№ 2477
гр. Варна , 13.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на тринадесети
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина Пл. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело
№ 20213100501644 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по постъпилa въззивна жалба вх. №288
579/27.05.2021г., подадена от Т. Д. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ул.
Карамфил 11, действаща чрез назначен от съда особен представител – адв. Г.А. от АК –
Варна, срещу Решение № 261 532/ 07.05.2021г., постановено по гр.д. № 20 999 /2019 г. на
Районен съд – Варна, 31-ви съдебен състав, В ЧАСТТА, с която е прието за установено в
отношенията между страните, че ответницата Т. Д. Д. ЕГН**********, дължи на ищеца
„Теленор България“ ЕАД, сумата от общо 985.57лв., представляваща сбор от дължими се: 1/
158.70лв. месечни такси за ползвани телекомуникационни услуги за времето от 1.12.2017г.
до 31.12.2017г. за тел.**********, **********, ********** и ********** за което е
издадено кредитно известие №**********, 2/ 33.43лв. месечни такси за ползвани
телекомуникационни услуги за времето от 1.01.2018г. до 31.01.2018г. за тел.**********,
**********, ********** и ********** за което е издадено кредитно известие №**********,
и 3/ 793.44лв. като стойност на останали неизплатени лизингови вноски за закупени
мобилни устройства,за което е издадена фактура №**********/1.03.2018г., ведно със
законната лихва върху посочените главници, считано от подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение-24.09.2019г. до окончателното изплащане на вземането при съдено
по ч.гр.д.№15048/2019г. на ВРС, 18 състав на осн. чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.415 от ГПК.
В жалбата се излага, че решението е неправилно и необосновано, както и
постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Съдът не бил изложил
мотиви по възраженията на ответницата, както следва: ВРС не е посочил въз основа на кои
доказателства приема за доказано, че ответницата е получила и активирала четири сим-карти
за посочените от съда телефонни номера **********, **********, ********** и
**********. Не е посочено въз основа на кои доказателства е установено, че ответницата е
получила каквито и да е вещи в изпълнение на договорите, приложени към ИМ. Не са
обсъдени и възраженията на ответницата относно момента на разваляне на договора за
лизинг, за да може да се обсъжда изобщо основателността на претенцията и особено нейната
изискуемост. Неоснователно не е уважено възражението за изтекла погасителна давност.
Твърди, че периодът, за който се претендира плащане, остава недоказан и неустановен. Не
са изложени никакви мотиви защо възраженията на ответницата против иска в частта,
основана на приложените договори за лизинг, са неоснователни. В мотивите на обжалваното
1
решение не е налице произнасяне и по възражението, че включената във фактура №
**********/01. 01. 2018г. стойност от на основание „дарение" не се дължи, защото не се
установява основание за нейното получаване. Възразено е, че не са сочени доказателства
ответницата и ищецът да са сключвали договор за дарение. Жалбоподателят сочи, че ищецът
не е установил при условията на пълно и главно доказване съществуването на вземанията,
за които е издадена ЗИПЗ. Поради това исковете са подлежали изцяло на отхвърляне.
Претендираните с ИМ вземания на основание „неустойка" са неоснователни и не се дължат,
защото се основават на нищожни клаузи. За наличието на нищожни клаузи съдът е длъжен
да следи и служебно, дори и когато не е направено такова възражение, когато е нарушена
норма предвидена в закона в обществен интерес, налице е неравноправна клауза и пр. Сочи,
че клаузите на чл. 3.3. и 3.4. от договорите за мобилни услуги и т. нар. сертификати в
Договори за мобилни услуги № *********/23. 05. 2015г., № *********/05. 02. 2016г., №
*********/16. 02. 2016г., Договор за мобилни услуги № *********/06. 07. 2016г.,
Сертификат за пакетни услуги Combo+ № *********/05. 02. 2016г. Сертификат за пакетни
услуги Combo+ *********/16. 02. 2016г. са нищожни. Нищожни са и клаузите на чл. 5 от
Допълнително споразумение № *********/16.03.2016г. към договор за мобилни/фиксирани
услуги и Договор за лизинг от 16. 03. 2016г. и № *********/01. 07. 2016г., Допълнително
споразумение № *********/25. 05. 2017г. към договор за мобилни/фиксирани услуги и
Договор за лизинг от 25. 05. 2017г. Съгласно TP № 1/15. 06. 2010г. по т. д. № 1/2009г. на
ОСТК на ВКС, клауза за неустойка, предвиждаща задължение за длъжника за заплащане на
неустойка, равняваща се на дължимите до края на договора за предоставяне на процесния
вид услуга, абонаментни такси, независимо от момента на разваляне на същия, са нищожни,
поради противоречие с добрите нрави. Сочи, че посочените уговорки носят белезите и на
неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП. Ответницата има качеството на
потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а ищецът е търговец по смисъла на § 13, т.
2 от ДР на ЗЗП. Неоснователно е и искането на ищеца да му бъде присъдена неустойка в
размер на 3 месечни абонамента, какъвто размер бил приложим към приложените договори
за мобилни услуги, сключвани от него, въз основа на постигнато споразумение с Комисията
за защита на потребителите. Липсата на валидно съглашение за неустойка води до частична
недействителност (нищожност) на сключения договор в тази му част, което е пречка за
възникване на задължение за неустойка в какъвто и да било размер. Моли съда да отмени
решението в обжалваната част.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна „Теленор България“, като счита, че обжалваното в уважителната част
Решение № 261532/07.05.2021 г. по гр.д. № 20999/2019 г. по описа на Районен съд - Варна,
ГО, XXXI състав, е валидно, допустимо и правилно, постановено в съответствие с
материалния закон, съдопроизводствените правила и напълно обосновано. Оспорва жалбата.
Излага доводи за нередовност на въззивната жалба, както и подробни по неоснователността
на същата. Твърди, че ищецът (въззиваемата страна) изпълни надлежно, при условията на
пълно и главно доказване, процесуалното си задължение да установи наличието на валидно
възникнали правоотношения с ответника въз основа на сключени между тях договори за
мобилни услуги и договори за лизинг. Ищецът надлежно доказа, че ответникът (въззивник)
се е запознал с Общите условия на оператора за взаимоотношенията на потребителите на
електронни съобщителни услуги и с Общите условия към договора за лизинг.
Също така безспорно е установил, че е изправна страна по договорите и че ответникът е
получил достъп до мрежата и е ползвал услугите в заявения обем. Твърди, че настъпването
на изискуемостта на задълженията е надлежно установена, като са посочени датата на
настъпване на изискуемостта на претендираните суми по издадените Фактури, както и
падежа на задължението за заплащане на същите. Изискуемостта на вземанията на „Теленор
България" ЕАД, обективирани по всяка от изброените в исковата молба фактури, е
настъпвала петнадесет дни след издаването й, като падежните дати на обективираните в тях
2
задължения са указани на самите фактури - неизплатено задължение в размер на 158.45 лв.
по фактура № **********/01.01.2018 г. с настъпил падеж на 16.01.2018 г.; неизплатено
задължение в размер на 33.43 лв. по фактура № **********/01.02.2018 г. с настъпил падеж
на 16.02.2018 г. Когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът
изпада в забава след изтичането му. С изтичането на петнадесетдневен срок от издаването
на фактурата с обективирани задължения в нея - неизплатено задължение в размер на 158.45
лв. по фактура № **********/01.01.2018 г. с настъпил падеж на 16.01.2018 г.; неизплатено
задължение в размер на 33.43 лв. по фактура № **********/01.02.2018 г. с настъпил падеж
на 16.02.2018 г. - и липсата на изпълнение на начислените в тях парични задължения за
заплащане на месечни и еднократни такси, потребени услуги, ответникът е изпаднал в
забава по отношение на оператора. Наред с това, от липсата на представени доказателства за
надлежното погасяване (правопогасяващ факт) на така породените изискуеми задължения
следва, че ответникът е неизправна страна по правоотношенията. Твърди, че ищецът
надлежно доказа в първоинстанционното производство, че всички договорни парични
задължения за лизингови вноски на лизингополучателя-ответник са падежирали и поради
това са изискуеми. Процесните договори за лизинг нито са развалени, нито прекратени, и са
имали действие до изтичането на срока, за който са сключени. С подписването на процесния
Договор за лизинг от 05.02.2016 г., Договор за лизинг от 25.05.2017 г. и Договор за лизинг
от 16.03.2016 г., ответникът е декларирал и признал обстоятелството, че съответната
лизингова вещ не само му е предадена, но и е била годна за употреба, изрядно
функционираща, съответстваща напълно на договорените технически характеристики и
придружена от цялата необходима документация - чл. 4 от Договор за лизинг от 05.02.2016
г., чл. 4 от Договор за лизинг от 25.05.2017 г. и чл. 4 от Договор за лизинг от 16.03.2016 г.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че процесните вземания не са погасени по
давност. Неоснователно е правопогасяващото възражение на ответника за погасяване по
давност на исковите претенции. Не следва да се вземе предвид направеното от ответника
възражение за изтекла погасителна давност, доколкото всички вземания на ищеца по
настоящото дело са изискуеми след 16.01.2018 г. (когато е падежът на задълженията,
обективирани в първата процесна фактура). Към момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение (за установяване на задълженията по която е образувано
исково производство по чл. 422 ГПК), тригодишната давност по чл. 111, буква „в" не е
изтекла. Процесните клаузи са договорени индивидуално и не съставляват неравноправни
клаузи. Не са налице правни или фактически обстоятелства, които да обосновават
служебното разглеждане на въпроса за неравноправност на някоя клауза. Моли решението
да бъде потвърдено в обжалваната част и оставено в сила, а на въззиваемата страна да бъдат
присъдени сторените разноски по заповедното, по първоинстанционното и по въззивното
производства, съразмерно на уважената част от исковете.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от активно легитимирано
лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на
останалите съдържателни изисквания на чл.260 и чл. 261 ГПК.
Неоснователни са възраженията на въззиваемата страна, че въззивната жалба е
нередовна – ясно и точно е посочено в какъв обем се обжалва първоинстанционното
решение.
Не са направени доказателствени искания.
Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на основание чл.267,
ал.1 ГПК съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба вх. №288 579/27.05.2021г., подадена от Т.
Д. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ул. Карамфил 11, действаща чрез
назначен от съда особен представител – адв. Г.А. от АК – Варна, срещу Решение № 261 532/
07.05.2021г., постановено по гр.д. № 20 999 /2019 г. на Районен съд – Варна, 31-ви съдебен
състав, В ЧАСТТА, с която е прието за установено в отношенията между страните, че
ответницата Т. Д. Д. ЕГН**********, дължи на ищеца „Теленор България“ ЕАД, сумата от
общо 985.57лв., представляваща сбор от дължими се: 1/ 158.70лв. месечни такси за ползвани
телекомуникационни услуги за времето от 1.12.2017г. до 31.12.2017г. за тел.**********,
**********, ********** и ********** за което е издадено кредитно известие №**********,
2/ 33.43лв. месечни такси за ползвани телекомуникационни услуги за времето от 1.01.2018г.
до 31.01.2018г. за тел.**********, **********, ********** и ********** за което е
издадено кредитно известие №**********, и 3/ 793.44лв. като стойност на останали
неизплатени лизингови вноски за закупени мобилни устройства,за което е издадена фактура
№**********/1.03.2018г., ведно със законната лихва върху посочените главници, считано от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-24.09.2019г. до
окончателното изплащане на вземането при съдено по ч.гр.д.№15048/2019г. на ВРС, 18
състав на осн. чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.415 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.10.2021г. от
14:00 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение.
УКАЗВА на въззиваемия „Теленор България“ ЕАД, в едноседмичен срок от
уведомяването за настоящото определение да представи доказателство за внесен депозит по
сметка на Окръжен съд – Варна в размер от 300 лв. за възнаграждение на назначения на
ответника особен представител във въззивното производство, като УКАЗВА на
въззиваемия, че при неизпълнение на това указание, дължимият депозит ще бъде събран
принудително по реда на чл.77 ГПК.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да уредят доброволно
отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им
указва, че при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса
се връща на ищеца.
НАПЪТВАНЕ КЪМ МЕДИАЦИЯ ИЛИ ДРУГ СПОСОБ ЗА ДОБРОВОЛНО
УРЕЖДАНЕ НА СПОРА
ПРИКАНВА страните към постигане на споразумение, като разяснява, че
сключването на спогодба е доброволен способ за уреждането на спора, който има
преимущество пред спорното производство, като при постигане на спогодба заплатената от
ищеца държавна такса се връща в половин размер.
НАСОЧВА страните към МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за разрешаване на
спорове, на осн.чл.140 ал.2 ГПК и чл.11 ал.2 Закона за медиацията.
РАЗЯСНЯВА, че медиаторът може да съдейства на страните за доброволното
разрешаване на спора им, който да приключи с постигане на споразумение, одобрено от
съда. Освен това, чрез медиацията страните могат да разрешат и други свои конфликтни
отношения, извън предмета на съдебния спор и да постигнат и по тях споразумение.
Медиацията може да бъде осъществена в ЦЕНТЪР ЗА МЕДИАЦИЯ към Окръжен
4
съд - Варна, адрес гр.Варна ул.„Ангел Кънчев" № 12, ет.4 /сградата, в която се помещава
СИС при ВРС/, без заплащане на такси.
За участие в медиация страните могат да се обърнат към координатора за ВОС:
Нора Великова - ет. 4, стая 419, на тел. 052 62 33 62, както и на e-mail: *********@***.**.
За предприемане действия по започване на процедура по медиация или в случай на
постигане на спогодба следва да уведомят съда.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5