РЕШЕНИЕ
№931
гр.Бургас, 25.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, двадесет и първи състав, в открито заседание на
14 юни през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ : Веселин Белев
при участието на
секретаря Сийка Хардалова, в присъствието на прокурора …………………, като разгледа
докладваното от съдията докладчик а.д. № 1030 по описа на съда за 2021г. и за
да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е по оспорване на индивидуални
административни актове, по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс.
Жалбоподател е Г.В.С. ***, ЕГН:**********, със съдебен
адрес *** 26, партер, оф.2. Жалбоподателят участва в производството чрез
пълномощник - адвокат С.К. ***.
Ответник по жалбата е полицейски инспектор в сектор ПП
при ОДМВР Бургас.
Предмет на оспорване е заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 21-0769-000765/16.04.2021г. на ответника.
В обстоятелствената част на заповедта е прието за установено, че на
15.04.2021г. около 20.50 часа в гр.Бургас, на бул.Никола Петков, до бл.51, в
посока към кръстовище с бул.Стефан Стамболов, жалбоподателят управлявал
собствен лек автомобил Пежо307 с рег.№******, като при извършена проверка в
22.01 часа е изпробван с техническо средство Дрегер дръг тест 5000 за употреба
на наркотични вещества, проба № 458, при което е отчетено „канабис-25“. При
тези обстоятелства АО издал оспорената заповед, с която наложил на оспорващия
принудителна административна мярка по чл.171 т.1 б.Б ЗДП – временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС, до решаване на въпроса за отговорността,
но за не повече от 18 месеца.
В жалбата се правят подробни доводи за липса на
материалноправни предпоставки за издаване на оспорената заповед. Иска се съдът
да отмени заповедта. Иска се присъждане на разноски. Сочат се доказателства.
Органът, издал оспорения акт, е представил е заверено
копие от преписката по приемане на оспорения акт. В придружителното писмо е изложил
немотивирано становище по същество, с което оспорва жалбата. Не сочи нови
доказателства.
Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 АПК, от лице, което е адресат
на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147 ал.1 АПК, поради което е процесуално
допустима.
За да се произнесе по така поставения за решаване спор
между страните съдът се запозна подробно със становищата им, събраните по
делото доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие
за установено следното.
Представен е препис от обжалвания акт - заповед за
прилагане на принудителна административна мярка
№ 21-0769-000765/16.04.2021г. на ответника, от който се установява
издаването ѝ. В заповедта е посочено, че същата е издадена въз основа на съставен
АУАН № АA788340/15.04.2021 г.
По делото е представен препис от посочения в заповедта АУАН, в които е описана идентична фактическа
обстановка с тази посочена в оспорената заповед. Представен е и талон за
изследване № 91486, чието връчване е удостоверено с подписа на С.. Приложен е и
препис от протокол № 37/15.04.2021г. за извършената с техническо средство
проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози, в който са
удостоверени действията на органите за контрол по извършването на проверката. Представена
е и справка нарушител/водач на името на С..
При така установените факти съдът прие следните правни изводи.
Оспорената ЗПАМ е издадена от компетентен орган предвид разпоредбата на
чл. 172, ал. 1 от ЗДП и представените по делото копия от заповед № 8121з-1524/09.12.2016
г. на министъра на вътрешните работи и заповед № 251з-209/18.01.2017 г. на
директора на ОДМВР Бургас. Не е налице основание за оспорване по чл.146 т.1 от АПК.
Оспорената заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма с
реквизитите, изискуеми по чл.59 ал.2 от АПК, включително изложение на фактическите
и правни основания за издаването ѝ. Не се установиха допуснати
процесуални нарушения при издаването на заповедта. Не са налице основания за
оспорване по чл.146 т.2 и 3 от АПК.
Материалният закон също е приложен правилно. Приложима правна норма в
случая е чл.171 т.1 б.Б от ЗДП, съгласно която принудителна административна
мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство“ се налага на водач, който управлява моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и
химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор,
или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта
чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични
вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично
лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с
техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да
даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца.
В случая са били осъществени изискуемите предпоставки – С. е бил спрян
за проверка от контролните органи докато е управлявал лек автомобил, т.е. в
качеството на водач на МПС. Надлежно е извършен тест за наркотични вещества в
кръвта на водача, като техническото средство е отчело такива. Тези
обстоятелства, съгласно цитираната законова разпоредба, е достатъчно основание
за налагане на оспорената принудителна административна мярка. Не е налице
основание за оспорване на административния акт по ч.146 т.4 от АПК.
Не могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателя, че отчетеното от
техническото средство наличие на наркотични вещества в кръвта на водача е само
индиция, подлежаща на допълнителна проверка по съответния ред. Тези разсъждения
имат своето основание, когато се касае за търсене на наказателна или
административнонаказателна отговорност от водача на МПС, но са неотносими към
разглеждания случай. Принудителните административни мерки по чл.171 от ЗДП
нямат характера на предвидена от закона санкция за допуснато неправомерно
поведение. Целта на налагането им е насочена към осигуряване на безопасността
на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения.
Затова и с оглед необходимостта от бързина при предприемане на мерките,
законодателят е предвидил различен, опростен ред за доказване на предпоставките
за прилагането им – достатъчно е техническото средство да отчете наличието на
алкохол или наркотични вещества в кръвта на водача.
Заповедта е насочена именно към отнемане възможността за управление на
моторни превозни средства от лицето, спрямо което надлежно са събрани данните
за наличие на наркотични вещества в кръвта. Затова мярката е наложена в
съответствие с целта на закона и при спазване изискванията за съразмерност по
чл.6 от АПК. Не е налице основание за оспорване по чл.146 т.5 от АПК.
Сумирайки изложеното съдът прие, че жалбата е неоснователна и не са
налице основания за оспорване на административния акт. На основание чл.172 ал.2
от АПК оспорването следва да се отхвърли.
Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
ОСПОРВАНЕТО на Г.В.С. ***, ЕГН:**********, със съдебен адрес *** 26, партер, оф.2, срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка № 21-0769-000765/16.04.2021г.
на полицейски инспектор в сектор ПП при ОДМВР Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ
: