Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
03.05.2019г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛИН МИХАЙЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ТОНЕВА
Мл. съдия ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
при секретаря
Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от съдия Тонева гр.дело № 4518 по
описа за 2018 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 318525 от 19.01.2018г. по гр.д. № 72923/2016г.
Софийски районен съд, 72 състав признал за установено по предявените от „Т.С.”
ЕАД, ЕИК*********, срещу К.Г.В., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата
1 089.55 лв. - за доставена от дружеството и ползвана топлинна енергия в
периода м. 05.2014г. - м. 04.2015г., сумата 95.53 лв. - лихва за забава за
периода 15.09.2015г. - 25.07.2016г., сумата 29.01 лв. - за дялово разпределение
за процесния период, и 4.00 лв. - лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода 15.09.2015г. -25.07.2016г., ведно със законната лихва
върху главниците от 19.09.2016г. до изплащане на вземанията, за които е
издадена заповед от 07.10.2016г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр.д. № 52975/2016г. на СРС, като отхвърлил
исковете за установяване вземането на ищеца за главница за сумата над 1 089.55
лв. до претендираните 1 894.76 лв., и за лихва за сумата над 95.53 лв. до
претендираните 202.31 лв. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да
заплати на ищеца сумата 236.95 лв. - разноски в исковото производство, и сумата
52.95 лв. - разноски в заповедното производство. Решението е постановено при
участието на „Т.с.” ЕООД, като трето лице помагач на страната на ищеца.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД, който го
обжалва в отхвърлителните му части с оплаквания за неправилност – неправилно
приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените
правила. При постановяване на решението първоинстанционният съд кредитирал
изцяло заключението на изготвената по делото СТЕ. Представените и приети по
делото доказателства, както и тези, които вещото лице взело предвид при
изготвяне на експертизата, били частни документи. Разпоредбите на ГПК и чл. 55 ТЗ установявали едно изключение от „това правило“ – редовно водените счетоводни
книги на търговеца можело да служат като доказателство в негова полза. Вещите
лица, като независими експерти, базирали заключенията си на проверка на всички
налични и относими документи на хартиен и електронен носител и извършвали
проверка дали оспорените документи отговарят на действителното фактическо
положение. От приетите по делото изравнителни сметки за процесния период, както
и от заключението на СТЕ било видно, че потреблението за топла вода било
определено по показанията на водомер за топла вода, независимо какво
потребление е заявено от потребителя. Още повече че по делото не се спорело, а
и не се сочели доказателства да е заявено потребление, различно от посоченото
от вещото лице – топлотехник. Освен това
липсвали и данни за извършена рекламация в срока по чл. 70, ал. 6 от
Наредбата за топлоснабдяването. Поради това моли съда да отмени първоинстанционното
решение в атакуваните части, вкл. в частта за разноските и вместо него
постанови друго, с което да уважи изцяло исковете за главница за топлинна
енергия и за лихви за забава върху тази главница. Претендира разноски и
юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Прави евентуално
възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК на претендирано от
насрещната страна адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна К.Г.В. не е депозирал отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК и не взема становище по жалбата.
Третото лице помагач на ищеца – „Т.С.“ ЕООД, не взема становище по жалбата.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна,
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като
въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235,
ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира
следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове:
- с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата 1 894.76
лв. - главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия в периода м.
05.2014г. – м. 04.2015г. в топлоснабден имот на адрес: гр. София, ж.к. „*********,
аб. № 222483;
- с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата
202.31 лв. - лихва за забава в плащането на главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2014г. – 25.07.2016г.;
- с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата
29.01 лв. – главница за дялово разпределение, и
- с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата
4.00 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение.
Претендирана е и законната лихва върху главниците от подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК - 19.09.2016г., до окончателното плащане. За сумите е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр.д. №
52975/2016г. на СРС, 72 състав.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния
закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г.,
ОСГТК на ВКС).
Предмет на въззивна проверка е първоинстанционното решение в частите, с
които исковете за главница за топлинна енергия и за лихви забава върху тази
главница са отхвърлени.
Атакуваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваните части. Възражението
на длъжника срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК за исковите суми е постъпило в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, а
установителните искове по чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени в срока по чл. 415,
ал. 1 (сега ал. 4) ГПК и исковете са допустими. Настоящият състав намира, че
при постановяване на решението в атакуваните части не е допуснато нарушение на
императивни материалноправни норми, а с оглед оплакванията в жалбата е правилно
по следните съображения:
Не е било спорно, че ответникът, като собственик на процесния топлоснабден
имот, е клиент на топлинна енергия за битови нужди.
От приетото в първоинстанционното производство заключение
на СТЕ се установява: В процесния период за апартамент № 20 на процесния адрес
са начислявани: суми за ТЕ за отопление на имот – въз основа на реален отчет на
ИРРО на 2 отоплителни тела, и за щранг-лира в банята, в съответствие с
изискванията на Наредба № 16-334; Суми за ТЕ от сградна
инсталация, която е правилно начислявана въз основа на отопляемия обем на имота
по проект от 156 куб. м; Суми за ТЕ за БГВ, която е начислявана на база 2 бр.
потребители, поради липса на узаконен водомер за топла вода в имота.
Видно от приетия и неоспорен документ за отчет, за
процесния апартамент № 20 е посочено 1 лице.
С оглед така установеното, правилно районният съд е
приел, че сумите за ТЕ за БГВ са неправилно начислявани. От ищеца, чиято е
доказателствената тежест, не са ангажирани доказателства на какво основание сумите
за топла вода са начислявани на база двама потребители, след като в отчета на ФДР
е посочен един потребител. Поради това СРС е приел, че суми за топла вода се
дължат за един потребител, и съобразно заключението на СТЕ е уважил иска за
главницата до размер от 1 089.55 лв.
Във въззивната жалба няма наведени доводи във връзка с
правилността на така формирания извод в атакуваното решение. Районният съд не е
възприел изцяло заключението на СТЕ, а правилно го е ценил съвкупно с приетия
документ за отчет; По делото не е допускано изслушване на счетоводна
експертиза, а въззивникът - ищец, чиято е доказателствената тежест, не е
установил счетоводните му книги да са редовно водени; Противно на поддържаното
в жалбата, потреблението за топла вода в имота не е начислявано по показания на
водомер, а на база брой потребители поради липса на узаконен водомер. Не са ангажирани
каквито и да било доказателства дяловото разпределение за процесния период да е
било връчено на потребителя, поради което неоснователен е и доводът във връзка
с липсата на подадена рекламация по реда на чл. 70, ал. 6 от Наредбата за
топлоснабдяването.
По тези съображения въззивният съд намира, че предявеният
иск за главница за топлинна енергия правилно е уважен от районния съд до размер
от 1 089.55 лв. Първоинстанционното решение в тази част е правилно и
следва да бъде потвърдено. В жалбата не са наведени никакви доводи във връзка с
акцесорния иск за лихви за забава, поради което и съобразно чл. 269 ГПК
въззивният съд следва да потвърди решението и в тази част.
При този изход, разноски за настоящата инстанция на
въззивника не се следват, а от въззиваемия не се претендират, поради което
съдът не се произнася по разноските.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 318525 от 19.01.2018г., постановено по гр.д. № 72923/2016г. на
Софийски районен съд, 72 състав в обжалваните отхвърлителни части.
В необжалваните части решение № 318525 от 19.01.2018г., постановено по
гр.д. № 72923/2016г. на Софийски районен съд, 72 състав е влязло в сила.
Настоящото въззивно решение е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД,
като трето лице помагач на страната на ищеца-въззивник „Т.С.” ЕАД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.
280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.