№ 48836
гр. С., 29.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20241110137969 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на „М.С.“ ЕООД срещу Л. В. Л., с
която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК кумулативно съединени установителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. ЗЗД, с които се
иска да бъде признато за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата 1274,72 лв.,
представляваща главница за незаплатени общо 16 месечни такси, съгласно договор за
управление и поддръжка на общите части на сгради в режим на етажна собственост,
построени в жилищен комплекс от затворен тип „А.“ от 21.02.2020 г., нотариално заверен с
рег. № 1638/21.02.2020 г. по описа на нотариус М.Н., рег. № 362 на НК, район на действие
СРС, дължими на две равни вноски през текущата година, разпределени пропорционално за
период от 01.03.2022 г. до 30.06.2023 г. включително, ведно със законна лихва за период от
11.10.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 45,93 лв., представляваща законна лихва,
начислена върху неплатени такси за 4 месеца - март, април, май и юни 2022 г., за първото
шестмесечие на 2022 г. за период от 08.07.2022 г. до 11.10.2023 г., сумата 44,48 лв.,
представляваща законна лихва, начислена върху неплатени такси за 6 месеца - юли, август,
септември, октомври, ноември и декември 2022 г., за второто шестмесечие на 2022 г. за
период от 07.01.2023 г. до 11.10.2023 г., сумата 16,72 лв., представляваща законна лихва,
начислена върху неплатени такси за 6 месеца - януари, февруари, март, април, май и юни
2023 г., за първото шестмесечие на 2023 г. за период от 08.07.2023 г. до 11.10.2023 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 56131/2023 г. по описа
СРС, 48 състав.
Ищецът твърди, че ответницата Л. В. Л. е собственик на самостоятелен обект,
представляващ Апартамент № Б 30, с площ от 65,44 кв. м., находящ се в жилищен блок -
сграда „Б“, с административен адрес: гр. С..............., придобит от „М.С.“ ЕООД чрез
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, вписан в Служба по вписванията -
гр. С. под № 108, том XXI, дело № 6821, вх. peг. № 9579 от 21.02.2020 г., който апартамент се
намира в „жилищен комплекс от затворен тип А.“ по смисъла на § 1, т. 3 от Допълнителните
разпоредби на Закона за управление на етажната собственост. Посочва, че на основание чл.
2, ал. 2 от същия закон, между ответницата и ищеца е сключен Договор за управление и
поддръжка на общите части на сгради в режим на етажна собственост, построени в
жилищен комплекс от затворен тип „А.“ от 21.02.2020 г., нотариално заверен с peг. №
1638/21.02.2020 г. по описа на нотариус М.Н., peг. № 362 на НК, с район на действие
Софийски районен съд. Посочва, че съгласно договора се е задължил да предостави на
собственика лично или чрез подизпълнители, изброените от т. 2.1. до т. 2.20 включително
услуги по управлението и поддръжката на комплекса. Съгласно т. 7, раздел „Цени и начин на
1
плащане“ от Договора, за покриване на разходите по управлението и обикновената
поддръжка на комплекса, посочени в т. 2, собственикът е длъжен да заплаща на управителя
месечна такса в размер на 1,20 лв. с включен ДДС за всеки един квадратен метър разгъната
застроена площ на обекта, включително припадащите се идеални части, като за конкретния
имот - Апартамент № Б 30, притежаван от ответницата, месечната такса била договорена на
79,67 лв. с включен ДДС, или годишно 956,04 лв. с включен ДДС. Ищецът посочва, че
съгласно т. 7.1. от договора собственикът е длъжен да заплаща таксата на две равни вноски
през текущата година разпределени пропорционално /т. е. 1-ва вноска до 30 юни на
съответната година и 2-ра вноска до 31 декември на съответната година/, а съгласно т. 7.2. в
случай, че собственикът заплати годишната такса до 31 януари на съответната година,
ползва 20 % отстъпка. Посочва, че от датата на сключване на договора - 21.02.2020 г. до
28.02.2022 г. включително, ответницата редовно заплащала дължимите такси за управление
и поддръжка, неспазвайки указаните периоди в договора, т. е. не на две равни вноски през
текущата година, а месец за месец, като ищецът се съобразил с това й желание и
възможност, без възражения. За месеците април, май, юни и юли на 2022 г. обаче
ответницата преустановила както ежемесечните си плащания, така и не извършила
плащания след изтичане на шестмесечието. Твърди, че до ответницата били отправени
покани, като тя отказала да плаща, поради бъдещо строителство в комплекса, което щяло да
закрие гледката й, и изявила желание да плаща такси единствено за паркомясто. Ищецът
твърди, че през 2022 г. и 2023 г. продължил да предоставя договорените услуги, във връзка с
което за ответницата възникнали задължения в посочените по-горе размери. С оглед
гореизложеното моли за уважаването на предявените искове и присъждането на сторените
по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата, с който
оспорва предявените искове. Не оспорва, че е собственик на процесния имот, както и че е
сключен Договор за управление и поддръжка на общите части на сгради в режим на етажна
собственост, построени в жилищен комплекс от затворен тип „А.“ от 21.02.2020 г. с ищеца.
Оспорва ищецът да е изпълнявал поетите от него задължения по договора – описани в т. 2 от
договора. Твърди, че ищецът не е изпълнявал задължението си за охрана на комплекса, като
в комплекса имало „къщичка“ на строителя, която стояла в средата на комплекса без да
изпълнява никакви функции, като към датата на подаване на отговора в комплекса изобщо
не се осъществявала охрана. Оспорва да е извършвано видеонаблюдение. Твърди, че в
комплекса липсвала противопожарна техника, като няколко пъти били подавани сигнали за
това, извършвани проверки от компетентните органи и съставяни протоколи. Сочи, че
ищецът не спазвал и задължението си за контрол на паркирането на автомобилите, тъй като
в комплекса ежедневно паркирали коли, които не били собственост на хора от комплекса.
Твърди, че не били събирани боклуците, не били почиствани зелените площи и не било
осигурено необходимото оборудване за това. Оспорва ищецът да е изпълнил задължението
си за почистване на алеите и улиците, паркинга, както и почистване на снега в комплекса.
Твърди, че по време на строежа на нова сграда в комплекса сметките за електричество били
осезаемо по-високи. Посочва, че по време на строежа на новата сграда в комплекса не била
направена никаква организация на ремонта, поради което за повече от година не е имала
достъп до входа на сградата от вътрешната страна на комплекса. Добавя, че системите за
достъп на външните врати постоянно не работели и били развалени, като или вратите били
отворени и всеки можел да влезе, или били блокирани и не можели да бъдат отворени и
съответно да се влезе във входа, поради което се налагало влизане в сградата през гаража.
Твърди, че за четири години не й е бил предоставен нито един месечен или годишен отчет. С
оглед гореизложеното моли за отхвърлянето на предявените искове и заплащане на
сторените по делото разноски.
Разпределение на доказателствената тежест:
В тежест на ищеца по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД е да установи пълно и главно наличието на
валидно договорно правоотношение между страните с посочения в исковата молба предмет,
извършване на услугите по договора в уговорения срок, т. е. че е изправна страна по
договора, за което не сочи доказателства, изискуемост на вземанията, както и всяка от
претенциите си по размер.
2
В тежест на ищеца по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е да установи пълно и главно наличието на главно задължение,
изпадане на ответницата в забава, респ. падежът на задължението за заплащане на
претендираните суми по главния иск, период на забавата и размера на обезщетението за
забавено изпълнение.
В тежест на ответницата е да докаже възраженията си, както и погасяване на
вземанията по договора.
СЪДЪТ ОБЯВЯВА за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване на
основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК обстоятелствата, че ответницата е собственик на
Апартамент № Б 30, находящ се в жилищен блок - сграда „Б“, с административен адрес: гр.
С., район „В.“, ул. „Р.“ № 73Б, ет. 1, придобит от „М.С.“ ЕООД по силата на Нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот № 122, том I, рег. № 1637, дело № 101/2020 г.,
вписан в Служба по вписванията - гр. С. под № 108, том XXI, дело № 6821, вх. peг. № 9579
от 21.02.2020 г., както и че между страните е сключен Договор за управление и поддръжка
на общите части на сгради в режим на етажна собственост, построени в жилищен комплекс
от затворен тип „А.“ от 21.02.2020 г., в който е уговорена месечна такса в размер на 79,67 лв.
с ДДС.
По доказателствата:
Следва да се приемат представените от ищеца с исковата молба документи като
писмени доказателства по делото.
Ответникът е поискал събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на
един свидетел при режим на довеждане за доказване на посочените в отговора на исковата
молба обстоятелства, свързани с неизпълнението на договора за управление и поддръжка на
общите части от страна на ищеца, което искане е допустимо и относимо и следва да бъде
уважено.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 05.02.2025 г. от
10,00 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА ч. гр. д. № 56131/2023 г. по описа на СРС, 48 състав.
ДОПУСКА един свидетел при режим на довеждане на ответника, за доказване на
посочените в отговора на исковата молба обстоятелства.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 146, във връзка с чл. 140, ал. 3 ГПК, могат
да вземат становище по изготвения проект за доклад и дадените със същия указания, най-
късно в първото по делото съдебно заседание.
НАПЪТВА страните към медиация или други способи за доброволно уреждане на
спора.
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им УКАЗВА, че постигнатото по общо
съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е по-добро и от най-доброто съдебно
решение, като половината от внесената държавна такса се връща на ищеца и съдебната
спогодба има значението на влязло в сила решение, което не подлежи на обжалване пред по-
горен съд.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК, срещу тях може да бъде
постановено неприсъствено решение по искане на другата страна и при следните
предпоставки: за ответника – ако не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е
явил в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие; за ищеца – ако не се е явил в първото по делото заседание, не е взел становище
3
по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищеца - и препис
от отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4