№ 13312
гр. София, 31.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:В. В. А
при участието на секретаря С В. А.А
като разгледа докладваното от В. В. А Гражданско дело № 20221110154215
по описа за 2022 година
РЕШЕНИЕ
31.07.2023 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на десети юли през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. А
при секретаря С А.а, като разгледа докладваното от съдия В. А гр. дело № 54215/2022 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от „ТС“ ЕАД срещу В. Е. А., в която се твърди, че
ответникът бил потребител на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в гр.
......................., с аб. № 88393, като била доставена топлинна енергия, по договор за покупко-
продажба на топлинна енергия при общи условия. Поддържа, че е доставил топлинна
енергия на стойност 2772,29 лева за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., но ответникът
не я бил заплатил, поради което изпаднал в забава и дължал и обезщетение за забава върху
главница за топлинна енергия в размер на 466,82 лева за периода от 15.09.2019 г. до
28.10.2021 г. Излага съображения, че е предоставил и услугата дялово разпределение,
поради което ответникът му дължал сумата от 41,20 лева, представляващи припадаща се
част от цената на услугата дялово разпределение за периода 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г.,
както и сумата от 9,01 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
1
периода 01.12.2018 г. до 28.10.2021 г. Навежда довод, че е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение, но заповедта за изпълнение била връчена на длъжника при
условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което имал правен интерес от предявяване на иск за
установяване на вземанията. Иска да бъде признато за установено, че ответникът му дължи
претендираните суми, както и присъждането на деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, чрез
особения представител, като исковете се оспорват по основание и размер. Твърди, че между
страните да е налице облигационно отношение, въз основа на което ответникът да е бил
потребител на топлинна енергия през процесния период за процесния имот. Поддържа, че не
ставало ясно за кой месец каква сума се дължи и кога настъпва нейната изискуемост.
Посочва, че представеният от ищеца договор за извършване на индивидуално отчитане и
разпределение на ТЕ не бил сключен при спазването на чл. 63, ал. 1 от Наредбата за
топлоснабдяването. Излага съображения за неоснователност на претенцията за цена на
услугата за дялово разпределение, като счита, че същата се дължи от ищцовото дружество в
полза на дружеството, извършващо дялово разпределение. Прави възражение за изтекла
погасителна давност. Иска претенциите да бъдат отхвърлени.
Третото лице-помагач „Д“ ЕООД на страната на ищеца е представило писмени
доказателствени средства, като не е изразило становище по предявените искове.
Третото лице-помагач „ТС“ ЕООД на страната на ищеца е изразило становище, че не
то предоставя услугата дялово разпределение за процесния имот.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по
договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е
задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2. продавачът да е
доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на
определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през
релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54
от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б
ДР ЗЕ „Потребител на енергийни услуги“ е: краен клиент, който купува енергия или
природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му
с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици,
2
или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот,
дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот
е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на
който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й…
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия Дно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на
топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В
гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би
противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим
както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия,
съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.
Представено е удостоверение за наследници изх. № 222222/07.07.2017 г., като се
установява, че ЙС А.а е починала на 15.11.2008 г., като е оставила за наследник В. Е. Г (син
– арг. чл. 5, ал. 1 ЗН).
Приложен е Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 8, том I-1, рег. № 977,
нот. дело № 52/2021, като се установява, че 02.04.2021 г. В. Е. А. е продал на СГС недвижим
имот, находящ се в гр. ........................
От Нотариален акт за собственост на апартамент (жилище) по чл. 55 ЗПИНМ № 137,
том XXXI, нот. дело № 6137/1969 се установява, че Е В.ев А. и ЙС А.а са станали
собственици на недвижим имот, находящ се в гр. ....................
Представено е Удостоверение от ГИС-София изх. № 68-00-689/20.05.2013 г., като се
установява, че имот, находящ се в гр. ....................... и имот, находящ се в гр. ................... са
идентични.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че за процесния период ответника
действително е бил собственик на процесния имот, които е придобил по наследствена
сукцесия, а наследството е прието по смисъла на чл. 49 ЗН, тъй като с имота предмет на
наследственото правоприемство е извършена разпоредителна сделка – покупко-продажба.
С оглед представените по делото доказателства, съдът намира, че безспорно е
установено, че ответниците са собственици на процесния недвижим имот, поради което се
установява, че между страните е възникнало облигационно отношение по договор за
покупко-продажба на топлинна енергия.
3
Правното действие на сключения договор за продажба между ищеца и ответника
попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно
правоотношение е възникнало между търговец и физическо лице и за тях следва да се
прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е
търговска продажба, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление
(топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачите са физически лица. По това
гражданско (облигационно) правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни
задължения – да прехвърли правото на собственост върху описаните във фактурите стоки и
да предаде тяхното владение на купувачите, а за ответника – да заплати уговорената
продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет на договорите –
арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.
Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи условия – арг.
чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
Договорът за търговска продажба представлява консенсуален, двустранен и
комутативен договор, като при неговото сключване се пораждат правните последици, към
които са насочени насрещните волеизявления на страните. Предаването на вещите, предмет
на договора и заплащането на уговорената цена не се включва в неговия фактически състав,
а са в изпълнение на породените от него договорни задължения.
По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на
стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да възникне изискуемостта на
правното задължение за заплащане на продажната цена, продавачът трябва да изпълни
своето задължение за предаване на вещите, предмет на договорното правоотношение.
Тъй като между ищеца и ответника е установено наличието на валидно облигационно
отношение, то съдът намира, че спорът между страните се концентрира върху
обстоятелството дали е доставена топлинна енергия за процесния период, съответно на
каква стойност.
Приети и неоспорени са заключенията на СТЕ и ССчЕ. От заключението на СТЕ се
установява, че за процесния период е доставяна топлинна енергия за отопление на имот, БГВ
и сградна инсталация. Уточнено е, че за първия отоплителен сезон м.05.2018 г. до 04.2019 г.
топлинната енергия е начислена на базата на „служебен отчет“, поради неосигурен достъп, а
за останалата част от периода топлинната енергия е отчитана на базата на реален отчет за ТЕ
на имот и 1 бр. изправен водомер за топла вода – по отношение на БГВ. Вещото лице е
изяснило, че за периода м.05.2018 г. до м.04.2020 г. стойността на ползваната топлинна
енергия е в размер на 2768,58 лева.
От заключението на ССчЕ се изяснява, че за процесния период няма извършени
плащания, с които да са погасявани дължими суми. Вещото лице е посочило, че размера на
дължимата лихва за периода от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. е в размер на 21,10 лева.
Съдът, като извърши преценка на заключенията на СТЕ и ССчЕ, съобразно
правилото на чл. 202 ГПК намира, че следва да ги кредитира, тъй като са изготвени
обективно, компетентно и добросъвестно. Вещите лица са отговорили изчерпателно на
поставените задачи, както на въпросите поставени от страните в откритите съдебни
заседания, като по делото липсват доказателства, че експертите са заинтересовани от изхода
на правния спор или са недобросъвестни.
Необходимо е да се изясни, с оглед констатациите на вещото лице по СТЕ, че
топлинната енергия е начислена на базата на „служебен отчет“, поради неосигурен достъп,
че съгласно правилото на чл. 70, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 Г. за
топлоснабдяването (отм., но действаща през процесния период), всички клиенти са длъжни
да осигурят достъп до отоплителните тела и изводите за гореща вода в имота си на
4
представителите на топлопреносното предприятие и/или лицето по чл. 139б ЗЕ за отчитане
на показанията на уредите и водомерите за гореща вода и/или осъществяване на визуален
оглед на контролните приспособления към тях. Един път годишно се осигурява достъп за
контрол и в имотите на клиентите с монтирани уреди за дистанционен отчет. Редът за
отчитане на показанията на уредите на клиентите, неосигурили достъп до имотите си, се
урежда в общите условия на договорите по чл. 149, 149б и 150 ЗЕ. В правилото на чл. 13, ал.
1, т. 3 от Общите условия е предвидено, че клиентите в СЕС са длъжни да изберат лице/а от
етажната собственост, което да подписва протокол за неосигурен достъп в датите за отчет от
отделни Клиентите в СЕС. Следователно, за да е налице валидно удостоверяването, че не е
осигурен достъп от лица в сграда в ЕС, трябва да се представи протокол, подписано от
избраното от ЕС лице, което да удостоверява това обстоятелство. В случая по делото са
представени неоспорени протоколи за неосигурен достъп за процесния период (л. 101 в
кориците на делото), поради което, настоящият съдебен състав намира, че са спазени
изисквания на Наредбата и общите условия.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая дължимата сумата трябва да бъде
определена съобразно СТЕ, доколкото, като е необходимо да се изясни, че при
граматическото, систематично и телеологическо тълкуване на чл. 155 ЗЕ от значение при
претенцията за заплащане на топлинна енергия, релевантен е единствено размерът на реално
потребената топлинна енергия. Обстоятелството, че законодателят е предвидил няколко
различни способа за отчитане на топлинната енергия (един от който е и по реална месечна
консумация), не придават някакво значение на прогнозните сметки, доколкото самия закон
предвижда винаги поне една изравнителна сметка, която има за цел да ликвидира
отношенията между страните в облигационното отношение, като отчете реално потребеното
количество топлинна енергия. Въпреки това, съдът следва да отчете и факта на извършеното
плащане, което следва да се вземе предвид.
С оглед кредитираното заключение на СТЕ, съдът намира, че претенцията за
главницата за топлинна енергия е доказана пълно и главно до размера на 2768,58 лева, като
за разликата до пълния предявен размер на 2772,29 лева, претенцията следва да бъде
отхвърлена.
Въпреки това, ответникът е навел своевременно надлежно възражение за погасителна
давност, което следва да бъде разгледано.
Настоящото производство е образувано при условията на чл. 422 ГПК, поради което с
оглед уредената фикция в посочената норма, настоящият иск се счита предявен от
15.11.2021 г. – датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
При това положение с оглед приложение на нормите на чл. 115, б. „ж“ ЗЗД и чл. 116, б. „б“
ЗЗД от този момента давността се счита спряна и прекъсната. С оглед направеното
възражение за давност в случая следва да се приложи правилото за изтекла погасителна
давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, поради което всички вземания преди 30.08.2019 г. са
погасени по давност.
Съгласно задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения на
ОСГТК на ВКС, дадени в Тълкувателно решение № 3/2011 г. от 18.05.2012 г. , „понятието
„периодично плащане” по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на
повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви”…”Вземанията на
топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на
5
доставчици на комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието,
поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД и за тях се прилага
тригодишна давност”. Следователно при съобразяване на момента на подаване на исковата
молба и кратката тригодишна погасителна давност, следва, че всички вземания преди
15.11.2021 г. са погасени по давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 114 ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. В раздел „Заплащане на ТЕ” от ОУ, чл. 33, ал. 1 (одобрени с
Решение на ДКЕВР от 2016 г., приложими за процесния период, като същите са представени
по делото), клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия
по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 ОУ в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Тоест, вземанията за периода м.05.2018 г. до м.08.2018 г. (включително) са погасени по
давност за сумата от 163,78 лева. Следователно искът за главницата следва да бъде уважен за
сумата от 2604,80 лева за периода от м.09.2018 г. до м.04.2020 г., като за разликата до
пълния предявен размер от 2772,29 лева и за периода м.05.2018 г. до м.08.2018 г.
(включително) претенцията следва да бъде отхвърлена.
По отношение претенцията за припадащата се част от цената на услугата дялово
разпределение, съдът намира, че с оглед заключението на СТЕ и ССчЕ и представените от
третото лице-помагач писмени доказателствени средства безспорно е установено, че цената
на услугата се дължи, като за процесния период 01.10.2018 г. – 30.04.2020 г. същата е в
размер на 41,20 лв. И тук, по гореизложените съображения, следва да се уважи частично
възражението на ответника за изтекла погасителна давност за вземанията на ищеца за
цената на услугата за дялово разпределение, станали изискуеми преди 15.11.2018 са
погасени по давност. Тоест, сумата в размер на 2,17 лева за период м.10.2018 г. е погасена
по давност, поради което претенцията следва да се уважи за периода от м.11.2018 г. до
м.04.2020 г. за сумата от 39,03 лева. За пълнота трябва да се посочи, че размера на
погасената част от вземането е определено въз основа на чл. 162 ГПК, като броят месеци за
които е предоставена услугата е разделен на претендираната сума, за да се определи
аритметически цената на услугата за един месец, като в тази насока трябва да се отбележи и
факта, че предвид твърденията и при липса на други доказателства следва да се приеме, че
цената на услугата за всеки месец е една и съща, доколкото по никакъв начин не се променя
естеството на услугата или обема на предоставянето й.
Съгласно чл. 119 ЗЗД с погасяването на главното вземане се погасяват и
произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла.
Следователно, съдът приема, че са погасени по давност и лихвите за забава върху погасената
по давност главница за доставена и потребена топлинна енергия. По отношение режима на
забавата за дължими суми за топлинна енергия се прилагат Общите условия от 2016 г.,
одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал.4 от Общите
условия от 2016г., продавачът начислява лихва за забава само върху задълженията по чл. 32,
ал. 3 от същите общи условия, т.е. само върху сумите по изравнителните сметки, които
съгласно чл. 33, ал. 2 от общите условия следва да бъдат заплатени в 45-дневен срок от
изтичане на периода, за който се отнасят.
В раздел „Заплащане на ТЕ” от ОУ, чл. 33, ал. 1 (одобрени с Решение на ДКЕВР от
2016 г., приложими за процесния период, като същите са представени по делото), клиентите
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2
ОУ в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В случая по делото
липсват доказателства, че ответниците са изпълнили надлежно и своевременно
задълженията си, като с оглед клаузата от общите условия и предвид нормата на чл. 84, ал.
1, изр. 1 ЗЗД (въвеждаща принципа dies interpellat pro homine), следва да се направи извод, че
ответниците са изпаднали в забава, поради което дължат и обезщетение за забава в размер
на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ето защо и при приложение на нормата на чл. 162
6
ГПК, съдът намира, че претенцията следва да се уважи за сумата от 438,62 лева. Необходимо
е да се спомене, че в случая съдът е взел предвид и императивната норма на чл. 6 от Закона
за мерките и действията по време на извънредното положение (действаща за периода
13.03.2020 г. до 08.04.2020 г.), мораторна лихва в случая не се дължи за посочения период на
извънредното положение, като в тази насока съдът е взел предвид и размера на установената
от ССчЕ мораторна лихва, за периода на действие на разпоредбата на закона. Следователно
от посочената сума следва да се извади периода 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. за сумата от
21,10 лева. Следователно претенцията следва да бъде уважена за сумата от 417,52 лева за
периода от 15.09.2019 г. до 12.03.2020 г. и от 09.04.2020 до 28.10.2021 г., като за разликата
до пълния предявен размер от 466,82 лева и за периода от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г.
искът следва да бъде отхвърлен.
Съдът намира, че искът за мораторна лихва върху главницата за цената на услугата
дялово разпределение е неоснователен, тъй като в новелата на чл. 36, ал. 2 от Общите
условия е посочено, че редът и начинът на плащане на услугата „дялово разпределение“ се
определя от Продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата дялово
разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите. При граматическото,
систематическото и телеологическото тълкува на клаузата на общите условия, съобразно
правилото на чл. 20 ЗЗД, съдът достига до извод, че следва да са налице уреден ред и начин
за заплащане на услугата, което очевидно касае и въпросът с изпадането в забава, при
неточно изпълнение в темпорален аспект. При това положение, след като ищецът не е
доказал пълно и главно, че такъв ред и начин са предвидени, респ. че именно при спазването
му се дължи обезщетение за забава върху главницата за услугата дялово разпределение,
настоящият съдебен състав намира, че претенцията е неоснователната, тъй като е недоказана
– арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.
Неоснователни са твърденията на ответника във връзка със спазване на изискванията
за сключване на договора с ФДР. Същите касаят чужди облигационни отношения, поради
което с оглед принципна за относителното действие на облигационното отношение (арг. чл.
21, ал. 1 ЗЗД) не могат да се черпят възражения от чуждо облигационно отношение.
Не може да се приеме възражението на ответника, че ищеца не бил легитимиран да
претендира сумата за дяловото разпределение, а материалната легитимация била на трето
лице. В този смисъл изрично в чл. 36, ал. 1 от ОУ към процесния договор за покупко-
продажба на топлинна енергия е предвидено, че сумата е дължима на ищеца, а не на ФДР.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендират разноски
разполагат и двете страните.
Ищецът е поискал присъждането на деловодни разноски, като е доказал, че
действително е сторил такива, поради което и на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК,
във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП, съобразно уважената част от исковете,
следва да му се присъди сумата от 1080,33 лева, представляващи деловодни разноски и
юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното и заповедното производство.
Ответникът не е поискал присъждането на деловодни разноски и не е доказал, че
действително е сторил такива, поради което и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съобразно
отхвърлената част от претенциите, такива не следва да му се присъждат.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. Е. А., ЕГН: **********, с
7
адрес: гр. ......................., че дължи на „ТС“, ЕАД ЕИК: .................., със седалище и адрес на
управление: гр. ...................., на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, във
вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 2604,80
лева, представляващи цена на незаплатена топлинна енергия по договор за покупко-
продажба на топлинна енергия при общи условия за периода от м.09.2018 г. до м.04.2020 г.
за недвижим имот, находящ се в гр. ......................., с аб. № 88393, ведно със законната лихва
от 15.11.2021 г. (датата ма подаване на заявлението за издаването на заповед за изпълнение
до окончателното плащане), както и сумата от 39,03 лева, представляващи цена на услугата
дялово разпределение за периода от м.11.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва
от 15.11.2021 г. (датата ма подаване на заявлението за издаването на заповед за изпълнение
до окончателното плащане), както и сумата от 417,52 лева, представляваща мораторна
лихва върху главницата за цената на топлинната енергия за периода от 15.09.2019 г. до
12.03.2020 г. и от 09.04.2020 до 28.10.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ исковете за цената на
топлинната енергия за сумата над 2604,80 лева до пълния предявен размер от 2772,29
лева и за периода м.05.2018 г. до м.08.2018 г., както и за цената на услугата дялово
разпределение за сумата над 39,03 лева до пълния предявен размер от 41,20 лева за
периода м.10.2018 г. следва да бъде отхвърлен, както и иска за мораторна лихва върху
главницата за цената на топлинната енергия за сумата над 417,52 лева до пълния предявен
размер от 466,82 лева и за периода от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г., както и иска за
мораторна лихва върху главницата за цената на услугата дялово разпределение за сумата от
9,01 лева за периода от 01.12.2018 г. до 28.10.2021 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 24.11.2021 г. по ч. гр. д. № 65174/2021 г. по описа на СРС, II
Г. О., 156-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във
вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП В. Е. А., ЕГН: ********** да заплати на „ТС“, ЕАД ЕИК: ..................,
сумата от 1080,33 лева, представляващи деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение за първоинстанционното и заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трети лица-помагачи „Д“ ЕООД и
„ТС“ ЕООД на страната на ищеца „ТС“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните
с въззивна жалба пред Софийският градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8