№ 191
гр. Стара Загора, 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
при участието на секретаря Павлина Г. Тодорова
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Гражданско дело №
20245500100674 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл.62, ал.5 и чл.63, ал.1 от СК във
връзка с чл.104, т.1 от ГПК.
Делото е образувано въз основа на Искова молба вх.№ 15258/18.11.2024г.
от пълнолетния български гражданин С. И. С. от гр.Р., обл.С., който твърди, че
преди 4 м. бил узнал, че бившата му съжителка- първата ответница П. А. С. от
гр.С. е родила на ***г. в гр.С.З. дете/вече пълнолетния трети ответник/ К. В. С.
на 20 г. от гр.Р., обл.С., на който той бил биологичен баща, а нейния тогавашен
съпруг- втория ответник/пълнолетния български гражданин/ В. С. С. от гр.К.,
бил записан като такъв в акта на раждане на детето само по силата на
законовата презумпция. Излага подробни фактически и правни съображения в
тази насока. Моли съда да постанови Решение, с което да признае, че не
втория ответник В. С. С. от гр.К., а той- ищецът С. И. С. от гр.Р., обл.С. е
биологичен баща на вече пълнолетния К. В. С. на 20 г. от гр.Р., обл.С., ведно с
всички законни последици от това, включително и относно съответната
промяна на бащиното и фамилното име на момчето. Представил е множество
документи, като писмени доказателства по делото, и по негово искане пред
съда са били допуснати и разпитани 2 бр. предварително непосочени
поименно свидетели- и двамата при режим на довеждането им от него в съда.
Моли да се уважат изцяло исковите му претенции, ведно със законните
1
последици от това. В този смисъл е и пледоарията му по делото.
В законния 1- месечен срок по чл.131, ал.1 от ГПК има постъпил писмен
Отговор на Исковата молба вх.№ 16883/19.12.2024г. от пълнолетния ответник-
детето К. В. С. на 20 г. от гр.Р., обл.С., в който заявява, че искът против него
бил процесуално допустим, не е оспорил исковата претенция против него, не е
възразил против исканите от ищеца и приети писмени и гласни доказателства,
и няма свои доказателства по спора. Моли да се уважи изцяло исковата
претенция против него, ведно с всички законни последици, включително и
чрез съответната промяна само на бащиното му име. В този смисъл е и
пледоарията му пред настоящия първоинстанционен съд.
В законния 1- месечен срок по чл.131, ал.1 от ГПК има постъпил писмен
Отговор на Исковата молба вх.№ 16979/20.12.2024г. от пълнолетния
ответник- вписания като баща В. С. С. от гр.К., който заявява, че искът е
процесуално допустим, по същество не е оспорил исковите претенции, не е
възразил по ищцовите доказателствени искания и няма свои доказателствени
искания по делото. Моли да се уважат исковите претенции, ведно с всички
законови последици от това. Представил е и предварителна писмена Молба
вх.№ 6536/20.05.2025г. в този смисъл. Пледирал е пред настоящия
първоинстанционен съд в този смисъл.
В законния 1- месечен срок по чл.131, ал.1 от ГПК има постъпил писмен
Отговор на Исковата молба вх.№ 120/06.01.2025г. от пълнолетната ответница-
майката П. А. С. от гр.С., която заявява, че искът бил процесуално допустим,
счита го за изцяло основателен и доказан, не е възразила против ищцовите
доказателствени искания и не е имала свои искания за доказателства по
делото. Моли да се уважи исковата претенция, ведно с всички законни
последици от това. В този смисъл е и пледоарията й пред настоящия
първоинстанционен съд.
След като се запозна с изложеното в Исковата молба, със събраните по
делото писмени и гласни доказателства, с липсата на искания и възражения от
която и да е от другите страни по делото, и като взе предвид приложимите по
случая материалноправни и процесуални норми, първоинстанционният съд
счита следното :
Исковата претенция е процесуално допустима, родово и местно подсъдна
на настоящия първоинстанционен съд, същата е разгледана в открито съдебно
2
заседание при закрити врати в присъствието на явилите се страни и по нея
съдът следва да се произнесе по материалната същност на исковете, с която е
бил сезиран.
Съдът счита, че видно от събраните по делото многобройни писмени
доказателства/неоспоР. по никакъв начин от никоя от страните/ и събраните 2
бр. гласни такива- показанията на 2 бр. свидетели/които са без родство или
особени отношения с която и да е от страните по делото, за които липсват
данни да са пряко и/или косвено заинтересовани от изхода на съдебния спор
по делото, които се явяват обективни, пълни и непротиворечиви вътрешно и
помежду си, и които се потвърждават от приетите по делото писмени
доказателства, по делото не се спори, че ищецът и първата ответница П. С. са
имали интимна връзка от началото на 2003г. до към лятото на 2024г., като
тогава тя е била още омъжена и имала едно дете/момиченце/ М. В.а С., родена
на ***г., тогава на около 10 г. Знаел, че докато имали взаимна връзка тя
поддържа интимни отношения и със съпруга си, и един ден му казала, че е
забременяла от него и не знае какво да прави с тази бременност, защото
искала да се развежда. Понеже те двамата много се обичали и искали да
продължат живота си заедно, те двамата решили тя да се разведе с мъжа
си/втория ответник В. С./, но да задържи детето и да заживеят всички заедно с
нея и с двете й деца. Видно от Акта за раждане на момчето, на ***г.
ответницата П. С. родила дете/третия ответник/ К. В. С., за което знаел, че е от
мъжа й/ответника/ В. С. С., с когото тогава тя също е имала интимни
отношения по време на връзката й с ищеца. Видно от материалите по делото и
от показанията на разпитаните по делото 2 бр. свидетели, в началото на 2005г.
майката П. С. се развела с мъжа си/ответника/ В. С., като ищецът С. С., тя и
двете й деца заживели заедно, като едно семейство в неговото жилище в ***
Между тях имало обич, уважение и разбирателство, ищецът приел и двете
деца на жена си, грижил се за тях и ги отгледал като свои. Втория
ответник/техния баща/ В. С. от гр.К. никога не е търсил момчето си след
развода и ищецът бил като негов единствен фактически баща. Момчето К. С.
го наричало татко и между тях двамата имало изградена много силна връзка
помежду им, като синът К. е на 19 г. продължавал да живее при него.
Приблизително към лятото на 2024г. ищецът и майката П. С. окончателно се
разделили, като тогава тя му споделила, че детето й К. е негов биологичен син.
Вторият ответник В. С./бивш съпруг на майката П. С./ потвърждава, че не той
3
е биологичния баща на вече пълнолетния К. С..
В този смисъл са и категоричните, еднозначни и непротиворечиви
показания на всички разпитани по делото 2 бр. свидетели.
В абсолютно същия смисъл е категоричното и неоспорено от никоя от
страните заключение на съдебната ДНК- експертиза, съгласно която
вероятността ищецът С. И. С. от гр.Р., обл.С. да е биологичен баща на
ответника К. В. С. на 20 г. от гр.Р., обл.С. е 0,9999991/практически почти 100
%/, което категорично опровергава вписания като негов баща ответник В. С.
С. от гр.К. в Акта му за раждане.
Ето защо съдът счита, че са налице доказани всички законови
предпоставки по чл.62, ал.5 от СК, че единствено и само заради законовата
презумпция по чл.61 от СК за баща на детето К. записан втория ответник В.
С., предвид което се явява изцяло обосновано и доказано по надлежния
законов исков ред оспорването на наличния досегашен произход на детето К.
В. С.. Установено и доказано е по несъмнен и безспорен начин, че В. С. С. не е
биологичен баща на К. В. С.- ЕГН **********, роден на ***г., а негов
биологичен баща се явява ищецът С. И. С. от гр.Р., обл.С..
Предвид което съдът счита, че предявения иск по чл.62, ал.5 във вр. с
чл.63, ал.1 от СК се явява напълно обоснован, основателен и доказан, тъй като
в хода на съдебното производство от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, че малолетното дете е заченато не от пълнолетния ответник, но
като детето, родено по време на гражданския брак между родителите му, за
негов официален баща по законовата презумпция е бил записан законният
съпруг на майката/пълнолетния ответник/, а не биологичния му баща-
пълнолетния ищец.
Във връзка с това в бъдеще детето не следва да носи като бащино и
фамилно име имената на тогавашния съпруг на майка си, а следва за бащино и
фамилно име да носи личното и фамилното име на биологичния си баща-
ищеца, която да се впише в новия му Акт за раждане в графата „баща“, ведно с
всички законни последици от това. В графа „майка“ следва да остане името на
пълнолетната ответница.
Това съдебно Решение може да се обжалва в законния 2- седмичен срок
чрез настоящия първоинстанционен ОС- С.З. пред въззивния му ПАС-
Пловдив, който за явилите се страни/ започва да тече от днес/22.05.2025г.-
4
четвъртък/, а за останалите страни- от датите на връчването му на всяка от
тях.
Ето защо водим от горните мотиви и на основание чл.62, ал.5 и чл.63, ал.1 от
СК във вр. с чл.104, т.1 от ГПК, първоинстанционият ОС- С.З.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. С. С.- ЕГН ********** от гр.К.,
*** не е биологичен баща на К. В. С.- ЕГН ********** от гр.Р., обл.С., ***.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че биологичен баща на К. В. С.- ЕГН
********** е С. И. С.- ЕГН **********- и двамата от гр.Р., обл.С., ***.
ПОСТАНОВЯВА промяна в бащиното име на вече пълнолетния К. В. С.-
ЕГН **********, като вместо досегашното бащино име В. в бъдеще той да
носи бащиното име С..
ПРЕПИСИ от Решението, след влизането му в законна сила, да се
изпратят за сведение и изпълнение на :
1.Кмета на Община- гр.Р., обл.С. за съставяне на нов Акт за раждане на
К. В. С.- ЕГН ********** от гр.Р., обл.С., ***, като в графа "майка" да остане
П. А. С.- ЕГН ********** от гр.С., ***, а в графа "баща" да се впише С. И. С.-
ЕГН ********** от гр.Р., обл.С., ***.
2.ТО„ГРАО“- гр.С.З., Д „ГРАО"- гр.Р. за вписване на новите факти и
обстоятелства в ЕСГРАО.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 2- седмичен срок чрез ОС- С.З. пред
ПАС- Пловдив, който за явилите се страни започва да тече от
днес/03.07.2025г.- четвъртък/, а за останалите неявили се страни- от датите на
връчването му на всяка от тях.
Съдия при Окръжен съд – Стара Загора: _______________________
5