№ 10107
гр. София, 16.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20221110128128 по описа за 2022 година
съобрази следното:
Делото е образувано по искова молба на Б. Д. М. срещу „***“ ЕООД.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан в настоящото производство.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Доказателственото искане на ищеца за задължаване на ответника да представи справки
от счетоводството си за всички извършени плащания, вкл. преводни нареждания , разписки,
извадка от счетоводните книги съдът намира за неоснователно – по реда на чл. 190 ГПК
ответникът може да бъде задължен да представи конкретен намиращ се у него документ от
значение за спора, а не да създава такъв. В случая посочените документи следва да бъдат
нарочно изготвени за целите на представянето им по делото,от една страна, а от друга
страна с оглед предявения установителен иск за нищожност на договор самото
доказателствено искане не цели изясняване на факти и обстоятелства от предмета на
доказване.
Искането на ищеца за задължаване на ответника да представи договор за предоставяне
на поръчителство по реда на чл. 190, ал. 1 ГПК и искането по реда на чл.192 ГПК третото
неучастващо в настоящото производство лице „***“ АД с ЕИК *** да представи договор за
паричен заем и документи към него са нередовни, тъй като ищецът е този който твърди, че
са сключени такива договори, а не сочи обстоятелства, които възпрепятстват представянето
им от него като страна по тях.
Съдът като провери редовността и допустимостта на предявените искове и като
съобрази направените от страните искания и възражения, на основание чл. 140 ГПК във вр. с
чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 16.05.2023г. от
09,40 ч., за което страните да бъдат призовани.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за задължаване на ответника да
представи всички справки от счетоводството си за всички извършени плащания, вкл.
преводни нареждания , разписки и извадка от счетоводните книги.
УКАЗВА на основание чл. 101, ал. 1 ГПК на ищеца в едноседмичен срок от
1
съобщението да обоснове искането си по чл. 190 ГПК за задължаване на ответното
дружество „***“ ЕООД да представи Договор за предоставяне на поръчителство № *** и по
чл. 192 ГПК третото неучастващо в производството лице „***“ АД с ЕИК *** намиращи се
у него документи, свързани с Договор за паричен заем № ***.
ОТЛАГА произнасяне по исканията по чл. 190 ГПК по отношение договора за
предоставяне на поръчителство и по исканията по чл. 192 ГПК след изпълнение на дадените
на ищеца указания.
СЪСТАВЯ И СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146,
ал. 1 и ал. 2 ГПК ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО както следва:
Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал.1, предл.1, 2 и 3 и ал. 2, предл. 4 ЗЗД от Б.
Д. М. срещу „***“ ЕООД с искане за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне
на поръчителство № *** спрямо него, въз основа на съдържащи се в него противоречащи на
закона, на добрите нрави или заобикалящи закона неправноправни клаузи, както и поради
липса на основание.
В исковата молба се твърди, че ищецът сключил с третото за настоящото
производство лице „***“ АД Договор за паричен заем № ***, по силата на който
дружеството кредитодател предоставило на ищеца като кредитополучател сумата от 300 лв.,
която последният се задължил да върне на 12 равни седмични погасителни вноски при
размер на ГПР от 49% и ГЛП от 40%, без посочен размер на месечния лихвен процент.
Посочва, че в чл. 4 от договора било уговорено задължение на кредитополучателя за
предоставяне на обезпечение в полза на кредитора, с оглед което ищецът сключил с
ответника Договор за предоставяне на поръчителство № ***, по силата на който последният
се задължил да обезпечи поетите от ищеца задължения пред кредитора срещу заплащане на
сума в размер от 92,79 лв., платима разсрочено заедно с вноската по кредита. Сочи, че
дължимите суми по договора за поръчителство се предавали на „***“ АД, което било
упълномощено да получи същите за сметка на ответника. Счита, че процесният договор за
поръчителство проявява характеристики на договор, сключен с потребител, както и че
доколкото е акцесорен по своята същност на главното правоотношение по Договор за
паричен заем № ***, съществуването на обезпечителния договор се предпоставя от валидно
сключен договор за заем. Твърди, че клаузата на чл. 4 от договора за кредит, с която е
установено задължение за обезпечаване на отпуснатия паричен заем, представлявала
абсолютна предпоставка за получаване на кредитно финансиране, а изискванията за вида и
особеностите на обезпечението, заложени в нея, били обективно неосъществими от
кредитополучателя, с изключение на възможността да сключи договор за поръчителство с
ответника. Посочва, че „***“ АД и ответника са свързани лица. Сочи, че възнаграждението
по договора за поръчителство не било включено от кредитора по договора за заем в размера
на ГПР, с което се целяло заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Поддържа, че предвид
предпоставките за възникване на задължението за заплащане на възнаграждение по договор
за поръчителство, то представлявало сигурен разход. На следващо място, счита договорът за
предоставяне на паричен заем за нищожен и доколкото същият не отговарял на въведените
в чл. 10, ал. 1 ЗПК изисквания за форма, като на ищеца не били предоставени приложимите
Общи условия, копие от договора, СЕФ и погасителен план, а шрифтът, на който бил
написан текста на съглашението, бил по-малък от 12 пункта. Твърди, че договорът за
поръчителство е сключен при липса на основание, доколкото по него не се предоставяла
услуга на потребителя. Сочи, че чл. 3, ал. 1 от договора за поръчителство, установяваща
задължение за заплащане на възнаграждение, не пораждала права и задължения за страните
по договора, доколкото същият бил нищожен и поради накърняване на добрите нрави,
предвид обвързването на икономически по-слабата страна да заплати допълнително
възнаграждение, дължимо от момента на възникване на главното правоотношение, без
значение дали заемателят е изправна страна или не. Допълва, че възнаграждението по
договора за поръчителство било в размер на повече от половината от заетата сума по
2
договора за заем, с което се нарушавал принципът на добросъвестност и справедливост.
Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва сключеният с ищеца договор да е без
основание. Твърди, че между страните намира приложение принципът на свободно
договаряне. Оспорва като недоказано твърдението на ищеца, че договора с ответника
накърнява добрите нрави. Счита, че не е налице нееквивалентност на престациите по
договора, тъй като ищецът получавал сигурност, че при неизпълнение на задълженията си
спрямо кредитора, последният ще ангажира отговорността на поръчителя, като за това било
предвидено задължение на заемателя за заплащане на възнаграждение в неголям размер.
Сочи, че заемодателят не е поставил изискване обезпечението да бъде предоставено
единствено чрез сключване на договор за предоставяне на поръчителство. Твърди, че дори
да се приеме, че договорът за заем е недействителен, то предвид самостоятелността на двете
правоотношения не отпадало основанието за заплащане на възнаграждение на ответника.
Оспорва сключеният от страните по делото договор да има характер на договор за
потребителски кредит, предвид което поддържа, че по отношение на него не следва да
намират приложение разпоредбите на ЗПК. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира
разноски.
В доказателствена тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 26, ал.1,
предл.1, 2 и 3 и ал. 2, предл. 4 ЗЗД е да докаже сключването на Договор за предоставяне на
поръчителство № *** с посоченото в исковата молба съдържание, както и че същият е
нищожен на сочените основания, като му УКАЗВА, че не сочи доказателства за
сключването в писмена форма и съдържанието на процесния договор.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си, включително, че договорът е
действителен, както и че оспорените клаузи от него са договорени индивидуално, като му
УКАЗВА, че за последното не сочи доказателства.
УКАЗВА на страните, че на основание чл.7, ал.3 ГПК, съдът служебно следи за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им осигурява
възможност да изразят становище по тези въпроси.
УКАЗВА на страните най-късно в първото по делото съдебно заседание да вземат
становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат
съответните процесуални действия в тази връзка.
НАПЪТВА страните към сключване на спогодба, към медиация или друг способ за
доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят
съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законните представители, попечителите
и пълномощниците на страните. При неизпълнение на това задължение всички съобщения
се прилагат към делото и се смятат за редовно връчени на основание чл. 41, ал. 2 от ГПК.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 127, ал. 1, т. 2 и чл. 131, ал. 2, т.2 ГПК
следва да посочат електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 и 38а и заявление
дали желаят връчване на посочения електронен адрес, както и техен, или на техния
представител/пълномощник телефонен номер .
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните за насроченото съдебно заседание като им се връчи и
препис на настоящото определение, а на ищеца и препис от отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3