Номер 32224.09.2020 г.Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – СливенПърви въззивен граждански състав
На 23.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Ц. Сандулов
Стефка Т. Михайлова Маринова
като разгледа докладваното от Мартин Ц. Сандулов Въззивно гражданско
дело № 20202200500523 по описа за 2020 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 681 от 15.07.2020г. постановено
по гр.д. № 996/2019г. Районен съд Сливен, с което на основание чл. 415 ал.
1 и ал.З, предл. първо и чл. 422 ал. 1 от ГПК е признато за установено, че
И.С.У. с ЕГН **********, представляван в делото от назначения му от
съда, в условията на чл.47 от ГПК, особен процесуален представител - адв.
Стефанов от АК Сливен, дължи на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН" ООД, със седалище гр. Сливен и адрес на
управление на дейността: ул. "Шести септември" № 27 и ЕИК: *********,
със съдебен адресат- адв. Николай Конарев, гр. Сливен, ул. „Г.С. Р." **,
следната сума, за която в заповедното производство, развило се в ч.гр.д.№
6292/2018г. Сливенски районен съд е издал заповед за изпълнение- №
3644/ 13.11.2018г.: главница в размер на 126.48лв. /сто и двадесет и шест
лева и четиридесет и осем стотинки/,предсталяваща стойността на
доставената от ВиКр.Сливен, ул ."Чудомир Кантарджиев" № 162, аб.№
4317 за периода 01.03.2016г.- 21.12.2016г., която се дължи ведно със
законната лихва, считано от 12.11.2018г. до окончателното й изплащане, а
е отхвърлен като недоказан иска за разликата над този размер до пълния
претендирай - 277.44лв. Със същото решение е отхвърлен като недоказан
иска на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН" ООД с
1
пр.осн. чл. 415 ал. 1 и ал.З, предл. първо и чл. 422 ал. 1 от ГПК, да бъде
прието за установено, че И.С.У. с ЕГН ********** му дължи и друга сума,
за която в заповедното производство, развило се в ч.гр.д.№ 6292/2018г.
Сливенски районен съд му е издал заповед за изпълнение- № 3644/
13.11.2018г. и е осъден ответника да заплати разноски съразмерно на
уважената част от исковете.
Против това решение подадена въззивна жалба от ищеца
чрез процесуален представител, в която се твърди, че решението е
материално и процесуално незаконосъобразно, неправилно и
необосновано. От събраните по делото доказателства се установява по
безспорен и категоричен начин, качеството потребител на ответника,
имота за който е това потребление, начина по който е ставало
начисляването и всички други правнорелевантни факти от значение за
делото и обосноваващи основателността на исковите претенции.
Установен е начина на начисляване на потребените количества вода,
лицата за които се начисляват и че начисляваното количество е по-малко
от това което би следвало да бъде. Съдът е игнорирал доказателствата в
тази им част, оставил ги е без коментар и съответно е отхвърлил исковете в
обжалваните части, като е постановил един неправилен и необоснован
съдебен акт. Правните изводи на съда относно обстоятелството, че не е
установен броя на живущите на адреса са в противоречие на събраните и
приобщени доказателства. Начисляването е станало правилно и точно в
установените размери. Не е ясно защо съда е отхвърлил исковете за
мораторна лихва, В цитираните нееднократно ОУ на оператора е посочен
начина на начисляване на мораторната лихва, от кой момент се дължи
същата и др. В представеното заявление по заповедното производство е
посочено какъв е размерът на лихвата за всяка една от фактурите и до кой
момент е начислена, т.е. към кой момент е дължима. Това е посочено и в
исковата молба. Относно размера на тази лихва, както не един състав от
PC Сливен е приел и такава е практиката през годините, касае се за
елементарни математически изчисления за които не са необходими
специални знания, поради което и не е необходимо назначаването на
съответната експертиза. Назначаването на такава експертиза единствено и
само би обременило страните с разноски. Лихвата, която се претендира, е
посочена в исковата молба и е ясен и определен начина на изчисляването
2
и. При частичното уважаване на исковете каквото е сторил
първоинстанционният съд лихва също се дължи и може да бъде определен
нейният размер въз основа на елементарни математически изчисления,
вкл. и чрез лихвен калкулатор. Съдът не е положил никакви усилия в тази
насока, а е предпочел да отхвърли исковете в тази им част, като това се
счита за неправилно. В обобщение се иска решението да бъде отменено в
обжалваните части и да се постанови ново, с което да се уважат
претенциите.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба, в който се твърди, че тя е неоснователна. Районният
съдия изключително мотивирано, обосновано и с пространствени анализи
на фактите е дал оценка на всеки един факт и доказателствени средства,
имащи пряко отношение и са изцяло релевантни към правния спор. Във
ВЖ се посочват само едностранни факти, които изцяло дискридитират
постановеното съдебно решение в частта, която отхвърля пълният размер
на иска. Напълно правилно първоинстанционият съд е анализирал
обстоятелството, което свидетелства за общото задължение на ответника,
като след сумирането на двете задължения, общият му размер е сформиран
на 336,06лв., както следва: 277,44лв.- главница и 58,62лв,- мораторна
лихва. В пълен обем първоинстанционният съд е възприел и редукцията на
всички суми, които според ищеца формират общото задължение на
ответника в настоящото производство, като пространствено е мотивирал
метода на формиране, периода определящ задължението, както и
дължимата лихва. Напълно правилно първоинстанционния съдия е отчел
факта, че ищеца не е представил достатъчно категорични доказателства, с
които да изясни как точно е формирана тази сума, предмет на иска, като в
негова тежест е и доказването дали жилището е топлофицирано, колко са
обитателите му през процесният период от време, както и дали в имота е
имало поставен водомер. Със своето решение, първоинстанционият съд
категорично е доказал факта, че ищеца не е представил доказателства за
тези негови твърдения, въпреки дадената му възможност.В случай като
този при липсата на водомер, изразходваното количество вода се определя
по следния начин: по 6 куб.м на месец при топлофицирано жилище и по 5
куб.м. за нетоплофицирано, за всеки обитател на имота. Така също, всяко
тримесечие ищцовото дружество-оператор, може да завишава това
3
количество с 1 куб.м. за всеки обитател, съгласно хипотезата на чл.25,
ал.8, т.1 и ал.10 от Общите условия на „ВиК Сливен“. Безспорно по делото
се установило, че не е имало фактически отчет на водомера в процесният
имот на ответника, като това обстоятелство е възприето от
първоинстанционният съд. Нанълно правилно и обективно е постановил
своето решение Районен съд Сливен, като е извел мотивирани изводи,
касаещи формирането на цената на иска, като първоинстанционният съдия
е направил и точните математически изчисления в своят акт. В обобщение
се иска да бъде потвърдено решението.
В с.з. за въззивника не се явява представител.
За въззиваемия се явява особен представител.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от
процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК
настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е
валидно, и с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС
доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното
решение е неправилно в обжалваната част, поради което следва да бъде
отменено в нея.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, така както е изложена в мотивите на решението, е
пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед
разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.
Неправилно и абсолютно необосновано въз основа на събраните по
делото доказателства, районният съд е приел, че искът не е доказан по размер.
Необосновано е прието, че не са били ангажирани доказателства относно
обстоятелството топлофициран ли е имота или не и колко са били обитателите
4
му през процесния период от време. Съдът не се е съобразил с представения
и приет от него, като писмено доказателство, карнет за отчитане показанията
на И. С. У. на адреса в гр. Сливен, ул. „Чудомир Кантарджиев“ № 162. Това
доказателство е било прието в открито с.з., проведено на 27.02.2020 г. с
участието на процесуалните представители на страните и от протокола от с.з. е
видно, че доказателството не е било оспорено. От карнета се установява, че
като показания от 17.10.2014 г. до 10.12.2016 г. са записвани разлики от 10
куб.м. ползвана вода, като на 11.03.2015 г. тези показания са били подписани
от ползвател, а на 10.12.20156 г., когато показанията са били 15 куб.м., е
отбелязан отказ. Именно от показанията в карнета се установява, че
отчитането на ползваната питейна вода е ставало надлежно, поради което и
издадените и представени по делото фактури отразяват това надлежно
отчитане. Поради това следва да се приеме, че паричното задължение, за
което е издадена Заповед за изпълнение, е в претендирания размер и като е
отхвърлил искането в една част, районният съд е постановил
незаконосъобразен акт. Незаконосъобразно и абсолютно необосновано е
отхвърлен и искът за мораторна лихва, тъй като изчисляването на лихвата не
представлява фактическа сложност и е възможно размерът да бъде определен
от средно грамотен човек. Поради това решението в тези части следва да бъде
отменено и вместо това да се постанови ново, с което претенциите да бъдат
уважени. Решението следва да се отмени и в частта за разноските, като на
въззивника му бъдат присъдени разноски в пълен обем за двете съдебни
инстанции, както и за тези направени в заповедното производство.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 681 от 15.07.2020г. постановено по гр.д. №
996/2019г. Районен съд Сливен в частта, с която е отхвърлен като недоказан
иска за разликата над размера от 126,48 лв. до пълния претендиран размер от
277.44лв., в частта, с която е отхвърлен като недоказан иска на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН" ООД с пр.осн. чл.
415 ал. 1 и ал.З, предл. първо и чл. 422 ал. 1 от ГПК, да бъде прието за
установено, че И.С.У. с ЕГН ********** му дължи и друга сума, за която в
5
заповедното производство, развило се в ч.гр.д.№ 6292/2018г. Сливенски
районен съд му е издал заповед за изпълнение- № 3644/ 13.11.2018г както и в
частта за разноските като вместо това постановява:
ПРИЗНАВА за установено, че И.С.У. с ЕГН **********,
представляван в делото от назначения му от съда, в условията на чл.47 от
ГПК, особен процесуален представител - адв. Стефанов от АК Сливен, дължи
на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН" ООД, със
седалище гр. Сливен и адрес на управление на дейността: ул. "Шести
септември" № 27 и ЕИК: *********, със съдебен адресат- адв. Николай
Конарев, гр. Сливен, ул. „Г.С. Р." **, и следните суми, за която в заповедното
производство, развило се в ч.гр.д.№ 6292/2018г. Сливенски районен съд е
издал заповед за изпълнение- № 3644/ 13.11.2018г.: главница в размер 150,96
лева, ведно със законната лихва върху цялата главница считано от
12.11.2018г. до окончателното й изплащане и мораторна лихва в размер на
58,62 лева.
ОСЪЖДА И.С.У. с ЕГН ********** да заплати на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН" ООД, със седалище
гр. Сливен и адрес на управление на дейността: ул. "Шести септември" № 27
и ЕИК: ********* следните суми: сумата от 360 /триста и шестдесет/ лева,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за първата инстанция,
сумата от 150 /сто и петдесет лева/ представлявящо заплатено
възнаграждение за особен представител пред първата инстанция, сумата от
75 лева държавна такса, сумата от 100 /сто/ лева възнаграждение за особен
представител пред тази инстанция и сумата от 25 лева държавна такса за
въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7