Р Е Ш Е
Н И Е
№ 260569/7.10.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети състав, в открито
съдебно заседание, проведено на двадесет и девети септември, две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието на секретаря Олга
Желязкова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 3323 по описа на
Варненски районен съд за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано въз основа искова молба вх. № 20441
от 10.3.2020 г. от
С.Г.В., ЕГН **********, с настоящ адрес:
***, чрез процесуален представител срещу „E. С.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:*** *,
представлявано от Н. Н., Р. Л. и И. Г., с искане до съда да постанови решение,
с което да приеме за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи
на ответника сумата от 3646.08 лева, начислена корекция на сметка за
електроенергия, за периода от 16.11.2016 г. до 14.01.2020 г., по фактура №
**********/ 30.01.2020 г. по партида с клиентски № * и абонатен № *, с
адрес на потребление: *. Претендират се и направените
съдебно-деловодни разноски.
В исковата молба
се излага, че ищецът е
потребител на ел. енергия в обект с клиентски № * и абонатен № *, с
адрес на потребление: *. Твърди, че при
проверка в електронната страница на „Енерго – Про“ установил наличие
на задължение по партидата си, в размер на 3646.08 лева. Абонатът посетил ЦОК – гр.
Варна и от служители на ответното дружество му е разяснено, че дължи процесната
сума за
периода от 16.11.2016 г. до 14.01.2020 г., а при поискване
на информация и документи, е било разяснено, че първо трябва да подаде искане.
Ищецът депозирал възражение срещу процесната сума, няколко дни след това
депозирал и искане, като заплатил съответната такса, за да му бъдат
предоставени всички документи. Във връзка с подаденото искане, е връчено на
ищеца автоматично писмо изх. № 56931_КП*І2/ 30.01.2020 г. от „Е. - С.“ АД, че
на 14.01.2020 г. е извършена проверка от служители на ответното дружество,
обективирана в констативен протокол № *, респективно е издадена фактура
№ **********/ 30.01.2020 г., на стойност 3646.08 лева, със срок на
плащане 10.02.2020 г. Оспорва корекционната
процедура, а също и твърди, че не е потребил начисленото количество ел. енергия,
равняващо се на процесната сума.
Ответникът
- „Е. С.” АД, депозира писмен
отговор, в срока по чл. 131 ГПК, в който релевира подробни доводи за
допустимост и неоснователност на предявения иск. Не оспорва обстоятелството, че
ищецът е абонат на ответното дружество. Не оспорва
обстоятелството, че страните са обвързани от договор за пренос на ел. енергия, а също и че на 14.01.2020 год., в изпълнение на чл. 45 ПИКЕЕ, е извършена техническа проверка на СТИ на потребителя, за което е
съставен констативен протокол № *. Релевира доводи във връзка с правилността на корекционната
процедура, извършена съобразно правилата на ПИКЕЕ. Отправя се искане до съда за отхвърляне на
предявения иск. Претендира се присъждане на разноски.
Съдът, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа страна:
От
представения по делото КП № */ 14.01.2020 год. се установява, че на
същата дата от служители на „Е. С.” АД е извършена техническа проверка в обект с * и абонатен № *, с
адрес на потребление: *,
с титуляр на партидата С.Г.В., при която са
отчетени показанията на СТИ на регистри, както следва: тарифа 1.8.1 – 003281 кВТч, тарифа 1.8.2 – 010152 кВТч, тарифа 1.8.3 – 019726 кВТч, тарифа 1.8.4 – 000000 кВТч и тарифа 1.8.0 – 033160 кВТч. Електромерът е демонтиран и подменен с нов. Протоколът
е подписан от служителите на оператора, извършили проверката и от свидетеля – Д. Й. Т. – домоуправител, с
адрес: *.
Съгласно
приобщения КП № 64/24.01.2020
г. – АУ – Е – 000029-3110/ 20.01.2020 г. от метрологична експертиза, при софтуерно
четене на СТИ, монтирано в обект с аб. № *, е отчетено преминаване на ел. енергия в тарифа 3, която
не е визуализирана на дисплея на електромера.
Въз
основа на констатациите от проверката е изготвено становище от 28.01.2020 г., одобрено на 29.01.2020 год., за
начисляване на допълнително количество ел. енергия за обект с аб. № * и кл. № *, в
размер на 19726 кВТч., за периода 16.11.2016 год. до 14.01.2020 год., въз основа на осъществен прочит на паметта на СТИ,
при който е установено неотчетено количество ел. енергия.
Въз
основа на становището е издадена фактура № **********/ 30.01.2020 год., с
издател „Е. С.” АД и получател – С.Г.В.,
на стойност 3646.08 лв. с ДДС, представляващи стойността
на служебно начислено количество ел. енергия за обект аб. № * и кл. № *, в
размер на 19726 кВТч., за периода 16.11.2016 год. до 14.01.2020 год.
От заключението на вещото лице по
изготвената в хода на производство съдебно - техническа експертиза, неоспорено
от страните, и което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се
установява следното: СТИ е от одобрен тип, преминал е метрологична проверка
преди да бъде монтиран – 2016 г., срокът на
метрологична годност е 6 години – монофазен, тип – МЕ162; процесната корекция е извършена след прочит на
регистър 1.8.3, който не е изведен на дисплея на СТИ; налице е т. нар.
софтуерно вмешателство, констатирано от БИМ – софтуерно препрограмиране
(претарифиране) на СТИ със специализирана техника и известна парола за достъп,
с което в т. нар. „невидим регистър“ се пренасочва записване на част от
потребената ел. енергия; изчисленията са математически точни, с оглед ценообразуването през
отделните периоди; последното не означава, че това количество ел. енергия е
реално потребено през отделните периоди.
За изясняване на спора от фактическа страна
по делото са ангажирани гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля М.В.Т..
В
показанията на свид. Т. излага, че е съставител
на процесния констативен протокол. Т. се е подписал на втора страница под № 1
от същия. При
проверка, са установени натрупани показатели в невизиализирани регистри, което
е наложило подмяна на електромера. Не е открит живущ в жилището, поради което пред
домоуправителя е сменен електромерът.
Гореизложената фактическа обстановка налага
следните правни изводи:
Предявен
е отрицателен установителен иск, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Абсолютна
процесуална предпоставка за неговото разглеждане, е наличие на правен интерес
за ищеца за разрешаване, със сила на пресъдено нещо, на спора за отричаното от
него материално право, като бъде установено действителното правно положение в
отношенията между страните, във връзка с конкретно притезание, както и за
осуетяване на възникването на нов спор на същото основание. Правният интерес да
се предяви установителен иск следва да е налице към момента на неговото
предявяване до приключване на устните състезания.
В
конкретната хипотеза, наличието на спор между страните относно дължимостта на
вземането, произтичащо от договор за пренос на електрическа енергия, който застрашава
имуществената сфера на ищеца, в предвид установеното наследствено
правоприемство обосновават правния интерес от избраната форма на защита.
Съобразно
правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи наличие на
облигационна обвързаност с ответника по силата на договор за доставка на ел.
енергия, а също и начисляване на процесната сума като корекция на сметката на
абоната.
В тежест на ответника е да установи, в
условията на пълно и главно доказване, основанието, от което е възникнало правото
му и неговия размер, а именно: че в резултат на извършената проверка
законосъобразно и при спазване на предвидените в Правилата за измерване на
количеството ел. енергия и Общите условия е коригирал сметката на абоната и е
начислил сумата, предмет на иска, в правилен размер.
Между страните липсва спор, а и се
установява от представените по делото писмени доказателства, че ищецът е
потребител на ел. енергия за стопански нужди, както и че имотът, в който е
монтиран процесния електромер, е присъединен към електропреносната мрежа,
поради което ищецът има задължение да заплаща използваната ел. енергия.
Предмет
на спора е наличие на предпоставките за възникване на договорно право на
ответника служебно да коригира сметка за ел.енергия.
Процесната
проверка е извършена на 14.01.2020 г., поради което и в
настоящия случай приложение следва да намерят Правила за измерване на количеството
електрическа енергия (ПИКЕЕ), обнародвани в ДВ бр. 35/ 30.04.2019 г., в сила от
02.05.2019 г.
С
визираните правила е уредено правото на оператора на съответната мрежа да
изчислява и коригира пренесената ел. енергия, в случаите на констатирано
неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване и неправомерно
присъединяване към електропреносната мрежа – същите са приети от ДКЕВР с
решение по т. 3, обективирано в Протокол № 67/ 24.04.2019 г., взето в съответствие с правомощията на
комисията, предвидени в чл.
21, ал.1, т.3 ЗЕ и чл. 83, ал. 1, т. 6 и ал. 2 ЗЕ, вр. чл.
2, ал.1 ЗНА.
Съгласно
чл. 83, ал.1, т. 6 ЗЕ устройството и експлоатацията на електроенергийната
система се осъществяват съгласно норми, предвидени във правилата за измерване
на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до
база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване, които правила
се приемат от ДКЕВР по предложение на енергийните предприятия и се публикуват
от енергийните предприятия и комисията на интернет страниците им. Касае се за
подзаконов нормативен акт по см. на чл. 7, ал. 1 ЗНА, по отношение на който
косвените съдебен контрол по чл. 17, ал. 2 ГПК, е неприложим. Хипотезата на чл.
17, ал. 2 ГПК предвижда възможността за косвен съдебен контрол на общи и
индивидуални административни актове, но не и на такива с нормативен характер.
Гореизложеното, обуславя извод за наличие
на нормативна възможност за извършване на едностранната корекция на сметката на
абоната от страна на оператора на електропреносната мрежа.
В конкретната
хипотеза, ответникът основава вземането си на разпоредбите на чл. 55 ПИКЕЕ. В тях е предвидено, че когато се установи, че
са налице измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри
на средството за търговско измерване, операторът на съответната мрежа начислява
измереното след монтажа на средството за търговско измерване количество
електрическа енергия в тези регистри. Преизчисляването се извършва въз основа на метрологична проверка и
констативен протокол, съставен по реда на чл. 49 ПИКЕЕ. Съгласно разпоредбата чл. 49, ал. 1 ПИКЕЕ
операторът на съответната мрежа извършва проверки на измервателните системи за
съответствието им с изискванията на правилата, като при проверките съставя
констативен протокол, който се подписва от представител на оператора на
съответната мрежа и от клиента или негов представител (ал. 2). При отсъствие на
клиента, при съставянето на констативния протокол, както и при отказ от негова
страна да го подпише, същият се подписва от представител на оператора и от един
свидетел (чл. 49, ал. 3 ПИКЕЕ).
Целта на въведените изисквания е
гаранция на правата на потребителя да бъде запознат с действителните
обстоятелства при проверката, защото тя се извършва само от служители на
ответника. Правилото е проверката да бъде пред и в присъствие на абоната.
Отклонение е предвидено само когато е невъзможно по обективни причини той да
бъде намерен. В този случай следва протоколът да бъде подписан и от независим
свидетел. Формалното наличие на свидетелски подпис в протокола обаче изобщо не
е достатъчно за спазване изисквания на закона. Смисълът на свидетелското
приподписване е не просто някакви лица да поставят подпис под протокола, а те
самите да възприемат извършените пред тях действия от служителите на
дружеството – доставчик и тези действия да удостоверят за вярност с поставяне
на подписа си. Ето защо, за да бъде реално спазено изискването на чл. 49, ал. 3
ПИКЕЕ следва свидетелят да присъства през цялото време на проверката – от
осигуряването на достъп до помещението, в което се намира електромера и
отварянето на същото, през установяването на всички етапи от проверката, до
попълване и подписване на протокола, заедно с проверка за съответствие между
протоколирано и реално проведено пред свидетеля. Само в този случай протоколът
може валидно да бъде противопоставен на неприсъствалия потребител, защото само
така ще се спази и смисъла и целта на закона и правилата.
В настоящия случай изрично се установи
от показанията на разпитания по делото свидетел, че на проверката не е
присъствал представител на потребителя, а свидетел, който обаче е бил потърсен
и се е явил при СТИ едва след като вече е бил използван от служителите на
ответника специализиран софтуер за четене на скрития регистър и след като са
били констатирани показанията по него – само от и в присъствие на самите
служители. При тези данни възниква съмнение какво всъщност е било състоянието
на „скрития регистър“ към момента на първичните достъп и прочитане на същия,
защото те са били извършени само от ответника, а това категорично опорочава
процедурата. Свидетелят е повикан при вече регистрирани данни в компютъра.
Горните съображения обосновават извода,
че проверката и протоколът не са изпълнени съобразно нормативните изисквания и
общите правила на доказването в гражданския процес, поради което и не може да
се приемат за категорично доказани предпоставките на хипотезата на ПИКЕЕ, на
която ответникът основава вземането си.
На
следващо място, от експертното заключение е изяснено,
че е невъзможно да бъде установено по несъмнен начин, кога
е стартирало отчитането по невизуализирания регистър и съответно
кога точно е настъпило натрупването на показанията. Така
не може да се изясни със сигурност и че натрупването е несъмнено през целия
процесен период. Още повече, че при монтажа на процесния електромер в крайна
сметка има показания само по две от всичките му тарифи (дневна и нощна),но не и
по другите две. Липсват данни за нулеви показания на невизуализираните
регистри към датата на монтажа на СТИ.
На следващо място, дори и да се приеме
за реално преминало количеството електроенергия, отчетено в скрития регистър, е
невъзможно да бъде определено в кой момент във времето колко точно от него е
преминало, с оглед прекомерно дългия период на начисляване (три календарни
години назад). В тази връзка следва да бъде отчетено, също така, че цената на
електроенергията за технологични разходи несъмнено е различна в периодите от
време, както е отразено и в становището за начисление на електрическа енергия.
При това положение, неясен е начина на отнасяне от оператора на общо отчетеното
количество електроенергия в скрития регистър към отделните подпериоди, които
очевидно са генерирани математически и в никакъв случай не се касае за редовен
отчет. Следователно, ако количествата са реално потребени в съвсем различни от
„математически избраните от ответника“ подпериоди, техните цени биха били и
очевидно различни и така начислената крайна стойност. Последното съставлява допълнително
основание относно несъществуване на вземането на ответника, доколкото
софтуерното записване в скрит регистър може да бъде направено във всеки един
момент във времето, дори отведнъж.
Същевременно, отчетът по скрит
и недостъпен за потребителя регистър е в пряко нарушение на разпоредбата на чл.
10 от ПИКЕЕ, задължаваща дружеството – доставчик да осигурява на страната, която ползва ел. енергия,
възможността за контрол на
показанията на средствата за търговско измерване,
което впрочем е собствено на дружеството – разпределител. След като
невизуализираната тарифа подлежи на разчитане само със специален софтуер, с
който разполагат само неговият производител и
лицензираното за ползването му енергийно дружество, очевидно възможността на
абоната за контрол на показанията е възпрепятствана.
Отчетът по незаявена от потребителя
тарифа е в противоречие с норммите на чл. 11 ПИКЕЕ и чл.
120, ал. 4 ЗЕ, които въвеждат изискване за зоново в денонощието измерване на
потребеното ел. напрежение, когато това е възможно, както в случая. Пряката
колизия с защитаващата потребителя норма на чл. 120, ал. 4 ЗЕ дерогира
приложимостта на подзаконовата разпоредба.
Съгласно чл. 38 „б“, ал. 1, т. 3 ЗЕ
енергийните предприятия са длъжни да предоставят на потребителите пълна
информация за реално потребените количества и
за стойността на предоставената услуга в съответствие с договорената
периодичност на отчитане, за което са предвидени правила в ОУ на ответника.
Следователно, редовно отчитане на потребеното от крайните клиенти
количество ел. енергия следва да се извършва периодично и в пълно съответствие
с така обявените кратки времеви отрязъци (около месец). В този смисъл начисляването
на допълнително задължение за ел. енергия за много (три, четири, пет или
повече) календарни години назад, може да е всичко друго, но не и реален отчет,
защото последният се извършва ежемесечно, фактурира се ежемесечно и има
ежемесечен падеж, с оглед предвидимост и преодолимост на фискалната тежест.
Обратното ще постави някои потребители в неравноправно положение, принудени да
плащат драстични сметки за „реален отчет“ за много години назад, което може да
бъде оправдано само при доказана недобросъвестност и вина, от тяхна страна, за
състоянието на електромера, който дори не е тяхна собственост. Всъщност голям
процент потребители на ел. енергия за битови нужди нямат и реален достъп до
самите електромери и таблата към тях. Но за сметка на това съгласно чл. 42, ал. 5 ПИКЕЕ енергийните предприятия следва да
извършват обслужване на
измервателните им системи
най-малко веднъж на три месеца, което включва
тяхна проверка;
ако при проверката не са установени
отклонения, неизправности и/ или нерегламентирана намеса в измервателната система,
в досието по чл. 33 ПИКЕЕ се отразява това, датата на извършване
на проверката и други данни във връзка с нея; а
ако при проверката са установени отклонения,
неизправности и/или нерегламентирана намеса в измервателната система, се
съставя констативен протокол по чл. 49
ПИКЕЕ. При положение, че ответното дружество системно не е изпълнявало
задължението си за контрол и периодична проверка на СТИ години наред (няма
данни за друго по делото), което задължение впрочем не е ново,е недопустимо да
бъде заставян абонатът да заплаща значителни задължения за „реален отчет“ за
няколко
години назад. Той е обосновано, законосъобразно и задължително да плаща само
периодичните си месечни задължения и евентуално „корекцията“ – фингирана по
нормативен път възможност да бъдат преизчислявани сметките на клиенти при
неизправности на СТИ, вместо реалната консумация, но за значително и в пъти
по-кратки времеви периоди (с оглед задължението за периодични проверки) и при
доказаност на реда и методиката за това по ПИКЕЕ.
В предвид горното, се налага се извода, че
процесният протокол е изготвен без да са
съобразени изисквания на ПИКЕЕ, като същият не представлява годно основание за
извършване на корекция сметката на абоната.
Ответникът
не установи надлежно изпълнение на процедурата, разписана в гл. ІХ от ПИКЕЕ, а
именно – надлежно извършена проверка на средството за търговско измерване на
абоната, при която е установено, че същото не измерва или измерва с грешка
извън допустимата.
Изложеното обосновава извод за основателност на предявения иск, поради
което и същия следва да бъде уважен, като бъде прието за установено, че ищецът
не дължи на ответника сумата от 3646.08 лева, начислена корекция на сметка за
електроенергия, за периода от 16.11.2016 г. до 14.01.2020 г., по фактура №
**********/ 30.01.2020 г. по партида с клиентски № * и абонатен № *, с
адрес на потребление: *, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
С оглед
изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъди и сумата от 701.00 лв.,
представляваща извършени в производството разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С.Г.В., ЕГН **********, с настоящ адрес: *** не дължи на „E. С.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***
*, представлявано от Н. Н., Р. Л. и И. Г., сумата от 3646.08
лв. (три хиляди шестстотин четиридесет
и шест лева и осем стотинки),
начислена корекция на сметка за електроенергия, за периода от 16.11.2016 г. до
14.01.2020 г., по фактура № **********/ 30.01.2020 г. по партида с клиентски № * и абонатен № *, с адрес на потребление: *, на
основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „E.
С.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:*** *, представлявано от Н.
Н., Р. Л. и И. Г., да заплати на С.Г.В., ЕГН **********, с настоящ адрес:
***, сумата от 701.00 (седемстотин и един) лева, представляваща извършени разноски, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: