№ 2649
гр. С., 18.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20231110133321 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Е. Д. М. срещу Софийски градски съд, с
която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ за заплащане на
сума в размер на 20 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди за периода от 01.05.2020 г. до 05.06.2023 г., изразяващи се в негативни емоционални
преживявания, депресия и хипертония, вследствие от нарушаване на правото му на
разглеждане и решаване в разумен срок на гр.д. № 3089/2020 г. по описа на СГС, I ГО, 29 с-
в, съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи,
ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба – 15.06.2023 г., до окончателното й изплащане.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че в периода
от 01.05.2020 г. до 05.06.2023 г. е претърпял неимуществени вреди, вследствие на
нарушаване на правото му на разглеждане и решаване на висящо производство по гр.д. №
3089/2020 г. по описа на СГС, I ГО, 29 с-в, в разумен срок. Твърди, че ответникът
противоправно е забавил производството, с което е възпрепятствал ефективното
упражняване на правото му на защита и го е лишил от правосъдие. Счита, че делото не се
характеризира с особена сложност и не е налице обективна причина за необоснованото му
забавяне. Противоправното деяние на ответника имало за последица претърпени от ищеца
неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоционални преживявания, депресия и
хипертония, като била нарушена и вярата му в правосъдието. В тази връзка, моли съда да
осъди ответника да му заплати сума в размер на 20 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва за забава от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез процесуален представител, е подал отговор
на исковата молба. Оспорва твърдението на ищеца за претърпени неимуществени вреди във
връзка с разглеждането на гр.д. № 3089/2020 г. по описа на СГС, за което сочи, че към
настоящия момент било прекратено, като производството било висящо пред СРС. Твърди, че
необходимите процесуални действия по движение на делото са били извършени във
1
възможно най - кратки и разумни срокове. Счита, че с поведението си ответникът е
допринесъл за продължителността на производството. При условията на евентуалност,
навежда доводи относно наличието на извинителни обстоятелства, които счита, че следва да
бъдат съобразени при определяне на размера на дължимото обезщетение. Оспорва
наличието на пряка причинно – следствена връзка между забавянето на производството по
гр.д. № 3089/2020 г. и претърпените неимуществени вреди в посочения интензитет. Моли
съда да отхвърли предявения иск като неоснователен, евентуално да намали размера на
претендираното обезщетение. Релевира възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Претендира
разноски.
Прокуратурата на Република България, чрез прокурор Р., е изразила становище за
неоснователност на иска.
Софийски районен съд, ГО, 167 състав, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
От приобщения заверен препис от гр.д. № 3089/2020 г. по описа на СГС, I ГО, 29 с-в, се
установява, че същото е образувано по искова молба с вх. № 31596 от 11.03.2020г. на СГС с
предмет осъдителен иск на Е. Д. М. срещу Народно събрание на Република България с
правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ за заплащане на сумата от 100 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди в периода 01.03.1998 г. – 19.03.2020 г.,
произтичащи от нарушение на правото на Европейския съюз. С исковата молба е направено
и искане за освобождаване от държавна такса и предоставяне на правна помощ на ищеца по
реда на ЗПП, изразяващо се в безплатно представителство по делото от адвокат, като за
предпочитан такъв е посочен адв. И. Ю..
Делото е образувано на 12.03.2020 г. и е разпределено на съдия при СГС чрез
системата за случайно разпределение.
С разпореждане от 24.06.2020г. съдът е констатирал нередовности на исковата молба и
е дал подробни указания на ищеца за тяхното отстраняване. С молба от 07.07.2020г. ищецът
Е. Д. М. е изпълнил дадените му указания.
С определение от 09.07.2020г. съдът е уважил исканията на ищеца по чл. 83 и чл. 95
ГПК, като е изпратил искане до Националното бюро за правна помощ за определяне на
служебен адвокат и е посочил, че ищецът предпочита адв. Ю..
С разпореждане от 09.07.2020г. съдът е разпоредил и връчване на препис от исковата
молба и молбата-уточнение на ответника. Съобщението е връчено на ответника Народно
събрание на Република България на 21.07.2020г.
С уведомително писмо от САК, постъпило на 23.07.2020г. адв. Ю. е бил определен за
служебен адвокат на ищеца и същият е назначен от съда с определение от 17.08.2020 г.
На 24.08.2020г. ответникът Народно събрание на Република България е подал отговор
на исковата молба.
С разпореждане от 25.08.2020г. съдът е разпоредил връчване на препис от отговора на
исковата молба на ищеца за становище в 1-седмичен срок от получаване на съобщението.
Съобщението е връчено на процесуалния представител на ищеца на 04.09.2020г.
С молба от 11.09.2020г. ищецът, чрез процесуалният му представител, е посочил, че
има право да вземе становище по отговора на исковата молба до приключване на първото
заседание по делото.
С определение от 02.03.2021г. Софийски градски съд, I-29 състав, е насрочил делото за
разглеждане в открито съдебно заседание на 15.04.2021г. от 11,30ч., съставил е проект за
доклад по делото и се е произнесъл по доказателствените искания на страните.
2
В проведеното на 15.04.2021г. открито съдебно заседание съдът не е дал ход на делото,
тъй като е констатирал нередовности на исковата молба, в която не е била конкретизирана
редакцията на чл. 270 ГПК, за която се е твърдяло, че е в противоречие с правото на ЕС. Ето
защо съдът е оставил без движение исковата молба и е указал на ищеца в 2-седмичен срок от
15.04.2021 г. да отстрани нередовностите на исковата молба.
С молба от 23.04.2021г. ищецът Е. Д. М. е поискал продължаване на срока, което е
уважено от съда с разпореждане от 07.05.2021г., с което срокът е бил продължен с 2-седмици
считано от изтичане на първоначалния срок на 29.04.2021 г.
С молба от 27.04.2021г. процесуалният на ищеца е направил уточнения на исковата
молба, като изрично е поискал на Е. Д. М. да бъде изпратено копие от уточнителната молба,
поради трудности за осъществяване на редовен контакт между адвоката и ищеца, който често
участва в различни дела и рядко може да бъде открит в затвора.
С разпореждане от 13.05.2021г. съдът е разпоредил да се изпрати препис от молбата от
27.04.2021г. на адв. Ю. на ищеца Е. М., който в едноседмичен срок от връчване на
съобщението да заяви дали поддържа изложеното в молбата от процесуалния му
представител по отстраняване нередовността на исковата молба.
Поради допусната техническа грешка съобщението, ведно с разпореждането от
13.05.2021г., е било връчено на адв. Ю. на 31.05.2021г., вместо на Е. Д. М..
С молба от 02.06.2021г. процесуалният на ищеца е помолил повторно молбата да бъде
връчена лично на ищеца за становище.
С разпореждане от 04.06.2021г. съдът е разпоредил да се изпрати ново съобщение,
което е било връчено на ищеца Е. Д. М. на 14.06.2021г.
С молба от 16.06.2021г. ищецът изрично е посочил, че поддържа изложеното в молбата
на адв. И. Ю..
С разпореждане от 04.11.2021г. съдът е разпоредил да се приложат книжата по делото,
след което същото да се докладва на съдията-докладчик.
С разпореждане от 24.11.2021г. съдът е разпоредил да се изпрати препис от молбите,
подадени от ищеца и процесуалният му представител, на ответника за отговор в 1-месечен
срок. Съобщението е връчено на ответника Народно събрание на Република България на
06.12.2021г.
На 07.01.2022г. ответникът Народно събрание на Република България е подал отговор
на исковата молба.
С определение от 03.01.2023г. Софийски градски съд, I-29 състав, е насрочил делото за
разглеждане в открито съдебно заседание на 08.02.2023г. от 15,30ч., съставил е проект за
доклад по делото и се е произнесъл по доказателствените искания на страните.
В проведеното на 08.02.2023г. открито съдебно заседание съдът е дал ход на делото,
произнесъл се е по доклада и е уважил искането на ищеца за допускане на един свидетел при
режим на призоваване, както и за изискване на медицинската документация на ищеца от
Затвора в гр. С.. Делото е отложено за 05.04.2023г. от 16.00ч.
В проведеното на 05.04.2023г. открито съдебно заседание съдът не е дал ход на делото,
тъй като ищецът Е. Д. М. изрично е поискал делото да бъде отложено, заради сложността на
спора и неявяването на адв. Ю. в съдебното заседание. Делото е отложено за 07.06.2023г. от
15.00ч.
В проведеното на 07.06.2023г. открито съдебно заседание съдът е дал ход на делото и е
разпитал допуснатия на ищеца свидетел. След разпита на свидетеля, обаче, ищецът Е. Д. М.
е поискал изменение на иска чрез намаляване на неговия размер на 20 000 лв., като
разликата до пълния предявен размер от 100 000 лв. изрично е заявил, че прави отказ от
3
иска. При съобразяване на изявлението на ищеца съдът е допуснал изменение на иска, на
основание чл. 214 ГПК, чрез намаляване на неговия размер от първоначално предявения
такъв от 100 000 лв. на 20 000 лв., като е прекратил производството по делото в частта за
разликата над 20 000 лв. до 100 000 лв., на основание чл. 233 ГПК. На следващо място,
предвид обстоятелството, че исковата претенция в останалата част за сумата от 20 000 лв.
препоставя подсъдност за разглеждане на спора от районен съд като първа инстанция, на
основание чл. 104 ГПК съдът е прекратил производството по делото и е изпратил същото за
разглеждане от Софийски районен съд.
Вследствие на извършена от съда служебна справка е установено, че изпратеното гр.д.
№ 3089/2020 г. по описа на СГС, I ГО, 29 с-в, е регистрирано в СРС с вх. №
198229/11.07.2023 г. и въз основа на същото е образувано гр.д. № 38637/2023 г. по описа на
СРС, 176 състав, което е било изпратено по подсъдност на Административен съд С. – град
на 19.02.2024 г., а впоследствие е било изпратено на 11.03.2024 г. от АССГ на Върховния
административен съд за определяне на подсъдност, като е било образувано дело смесен
състав № 15/2024 г. по описа на ВАС, по което с определение от 16.12.2024 г. е прието, че
компетентен да разгледа и да се произнесе по исковата молба на Е. Д. М. е Софийският
районен съд. Следователно към датата на приключване на устните състезания по настоящото
дело, производството пред СРС все още е било висящо.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна
страна:
От изложените в исковата молба фактически твърдения и петитум се установява, че
предмет на спора е твърдяно нарушаване на правото на разглеждане и решаване на делото в
разумен срок по чл. 6, § 1 КЗПЧОС, а не допуснато от съда съществено нарушение на
общностното право при разглеждане на делото, поради което фактическите твърдения на
ищеца в исковата молба следва да бъдат подведени под хипотезиса именно на чл. 2б
ЗОДОВ. Допустимостта на иска по чл. 2б ЗОДОВ за обезщетение на вредите от нарушение
правото по чл. 6, § 1 от Конвенцията по висящо производство не е обусловена от
изискванията на чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ - да е изчерпана административната процедура за
обезщетение за вреди по реда на глава трета "а" от ЗСВ и да няма постигнато споразумение -
в този смисъл Решение № 210 от 15.06.2015г. по гр. д. № 3053/2014г. на ВКС, III г. о,
Решение № 153 от 13.06.2018г. на ВКС по гр. д. № 4658/2017г., IV г. о., ГК. Горният извод
следва и при тълкуване на разпоредбата на чл. 2б, ал. 3 ЗОДОВ, съгласно която
предявяването на иск за обезщетение за вреди по висящо производство не е пречка за
предявяване на иск и след приключване на производството. Ето защо настоящото
производство, касаещо висящо към датата на исковата молба дело, е процесуално
допустимо.
Съгласно чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани
и юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в
разумен срок съгласно чл. 6, § 1 Конвенцията за защита на правата на човека и основните
свободи. Исковете по ал. 1 се разглеждат по реда на ГПК, като съдът взема предвид общата
продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност,
поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението
на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които
имат значение за правилното решаване на спора (чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ).
Критериите, въз основа на които съдът прави преценката си дали е допуснато
нарушение по чл. 6, § 1 КЗПЧОС са посочени примерно в закона в чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ, като
са приложими стандартите, установени в практиката на ЕСПЧ. Първо се установява
продължителността на релевантния период и след това се преценява дали този период е
разумен. Разумността се оценява с оглед обстоятелствата по делото, като се търси баланс
между интересите на лицето възможно най-бързо да получи решение и необходимостта от
4
внимателно проучване и правилно провеждане на съдебното производство. При преценката
си за разумността на релевантния период, съдът прилага три критерия: сложност на делото,
поведение на страната и поведение на компетентните органи - виж Решение № 66/02.04.2015
г. по гр. д. № 5813/2014 г., ІІІ г. о. на ВКС и Решение № 76/11.04.2016 г. по гр. д. № 5721/2015
г., ІІІ г. о. на ВКС.
Съгласно практиката на Европейския съд по правата на човека, намерила отражение в
решението по делото "Хаджикостова срещу България", разумният характер на
продължителността на дадено производство се преценява с оглед обстоятелствата по делото
и въз основа на критериите, възприети в неговата юриспруденция, по-специално сложността
на делото, поведението на жалбоподателя и компетентните държавни органи, както и
значението на спора за заинтересованите лица.
Единствено забавянията, които се дължат на съответните държавни органи, имащи
качеството на процесуални субституенти на държавата, могат да обосноват заключението, че
не е било спазено изискването за „разумен срок“. Съдилищата трябва да гарантират, че
делото ще бъде разгледано в разумен срок така, както изисква това чл. 6, § 1 КЗПЧОС, дори
и в правни системи, при които процесуалната инициатива е в ръцете единствено на
страните.
По така предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е да установи следните
обстоятелства: че е страна по гр.д. № 3089/2020 г. по описа на СГС, I ГО, 29 с-в; наличието
на нарушаване изискването за разглеждане на делото в разумен срок от ответника през
процесния период; вида и характера на претърпените неимуществени вреди, както и
наличието на пряка причинно-следствена връзка между вредите и забавата при разглеждане
на делото.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че е предприел необходимите
действия за осигуряване разглеждането на делото в разумен срок.
Релевантен за исковата претенция в настоящата хипотеза е посоченият в исковата
молба период, считано от 01.05.2020г. до 05.06.2023г., който обхваща 3 години, 1 месец и 4
дни.
В частност от гореизложената фактическа обстановка се установява, че в периода от
11.09.2020г. до 02.03.2021г., както и от 07.01.2022г. до 03.01.2023г. не са осъществени
никакви процесуални действия, като настоящият съдебен състав приема, че обичайният
разумен срок (с оглед натовареността в СГС) за постановяване на акт за насрочване на
делото е тримесечен, поради което в случая има забавяне на производството. За останалия
период няма основание да се приеме наличие на забавяне, тъй като са извършвани регулярни
процесуални действия, като следва да се вземе предвид и обявеното с Решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г. извънредно положение върху цялата територия на
Република България, продължено до 13 май 2020 г., във връзка с пандемията от COVID-19.
Същевременно, настоящият съдебен състав съобразява и обстоятелството, че високата
натовареност на Софийски градски съд не изключва отговорността на държавата за
допуснатите забавяния. Това е така, доколкото съдилищата носят отговорност за вреди по
исковете по чл. 2б ЗОДОВ като процесуални субституенти на държавата, която следва да
вземе навременни и ефикасни мерки за справяне с този проблем и да организира съдебната
система по начин, който да може да осигури разглеждането на всяко дело в разумен срок.
Ако такива мерки не са взети или са неефективни, държавата, респ. – процесуалните й
субституенти не могат да бъдат освободени от отговорност при надхвърляне на разумния
срок – в този смисъл е Решение № 48/06.04.2020 г. по гр. д. № 1610/2019 г., на IV г. о. на ВКС .
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде
определено от съда по справедливост. Това означава, че същото трябва да бъде съразмерно с
обществения критерий за справедливост, като при определянето му се вземат предвид
5
конкретните обстоятелства по делото. Съдът, при определяне на обезщетението, което да
репарира причинените неимуществени вреди следва да отчете характера и степента на
увреждането, начина и обстоятелствата, при които е получено, последиците, неговата
продължителност и ефектът на всички тези действия върху ищеца. Ищецът не е ангажирал
доказателства относно претърпени от него неблагоприятни преживявания, в частност не са
ангажирани доказателства за изпитан страх, безпокойство, потиснатост, приемане на
медикаментозна терапия, както и увреждане на общия здравословен статус. Поради което
съдът приема, че следва да се остойностят вредите, които се предполагат от забава при
разглеждане на делата, които са обичайни и житейски логични от претърпените от
продължителното производство неудобства.
Съществува оборима презумпция, че неразумната продължителност на производството
причинява именно такива неимуществени вреди (Решение № 60242 от 13.01.2022 г. на ВКС
по гр. д. № 339/2021 г., III г. о., ГК, Решение № 6/11.02.2022 г. по гр. д. 1555/2021 г., на IV г.о.
на ВКС). Ето защо, поначало не е необходимо ищецът да твърди изрично и да доказва
обичайните, типични неимуществени вреди, които винаги се търпят от лице, спрямо което
гражданското съдебно производство е продължило извън рамките на разумния срок, като
притеснения за неговото развитие и евентуален неблагоприятен изход, накърняване на
чувството му за справедливост и на доверието му в правораздаването и изобщо в
държавността поради забавянето на делото. В този смисъл, липсата на събрани гласни
доказателства, че вреди от такъв характер са настъпили за ищеца от забавеното правосъдие,
не обосновава недоказаност на претенцията. В настоящия случай от една страна следва да се
вземе предвид общата продължителност от около 11 месеца (след приспадане на разумния
срок за постановяване на акт за насрочване на делото), в който период не са осъществени
никакви процесуални действия. От друга страна, следва да се прецени търсената с исковата
молба съдебна защита, обвързана с предмета на спора, а именно касае се за предявен иск за
обезщетение за вреди по чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, т.е. не се касае за значим интерес съгласно
практиката на ЕКПЧ (трудовоправните спорове, споровете за пенсии, делата за упражняване
на родителски права, делата за обезщетения за телесни увреждания, наказателните дела при
постановено задържане и други), както и икономическата обстановка в страната. В този
смисъл за вредите, претърпени във връзка с необоснованото забавяне при разглеждане на
гр.д. № 3089/2020 г. по описа на СГС, I ГО, 29 с-в, отговорността за които следва да понесе
ответникът СГС, съдът приема, че обезщетението следва да е в размер на 500 лв., който
размер съответства на обема на причинената на ищеца вреда. За разликата над уважения
размер до пълния предявен размер от 20 000 лв. искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК вр. чл. 10, ал. 3 и ал. 4
ЗОДОВ, право на разноски възниква и за двете страни.
Ищецът не е сторил и претендирал разноски, поради което такива не следва да му
бъдат присъждани.
Ответникът претендира юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбата на чл. 32 ГПК
предвижда възможност страна в производството да бъде представлявана не само от
юрисконсулт, а и от друг служител с висше юридическо образование, каквато е настоящата
хипотеза – ответникът е представляван от съдебен помощник. Присъждането на
възнаграждение за процесуално представителство, осъществено от юрисконсулт или друг
служител с висше юридическо образование съдът реализира при съобразяване разпоредбата
на чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП, като определя размера на
дължимото възнаграждение по реда на заплащане на правната помощ. Така мотивиран,
съдът приема, че в полза на ответника следва да бъде присъдено възнаграждение за
процесуално представителство в размер от 100 лв. - в този смисъл са Решение №
6
163/24.06.2020 г., постановено по гр.д. № 924/2019 г. по описа на ВКС, IV г.о., Определение
№ 50005/07.02.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 2517/2022 г. по описа на ВКС и Определение
№ 1886/28.06.2023 г., постановено по гр.д. № 259/2023 г. по описа на ВКС. Съразмерно с
отхвърлената част от иска на СГС следва да се присъди възнаграждение за процесуално
представителство в размер на 97.50 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Софийски градски съд, с адрес: гр. С., бул. „Витоша“ № 2, да заплати на Е.
Д. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж. к. „Д. 2“, бл. ***, вх. „А“, ет. 2, ап. 5, сумата от
500 (петстотин) лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
вследствие на нарушаване изискването за разглеждане в разумен срок на гр.д. № 3089/2020 г.
по описа на СГС, I ГО, 29 с-в, за периода от 01.05.2020 г. до 05.06.2023 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 15.06.2023 г., до окончателното
изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над 500 лв. до пълния
предявен размер от 20 000 лв.
ОСЪЖДА Е. Д. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж. к. „Д. 2“, бл. ***, вх. „А“, ет. 2,
ап. 5, да заплати на Софийски градски съд, с адрес: гр. С., бул. „Витоша“ № 2, на основание
чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП, сумата в размер на 97.50 лв. -
възнаграждение за процесуално представителство за производството пред СРС, съразмерно
с отхвърлената част от иска.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните и на Прокуратурата на Република
България.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7