на потребление на БГВ за периода от м.05.2021
г. до м.04.2023 г. възлиза на 3803,90 лв., представляваща разлика между прогнозно
начислените суми по фактури ( 3943,55лв.) и сумите за получаване от абоната по
изравнителните сметки (139,55 лв.), като посочената стойност е без предишни неплатени и
просрочени суми и без начисляване на лихви по тях.
Тук следва да се отбележи, че пораждането на задължението за цената на потребената
топлинна енергия не е обусловено нито от изпращане и получаване от абоната на отделните
месечни фактури, нито от отправянето до него на изрична покана за това.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите на ответника В. Г. В.,
че ищецът не е доказал реално доставена топлинна енергия. Съгласно чл. 70, ал. 4 от
Наредба № 16-ЗЗ4/06.04.2007 г. за топлоснабдяването (редакция от 09.06.2015 г.), на
клиентите, неосигурили достъп за отчет, за всички отоплителни тела в имота се начислява
енергия по реда на т. 6. 5 - от приложението по чл. 61, ал. 1 (Методика за дялово
разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна собственост), като отоплителни тела
без уреди. Служебното начисляване на БГВ представлява изключение от общото правило, че
количеството на потребената от потребителите в сграда в режим на етажна собственост
топлинна енергия (БГВ) се определя въз основа на отчет на уредите за дялово
разпределение и водомерите за топла вода, което изключение е обусловено от фактическата
невъзможност посочените уреди да бъдат отчетени поради причини, за които отговаря
съответният потребител (т. нар. неосигурен достъп). Същото не представлява санкция за
неизпълнение на задължението на потребителя да осигури достъп до жилището за отчитане
на уредите, а механизъм за определяне на потреблението, който замества реалното отчитане
на ползваната от абоната топлинна енергия. По силата на чл. 70, ал. 5 „клиентите,
неосигурили достъп, могат да поискат допълнителен отчет и преработване на
изравнителната сметка в тримесечен срок от получаване на изравнителната сметка от
упълномощения за сградата представител. След изтичане на срока не се приемат нови
рекламации и не се преработва изравнителната сметка“. В конкретния случай ответникът не
се е възползвал от правото да поиска извършване на допълнителен отчет, поради което,
5
механизмът за служебно начисляване поради неосигурен достъп осъществява функциите си,
а именно – да замести липсващия реален отчет.
С оглед изложеното, съдът приема, че за процесния имот е доставяна топлинна
енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано
коректно, стойността на доставената топлинна енергия е в размер на 3803,90 лв., изчислена
съобразно действащите през процесния период цени на КЕВР.
С оглед изложеното, дължимата сума за доставена топлинна енергия за периода
м.12.2022 г. до м.04.2023 г. (изчислена съгласно таблица № 4 от заключението на СТЕ)
възлиза на сумата от 948,10 лв. Доколкото с исковата молба ищецът претендира по 1/2 ид.ч.
от дължимата цена на ТЕ за ответника В. Г. В., то същият дължи сумата от 474,05 лв. До
тази сумата искът за главница за доставена топлинна енергия следва да бъде уважен, а за
разликата над сумата от 474,05 лв. до пълния предявен размер от 1893,56 лв. и за периода от
м.05.2021 г. до м.11.2022 г., следва да бъде отхвърлен.
Към стойността на задължението за цена на топлинна енергия следва да се добавят и
дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение, чиято стойност
за периода от м.12.2022 г. до м.04.2023 г. съгласно извлечение по сметки (л. 36 от делото) е в
размер на 7,15 лв. Съгласно разпоредбите на чл. 36 от общите условия, чл. 61, ал. 1 от
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост,
тези разходи се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество,
което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово
разпределение.
По изложените по-горе мотиви ответникът В. Г. В. дължи на ищеца 2/4 част от тази
сума, а именно 3,57 лв. За последната сума предявеният срещу него иск следва да бъде
уважен, а за горницата до пълния претендиран размер от 17,08 лв. и за периода от м.05.2021
г. до м.11.2022 г. следва да бъде отхвърлен.
Като законна последица от предявяване на исковете, всяка една от посочените по-
горе суми следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 09.07.2024 г., до окончателното им заплащане.
По искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Моментът на забава в случая се определя съобразно уговореното
от страните.
Според клаузата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди от „***“ ЕАД одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 от същите Общи условия от
2016 г., продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, т. е. ако не са
заплатени в 45-дневен срок след издаване на обща фактура за отчетния период, определено
на база изравнителните сметки. Ето защо, купувачът дължи лихва за забава само върху
сумата по окончателната фактура за отчетния период. Тъй като срокът за плащане на
задълженията по общите фактури е определен в Общи условия от 2016 г. /чл. 33, ал. 2/, то не
е необходима покана, за да бъде поставен ответника в забава /арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД/. При
изчисляване на дължимата законна лихва по реда на чл. 162 ГПК, съдът приема, че лихвата
6
за забава, начислена върху главницата за доставена топлинна енергия в размер на 474,05 лв.
за периода от 15.02.2023 г. до 19.09.2024 г.възлиза на сумата от 83,29 лв. Предвид
изложеното, искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, представляващ лихва за забава,
дължима за главницата за топлинна енергия по отношение на ответника В. Г. В., се явява
основателен за сумата от 83,29 лв., а за разликата над тази сума до пълния предявен размер
от 301,24 лв. и за периода от 15.09.2022 г. до 14.02.2023 г. следва да бъде отхвърлен.
По отношение на задължението за цена на извършена услуга за дялово разпределение
липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради
което приложение следва да намери общото правило, че длъжникът изпада в забава след
покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
В случая, по делото не са представени доказателства за отправена покана от
кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата
молба в съда – 09.07.2024 г., и касаеща процесния период, поради което в тази част
акцесорната претенция по отношение за сумата от 4,02 лв., начислена за периода от
16.07.2021 г. до 19.06.2024 г., се явява неоснователна и следва да се отхвърли изцяло.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца се дължат разноски съразмерно на
уважената част от исковете. В производството ищецът е направил разноски в общ размер на
1077,27 лв., от които 177,27 лв. – заплатена държавна такса, 400 лв. – депозит за съдебно-
техническа експертиза, 400 лв. – депозит за особен представител, и 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение (определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК).
Съобразно уважената част от претенции и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът В. Г. В.
следва да бъде осъден да заплати в полза на „***“ ЕАД сумата от 237,60 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответниците имат право на направените в
производството разноски съразмерно с отхвърлената част на претенциите, но до
приключване на устните състезания, същите не са ангажирала доказателства такива да са
били извършени.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Г. В., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“ бл. ***, вх. ***, ет.
***, ап. ***, да заплати на „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
***, ул. „***“ № ***, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата 474,05 лв.– главница, представляваща стойността на доставената топлинна енергия за
имот, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, аб. № ***, за периода от
м.12.2022 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва от 09.07.2024 г. до окончателното
изплащане на вземането, сумата от 83,29 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата
за топлинна енергия за периода от 15.02.2023 г. до 19.06.2024 г., и сумата от 3,57лв. –
главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от м.12.2022
г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва от 09.07.2024 г. до окончателно изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за доставена и незаплатена топлинна
енергия за разликата над сумата от 474,05 лв. до пълния предявен размер от 1893,56 лв.,
както и за периода от м.05.2021 г. до м.11.2022 г., искът за лихвата за забава в размер на
законната лихва върху главницата топлинна енергия за разликата над сумата от 83,29 лв. до
7
пълния предявен размер от 301,24 лв. и за периода от 15.09.2022 г. до 14.02.2023 г., искът за
главница за цена на услугата за дялово разпределение за разликата над сумата от 3,57 лв. до
пълния предявен размер от 17,08 лв. и за периода от м.05.2021 г. до м.11.2022 г., както и
искът за лихвата за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово
разпределение за сумата от 4,02лв. за периода от 16.07.2021 г. до 19.06.2024 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, ул. „***“ № ***, срещу И. К. В., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул.
„***“ № ***, ап.***, осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 946,78
лв. – главница, представляваща стойността на доставената топлинна енергия за периода от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва от 09.07.2024 г. до окончателно
изплащане на задължението, сумата от 150,62 лв. – мораторна лихва, начислена върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 19.06.2024 г., сумата от 8,54
лв. – главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от
м.05.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва от 09.07.2024 г. до окончателно
изплащане на вземането, както и сумата от 2,01 лв. – мораторна лихва, начислена върху
главницата за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до
19.06.2024 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, ул. „***“ № ***, срещу Т. К. В., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул.
„***“ № ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 946,78 лв. – главница, представляваща стойността на доставената топлинна
енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва от 09.07.2024 г.
до окончателно изплащане на задължението, сумата от 150,62 лв. – мораторна лихва,
начислена върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 19.06.2024 г.,
сумата от 8,54 лв. – главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за
периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва от 09.07.2024 г. до
окончателно изплащане на вземането, както и сумата от 2,01 лв. – мораторна лихва,
начислена върху главницата за извършена услуга за дялово разпределение за периода от
16.07.2021 г. до 19.06.2024 г.
ОСЪЖДА В. Г. В., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“ бл. ***, вх. ***, ет.
***, ап. ***, да заплати на „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
***, ул. „***“ № ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 237,60 лв., представляваща
разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на
ищеца – „*** ***“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8