№ 437
гр. Варна, 28.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в заседание при закрити врати на двадесет и
седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Търговско дело №
20243100900183 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по глава 39 от ТЗ.
Образувано е по молба на „ТРЪКПОЙНТ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Бяла мура“ № 7А, срещу
„ИНПЕ ТРАНСПОРТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Ян Хунияди“ № 31, ет. 1, ап. 102, за откриване на
производство по несъстоятелност.
Постъпилата молба е с правно основание чл. 625 ТЗ, вр. чл. 608 ТЗ, вр.
чл. 742 ТЗ. Излага се, че между молителя и ответника е сключен договор за
предоставяне на услуги от 01.04.2018г., който по твърдения на молителя
представлява субективна търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 1 ТЗ. По
силата на процесния договор ответникът се задължил спрямо молителя да му
заплаща възнаграждение на всяко тримесечие, като за плащането се издавала
фактура. Сочи, че към датата на депозиране на настоящата молба ответното
дружество не заплатило сума в размер на 1440,00 лева, представляваща
задължение за предоставени услуги по пакет „Corporate” за периода 03.2024 г.
до 05.2024 г., обективирано във фактура № 01000004268/01.03.2024 г., с падеж
– 08.03.2024 г. С посочените неизплатени задължения молителят обосновава
активната си процесуална легитимация, като поддържа кумулативно
състояние на неплатежоспособност и свръхзадълженост на ответното
дружество. Отправя искане за уважаване на молбата.
В съдебно заседание молбата се поддържа. Претендират се разноски за
държавна такса и заплатени депозити за съдебно-счетоводна експертиза.
С Определение № 686/21.05.2024 г. на основание чл. 629, ал. 5 ТЗ като
присъединен кредитор по настоящото дело е конституиран въз основа на
1
негова изрична молба в тази насока кредитора „КОМПАНИ ФРАНСЕЗ
Д‘АСЮРАНС ПУР ЛЬО КОМЕРС ЕКСТЕРИОР“ СА /за краткост – КОФАС/,
регистрирано в Търговски съд на Нантер, Франция, под № *********, със
седалище и адрес на управление: Франция, Боа-Коломб 92270, пл. Кост е
Белонт № 1. Присъединеният кредитор излага, че предявява вземанията си на
основание сключен с „ЕКО БЪЛГАРИЯ“ ЕАД застрахователен договор №
********* с период на действие – 01.10.2022 г. до 30.09.2023 г., за изплащане
на застрахователно обезщетение в случай на неплащане на парично
задължение към застрахования.
В открито съдебно заседание „КОМПАНИ ФРАНСЕЗ Д‘АСЮРАНС
ПУР ЛЬО КОМЕРС ЕКСТЕРИОР“ СА, редовно уведомен по реда на чл. 56,
ал. 2 ГПК, не изпраща представител. Депозирана е молба вх. №
23911/27.09.2024 г., с която е отправено искане за даване ход на делото,
изразява становище по съдебно-счетоводната експертиза, както и по
същество.
С Определение № 842/21.06.2024 г. на основание чл. 629, ал. 5 ТЗ като
присъединени кредитори по настоящото дело са конституирани
„УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК *********, гр. София и „СКАНИЯ
ФАЙНАНС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, с. Герман.
С молба вх. № 14159/05.06.2024 г. молителят „УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК“ АД предявява вземанията си по сключен с ответника договор за
банков револвиращ кредит № 00234/750/28.02.2022 г. и сключени по него
анекси, с който била предоставена на кредитополучателя сумата от 575000,00
лева, с краен срок за погасяване 30.06.2028 г., съгласно анекс № 2/23.10.2023 г.
по одобрен от страните погасителен план. Молителят сочи, че по сключения
договор били наложени обезпечителни мерки, състоящи се в залог върху
вземания и солидарно отговорни лица. Поради непогасяване на задълженията
по договора молителят обективира процесуалната си легитимация за
настоящото производство, като сочи дължимост на сумата от 569591,81 лева,
от които падежирали и изискуеми суми в размер на 38591,81 лева. Отправя
еднопосочно с останалите кредитори искане за откриване на производство по
несъстоятелност и обявяване на длъжника за неплатежоспособен, съответно –
свръхзадължен.
В открито съдебно заседание молителят „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“
АД, редовно уведомен по чл. 56, ал.2 ГПК, представлява се от юриск. М. С.,
която поддържа становището в молбата. Претендира присъждане на разноски.
С молба вх. № 14450/07.06.2024 г. е отправено искане за
присъединяване на кредитора „СКАНИЯ ФАЙНАНС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД по
реда на чл. 629, ал. 5 ТЗ. Молителят сочи, че с ответника били сключени
договор за финансов лизинг с реф. № 49-03231/02.02.2023 г., реф. № 49-
03232/02.02.2023 г. и реф. № 49-03234/24.02.2023 г., по които
представляващият ответното дружество П. Д. се задължил солидарно.
Поддържа искане за обявяване неплатежоспособността, съответно
свръхзадължеността на ответното дружество.
В открито съдебно заседание, кредиторът „СКАНИЯ ФАЙНАНС
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, редовно призован, не изпраща представител.
Ответникът депозира молба вх. № 11487/07.05.2024 г., в която излага
становище за основателност на първоначалната молба с основание чл. 625 ТЗ.
Съдът, като взе предвид събраните и проверени по делото доказателства
2
в тяхната съвкупност и приложимата законова уредба, прие за установено
следното от фактическа страна:
По делото е представен Договор за предоставяне на услуги от
01.04.2018 г., сключен между „ТРЪКПОЙНТ“ ЕООД и ответното дружество,
по който последното се задължило да заплаща възнаграждение на
изпълнителя на всяко тримесечие, като общият размер на задълженията на
ответника към кредитора възлизат по твърдения в исковата молба на 1440,00
лева, представляваща задължение за предоставени услуги по пакет
„Corporate” за периода 03.2024 г. до 05.2024 г., обективирано във фактура №
01000004268/01.03.2024 г., с падеж – 08.03.2024 г. Видно от изходящата от
ответника молба, описаното задължение е изрично признато.
Представен е застрахователен договор № ********* /л. 55-77 от делото/,
съгласно който застрахователят КОФАС се задължил да предоставя на
застрахования „ЕКО БЪЛГАРИЯ“ ЕАД кредитно покритие и услуги по
отношение на продажбите, които последният реализира във връзка със
застрахованата търговска дейност. Съгласно твърденията на КОФАС,
ответното дружество не изпълнило задълженията си за плащане по отделни
фактури към застрахованото лице, дължими по договор за издаване и
използване на ЕКО карти № 001562/10.04.2023 г. между „ЕКО БЪЛГАРИЯ“
ЕАД и ответното дружество за доставка на горива, стоки и услуги и
използване на ЕКО карта съгласно договора. За вземането на застрахования
била издадена фактура № **********/31.07.2023 г. за сумата от 53928,17 лева
/л. 93 от делото – гръб до л. 96/, видно от искане за изплащане на
застрахователно обезщетение от 12.02.2024 г. /л. 76 от делото – гръб/, с падеж
31.08.2023 г. По цитираната фактура била изплатена сумата от 10000,00 лева
на 30.10.2023 г., 0,15 лева на 21.08.2023 г., както и 04.07.2024 г. в размер на
10,36 лева, като останалата дължима сума възлиза на 43917,66 лева. В
допълнение, молителят излага, че на 18.04.2024 г. заплатил на „ЕКО
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД по силата на посочения застрахователен договор сумата от
39535,35 лева, за което представя доказателства по делото с извлечение от
банков превод /л. 79/. По делото е приложено и суброгационно писмо, видно
от което застрахованият „ЕКО БЪЛГАРИЯ“ ЕАД потвърждава получаване на
застрахователно обезщетение в размер на 39535,35 лева, с което кредиторът
КОФАС се е суброгирал в правата на застрахованото лице, на осн. чл. 410, ал.
1, т. 1 КЗ.
По отношение на кредитора „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД е приложен
по делото Договор за банков револвиращ кредит № 00234/750/28.02.2022 г.,
изменен и допълнен с Анекс № 1/22.02.2023 г. и Анекс № 2/23.10.2023 г., с
който банката се задължила да предостави на кредитополучателя сумата от
575000,00 лева, съгласно т. 2 от договора, с краен срок за погасяване на
главницата – 28.02.2023 г. Установява се по делото, че с Анекс № 1/22.02.2023
г. бил изменен крайният срок за погасяване на главницата до 28.02.2024 г.,
както и падеж на лихви по дълга. С Анекс № 2/23.10.2023 г. повторно бил
изменен крайният срок за погасяване на главницата до 30.06.2028 г., като,
считано от 20.02.2024 г. били уговорени петдесет и една вноски за
погасяването й в размер на 11000,00 лева всяка, дължими до 20-то число на
всеки календарен месец, както и последна изравнителна вноска в размер на
14000,00 лева, дължима на 30.06.2028 г. Приложени са извлечения от
счетоводните книги на банката досежно размера на задължението.
Представени са и писмени доказателства за предприет от банката опит за
доброволно уреждане на спора. По сключения договор били наложени
3
обезпечителни мерки, състоящи се в залог върху вземания и солидарно
задължаване към главния дълг от П. Й. Д. – управител на „ИНТЕ
ТРАНСПОРТ“ ООД, както и от „ИНПЕ ЛОГИСТИК“ ЕООД. По договора не
били извършени плащания от страна на задължените лица, с което се
обосновава извод за наличие на правен интерес от откриване на производство
по несъстоятелност и обявяване на ответника в неплатежоспособност,
съответно – свръхзадълженост.
Присъединеният кредитор „СКАНИЯ ФАЙНАНС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД
представя по делото три броя договори за финансов лизинг с реф. № 49-
03231/02.02.2023 г., реф. № 49-03232/02.02.2023 г. и реф. № 49-
03234/24.02.2023 г., сключени с ответното дружество, по които
представляващият последното П. Д. се задължил солидарно. Предмет на
цитираните договори било предоставянето за ползване под формата на
финансов лизинг на следните движими вещи:
1. Влекач модел ***, шаси № ****, двигател № ***, рег. № ***
2. Влекач модел ***, шаси № **, двигател № **, рег. № **
3. Влекач модел ***, шаси № ***, двигател № **, рег. № **
4. Влекач модел ***, шаси № **, двигател № **, рег. № **
5. Влекач модел ***, шаси № ***, двигател № **, рег. № **
6. Влекач модел ***, шаси № **, двигател № **, рег. № **
7. Влекач модел ***, шаси № **, двигател № **, рег. № **
Гореописаните МПС били върнати доброволно от лизингополучателя на
25.03.2024 г. На 02.04.2024 г. между молителя, ответника и солидарния
длъжник П. Д. била сключена спогодба с нотариална заверка на подписите за
прекратяване на договорите /л. 224/, като било прието, че при продажба от
страна на кредитора на описаните МПС и в случай че продажната цена не е
достатъчна за погасяване на общия размер на всички дължими от ответника
суми, то последният ще дължи разликата между продажната цена и
дължимата сума по всеки договор. Кредиторът сочи, че на 04.04.2024 г. №
24.23.005 /л. 227-234/ е сключен договор за покупко-продажба на процесните
МПС, като договорената цена за всеки от тях била в размер на 84960,50 евро
без ДДС, като представя по делото фактури за продадените превозни средства
/л. 235-238/. Следователно, молителят обосновава задължения, възникнали по
трите договора с ответното дружество, в общ размер на 38793,11 евро.
Съгласно служебно изискана справка от съда до ОД на МВР – Варна,
сектор „Пътна полиция“, ответното дружество притежава към 13.05.2024 г. 15
броя МПС.
От издадената справка за периода от 01.01.1991 г. до 07.05.2024 г. от
Агенция по вписванията /л. 352/ се установява съобразно последното вписване
по партидата на „ИНПЕ ТРАНСПОРТ“ ООД, че дружеството притежава
недвижими имоти, като по партидата на дружествата са вписвани запори
върху имущество и банкови сметки на ответника.
Видно от служебно изисканата справка от КЧСИ, по делото се
установява, че са образувани 4 изпълнителни дела за принудително
изпълнение на задължения от частен характер срещу ответното дружество
към 15.05.2024 г.
Съгласно предоставената информация от ТД на НАП – Варна спрямо
„ИНПЕ ТРАНСПОРТ“ ООД са налице данни към 16.05.2024 г. /дата на
4
справката/ за публични задължения на ответното дружество, възлизащи на
обща стойност от 1439892,62 лева, поради което е образувано изп. д. №
*********/2023 г. по описа на публичен изпълнител Д. И., по което са
наложени обезпечителни мерки върху имуществото на длъжника.
Съобразно приетото по делото заключение по изготвената съдебно-
счетоводна експертиза, се установява, че с оглед последните налични
балансови данни от 31.12.2022 г. на ответника не може да се установи дали
фактурата е осчетоводена от дружеството, тъй като задължението по нея е
възникнало след 01.01.2023 г. Посочва се в заключението, че съобразно
представените справки от НАП и извършената въз основа на СУ справка при
Община Варна, публичните задължения на ответника възлизат към 16.05.2024
г. на 1 439 892,62 лв, в това число 1 339 301,99 лв. главници и 100 590,63 лв.
лихви към 16.05.2024 г. ССЕ изчисли лихви до датата на ССЕ 46 924,68 лв.,
т.е. общият размер на вземанията на кредитора НАП към 15.08.2024 г. е 1 486
817,30 лв. Видно от справката, описаните задължения са формирани
вследствие подадени от ДЗЛ декларации, с които са отчетени осигурителни
(съгл. декларации обр. 6) за периода 01.2023-04.2024 г.; данъчни задължения
по ЗДДС за данъчни периоди 03.2023-03.2024 г. и ЗКПО за 2022 г., данък
върху изплатени дивиденти за 3 тримесечие на 2023 г., както и разноски на
НАП за оценки през 04/2024 г. Установява се, че за принудителното събиране
на публичните вземания е образувано ИД № *********/2023 г. при публичен
изпълнител на НАП, като са наложени обезпечителни мерки върху движимо и
недвижимо имущество на длъжника (л. 389 и сл.). Не са представени справки,
от които да могат да се извлекат данни за датите на последни плащания на
публични задължения. От анализа на представените от НАП данъчни
регистри - Справка за задължения на осигурител по Декларация обр. 6 и
Справка за общите задължения по ЕИК на молителя, актуални към 16.05.2024
г. се установява, че най-рано възникнали, необслужвани публични задължения
са тези по Декларация обр. 6 № 030022301866555/27.02.2023 г. с падеж
27.02.2023 г., дължими върху трудовите възнаграждения за м. януари 2023 г.
на наетите лица. Вещото лице посочва задължения към Община Варна в
размер на 19,40 лева – данък МПС за сумата от 19,08 лева и 0,32 лева лихва.
Общо всички публични задължения на ответника са на стойност 1486836,70
лева.
Съобразно заключението, размерът на задълженията на длъжника към
„ТРЪКПОЙНТ“ ЕООД възлиза на 1440,00 лева главница и 92,38 лева законна
лихва, считано от датата на издаване на фактура № **********/01.03.2024 г.,
или общо 1532,38 лева.
По отношение на „КОМПАНИ ФРАНСЕЗ Д‘АСЮРАНС ПУР ЛЬО
КОМЕРС ЕКСТЕРИОР“ СА вещото лице посочва, че задължението на
ответното дружество възлиза на 39535,35 лева, тъй като кредиторът е
заплатил посочената сума на „ЕКО БЪЛГАРИЯ“ ЕАД. Уточнено е още, че
„ЕКО БЪЛГАРИЯ“ ЕАД остава кредитор до размера на незаплатената сума по
фактура № **********/31.07.2023 г. за сумата от 4382,31 лева. В експертизата
е изчислен размерът на дължимата законна лихва по посочената фактура за
периода от 31.08.2023 г. до 15.08.2024 г. в общ размер на 6013,96 лева, от която
сума 1809,22 лева е размерът на лихвата по вземането на КОФАС, с което
общото вземане е на стойност от 41344,57 лева, а това на „ЕКО БЪЛГАРИЯ“
ЕАД – 4204,74 лева.
Досежно кредитора „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД и съгласно
5
представените по делото доказателства, вещото лице посочва, че са
извършвани погашения по приложения по делото Договор за банков
револвиращ кредит № 00234/750/28.02.2022 г., които не са извършени със
средства на ответната страна, а с такива на „ИНПЕ ЛОГИСТИК“ ЕООД, в
размер на 9399,05 лева. Последното погашение със средства на длъжника е от
27.07.2023 г. за сумата от 1199,03 лева, като всички останали погашения са
извършвани отново чрез свързаното с ответника лице „ИНПЕ ЛОГИСТИК“
ЕООД, в размер на общо 21603,45 лева. По кредита не са извършвани
погашения, считано от вноските с падеж 20.03.2024 г. Към датата на молбата
от УКБ са налице падежирали 3 броя месечни погасителни вноски за главница
и договорни лихви, с настъпил падеж на 20.03.2024 г., 20.04.2024 г. и
20.05.2024 г., които изцяло не са издължени, като в банковите регистри са
начислени и наказателни лихви за просрочие. Съгласно експертизата, общото
задължение на ответника към банката възлиза на 576345,98 лева.
По отношение на присъединения кредитор „СКАНИЯ ФАЙНАНС
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и сключените с ответника договори за финансов лизинг с
реф. № 49-03231/02.02.2023 г., реф. № 49-03232/02.02.2023 г. и реф. № 49-
03234/24.02.2023 г., вещото лице посочва, че дължимите суми са формирани,
както следва: 10 699,32 лева (5 470,46 евро) - остатъчна главница към
04.04.2024 г. по лизингов договор реф. № 49-03231; 27 853,16 лева (14 241,09
евро) - остатъчна главница към 04.04.2024 г. по лизингов договор реф. № 49-
03232; 37 320,32 лева (19 081,58 евро) - остатъчна главница към 04.04.2024 г.
по лизингов договор реф. № 49-03234, или общо 75 872,80 лв (38 793,12 евро).
Съгласно изчисленията в ССчЕ законната лихва върху посочената главница за
периода от 04.04.2024 г. до 15.08.2024 г. е в размер на 3879 лева, с което
общото задължение на ответника възлиза на 79751,80 лева.
В експертизата е посочено, в допълнение, наличието на задължения по
договор за счетоводни услуги от 2015 г. към СП „Поликонсулт“ ООД, по който
са издадени фактури в периода от 01.01.2023 г. до 25.09.2023 г. с дължими
суми по тях общо на 5877,60 лева, както и сумата от 818,82 лева – законна
лихва върху главницата, или общо 6696,42 лева.
Вещото лице е констатирало с оглед представената по делото справка
от КЧСИ, че ответникът е задължено лице спрямо взискателя „ОЙЛКАРТ“
ЕООД по изп. д. № 20247340400750, като дължимата главница по него е в
размер на 97791,50 лева /50000,00 евро/, по силата на договор от 20.01.2020 г.,
сключен между страните за работа с DKV карти - за заплащане на горива и
такси по транспортна дейност и издадени в тази връзка, незаплатени към
датата на изготвяне на ССчЕ фактури. Последно плащане към „ОЙЛКАРТ“
ЕООД от длъжника е извършено на 06.03.2024 г., след която дата не са
налични погашения. Вещото лице посочва в табличен вид, че общото
задължение към „ОЙЛКАРТ“ ЕООД възлиза на 1 859 194,62 лева.
В експертизата е изложено, че до 31.12.2022 г. краткотрайните активи
на ответника са надвишавали текущите му задължения с 915 000 лева, от което
вещото лице обосновава във висока степен извод, че дружеството е
разполагало с достатъчно активи да изпълнява паричните си задължения по
търговски и публични плащания. През 2023 г. експертът сочи, че се наблюдава
промяна в това състояние с тенденция в увеличението на задълженията, без да
са налице активи и източници на активи за погасяването им. Към датата на
изготвянето на ССчЕ се наблюдавал съществен ръст в превишението на
задълженията над активите, като не било известно дали в действителност
6
дружеството към настоящия момент разполага с активите по баланса от 2022
г. водени в регистрите му, какво е състоянието им и актуалната им оценка.
Изрично е посочено в заключението, че с оглед липсата на счетоводни данни
не може да се установи коя е конкретната дата на спиране на плащанията от
ответното дружество. По съображения на вещото лице, най-ранното публично
задължение е възникнало на 27.02.2023 г. по Декларация обр. 6 №
030022301866555/27.02.2023 г., с което е посочено, че най-рано от посочената
дата ответникът е спрял плащанията си по публичните си задължения. По
отношение на частните си задължения, вещото лице сочи, че най-рано
възникналите необслужвани търговски задължения към известните
кредитори, са тези към „Поликонсулт" ООД по фактура за счетоводно
обслужване №1-6155/30.06.2023 г. на стойност 1 870,80 лв. Следователно,
дружеството е спряло плащанията си за публични задължения на 27.02.2023 г.
Вещото лице излага липса на данни за наличности на парични средства
към датата на изготвяне на заключението, както и липса на данни за налични
вземания на ответника към трети лица. Прави извод, че към 31.12.2019 г.
дружеството се е намирало в затруднено финансово състояние, задълбочило се
през 2020 г. като текущите му активи не са били достатъчни за покриване на
задълженията, без да е налице декапитализация. Към 31.12.2022г. това
състояние е преодоляно, като стойността на текущите активи на дружеството
покрива тази на текущите задължения, но същевременно задлъжнялостта
нараства почти двойно спрямо предходния период, което обуславя и високата
степен на зависимост от кредитори. През 2022 г. дружеството е извършвало
дейност и реализирало печалба (242000 лева), която експертът счита за
недостатъчна за покриване на текущите задължения (2000000,00 лева) и общо
задълженията (почти 9000000 лева). От началото на 2023 г. се наблюдавал
темп на увеличение на публичните задължения, както и на търговските
задължения, включително спиране на плащанията към отделни кредитори,
като и до момента не са обслужвани падежирали към 27.02.2023 г. данъчни и
осигурителни задължения. Видно е, че е налице висока степен на финансиране
с привлечен капитал (заеми от банки и търговски контрагенти), за които
задължения не са налице достатъчно източници за покриването им. Към
31.12.2022 г. задълженията на дружеството са 13 пъти по-големи от
собствения му капитал, т.е. дружеството е в състояние на висока степен на
зависимост от кредиторите си. Експертът обосновава извод, че всички активи
на дружеството не са достатъчни за покриване на всички задължения.
Разликата между стойността на активи и задължения по ССЕ е отрицателна
величина, а общата стойност на задълженията на ответника възлизат съгласно
ССчЕ на 4081892,97 лева – публични и търговски задължения. Вещото лице
излага също, че са налице данни към 31.12.2022 г. за неизплатени трудови
възнаграждения, като липсват данни за тяхната дължимост към датата на
изготвяне на заключението.
По въпрос № 8 от ССчЕ е изложено, че ответникът не разполага с
приходи от текуща дейност, достатъчни за покриване на съществуващите му
към момента и новосформираните задължения. Не са налице и данни за
източници на бъдещи приходи, които да са достатъчни за удовлетворяване на
всички кредитори, с което се установява липсата на достатъчно имущество за
удовлетворяване вземанията на кредиторите. Предвид липсата на актуални
счетоводни данни, вещото лице излага косвени съображения за липсата на
данни за съществуващи потенциални източници на приходи, печалби и
средства за покриване на съществуващите и нововъзникващите задължения.
7
Посочени са в експертизата образувани изпълнителни дела срещу ответника,
като в табличен вид са изложени дължимите суми по тях по размер, основание
и падеж. Не са отразени наличности на свободни парични средства.
В т.6 от заключението на вещото лице са посочени относимите
коефициенти към финансовото състояние на предприятието на длъжника за
периода 2015г. до 15.08.2024г.
Вещото лице определя разходите за издръжка на масата на
несъстоятелността за период от 6 месеца в размер на 12 000лв., като сочи, че в
хода на експертизата не са установени данни относно разполагаеми парични
средства и други бързоликвидни активи, с които дружеството би могло да
покрие посочените разноски.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
На основание чл. 607а ТЗ, производство по несъстоятелност се
открива за търговец, който е неплатежоспособен, както и при
свръхзадълженост на дружество с ограничена отговорност, акционерно
дружество или командитно дружество с акции. То се инициира, съгласно
чл.625 ТЗ, по подадена до съда писмена молба от длъжника, съответно от
ликвидатора, или от кредитор на длъжника по търговска сделка, както и от
Националната агенция за приходите за публичноправно задължение към
държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника, или
задължение по частно държавно вземане.
В нормата на чл.608, ал.1 ТЗ е дефинирано понятието
неплатежоспособност, като е регламентирано, че неплатежоспособен е
търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо задължение, породено
от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната
действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и
разваляне, или публичноправно задължение към държавата и общините,
свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно
вземане.
За да се приеме, че е налице неплатежоспособност, следва да се
установи, че невъзможността на търговеца да покрие свои изискуеми
задължения от вида на посочените, е обективно състояние, което стои извън
волята на задълженото лице и е различна от съзнателното фактическо
бездействие на длъжника да изпълни конкретно парично задължение към
кредитор, както и че тази невъзможност представлява трайно състояние за
търговеца. Извод за това дали е налице неплатежоспособност се прави при
изследване на цялостното икономическо състояние на длъжника, посредством
коефициентите на ликвидност, събираемост и финансова автономност, в това
число и дали той притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да може
да погасява своите краткосрочни, съответно текущи задължения.
Съобразно чл.742, ал.1 ТЗ, търговското дружество е свръхзадължено,
ако неговото имущество не е достатъчно, за да покрие паричните му
задължения. Свръхзадължеността е специално основание за откриване на
производство по несъстоятелност, приложимо за капиталовите търговски
дружества, каквото е молителят.
С решение №201/11.12.2014г. по т.д. №659/2014г. на ВКС, I т.о., е
разяснено, че двете основания за откриване на производството по
несъстоятелност – неплатежоспособност и свръхзадълженост, са
8
самостоятелни. Могат да бъдат предявени в условията на кумулативност, или
евентуалност. Възможно е откриване на производство по несъстоятелност и
на двете основания, ако съвпада началната дата. Ако свръхзадължеността
предхожда момента на настъпване на неплатежоспособност, от значение е
дали състоянието на свръхзадължеността продължава да съществува и към
момента на постановяване на решението. При наличието на предпоставките и
на двете, ще бъде съобразена по-ранната дата, ако съответното състояние е
налице и към момента на постановяване на решението.
От събраните и неоспорени от ответника по делото доказателства съдът
формира извода, че молбата за откриване на производство по несъстоятелност
е подадена от легитимирано лице по смисъла на чл.625 ТЗ, а именно от
кредитор на ответното дружество по твърдяната в сезиралата съда молба
търговска сделка. До същият извод съдът достига и досежно присъединените
кредитори по реда на чл. 629, ал. 5 ТЗ. В тази връзка настоящият съдебен
състав съобразява представените и описани по-горе писмени доказателства и
приетото, неоспорено и кредитирано от съда като обективно и компетентно
дадено заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза.
Налице са към датата на изготвяне на заключението на експерта
изискуеми задължения към ищеца по чл.608, ал.1, т.1 и т.2 ТЗ в общ размер
4 081 892,97 лева. Според презумпцията, предвидена в чл.608, ал.3 ТЗ,
неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията
си по някое от групите вземания, изброени в чл.608, ал.1, т.1, 2 и 3 ТЗ. В
настоящият случай длъжникът признава молбата, към датата на подаване на
молбата длъжникът е спрял плащанията към молителите - кредитори по
търговски сделки, както и публичноправни задължения към държавата,
поради което на основание чл.608, ал.3 ТЗ, при липса на оборване на
законовата презумпция, съдът приема, че е налице състояние на
неплатежоспособност по отношение на длъжника.
На следващо място, съдът при преценка състоянието на
неплатежоспособност изследва показателите за рентабилност, ликвидност,
финансова автономност и задлъжнялост, които представляват количествени
характеристики на способността на предприятието да изплаща текущите си
задължения с наличните текущи активи и степента на финансова
независимост на предприятието от кредиторите. Към датата на изготвяне на
заключението всички коефициенти са извън препоръчителните стойности.
Тези данни обуславят извод за силно влошаване платежоспособността на
търговеца понастоящем. Изложеното, ведно с обстоятелството, че не се
установява от доказателствата понастоящем търговецът да разполага с
дейност и имущество, с които да преодолее влошеното финансово състояние,
сочат, че състоянието на длъжника понастоящем е дълбоко и необратимо, в
който смисъл е и кредитираното заключение на вещото лице и е налице
обективното състояние на неплатежоспособност.
Заключението на вещото лице по т.2 дава основание да се приеме, че
понастоящем е налице и състояние на свръхзадълженост на ответното
дружество, тъй като задълженията значително надхвърлят активите.
Изследвайки събраните по делото писмени доказателства и
обективираните в заключението на вещото лице, което съдът кредитира
изцяло като обективно, компетентно и неоспорено, показатели за финансовото
състояние на дружеството, настоящият съдебен състав достига до извод, че в
конкретния случай се установява едновременното проявление на визираните в
9
закона предпоставки, обуславящи настъпването на състояние на
свръхзадълженост и неплатежоспособност, които състояния на търговеца
продължават да съществуват и понастоящем.
За определяне началната дата на неплатежоспособност, съответно
свръхзадълженост, съдът съобразява, че съобразно заключението на вещото
лице, до 31.12.2022г. краткотрайните активи на „Инпе транспорт“ ООД са
надвишавали текущите му задължения с 915 хил. лв., поради което може да се
предположи, че дружеството е разполагало с достатъчно активи да изпълнява
паричните си задължения по търговски и публични плащания. Падежът на
вземането на кредитора “Тръкпойнт“ ЕООД датира от 2024г. Вземанията на
останалите присъединени кредитори датират от 2023г. и 2024г., а всички
погашения по кредита към „Уникредит Булбанк“ АД след м. август 2023г. не
са извършвани от „Инпе Транспорт“ ООД, а от трето лице. Според
заключението на вещото лице, от началото на 2023г. се наблюдава темп на
увеличение на публичните и търговските задължения, включително спиране
на плащанията към кредитори и висока степен на финансиране с привлечен
капитал, за които задължения не са налице достатъчно средства за
покриването им. Към 31.12.2022г. задълженията на дружеството са 13 пъти
по-големи от собствения му капитал, т.е. дружеството е в състояние на висока
степен на зависимост от кредиторите си. През 2023г. е налице и образувано
вече изп. дело от НАП с налагане на обезпечителни мерки, както и образувани
изп. дела пред ЧСИ. Към края на 2022г. паричните наличности по балансите на
ответника са недостатъчни за покриване на съществуващите задължения. Най-
рано възникналите необслужвани публични задължения датират от м.
февруари 2023г. Поради това, за съвпадаща начална дата на
свръхзадължеността и неплатежоспособността следва да бъде определена
датата 01.01.2023г. Както беше посочено по-горе, безспорно се установява, че
състоянията на свръхзадълженост и неплатежоспособност, продължават да
съществуват и понастоящем.
Така мотивиран, съдът намира, че следва да обяви съответно на
отправеното искане едновременно свръхзадължеността и
неплатежоспособността на „Инпе транспорт“ ООД с начална дата 01.01.2023г.
и да открие производство по несъстоятелност.
При липса на категорични доказателства за имущество, чиято стойност
да покрие разноските по производството по несъстоятелност, с откриването
му не би се реализирала неговата цел, формулирана в чл. 607, ал. 1 ТЗ, а
именно да се осигури справедливо удовлетворяване на кредиторите и
възможност за оздравяване на предприятието на длъжника.
В указания от съда по реда на чл. 629б ал.1 ТЗ срок, заинтересовани
лица, както и длъжника, не са предплатили необходимата и определена от съда
сума от 12 000 лв. за разноски по производството, поради което длъжникът
следва да бъде обявен в несъстоятелност и производството да бъде спряно в
хипотезата на чл.632, ал.1 ТЗ. Имуществото, което ще бъде открито след
решението по чл. 632, ал.1 ТЗ следва да бъде запазено за удовлетворяване на
кредиторите и постигане целите на производството, поради което е
необходимо да се наложи общ запор и възбрана върху имуществото на
длъжника.
С оглед изхода на делото, представените доказателства и направените от
молителите искания на основание чл.78, ал.1 и 8, вр. чл.81 ГПК, вр. с чл. 621
ТЗ на същите следва да бъдат присъдени разноски в размер, както следва: на
10
молителя „Тръкпойнт“ ЕООД 1060лв.; на молителя „Уникредит Булбанк“ АД
860лв.
От кредиторите „Компани Франсез Д-Асюранс пур льо комерс
екстериор“ СА и „Скания Файнанс България“ ЕООД не са отправени искания
за присъждане на разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА свръхзадължеността и неплатежоспособността на „ИНПЕ
ТРАНСПОРТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, бул. „Ян Хунияди“ № 31, ет. 1, ап. 102, с начална дата 01.01.2023г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на „ИНПЕ ТРАНСПОРТ“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул.
„Ян Хунияди“ № 31, ет. 1, ап. 102.
ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор върху имуществото „ИНПЕ
ТРАНСПОРТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, бул. „Ян Хунияди“ № 31, ет. 1, ап. 102.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на „ИНПЕ ТРАНСПОРТ“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул.
„Ян Хунияди“ № 31, ет. 1, ап. 102.
ОБЯВЯВА в несъстоятелност „ИНПЕ ТРАНСПОРТ“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Ян Хунияди“
№ 31, ет. 1, ап. 102.
ЗАДЪЛЖАВА длъжника „ИНПЕ ТРАНСПОРТ“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Ян Хунияди“ № 31, ет. 1,
ап. 102, при обявяване на фирмата си да прибави добавката "в
несъстоятелност".
СПИРА производството по несъстоятелност на „ИНПЕ ТРАНСПОРТ“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул.
„Ян Хунияди“ № 31, ет. 1, ап. 102, на основание чл. 632, ал.1 ТЗ.
УКАЗВА на основание чл. 632, ал.2 ГПК на заинтересованите лица
/длъжника или кредитор/, че в срок от една година от вписването на
решението в търговския регистър производството може да бъде възобновено,
ако молителят удостовери, че е открито достатъчно имущество или ако
депозира сума в размер на поне 12 000 лв. за покриване на текущи и начални
разноски.
УКАЗВА на длъжника „ИНПЕ ТРАНСПОРТ“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Ян Хунияди“ № 31, ет. 1, ап.
102, че в едномесечен срок от вписване на решението следва да изпълни
задълженията си по чл.632, ал.6 ТЗ.
ОСЪЖДА „ИНПЕ ТРАНСПОРТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, бул. „Ян Хунияди“ № 31, ет. 1, ап. 102, да
заплати на „ТРЪКПОЙНТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. „Бяла мура“ № 7А, сумата от 1060 лв. /хиляда и
шестдесет лева/ разноски в производството, на основание чл. 621 ТЗ, вр. с чл.
78, ал. 1 ГПК.
11
ОСЪЖДА „ИНПЕ ТРАНСПОРТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, бул. „Ян Хунияди“ № 31, ет. 1, ап. 102, да
заплати на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, пл. „Св. Неделя“ № 7, сумата от 860 лв.
/осемстотин и шестдесет лева/ разноски в производството, на основание чл.
621 ТЗ, вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на незабавно изпълнение на осн. чл.634 ТЗ.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
апелативен съд в 7-дневен срок от обявяването в търговския регистър, на
основание чл.613а, ал.1 ТЗ.
Препис от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по
вписванията за вписване в Търговския регистър, на основание чл. 622 и чл.
624 ТЗ.
Решението да се впише в книгата по чл. 634в ТЗ.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
12